НОХД № 254/2020 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението срещу подс. В.А.Ч., ЕГН ********** е за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК затова, че на 18.12.2019 г. в гр. Пазарджик, без надлежно разрешително, което се изисква по закон /чл. 7 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите/, е държал в себе си високорисково наркотично вещество - марихуана, със съдържание на активен компонент - тетраходроканабинол /ТХК/ 8,7 тегловни %, присъстващо в Списък № 1 на Приложение № 1 към чл.З, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, с общо нетно тегло 0,552 грама.

Представителят на прокуратурата не поддържа обвинението, като пледира за преквалифициране на деянието в такова по чл.354а ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК, а след това за освобождаване на лицето от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК.

         Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник, като се признава за виновен по обвинението и дава обяснения. Защитникът на излага подробни съображения относно това, че деянието на подсъдимия е малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, но алтернативно пледира и за

преквалификация по чл.354а ал.5 от НК, респ. за приложението на чл.78а  ал.1 от НК.

         Съдът като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства  поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият не притежавал надлежно разрешително за придобиване и държане на наркотични вещества по смисъла на чл.7 от ЗКНВП.

Към инкриминираната дата той бил закупил от непознато му лице марихуна, която държал в себе си с намерение да я употреби, като я изпуши.

На 18.12.2019 г. св.К.К. и колегите му С. M.и С. S.- полицейски служители при РУ - Пазарджик, изпълнявали служебните си задължения. Около 0.30 часа те се намирали в  гр.Пазарджик на пл. „Константин Величков“, пред историческия музей. Именно там спрели за рутинна проверка подс. В.Ч. и неговия спътник – св. М.Г.. След проведен разговор с полицейските служители подс.Ч. заявил, че държи в джоб на дрехата си наркотично вещество - марихуана, като пояснил, че е закупил веществото от непознато лице и същото било предназначено за лична употреба. Демонстрирал желание да го предаде доброволно, след което той и св. Г. били съпроводени до сградата на РУ-Пазарджик. Там Ч. предал доброволно с протокол 1 бр. полиетиленов плик съдържащ суха, зелена листна маса.

Веднага след това бил извършен оглед на веществени доказателства, като при извършения полеви наркотест предадената от подс. Ч. растителна маса реагирала на „канабис“.

По този повод било отпочнато настоящото наказателно производство.

От заключението на приетата химическа експертиза, което съдът цени като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните се установява, че представената за изследване листната маса представлява марихуана, която била с нетно тегло 0,552 гр. и съдържание на активен компонент - тетраходроканабинол /ТХК/ 8,7 тегловни %.

Идентифицираното активно вещество тетраходроканабинол /ТХК/ е с висока степен на риск според Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и е включено в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 - Списък I на Наредбата на МС за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. За притежаването на това вещество В.Ч. няма надлежно разрешително.

В хода на разследването в ДП процесното наркотично вещество не било остойностявано, но всъщност това не е било и задължително, доколкото конкретната стойност на наркотика не е определяща за обективната съставомерност, на което и да е деяние от описаните в чл.354а от НК по принцип. Все пак обаче стойността на наркотичното вещество има отношение към обществената опасност на деянието и евентуално би могла да се отчита като смекчаващо или отегчаващо обстоятелство, поради което в практиката се е наложило правило тя да бъде определяна. Видно е от Приложение № 2 към член единствен от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, че стойността на 1 гр. марихуана по цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводството, възлиза на сумата от 6 лева. При това положение за настоящия съдебен състав е несъмнено, че стойността на инкриминираното в това производство наркотично вещество възлиза на сумата от 3.31 лева.

Горната  фактическа обстановка съдът възприе изцяло от обясненията  на подсъдимия, показанията на свидетелите К. и Г., заключението на химическата експертиза, а също и от писмените и веществени доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал.

Съдът  кредитира изцяло събраните по делото доказателства, т.к. те са непротиворечиви и взаимно се допълват, като по безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Поради непротиворечивост на събраните по делото доказателства не се налага техният подробен анализ.

При така установената  фактическата обстановка, с поведението си подс. Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК,  като на 18.12.2019г. в гр.Пазарджик, без надлежно разрешително, което се изисква по закон /чл.7 от ЗКНВП/, е държал в себе си високорисково наркотично вещество – марихуана, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол  /ТХК/ 8,7 тегловни %, с общо нетно тегло 0,552 грама, като деянието представлява маловажен случай.

Съдът счита, че в конкретния случай подсъдимия не е извършил престъпление по повдигнатото му обвинение с ОА, т.е. по основния състав на чл.354а ал.3, т.1 от НК за държане на наркотични вещества.  Предвид данните за вида, количеството и стойността на наркотичното вещество, подробно описано по-горе, както и предвид наличието на други смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало, пълни самопризнания, оказано съдействие на полицейските и разследващите органи, изразено критично отношение към стореното, младежка възраст и и изключително позитивните характеристични данни за подсъдимия по местоживеене, а и като цяло в обществото, очертават престъплението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид и сочат маловажен случай на деянието по смисъла на чл.93 т.9 от НК. Преценката по този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното.

В конкретния случай деянието се е изразило в придобиване и държане на марихуана с нето тегло 0.552 грама, с активен компонент тетрахидроканабинол 8.7 тегловни %, на стойност 3.31 лева. Несъмнено  трябва да се отчита и това, че предметът на престъплението е марихуана, която въпреки че е високорисково наркотично вещество, спада към т. нар. „мека дрога“. Отделно от това количеството е малко, като би могло да послужи за изработването, респ. изпушването на една малка цигара, а ако се размесва с тютюн максимум на две, което става ясно от разпита на вещото лице по СХЕ в съдебно заседание. Не може да не се отчита и установена в хода на разследването цел на държането на марихуаната – не за разпространение, а за лична употреба от подсъдимия. При това положение и щом предназначението на наркотика е било за лична употреба, като доказателствата по делото не извеждат друга съставомерна специална цел, то това сочи на по-ниска степен на засягане на правнозащитения обект – обществените отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите.

Посочените до тук обстоятелства указват на наличието на общите положения разписани в нормата на чл.93, т.9 от НК, тъй като в своята съвкупност (механизъм на осъществяване на деянието, вида, количеството и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и другите смекчаващи отговорността обстоятелства), те указват на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайната за престъпленията от този вид.

В този смисъл е и практиката на ВКС на Р България /виж Решение № 69/2010 год. по н.д. № 684/2010 год., Решение № 529/2010 год. по н.д. № 615/2010 год. по описа на ВКС, Решение № 19 от 30.01.2008 г. на ВКС по кас. д. № 616/2007 г., II н. о., Решение № 253 от 11.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 241/2009 г., I н. о., НК, Решение № 8 от 4.02.2020 г. на ВКС по н. д. № 1168/2019 г., I н. о., НК,  и много др. подобни/.

Настоящият съдебен състав не намира да са налице условията на чл. 9, ал. 2 от НК, т. е. извършеното от подсъдимия не може да бъде преценено като „малозначително“, тъй като в конкретния казус предмета на престъплението не е пренебрежимо малък като количество и стойност, а отделно от това съдържанието на психоактивния компонент в наркотичното вещество – ТХК е 8.7 тегловни процента, което попада във високата скала на средната степен на качествената марихуана, както пояснява вещото лице по приетата СХЕ. При това положение искането на защитата за оправдаване на дееца на горепосоченото основание не може да бъде удовлетворено.

С оглед на гореизложеното подсъдимия беше признат за виновен не по първоначално повдигнатото му обвинение, а по по-леко наказуемия привилегирован състав по чл.354а ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК, т.е. за държане на наркотици, представляващо  маловажен случай.

Деянието е извършено умишлено, с оглед разпоредбата на чл.11 ал.2 от НК при пряк умисъл, т.к. подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието, доколкото е бил наясно, че държи наркотик и няма издадено разрешение за това, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. 

Умисълът на подсъдимият е обхващал обстоятелствата, че упражнява фактическа власт върху наркотично вещество по описания по-горе начин и от вид и със съдържание, описани по-горе, и без надлежно разрешение за това.

При определяне и индивидуализация на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК – относно целите и тези на чл.54 и следващите от НК – относно неговата индивидуализация.

Обществената опасност на деянието е относително ниска с оглед вида, количеството и стойността на държаното наркотично вещество.

Подс. Ч.  е със сравнително  ниска степен на обществена опасност, доколкото не е осъждан и е изключително положително е охарактеризиран по местоживеене, а и като цяло в обществото.

Вярно е, че с присъда по НОХД № 2157/2015г. на ПзРС, влязла в сила на 19.11.2015г., Ч. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК, като на основание чл.78а ал.1 от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Това наказание е било изпълнено на 30.11.2015г., когато глобата е била платена. От това пък следва, че на 30.11.2016г. е изтекъл реабилитационният срок по чл.86 ал.1, т.3 от НК, като на тази дата за него е настъпила реабилитация по право. Вярно е също така, че с решение по НОХД № 662/2017г. на ПзРС, влязло в сила на 02.06.2017г., Ч. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б ал.3 от НК, като на основание чл.78а ал.1 от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Това наказание е било изпълнено на 29.05.2017г., когато глобата е била платена. От това пък следва, че на 29.05.2019г. е изтекъл реабилитационният срок по чл.88а ал.1 във вр. с чл.82 ал.1, т.5 от НК, като на тази дата за него е настъпила абсолютна реабилитация. Ето защо към инкриминираната в настоящото производство дата – 18.12.2019г., подсъдимият следва да се третира не само като неосъждан, но и като неосвобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава ХХVІІІ от НПК /чл.78а ал.1 от НК/.

Няма съмнение в правната теория и практика, че горе посочените реабилитационни срокове са приложими не само за осъдените на наказание по наказателния кодекс, но и за освободените от наказателна отговорност по реда на Глава ХХVІІІ от НПК. Върховната съдебна инстанция в Р България е имал повод да каже следното: „Реабилитацията заличава осъждането  и  отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. По отношение на лицата, освободени от наказателна отговорност по Глава осма на НК, разпоредбите на чл. 85 - 88а НК не се прилагат, защото те не се считат за осъждани. Същите обаче не могат да бъдат поставени в по-тежко положение от осъдените на глоба по Наказателния кодекс, поради което с Постановление № 7/1985 г. на Пленума на ВС е изрично указано, че спрямо тях може повторно да бъде приложен институтът на чл. 78а НК, ако при съблюдаване на изискванията на чл. 86, ал. 1, т. 3 НК е изтекъл предвиденият едногодишен срок от изпълнение на наложената парична санкция“ /виж Решение № 171 от 10.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 151/2009 г., III н. о., НК/.

Като причини за извършване на деянието съдът отчете ниското правосъзнание на подсъдимия, незачитането на установения в страната правов ред, свързан с контрола и разпространението на наркотични вещества.

                Съдът отчете като смекчаващи отговорността  обстоятелства, пълните самопризнания, включително и предпроцесните такива, оказано съдействие на полицейските и разследващите органи, изразено критично отношение към стореното, младежка възраст и добрите характеристични данни за подсъдимия, както и чистото съдебно минало. Отегчаващо отговорността обстоятелство не се отчете.

При това положение съдът намира, че понастоящем са налице предпоставките за приложението на чл.78а ал.1 от НК.

За престъплението по чл.354а ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК се  предвижда  като най тежко наказание глоба до 1000 лева, а  както вече се посочи подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VIII от общата част на НК, т.к. за предишните му освобждавания по този ред са изтекли реабилитационните срокове по чл.86 и чл.88а от НК, като съображения се изложиха по-горе,  и от деянието не са причинени имуществени вреди.

Предвид това и като отчете наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, според относителната им тежест, съдът  на основание чл.78а ал.1 във вр. с ал.5 от НК счете, че на подс.Ч., след като бъде освободен от наказателна отговорност, следва да бъде наложено административно наказание глоба в размер на 500  лева, което е съответно на извършеното и с което ще се постигнат целите на наказанието.

При определяне размера на глобата съдът съобрази наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, а също семейното положение, материално и имотно състояние на извършителя.

Тук е мястото да се посочи, че според настоящия съдебен състав няма пречка в настоящият казус административното наказание глоба да бъде определено под минималния размер предвиден в чл.78а ал.1 от НК, а именно под 1000 лева. Действително посочената правна норма предвижда, че при освобождаване от наказателна отговорност се предвижда налагане на административно наказание – глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева. Видно от разпоредбата на чл. 78а ал.5 НК обаче: „Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба”. По аргумент от противното, приложимият размер следва да бъде съобразен именно със санкцията, предвидена в съответната разпоредба от Особената част на НК. Този извод следва и от принципното съображение, застъпено и в Постановление № 7 от 04.11.1985 г. по н. д. № 4/1985 г., Пленум на ВС, че третирането на освободените от наказателна отговорност лица с налагане на административно наказание, не може да бъде по-неблагоприятно от третирането на осъдените на наказание по чл.37 от НК. Следователно в конкретния случай приложима се явява санкцията на чл.354а ал.5 НК, предвиждаща налагането на глоба в размер до хиляда лева. По аргумент от разпоредбата на чл.47 ал.1 от НК, нейният размер не може да бъде по-малък от 100 лева и поради това, при определянето на наказанието на обвиняемия съдът съобрази, че размерът на глобата следва да бъде преценен в границите между 100 и 1000 лева, при което определи наказанието глоба да е в размер от 500 лева.

На основание чл. 53 ал.1, бук. „а“ от НК съдът постанови вещественото доказателство: празна полиетиленова опаковка, находяща се по делото, като вещ принадлежаща на виновния и послужила за извършване на умишленото престъпление, доколкото в нея е бил опакован, респ. държан наркотикът, да се отнеме в полза на държавата и поради липсата на съществена икономическа стойност да се унищожи.

При този изход от делото и на основание чл.189, ал. 3 от НПК  съдът осъди подсъдимия да заплати сторените по делото разноски в размер на 75,39 лв. за СХЕ, платими по сметка на ОД на МВР – Пазарджик, а по сметка на Районен съд – Пазарджик да заплати разноски в размер на 28.58 лв. – възнаграждение за явяване на вещо лице в съдебно заседание и пътни разходи за същото.

         По тези съображения съдът  постанови  присъдата  си.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: