МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 1 от 22.02.2018 г.
по НОХД № 260/2017 г. по описа на Каварненски
районен съд
Производството пред първоинстанционния съд
е образувано по внесен на 21.09.2017 г. обвинителен акт от Районна прокуратура
Каварна, с който е повдигнато обвинения срещу подсъдимите:
Р.С.М. - роден на *** ***, **
български гражданин, осъждан, с начално образование, женен, не работи, живущ ***,
ЕГН: **********, за това, че на 17.03.2017 г. в град Каварна, от супермаркет “Е.”
е направил опит да отнеме противозаконно чужди движими вещи, два броя
„Смядовска луканка”, всяка по 190 гр. от владението на А.К.З. – продавач
консултант в магазина, без нейното съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини,
на обща стойност 11,06 лева, собственост на “Е.-Г.” ООДгр.Каварна
като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като М. е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода, за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК и от изтърпяването на
наказанието не е изтекъл предвиденият в чл.30, ал.1 от НК срок, а именно: 1./ С
протоколно определение № 32 от 20.05.2013г., влязло в сила на същата дата, по
НОХД № 101/2013 г. по описа на РС Каварна, с което е одобрено постигнатото
споразумение за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.
с чл.194, ал.,1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”, вр. чл.18 и чл.55, ал.1, т.1 от НК, като му е наложено
наказание 3 /три/ месеца лишаване от свобода; 2./ С протоколно определение № 51
от 11.09.2014г., влязло в сила на същата дата, по НОХД № 178/2014 г. по описа
на РС Каварна, с което е одобрено постигнатото споразумение за престъпление по
чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.,1, вр. с чл.29, ал.1, б.”б”, вр. с
чл.55, ал.1, т.1 от НК, като му е наложено наказание 6 /шест/ месеца лишаване
от свобода; 3./ С протоколно определение № 7 от 30.03.2015г., влязло в сила на
същата дата, по НОХД № 52/2015 г. по описа на РС Каварна, с което е одобрено
постигнатото споразумение за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.,1, вр. с чл.29,
ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, като му е наложено наказание 3 /три/ месеца лишаване
от свобода; 4./ С протоколно определение № 1 от 05.02.2016г., влязло в сила на
същата дата, по НОХД № 33/2016 г. по описа на РС Каварна, с което е одобрено
постигнатото споразумение за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.,1, вр. с чл.29,
ал.1, б.”б”, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, като му е
наложено наказание 9 /девет/ месеца лишаване от свобода, престъпление по
чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.,1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б”, във вр.
с чл.18, ал.2 от НК.
и Б.И.И. - роден на ***г***, **
български гражданин, осъждан, с начално образование, женен, не работи, живущ ***,
ЕГН **********, за това, че на 17.03.2017г. в град Каварна, от супермаркет “Е.”
е направил опит да отнеме противозаконно чужда движима вещ, един брой
хамбургски салам „Никас” от 800 гр., от владението на
А.К.З. – продавач консултант в магазина, без нейното съгласие с намерение
противозаконно да я присвои, като опитът е останал недовършен поради независещи
от дееца причини, на стойност 10,02 лева, собственост на “Е.-Г.” ООДгр.Каварна, като деянието е извършено при условията на
опасен рецидив, след като И. е бил
осъждан на лишаване от свобода, не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК, наложените наказания са за тежки умишлени
престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, осъждан е два или повече пъти на
лишаване от свобода, за умишлени престъпления от общ характер, като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК и от
изтърпяването на наказанието не е изтекъл предвиденият в чл. 30, ал. 1 от НК
срок, а именно: 1./ С присъда № 22 от 28.05.2010 г. на РС Каварна, по НОХД
72/2010 г., влязла в сила на 14.10.2010 г., за деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с
чл. 194, ал.1, вр. с чл. 29, ал. 1, б.”б”, във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, което е извършено в периода
20/22.02.2010г., като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2
/две/ години; 2./ С протоколно определение № 40 от 18.10.2010 г., влязло в сила
на същата дата, по НОХД № 12/2010 г. по описа на РС Каварна, с което е одобрено
постигнатото споразумение за престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29,
ал. 1, б.”б”, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
което е извършено на 13.10.2010 г., като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 8 /осем/ месеца;
3./ С протоколно определение № 65
от 29.10.2012 г., влязло в сила на същата дата, по НОХД № 354/2012 г. по описа
на РС Каварна, с което е одобрено постигнатото споразумение за престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.
29, ал. 1, б.”б”, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
което е извършено на 26.10.2012 г., като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 4 /четири/ месеца; 4./ С протоколно определение № 6 от
16.03.2015 г., влязло в сила на същата дата, по НОХД № 41/2015 г. по описа на
РС Каварна, с което е одобрено постигнатото споразумение за престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” и б.”б”, вр.
с чл.55, ал.1, т.1 от НК, като му е наложено наказание 4 /четири/ месеца
лишаване от свобода, престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр.
с чл. 29, ал. 1, б.”а” и б.”б”, вр. с чл. 18, ал. 2
от НК.
Съдебното производство спрямо подс.Р.С.М.
е приключило с влязло в сила споразумение № 68 от 07.12.2017г. по НОХД №
358/2017 г. по описа на РС Каварна, с което за извършеното от него престъпление
му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, при строг режим на
изтърпяване.
Съдебното
производство спрямо подс.Б.И.И.,
бе проведено в негово отсъствие и по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 4, б.”а”
от НПК. За да пристъпи към разглеждане на делото в хипотезата на така нареченото
"задочно производство", в отсъствие на подсъдимия съдът прие, че от
представените материали по делото са налице безспорни доказателства, че И., не
е намерен на посочения от него адрес, като е променил същия без да уведоми
съответния орган, както и че се намира извън пределите на страната и
местоживеенето му е неизвестно. При тези обстоятелства, съдът бе възпрепятстван
по обективни причини да изпълни процедурата по чл. 247б от НПК, съобразно
която, на подсъдимия следва да се връчи препис от обвинителния акт и
разпореждането за насроченото разпоредително заседание, като в указания от
закона 7- дневен срок, същият да може да подаде отговор, в който да изложи
своето становище по въпросите, предмет на обсъждане в разпоредителното
заседание, както и да изложи своите искания. Съдебното производство бе
проведено по този процесуален ред и с оглед на факта, че в хода на съдебния
процес деецът не бе открит на посочения от него адрес /същият е заявил адрес в
хода на досъдебното производство, на който не е открит, въпреки многократните
посещения на "призовкар"/. От представените
писмени доказателства става ясно, че подсъдимият се намира извън пределите на
страната и местоживеенето му е неизвестно на съда.
Воден от
гореизложените правни съображения, съдът прие, че провеждането на "задочно
производство" в отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на
обективната истина по делото. От друга страна съдът прие, че провеждането на
съдебното производство в отсъствието на дееца няма да накърни неговите законни
права и интереси, при условие, че е налице процесуално представителство в хода
на процеса, осъществено от служебно назначен защитник - адв.Г.Г. от ДАК.
Участващият в производството представител на РП
Каварна поддържа предявеното срещу подсъдимия И. обвинение. Сочи, че
от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин е
установено авторството на деянието. Пледира на подсъдимия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца, /предвид
забраната за влошаване положението на подс. при повторно разглеждане на делото/ което да бъде
изтърпяно в условията на затвор, както и да му бъдат възложени направените по
делото разноски.
Защитникът на подсъдимия И. - адв.Г. не оспорва
фактическата обстановка отразена в обвинителния акт, както и авторството на
подсъдимия И., в извършване на инкреминираното
деяние, с оглед направите от същия признания, както в досъдебната така и в
съдебната фаза на процеса при предходното разглеждане на делото.
Пледира за прилагане разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК,
предвид малозначителността и обществената опасност на
деянието. Алтернативно пледира за налагане на наказание при спазване принципа за
неутежняване положението на подсъдимия при новото разглеждане на делото, с
оглед липсата на протест.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни
и писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.И.И. е роден на *** г. в гр.Силистра. Той
е многократно осъждан, за престъпления против собствеността на различни
граждани, за което многократно са му налагани наказания лишаване от свобода,
които подсъдимият изтърпял в условията на затвор. Последното си наказание „лишаване от свобода”
подсъдимият изтърпял на 25.06.2015 г.
Свидетелката
Н.Г. е собственик търговско дружество „***”
ООД, което стопанисвало магазин за хранителни стоки, намиращ се в гр. Каварна,
на ул. „***" № 57. В магазина имало монтирани охранителни видео камери,
които били свързани със сървър, който предавал картина от търговския обект в
реално време, в офиса на фирмата намиращ се в същата сграда.
В
горепосочения търговския обект, на длъжност продавач – консултант, работели
свидетелките И.П.И. и А.К.З.. На 17.03.2017 г. след обяд, около 14.00 ч.
подсъдимият Б.И. и Р.М., влезли в магазина. Тъй като свидетелките знаели, че
двамата извършват кражби, се усъмнили, че могат да откраднат стоки от магазина и
решили да ги наблюдават. Свидетелката И. проследила И. и М., които се насочили
към щанда с колбасите. Наблюдавайки ги от 2-3 метра разстояние, св.И. видяла,
как единият от тях на който викат „Гайдата” /има предвид подс.Р.М./,
взел две луканки „Смядовска” на КФМ, а подс.И. взел
един хамбургски салам на „Никас” и се насочили към
изхода. Свидетелката И. направила знак на колежката си св.З. да ги проследи, а
тя я заместила на топлата витрина. Наблюдавайки подс.И.
и М., св. З. застанала до касите и ги изчакала, за да види дали ще се наредят
на работещата каса, за да платят. След като видяла, че двамата се насочват към
неработещата каса и възнамеряват да напуснат магазина без да платят, тя отишла
до вратата и я заключила. Спряла двамата подсъдими до вратата, след зоната на
касите, като им казала да извадят от дрехите си саламите, които са скрили.
Първоначално и двамата отричали да са взели нещо, но след нейното настояване и
обяснение, че са наблюдавани, първоначално М. извадил от вътрешните джобове на
якето си двете луканки, а в последствие и И. извадили от панталона си скрития
Хамбургски салам „Никас”. След като били разкрити подс.М. извадил от джоба си пари и заявил, че възнамерявал
да плати луканките, но не можал да обясни защо не е минал през работещата каса,
а се е насочил към изхода. Двете свидетелки се обадили на собственичката на
магазина – св.Н.Г., която била в офиса, а тя от своя страна сигнализирала
органите на полицията, които задържали и отвели подсъдимите в сградата на РУ
Каварна.
На
20.03.2017 г. св.Г. предала с протокол за доброволно предаване /л.67 от ДП/ на
органите на полицията 1 бр. флаш памет,
съдържаща файл със записи от охранителните камери на магазина заснели
действията на подсъдимите М. и И..
По делото е била назначена и
изготвена съдебно стокова експертиза /л.94-95 от ДП/. Видно от същата след
извършените справки, проучване на пазара, сравнителен анализ и необходими
изчисления вещото лице е определило стойността на инкреминираната
вещ – хамбургски салам „Никас” 800 гр. – 10.02 лв.
От
приетите по делото справки съдимост, ведно с бюлетини за подс.И. е видно, че същият е осъждан, 11 пъти
за престъпления против собствеността на гражданите, като последните четири
осъждания, а именно: 1./ присъда № 22 от 28.05.2010 г. на РС Каварна, по
НОХД 72/2010 г., влязла в сила на 14.10.2010 г., за деяние по чл. 196, ал. 1,
т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр.
с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 29, ал. 1, б.”б”, във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, което е извършено в периода
20/22.02.2010г., като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2
/две/ години; 2./ определение № 40 от 18.10.2010 г., влязло в сила на същата
дата, по НОХД № 12/2010 г. по описа на РС Каварна, с което е одобрено
постигнатото споразумение за престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29,
ал. 1, б.”б”, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
което е извършено на 13.10.2010 г., като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 8 /осем/ месеца;
3./ определение № 65 от
29.10.2012 г., влязло в сила на същата дата, по НОХД № 354/2012 г. по описа на
РС Каварна, с което е одобрено постигнатото споразумение за престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.
29, ал. 1, б.”б”, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
което е извършено на 26.10.2012 г., като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 4 /четири/ месеца; 4./ определение № 6 от 16.03.2015 г.,
влязло в сила на същата дата, по НОХД № 41/2015 г. по описа на РС Каварна, с
което е одобрено постигнатото споразумение за престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр.
с чл. 29, ал.1, б.”а” и б.”б”, вр. с чл.55, ал.1, т.1
от НК, като му е наложено наказание 4 /четири/ месеца лишаване от свобода, обосновават
квалификацията на настоящото деяние, като извършено в условията на „опасен
рецидив”- след като И. е бил осъждан на лишаване от свобода, не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, наложените
наказания са за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК,
осъждан е два или повече пъти на лишаване от свобода, за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК и от изтърпяването на наказанието не е изтекъл
предвиденият в чл. 30, ал. 1 от НК срок.
Подс. Б.И.И.
е роден на ***г***, ** български гражданин, осъждан, с начално образование,
женен, не работи, живущ ***, ЕГН **********. Същият е с лоши характеристични
данни, поради конфликтния си характер, злоупотребата с алкохол, многобройните
си криминални прояви, водещи до неуважение от съседите и съгражданите му.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за
установена въз основа на гласните доказателства по делото - показанията
на свидетелките Н.Г., А.З. и И.И., включително и
тези дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал
по реда на чл. 281,ал. 4, вр. ал. 1 от НПК, показанията на
подсъдимия дадени по същото дело, пред друг състав на съда, приобщени към доказателствения материал
по реда на чл. 279, ал. 1, т. 2 от НПК, заключението по назначената, изготвена
и приета от съда съдебно стокова експертиза, протоколи за доброволно предаване,
справка за съдимост, както и от другите писмени материали по
делото, инкорпорирани по реда на чл. 283 от НПК, като всички
доказателства са непротиворечиви, взаимно допълващи се и не водят на различни
правни изводи.
Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелите Н.Г., А.З. и И.И., тъй като същите са добросъвестни,
логични, непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се, кореспондиращи
с останалите писмени доказателства и заснетото от видеокамерите, съдържащо се в
представения видеофайл.
Съдът не кредитира протоколите от извършените
разпознавания на подс.Р.М. и Б.И.. Посоченото действие по
разследването /разпознавания по фотоалбум от св.А.З. и св. И. И./ са извършени
при нарушение правилата на чл. 170 и чл. 171, ал. 2 НПК. Установи се, че непосредствено преди да
се извърши разпознаването, свидетелите не се разпитани дали познават лицата,
които предстои да разпознаят и за особеностите, по които могат да ги разпознаят. Освен това се установи, че съпоставените лица
не са представени
за разпознаване заедно с три или повече лица, със сходни с тях по външност, а
напротив всички останали лица са на много по-млада възраст, и съвсем различна
външни белези.
Съдът приема заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство СОЕ от вещото лице Ц.Ц., находяща се
на л.94-95 от ДП, като компетентна и безпристрастна. Заключението на тази
експертиза кореспондира със събраните гласни и писмени доказателства по делото.
Освен това, съдът кредитира и всички писмени
материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са
непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа
обстановка.
При така установената по делото фактическа обстановка,
след преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14
от НПК-поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прави следните правни
изводи:
Подс. Б.И.И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б.”а” и б.”б”, вр.
с чл. 18, ал. 2 от НК, тъй като на 17.03.2017г. в град
Каварна, в условията на опасен рецидив е направил опит да отнеме
противозаконно чужда движима вещ, един брой хамбургски салам „Никас” от 800 гр. на стойност 10,02 лева, от владението на А.К.З.
– продавач консултант в супермаркет “Е.”, собственост на “Е.-Г.” ООДгр.Каварна, без нейното съгласие с намерение
противозаконно да я присвои, като опитът е останал недовършен поради независещи
от дееца причини.
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, осъждано физическо леце.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.
29, ал. 1, б.”а” и б.”б”, вр. с чл. 18, ал. 2 от НК, се изразява в опит за отнемане от
подсъдимия на чужда движима вещ, посочена в диспозитива на
обвинението, собственост на юридическото лице ”Е.-Г.” ООДгр.Каварна, при което се прекъсва владението
върху вещта, без съгласието на владелеца А.З. и се установява нова фактическа
власт.
Съдът намери, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства се налага категоричния извод, че подс.И.
е извършител на описаното по-горе деяние. В тази връзка са не само
кредитираните от съда свидетелски показания на разпитаните по делото свидетели
– Г., И. и З., а и приобщения по делото запис от охранителните камери в
търговски обект, както и показанията на самия подсъдим.
Действията на подсъдимия по влизане в магазина, вземане
на вещта от рафта с хранителни продукти, скриването и в дрехите и опита за
напускане на обекта без да бъде заплатена, са заснети от охранителните камери
на магазина. Съдът в настоящия си състав имаше възможност да се увери, че
действително на записа е заснет подсъдимият. При излъчването на записа в
съдебно заседание, съдът се увери, че същият е с качество което позволява да
бъде извършено идентифициране на лицето. Телодвиженията на подс.И.
по вземане на вещта, скриването на същата, преминаването му през неработещата
каса, отправянето му към изхода, отказа доброволно да предаде вещта и намесата
на продавачките за осуетяване на кражбата, записани на охранителните камери
напълно съответства на показанията на свидетелките З. и И..
Настоящия съдебен състав има принципното разбиране, че
видеозапис, направен с предварително поставена на обществено място камера може
да бъде доказателство в наказателния процес. В тези случаи е налице т. нар.
случаен запис и доколкото той съдържа информация, относима
към основния факт на доказване в производството тя може и трябва да бъде
ценена. Освен това съгласно установената в редица решения на Върховния
касационен съд практика няма никаква процесуална пречка снимките от
охранителните видеокамерите на търговския обект от времето на деянието да се
третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 НПК. Същите
имат качеството на предмети, върху които има следи от престъплението, поради
което без съмнение могат да се ползват, като при съмнения за достоверността им
може да се проверяват чрез различни процесуални способи, включително и
експертиза. В настоящия случай записът не бе оспорен от подсъдимия, поради
което и не е извършвана експертиза за автентичността му и разпознаване на
заснетото лице.
С оглед всичко изложено съдът прие, че престъплението
е доказано по безспорен и категоричен начин, като безспорно е установено, че
негов автор е именно подс.И., който е отнел чужда движима
веща – хамбургски салам „Никас” 800 гр. на стойност 10.02
лева.
Квалификацията по чл. 196 ал. 1 т. 1 от НК се определя от обстоятелството, че подс. И. е извършил
деянието при условията на опасен рецидив. От обективна страна деянието е
извършено при условията на опасен рецидив, тъй
като при предходна съдимост на И. са
налице условията на чл. 29 ал. 1 от НК –подсъдимият е
осъден за умишлени престъпления, като са му налагани
наказания над една година, които е изтърпял ефективно и от изтърпяването им не
са изтекли сроковете по чл. 30 от НК. При квалифициране на деянието му като
опасен рецидив следва да се вземат предвид осъжданията на подсъдимия по: НОХД 72/2010 г.; НОХД
№ 12/2010 г.; НОХД № 354/2012 г.; НОХД № 41/2015 г., всички по описа на РС
Каварна. Ето защо в случая са
налице условията както на чл.29, ал.1 б. „а”и б.”б” от НК.
Касае се за престъпление против собствеността,
засягащо нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи и
на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и
запазване.
От субективна страна подсъдимият е съзнавал, че с
противоправните си действия прекъсва владението върху
чужда движима вещ и установява своя фактическа власт,
предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване, като е действал с намерение да
свои вещта – да се разпорежда с нея в свой
интерес т.е. извършил е инкриминираното деяние виновно, при
форма на вината - пряк умисъл.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства
съдът приема оказаното съдействие в хода на досъдебното производство и ниската
стойност на предмета на посегателството.
Като отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелство съдът отчете лошите му характеристични
данни, трайно формираните престъпни навици у подсъдимия И., наличие на
осъждания - невлияещи на настоящата квалификация, все за престъпления против
собствеността на гражданите датиращи още от 1991 г., които очертават подсъдимия като личност с
динамичен престъпен стереотип, което завишава степента на лична опасност на
дееца.
Причините за извършване на деянието са ниската правна
култура на подсъдимия и незачитане на обществените отношения, свързани с
правото на собственост.
Мотивът за извършване на престъплението е стремежът за
облагодетелстване по неправомерен начин .
Настоящият състав приема, че извършеното от подс.И. деяние не е нито малозначително,
нито пък неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което
искането на процесуалния представител на подсъдимия за прилагане на чл. 9, ал.
2 НК се явява неоснователно.
В принципен план, когато се обсъжда въпроса дали едно
деяние, което макар и формално осъществява признаците на предвиденото в закона
престъпление, поради своята малозначителност не е
обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна и затова
не е престъпно, следва да се преценяват съвкупно всички елементи от състава на
престъплението. В този смисъл, трайната съдебна практика сочи, че ниската стойност
на предмета на престъплението като единствен аргумент, не е достатъчен за
обосноваване приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. На следващо място е необходимо
да се отбележи, че деянието е приключило във фазата на опита, по независещи от
дееца причини, а именно намеса на продавачките, които са препятствали
напускането на търговския обект, а от там и довършване на престъпното
посегателство. Данните за личността на подсъдимия, макар и да нямат съществено
значение за преценката дали деянието е малозначително
или обществената му опасност е явно незначителна, не следва да бъдат
пренебрегвани. В конкретния случай подсъдимият е с обременено съдебно
минало-осъждан е единадесет пъти, като деянието по настоящето дело е извършено
при условията на опасен рецидив. Подбудите за извършване на деянието, според
настоящият съд не са свързани със задоволяване на елементарни житейски
потребности, а са обусловени от престъпния начин на живот на осъдения и
възприетия от него модел на поведение, който се характеризира с трайно създадени
престъпни навици и постоянно отсъствие на трудова дейност.
Предвид
коментираните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при превес на
отегчаващите, съдът
намира, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на
чл. 54 от НК. За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.
29, ал. 1, б.”а” и б.”б”, вр. с чл. 18, ал. 2 от НК и
чл. 54, ал. 1 от НК, е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 10 години. Съдът, съблюдавайки
целите на наказателната политика заложени в чл. 36 от НК, както и принципите за
индивидуализация на наказанието по чл. 54 от НК, счита, че горните биха се
постигнали ако на подсъдимия бъде определено наказание около минимума предвиден
в текста на закона. В случая обаче, настоящият съдебен състав е силно ограничен
в тази си преценка от принципа reformatio in pejus, установен в чл. 355,
ал. 2 от НПК, съгласно която съдът, на който делото е върнато за ново
разглеждане, може да наложи по-тежко наказание или да приложи закон за по-тежко
наказуемо престъпление, само когато присъдата е била отменена по протест на
прокурора, поради искане за утежняване положението на подсъдимия. В случая не е
налице посочената хипотеза, поради което, съдът наложи на подсъдимия И.
наказанието определено при предходното разглеждане на делото, а именно шест
месеца лишаване от свобода. С оглед специалната и генерална
превенция и предвид предходната съдимост и срокът на наложеното наказание съдът
намира, че същото следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б“ от ЗИНЗС, тъй като не за първи път на
подсъдимия се налага наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
ефективно.
Съдът постанови, след влизане в сила на присъдата вещественото
доказателство –1 брой флаш памет да бъде върната на Н.К.Г..
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът
възложи на подсъдимия да заплати направените по делото разноски в
полза на Държавата.
Мотивиран от горното и по изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
…………………..