Р Е Ш Е Н И Е
№.............
град Шумен, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
Административен съдия:
Снежина Чолакова
при секретаря Св.Атанасова, като разгледа
докладваното от съдия Сн.Чолакова АД № 280 по описа за 2024 година на Административен съд – гр.Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5
от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), образувано по жалба на А.А.Х. ***, депозирана чрез адв.Й.А. от АК – гр.Варна, със съдебен адрес ***, рещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 23-0819-001299/14.10.2023г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Варна, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6
месеца. В жалбата се излагат аргументи за
незаконосъобразност на атакуваната заповед поради издаването й в нарушение на
материалния закон и в противоречие с целта на закона. Твърди се, че оспорващият
никога не е употребявал бензодиазепини, поради което своевременно е оспорил
резултата от извършената му проверка за употреба на наркотични вещества с
техническо средство, респективно е дал кръвна проба за изследване във ВМА –
гр.Варна. Впоследствие на 16.10.2023г. е дал втора кръвна проба в клинична
лаборатория в гр.Варна, резултатът от която сочел, че не са открити наркотични
вещества. Въпреки това регистрационните табели на МПС и свидетелството за
регистрация на МПС не му били върнати. Въз основа на изложените аргументи е
обоснован извод за незаконосъобразност на атакуваната заповед, доколкото не са
налице доказателства оспорващият да е управлявал МПС след употреба на
наркотични вещества, като е отправено искане за нейната отмяна. Претендира се и
присъждане на сторените деловодни разноски.
В проведените
открити съдебни заседания
жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответната страна - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Варна, редовно призован, не се явява. В проведеното на 23.01.2024г.
съдебно заседание същият се представлява от главен юрисконсулт Г.Г., редовно
упълномощен, който отправя
искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна, сочейки, че при прилагане на ПАМ административният
орган действа в условията на обвързана компетентност, поради което за преценката на
законосъобразността на атакуваната заповед е ирелевантен резултатът от
извършеното впоследствие химико-токсикологично изследване. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност по отношение на претенцията за разноски на
жалбоподателя.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на
чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища на страните, прие за установено следното:
На 14.10.2023г.
около 05.00 часа, след проверка, извършена в гр.Варна на бул. Владислав Варненчик, актосъставителят Д.И.Д.- младши
автоконтрольор в сектор ПП към ОДМВР – град Варна,
съставил АУАН № 1110172/14.10.2023г. срещу А.А.Х., за това, че като водач на лек автомобил марка „Мерцедес“
модел „Ц 220 ЦДИ“ рег. № ***, на посочената дата в гр.Варна, по бул.Владислав Варненчик е управлявал
въпросното МПС след употреба
на наркотични вещества или техни аналози, установена
с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен
номер АRPH 0042 и
поредна проба № 256, като уредът отчел положителен резултат за употреба на
бензодиазепини. Резултатът от
теста е представен по
делото под формата на заверено
ксерокопие, като същият е под № 256 от
14.10.2023г. с посочен номер на тестово устройство, съвпадащ с този в акта и отчетен положителен резултат за
бензодиазепини. Бил издаден и Протокол за извършване
на проверка за употреба на наркотични вещества рег.№ 869р-32338/14.10.2023г., също приложен по делото. На водача бил издаден и Талон
за медицинско изследване № 0155459, връчен в 05,35ч. на същата дата, като в него е посочено, че последният
е отведен във ВМА –
град Варна за вземане на кръв и урина за
изследване. Въпросните кръв и урина били предмет на изследване по назначена по досъдебно производство № 429/2023г. при
ОДМВР – гр.Варна, съдебно-химическа експертиза.
След съставяне на АУАН,
актосъставителят иззел от А.А. свидетелството му за управление на МПС с № *********, свидетелство за регистрация на
МПС с № *********, както и двете регистрационни табели на
автомобила с рег.№
Н4130 КВ. Актосъставителят
квалифицирал извършеното административно нарушение, като такова по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. Актът бил
подписан без възражения от нарушителя. По делото е приложена Мотивирана
резолюция № 23-0819-М000496 на Началник група при ОД на МВР – гр.Варна,
с която е прекратено образуваното административно-наказателно производство по
издадения АУАН, на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН, поради това, че нарушението представлява престъпление от
общ характер по чл.343б, ал.3 от НК, за което е
било образувано досъдебно производство.
По
отношение на установеното деяние, със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-001299/14.10.2023г. на младши автоконтрольор в сектор
„ПП“ при ОДМВР-гр.Варна,
упълномощен със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на Директора на ОДМВР – гр.Варна, въз основа на
съставения АУАН, относно установената употреба на наркотични вещества, на
оспорващия била наложена ПАМ на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца,
като на основание чл.172, ал.4 от ЗДвП били иззени СРМПС № ********* и 2 бр.
регистрационни табели с № Н4130 КВ.
Заповедта била
връчена лично на А.Х. на 14.10.2023г., видно от отбелязването върху същата, а жалбата му е подадена в срока за обжалване чрез
административния орган на 23.10.2023г.
По
делото е представена цялата преписка по издаване на оспорения акт, включително
и заверено копие от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която
са определени лицата осъществяващи контролна дейност по ЗДвП и Заповед №
365з-8226/30.12.2021г. на директора на ОДМВР – гр.Варна, с която в т.1.8 са оправомощени служители на
длъжност „полицейски инспектор“ в сектор
ПП при ОДМВР – гр.Варна да прилагат с мотивирана заповед принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, 5 буква
„а“ от ЗДвП.
От
страна на жалбоподателя е приложено изследване за токсико-химичен анализ на кръв от 16.10.2023г., осъществено от лаборатория „Статус“- гр.Варна, в което е посочено, че в
дадената на 16.10.2023г. кръвна проба от А.А.Х. не са установени наркотични вещества.
По
делото е приложен Протокол за извършена токсико-химична
експертиза № 23/ТЛ-257, извършена от МИ-МВР, според която, при направения
анализ не се установява наличие на наркотични вещества в пробите на А.Х. на
кръв и урина, дадени в деня на установяване на нарушението - 14.10.2023г. по талон за изследване, издаден от контролните органи.
При така
изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен
акт, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като
подадена срещу акт подлежащ на съдебен
контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149 ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Предмет
на съдебен контрол по
делото е Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 23-0819-001299/14.10.2023г. на младши автоконтрольор в сектор ПП
при ОДМВР – гр.Варна, с която
е разпоредено временно прекратяване регистрацията на ППС за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. Съдът
проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а",
т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. В случая оспорваната заповед е издадена от компетентния за
това орган, в писмена форма, като в нея са посочени необходимите реквизити,
съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в т.ч. фактическите и правни основания за
издаването й.
Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът
намира следното: Съгласно чл.171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага ПАМ „прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца до една година, на собственик,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози,
както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с
тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Нормата съдържа няколко
основания за прилагане на ПАМ от посочения вид – „прекратяване регистрацията на ППС“, като в
конкретния случай във фактическите съображения
на процесната заповед е посочено управление на МПС от лице, което е
употребило наркотични вещества.
За да
приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от
фактическа страна, че собственикът на автомобила в качеството на водач, на
посочените в оспорената заповед дата и място, е извършил нарушение, като е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, установено с техническо средство. Установените от
административния орган фактически основания се подкрепят от приложените по
делото писмени доказателства -
резултат от полеви тест, но по делото са налице нови факти, а именно липса на
употреба на наркотични вещества от водача. Констатациите в Акта за установяване
на административно нарушение, съгласно разпоредбата на чл.189, ал. 2 от ЗДвП имат доказателствена сила до доказване
на противното. Доказателствената сила на АУАН в настоящия казус е оборена по
надлежния ред с
представеното и прието без оспорване заключение на токсико-химична експертиза.
По
аргумент за противното от чл.6, ал.9 от Наредба № 1/2017г., резултатът за употреба на наркотични вещества следва
да се установи от медицинското (химико-токсикологично) изследване и само в
случай на отказ на водача да подпише и получи талона за медицинско изследване и
при неявяване в определения срок, както и при отказ за изследване, се вземат
предвид показанията на техническото средство. При това положение, в настоящото
производство, с приоритет следва да бъде ценен резултатът от токсико-химичната
експертиза, поради което съдът намира за безспорно установено, че липсва
материалноправно основание за прилагане на процесната ПАМ по отношение на
оспорващия водач.
Предвид
изложеното, в рамките на извършения контрол от чл.168, ал. 1 АПК, се налага извод, че жалбата е основателна,
а оспорената заповед, като материално незаконосъобразна, следва да бъде отменена.
По
отношение на разноските, съдът установи, че жалбоподателят е направил искане за
присъждане на съдебни разноски при условията на чл.143, ал.1 АПК по представен списък на разноските в размер
на 1510.00лв., от
които 10.00лв. държавна такса и 1500.00лв., представляващи
адвокатско възнаграждение с ДДС, платено в брой по договори за правна защита и съдействие от 21.11.2023г. и 15.01.2024г. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на
разноските, което съдът намира за основателно, предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото и факта, че процесуалният представител на
жалбоподателя не се е явявал в проведените три открити съдебни заседания. В настоящия казус следва
да бъде приложено Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело C‑438/22г./ ECLI:EU:C:2024:71 с предмет
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, съгласно което
националната уредба на адвокатските възнаграждения противоречи на чл.101,
параграф 1 ДФЕС, във вр. с член 4 § 3 ДЕС и на основание чл.78, ал.5 от ГПК да бъде намален размерът на дължимото от
ответната страна, съобразно изхода на спора, адвокатско възнаграждение, на 600.00лв. с ДДС и тази сума, ведно с внесената
държавна такса, да бъде присъдена на жалбоподателя.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.А.Х. с ЕГН: ********** ***, Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-0819-001299/14.10.2023г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Варна, с която на А.А.Х. на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ с
рег.№ Н4130 КВ, за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Варна, да заплати на А.А.Х. с ЕГН: ********** ***, сумата 610.00лв. /шестотин и десет/ лева, представляваща деловодни разноски - адвокатско възнаграждение и държавна
такса по настоящото производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.138, ал.3, във вр. с чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: