Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
гр.Варна, 02. юни 2016 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено
на 05 май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при участието на прокурора Стефка Якимова и секретаря П.П.,
като разгледа докладваното от съдия Светослава
Колева ВНОХД № 47 по описа на ВАпС за 2016 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна
жалба от защитника на
подсъдимия Д.Н.И., ЕГН ********** против
присъда № 95, постановена на 26.11.2015г. от Окръжен съд, гр.Разград по НОХД № 316/2015г.
С атакувания съдебен акт въззивникът Д.И. е бил признат за виновен за
осъществено престъпление по смисъла на чл. 343, ал.1, б „в”, вр. чл.342, ал.1
от НК, тъй като на 17.10.2014г. в гр.Разград, при управление на автобус „МАН” с
д.к.№ РР 71-91 АТ, нарушил правилата за движение, визирани в чл.20, ал.2, изр.2
от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за
движението”, чл.25, ал.1 и ал.2, изр.1 от ЗДвП - „Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и
да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства
или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди
да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или преминават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея.”, чл. 37, ал.1 от ЗДвП и чл.84, ал.2 от
ППЗДвП - „При завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства”, чл.50, ал.1
от ЗДвП – „ На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство”, чл.6, т.1 от ЗДвП - „Участниците в движението са длъжни да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”, чл.45, ал.1 и ал.2 от ППЗДвП - „Пътните знаци
относно предимството определят реда за преминаване на пътните превозни средства
през кръстовищата и стеснени участъци на пътя: Пътен знак Б2 Спри! Пропусни
движещите се по път с предимство!”, и по
непредпазливост причинил смъртта на
88-годишния Партени С. ***, настъпила на
28.10.2014г., за което по реда на чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1
от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за СРОК от ТРИ
ГОДИНИ, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ за СРОК от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила; РОС на основание
чл.343г. от НК е ЛИШИЛ подсъдимия Д.Н.И.
от право да управлява МПС за СРОК от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Окръжният съд е възложил заплащането на сторените
по делото разноски върху подс.Д.И. - в полза на Републиканския
бюджет сумата от 1 310,00 лв., представляваща разноски на досъдебното
производство, а в полза на частния обвинител П.П.С. – сумата от от 1000,00 лв., представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Вещественото доказателство: мотопед „Симсон” с
рег.№ РР 1259 С, намиращ се на съхранение в тиловата база на ОДМВР-Разград, е
постановено след влизане на присъдата в сила, да се върне на П.П.С..
Във въззивната жалба се развиват оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения от първата инстанция, изразяващи се
в противоречие между диспозитива на присъдата и мотивите към нея досежно
допуснатите от въззивника нарушения на правилата за движение; на следващо място
се оспорва законосъобразността на изводите на РОС, че въззивникът е допуснал
всички вменени му от обвинителната власт нарушения на ЗДвП. Защита излага
становище, че единствено в причинно-следствена връзка е нарушението на чл.50 от ЗДвП, поради което и ВАпС е сезиран с искане за оправдаването на възз.И. да е
допуснал вменените му нарушения по чл.20, ал.2, изр.2 , чл.25, ал.1 и
ал.2 изр.1, чл.37, ал.1 от ЗДвП и чл.84, ал.2 и чл.45, ал.1 от ППЗДвП. Развиват
се оплаквания за несправедливост на наложеното наказание, като се акцентира на
обстоятелството, че макар РОС във фактическите си констатации да е приел
наличие на съпричиняване на пострадалия, то не го е отчел при
индивидуализацията на наказанието. ВАпС е сезиран с искане и за намаляване на
срока на наложените на възз.И. наказания „Лишаване от свобода” и „Лишаване от
права”.
В
съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на Варненска
апелативна прокуратура поддържа
становище за частична основателност на въззивната жалба по отношение на
оплакването за неправилно приложение на материалния закон от първата инстанция.
Представителят на публичното обвинение се солидаризира с виждането на защитата,
че в конкретния случай въззивникът е допуснал едно единствено нарушение но
правилата за движение по пътищата, а именно на това, установено в чл.50 от ЗДвП. Затова счита, че атакуваната присъда следва да бъде изменена от
въззивната инстанция, като бланкета на нормата на чл.343 от НК следва да бъде
коригиран. Споделя и становището на защитата за наличие на съпричиняване от
страна на пострадалия за настъпването на съставомерния резултат, описан в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Останалите оплаквания, свързани с
несправедливост на наложените наказания, намира за неоснователни. Прокурорът
намира определения от първоинстанционния съд размер на наказанието „Лишаване от
свобода” за справедлив и съответен на стореното от дееца и неговата личност.
Частният
обвинител П.С. чрез повереника си адв.Й., изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба на подс.И.. Излага виждането си, че пострадалият не е
допринесъл със свое виновно поведение за настъпването на ПТП. Отмерените
наказания от първата инстанция намира за справедливи и моли въззивната
инстанция да потвърди изцяло атакуваната присъда.
В съдебно заседание защитникът на въззивника поддържа жалбата на
изложените в нея основания. Основното искане е за изменение на атакуваната
присъда по реда на чл.337, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – въззивната инстанция да
приложи закон за същото престъпление като оправдае въззивникът да е допуснал
всички вменени му във вина нарушения по ЗДвП и да намали размерите на двете
наказания.
В
последната си дума подсъдимият И. отново изразява съжаление за случилото се,
признава вината си и приема наказанието, наложено му от РОС. Моли да бъде намален по възможност неговия размер.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК
намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана
по същество се преценяват като частично основателна единствено досежно
изложените оплаквания за неправилно приложение на материалния закон.
Въз основа на събраните в хода на
първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящата въззивна
инстанция приема за безспорно установена
следната фактическа обстановка:
Съдебното производство пред първата инстанция е
проведено по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие” по реда на чл.371,
т.2 от НПК.
Подсъдимият Д.И. е
правоспособен водач на моторно превозно средство категория „В” от 15.11.2004г.,
а последващо е придобил правоспособност за категории „С” - от 20.05.2005г. и за
„С+Е” - от 28.09.201 Ог.
От 13.11.2009г. поде. Д.И. е
правоспособен водач на автомобили, предназначени за превоз на пътници с над
осем места за сядане - категория „D”.
В периода от 2009г. - 2013г. подсъдимият е санкциониран по административен ред 6-кратно за
нарушения на общи правила за движението /справка л.43/.
С одобрено от съда Споразумение,
влязло в сила на 24.01.2008г. по н.о.х.д.№ 11/2008г. по описа на Окръжен
съд-Търговище, подсъдимият е бил признат за виновен за транспортно престъпление
по чл.343, ал.З, б”б”, в.в. с чл.342, ал.1 от НК - за причинена смърт по
непредпазливост и бягство от местопроизшествието, извършено на 07.11.2007г.;
наложено наказание - 2 години лишаване от свобода, като изтърпяването на
наказанието е било отложено за срок от 3 години; подсъдимият е бил лишен и от
право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца; на основание чл.86 от НК
- реабилитиран по право.
През 2014г. поде. Д.И. работел
като шофьор на автобус „МАН” с Д.К. № РР 71-91 АТ в предприятието на ЕТ
„Неделчо Иванчев И.”***, собственост на бащата му.
В изпълнение на възложената му
работа, на 17.10.2014г., минути след 14 часа, възз.Д.И. предприел пътуване с поверения му автобус от тренировъчната
база на ФК „Лудогорец”, намираща се в покрайнините на гр.Разград към центъра на
града. Движел се по ул.”Търговищко шосе” по сух асфалтов път и при
добра дневна видимост. Когато приближил кръстовището с
бул. „Априлско въстание”, се изнесъл в лявата лента на платното за
движение. Предстоял му завой наляво, за да навлезе по булеварда в посока към
центъра на града. Спрял автобуса до знак „Б2” -
„Стоп”, регламентиран с чл.45, ал.1 и 2 от Правилника за приложение на Закона
за движение по пътищата, който го задължавал да спре и да пропусне превозните
средства, движещи се по булеварда като път с предимство.
По същото време от ляво по бул. „Априлско въстание”, в платното за движение в посока от центъра на
града към изхода за гр.Варна, се движел мотопед „Симсон” с водач 88-годишния Партени С. ***.
Мотопедът осъществявал движение
със скорост 37,02 км/час /повторна, тройна автотехническа експертиза, т. 2,
л.100-115/
Мястото на знака „Стоп” не
осигурявало добра видимост към идващите от ляво по булеварда пътни превозни
средства.
Поради наличието на дървета,
подсъдимият и водачът на мотопеда имали известни затруднения да се възприемат
взаимно като участници в движението.
Въпреки това обаче, в следващия
момент възз. Д.И. привел автобуса в движение в нарушение на нормата на
чл.25, ал. 1 от ЗДвП, без да се е убедил, че маневрата по завиване наляво няма
да създаде опасност за другите участници в движението.
Автобусът навлязъл в
кръстовището, движейки се по траектория с дъга, като се насочил през платното
за движение към гр.Варна, към платното за движение към центъра на гр.Разград.
Непосредствено след навлизане в
кръстовището, подсъдимият получил добра видимост към лявата част на булеварда и
обективно имал възможност да възприеме приближаващия към него мотопед, на
разстояние от 26,43 м. / повторна, тройна автотехническа експертиза, т.2. л.
100-115/.
При това за него възникнало
задължение, произтичащо както от нормата на чл.50, ал.1 от ЗДвП да спре и да пропусне насрещно движещия се по
път с предимство мотопед.
Възз. Д.И. обаче продължил осъществяването на маневрата по завиване наляво.
Движел се бавно и след 6.79 секунди,
при скорост 3,40 м/сек /повторна, тройна автотехническа експертиза, т.2,
л.100-115/ достигнал конфликтната точка с траекторията на движение на мотопеда.
Водачът на мотопеда също
получил добра видимост към автобуса от момента на появата му в кръстовището, но тъй като се движел по път с предимство разчитал, че автобусът
ще му осигури такова.
При последващото си движение
приближил до автобуса и разбрал, че той препречва странично пътя му.
Към момента на пресичане на
траекториите на движение на двете превозни средства, мотопедът бил в
непосредствена близост с отстояние от 8.55 м. от лявата страна на автобуса и
обективно не можел да избегне удара в него, чрез аварийно спиране / повторна,
тройна автотехническа експертиза, т. 2, л.100- 115/.
Съзнавайки тази невъзможност,
водачът на мотопеда завил рязко наляво, но не успял да избегне автобуса и към средата на бул.”Априлско
въстание”, се ударил в крайната му предна дясна част.
От силния удар мотопедът
отхвръкнал напред и паднал към средата на насрещното платно за движение
При удара водачът на мотопеда
срещнал с главата си предното стъкло на автобуса, също отхвръкнал напред и
паднал към външния край на насрещното пътно платно.
Възз.Д.И. спрял автобуса едва след удара с мотопеда.
Непосредствено след произшествието
водачът на мотопеда бил откаран и настанен в болницата в гр.Разград в кома и с
тежки наранявания по главата, гърдите и крайниците.
Въпреки проведеното интензивно
лечение, на 28.10.2014г. пострадалият водач на мотопеда Партени С. Камбуров
починал.
Назначената съдебно-медицинска
експертиза /т.2, л. 26-29/ при огледа и аутопсията върху трупа на Партени С.
Камбуров на 88 г., установява:
Съчетана травма:
Глава - Тежка черепно- мозъчта
травма - ограничен вътремозъчен кръвоизлив; слабо изразени субдурален и
субарахноидален кръвоизливи; счупване на дясна зигоматична кост; разкъсно-
контузна рана, охлузвания и кръвонасядания на лицето; охлузване на дясна ушна
мида;
Шия - тежка шийна травма-
изкълчване на гръбначния стълб, в областта на шести - седми шийни прешлени;
кръвонасядане на шията;
Гърди - счупване на 3 - 6 - то
ребра в дясно; счупване на дясна лопатка; хемо - пневмоторакс / по данни от
Епикризата/;
Крайници - охлузвания в
областта на дясна ключица; кръвонасядания на дясно рамо и дясна мишница; порезни
рани, повърхностни порезни наранявания и кръвонасядания на дясна ръка;
изкълчвания на предкитково - фалангеалната става на трети пръст и китково -
предкитковата става на четвърти лъч на дясната ръка; охлузвания на лява ръка;
охлузвания на дясно коляно, дясна подбедрица и дясна глезенна става;
кръвонасядания на дясно коляно, дясна подбедрица, дясна глезенна става и дясно
ходило; счупване на дясна малкопищялна кост, в близкия край; охлузвания на ляво
бедро и лява подбедрица;
Остра язва на стомаха;
Гноен трахеобронхит;
конфлуираща бронхопневмония; септицемия;
Остра следкръвозагубна анемия /
по данни от Епикризата/;
Оток на белите дробове; оток на
мозъка и вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор.
При тези данни експертизата
заключава, че причината за настъпване на смъртта, следва да се отдаде на
установеното тежко възпаление на дихателната система, като усложнение и в
съчетание с тежка черепно - мозъчна и тежка шийна травми, при съчетана травма.
Относно, механизма на
причинените травматични увреждания експертизата заключава, че описаните
травматични увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети,
предмети с остри върхове и режещи ръбове и инерционни сили, и могат да бъдат
получени при ПТП на 17.10.2014г.
Установените травматични
увреждания, които могат да бъдат получени при ПТП на 17.10.2014г. заключава
експертизата, са в пряка причинно - следствена връзка с настъпване на смъртта
на Камбуров.
Назначените и извършени съдебно
- химически експертизи не установяват наличие на етилов алкохол в кръвните
проби иззети от поде. Д.И. и от пострадалия П.К..
Повторната, тройната
автотехническа експертиза установява, че при достигната скорост 2,52 м/сек. и
при изминатото разстояние от 6.32 м. по траекторията на движение на автобуса по
започнатата маневра по завиване наляво за навлизане по друг път, в момента, в
който обективно е получил видимост към приближаващият го мотопед, поде. Д.И. е
имал възможност да спре и да му осигури предимство за преминаване, респективно
да избегне удара /т.2, л.109/.
Този извод обуславя
заключението на експертизата, че основната причина за настъпване на
пътно-транспортното произшествие е неправомерното поведение на водача на
автобуса, който не е изчакал преминаването на мотопеда и е нарушил правото му
на предимство /т.2, л.113/.
Видно от гореизложеното е, че настоящият въззивен
състав възприема идентична с възприетата от
първата съдебна инстанция фактическа обстановка. Правилно първоинстанционният съд е основал присъдата си на
самопризнанието на подсъдимия, подкрепено с анализ на
всички събрани досъдебното следствие доказателства: показанията на разпитаните свидетели, заключенията на вещите
лица по назначените експертизи.
По оплакването за незаконосъобразност:
Оплакването
на защитата за наличие на противоречие между диспозитива на присъдата и
мотивите към нея е основателно. В диспозитива на съдебния акт въззивникът е бил
признат за виновен по предявеното му обвинение по чл.343, ал.1 б.В от НК, чийто
бланкет е бил запълнен от текстовете на чл.20, ал.2, изр.2 , чл.25,
ал.1 и ал.2 изр.1, чл.37, ал.1, чл.50, ал.1 и чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.84, ал.2 и
чл.45, ал.1 от ППЗДвП. В мотивите на присъдата обаче РОС изрично е посочил (на
л.6 от мотивите), че: „Другите посочени в обвинението нарушения
на правилата за движението по пътищата, визирани в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП
….; чл.25, ал.1 и ал.2, изр.1 от ЗДвП; чл.6, т.1 от ЗДвП….; чл.45, ал.1 и ал.2
от ППЗДвП ….., са общи правила за движението по пътищата задължителни за всички
участници в движението и водачите на пътните превозни средства, но нарушаването
им в конкретният случай, с оглед на конкретно събраните по делото доказателства
не е в пряка причинна връзка с настъпилият общественоопасен резултат - смъртта
на пострадалия и не ангажират наказателната отговорност на подсъдимия, нито
отегчават вината му”. Горното съждение на РОС, макар застъпено едва
в мотивите към присъдата е принципно правилно и то се споделя от настоящата
инстанция. Освен това констатираното противоречие между диспозитив и присъда е отстранимо от въззивната инстанция, която разполага с
правомощието по чл.337, ал.1, т.2 от НПК да приложи закон за същото престъпление. Аргументите за
това са следните:
В съдебната практика и теория е безспорно схващането, че
нормите, определящи съставите по чл. 343 НК,
са бланкетни. Те се запълват от правилата, които уреждат движението по
пътищата. Поведението на водачите на моторни превозни средства се преценява от
гледище на правните норми на Закона за
движението по пътищата и Правилника за
приложението му и другите подзаконови актове, свързани с изискването
за безопасно движение по пътищата. Затова на първо място, както органите на
досъдебното производство, така и съдът са длъжни да изяснят кои от визираните в
ЗДвП и Правилника
за приложението му правила за движение виновно са нарушени от участвалите в
автопроизшествието водачи на моторни превозни средства. На следващо място е
преценката кои от тези виновно нарушени правила са в причинна връзка с настъпилото
произшествие и последиците от него. Именно тези норми подлежат на предявяване
чрез конкретното им посочване наред с наказателния състав, който следва да
намери приложение. Наред с горното неизменна е практиката на ВКС на РБ, че когато едновременно са нарушени общите правила
за безопасност на движението по ЗДвП
и съответните им специални правила, конкретизирани в ЗДвП или ППЗДвП, налице е само нарушение на
съответното специално правило (виж Решение № 182 от 13.ХI.1996 г. по н. д. №
193/96 г., ВК). Водим от горните съображения настоящият въззивен състав счита,
че следва да измени квалификацията на деянието на подс.И., възприета от първата
инстанция, тъй като приема, че в пряка причинно-следствена връзка с
настъпването на съставомерния резултат стои неизпълнението на задълженията му
като водач по чл.50 от ЗДвП – да пропусне движещия се по път с предимство
мотопед. Не се споделя и застъпеното от РОС в мотивите становище за допуснато
нарушение по чл.37 от ЗДвП от въззивника. Правилото на чл.37 от ЗДвП урежда
маневрата завой на ляво на нерегулирано кръстовище. Когато е налице регулация
на кръстовището, било с пътни знаци, или със светофарна уредба, приоритетно
регулативно действие имат те. В конкретния случай кръстовището е било
регулирано със знак „Стоп” и именно той е задължавал въззивника да спре и да
осигури преминаването на движещия се по път с предимство мотопед.
Избраното
в конкретния случай поведение на водача на автобуса се намира в противоречие единствено с правилото, установено в нормата
на чл.50 ал.1 от ЗДвП. Именно в следствие на допуснатото нарушение на това конкретно правило за движение подс.И. е допуснал настъпването на ПТП и е
причинил смъртта на П.К..
Безспорно поведението на подс.И. е било в разрез и с общата норма на чл. 6 от ЗДвП, но в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат
са нарушенията на правилата за преминаване
през кръстовище, установени в специалната норма на чл.50, ал.1 от ЗДвП. Това налага проверяваната присъда
да бъде изменена от въззивната инстанция, която следва да приложи правомощието
си по чл.337, ал.1 т.2 от НПК и да приложи закон за същото престъпление, като
въззивникът бъде оправдан да е допуснал релевантни за обвинението нарушения на
задълженията си като водач на МПС по чл.20, ал.2, изр.2 , чл.25, ал.1 и ал.2 изр.1,
чл.37, ал.1 и чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.84, ал.2 и чл.45, ал.1 от ППЗДвП.
По отношение оплакването за несправедливост на наложеното наказание:
Настоящият
състав на въззивната инстанция намира, че при индивидуализацията на
наказанието, съответно на обществената опасност на деянието по чл.343,
ал.1, б.В от НК и дееца, над средния размер, установен в
санкцията на нормата, РОС е допуснал нарушения на закона.
При определяне вида и размера на
адекватното наказание на подсъдимия И. в конкретния случай първоинстанционният
съд правилно е отчел ниската степен на обществена опасност на личността на
дееца. Същевременно обаче е надценил степента на обществена опасност на
деянието, което не се отличава от типичните престъпления против транспорта.
Същевременно съставомерният резултат е настъпил като последица не само на
виновното поведение на подсъдимия, а за него е допринесъл и самия пострадал,
който също е нарушил правилата за движение по пътищата като възприемайки
навлизащия в кръстовището автобус не е спрял, каквато обективна възможност е
имал и както го е задължавала нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Неговото
поведение също стои в причинно следствена връзка с настъпването на ПТП. Затова
и апелативният съд споделя виждането на защитата, че е налице съпричиняване от страна
на пострадалия, която също следва да се отчете като обстоятелство, смекчаващо
вината на въззивника. Справедливостта изисква при избора на наказанието измежду
предвидените в закона алтернативи да се намери баланса между индивидуалната и
генералната превенция, така че това да не бъде възприето като безнаказаност.
При очевиден превес на смекчаващите (сам РОС е приел като такива младата
възраст на въззивника, добрите му характеристични данни, обстоятелството, че
работи, че е семеен) над отегчаващите отговорността на възз.И. обстоятелства
справедливото наказание се явява онова, определено под средния размер,
предвиден в санкцията на специалната норма. Като единствено отегчаващо вината
на И. може да бъде разглеждано обстоятелството, че въззивникът е наказван по
административен ред за допуснати нарушения по ЗДвП, но и тук следва да се
отбележи, че се касае за санкциониране все с фишове, т.е. за леки
административни нарушения. Последиците от предходното осъждане на въззивника са
заличени от настъпилата реабилитация по право и затова то не може да бъде
ценено в негов ущърб. РОС обаче е отмерил наказанието, което въззивникът следва
да понесе по чл.343, ал.1, б.В НК – 4 години и 6 месеца „Лишаване от свобода”,
което е малко над средния размер. При предели от две до шест години
„Лишаване от свобода”, то срок от три години би съответствал на изложеното
по-горе и би въздействал
предупредително върху личността на дееца, да го поправи и превъзпита, като
едновременно с това би въздействало възпитателно и предупредително върху
другите членове от обществото. Именно наказанието „Лишаване от свобода” в
размер на три години подлежи и на редуциране с 1/3, предвидено в хипотезата на
чл.58 а от НК, предвид протеклото пред първата инстанция съдебно следствие в
условията на чл.371, т.2 от НПК. За изтърпяване на въззивника следва да бъде
наложено за изтърпяване наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години.
Не са налице основания за преразглеждане на основанията за отлагане на
изпълнението на така отмереното наказание по реда на чл.66 от НК, както и за
намаляване на изпитателния срок, определен от първата инстанция. По изложените
съображения следва да се редуцира и срока на кумулативно предвиденото наказание
„Лишаване от правоуправление”, който следва да бъде съобразен с размера на
основното наказание.
По изложените съображения и
предвид липсата на други констатирани
основания за отменяване или друго изменяване на присъдата, на основание чл.337,
ал.1, т.2 и чл.337, ал.2, т.1 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И :
I. ИЗМЕНЯВА
присъда № 95, постановена на 26.11.2015г. от Окръжен съд, гр.Разград по НОХД №
316/2015г., като
1. прилага закон за същото наказуемо престъпление, като приема, че престъплението
по чл.343, ал.1, б.В от НК е осъществено от въззивника Д. Недялков И. при
нарушаване на правилата за движение, установени в чл.50, ал.1 от ЗДвП и го ОПРАВДАВА да е допуснал нарушения по
смисъла на чл.20, ал.2, изр.2 , чл.25, ал.1 и ал.2 изр.1, чл.37,
ал.1 и чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.84, ал.2 и чл.45, ал.1 от ППЗДвП;
2. намалява размера на наложеното на подс.И. наказание “Лишаване от свобода” на ДВЕ ГОДИНИ;
3. намалява размера на наложеното на подс.И. наказание “Лишаване от правоуправление” на ДВЕ ГОДИНИ;
II. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване в
15 дневен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.