№ 504 / 26.7.2018 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
26.07.2018 година
г. Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на двадесет и. шести юни през две хиляди и. осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Елена Ефремова и. в присъствието на прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. № 157 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са установителни и. са с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „. К. Б. Е. –. г. С. твърди в исковата молба, че в законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК и. в изпълнение на разпореждане на Районен съд - Монтана по ч.гр.д.№ 3544/2017 година, предявява настоящия установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно вземанията срещу Р.Н.Г., по договор № 301221288З в размер на 2 158,89 лева - представляващи главница. Твърди, че на 02.09.2016 г. Р.Н.Г. кандидатствала за отпускането на потребителски К. като попълнила Искане за отпускане на потребителски К. ПРОФИ К. Стандарт. Поддържа също така, че на 02.09.20216 година предоставил на Р.Г. „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски К.“ относно потребителски К. “ПРОФИ К. Стандарт“ с пакет от допълнителни услуги Бонус сума в размер на 950 лева, с месечна вноска от 58,73 лева за срок от 24 месеца. Заявява, че след взето информирано решение от страна на Р.Н. Георшева, на 02.09.2016 г. бил сключен Договор за потребителски К. № ********** между „. К. България“ Е. като кредитор, от една страна и. Р.Н.Г., като длъжник от друга страна. Поддържа, че договорът е сключен при следните условия: сума на кредита 950 лева, срок на кредита - 24 месеца, размер на вноската по кредита –. 58,73 лева, годишен процент на разходите (ГПР) 49.89 %, годишен лихвен процент - 41.17 %, лихвен процент на ден - 0.11 %, дата на погасяване - 25-то число от месеца и. дължима сума по кредита - 1409.52 лева.
Ищецът „. К. България“ Е. твърди, че изпълнил точно и. в срок задълженията си по договора, но ответницата от своя страна не е изпълнявала точно задълженията си по него. В резултат на неизпълнението на длъжницата и. обстоятелството, че е платила само 2 пълни вноска, като последното плащане е от дата 24.01.2017 година, след изпадането й в забава, съгласно уговореното в чл.12.3 от Общите условия към Договор за потребителски К., настъпва автоматично прекратяване на договора и. обявяване на неговата предсрочна изискуемост на 07.03.2017 година. Поддържа и. това, че е взел решение, да не се възползва от уговорените в чл.12.4 от общите условия, начисляване на неустойка в размер на 35 %, поради което такава неустойка не е начислявана.
Твърди, че поради неизпълнението на договорното задължение, „. К. България“ Е. е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, входирано в РС - г. Монтана. По заявлението било образувано ч.гр.д.№ 3544/2017 година и. издадената заповед е била връчена на основание по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, поради което до заявителя са предоставени указания за предявяване на установителен иск. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да установите със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „. К. България“ Е. срещу ответника Р.Н.Г., възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски К. „. К. Стандарт“ № ********** в общ размер на 2158,89 лева –. представляващи главница. Заявено е и. искане за присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Р.Н.Г. xxx, чрез назначения й особен представител адвокат Й.А. е представила писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на молбата. Твърди, че предявеният иск с правно основание 422, ал.1 ГПК е процесуално допустим, същият е предявен в законоустановения срок по чл.415, ал.1 ГПК, но е неоснователен. Заявява, че за да бъде изискуемо вземането на кредитора, произтичащо от договора за К., за което се твърди предсрочна му изискуемост, ако фактите, относими към настъпване и. обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и. не е възникнало на предявеното основание. Поддържа също така, че уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за К. условия за нейното настъпване, а именно уведомяването на длъжника за прекратяването на договора. Твърди, че в конкретния случай, това уведомяване също не е настъпило, защото исковата молба не е получена от длъжника.
Доказателствата по делото са писмени
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и. доводите на страните по свое убеждение и. при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в Районен съд –. Монтана е образувано ч.гр.д.№ 3544/2017 година. Съдът е издал заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
Установено е по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че на 02.09.2016 г. Р.Н.Г. е кандидатствала за отпускането на потребителски К. като попълнила Искане за отпускане на потребителски К. ПРОФИ К. Стандарт. На 02.09.20216 година ищецът е предоставил на Р.Г. „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски К.“ относно потребителски К. “ПРОФИ К. Стандарт“ с пакет от допълнителни услуги Бонус сума в размер на 950 лева, с месечна вноска от 58,73 лева за срок от 24 месеца.
На 02.09.2016 г. е сключен Договор за потребителски К. № ********** между „. К. България“ Е. като кредитор, от една страна и. Р.Н.Г., като кредитополучател от друга страна. Договорът е сключен при следните условия: сума на кредита 950 лева, срок на кредита - 24 месеца, размер на вноската по кредита –. 58,73 лева, годишен процент на разходите (ГПР) 49.89 %, годишен лихвен процент - 41.17 %, лихвен процент на ден - 0.11 %, дата на погасяване - 25-то число от месеца и. дължима сума по кредита - 1409.52 лева. С уведомително писмо до ответницата по делото, ищецът е заявил, че договорът е едностранно прекратен, както и. че задължението по договора за К. е обявено за предсрочно изискуемо. Няма данни това писмо да е стигнало до знанието на ответницата Р.Н.Г..
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени.
Основните възражения на ответницата, са свързани с твърдението, че вземането на ищеца не е изискуемо, както и. че не е обявена по надлежния ред неговата предсрочна изискуемост - преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т.18 на Тълкователно решение № 4/18.06.2014 година на ВКС по тълк. дело № 4/2013 година, в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков К. с уговорка, че целият К. става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и. кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и. е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков К., става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60 ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. По делото липсват доказателства, с които да се установява, че длъжникът –. ответницата по делото е уведомена от кредитора –. ищецът в настоящото производство, че обявява договора за К. за предсрочно изискуем. От приложеното по делото на лист 41 уведомително писмо, адресирано до ответницата по делото, не може да се установи, че същото е стигнало до знанието на ответницата. Няма данни уведомителното писмото да е получено от ответницата, още повече същото да е получено преди депозиране от страна на ищеца на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Ето защо съдът приема, че вземането не е изискуемо в заявения размер и. не е възникнало на предявеното основание. Това обстоятелство е достатъчно за да обоснове недоказаност и. неоснователност на предявената искова претенция.
Поради това исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И. :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „. К. Б. Е., XXXX със седалище и. адрес на управление г. С., бул.”Б. № 49, блок 53Е, вход В, представлявано от управителите С. Н. Н. и. И. Х. Г. против Р.Н.Г. xxx 30, ЕГН xxxxxxxxxx установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД –. да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „. К. България“ Е. срещу ответника Р.Н.Г., възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски К. „. К. Стандарт“ № ********** в общ размер на 2 158,89 лева –. представляващи главница.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :