№ 285
гр. Бургас, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100502198 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 261143/14.10.2021г., постановено от
Районен съд–Бургас по гр. д. № 1189/2020г. С това решение съдът приема за установено по
отношение на К. Г. Т., ЕГН: ********** от гр. С, ул. ***, № ** че К. П. Д., ЕГН:
********** и П. Д. Д., ЕГН: **********, двамата от гр. П, ул. ***** № **** са собственици
на поземлен имот с идентификатор 67800.1.136 по КККР на гр. Созопол, находящ се в гр.
Созопол, местността „Буджака“ с площ от 703 кв. м., предназначение на територията:
земеделска земя, начин на трайно ползване: лозе, осма категория с номер по предходен план
007136 при съседни имоти: 67800.7.167; 67800.7.81; 67800.7.135; 67800.7.578 и 67800.7.137.
С решението, Бургаският районен съд осъжда К. Г. Т. да заплати на К. П. Д. и П. Д. Д.
съдебни разноски в размер на 1 128 лева.
Подадена е въззивна жалба от К. Г. Т., против решение № 261143/14.10.2021г.,
постановено от Районен съд–Бургас по гр. д. № 1189/2020г. Жалбоподателят въвежда
следните оплаквания:
1) съдът неправилно е приел, че Т. е придобил имота от праводател, който не е бил
собственик на имота, поради което сделката няма транслативен ефект и правото на
собственост не е преминало на основание покупко-продажба;
2) неправилен е изводът на съда, че по делото не е доказано владението на
праводателя на Т. и на самия него, тъй като показанията на свидетелите се отнасят за друг, а
не за процесния имот;
3) съдът не е изложил доводи защо приема, че свидетелите на ответната страна са
заинтересовани от изхода на спора и не кредитира показанията им като достоверни;
4) водените от ищцовата страна свидетели имат епизодични наблюдения върху
имота; свидетелят Георгиев в качеството си на геодезист е посетил имота в хода на
съдебното производство, за да заснеме границите му, тъй като ищецът знаел горе-долу къде
1
се намира имота, но искал да знае точното местоположение;
5) съдът неоснователно е приел, че показанията на свидетеля С касаят друг имот;
6) по делото е доказано безспорно владението и ползването на имота от К.Т., което
започва от момента на покупката и към което е присъединено владението на праводателя Д
Л Я, закупил процесния имот от наследниците на К Р на 13.10.2014г. Нито Д Я, нито К.Т. са
знаели, че купуват от несобственик, което ги прави изцяло добросъвестни владелци. Т. е
придобил имота на основание давностно владение, продължило повече от пет години,
съгласно нормата на чл.70, ал.1 от ЗС
Жалбоподателят поддържа възражението, направено при условията на евентуалност
за придобиване на имота от К.Т. на основание обща придобивна давност, присъединявайки
и владението на праводателите на Д Л Я, легитимиращи се като собственици от 08.11.2007г.
на основание решение за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи
или възстановими стари реални граници в землището на гр. Созопол № 1251/08.11.2007г. на
ОС „Земеделие“ – Созопол, вписано в АВ под № 174 в том 37, вх. рег. № 11870/01.10.2014г.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адвокат Илиева от БАК,
която поддържа възраженията, въведени в жалбата и пледира за отмяна на
първоинстанционното решение. Адвокат Илиева претендира разноски.
Ответните страни – К. П. Д. и П. Д. Д. представят писмен отговор, в който изразяват
становище за неоснователност на жалбата. Ответниците отричат възражението на
жалбоподателя за изтекла в негова полза придобивна давност, обсъждат поотделно
оплакванията, въведени в жалбата и развиват аргументи за тяхната несъстоятелност.
Въззиваемите страни искат от въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение.
В съдебно заседание ответните страни се представляват от адвокат Х. от БАК, който
пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на К. П. Д.
и П. Д. Д. против К. Г. Т. с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Ищците твърдят, че са
наследници на В К П, б. ж. на гр. Созопол, починала на 04.04.2001г. С решение №
1251/08.11.2007г., издадено от Общинска служба по земеделие и гори – гр. Созопол им е
възстановено правото на собственост върху имот № 007136, находящ се в землището на гр.
Созопол, ЕКАТТЕ 67 800, местността „Буджака“ с площ от 0,703 дка, VIII категория при
граници и съседи: имот № 007135 – лозе на община Созопол, имот № 0000166 – друга
нестопанска територия на Министерство на отбраната; имот № 007137 – изоставена нива на
„Ивъл Емпайр“ ООД и имот № 007167 – друга селищна територия на С Г Ч. Ищците
заявяват, че въз основа на решението е издадена скица № Ф 07802/29.11.2007г. на ОС „ЗГ“ –
Созопол и са въведени във владение на имота с протокол от 28.12.2007г. Имотът е отразен в
кадастралната карта на гр. Созопол с идентификатор 67800.7.136. При опит да се снабдят
със скица на имота, ищците установяват, че като собственик в кадастралния регистър е
записан К. Г. Т.. При проверка в имотния регистър К.Д. и П.Д. констатират, че ответникът е
придобил имота от Д Л Я с договор за попукпко-продажба, обективиран в нотариален акт №
76, том II, дело № 187/18.05.2015г. на нотариус Виктория Дралчева с рег.№ 491. Я се е
легитимирал като собственик на имота с нотариален акт за покупко-продажба № 142, том
III, дело № 10851/13.10.2014г. на нотариус Виктория Дралчева, рег.№ 491. С този договор Я
е придобил имота от К Д. Р и З Д.а Ра, на които същият е реституиран с решение №
1251/08.11.2007г. на Общинска служба по земеделие и гори – гр. Созопол.
Ищците заявяват, че посочените договори нямат вещно-правен ефект, тъй като
продавачите по тях не са били собственици на процесния имот. Поради това, К.Д. и П.Д.
твърдят, че ответникът не е придобил собствеността върху процесния имот и искат от съда
да установи по отношение на него, че именно те са собственици имота.
2
В отговор по чл.131 от ГПК ответната страна представя писмен отговор, в който
оспорва основателността на иска и правото на собственост на ищците върху процесния
имот.
На първо място, ответникът Т. оспорва идентичността на имот с идентификатор
67800.7.136 и твърди, че спорният имот, собствеността върху който ищците целят да
установят, е различен от имота, описан в нотариален акт № 76, том II, рег.№ 5273, дело №
187/18.05.2015г. на нотариус Виктория Дралчева.
На второ място, ответникът оспорва факта, че наследодателят на ищците е бил
собственик на процесния имот преди кооперирането на земеделската земя и твърди, че
реституцията на същия е осъществена в нарушение на ЗСПЗЗ.
На трето място, Т. прави възражение за нищожност на решение № 1251/08.11.2007г.
на ОС „Земеделие“ – гр. Созопол, тъй като с него се изменя и допълва предходно решение
№ 1450/17.03.1999г. на ОС „З“ – Созопол без да са налице предпоставките за това. При
условията на евентуалност, ответникът оспорва решението като невярно, тъй като към
датата на постановяването и на стабилизирането му е действала кадастралната карта на гр.
Созопол, одобрена със заповед № РД-18-60/04.10.2007г. на изпълнителния директор на
АГКК и описанието на имотите в нея е извършено въз основа на актуалната кадастрална
карта по административен ред, а такова описание в решението липсва.
На четвърто място, при условията на евентуалност, ответната страна прави
възражение за придобиване на имота поради изтичане на кратката давност. Т. твърди, че е
добросъвестен владелец и към неговото владение трябва да се присъедини това на
праводателя му, Д Л Я, считано от 13.10.2014г. до 10.08.2020г., когато е получил исковата
молба – чл.79, ал.2, вр. чл.82 от ЗС.
На пето място, отново при условията на евентуалност, ответникът прави възражение
за придобиване на имота поради изтичане на общата давност. Т. твърди, че към владението,
осъществено от него, трябва да се присъедини владението на праводателя му Д Л Я и това
на предходните праводатели К Д. Р и З Д.а Ра, считано от 08.11.2007г., когато е
реституирана собствеността на имота с решение № 1251/08.11.2007г. на ОС „Земеделие“ –
гр. Созопол, вписано в АВ – имотен регистър, том 37, № 174, вх. рег.№ 11870/01.10.2014г.
На основание чл.214, ал.1 от ГПК, при условията на евентуалност с първоначално
заявеното основание на иска, ищците въвеждат допълнително основание за установяване на
правото на собственост върху процесния имот – придобиването му поради изтекла в тяхна
полза обща давност чрез присъединяване на владението на техния наследодател В К П.
В писмено становище, ответната страна оспорва въведените от ищеца твърдения за
придобиване на имота по давност.
В хода на първоинстанционното производство е представено удостоверение за
наследници № ГРН-2016-389/19.10.2020г., издадено от Община Созопол, от което е видно,
че К. П. Д. и П. Д. Д. са наследници на покойната В К П, починала на 04.04.2001г. Ищците
представят в оригинал решение № 1251/08.11.2007г., издадено от Общинска служба по
земеделие и гори – Созопол, с което е възстановено правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници върху поземлен имот № 007136 с площ
от 0,703 дка на общия им наследодател В К П. Представят също в оригинал скица №
Ф07802/29.11.2007г. и протокол № 478/28.12.2007г. за въвод във владение на поземления
имот.
По делото е приложена и приета административна преписка № 478/1992т. на
Поземлена комисия- Созопол, която е образувана по заявление на В К П за възстановяване
на право на собственост върху земеделски земи и по която е възстановено правото на
собственост върху процесния имот.
Пред първоинстанционния съд е представена административна преписка №
388/1992г., по която е възстановено правото на собственост върху земеделски земи на
наследниците на К С Р. В преписката се съдържа решение № 1251/08.11.2007г., издадено от
3
Общинска служба по земеделие и гори – гр. Созопол, с което на наследниците на К С Р е
възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници
върху процесния поземлен имот. Решението не е приложено в оригинал и според
твърдението на административния орган е приобщено към преписката в препис.
Административната преписка не съдържа заявлението, по което е образувана, скица към
решение № 1251/08.11.2007г. и протокол за въвод във владение на спорния имот.
Представено е удостоверение за наследници № ГРН-23/11.01.2019г., издадено от Община
Созопол, от което е видно, че наследници на покойния К С Р са З Д Р и К Д Р.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №
142, том III, рег.№ 10851, дело № 401/13.10.2014г., от който е видно, че наследниците на К
С Р – З Р и К Р продават на Д Л Я шест поземлени имота, между които е и процесният с
идентификатор № 67800.7.136. Представен е и нотариален акт № 76, том IIрег.№ 5273,
ведно с материали от нотариално дело № 187/18.05.2015г., от които се установява, че Д Я
продава на ответника К. Г. Т. осем поземлени имота, шест от които е придобил от Ри,
включително и процесният с идентификатор № 67800.7.136.
За установяване на идентичността на спорния имот, по делото е извършена и приета
без оспорване съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че имот № 007136 по
КВС е идентичен с поземлен имот с идентификатор 67800.7.136 по КККР на гр. Созопол.
Според експертизата, двата имота съвпадат като местонахождение, конфигурация, площ и
граници. Процесният имот е с площ от 0,703 дка и е отразен в КВС за землището на гр.
Созопол от 29.11.2007г. на наследниците на В К П.
В хода на първоинстанционното производство е открито производство по оспорване
на истинността на решение № 1251/08.11.2007г., с което е възстановена собствеността на
наследниците на К С Р и е прието заключение на съдебно-криминалистична експертиза.
Според това заключение, не може да се установи дали едновременно и с едни и същи
технически средства (компютър и принтер) е изпълнен текстът на лист първи и лист втори
от решението. Не може да се установи и дали лист първи и втори от решението са от един и
същ вид, цвят, структура и овехтялост на хартията и мастилото. Според заключението,
текстът „РЕШЕНИЕ №“ и „РЕШИ“ на лист първи са изпълнени с един и същи шрифт, който
е различен от шрифта на израза „РЕШЕНИЕ №“, изпълнен на лист втори. Документът
„РЕШЕНИЕ № 625/01.09.2014г. на ОС „Земеделие“ – гр. Созопол и лист първи от
оспореното „РЕШЕНИЕ“ № 1251/08.11.2007г., с което е възстановено правото на
собственост на наследниците на К С Р, са изпълнени с един и същ шрифт и размер.
В подкрепа на възраженията за придобивна давност, направени от двете страни в
процеса, са събрани показанията на две групи свидетели –на А Д Г и С Д К, които са водени
от ищците и на Г В С и К М Д, които са водени от ответника. Според възприятията на
Георгиев, геодезист по професия, той е трасирал границите на имота, който се намира до
военно поделение. При посещението му на 10.02.2021г. имотът не е ограден, няма
постройки и насаждения в него, но е буренясъл, което показва, че не е стопанисван. Според
К, спорният имот се намира до военно поделение и от 20 години не е застроен и ограден, а е
буренясъл. До имота се стига по черен път.
Според показанията на първия от втората група свидетели, С, имотът се намира в
близост до военното поделение и е засипан с чакъл, за да се използва като паркинг.
Ответникът е придобил имота от Д Я, прокарал е път до него и го е заравнил с около 20-30
камиона чакъл. През лятото имотът се ползва като паркинг, но към датата на показанията е
обрасъл с бурени. Свидетелят не знае някой да има претенции към имота. Според
показанията на свидетеля Д, процесният имот се намира в близост до военно поделение и от
2014г. се използва за паркинг. Не е ограден.
Въз основа на събраните доказателства, районният съд формира извод за
основателност на иска. Съдът приема, че по делото са представени две решения №
1251/08.11.2007г. на ОСЗГ – Созопол с идентично съдържание, но с едното се възстановява
правото на собственост върху процесния имот на наследниците на В П, а с другото – на
4
наследниците на К Р. Второто решение не е представено в оригинал, а в преписката липсват
данни да е издавано и решение № 1450/17.03.1999г., за което е посочено, че се изменя и
допълва с това второ решение. Изпълнението на реституционната процедура в цялост е
установено само за наследниците на П, но не и за наследниците на Р. Поради това, съдът
намира, че ищците се легитимират като собственици на спорния имот въз основа на валидно
решение и приключила реституционна процедура.
Районният съд отхвърля възражението за нищожност на решение №
1251/08.11.2007г. на ОСЗГ като приема, че същото е издадено след изпълнение на
съответната процедура по чл.18д, ал.4 и сл. от ППЗСПЗЗ.
Първоинстанционният съд отхвърля и възражението на ответната страна за
придобиване на имота поради изтичане на кратката и обща давност. За целта, съдът приема,
че ответникът и неговите праводатели не са въведени във владение на имота от ОСЗГ –
Созопол и не са установили фактическа власт върху него. Съдът намира, че извършените
благоустройствени мероприятия, за които говорят свидетелите, се отнасят за друг поземлен
имот, а не за процесния и кредитира показанията на свидетелите, водени от ищеца.
Въз основа на изложените факти, Бургаският окръжен съд достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която първоинстанционното решение поражда неблагоприятни правни последици.
Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението
е валидно- постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало
предмет на спора.
Решение № 261143/14.10.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
В конкретния случай районният съд е сезиран с положителен установителен иск за право на
собственост върху недвижим имот, придобит на основание възстановено право на
собственост в съществуващи (възстановими) реални граници, а при условията на
евентуалност на основание давностно владение, продължило повече от 10 години. Правата
на ищците са оспорени от ответната страна, която им противопоставя факта на
възстановяване на собствеността в стари (възстановими) реални граници на праводателя К Р
и две транслативни сделки, а при условията на евентуалност прави възражение за
придобиване на имота на основание добросъвестно владение, продължило повече от 5
години и възражение за придобиване на имота на основание недобросъвестно владение,
продължило повече от 10 години.
Изводът на районния съд, че ищците се легитимират като собственици на спорния
имот въз основа на валидно решение и приключила реституционна процедура е правилен и
обоснован. От представените към административна преписка № 478/1992г. писмени
5
доказателства се установява, че процесният имот е възстановен на наследниците на В П с
решение № 1251/08.11.2007г. на ОСЗГ – Созопол. Това решение е представено в оригинал в
преписката и по делото и е издадено за изменение на решение № 1450/17.03.1999г., също
налично в преписката. Реституционната процедура е започнала по заявление, подадено от П
и е проведена успешно по отношение на няколко имота, между които е и процесният. Към
решение № 1251/08.11.2007г. е издадена скица, а въводът във владение на ищците е
извършен на 28.12.2007г. Поземлен имот № 007136 е отразен в картата на възстановената
собственост и е записан в регистъра на собствениците към нея на името на ищците.
Обстоятелството, че към момента на отразяване на имота в КВС има одобрена кадастрална
карта и кадастрален регистър за землището на гр. Созопол не променя извода на районния
съд за успешно проведена реституционна процедура. Имотът е отразен в кадастър с
идентификатор № 67800.7.136 и според заключението на съдебно-техническата експертиза е
идентичен с възстановения имот № 007136. Противоположно на това, е установяването за
реституция на спорния имот в полза на наследниците на К Р. В административната преписка
с № 388/1992т. не са налични други документи, освен препис на решение №
1251/08.11.2007г. за възстановяване на спорния имот. Освен, че не е в оригинал, това
решение е изолирано и не е съпроводено със заявлението, по което е образувана
административната преписка, с решение № 1450/17.03.1999г., което е изменено и
допълнено, със скица на имота и с протокол за въвод във владение. Отделно от това, от
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че поземлен имот № №
007136 не е отразен в КВС на наследниците на К Р. При това положение, изводът на
районния съд, че имотът не е възстановен по надлежния ред в полза на наследниците на К Р,
е правилен и обоснован. Оттук следва, че извършената от З Р и К Р сделка не е произвела
вещно-правен ефект и не е траслирала собствеността в патримониума на Д Я, а оттам и на
ответника Т.. Изложените факти дават основание да се заключи, че именно ищците се
легитимират като собственици на спорния имот въз основа на възстановеното в тяхна полза
право на собственост с решение № 1251/08.11.2007г. на ОСЗГ – Созопол.
Изразеното в мотивите на първоинстанционното решение разбиране, че спорът по
настоящото дело е обусловен от спора за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е
неправилно, тъй като в конкретния случай ответната страна не установява да е придобила
правата си в резултат на надлежно издаден реституционен акт – решение №
1251/08.11.2007г. Поради това, правната квалификация на производството е по чл.124 от
ГПК – така, както е посочен от ищците и квалифициран от съда.
Изводът на районния съд, че възраженията на ответната страна за придобиване на
имота по давност (кратка и обща), са неоснователни, е правилен и обоснован.
Придобивната давност се определя от правната доктрина като оригинерен способ за
придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез
фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от
време. Нормативната уредба на правния институт придобивна давност се съдържа в глава
VIII от Закона за собствеността.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.2 от Закона за собствеността правото на
собственост по давност се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години,
ако владението е добросъвестно. Легалното определение на понятието добросъвестно
владение е разписано в чл.70 от ЗС. Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е
6
собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е
добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.
Добросъвестността се предполага до доказване на противното.
Разпоредбата на чл.82 от ЗС дава право на владелеца да присъедини към своето владение и
това на праводателя си. Анализът на цитираните правни норми обосновава извод, че за да е
осъществен фактическият състав на чл.79, ал.2 от ЗС, е необходимо да са налице следните
предпоставки: 1) владение по смисъла на чл.68 от ЗС; 2) правно основание - прехвърлителна
сделка, административен акт или съдебно решение по конститутивен иск (т.9 от ППВС №
6/27.12.1974г.); 3) незнание, че праводателят не е собственик – извинително или
неизвинително и 4) 5-годишен период от време.
Според чл.79, ал.1 от Закона за собствеността правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Анализът на цитираната правна норма обосновава извод, че за да се осъществи фактическия
й състав, е необходимо да са налице следните кумулативно предвидени материалноправни
предпоставки: 1) владение по смисъла на чл.68 от ЗС и 2) изтичане на 10 годишен период от
време. Други предпоставки за придобиване на вещно право по давност законът не
предвижда, в т.ч. и позоваването като изрично волеизявление по чл.120, вр. с чл.84 от ЗЗД.
В този смисъл са мотивите по т.2 от ТР № 4/17.12.2012г., прието от ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1 от ЗС владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. В чл.69 от ЗС
е регламентирана презумпцията за владение - предполага се, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Обективният елемент на владението
(corpus) съвпада с този на държането. Поради това, за да се трансформира упражняването на
фактическата власт от държане във владение е необходимо да се изрази ясно и
недвусмислено намерението за своене (animus domini). Тежестта да установи тези факти –
владението и продължителността му в течение на определен период от време без
прекъсване, се носи от страната, която черпи благоприятни правни последици от
осъществяването им и която се позовава на давността като способ да придобие правото на
собственост. В конкретния случай от представените по делото доказателства се установява,
че Т. е придобил собствеността на процесния имот на 18.05.2015г. чрез сделка, която е
обективирана в нотариален акт № 76, том II, рег.№ 5273, дело № 187/18.05.2005г. на
нотариус Виктория Дралчева с рег.№ 491 в РНК. От показанията на свидетелите С и Д се
установява, че в края на 2014г. Т. е засипал мястото с чакъл (20 – 30 камиона), за да го
направи годен за паркиране и е прокарал път до него. Установява се също, че този имот е
пригоден за паркинг и се използва като такъв през летните месеци. И двамата свидетели
твърдят, че имотът се намира в близост до военно поделение. От представените по делото
нотариален акт № 76, том II, рег.№ 5273, дело № 187/18.05.2005г. на нотариус Виктория
Дралчева с рег.№ 491 в РНК и нотариален акт № 142, том III, рег.№ 10851, дело №
401/13.10.2014г. е видно, че освен спорния имот, Д Я е придобил още пет имота, а Т. още
седем имота, от които пет граничат със соченото от свидетелите военно поделение,
представляващо имот с идентификатор 67800.7.578. Показанията на свидетелите С и Д,
обаче не са достатъчно ясни и конкретни, за да се направи извод, че се отнасят точно до
процесния имот, а не до някой от другите имоти. Така е, защото тези свидетели не посочват
друг траен ориентир, освен имота на военното поделение, а пет от другите имоти също
граничат с него и два от тях са с площ от 675 кв.м. и 863 кв.м., която е близка до тази на
спорния имот – 703 кв.м. При това положение, изводът на районния съд, че възприятията на
7
свидетелите се отнасят до друг, а не до процесния имот е правилен и обоснован. Този извод
се подкрепя от показанията на свидетеля Александър Георгиев, геодезист по професия,
който е категоричен, че при замерване на имота през 2021г. същият не е ограден, няма
постройки и насаждения в него и е покрит с бурени. Според този свидетел, теренът на имота
не е равен и не е засипан с чакъл; настилката е от пръст и до него няма асфалтов път, а черен
такъв. Изводът на районния съд, се подкрепя и от показанията на свидетеля К, който твърди,
че познава имота от 10-12 години, минава покрай него по няколко пъти в годината и той
винаги е бил неограден и с бурени. К е категоричен, че цялото било е покрито с храсти и
никога не е виждал паркирани коли в него. Настоящият съдебен състав кредитира
показанията на свидетелите Георгиев и К като обективни, достоверни и последователни, тъй
като същите съответстват на останалите писмени доказателства по делото и на
заключението на съдебно-техническата експертиза. По тези съображения, възражението на
жалбоподателя, че районният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетелите,
водени от ищците, е неоснователно.
Неоснователно е и възражението, че показанията на свидетеля С трябва да се
кредитират преимуществено, тъй като същият се занимава с подготовка на подробни
устройствени планове и е възложил трасиране на процесния имот през 2014г. Действително,
този свидетел притежава квалификация, която го отличава от останалите, но неговите
показания се отнасят до имот, който е пригоден и се използва като паркинг – факт, който не
кореспондират на останалите гласни доказателства.
Изложеното дотук обосновава извод, че Т. не е установил фактическа власт върху
имот № 007136, поради което първата и обща за двете хипотези на придобивната давност
предпоставка не е осъществена и възраженията на ответника, са неоснователни. При това
положение, изследването на правното основание като юридически акт с вещноправни
последици и незнанието на определено обстоятелство, както и изтичането на определения в
двете хипотези петгодишен, съответно десет годишен срок, се явява безпредметно.
Аргумент в подкрепа на този извод, касателно общата десетгодишна давност, представлява
и факта, че праводателите на Т. и Я – З Р и К Р не са въведени във владение на спорния
имот. В административната преписка с № 388/1992г. не се съдържа протокол, който да
удостовери този факт. Обратно на това, владението като фактическа власт върху имота е
предадено от реституционния орган само на ищците, в който е смисъл е приложения и
представен в оригинал протокол № 478/28.12.2007г., представляващ част от
административна преписка с идентичен номер.
По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна и трябва да се
отхвърли със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора
пред настоящата инстанция, съдът намира, че следва да присъди в полза на въззиваемите
страни К. П. Д. и П. Д. Д. извършените от тях разноски за процесуално представителство
пред Окръжен съд – Бургас в размер на 600 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен граждански
състав,
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261143/14.10.2021г., постановено от Районен съд–
Бургас по гр. д. № 1189/2020г.
ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН: ********** от гр. Созопол, ул. „Ропотамо“ № 29 да заплати
на К. П. Д., ЕГН: ********** и П. Д. Д., ЕГН: **********, двамата от гр. П, ул. ***** №
**** съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9