№ 150
гр. Разград, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора С. Люб. М.
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20233300600343 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда № 36/26.06.2023 г. по нох дело № 249/2023 г. РС-Разград
признал подсъдимия Б. П. Ж. за виновен в това, че на 18.06.2022 год. в гр.
Разград, в условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи - 1
бутилка уиски 700 мл., марка “Maker's Mark“ 40 % и 2 бр. суджук, марка
“Орехите“, всичко на обща стойност 85.97 лева от владението на М.С.С. от
гр. Разград, собственост на “Максима България“ ЕООД, ЕИК *********, без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, поради което и във връзка с чл.
58а, ал. 4 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на три месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
осъдил подсъдимия Б. П. Ж. да заплати по сметка на ОДМВР - Разград сумата
612.85 лева за разноски на досъдебното производство.
Недоволен прокурор при РП-Разград протестира присъдата в частта
досежно размера на наложеното наказание, с искане за изменение на
присъдата в тази част и увеличаване размера на наложеното на подсъдимия Б.
П. Ж. наказание лишаване от свобода.
Във въззивния протест прокурорът заявява, че неправилно
първоинстанциония съд определил наказанието на подсъдимия Ж. в
хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, без да са налице основания за това.
1
Прокурорът изтъква, чe не са взети предвид наличните данни за отегчаващи
вината обстоятелство: към момента на извършване на деянието подсъдимия е
бил осъждан 23 пъти за тежки умишлени престъпления; в хода на
наказателното производство не е изпълнявал взетата спрямо него МНО
подписка начина му на живот - не работи, не реализира доходи, употреба на
наркотични вещества. В протеста е посочено, че конкретни съображения ще
бъдат изложени допълнително след запознаване с мотивите към присъдата.
По делото липсват данни страните да са уведомявани за изготвяне на
мотивите.
Протестът се подържа и в съдебно заседание от представителя на ОП-
Разград по отношение искането за увеличаване размера на наложеното
наказание, но не и относно определяне на наказанието при условията на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК. Прокурорът предлага на съда да увеличи размера на
наложеното на подсъдимия Ж. наказание лишаване от свобода от три на десет
месеца.
Защитникът на подсъдимия адв. М. намира присъдата за правилна и
законосъобразна, а наложеното наказание за справедливо. Не се отричат
предходните обвинения и осъждания на подсъдимия, като се набляга на
възтановяване на щетата още на досъдебното производство, както и че с така
определения размер на наказанието лишаване от свобода ще се постигнат
целите на наказанието.
В лично изявление подсъдимият признава, че е автор на деянието, като
също набляга на възтановяване на щетата.
В последната си дума подсъдимият заявява, че иска по-бързо да
приключи производството, за да бъде приведен в затвор, където да изтърпи
наказанието.
Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните, на
основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания
съдебен акт, на основание чл. 314 от НПК, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд протекло по реда на
глава двадесет и седма от НПК. Подсъдимият Б. П. Ж. признал изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
Изложената в обвинителния акт и възприета от първоинстанционният
съд фактическа обстановка е следната:
Подсъдимият Б. П. Ж. е роден на *** в гр. Разград, обл. Разград,
български гражданин, с постоянен адрес в ***, със средно образование,
неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Към инкриминираната дата подсъдимия Ж. бил осъждан повече от два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като за шест от тях изпълнението на наказанието не било отложено по реда на
чл. 66 от НК. Към същия момент подсъдимият бил осъждан 23 пъти, като с
последния влязъл в сила съдебен акт – определение, с което било одобрено
споразумение № 86/28.06.2022 год. по нох дело № 261/2022 г. по описа на PC-
2
Разград, подсъдимия Ж. бил признат за виновен за извършено в условията на
опасен рецидив престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр.с чл. 195, ал. 1, τ. 12 вр.
чл. 194, ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 5 месеца, при първоначален строг режим. Към същия
момент подсъдимият имал регистрирани над 45 криминални прояви.
Свидетелката М.С.С. била управител на дружество “Максима
България“ ЕООД гр. Разград, което стопанисвало магазин ***, находящ се в
***. Охраната в магазина била обезпечена, както с жива охрана,
осъществявана от свидетеля П.Л.З., така и с видеонаблюдение, посредством
монтирани в магазина охранителни камери.
На 18.06.2022 год. вечерта, подсъдимият Ж. отново се нуждаел от
пари, поради което решил да извърши кражба. В изпълнение на това той
отишъл в управлявания от свидетелката С. магазин ***. Тъй като знаел какво
искал да открадне, той веднага се насочил към щендерите с алкохол. Докато
изчаквал да остане сам между стелажите, взел една бутилка от рафта, огледал
я и я върнал на мястото й. В момента, в който се убедил, че около него нямало
други лица, подсъдимият се пресегнал, взел една кутия с бутилка уиски 700
мл, марка “Maker's Mark“ 40% на стойност 65.99 лв. Той отворил кутията,
извадил бутилката, затворил капака на кутията, след което я поставил отново
на рафта и оглеждайки се скрил бутилката в панталоните си. Тъй като все
още около него нямало хора Ж. решил да заблуди представителите на
магазина. Взел празната кутия от уиски, взел идентична пълна кутия и
разменил местата им, като пълната поставил отпред, а празната зад нея, след
което се оттеглил. Малко след това, той се насочили към щанда с колбаси.
Взел няколко опаковки със суджук, марка “Орехите“ и ги сложил под якето
си. Когато решил, че никой не го е видял, подсъдимия Ж. тръгнал по
коридора, но тогава забелязал охранителната видеокамера. Тогава отново
решил да заблуди наблюдаващите, върнал се до рафта, извадил и оставил част
от колбасите, като задържал в себе си 2 бр. суджук, марка “Орехите“. Малко
след това се насочил към изхода на магазина и напуснал без да плати взетите
от него вещи.
Същия ден вечерта, при извършване на ревизия в магазина,
свидетелката С. установила, че липсвала една бутилка със скъп алкохол, а
именно една бутилка уиски “Maker's Mark“ 40% от 700мл. на стойност 65.99
лв. и 2 бр. суджук марка “Орехите“ на стойност 19.98 лв. В тази връзка
свидетеля Зарков извършил проверка на видеозаписите от охранителните
камери и установил, че лице, което познавал от квартала като Б., извадило
процесната бутилка с уиски от кутията й и я скрил в панталоните си, а
празната кутия, поставил зад друга пълна такава. След това се насочил към
щанда с колбасите на “Орехите“, взел 2 бр. колбаси, сложил ги в левия си
джоб и напуснал магазина без да ги плати. Във връзка с установената кражба
те подали сигнал в полицията. Около две седмици по-късно, докато
изпълнявал служебните си задължения, свидетелят Зарков видял, че
подсъдимият отново влязъл в магазина. Той веднага се насочил към него и го
помолил да напусне, а когато казал причината за това, а именно че преди
около две седмици е извършил кражба от магазина, подсъдимият силно се
3
притеснил, започнал да трепери и казал, че до около 1 час щял да плати за
откраднатите вещи -1 бутилка уиски и 2 бр. суджук. Когато малко по-късно
донесъл сумата в размер на 100.00лв. и свидетеля Зарков му казал да изчака
да се напише паричен ордер, подсъдимият Ж. отказал и си тръгнал.
Във връзка със сигнала на свидетелката С., свидетелят С.Д.К. —
полицейски служител в РУ - Разград извършил проверка, в хода на която
било установено, че извършител на деянието бил криминално проявения Б. П.
Ж. от гр. Цар Калоян. При проверката подсъдимият Ж. признал пред
свидетеля К. за стореното от него и заявил, че е възстановил щетата, като
платил за 1 бутилка уиски и 2 бр. суджук.
След образуване на досъдебното производството, в хода на
разследването била назначена и изготвена съдебно-оценъчна експертиза.
Съгласно заключението на вещото лице стойността на отнетите вещи била
85.97 лв.
По досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-
техническа експертиза на предоставения от ощетеното ЮЛ оптичен носител.
Според заключението на вещото лице, в представения за изследване DVD
били фиксирани кадри със събития, представляващи предмет на
разследването по досъдебното производство.
С молба от 18.10.2022 год. свидетелката М.С. заявила пред разследващия
орган, че във връзка с извършената кражба на стойност 80.97 лева, на
17.07.2023 г. подсъдимият Ж. възтановил щетата в троен размер, заплащайки
242.91 лева, поради което нямат никакви претенции към подсъдимия.
Очертаната фактическа обстановка въззивния съд приема за установена
въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на П.З.,
С. К., М. С., обясненията на подсъдимия Ж.; експертните заключения на
оценъчната и техническата експертизи, протокол за доброволно предаване и 1
бр. СД със запис от видеокамера, молба от М.С., справка за съдимост и др.
Съдът кредитира гласните доказателства, които се подкрепят от
заключението на съдебно-техническата експертиза и въз основа на тях може
да се заключи, че именно подсъдимият е автор на деянието. В този смисъл
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
споделя мотивите на първата инстанция относно квалификацията на деянието,
което от правна страна осъществява признаците на престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194 от НК. Първият съд изчерпателно е обосновал
наличието на всички признаци на състава на това престъпление. Пред
настоящата инстанция не се оспорва дадената от първия съд квалификация на
деянието.
При индивидуализацията на наказанието и предвид проведената от
РС-Разград диференцирана процедура по чл. 371, т. 2 НПК,
първоинстанционният съд намерил, че са налице основания за определяне на
наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. В този смисъл съдът
4
отчел като многобройни смекчаващи вината обстоятелства: самопризнанието
на подсъдимия и оказаното от него съдействие още на досъдебното
производство, възтановяване на щетата непосредствено след деянието и то в
троен размер, мотивите за извършване на деянието, изключително ниската
стойност на отнетото и здравословното състояние на подсъдимия. Като
отегчаващо вината обстоятелство съдът отчел обремененото съдебно минало
на подсъдимия.
Съобразявайки горните обстоятелства съдът определил на
подсъдимия наказание лишаване от свобода във възможния минимален
размер от три месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален строг
режим.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
възложил на подсъдимия и сторените на досъдебното производство разноски.
По протеста:
Присъдата е протестирана единствено в частта относно наказанието.
Участващият във въззивното производство прокурор счита, че са налице
основания за определяне на наказание на подсъдимия при условията на чл.
55, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 58а, ал. 4 от НК, но намира така определеното наказание
в размер на възможния минимум от три месеца за несправедливо занижено,
предвид многобройните предходни осъждания на подсъдимия.
Въззивната инстанция намери протеста за частично основателен по
следните съображения:
За да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, първият съд правилно и
законосъобразно се позовал на изброените по-горе многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и оказаното
от него съдействие още на досъдебното производство, възтановяване на
щетата непосредствено след деянието и то в троен размер, мотивите за
извършване на деянието, изключително ниската стойност на отнетото и
здравословното състояние на подсъдимия.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчел обремененото
съдебно минало на подсъдимия. Видно от приложената справка за съдимост
подсъдимият Ж. е многократно осъждан на лишаване от свобода, основно за
кражби, с ефективно изтърпяване на наказанията. Последното му осъждане е
по нох дело № 261/2022 г. по което е одобрено споразумение от 28.06.2022 г.
също за извършена кражба, за което му е наложено ефективно наказание в
размер на пет месеца лишаване от свобода. Деянието по настоящото дело е
извършено от подсъдимия десет дни преди одобряване на споразумението по
горното дело, т.е. по време, когато не е било приключило производството по
същото дело.
Въззивната инстанция приема, че горното идва да покаже
подценяване от първоинстационния съд на данните за обремененото съдебно
минало, давайки изключителен превес на многобройните смекчаващи вината
обстоятелства и определяйки наказание в размер на възможния минимум.
Съобразявайки горното въззивният съд споделя становището на
5
участващия във въззивното производство прокурор, че протеста се явява
неоснователен по отношение на искането за определяне на наказание при
условията на чл. 54 от НК.
От друга страна, съобразявайки гореизложеното относно
обремененото съдебно минало на подсъдимия, настоящата инстанция намира,
че така определеното наказание лишаване от свобода в размер на три месеца,
колкото е и възможния минимум за този вид наказание се явява
несправедливо занижен.
Въззивният съд намира искането на прокурора за увеличаване
размера на наложеното наказание лишаване от свобода за частично
основателно.Съобразявайки горните данни съдът намери, че за извършеното
от подсъдимия Ж. престъпление следва да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер на шест месеца, поради което в този смисъл
следва да бъде изменена присъдата, а в останалата част да бъде потвърдена.
При служебната проверка въззивната инстанция не констатира да са
допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд
Съобразявайки горното и на основание чл. 334, т. 3 вр. с 337, ал. 2, т.
1 и чл. 338 от НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 36/26.06.2023 г. по нох дело № 249/2023 г. по
описа на РС-Разград, като УВЕЛИЧАВА срока на наказанието лишаване от
свобода от три месеца на ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6