РЕШЕНИЕ
гр. София,
27.04.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание
на шести февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
при секретаря Диана
Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15247 по описа за 2016 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Г.А.П. твърди, че на 07.12.2010 г. настъпило ПТП в гр. София, в района
на кръстовището, образувано от бул.“Евлоги Георгиев“ и ул.“Граф Игнатиев“, при
което в качеството му на пешеходец бил блъснат от лек автомобил с рег. № СА ******,
управляван от ответника Д.А.Ч.. В исковата молба се сочи още, че в резултат на
ПТП ищецът П. бил настанен за лечение в Окръжна болница с диагноза контузия на
главата и на двете колена, като вследствие на произшествието се влошило
зрението му, а на 20.12.2010 г. бил настанен в болница „Токуда“ – гр. София за
лечение на тромбоза на лявото око. Ищецът твърди, че с дясното око e напълно сляп, като заявява и това
увреждане е в причинна връзка с ПТП. Изтъква че търпи болки и страдания в
продължение на 5 години, а лечението в
очни клиники не дало резултат. Съобразно с изложеното моли съда да осъди
ответника Д.А.Ч. да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от датата на ПТП - 07.12.2010
г. до 02.12.2015 г.- датата на подаване
на исковата молба в съда, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП –
07.12.2010 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
Ответникът Д.А.Ч. оспорва исковете по основание и размер.
Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
който не бил съобразил поведението си с навлезлия в кръстовището автомобил.
Твърди, че за претърпените вреди пострадалия Г.П. е получил обезщетение в
размер на 15 000 лева от застрахователя на „гражданската отговорност“ на
водача ЗАД „ОЗК - З.“ АД. Оспорва
наличието на причинно – следствена връзка между
твърдените в исковата молба увреждания на зрението и ПТП. Поддържа, че исковата претенция е завишена по
размер.Претендира присъждане на разноски.
Третото
лице помагач на страната на ответника ЗАД „ОЗК - З.“ АД е взел становище по
исковата молба, с което оспорва основателността на исковете. Заявява възражение
за изтекла погасителна давност. Твърди, че на 25.11.2013 г. ищецът е входирал
при застрахователното дружество Уведомление
за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, вх.
№ ЦУ99-4353/15.11.2013 г. Претенцията е била разгледана и на ищеца е изплатено
за претърпените неимуществени вреди, според твърденията на третото лице
помагач, сума в размер на 5000 лв. За извършеното плащане е съставен и
подписан разходен касов ордер с № 665 от
08.09.2015 г., а ищецът не бил възразявал по размера на застрахователното
обезщетение. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия Г.П., който нарушил чл. 108 ЗДвП, навлизайки внезапно на
пътното платно, на необозначено място. Изтъква, че ищеца е имал възможност да
предотврати ПТП. Оспорва наличието на причинно – следствена връзка на всички
твърдени неимуществени вреди с механизма
на ПТП. Оспорва исковете по размер.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и се установява
от писмените доказателства по делото – Констативен протокол № К 1163/ 07.12.2010 г. на СВДР – отдел
„Пътна полиция“ че на 07.12.2010 г. в гр. София около 16.15 часа на
бул.“Евлоги Георгиев“ кръстовището образувано с ул.“Граф Игнатиев“, е настъпило
ПТП с участници: пешеходеца Г.А.П. и МПС
с рег. № СА ******, рама № *****собственост
на „О, кей супертранс“ АД, управлявано от Д.
А.Ч.. На водача е съставен АУАН № 112560/07.12.2010 г., и е издадено НП
№ 112560, влязло в законна сила на 16.02.2011 г. , според поставения в средата най – отдолу правоъгълен печат на
административно – наказващия орган „Пътна полиция – КАТ“ СДВР. АУАН е подписан
от водача без възражения, като е отбелязано, че нарушил чл. 119, ал. 1 ЗДвП.
За установяване на конкретния
механизъм на ПТП е изслушана съдебна – автотехническа експертиза ( САТЕ ),
чието заключение не е оспорено от страните, а съдът кредитира като обективно,
компетентно и пълно. САТЕ сочи, че на горната дата – 07.12.2010
г. около 16 часа и 15 минути лек автомобил „Хюндай Лантра“ — такси , изчаквал на червен светофар на, кръстовището на бул.
"Евлоги и Христо Георгиеви“ с ул.“Граф Игнатиев“, с намерение за ляв завой
към ул.“Граф Игнатиев“. Разположението на автомобила по ширината на платното било
в най-лявата пътна лента, обозначена, със стрелка, за предварително указване
посоката на движение тип M11. Пешеходецът
изчаквал на червен сигнал на светофара
пред пешеходната пътека, обозначена с пътна маркировка тип М8.2 и намираща се
отляво, попътно на автомобила. Същата пътека служела за пресичане на моста в
посока към ул. “Гурко “, каквото било намерението на пешеходеца. Вещото лице излага,
че била налице е конфликтна точка в траекториите на движение на автомобила и
пешеходеца непосредствено след трамвайното трасе, находящо се в средата на
платното за движение върху моста. Светофарът давал едновременно зелена светлина
на автомобила и пешеходеца. Автомобилът потеглил и стигнал преди мястото на
сблъсъка, където изчаквал преминаването на други пешеходци, като прекъснал
маневрата ляв завой. Пешеходецът, потеглил по пешеходната пътека направо и
достигнал до конфликтната точка. След това МПС потеглило, за да завърши
започнатата маневра и блъснало пешеходеца с предната лява част на автомобила,
след което спряло. Пешеходецът е бил ударен в областта на колената, паднал
върху капака на автомобила и се свлякъл пред автомобила. САТЕ установява, че липсвали условия за намалена
видимост - не се сочели лица или предмети намиращи се на линията на видимост на
водача - ударът на пешеходеца е бил
предотвратим. Настъпил е върху пешеходна пътека на кръстовището. Вещото лице
излага, че първоначалният удар бил между предната лява част на автомобила и
колената на пешеходеца. Пешеходецът е получил и травма на главата, която би
могла де се получи както при падането върху предния капак на автомобила, така и
при падането върху асфалта. При падането на пешеходеца върху предния капак е
възможно съприкосновение с цялото му тяло над колената. Пешеходецът също е имал добра видимост към автомобила и е можел да го
възприеме и да го изчака преди времето и
мястото на сблъсъка, но САТЕ уточнява, че въпросът е дали пешеходецът е
следвало да възприема автомобила като опасност. Вещото лице е изложило
съображения, че пострадалият Г.П. все пак се е движил по пешеходна пътека,
където има предимство и не било технически правдоподобно пешеходецът да възприеме
спрял и изчакващ други пешеходци автомобил за опасност, на която да реагира. По-скоро било логично да предположи, че
също ще бъде изчакан да премине. Най - вероятно от техническа гледна точка и
пешеходецът, и водачът са навлезли в зоната на сблъсъка почти едновременно.
Приети са по делото следните
медицински документи: 1. Епикриза № 832
от УМБАЛ „Света Анна“ АД – София, Клиника по неврохирургия. В цитирания
документ е отразено, че Г.А.П. е постъпил на 07.12.2010 г. и е изписан на
10.12.2010 г. с диагноза : комоцио
церебри. Контузио ет екскориацио фронтис капитис. Контузио генус ет
крурисбилатералис. Локален статус:
контузия на меките тъкани и охлузване челно на капилициума. Контузии на
колената и подбедриците. Изписан без усложнения. Не са провеждани инвазивни
диагностични и терапевтични процедури; 2.
Епикриза ИЗ: 31052 2010 г. от „Токуда Болница“
София, Отделение по офталмология. Видно от тази епикриза ищецът Г.А. П. е
постъпил на 28.12.2010 г. и е изписан на 30.12.2010 г. Анамнезата е снета по
данни на пациента. Същият постъпвал за втори път в отделението, като преди една
седмица бил опериран за катаракта на лявото око. Нямало настъпили
усложнения.Имало данни за атрофия на папилата на дясното око и стволова
тромбоза на лявото око. Данни за оток в заден полюс на лявото око. Няма
извършени оперативни интервенции; 3.
Епикриза от СОБАЛ VISION,
установяваща, че ищецът Г.П. е постъпил на 10.10.2015 г. и е изписан на
10.10.2015 г. с диагноза кръвоизлив в стъкловидното тяло ЛО, Ст.пост тромбозис
ВЦР ЛО, Дег.макуле, Ст.пост ТЕ ДО, Псевдофакия Ло. Придружаващи заболявания АХ
аритмия при ПМ, захарен диабет. Ход на заболяването – хроничен. Терапевтична
схема- операция и локална медикаментозна терапия.
За установяване на претърпените от ищеца Г.П.
неимуществени вреди и причинно
следствената им връзка с ПТП, настъпило
на 07.12.2010 г., по делото е допусната съдебно – медицинска експертиза ( СМЕ
). Същата е заличена като доказателствено средство по настоящото дело с
Определение от 06.02.2018 г. поради невъзможност СМЕ да се извърши, дължаща се
на процесуалното поведение на ищеца. Последният неколкократно е заявявал
процесуални искания за замяна на назначеното по експертизата вещо лице със
специалност офталмология, които съдът е уважавал. Ищецът не съдейства на вещите
лица, които са препятствани да извършат личен преглед на Г.П.. Нещо повече – с
Определение от 04.07.2018 г. съдът е констатирал, че всички вещи лица –
офталмолози, които са включени в списъка на вещите лица към СГС, вече са били
назначавани по настоящото дело и в последствие заменяни. Поради това съдът е определил
да се изпратят писма до директорите на всички големи болници с молба да се
посочи специалист, който да изготви заключението. Постъпил е отговор от УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД, с който се сочи, че на изискванията за специалист – очни
болести отговаря д-р А.П.Т.. Същият е назначен за вещо лице по допуснатата СМЕ
с Определение , постановено в о.с.з. на 21.11.2017 г., а на ищеца изрично е
указано, че съдът ще му съдейства за да се свърже с вещото лице и ще установи връзката между тях, за да може
специалистът да извърши личен преглед на ищеца и да депозира допуснатото по
делото съдебно – медицинско заключение. С молба – доклад, вх. № 16238 от
05.02.2018 г. вещото лице – офталмолог д-р А.Т. е уведомил настоящия състав, че
не е изготвил експертизата, поради невъзможност да се свърже с ищеца, на когото
бил звънял многократно. В деловодството
на състава също установил, че не може да се осъществи контакт с Г.П.. Междувременно
по делото е постъпила нова молба от ищцовата страна за замяна и на това вещо
лице. При това положение и след като е извършил всички необходими действия, за
да осигури приложение на принципите за равенство и състезателност в процеса,
настоящият състав е заличил допуснатата СМЕ.
По
делото за послужване са приложени материалите от ЗМ № 11390/11 г. по описа на
РТП – ОДП – СДВР, пр.пр. № 12250 по описа за 2011 г. на СРП. В кориците на
изпратената преписка се намира АУАН № 112560 от 07.12.2010 г. съставен на
ответника Д.А.Ч. за нарушение на чл. 119 , ал. 1 ЗДвП. Актът е подписан от
ответника без възражения и при съгласие
с изложената в обстоятелствената част на
акта фактическа обстановка относно процесното ПТП. Издаденото въз основа на
акта Наказателно постановление е влязло в законна сила на 16.02.2011 г.
Не се
спори между главните страни, че третото
лице помагач – ЗАД „ОЗК – З.“ АД е застраховал гражданската отговорност на
водача – ответникът Д.А.Ч., с полица № 23110110102677/23.10.2010 г., валидна до
22.10.2011 г. Приета е справка от Информационния масив към Гаранционен фонд,
установяваща наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
ПТП.
Други
допустими и относими доказателства не са приети по делото.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Така
предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими.
Разгледани по същество са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени. Съображенията на съда са следните:
За
да бъде основателен искът по чл.45 от ЗЗД следва да се установят по безспорен
начин елементите от фактическия състав на деликта: противоправно деяние
(действие и/или бездействие), вина, вреда и причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на делинквента – ответник по делото, и
настъпилите вреди. Причинната връзка, противоправното деяние и вредата се
доказват при условията на пълно и главно доказване от ищеца. На същия с доклада
по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 е указана тежестта на доказване на
сочените елементи от фактическия състав на деликта. От своя страна вината на основание чл. 45, ал.2 ЗЗД се предполага до
доказване на противното. Последното съставлява обратно доказване на законова
презумпция, която следва да се обори
от ответника – Д.Ч..
По възражението за изтекла
погасителна давност наведено от третото лице помагач:
Съдът
намира същото за неоснователно по аргумент от нормите на чл. 114, ал. 3 ЗЗД - За вземания от
непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца, и чл.
116 ЗЗД. В конкретния случай деецът – ответникът Д.Ч. е установен още на датата
на деликта – 07.12.2010 г., от която е започнала да тече 5 годишната давност по
чл. 110 ЗЗД. Същата е прекъсната с предявяване на иска пред СРС с исковата
молба на 02.12.2015 г. и няма да тече до приключване на процеса с влязло в сила
решение. Видно е, че вземането на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди
не се е погасило по давност, тъй като на основание чл. 116 ЗЗД с подаване на
исковата молба в съда течението на срока е прекъснато.
След
съвкупна преценка на доказателствения материал по делото съдът намира, че
кумулативното наличие на предпоставките за уважаване на иска не се установиха,
и в частност изискуемата причинно – следствена връзка на вредите с процесното
ПТП.
На първо място следва да се изложи, че по делото безспорно се доказа, че
водачът на МПС с рег. № СА ****** не е
изпълнил задълженията си на участник в
движението, установени с чл. 119, ал. 1 ЗДвП в редакция преди
изменението с ДВ, бр. 98 от 14.12.2010 г. Сочената норма вменява задължение
на водача на нерелсово пътно превозно
средство при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре. САТЕ, която съдът кредитира, установява, че процесното ПТП е
настъпило на пешеходна пътека, като водачът Д.Ч. е имал ясна видимост към
пресичащия ищец Г.П., но въпреки това не е осигурил предимството на същия в
качеството му на пешеходец. Няма данни да е предприел спасителна маневра или да
е осъществил каквото и да е действие за предотвратяване на сблъсъка с пострадалия. Съдът съобразява и приложените по делото АУАН
и влязлото в сила наказателно постановление, които са официални свидетелстващи документи и
констатациите в тях за нарушение на сочената разпоредба на ЗДвП се ползват с
материална доказателствена сила на основание чл.
179 ГПК спрямо ответника Д.Ч.. Поради
посоченото настоящият състав приема, че е налице противоправно поведение на
ответника, което е извършено виновно. Презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е
опровергана. Като следва да се внесе уточнението, че вината в гражданското
право е простото неполагане на дължимата грижа – например Решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 3 от 12.03.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1325/2010 г., IV г. о., ГК и др.). Вината
в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и
неговите последици (както в наказателното право, респективно административно –
наказателното ), а е простото неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел - поведението на определена категория лица (в случая „добрия
водач“ ) с оглед естеството на дейността – управление на МПС и условията за
извършването й – извършване на маневра ляв завой при преминаване през
кръстовище с пешеходна пътека.
Що
се отнася до неимуществените вреди, то същите се установяват от приетата по
делото медицинска документация – описаните по – горе 3 бр. Епикризи и
посочените в тях заболявания. Следва да се отбележи все пак, че отразеното в медицинските
документи съдът не би могъл да подложи на обстоен анализ, като
медико-биологични признаци, интензитет на страданието, продължителност, прогноза за възстановяване и пр., поради
необходимостта от специални знания. В тази връзка както беше уточнено ищецът по настоящото дело,
независимо от възложената му за това доказателствена тежест е препятствал
процеса на доказване на конкретните увреждания и причинната им връзка с
настъпилото ПТП. Сочените факти е следвало да бъдат установени по категоричен
начин чрез заключение на вещо лице с допусната по делото съдебно – медицинска
експертиза, която е заличена на основанията, подробно изложени от съда в
мотивната част на постановеното в о.с.з. на 06.02.2018 г. определение. Относно причинната
връзка е налице трайна и безпротиворечива практика на съдилищата в това число и
ВС - Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС, ВКС – например Решение
№ 9 от 2.02.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 1144/2017 г., Решение №
1132/16.XI.1992 г. по гр. д. № 1336/1991 г. на ВКС, IV г.о., и САС - решение
№ 723/22.06.2009 г. на САС по гр. д. № 1934/2008 г. решение № 688/08.07.2010 г.
на САС по гр. д. № 1805/2007 г., решение № 64/15.01.2010 г. на САС по гр. д. №
1711/2009 г. и решение № 1451/25.11.2009 г. на САС по гр. д. № 1510/2009 г. и
др., приемаща, че преки и непосредствени вреди от деянието са тези вреди, които
се намират в причинна връзка с деянието.
Изискването към причинната връзка между деянието и вредата е деянието да
предшества във времето настъпването на вредата и да я обуславя под влиянието на
вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост.Деянието трябва да е
това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на
отрицателната последица в сферата на увреденото лице. То трябва да бъде
условие, без което вредата не би настъпила. И обратно, ако вредата би настъпила
в сферата на едно лице и ако деянието не беше осъществено, липсва причинна
връзка между тях. Вредата следва обективно, необходимо, закономерно да
произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. За да има
причинна връзка вредата трябва да бъде адекватна последица на непозволеното
увреждане. В обобщение причинната връзка е зависимост, при която деянието е
предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното
действие или бездействие на деликвента. Причиннната връзка не се предполага, а
трябва да се докаже - т. 2 от Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на
ВС РБ. В хипотезата на чл.
45 ЗЗД доказването на причинно
следствената връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение
се търси, е за ищеца. Още повече, че в процесния случай наличието й е оспорено
от насрещната страна в процеса и третото лице помагач, като на основание чл.
153 ГПК на доказване в процеса подлежат спорните факти и връзките между тях. Това
значи, че ищецът Г.П. е следвало по пътя на пълно главно доказване да установи,
че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата;
в цялата поредица от явления причината – процесното ПТП, да предшества
следствието – твърдените в исковата молба увреждания на здравето, и да ги
поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието. Ето защо предвид установеното процесуално
бездействие на ищеца и констатираната липса един от кумулативните елементи от
фактическия състав на деликта, искът за обезвреда по чл. 45 ЗЗД следва да се
отхвърли изцяло.
Изложеното изключва възможността
настоящият състав да се произнася и по наведените от ответника и третото лице помагач
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. При
липса на доказана причинна връзка съдът няма как да изследва дали е налице
т.нар. достатъчен обективен каузалитет – т. е. дали и ищецът, наред с
поведението на ответника е допринесъл реално или е улеснил за настъпването на
вредите.
В допълнение, за търпените вреди съдът се произнася по
справедливост. Дори и да се приеме, че всяко съприкосновение с МПС , последвано
от падане на пътя е съпроводено с болки и страдания, респективно независимо от
липсата на доказателства дали получените от ищеца телесни увреждания, и
причинените от тях болки и страдания, са в резултат на ПТП, на ищеца следва да
се присъди справедливо обезщетение за болките и страдания , които обикновено са
търпят при такива ПТП, съдът намира че за тези обичайни вреди ищецът вече е бил
възмезден. Видно от епикриза № 832 от 10.12.2010г. на УМБАЛ „Св.Анна“ АД ищецът не е губил съзнание от
ПТП, установени са контузия на меките тъкани и охлузване челно на капилициума,
контузии на коленете и подбедриците. Не са установени травматични промени по
черепните кости и мозъчния перенхим, на лумбалните прешлени и на колена. Тези
увреждания са леки и платеното от застрахователя обезщетение от 5000лв. през
2015г. е възмездило изцяло търпените от ищеца за тези увреждания болки и
страдания. За твърдяната слепота и глухота няма никакви доказателства да са в
резултат от ПТП. Събраната по делото медицинска документация сочи, че те
намират своя произход извън ПТП. Ето защо и съдът счита, че всъщност е постигнат
справедлив резултат, като вредите от ПТП са възмездени.
Неоснователността на главния иск
влече отхвърляне и на акцесорната претенция за законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските за настоящото производство:
При този изход на спора на
ищеца разноски не следва да бъдат присъждани.
На ответника Д.Ч. следва да бъдат възстановени
единствено платените 100 лв. депозит за
вещо лице по САТЕ. Внесените 100.00 лева
с платежно нареждане на л. 67 от гр.д.№ 74671/2015 г. на СРС, ГО,143
състав, са за заличената по настоящото дело СМЕ. Същите ( 100.00 лв.) подлежат
на връщане по реда на чл. 4б ЗДТ във вр. с чл. 82 ГПК, за което ответникът
следва да направи искане до СРС, тъй като сумата е внесена по сметката именно
на този съд. Що се отнася до претенцията за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, независимо от изхода на спора, същата следва да се
отхвърли, тъй като не е доказана по начина, указан с Тълкувателно Решение № 6
от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Възприето е със
същото, че единствено заплатените от
страната разноски подлежат на възмездяване. В договора за правна помощ следва
да бъде указан вида на плащане - в брой
или по банков път, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път.
Реалното плащане се установява документално. Когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ.
Едва в този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и е
заплатила реално адвокатското
възнаграждение. В конкретния случай не
може да бъде установено какъв е уговорения начин на плащане на договореното
адвокатско възнаграждение – в брой или по банков път – посочено е в договора на
л. 48 от гр.д.№ 74671/2015 г. на СРС, ГО,143 състав, че е договорено
възнаграждение в размер на 1500 лева, а в графата „платена сума“ е отразено 600
лева, от които в брой – не е посочена конкретна сума. Ето защо не се установява
платено ли е адвокатско възнаграждение и в какъв размер.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от Г.А.П., ЕГН **********, срещу Д. А.Ч., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за осъждане на ответника Д. А.Ч.,
ЕГН ********** да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на
07.12.2010 г. и за периода от 07.12.2010
г. – датата на ПТП до 02.12.2015 г.-
датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва, считано
от датата на ПТП – 07.12.2010 г. до окончателното изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г.А.П., ЕГН **********, да заплати на Д. А.Ч., ЕГН **********, сумата от 100.00 ( сто
лева ) – разноски за производството за вещо лице по САТЕ, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като
неоснователно.
Решението е постановено при
участие на трето лице помагач на страната на ответника – ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК
*******.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: