№ 1124
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в заседание при закрити врати
на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Д.а
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20231100900780 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 625 ТЗ за
постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание неплатежоспособност по
чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ.
Молителят „Б.А.М.“ ЕООД твърди, че има изискуеми вземания в общ размер на
161 803,50 лева, произтичащи от търговска сделка, сключена на 20.052.2022 г. между „Б.В.“
ЕООД и „С.Т.“ ООД за доставка на арматурна заготовка. Посочва, че ответникът признал
задълженията си в подписано споразумение с нотариална заверка на подписите от
05.12.2022 г. На същата дата между „Б.В.“ ЕООД и „Б.А.М.“ ЕООД бил сключен договор за
цесия, по силата на който „Б.В.“ ЕООД прехвърлило на „Б.А.М.“ ЕООД всички свои
вземания от „С.Т.“ ООД, произтичащи от споразумението с нотариална заверка на подписи
от 05.12.2022 г. Твърди, че ответникът не е в състояние да покрива задълженията си.
Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се обяви
неплатежоспособността на „С.Т.“ ООД и да се определи начална дата на
неплатежоспособност. Позовава се на презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ, като твърди, че
ответникът е спрял плащанията на задълженията си.
Ответникът „С.Т.“ ООД оспорва качеството на кредитор на „Б.А.М.“ ЕООД. Твърди,
че между „С.Т.“ ООД и „Б.В.“ ЕООД не е налице валидно възникнало правоотношение, по
което да съществува задължение за ответника в размер на 161 803,50 лева. Счита, че
уговорената клауза за неустойка в раздел VI, т. 1 от договора от 20.05.2022 г е нищожна
поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, а в
условията на евентуалност – договорът от 20.05.2022 г. е нищожен като симулативен на
основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че страните по договора не са имали за цел да настъпят
последиците на договора. Посочва, че не са правени заявки за доставки на арматурна
заготовка и поради това такава не е доставяна от „С.Т.“ ООД. Счита, че при липса на заявени
количества е невъзможно „С.Т.“ ООД да извърши доставки и съответно да изпадне в забава
1
и/или каквото и да било неизпълнение на договора. Твърди, че предвидената в чл. 5 от
сключеното споразумение на 05.12.2022 г. неустойка е нищожна поради противоречие с
добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Оспорва, че е
неплатежоспособен.
Присъединеният кредитор по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ /в редакцията на разпоредбата
към датата на подаване на молбата/ „Българо-американска кредитна банка“ /„БАКБ“ АД/
твърди, че има изискуеми вземания срещу ответника, произтичащи от сключен между
страните договор за банков кредит от 12.07.2021 г. Посочва, че „С.Т.“ ООД просрочил
задълженията си, считано от 20.12.2022 г. Поддържа, че е налице хипотезата на чл. 608, ал. 3
ТЗ и длъжникът не е в състояние да изпълнява изискуемите си парични задължения към
банката. Предвид изложеното счита, че „С.Т.“ ООД обективно се намира в състояние на
неплатежоспособност, чиято начална дата е 20.12.2022 г.
Присъединеният кредитор „Д.Г. ЕООД твърди, че на 01.06.2021 г. сключил с „С.Т.“
ООД договор за покупко-продажба на стоки, въз основа на който „Д.Г. ЕООД възлага и
авансова заплащана на ответника доставката на арматурни заготовки. Посочва, че има
вземане от „С.Т.“ ООД в размер на 254 049,60 лева, поради неизпълнение на ответника да
достави предплатената стока. Счита, че длъжникът не е способен да развива дейност и да
заплаща задълженията си.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени
в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на
длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за
публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност
на длъжника, или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната
агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца
задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите на търговеца; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се
установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в
разпоредбата на чл. 608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово
дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай писмената молба за откриване на производството по
несъстоятелност е подадена от молителя „Б.А.М.“ ЕООД, като в хода на производството са
конституирани като присъединени кредитори „Българо-американска кредитна банка“ АД и
„Д.Г. ЕООД.
Молителят „Б.А.М.“ ЕООД твърди, че има вземане от „С.Т.“ ООД, което му е
прехвърлено от „Б.В.“ ЕООД с договор за цесия, сключен на 05.12.2022 г., произтичащо от
споразумение с нотариална заверка на подписи от 05.12.2022 г., сключено между „Б.В.“
ЕООД и „С.Т.“ ООД.
Със споразумение от 05.12.2022 г. с нотариална заверка на подписите „С.Т.“ ООД и
„Б.В.“ ЕООД са се съгласили, че между тях е подписан договор от 20.05.2022 г., по силата на
който Софметал е следвало да достави арматурна заготовка, съгласно предоставена
спецификация франко обекта на Б., както и че Софметал е доставило частично и със забава
част от договореното количество арматурна заготовка и че няма възможност да достави
2
оставащото количество арматурна заготовка съгласно договора. Страните са се съгласили, че
от дължимата неустойка по раздел VI от договора в общ размер на 219 240 лева „С.Т.“ ООД
е заплатило но „Б.В.“ ЕООД сумата 170 000 лева, като оставащата сума в размер на 49 240
лева следва да се преведе от Софметал в срок от 7 дни, считано от датата на споразумението.
С точка 5 е предвидено, че в случай, че Софметал не изпълни задължението си за заплащане
на дължимата неустойка в размер на 49 240 лева съгласно точка 2 от споразумението,
Софметал дължи еднократна неустойка за неизпълнение в размер на 50 000 евро, която
страните приемат, че е справедлива и обезщетява Б. за пропуснати ползи в резултат на
забавата на Софметал, както и неустойка за забава в размер на 1% на ден върху дължимата
сума в размер на 49 240 лева по т. 2 от това споразумение, но не повече от 30%.
Установява се, че с договор от 20.05.2022 г., „Б.В.“ ЕООД, като възложител възлага, а
„С.Т.“ ООД, като изпълнител се задължава да достави арматурна заготовка, съгласно
предоставена спецификация франко обекта на възложителя, като доставките ще се
извършват поетапно и приблизителното количество е 290 тона. В раздел III Цена на услугата
е посочено, че приблизителната стойност на договора е 730 800 лева с ДДС, а окончателната
е съгласно претегленото количество, което ще бъде удостоверено със стокова разписка и
фактура. В раздел VI, т. 1 от договора е предвидено, че ако изпълнителят не изпълни в срок
някоя от поръчките или задълженията си по глава V т. 1 до т. 4 той дължи на клиента за
всяка отделна поръчка неустойка в размер на 1% на ден за всеки ден забава от общата
стойност на договора, посочена в раздел III, но не повече от 30% от общата стойност на
договора.
Ответникът прави възражение, че цитираната клауза за неустойка е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. С Тълкувателно
решение № 1/2010 г. е дефинирано понятието „добри нрави“ като морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона – чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. Такива са принципите на добросъвестността и
справедливостта в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на
предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. Предпоставките и случаите, при
които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са
изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС. Преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи
критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката задължение и неговия
размер, вида на неустойката /компесаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на
задължението /съществено или за незначителна негова част/, съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във всички случаи, когато
е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В разглеждания случай уговорената неустойка не прави разграничение между
пълно или частично неизпълнение и предвижда, че се начислява винаги върху общата
стойност на договора, но не повече от 30% от общата стойност на договора. Следователно
неустойка в размер на 30% от стойността на целия договор е дължима независимо от вида
неизпълнение, включително и при незначително такова. По този начин е нарушен принципът
за недопускане на неоснователно обогатяване, доколкото изначално е уговорено, че дори
неизпълнението да е в рамките на 1% от договореното, ответникът ще има право да получи
сума в размер на 30% от стойността на договора. Уговорената неустойка върху общата
стойност на договора, без значение каква част не е изпълнена и поради какви причини,
доколкото в разпоредбата е цитирано „ако изпълнителят не изпълни в срок някоя от
3
поръчките или задълженията си по глава V т. 1 до т. 4“, преценен в съотношение с
очакваните от неизпълнението вреди, излиза извън присъщите на неустойка обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. По този начин се стига до несправедливо
облагодетелстване на едната страна и тази възможност съществува още към момента на
подписване на договора. Предвид изложеното съдът намира за основателно възражението на
ответника, че предвидената в договора от 20.05.2022 г. клауза за неустойка в раздел VI, т. 1 е
нищожна, поради противоречие на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
След като задължението за заплащане на неустойка не е валидно възникнало, то няма
как да се прехвърли на молителя с договора за цесия. По изложените по-горе съображения
нищожни са и клаузите за неустойки, допълнително уговорени със споразумението от
05.12.2022 г. и прехвърлени в последствие с договора за цесия.
Предвид изложените съображения съдът счита, че молителят не доказа, че има
вземания срещу „С.Т.“ ООД, поради което молбата му за откриване на производството по
несъстоятелност е неоснователна.
Присъединеният кредитор „Българо-американска кредитна банка“ АД твърди, че е
кредитор на „С.Т.“ ООД по договор за банков кредит за предоставяне на средства във връзка
с Партньорска програма на Българска банка за развитие АД за портфейлни гаранции в
подкрепа на ликвидността на микро – малки и средни предприятия, пострадали от
извънредната ситуация и епидемията от COVID – 19 № 100-0680 от 12.07.2021 г. и Анекс №
1 от 29.07.2021 г. Посочва, че задълженията към 18.05.2023 г. по договора за кредит са в общ
размер на 844 694,88 лева, от които 722 222,20 лева редовна главница, 92 592,60 лева
просрочена главница, 4 520,51 лева договорна лихва за периода от 20.04.2023 г. до 18.05.2023
г., 20 450,46 лева просрочени договорни лихви за периода от 20.12.2022 г. до 18.05.2023 г.,
4 659,11 лева лихва за забава да периода от 13.01.2023 г. до 18.05.2023 г. и 250 лева разноски
по изпълнението.
Страните не спорят, а това се установява и от приетите по делото писмени
доказателства – договор и анекс, че между тях са възникнали валидни облигационни
отношения по договор за кредит, сключен на 12.07.2021 г. Съгласно условията на договора
банката е отпуснала на ответника кредит в първоначален размер до 200 000 лева. С Анекс №
1 от 29.07.2021 г. размерът на кредита е увеличен с 800 000 лева, с цел погасяване на
задължения към НАП и предоставяне на оборотни средства за дейността на
кредитополучателя, като по този начин общият размер на усвоените от „С.Т.“ ЕООД
средства достига 1 000 000 лева. Установява се, че с подписване на анекса страните са
приели и подписали погасителен план, в който изрично са уговорени дължимите плащания.
В договора с чл. 1.04 е предвиден краен срок 20.07.2026 г. С подписване на анекса страните
са се съгласили главницата да бъде върната с 54 бр. вноски от по 18 518,52 лева, считано от
20.02.2022 г.
От приетото заключение на съдебно-икономическата експертиза се доказа, че по
сметката на „С.Т.“ ООД са получени общо 1 000 000 лева, от които 200 000 лева отпуснати
на 14.07.2021 г. и 800 000 лева отпуснати на 29.07.2021 г. Установява се за периода от
20.02.2022 г. /датата на първата вноска за главница/ до 22.05.2023 г. /датата на молбата за
присъединяване на „БАКБ“ АД/ са падежирали общо 16 бр. вноски за главница на стойност
296 296,32 лева, от които 124 499,22 лева платени на падежна дата и 171 797,10 лева
просрочени вноски за главница, от тях 60 685,98 лева платени със закъснение и 111 111,12
лева просрочени 6 бр. с падежи настъпили в периода 20.12.2022 г. – 20.05.2023 г. След
приспадане на падежиралите вноски, дължимата редовна главница към 20.05.2023 г. е в
размер на 703 703,68 лева. За периода от 20.02.2022 г. до 22.05.2023 г. изчислената от вещото
лице възнаградителна лихва е в размер на 88 201,45 лева, като остатъкът в просрочие
възлиза на 25 126,85 лева. За периода от 20.09.2021 г. /датата на първата просрочена вноска/
4
до 22.05.2023 г. изчислената лихва за забава е на обща стойност 6 405,74 лева и от нея
незаплатена е сумата 4 916,64 лева.
От констатациите на вещото лице се установява, че по данни от търговските книги на
„С.Т.“ ООД задълженията към „БАКБ“ АД са в размер на 833 333,32 лева, представляващи
непогасена главница по договор за банков кредит № 100-0680 от 12.07.2021 г. и Анекс № 1
от 29.07.2021 г., от които 611 000 лева са отразени като задължения със срок за погасяване
над 1 година и 222 000 лева катаозадължения със срок за погасяване до 1 година. В
допълнителното заключение експертът посочва, че към 01.09.2023 г. задълженията по данни
от търговските книги към „БАКБ“ АД са в общ размер 814 814,80 лева.
При съобразяване изчисленията направени от вещото лице неплатените парични
задължения на „С.Т.“ ЕООД към „БАКБ“ АД, произтичащи от гореописания договор за
кредит и анекс към него възлизат към 22.05.2023 г. в общ размер на 845 412,06 лева.
Следователно присъединеният кредитор „БАКБ“ АД има изискуеми вземания към
ответника, произтичащи от търговска сделка и се легитимира като кредитор.
Присъединеният кредитор „Д.Г. ЕООД твърди, че има вземане от „С.Т.“ ООД по
договор за покупко-продажба на стоки, сключен на 01.06.2021 г. Посочва, че на 29.09.2022 г.
платил на ответника сумата от 320 400 лева с ДДС за доставка на 150 000 кг. арматурна
заготовка при цена 1,78 лева без ДДС за 1 кг. желязо. От преплатеното количество
ответникът доставил 15 000 кг. арматурни заготовки, след което спрял доставките. Твърди, че
доставеното количество е на стойност 32 040 лева с ДДС, като „С.Т.“ ООД му дължи сумата
254 049,60 лева поради неизпълнение на договорните си задължения. Сочи, че на 23.05.2023
г. между страните била сключена спогодба, с която на длъжника бил даден допълнителен и
последен срок да върне авансово получената сума, но това не било направено.
Страните не спорят, че на 01.06.2021 г. са сключили договор за покупко-продажба на
стоки и че във връзка с него ответникът е получил от „Д.Г. ЕООД сумата 320 400 лева. В
подкрепа на изложеното са и приетите като доказателства договор, фактури, платежни
нареждания и спогодба от 23.05.2023 г.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се доказа, че в
счетоводството и на двете страни са отразени издадените фактури във връзка с възложената
от „Д.Г. ЕООД на „С.Т.“ ООД доставка. Ответникът е получил плащане на сумата 320 400
лева като авансово плащане за доставка на арматурна заготовка. Съгласно предоставената
аналитична справка за водените от длъжника задължения по кредита на сметка 412
„Клиенти по аванси“ към 08.09.2023 г. задължението на ответника към „Д.Г. ЕООД е в
размер на 206 427,50 лева без ДДС.
При съвкупната преценка на така събраните доказателства следва да се приеме, че
дружеството „Д.Г. ЕООД се явява кредитор на „С.Т.“ ООД за вземане възникнало поради
неизпълнение на договор за покупко-продажба на стоки.
При така ангажираните и обсъдени доказателства съдът приема, че молбите от
присъединените кредитори „Българо-американска кредитна банка“ АД и „Д.Г. ЕООД с
правно основание чл. 625 ТЗ са подадени от процесуално легитимирани лица при наличие
на изискуеми и неизпълнени вземания, произтичащи от търговски сделки.
Безспорно ответникът по правноорганизационната си форма е търговец, поради което
е налице и втората предпоставка.
Установяване състоянието на неплатежоспособност на „С.Т.“ ООД трябва да се
извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото състояние на предприятието му,
от който да се изведе възможността или невъзможността да погасява задълженията си.
5
Видно е от писмо от 29.05.2023 г. на Националната агенция за приходите,
Териториална дирекция на НАП София, че спрямо дружеството „С.Т.“ ООД няма наложени
обезпечителни мерки и/или започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК към
17.05.2023 г.
От приложената по делото справка от Агенция по вписванията за периода от
01.01.1991 г. до 05.05.2023 г. е видно, че са налице вписвания, отбелязвания и заличавания
по партидата на „С.Т.“ ООД. Установява се от справка от Министерство на вътрешните
работи, Столична дирекция на вътрешните работи, отдел „Пътна полиция“, че в централната
база на АИС-КАТ към 18.05.2023 г. няма данни за настоящата собственост на ответника.
За установяване имущественото състояние на ответника са изслушани основна и
допълнителни заключения към съдебно-икономическата експертиза.
От първоначалното заключение се установява, че коефициентите на обща ликвидност
за изследваните от вещото лице периоди са, както следва: към 31.12.2019 г. – 1.0000; към
31.12.2020 г. – 1.1754.; към 31.12.2021 г. – 0.6379 и към 31.12.2022 г. – 0.6320. Следователно
в края на 2019 г. и 2020 г. коефициентите на обща ликвидност са над 1-ца, което показва
покритие на краткосрочните задължения с текущи активи. В края на 2021 г. и 2022 г. в
резултат на по-бързия темп на нарастване на краткосрочната задлъжнялост спрямо
нарастването на оборотните средства /текущи активи/ ликвидността се влошава и
коефициентите на обща ликвидност падат под 1-ца, т.е. дружеството не е в състояние да
покрие текущите си задължения с наличните краткосрочни и краткотрайни активи.
Видно е, че изчислените от вещото лице коефициенти на бърза ликвидност за периода
от 2020 г. до 2022 г. са под референтните стойности и показват ниско покритие на текущите
задължения с вземания и парични средства. Под референтните стойности за изследваните
периоди са и показателите на незабавна и абсолютна ликвидност.
Установява се, че за периода 2019 г. – 2022 г. изчислените коефициенти на финансова
автономност са под 1-ца, което показва превишение на задълженията спрямо собствения
капитал, съответно зависимостта на дружеството от външни кредитори. Намалението в
стойността на коефициента е в следствие на увеличаване дела на привлечен капитал при
финансирането на дейността, което води до увеличаване зависимостта от кредиторите.
В заключението вещото лице посочва, че от счетоводството на ответника не е
предоставен достъп до търговските книги, в частта относно индивидуализиране на
задълженията по вид, размер и падеж, както и за извършените плащания към кредитори, въз
основан на които да се установи просрочие или спиране на плащанията. Също така не е
предоставен достъп до счетоводни регистри и платежни документи, въз основа на които да
се установи датата на последното извършено плащане.
От изчислените коефициенти е видно, че в края на 2021 г. и 2022 г. текущите активи
не са достатъчни за покриване на краткосрочните задължения, което води до извод, че
дружеството изпитва затруднения да погасява задълженията си в договорените срокове и
размери.
От приетото допълнително заключение към съдебно-икономическата експертиза се
установява, че спрямо 31.12.2022 г. активите намаляват с 2 334 000 лева, като намалението е
предимно при дълготрайните активи с 2 099 000 лева. Ответникът не отчита дълготрайни
нематериални актови и дългосрочни финансови активи към 01.09.2023 г. В структурата на
краткотрайните/краткосрочните активи не се установява съществено изменение. С най-
голям дял са вземанията 1 383 000 лева. Намалява балансовата стойност и относителният
дял на паричните средства на 208 000 лева и се увеличава относителният дял на
материалните запаси.
Вещото лице констатира, че в резултат на по-бързия темп на намаляване на
краткосрочната задлъжнялост спрямо намалението на текущи активи ликвидността се
6
подобрява и коефициентът за обща ликвидност нараства до 1,0011 към 01.09.2023 г., т.е.
дружеството е в състояние да покри текущите си задължения с наличните краткосрочни и
краткотрайни активи. Установява се, че за периода 01.01.2023 г. – 01.09.2023 г. чрез
разпределение на суми от ЧСИ са погасени задължения в общ размер 1 865 706,27 лева.
Видно е, че добрата ликвидност е в резултат на отчитане на изискуеми задължения към
„БАКБ“ АД като дългосрочни.
В заключението е представен алтернативен вариант на коефициентите за ликвидност,
при който задълженията на ответника са увеличени с 239 000 лева, от които и 50 000 лева
неосчетоводени задължения към „БАКБ“ АД, и при него коефициентът на обща ликвидност
към 01.09.2023 г. възлиза на 0.7655. Така преизчислените коефициенти показват, че
текущите активи на дружеството не покриват краткосрочния дълг и има увеличаване на
зависимостта от кредиторите.
Собственият капитал към 01.09.2023 г. е отрицателен, в резултат на което
коефициентите също са отрицателни величини. Дружеството е декапитализирано,
задълженията не са обезпечени с имущество на ответника, съответно дружеството е силно
зависимо от своите кредитори. Съотношението между имуществото на дружеството по
балансови данни и паричните му задължения е със стойности под 1-ца, което показва, че
имуществото на ответника не е достатъчно за покриване на задълженията му.
От страна на присъединения кредитор „БАКБ“ АД са ангажирани доказателства с
молба от 25.01.2024 г. /том 2, лист 447 от делото/ за това, че с уведомление от 28.06.2023 г.
изпратено до „С.Т.“ ООД банката е упражнила правото си на основание чл. 6.02, б. „б“ във
връзка с чл. 6.01, б. „а“ и „е“ от договора, да обяви целият остатък от вземанията й за
предсрочно изискуем. Видно е, че върху уведомлението Б.Н. – призовкар при ЧСИ М.Ц. е
направил отбелязване, че уведомлението е получено от ответника на 10.07.2023 г. на адреса
на дружеството от Н. С.-Ч., счетоводство.
Съдът намира, че са настъпили условията по договора за кредит, при които банката
надлежно е упражнила право си да обяви задълженията по процесния договор за кредит за
предсрочно изискуеми. За това обстоятелство „С.Т.“ ООД следва да се счита за уведомен,
доколкото връчването е станало на адреса на дружеството, при направено изрично
отбелязване от връчителя при ЧСИ М.Ц. на лицето, което го е получило и от кой отдел е.
Дали това лице е включено в списъка на служители към НОИ е ирелевантно към преценка
редовността на полученото уведомление. Наред с това по делото са налице данни, че
счетоводителят, който е заверил счетоводните отчети и баланси на „С.Т.“ ООД е именно Н.
С.-Ч., на която е възложено извършване на счетоводната дейност на дружеството. Това е
достатъчно, за да се приеме, че уведомлението е достигнало до знанието на ответника. Ето
защо вземанията на банката трябва да бъдат отразени като краткосрочни, поради което
съдът съобразява изготвения от вещото лице алтернативен вариант по отношение
коефициентите към 01.09.2023 г.
От приетото второ допълнително заключение към съдебно-икономическата
експертиза се установява, че към 31.12.2023 г. коефициентът на обща ликвидност е 1.7842.
Вещото лице констатира, че това е в резултат на намаляване на краткосрочната
задлъжнялост с 52,90%, което подобрява ликвидността спрямо предходните два финансови
периода 2022 г. и 2021 г. Коефициентът на обща ликвидност в размер на 1.7842 показва, че в
края на 2023 г. наличните краткотрайни/краткосрочни активи покриват краткосрочните
задължения. Изчисленият коефициент на бърза ликвидност 1.5419 е над референтната
стойност и показва покритие на текущите задължения с вземания и парични средства.
По данни от баланса към 31.12.2023 г. имуществото на ответника е достатъчно за
покриване на паричните му задължения, като 1 лев задължения са покрити с 1,23 лева
активи.
Изготвен е от вещото лице алтернативен вариант, при който вземанията на „БАКБ“
7
АД са отчетени като краткосрочни. След отчитане на предсрочната изискуемост на кредита
от „БАКБ“ АД и всички вземания на банката към 31.12.2023 г. коефициентът на обща
ликвидност е над 1-ца /1.1457/, което показва покритие на краткосрочния дълг с текущи
активи. След изключване на по-бавно ликвидните материални запаси коефициентът на бърза
ликвидност е малко под 1-ца, т.е. несъбраните вземания и наличните парични средства
покриват 99,01% от текущия дълг.
Съобразно изчисленията направени от вещото лице, коефициентите на обща
ликвидност към 31.12.2021 г. 0.6379 и към 31.12.2022 г. 0.6320 по данни от обявените в
търговския регистър отчети е видно, че в края и на двата финансови периода краткотрайните
активи на длъжника не са достатъчни за покриване на краткосрочния дълг, от който 98%
задължения по търговски сделки. В края на 2023 г. по данни от представен предварителен
баланс общата ликвидност се повишава до 1.7842. Коефициентът на обща ликвидност към
31.12.2023 г. е над 1-ца и при изчисления алтернативен вариант /1.1457/, след отчитане на
предсрочната изискуемост на задълженията към „БАКБ“ АД и начислените вземания на
баланса към 31.12.2023 г. Добрата ликвидност в края на 2023 г. се дължи на намаляване на
краткосрочната задлъжнялост и увеличаване на текущите активи. В периода от 2020 г. до
2023 г. се наблюдава увеличение на текущите активи, като увеличението е в резултат на ръст
на вземанията. Това представлява негативна тенденция, тъй като по-голямата част от
текущите активи, над 70%, представляват вземания, което показва увеличаване на
задлъжнялостта на клиенти и други длъжници, и възможност тези вземания да се окажат
несъбираеми.
От приетото трето допълнително заключение към съдебно-икономическата
експертиза по поставената задача вещото лице да направи проверка на аналитичните,
хронологичните ведомости относно осчетоводените вземания, се установява, че вземанията
към 31.12.2023 г. в размер на 1 773 000 лева представляват 77,15% от
краткотрайните/краткосрочните активи, а вземанията към 31.12.2022 г. в размер на 1 553 000
лева представляват 72,64% от текущите активи.
В заключението вещото лице прави подробен анализ на вземанията, отразени както в
статията „Вземания от клиенти и доставчици“, така и в „Други вземания“.
При изготвения алтернативен вариант, който съдът кредитира, доколкото направеният
анализ от вещото лице за изключване на част от вземанията от текущите активи е съответен
на обсъдените вземания, вместо общ размер на вземанията към 31.12.2023 г. от 1 773 000
лева, както е отразено следва да се приеме, че са 1 163 000 лева /Таблица № 6 от
заключението/. Установява се, че балансовата стойност на активите към 31.12.2023 г. е
2 319 000 лева, представляващи 15 000 лева дълготрайни материални активи, 616 000 лева
дългосрочни вземания и 1 688 000 лева текущи активи. В структурата на актива с най-голям
относителен дял са текущите активи, представляващи 72,79% от общата сума на актива,
следвани от дългосрочните вземания, представляващи 26,56% от общата сума на актива и
дълготрайните активи, заемащи 0,65% от актива. След класифициране на част от вземанията
като дългосрочни и отчитане на вземанията от доставчици, балансовата стойност на
краткотрайните активи към 31.12.2023 г. намалява с 610 000 лева, което оказва негативно
влияние на ликвидността.
Изчислението на коефициентите на ликвидност на „С.Т.“ ООД при съобразяване само
вземанията, които имат характер на краткосрочни показва, че коефициентът на обща
ликвидност към 31.12.2023 г. е 0.8394, а към 31.12.2022 г. е 0.5218. Това показва недостиг на
оборотни средства /текущи активи/ за покриване на краткосрочния дълг.
Неплатежоспособността е обективно икономическо състояние, при което търговецът
не може да изпълнява изискуемите си парични задължения към кредитори от кръга на
посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ, каквито безспорно в настоящото производство са молителят и
присъединените кредитори. В трайната практика на ВКС по приложението на чл. 608 ТЗ е
8
възприето разрешението, че за да се установи, че търговецът е неплатежоспособен, е
необходимо да се изследва неговото цялостно финансово-икономическо състояние към
момента на устните състезания по делото и да се даде отговор дали с притежаваните
краткотрайни активи той може да погаси краткосрочните/текущите си задължения към
кредиторите на база реалната ликвидност на активите. В решение № 71 от 30.04.2015 г. по
т.д. № 4254/2013 г. на ВКС, I Т.О. е прието, че от значение относно преценката за
състоянието на неплатежоспособност са показателните за ликвидност, които се формират
като съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните/текущите задължения
на предприятието, тъй като именно с краткотрайните активи търговецът посреща текущите
си задължения. Водещ е коефициентът на обща ликвидност, но само при действителна
ликвидност на всички елементи на краткотрайните активи, участващи в неговото формиране
/материални запаси, краткосрочни вземания и финансови активи, налични парични
средства/. В решение № 32 от 17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на ВКС, II Т.О. е прието, че
за отразяване на действителното финансово-икономическо състояние на търговеца е
недостатъчно простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на
коефициентите за ликвидност. За целта съдът дължи комплексна преценка на структурата на
актива, на реализируемостта и ликвидността на включените в съдържанието му компоненти.
При направеното от молителя възражение или при наличие на данни за документална
необоснованост на водените от търговеца счетоводни записвания и/или за включени в
балансите несъбираеми, спорни или несъществуващи вземания, е необходимо да се извърши
корекционно преизчисляване на коефициентите за ликвидност, съобразено с действителната
ликвидност на всички активи.
В разглеждания случай съдът кредитира изцяло приетите по делото заключения и
след собствен анализ намира, че коректните коефициенти за ликвидност към 31.12.2023 г. са
така, както са установени от вещото лице в алтернативния вариант от третото допълнително
заключение. От една страна вземанията на „БАКБ“ АД следва да се включат в баланса като
краткосрочни предвид настъпилата предсрочна изискуемост по договора за кредит, а от
друга страна – част от вземанията следва да се приемат към 31.12.2023 г. за дългосрочни и да
се изключат от краткосрочните такива. В този случай е видно, че показателите за ликвидност
за последните изследвани периоди са под референтните им стойност, което води до извод, че
дружеството не е в състояние да обслужва текущите си задължения. Влошаване на
състоянието е факт през 2022 г., като същото се задълбочава и през 2023 г.
Възражението на ответника, че за отрасъла, в който извършва дейността си
дружеството е нормално показателите за ликвидност да са по-ниски от референтните им
стойности, дори и да е вярно, не обоснова извод за възможност на „С.Т.“ ООД безпроблемно
да обслужва задълженията си, като в подкрепа на този извод са и данни по делото по липса
на плащания на изискуеми задължения.
Предвид изложеното и с оглед на ангажираните по делото доказателства и
изслушаните съдебно-икономически експертизи, съдът намира, че са налице всички
предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ,
тъй като длъжникът не е в състояние да покрие изискуемите си задължения, поради което
следва да бъде открито производство по несъстоятелност на ответника на претендираното
от присъединените кредитори основание – неплатежоспособност.
При определяне началната дата на неплатежоспособност трябва да се преценят
всички данни по делото. В задължителната практика на Върховния касационен съд,
постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в решения: решение № 33/07.09.2010 г. по
т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС,
ІІ Т.О., решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение №
44/04.07.2012 г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. №
1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на неплатежоспособност трябва да се
9
разглежда като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява
изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си
краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние,
изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при
съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като
външен белег на неплатежоспособността. От значение за началната дата на
неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към
всички кредитори, а не спираното на плащанията към отделен кредитор. За начална дата на
неплатежоспособността на длъжника настоящият съдебен състав счита, че следва да приеме
31.12.2022 г., към която дата ответникът не е бил в състояние да обслужва безпроблемно
изискуемите си парични задължения и след тази дата финансовите затруднения на търговеца
са с траен характер.
Предвид изложеното следва да се обяви неплатежоспособността на „С.Т.“ ООД и да
се назначи временен синдик, като съдът не е длъжен да се съобрази с направеното
предложение за лице от присъединения кредитор.
Така мотивиран и на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С.Т.“ ООД, с ЕИК: ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район *******.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2022 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „С.Т.“
ООД, с ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, район *******.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „С.Т.“ ООД, с ЕИК: ******* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район *******, Р. И. Т., с адрес: гр. София, ул. *******, ет.
1, ап. 4, при месечно възнаграждение в размер на 1 000 лева, считано от датата на
встъпването му в изпълнение на задълженията, като определя едноседмичен срок от
съобщението за встъпването му в длъжност.
УКАЗВА на кредиторите на „С.Т.“ ООД, с ЕИК: ******* че съгласно чл. 685, ал. 1
ТЗ следва да предявят писмено своите вземания към „С.Т.“ ООД пред съда по
несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския регистър на решението за
откриване на производството по несъстоятелност. Съгласно чл. 688, ал. 1 ТЗ вземанията,
които не са предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, могат да се предявят по предвидения в
закона ред в срок не по-късно от два месеца от изтичане на срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявената от „Б.А.М.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ул.
*******, молба с правно основание чл. 625 ТЗ, като неоснователна.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седмодневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10