Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3927 18.10.2019 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в публично заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 7493 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова
молба, подадена от Д.Ю.Д. ЕГН **********, чрез пълномощниците адв. С.П.К.и адв.
Т.М.Д. против БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД, ЕИК130950970, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, с която е предявен иск
за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 6070 евро /еквивалента
на 11865 лв./ - като част от платените на 13.05.2018г. 24230,21 евро, при
начална липса на основание, като разлика между платените и действително
дължимата главница по „Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим
имот ***“ сключен между Д.Ю.Д. и банка - „Юробанк България“ АД, ЕИК *********
/тогава „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД/.
В исковата молба се твърди, че на 03.07.2008г. между
страните бил сключен Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот
***, по силата на който банката следвало да
предостави кредитен лимит в размер на равностойността в швейцарски франкове на
80 685 лева. Част от сумата, представляваща равностойността в швейцарски
франкове на сумата от 50 685 лева била преведена по блокирана банкова
сметка *** - кредитополучател, с която сума следвало да се заплати дължимата от
последния цена по договор за покупко-продажба на имот. Останалата част от
кредита, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 30 000 лева
е следвало да му се предостави за довършителни работи на два етапа по друга
сметка. Ищецът твърди, че всички суми по отпуснатия кредит били предоставени на
кредитополучателя в лева, като кредитополучателя не бил получавал никакви суми
по кредита в швейцарски франкове. На 27.08.2008г. ответното дружество
„Бългериън ритейл сървисиз“ АД е встъпило в правата на банката кредитодател -
„Юробанк България“ АД, въз основа на сключен между двете дружества договор за
цесия.
Твърди се, че след сключване на договора за кредит
настъпило изменение в курса на швейцарския франк спрямо българския лев, с
тенденция към повишаване на курсовата разлика в ползва на швейцарския франк. От
друга страна банката увеличила и лихвения процент по ипотечни кредити за
граждани в швейцарски франка, което довело до повишаване на размера на
анюитетните вноски по кредита. В последствие били подписани и няколко
допълнителни споразумения и анекси към основния договор. Описаното довело до
съществено влошаване на икономическото положение на кредитополучателя, спрямо
положението му към подписване на договора за кредит. След серия от предсрочни
погасявания по кредита, на 13.05.2013г. ищецът внесъл сума в размер на 24230,21
евро, с която, след превалутиране от страна на банката били удовлетворени
окончателно всички парични претенции на ответното дружество по договора.
Ищецът твърди, че в договора се съдържали редица
неравноправни клаузи, включително и всички допълнителни споразумения, сключени
с ответното дружество, което не притежавало нужния лиценз за упражняването на
банкова дейност.
Сочи се, че съгласно чл. 6, ал. 2 от сключения между
страните договор погасяването на кредита се извършвало във валутата, в която
същият е бил разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай че на съответния
падеж на погасителна вноска по главница и/или лихвата кредитополучателят не е
осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1,
но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на
кредита се извършвало с тези средства след служебно изкупуване от банката на
дължимите швейцарски франкове. Съобразно чл. 23, ал. 1 от договора
кредитополучателят декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от банката, курс купува и/или продава на швейцарския
франк към български лев/евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора,
може да има за последица, включително и в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване
на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева/евро,
като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и
повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и
пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите
лихви, приложими по превалутирания кредит. Съгласно чл. 23., ал. 2 от договора
кредитополучателят декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическия
смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от
договора, както и че е съгласен с настъпването им.
Ищецът твърди, че е потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Посочва, че с Решение на СЕС по дело
С-26/13 било прието, че член 4, параграф 2 от Директива 93/13 налага
задължението в договора да е прозрачно изложен точният механизъм на
конвертиране на чуждестранната валута, посочен във въпросната клауза, както и
отношението между този механизъм и механизма, предвиден в другите клаузи,
свързани с отпускането на кредита, така че потребителят да може да предвиди въз
основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици. В настоящия случай, банката била уведомила ищеца потребител, че
избраната чуждестранна валута не е с фиксиран курс, но не му е предоставила
информация за факторите, които определят курса, по който ще се извършва
превалутирането и последиците, свързания с риска от повишаване на погасителните
вноски при колебания в обменния курс.
Ищецът не е бил запознат по подходящ начин с посочените по-горе
обстоятелства, като не е могъл да разбере поетите рискове.
Сочи, че разликата в курса на
швейцарския франк към еврото/лева към момента на отпускане на кредита и към
момента на погасяване на вноските по него, представлява положителна величина,
формирана след служебно превалутиране от банката, по неин търговски курс, към
всеки от двата момента, която се явява печалба за банката, съществуваща и
получавана успоредно с договорената възнаградителна лихва. Тази разлика не била
част от основния предмет на договора за кредит, нито представлява цена на
финансова услуга.
Твърди се, че в т. 59 от Решението на СЕС по дело
С-26/13 е прието, че курсовата разлика не е част от основния предмет на
договора за кредит, нито представлява цена на финансова услуга. Клаузата на чл.
23, ал.1 и 2 представлявала пряка уговорка във вреда на потребителя, като
възлага върху по-слабо информираната страна неизгодните икономически последици
от повишаване на валутния курс на швейцарски франк. В този смисъл било и Определение от 22 февруари 2018 г. на СЕС по
дело С-119/17.
Освен това клаузите на чл. 23 от
договора обективирали декларация на кредитополучателя, че е запознат с
възможността промяната в курсовете на швейцарски франк към лева/евро и
превалутирането да доведат до повишаване на размера на погасителните вноски по
кредита и съгласието му да понесе риска от колебанията на валутния пазар и
всички вреди /включително пропуснати ползи/, но същата не съдържа предварително
оповестяване на валутния риск и единствено свидетелства за формалното спазване
от страна на банката на принципа на добросъвестност, прогласен от чл. 143 от
ЗЗП. В случая обстоятелствата, за които потребителят декларира информираност и
съгласие, не следват от ясно и прозрачно формулирани условия на договора. За
ищеца са останали неясни последиците от сключване на договор за кредит в
швейцарски франкове и начина, по който промяната във валутния курс е възможно
да повлияе върху конкретните му задължения за погасяване на кредита.
Следователно, непредоставянето на подобна информация от страна на банката било
в нарушение на изискването за добросъвестност по чл. 143 от ЗЗП. Освен това чл.
6, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 не представяли по ясен и разбираем за
потребителя начин съществените условия от сключения договор, водели до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, във вреда на
потребителя, поради което били неравноправии, а съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
- нищожни.
Ето защо на 13.05.2013г. ищецът не е следвало да
заплати изисканата от ответника сума /еквивалент на 24230,21 евро/, а сума в
по-малък размер, тъй като при превалутирането не е следвало да прилага
повишения курс на швейцарския франк, а курсът, който е приет към момента на
подписване на договора - 1,175200 лв. за 1 шв. франк. Ищецът бил заплатил
еквивалента на приблизително 29959,27 швейцарски франка. Разликата между действително
дължимото и това което платено, без да се дължи била приблизително 12028,66 лв.
или 6228,58 евро, която сума следвало да бъде уточнена в хода на процеса. В
последното проведено съдебно заседание, ищецът се отказва от иска за разликата
над 6070 евро /с левова равностойност 11865 лева/ до първоначално предявения
размер от 6228,58 евро /12028,66 лева/.
С оглед изложеното ищецът моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен
отговор, с който оспорва предявеният иск като неоснователен. Признава
обстоятелството, че на 03.07.2008г. между „Юробанк България“ АД /с предишно
наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД/ от една страна и Д.Ю.Д., от друга,
бил сключен Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № *** за кредитен лимит на равностойността в швейцарски
франкове на 80 685 лева. Впоследствие вземанията по договора за кредит били
прехвърлени с договор за цесия на ответника. Между ищеца и ответника били
сключени три допълнителни споразумения – от 09.11.2010г., от 06.01.2012г. и от
15.03.2013г., както и два анекса за частично погасяване на кредита, а именно:
анекс от 03.05.2012г. за сумата от 9980 швейцарски франка и анекс от
08.11.2012г. за сумата от 13 520 швейцарски франка. Кредитът бил усвоен от
ищеца. Ответникът твърди, че кредитът бил окончателно погасен на 10.07.2013г.,
когато ищецът внесъл сумата от 24 390,24 евро, които са превалутирани и по
курса на банката се равнявали на 30 000 швейцарски франка. Ответникът
поддържа, че кредитът е договорен, разрешен, усвоен и изплащан в швейцарски
франкове, като оспорва всички твърдения на ищеца в обратната насока. Сочи, че в
договора за кредит ясно били посочени размера на сумите по договора в
швейцарски франкове. Вноските се дължали в швейцарски франкове, като обменият
курс на банката не определял техния размер. Изречение второ на клаузата на чл.
6, ал. 2 от Договора уреждала единствено ситуация, при която, ако
кредитополучателят е в неизпълнение в деня на падежа на някоя от месечните
вноски не е постъпила дължимата сума в договорената валута. В този случай
банката имала право да погаси липсващата вноска, като продаде на
кредитополучателя нужното му количество швейцарски франкове срещу съответните
парични суми от други сметки на кредитополучателя, като приложи своя курс
„продава“. Тази възможност обаче не била задължителна, а ищецът бил свободен да
набавя необходимото количество швейцарски франкове за погасяване на дължимите
вноски от друга банка, обменно бюро или друго място, чийто валутен курс е счел
е за най-изгоден. Ето защо не би могло да става въпрос за „печалба“, която
банката формира от разликата между валутния курс на швейцарския франк.
Ответникът твърди, че ищецът бил информиран за
валутния риск съгласно чл. 23, ал. 1 от Договора за кредит. Посочва, че
клаузите на чл. 6, ал. 2, чл. 23, ал. 1 и ал. 2 не били неравноправни. Позовава
се на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и твърди, че посочените клаузи били уговорени
индивидуално. Процесният кредит бил отпуснат по искане на ищеца, в което искане
били посочени основните параметри на кредита, включително и обстоятелството, че
ищецът искал възнаградителната лихва по договора за кредит да е плаваща, како
за валута ищецът бил отбелязал „равностойността на евро в швейцарски франкове в
деня на усвояването на кредита“ и „лева“, а като цел на договора са отбелязали
„покупка“. От датата на искането 12.05.2008г. до сключването на договора били
изминали около два месеца, през които страните преговаряли и всяка от тях е
могла да предлага промени, да иска добавянето или премахването на условия- т.е.
страните са имали възможност да преговарят по условията на договора. Клаузите в
процесния договор не били част от общите условия на банката, като всяка от тях
подлежала на обсъждане и евентуално при искане – на промяна. Освен това ищецът
към момента на сключване на договора бил управител на търговско дружество,
поради което като средностатистически потребител е бил осведомен за факта, че швейцарският франк няма фиксиран
курс спрямо лева или евро, за което бил предупреден с клаузата на чл. 23 от
процесния договор. Банката нямало как да прогнозира конкретните предстоящи
промени на валутните курсове, независимо дали в посока на повишаване или
намаляване. Също така договорът бил сключен, тъй като към момента на подписване
на договора кредитите в швейцарски франкове били с най-ниски лихви, а не защото
на ищеца му били необходими суми точно в тази валута. От нотариалния акт за
покупката на недвижимия имот било видно, че продажната цена била уговорена в
лева. Ето защо в договора се включила
клауза относно „превалутиране“ на усвоения кредитен лимит. Освен това, с
посочените по-горе допълнителни споразумения били уговорени периоди на
облекчено погасяване на кредита. Относно разпоредбите, свързани с валутата на договаряне,
усвояване и на погасяване на кредита същите съставлявали основен предмет на
Договора за кредит, поради което не можели да се считат за неравноправни при
условие, че са изразени на ясен и разбираем език.
Ответникът твърди, че не били неравноправни клаузите, свързани с валутата на
кредита и разпределението на валутния риск. Ответникът твърди, че към момента
на сключването на договора ищецът е знаел, че предметът на договора е кредит в
швейцарски франкове, както и че погасяване на кредита ще се извършва в тази
валута. Към сключването и усвояването на кредита договорът не е бил неизгоден
за ищеца, а евентуално бил станал неизгоден за него впоследствие. Към момента
на сключването на договора за кредит обективно кредитодателят нямало как да
знае възможното повишените на валутния риск, а добросъвестно е представил
информацията, с която разполага към юли 2008г. Твърди, че оспорените клаузи
били ясно формулирани и напълно разбираеми. Не било налице значително неравновесие
между правата и задълженията на ищеца като потребител на банкови услуги и на
банката. Банката била спазила изискването за добросъвестност, като предоставила
необходимата информация на потребителя при сключването на договора.
Във връзка с действителността на договора ответникът
се позовава на Решение на СЕС от 20.09.2017г. по дело C-186/16 и Определение на СЕС от 22.02.2018г. по дело С-119/17, като твърди, че
фактите в главните производства пред запитващите юрисдикции по двете дела били
идентични с фактите по настоящото дело. СЕС приемал, че връщането на кредита
във валутата, в която е уговорен не се влияе от обстоятелството, че заетата
сума не е била достъпна за кредитополучателите във валутата на кредита /в
посочения случай – в румънски леи/. Приемало се, че това обстоятелство не
променя основния характер кредитът да се връща в същата валута, в която е
отпуснат. Твърди, че цитираното от ищеца решение от 30.04.2014г. на Съда на ЕС
по дело С-26/13 било неприложимо към настоящия казус. Сочи, че в договора за
кредит не било предвидено задължение заемателя да закупува валута изключително
от банката. Ищецът бил обвързан от клаузата на чл. 23, ал. 1 от договора за
кредит, по силата на която той дава съгласието си да заплаща увеличения размер
на погасителните вноски, ако поради повишаване курса на швейцарския франк
банката е обявила промени в прилагания от нея валутен курс. Клаузата на чл. 1,
ал. 1 и чл. 6, ал. 2 от Договора представлявали част от основния предмет на
договора и не подлежали преценка за неравноправност. В договора бил определен точния размер на
отпуснатия кредит в евро, като методът на изчисляване на действително заетата
сума бил прозрачен. По изложените в отговора на исковата молба съображения,
ответникът моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти
гр. състав,
след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
По делото е представен Договор за кредит за покупка и довършване на
недвижим имот ***, сключен на 03.07.2008г. между Д.Ю.Д.
ЕГН ********** и „Юробанк И ЕФ ДЖИ България“ АД, съгласно който банката се
задължава да предостави на кредитополучателя – ищец сума в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 80 685 лева по курс „купува“ за
швейцарския франк към лева в деня на усвояване на кредита, а кредитополучателят
се задължава да върне посочената сума за срок до 420 месеца, считано от датата
на неговото усвояване.
В приложение 1 и приложение 2 към посочения договор е определен приложимия
към датата на усвояване на кредита курс „купува“ за швейцарския франк спрямо
лева на банката, а именно 1,175200 лв. Приложено е и уведомление за прехвърляне
на вземания, с което ищецът е уведомен, че кредиторът „Юробанк И ЕФ ДЖИ
България“ АД прехвърля вземането си спрямо него на БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ
АД, ЕИК130950970, поради което последното се явява легитимиран ответник по
настоящия спор.
Ответникът представя допълнителни споразумения към договора за кредит от
09.11.2010г., от 06.01.2012г. и от 15.03.2013г., ведно с молби и искания за
предоговаряне на условията по кредита, както и анекси за предсрочно погасяване.
Представени са и документи, свързани с отпускането на кредита, като искане за
усвояване на кредит, молби, декларация, нотариални актове, както и погасителен
план – всички част от кредитното досие на ищеца по повод сключения договор за
кредит.
В открито съдебно
заседание са събрани гласни доказателства. Св. И. – с. на „Пощенска банка
Юробанк България“ АД заявява, че при сключване на договори за кредит,
кредитоискателят първо се запознава с условията на банката, посочват се
изискуемите документи, които трябва да бъдат представени, като едва след
депозирането им в кредитната институция бил изготвян договор, върху
съдържанието на който лицето може да влияе, като прави редакции, които
впоследствие могат да бъдат одобрени от банката и съответно включени в
окончателното съдържание на договора. Заявява, че е запозната със случая на
ищеца, но не в детайли, тъй като не тя, в качеството си на с., е действала от
името на банката към момента на отпускане на кредита. Освен това, към момента
на отпускане на заема, ищецът не е получавал заплата в швейцарски франкове.
Другия разпитан по делото
с.– св. К. заявява, че също е кредитополучател на заем от същата банка,
отпуснат по време на отпускане на кредита на ищеца. Свидетелят твърди, че по
отношение на неговия кредит не е имало възможност да влияе върху съдържанието
на договора.
По делото е извършено и
изслушване на ищеца по реда на 176 от ГПК по предварително зададени от
ответника въпроси. Според твърденията на ищеца, сл. от банката са му предложили
да вземе кредит в швейцарски франкове, тъй като било по-изгодно, нямало риск и
швейцарският франк бил една от най-стабилните валути към онзи момент, а и освен
това лихвеният процент по кредити, отпускани в швейцарски франкове бил
по-нисък. Заявява, че към момента на усвояване на кредита не е получавал
заплата в швейцарски франкове, а погасителните вноски са били дължими във
франкове, но са правени обичайно в лева или евро, като превалутирането е
ставало в банката съобразно съответния курс. Обясненията на ищеца ще бъдат
ценени с оглед всички обстоятелства и събрани доказателства по делото.
По делото е изготвена
ССЕ по задачи, поставени и от двете
страни. От заключението на вещото лице е видно, че преводите за усвояване на
кредита са направени в швейцарски франкове, изчисляването на БЛП по време на
срока на договора е било в зависимост от обективни фактори, а не и от
субективна преценка на банката, кредитът е частично предсрочно погасяван на няколко
пъти, като окончателно е погасен на 30.07.2013г. с направена вноска в евро.
Според вещото лице, разликата между дължимата сума при приложения валутен курс,
действащ към момента на погасяване на кредита, и дължимата сума при приложен
валутния курс, относим към момента на сключване на договора, а именно 1,75200 лева за един швейцарски франк, се
равнява на 6070 евро /11 865 лева/. От
счетоводните записвания, направени в банката се установява, че
банката-кредитодател подсигурява ресурс в швейцарски франкове посредством
деривативна суапова сделка на финансовите пазари, т.е. чрез размяна на бъдещи
парични потоци, деноминирани в различни валути. Подробно са посочени
действащите валутни курсове лев-швейцарски франк към падежите на погасителните
вноски, както и е отразено счетоводното записване на операциите, извършени от
банката при погасяване кредита. Съдът кредитира изцяло заключението на в.л.
като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът
достигна до следните правни изводи:
Безспорно между страните е, че на 03.07.2008г.
между „Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Юробанк и Еф Джи
България“ АД/ от една страна и Д.Ю.Д., от друга, бил сключен Договор за кредит
за покупка и довършване на недвижим имот № *** за кредитен лимит на
равностойността в швейцарски франкове на 80 685 лева, както и че вземанията по
договора са цедирани в полза на ответника Бългериън Ритейл Сървисиз. Във връзка
с правоотношението, ищецът е направил плащания – погасяване на отпуснатия заем,
за част от които се твърди, че са дадени поради начална липса на основание на
база нищожни клаузи от посочения договор за кредит поради тяхната
неравноправност.
Съгласно
чл. 143 от ЗЗП, неравноправна е всяка клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Според § 13. 1. от ПЗР на ЗЗП,
"потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а според
т. 2 "търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава
или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с
потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния
или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за
негова сметка.
От
събраните по делото доказателства се установи, че ищецът, в качеството си на
физическо лице, е сключил договор за отпускане на паричен заем за покупка и
довършване на недвижим имот. От представените нотариални актове се установява,
че недвижимия имот представлява апартамент. Няма данни имотът да е закупен с
цел извършване на търговска или професионална дейност, а и същият представлява
жилище, от което следва, че ищецът е притежавал качеството „потребител“ към
момента на сключване на договора. От своя страна, „Юробанк“ АД безспорно се
явява търговец по смисъла на ТЗ и ЗЗП. Предвид изложеното, и доколкото не са
налице предвидените в ЗЗП изключения, същият е приложим спрямо възникналото
между страните правоотношение.
Съгласно
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално. За да бъде направена коректна преценка относно факта
дали клаузите в договора са индивидуално уговорени, трябва да се изследва
неговото съдържание. От представения договор за кредит е видно, че в него се
съдържат принципни договорености, които не се отнасят пряко към страните по
него (например в чл. 20 е упоменато, че „… кредитополучателят и лицата,
подписали се на настоящия договор в качеството си на представляващи
кредитополучателя…“, а договорът е подписан лично от ищеца). В този смисъл,
очевидно става дума за типов договор, предоставян от банката – кредитодател,
поради което не може да се направи извод, че същият е договорен индивидуално с
потребителя и той е имал възможност да влияе върху неговото съдържание. Предвид
изложеното, съдът намира, че разпоредбите на ЗЗП са приложими към процесното
правоотношение.
За
да се прецени дали клаузите са неравноправни следва да се държи сметка за
характера на сочените клаузи към момента на тяхното сключване, възможността да
се прояви тяхното действие впоследствие, както и преминаването на кредитния
риск у една от двете страни, когато става дума за потребителски заеми, сключени
в чуждестранна валута.
