РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Казанлък, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. Т.
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. Т. Гражданско дело №
20225510102447 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Е. Р. Х., ЕГН
**********, с адрес: **** против ОУ „****“, ЕИК ****, с. ****. Ищецът
твърди, че със заповед № ****/**** г. директорът на ОУ „****“, с. ****,
прекратил трудовия му договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, в
която било посочено като причина „промяна в изискванията за изпълнение на
длъжността“. В предизвестието с изх. № **** г. директорът посочил, че
„поради липса на достатъчно часове за щатно място по История и
цивилизация и География и икономика, и липса на документ за
правоспособност по допълващите часове по Физическо възпитание и спорт“,
трудовото правоотношение на ищеца с училището ще бъде прекратено,
считано от 23.08.2022 г., като за неспазване срока на предизвестието ще му
бъде изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на два месеца.
Сочи, че на 22.08.2022 г. около 9.40 часа, по време на дежурство на ищеца в
училището, директорът на училището го извикал в кабинета си и му заявил,
че прекратява трудовия му договор. По - късно, същия ден, намерил върху
чантата си, екземпляри от заповедта за уволнение и предизвестието за
прекратяване на трудовия договор - неподписани от него, неносещи дата на
връчването им и неподписани от свидетели при връчването им, които да
удостоверят, че отказал да ги получи. Видно от съдържанието на
предизвестието, изложените обстоятелства сочели на „съкращаване на щата“
по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, каквато процедура не била провеждана по подбор на
1
кадрите. В училището работел по трудов договор от 10.09.2018 г. като
„старши учител“ по История и цивилизация и География и икономика с
допълващи часове за норматив по Физическо възпитание и спорт. Общият му
трудов стаж като учител към датата на сключване на трудовия договор бил 28
години и 2 месеца, а към датата на уволнението вече бил 32 години. Работата
му в това училище била работа с деца от „уязвими групи“, за което имали и
допълнително трудово възнаграждение, което конкретно за ищеца било
договорено в размер на 60 лв. месечно. Сочи, че история и цивилизация и
география и икономика били основни учебни предмети и дисциплини, за
които имал надлежни образование и квалификация. Към момента на
прекратяване на трудовия му договор нормативът за преподавателска работа
за учител по история и цивилизация и по география и икономика бил 684 часа
годишно. Този норматив за ищеца бил налице с допълващите часове по
физическо възпитание и спорт. След като нормативният акт Наредба №
4/20.04.2017г. допускал откриване на работно място, когато по учебния
предмет са налице учебни часове, повече от половината минимална норма
задължителна преподавателска работа, при условие, че работното място е
единствено по съответния предмет, работодателят е трябвало в заповедта за
прекратяване на трудовия му договор и в предизвестието за прекратяването
му да посочи в какво се изразявало „липса на достатъчно часове за щатно
място по история и цивилизация и география и икономика“. Ако са налице
половината и повече от минималното изискване за учебни часове при
норматив 684 часа годишно няма основание за прекратяване на трудовия
договор. Ако работодателят е имал предвид „щатно място“ се отива на
основание прекратяване, поради „съкращаване на щата“. Но няма наведени
аргументи и обосновка, няма проведена процедура за подбор на кадри. В
предизвестието липсвали данни часовете по дисциплината на ищеца да са
паднали под половината от изискуемия минимум часове за откриване на
работно място за учител по тези дисциплини. В заповедта за уволнение също
липсват тези данни и факти. Предизвестието и заповедта са изготвени в един
и същи ден - 22.08.2022 г. В предизвестието е посочен срок от два месеца, т.е.
трудовият договор следвало да се прекрати на 23.10.2022 г. Изрично е
записано обаче, че трудовия му договор се прекратява на 23.08.2022 г.
Законодателят не е допуснал прекратяване на договора при пълно
неотработено предизвестие. В заповедта за прекратяване на трудовия договор
липсват причините за прекратяване. Единствено било посочено правното
основание - чл. 328 ал.1 т.11 КТ - поради промяна на изискванията за
изпълнение на длъжността. Твърди, че няма такава промяна. Работодателят е
бил задължен да посочи новото изискване, което не е съществувало към
момента на сключване на трудовия договор, изискване което се поставя към
момента на прекратяване на трудовия договор, на което не отговаря ищеца.
Промяна в изискванията за изпълнение на длъжността е различно от липсата
на достатъчно часове. Промяна в изискванията за изпълнение на длъжността е
свързано с изискване за притежавани качества и умения на работника за
2
изпълнение на трудовите му задължения. Докато липсата на достатъчно
часове е свързано с причина съкращаване на щата, която не е въведена.
Когато от обстоятелствата в предизвестието не може да се установи
действителното основание и причини за прекратяване на трудовия договор,
следователно фактическите и правни основания за прекратяване на трудовия
договор да бъдат посочени ясно и изчерпателно в заповедта за уволнение, а
това не е направено. С оглед на изложеното моли съда да признае за
установено, че предизвестието с изх. № **** г. е неправилно и
незаконосъобразно, да постанови съдебно решение, с което да отмени като
незаконосъобразна заповед № ****/**** г. директора на ОУ „****“ с. ****,
общ. K. и да признае уволнението му за незаконно и да го отмени.
Претендира за присъждане на разноски по делото.
В законоустановения срок, на основание чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор. Твърди, че действително ищецът бил назначен на
работа в ОУ „****“, с. ****, общ. K., на длъжността старши учител по
обществени науки, съгласно Трудов договор № **** г. Със Заповед №
****/**** г. и на основание чл. 328 ал.1 т. 11 от КТ трудовия договор бил
прекратен, считано от 23.08.2022 г. Заповедта била придружена с
Предизвестие изх. № 90/22.08.2022 г., в което са посочени точните причини
за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно: поради липса на
достатъчно часове за щатно място по предметите „История и цивилизация“ и
„География и икономика“ и липса на документ за правоспособност по
допълнителни часове по предмета „Физическо възпитание и спорт“. И двата
документа - и предизвестието и заповедта, са връчени на ищеца Е. Х. в
присъствието на двама свидетели в учителската стая на училището. За
учебната 2022/2023 г. и съгласно решение на Общински съвет гр.K. № **** г.
поради намаляване броя на учениците са слети паралелките на V-ти и VI-ти
клас, т.е. за тези два класа се допуска един норматив за учебните часове.
Изготвяйки учебната програма за 2022 г. за V-ти, VI-ти и VII-ми клас се
установи, че часовете по предметите „История и цивилизация“ и „География
и икономика“ са 242 часа при норматив 684 часа, което е много под
половината и не е възможно да съществува дори половин щат. Също така се
установи, че ищецът не притежава правоспособност за допълнителни часове
по предмета „Физическо възпитание и спорт“, което фактически не се
оспорва от него. По изложените по-горе причини и съображения трудовото
му правоотношение било прекратено, като към настоящия момент са му
изплатени всички дължими обезщетения. Претендира за отхвърляне на
претенциите и присъждане на разноски по делото.
В последното открито съдебно заседание ответникът изразява
становище, че предявеният иск е допустим и на основание чл. 237 от ГПК
е сторено признание, че атакуваната Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение е незаконосъобразна и искът с правно основание чл. 344, ал.
1 от КТ следва да бъде уважен, като съдът признае уволнението на ищеца за
незаконно и отмени оспорваната Заповед № ****/**** г. за прекратяване на
3
трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, издадена от
Г.Ж. в качеството й на Директор на ОУ „****“, ЕИК ****, с. ****.
Ищецът, редовно призован за съдебното заседание се представлява от
процесуалния си представител адв. Г., която е поискала постановяване на
решение при признание на иска.
Съдът оглед на направеното от ответника признание на иска и заявеното
искане от страна на ищеца, чрез пълномощника му по чл. 237 от ГПК, за
постановяване на решение при признание на иска е прекратил съдебното
дирене и обявил, че ще произнесе със съдебно решение съобразно
направеното признание.
Съгласно чл. 237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се
укаже, че то се основава на признанието на иска.
Съдът намира, че са налице условията за постановяване на съдебно
решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК – при признание на иска, а именно:
Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако
след проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че предявеният иск е
допустим. Затова, независимо от направено признание на иска, съдът следва
да се произнесе по неговата допустимост, защото само един допустим иск
може да бъде разглеждан по същество. В случая е предявен допустим иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Признанието на иска е
процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от
защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на
разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно
изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, или съдът преустановява извършването на по-нататъшни
действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи
въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва
основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по
предмета на спора.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице,
доколкото ответникът е заявил, че счита иска за основателен и е сторил
признание на същите. Ищецът, чрез процесуалния му представител в съдебно
заседание, е поискал постановяване на решение при признание на иска, като
съдът е дал ход на устните състезания и е постановил, че ще се произнесе с
решение.
В случая не са налице отрицателните предпоставки, установени в
4
разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да
противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което
страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията
на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за
приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324
ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне
под запрещение - чл. 339 ГПК.
С оглед признанието на исковата претенция с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ от страна на ответника, съдът намира, че във връзка с нормата
на чл. 237, ал. 1 ГПК, същият следва да бъде уважен на базата на това
признание, тъй като признатите права не противоречат на закона и добрите
нрави.
Следователно и доколкото съдът следва да се произнесе по исковата
претенция така както е предявена, съобразно признанието на иска, следва да
бъде уважен предявения от ищеца иск, като на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ се признае уволнението на Е. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: ****,
извършено със Заповед № ****/**** г. за прекратяване на трудово
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, издадена от Г.Ж. в
качеството й на Директор на ОУ „****“, ЕИК ****, с. ****, като
незаконосъобразно.
Следва да се посочи, че постановеното решение се основава на
признание на иска от страна на ответника.
С оглед изхода от спора и по аргумент на противното на чл. 359 от КТ и
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответната страна дължи да заплати по
сметка на РС-Казанлък дължима държавна такса по исковете – по
неоценяемия по чл. 344, ал. 1, т. 1 – в размер на 30,00 лева арг. чл. 3 от
ТДТССГПК/.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 237, ал. 1 от
ГПК, при условията на признание на иска, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО на Е.
Р. Х., ЕГН **********, с адрес: ****, извършено със Заповед № ****/**** г.,
издадена от Г.Ж., в качеството й на Директор на ОУ „****“, ЕИК ****, с.
****, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от
23.08.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, поради промяна на
изискванията за изпълнение на длъжността.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ОУ „****“, ЕИК ****, с. ****,
представлявано от директора – Г.Ж., да заплати по сметката на РС-Казанлък
държавна такса в размер на 30,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен
5
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6