Р Е Ш Е Н И Е № 1414
02.12.2019г,
гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение,
девети граждански състав, в публичното заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Св.Узунов
С участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.№ 2481/ 2019г.
по описа на ПОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по постъпила жалба вх.№ 28496/ 01.10.2019г.
по описа на ПОС от А.М.Д., с посочен адрес *** , трето за изпълнението лице, против действия на съдебен изпълнител по изп.д.№
20198210400755 по описа на ЧСИ П.Илиев с рег.№
821, район на действие ОС-Пловдив,
с които действия принудителното изпълнение чрез насрочен опис е насочено върху движими вещи, за които жалбоподателят заявява самостоятелни права на
собственост,
поради което е депозирал молба за отмяна изпълнителните
действия с постановен отказ от съдебния изпълнител, обективиран в уведомително писмо изх.№ 52746/ 30.09.2019г.
по описа на ЧСИ. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна насочване принудителното изпълнение
върху движимите вещи и насрочен за това опис на 03.10.2019г. на адреса
на имота:
***, с приложение на писмени доказателства. Претендира се присъждане на разноски по делото.
Постъпило е становище от адв.П.Б., АК-Хасково, като пълномощник на Ф.Р.Х. ***, взискател в изпълнителното производство, с което възразява по допустимостта на жалбата, както и основателността й , по изложени в становището съображения. Претендира се присъждане на разноски.
Длъжникът в изпълнителното производство Г.З.Х., редовно уведомен , не взема становище по жалбата.
Налице са постъпили мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК
от ЧСИ,
в които се изразява становище, въз основа на което се оспорва допустимостта на жалбата във връзка с фактическия състав на разпоредбата
на чл.435,
ал.4 ГПК, както и се счита жалбата за неоснователна.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по
делото доказателства,
във връзка със становищата на страните, намери следното:
Изпълнителното производство е образувано от Ф.Р.Х. ***
чрез проц.си представител адв.П.Б.,
АК-Хасково
против Г.З.Х. *** за събиране на цедирано от първоначален кредитор К.А.Т. от гр.Пловдив вземане по изп.лист от
17.12.2018г. по гр.д.№ 2022/2018г. по описа
на ПОС.
С ПДИ изх.№
28871/ 31.05.2019г. по изпълнителното дело длъжникът е уведомен на
10.06.2019г. относно
насрочването на опис на движими вещи, находящи се в имота на адрес:
***, с което принудителното изпълнение е насочено върху находящите
се на посочения адрес движими вещи, който опис не е бил извършен към момента на подаване на жалбата от третото лице, видно от комплектованата по делото преписка по изпълнителното дело.
В хипотезата на чл.435, ал.4,
пр.І ГПК
трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението
е насочено върху вещи,
които в деня на запора, когато се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице.
Жалбата е подадена от А.М.Д. ***, заявяващ самостоятелни права на собственост върху движимите
вещи,
находящи се на посочения адрес: *** въз основа на сключен договор
за наем с нотариална заверка на подписите от
02.07.2019г. относно
находящата се на адреса двуетажна жилищна сграда от
19.03.2019г., предадена
му за ползване в необзаведен вид съобразно Приемо-предавателен протокол от 26.03.2019г.
от наемодателя, поради което обосновава находящите се в имота движими вещи са закупени от
него ,
въз основа на което депозирано искане за отмяна действията на съдебния изпълнител за принудително
изпълнение върху движимите вещи, находящи
се на посочения адрес.
Представени са с жалбата и по делото цитираните Договор
за наем и Приемо-предавателен протокол. Идентичното искане е било депозирано пред ЧСИ с молба вх.№56843/ 19.09.2019г.,
която е била оставена без уважение от съдебния изпълнител. Третото
лице е уведомено за отказа на съдебния изпълнител по молбата със съобщение изх.№52746/ 30.09.2019г.,
получено на същата дата от третото лице и на която дата
е депозирана чрез Окръжен съд – Пловдив настоящата жалба с вх.№ 28496/01.10.2019г.
при ПОС с дата на пощенско клеймо
30.09.2019г. С оглед
на това жалбата се явява подадена в едноседмичния по чл.436, ал.1 ГПК
срок.
Съгласно разпоредбата на чл.450, ал.1 ГПК
запорът върху движима вещ се налага с описване на вещта от съдебния изпълнител. Видно от преписката по изпълнителното дело опис на движимите
вещи в посочения имот с адрес: ***, с последно преди жалбата насрочване на описа за датата
03.10.2019г., не е
проведен към
момента на подаване на жалбата от третото лице, поради което не може да се направи извод към този момент да се счита наложен
запора върху движимите вещи при условието на чл.450, ал.1 ГПК. За това условия за разглеждане на хипотезата по чл.435, ал.4, пр.І ГПК с оглед
диференциране на момента на упражняване на фактическа власт върху посочените движимите
вещи принципно не е налице, а заявените от третото лице
права следва да се разгледат като такива, предявени в хода
на изпълнителното производство към момента на насочване на принудителното изпълнение
чрез насрочване на опис върху тези вещи. Поради горните обстоятелства жалбата от третото лице се явява
допустима
и като такава подлежи на разглеждане по същество.
По делото,
вкл. в изпълнителното производство във
връзка с възражението на жалбоподателя за ненасочване на принудителното изпълнение
върху движими вещи, негова собственост, е представен Договор за недвижим имот от 26.03.2019г. между П.Б.Х., в качеството на наемодател /съпруга на длъжника/ и жалбоподателя А.М.Д. за отдаване по под
наем срочно и възмездно за срок от една година имот – двуетажна масивна жилищна
сграда, с гараж, на адрес:
*** / л.410 – 412/ , който договор е с нотариална заверка на подписите и с достоверна дата
от 02.07.2019г. / л.412/
. Договорът е бил представен и с уведомление вх.№ 38040/ 02.07.2019г. по описа на ЧСИ, с което съдебният изпълнител
е бил уведомен от третото лице за договора за наем от 26.03.2019г. относно посочения НИ, като
освен това в приложение е бил представен и Приемо-предавателен протокол
от датата 26.03.2019г между наемодателя и третото лице,
видно от съдържанието на който протокол процесният недвижим имот
е бил предаден на жалбоподателя в необзаведен вид и добро състояние. С оглед на това от третото лице се обосновава възражението, че движимите вещи в процесния имот, предмет на
принудително изпълнение, се явяват негова собственост,
поради което моли за отмяна на тези действия по принудително изпълнение
върху тези вещи, върху които заявява самостоятелни права
на собственост. Видно от преписката по изпълнителното дело
върху процесните вещи е бил насрочен опис от съдебния изпълнител, с последно определена дата 03.10.2019г.,
за която страните са били уведомени и който опис към момента на
изпращане на делото в съда след администрирането му от ЧСИ с придружително писмо изх.№ 57924/22.10.2019г. по описа на ЧСИ П.Илиев, не е бил извършен. С постъпилото по делото становище на проц.представител на взискателя
към момента на проведеното съдебно заседание са посочени
обстоятелствата, че на 18.10.2019г. бил проведен опис, на който опис собственикът и жалбоподателят като наемател не се явили, поради което съдебният изпълнител назначил пазач на имота - трето лице. Отсъствието на жалбоподателя като
наемател се сочи на бездействие да осигури адекватна защита на движимите вещи,
за които претендира правото на собственост, което води до логичния извод, че същият не упражнява
фактическа власт върху тях. За така насрочения опис са приложени два броя Уведомления изх.№№14672/12.09.2019г. и 16075/10.10.2019г. по описа на ЧСИ Ст.Горчев, с рег.№825 на КЧСИ,
район на действие ОС-Пловдив, по изп.д.№
20198250400491 , а не по
настоящото изп.д. по описа на ЧСИ
П.Илиев ,
и двете адресирани до взискателя Ф.Х., в първото с което взискателят е бил уведомен
за определената дата за извършване на опис на 10.10.2019г., а с второто – за пренасрочване на описа на
18.10.2019г. и то на движими вещи в недвижим имот на адрес в ***.
Следователно
от така представените доказателства към момента на проведеното съдебно заседание
по делото не може да се направи соченият от защитата на взискателя фактически извод,
обосноваващ правния извод за неоснователност на жалбата.
Двете представени уведомления сочат на насрочен и след това пренасрочен
опис на движими вещи по друго изпълнително дело и по отношение на друг недвижим
имот с адм.адрес: ***, който посочен
опис не касае процесните движими вещи в имота с адм.адрес: ***, поради което се явяват неотносими
към предмета на правния спор в съдебното производство по настоящото гражданско дело. Твърдението за проведен в процесния
недвижим имот на адрес: ***, опис на движими вещи по посочения
начин е недоказано, поради което и към настоящия момент
фактическия състав на разпоредбата чл.435, ал.4,
пр.ІІ във връзка с чл.450, ал.1 ГПК
не се явява установен. С така представените по делото от
страна на жалбоподателя писмени доказателства – нотариално заверен Договор за наем
от 26.03.2019г. с достоверна дата
от 02.07.2019г., както и двустранен
приемо-предавателен протокол между страните по наемния договор
от същата на този договор дата 26.03.2019г. , заявената от наемателя защитна теза се явява доказана, а именно, че същият е във фактическа власт на находящите се в процесния
недвижим имот движими вещи, поради което по отношение на
него действа необорената в настоящото производство презумпция по чл.69 Закона за собствеността, а именно, че върху намиращите се в процесния имот движими вещи жалбоподателят упражнява
фактическа власт и държи тези вещи като свои. Тези фактически обстоятелства,
подкрепени от писмени доказателства от жалбоподателя в изпълнителното
и съдебното производство, обосновават правния извод за основателност на жалбата, поради което действията на съдебния изпълнител по насочване на принудителното
изпълнение върху движими вещи в недвижим имот с адм.адрес: *** следва да се отменят като
незаконосъобразни.
На жалбоподателя
следва да се присъдят направените за съдебното производство разноски за адв.възнаграждение на проц.представител адв.
Р. И. и ДТ за съдебното
обжалване в общ размер съобразно списък по чл.80 ГПК –
325 лева.
Водим от
горното и на основание чл.438, ал.4 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ действията на съдебен изпълнител по изп.д.№
20198210400755 по описа на ЧСИ П.Илиев с рег.№ 821 на КЧСИ, район на действие ОС - Пловдив,
с които действия принудителното изпълнение е насочено върху движими вещи, находящи се в недвижим имот, представляващ двуетажна
жилищна сграда с адм.адрес: ***.
Осъжда Ф.Р.Х., ЕГН: **********
*** да заплати на А.М.Д., ЕГН:********** сумата
325 лева / триста двадесет и пет лева/
направени разноски за съдебното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.437,
ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател:
Членове: