О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
гр. Перник, 29.08.2023 г.
Административен съд – Перник, в закрито заседание на двадесети
и девети август две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Цветелина Гоцова
като
разгледа административно дело № 162 по описа на АС – Перник за 2023 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Подадено е
искане от Е.Б. В. за изменение на Решение
№ 133 от 26.07.2023г., постановено по адм.д. № 162/2023г. в частта за
разноските, като моли съда да постанови диспозитив за отхвърляне на поисканите
разноски.
Насрещната
страна – Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител М.В. , в
срока по чл. 248, ал.2 ГПК, е изразила становище, че молбата е неоснователна.
Искането
за изменение на решението в частта за разноските е подадено от надлежна страна,
в законоустановения срок за обжалване на решението и е процесуално допустимо, а
разгледано по същество, е неоснователно.
С
постановеното съдебно решение е отхвърлен предявения иск от Е.Б.В. против
Министерство на правосъдието и министъра на правосъдието с правно основание чл.
128, ал. 1, т. 8 от АПК за установяване нищожността на Решение №
10035/20.12.2001г., постановено по адм. дело № 4733/2001 г., петчленен състав
на Върховен административен съд.
По делото е подаден
отговор /становище/ с приложени писмени доказателства от името на двамата
ответници Министерство на правосъдието и министъра на правосъдието чрез
процесуалния им представител юрисконсулт М.В., надлежно упълномощена с
пълномощно № ЛС-04-395/08.08.2022г. от министъра на правосъдието /л.37/. В
отговора са претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение. В решението си, с което е отхвърлил искът като
неоснователен, съдът се е произнесъл по направеното искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника Министерство на правосъдието.
В
разпоредбата на чл. 143, ал.3 от АПК, регламентираща отговорността за разноски,
е уредена хипотезата на присъждане на разноски в полза на юридически лица и
еднолични търговци, когато са били представлявани пред съда от упълномощен
юрисконсулт. Аналогично с разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК е регламентирано,
че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. От своя страна нормата на чл.37 от ЗПП предвижда
заплащането на правната помощ да е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Това е Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно която по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв.
Предвид липсата на фактическа и правна сложност и обстоятелството, че в конкретния
случай упълномощеният юрисконсулт не се е явил в открито съдебно заседание, а е
депозирал писмено становище по делото, съдът е присъдил на ответника разноски
за юрисконсулт в минималния предвиден от нормата на чл.24 от НЗПП размер- 100
(сто) лева.
Доводите в
искането, че изхода на делото не бил от значение и че юрисконсулт М.В.
действала като пълномощник на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ са
неоснователни. Пълномощното на юрисконсулта изхожда от министъра на
правосъдието и дава правомощия да осъществява процесуално представителство и да
извършва съдопроизводствени действия по дела, по които страна е Министерство на
правосъдието или министъра на правосъдието. Направено е изрично искане за
присъждане на разноски с отговора – становище.
Съгласно
чл. 17, ал. 3 от АПК пред съда административният орган може да се представлява
по пълномощие по реда на ГПК. Посочената разпоредба не прави разлика дали
административният орган е едноличен орган или има качеството на юридическо
лице, а същественото е той да е страна в административния процес съгласно чл.
153, ал. 1, предл. второ от АПК. В чл. 32, т. 3 от ГПК е посочено кои са
представителите по пълномощие, като един от възможните представители се явява
юрисконсултът или друг служител с юридическо образование. Същественото
изискване относно процесуалния представител е да е изрично упълномощен да
осъществява процесуалното представителство в процеса.
Правният
разум, залегнал в текстовете на чл. 143, ал. 1 - ал. 4 от АПК, изисква да бъдат
заплатени разноските на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от
страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно. Задължението за
разноски за страната произтича от неоснователно предизвикания правен спор.
Съгласно изричната уредба в чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК и съгласно ТР
№ 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 на ВАС съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на юридическото лице,
което е защитавано от юрисконсулт, респективно в чиято структура се намира
представляваният по този начин едноличен административен орган.
Съдът не
намира основание за изменение на решението в частта за разноските, поради което
искането следва да се остави без уважение.
Воден от
горното и на основание чл. 248, ал.3 ГПК вр. чл. 144 АПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
искането на Е.Б.В. за изменение в частта за разноските на Решение № 133 от
26.07.2023г., постановено по адм.д. № 162/2023г. на АС – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от
определението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:
/п/