Според
дадените задължителни тълкувания на СЕС по дело 186/16г. повод приложение на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета (транспонирана в българското законодателство), не
е неравноправна клауза в потребителски договор, предвиждаща погасяването на
потребителски заем в същата чуждестранна валута, в която е бил отпуснат заема,
стига клаузата да е написана на ясен и разбираем език. Последното означава, че
финансовата институция следва да предостави на потребителя достатъчно информация,
свързана с възможните последици от промени във валутния курс, така че
потребителят да може ясно и недвусмислено да осъзнае възможните икономически
последици от настъпване на това обстоятелство и съответно да вземе информирано
решение за сключване на договора. Освен това, преценката за неравноправност на
подобна клауза в потребителски договор следва да се пррави с оглед всички факти
и обстоятелства, свързани със сключването на договора, като се вземе предвид и
експертната компетентност на банката. В определение по дело С-119/17г. на СЕС е
постановено, че може да бъде преценена като неравноправна клауза в
потребителски договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния
риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят
да може да съзнае икономическите последици от включването на подобна клауза в
договор, както и когато, въпреки изискванията за добросъвестност, тази клауза
създава в ущърб на потребителя значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора.
Въз
основа на изложеното, може да се направи следния извод, а именно, че
неравноправна клауза в договор, сключен в чуждестранна валута, се явява такава
клауза, която има за последица цялостно прехвърляне на кредитния риск върху
потребителя без това да е ясно, точно и по разбираем начин заложено
предварително в договора, така че потребителят да може съзнателно да прецени
какви са рисковете за него при настъпване на съответните икономически промени.
В този смисъл се нарушава драстично „равнопоставеното“ положение между
потребител и търговец още повече, като се вземе предвид факта, че именно
банката – кредитодател е страната по правоотношението, която по занятие
упражнява търговска дейност и би следвало да бъде изначално запозната с
кредитните рискове, както и да понесе същите, доколкото това е елемент от
нейната дейност.
В чл.
23, ал. 1 от сключения между страните договор е предвидено, че
кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
промяната на курс „купува“ или „продава“ на швейцарския франк спрямо
лева/еврото може да доведе до повишаване на дължимата месечна вноска, като се
съгласява да поеме този риск изцяло за собствена сметка. Разместването на
тежестта на поемане на този риск поставя потребителя изцяло в неблагоприятно
положение спрямо положението на търговеца, макар и същия да е бил добросъвестен.
Освен това, както се установи от изготвената по делото ССЕ, в действителност
отпусната сума в швейцарски франкове е била преведена по блокирана сметка на
ищеца, поради което, макар и формално кредитът да е бил отпуснат в чужда
валута, то реално не е имало възможност да бъде използван в същата. Освен това,
както стана ясно, ресурсът, с който банката е разполагала във връзка с
отпускането на кредит в тази валута всъщност се дължи на сключени суапови
сделки на финансовите пазари, което е допълнителен аргумент за абстрактния
характер на сключения договор в швейцарски франкове. С оглед всичко това, да се
постави и риска от промяна във валутния курс върху потребителя необосновано
засяга неговите права като по-слаба икономически страна, поради което е основание
за обявяване на посочените клаузи за нищожни.
С
оглед всичко гореизложено, приложимият при конвертиране на българският лев към
швейцарски франк е курсът, приложен към момента на сключване на договора, а
именно 1,175200 лв. При така установената фактическа обстановка става ясно, че
ищецът е заплатил на ответника сумата от 6070 евро, представляваща недължимо
платена сума по нищожни клаузи от договор, предвид което ответникът дължи
нейното връщане.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат
поставени направените от ищеца разноски, равняващи се на следните суми: 122,10
лева депозит за изготвяне на ССЕ, 1000 лева адвокатско възнаграждение и 480
лева платена държавна такса, или общо сумата от 1602,10 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ
АД, ЕИК130950970, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Ю.Д. ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от 6070 евро /шест хиляди и
седемдесет евро/, представляваща недължимо платена сума по договор за кредит за
покупка и довършване на недвижим имот № *** от 03.07.2008 г..
ОСЪЖДА БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ
АД, ЕИК130950970, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Ю.Д. ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от 1602,10 лева /хиляда
шестстотин и два лева и 10 ст./, представляваща направени съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