№ 44481
гр. София, 25.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110141208 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Съгласно чл.310, ал.1, т.1 ГПК по реда на Бързото производство се разглеждат искове
за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за
възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е
останал без работа поради уволнението, и за поправка на основанието за уволнение, вписано
в трудовата книжка или в други документи.
В случая съдът е сезиран с иск за отмяна на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, който не е сред горепосочените, поради което
производството подлежи на разглеждане по общия исков ред
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът намира, следва
да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Ищецът и ответникът са представили относими и необходими писмени доказателства,
чието приемане е допустимо.
Документите, за които се отнася формулираното от ищеца доказателствено искане по
чл. 190 ГПК, са представени от ответника с отговора на исковата молба, с което отпада
необходимостта от изискването им.
На основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ответника се следват указания за привеждане на
доказателственото искане за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез
разпита на четирима свидетели в сътветствие с изискването по чл. 156, ал. 2 ГПК за
посочване на конкретните обстоятелства, за които се иска всеки от разпитите. Едва след
изпълнение на така дадените указания съдът ще може да направи дължимата се преценка за
относимост и допустимост ма свидетелските показания, както и за евентуалното
приложение на чл. 159, ал. 2 ГПК.
1
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 09.12.2025г. от
13,30 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящето
определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора
писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК.
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ответника в едноседмичен срок от
съобщението с писмена молба до съда с препис за ответника да приведе доказателственото
си искане за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на
четирима свидетели в съответствие с изискването по чл. 156, ал. 2 ГПК за посочване на
конкретните факти и обстоятелства, за които се иска всеки от тях. При неизпълнение съдът
ще приложи последиците по чл. 101, ал. 3 ГПК.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството по делото е образувано искова молба от И. П. Ч. срещу Х“ -София.
Ищецът И. П. Ч. твърди, че по силата на трудов договор от 02.04.2018г. заемал
длъжността „Х“ при ответника. Твърди, че със заповед на директора на Х №
******/16.05.2025 г., екземпляр от която получил срещу подпис на 19.05.25 г., на основание
195, ал.1 и чл.192, ал.1 от КТ във вр. с чл.188, т.2 и чл.187, ал.1, т.7 и т.10 КТ, работодателят
му наложил дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за извършени две
нарушения на трудовата дисциплина, които били подробно описани в заповедта. Излага, че
на 13.05.2025г. работодателят му изискал обяснения, които предоставил 16.05.25 г.
Оспорвам заповедта за налагане на дисциплинарно наказание като необоснована и
немотивирана, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изтъква, че бил
председател на синдикална секция към Х“ – София и работодателят се опитвал за пореден
път да му наложи дисциплинарно наказание без да е нарушил трудовата дисциплина и да е
извършил вмененото му поведдение. Иска от съда да отмени заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, като му присъди разноски.
Ответникът Х-София“ със срочно депозиран отговор на исковата молба оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди, че са спазени всички изисквания във връзка с
ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца, а по същество – че вменените
нарушения на трудовата дисциплина са виновно извършени, а наложеното наказание –
съответно. Излага конкретни съображения, че с поведението си ищецът нарушил трудовата
дисциплина, като не се съобразил с нарежданията и издадената от работодателя запвед за
командироване, при което при възложения му пътнически превоз на колеги недопустимо
превозвал и външен човек-съпругата му, и отказал да нощува на определеното от
2
работодателя място за това. В тази връзка подчертава, че служебните командировки не били
самоцелни пътувания от личен характер и присъствието на роднини създавало редица
рискове, т.ч. за сигурността на останалите пътници. Отконението на командирования
служител от нощувките на посоченото в заповедта място също било свързано с риск с оглед
възможността да възникне необходимост от изпълнение на служебните задължения.
Твърди, че с поведението си ищецът давал лош пример на колегите си. По отношение на
другата дисциплинарна простъпка от 29.03.2025г. твърди, че ищецът допуснал агресивно
повдение спрямо друг служител от женски пол, с което накърнил достойнството и правата
му като личност. Изтъква, че както заеманата от ищеца позиция в синдикална организация,
така и трайно признатата му временна неработоспособност с експертно решение на ТЕЛК,
му създавали чувство на недосегаемост и мотивирали системни нарушения на трудовата
дисциплина, които представлявали злоупотреба с власт. Твърди, че на ищеца било наложено
предходно наказание, законността на което било предмет на висящ съдебен спор. Изтъква,
че у ищецът отсъствала всякаква форма на критичност, което работодателят съобразил при
преценката си за тежестта на нарушенията. Иска от съда да отхвърли иска, като му присъди
разноски.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения –
правата на ищеца произтичат от сключен трудов договор.
- правна квалификация – предявеният иск е с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл.
188, т. 2 КТ.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване –
съществуването на валидно трудово правоотношение между страните с източник трудов
договор, по силата на което към момента на извършване на твърдените нарушения на
трудовата дисциплина и връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание
ищцът заемал длъжността „Х“, изискването на писмени обяснения и депозирането им преди
издаване на процесната заповед.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти, както следва: ответникът следва да докаже, че са спазени формалните изисквания за
ангажиране дисциплинарната отговорност на ищеца, вкл. изискването на обяснения преди
връчване на мотивирана писмена заповед за налагане на дисциплинарното наказание, както
и че ищецът виновно е извършил описаните в нея нарушения на трудовата дисциплина и
наложеното за тях наказание се явява съответно.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ответникът не сочи
доказателства за задължаването на ищеца да се въздържа от превоза на свои близки при
служебни пътувания.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3