Решение по дело №2681/2019 на Районен съд - Варна

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№….........../17.09.2019 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА

                                                                   

при участието на секретаря Дияна Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 2681 по описа на съда за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от БНП П.П.Ф.С.А., Париж, рег. № ***, действащо чрез БНП П.П.Ф.С.А., клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, срещу Н.А.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват вземания против ответника за следните суми: сумата от 1154,31 лв., представляваща неизплатен остатък от главница по договор за потребителски заем № PLUS-13783566 от 01.09.2016 г.; сумата от 87,82 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 20.03.2018 г., и сумата от 104,95 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 20.12.2017 г. до 11.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.11.2018 г., до окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 18069/2018 г. по описа на Районен съд – Варна.

Съобщението по чл. 131 ГПК е връчено на ответника на 09.03.2019 г., като по делото не е депозиран писмен отговор на исковата молба в указания едномесечен срок, изтекъл на 09.04.2019 г., на основание чл. 60, ал. 3 ГПК.

Първото по делото заседание е проведено на 09.09.2019 г., като редовно призованият ответник не се е явил лично и не е изпратил представител. Същият не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът своевременно е формулирал искане за постановяване на неприсъствено решение, обективирано в молба с вх. № 62659/28.08.2019 г.

От приложените по делото книжа се установява, че на ответника двукратно са дадени указания за последиците от неспазване на срока за отговор на исковата молба, както и от неявяването му в открито съдебно заседание (с разпореждане на л. 39 и определение на л. 42 от делото).

Ищецът е основал исковите си претенции на следните фактически твърдения: Между страните е сключен договор за потребителски заем № PLUS-13783566 от 01.09.2016 г., по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника сумата от 3200 лв. и закупуване на застраховка в размер на 322,56 лв., срещу насрещното негово задължение да погаси заема на 18 месечни вноски, всяка от които в размер на 248,57 лв., включваща изплащане на главницата по заема, ведно с възнаградителна лихва, при годишен процент на разходите от 44.09 % и годишен лихвен процент - 32.39 %. Ответникът е погасил 13 месечни вноски и e преустановил плащанията по кредита на 20.11.2017 г., поради което е изпаднал в забава и, основание чл. 5 от договора, е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Отделно е изтекъл и крайният срок на договора на 20.03.2018 г. За дължимите суми по процесния договор за главница в размер на 1154,31 лв., възнаградителна лихва в размер на 87,82 лв. за периода от 20.11.2017 г. до 20.03.2018 г. и лихва за забава в размер на 104,95 лв. за периода от 20.12.2017 г. до 11.11.2018 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ответникът не е оспорил така изложените твърдения.

За обстоятелствата, формиращи елементите на правопораждащия съдебно предявените вземания фактически състав, ищецът е представил писмени доказателствени средства, които съответстват на наведените твърдения. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятна основателност на предявените искове.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките, обективирани в разпоредбата на чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да бъде уважена с постановяване на неприсъствено решение по делото срещу ответника.

 

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид формулираното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски в общ размер на 223,06 лв., от които 123,06 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 76,94 лв., от които 26,94 лв. за внесена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че в полза на ищеца БНП П.П.Ф.С.А., Париж, рег. № ***, действащо чрез БНП П.П.Ф.С.А., клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, съществуват вземания против ответника Н.А.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за следните суми: сумата от 1154,31 лв. (хиляда сто петдесет и четири лева и тридесет и една стотинки), представляваща неизплатен остатък от главница по договор за потребителски заем № PLUS-13783566 от 01.09.2016 г., сумата от 87,82 лв. (осемдесет и седем лева и осемдесет и две стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 20.03.2018 г., както и сумата от 104,95 лв. (сто и четири лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 20.12.2017 г. до 11.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.11.2018 г., до окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 18069/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК;

ОСЪЖДА Н.А.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на БНП П.П.Ф.С.А., Париж, рег. № ***, действащо чрез БНП П.П.Ф.С.А., клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, сумата от 223,06 лв. (двеста двадесет и три лева и шест стотинки), представляваща сторени в настоящото производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ;

ОСЪЖДА Н.А.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на БНП П.П.Ф.С.А., Париж, рег. № ***, действащо чрез БНП П.П.Ф.С.А., клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, сумата от 76,94 лв. (седемдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща сторени в заповедното производството по ч.гр.д. № 18069/2018 г. по описа на Районен съд – Варна съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ;

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: