Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.01.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I
- 28 състав, в публичното
съдебно заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател:
ИВАЙЛО Д.
при участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 5347/2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр.
с чл. 4, § 3 ДЕС за осъждане на Народното събрание на Р.Б., а при условията на
евентуалност – Държавата, представлявана от Министъра на финансите, да заплати
на ищеца Д. Б.М., обезщетение поради нарушение на правото на ЕС, както следва:
- сума в размер на 400 000 лв., съставляващи обезщетение за имуществените
вреди, равняващи се на стойността на вземането на ищеца към „К.б.“ ЕООД и която
би получил от продажбата на поземлен имот № I-209,210, находящ се в землището
на село Топола, община Каварна, област Добрич, с площ от 57,97 дка.,
представляващ имущество на дружеството при удовлетворяване на кредиторите му,
ако вземанията на ищеца са били приети и ако имуществото е било продадено на
действителната му пазарна стойност в производството по несъстоятелност по д.н.
3198/2010 г. на VI-3 състав на
СГС, ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба - 17.04.2019 г. до
окончателното плащане;
- сума в размер на 121 777,77 лв., представляваща законна лихва върху
главницата, изчислена от 15.04.2016 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда - 17.04.2019 г.;
- сума в размер на 50 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на нарушенията,
ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба -
17.04.2019 г. до окончателното плащане;
- сума в размер на 15 222,23 лв., представляваща законна лихва върху
главницата от 50 000 лв., считано от 15.04.2016 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда.
В исковата молба и уточнителна молба от 22.05.2019 г. са изложени
твърдения, че ищецът е регистрирал през 2005 г. дружество „К.б.“ ЕООД, което е
придобило правото на собственост върху два терена в района на община Каварна с
цел реализиране на строителство. Средствата за закупуване на имотите, както и
тези за строителство и последващи ремонти, са били осигурявани от Д.М. по сключени
между него като физическо лице и представляваното от него дружество договори за
заем, които са били отразени в търговските книги на дружеството и са били
декларирани пред БНБ по реда на Наредба № 27 на БНБ. На 13.03.2006 г. ищецът
продал дяловете си в дружеството на трето лице.
През 2010 г. пред СГС било инициирано производство по обявяване в
несъстоятелност на „К.б.“ ЕООД, като с решение от 14.04.2011 г. по гр. д. №
3198/ 2010 г. на СГС дружеството било обявено в неплатежоспособност, обявена била
несъстоятелността му и била прекратена дейността му, като бил назначен временен
синдик. На 19.07.2011 г. ищецът подал пред синдика искане, с което предявил
вземанията си към „К.б.“ ЕООД на стойност 6 102 189,60 лв., представляващо сбор
от следните суми: 3 120 000 евро по договор за заем от 15.07.2005 г., 2 202 597
лева по договор за заем от 20.10.2007 г. и 63 454 лева по договор за
предоставяне на услуги за управление на проект от 30.08.2008 г.
Синдикът отказал да включи предявените вземания на ищеца в списъка на
приетите вземания, поради което на 05.12.2011 г. Д.М. сезирал съда по
несъстоятелността с искане вземанията му към дружеството да бъдат приети и да
бъде конституиран като кредитор в производството по несъстоятелността. С влязло
в сила на 06.04.2012 г. определение по гр. д. № 3198/ 2010 г. СГС оставил
възраженията му без уважение. На 27.04.2012 г. ищецът предявил пред СГС иск по
чл. 694 от ТЗ за признаване на вземанията му срещу „К.б.“ ЕООД. През
времетраенето на съдебното производство това по несъстоятелността продължавало
без участието на ищеца като кредитор.
С постановление от 22.11.2012 г. на съда по несъстоятелността недвижимите
имоти, закупени от дружеството със средства на ищеца, са били възложени на
трето лице „Д.Е.Е.П.“ ЕООД срещу заплащането на много
ниска цена от 27 000 лв., като ищецът бил лишен от възможността да обжалва
възлагането, тъй като не е бил страна в производството. От своя страна,
дружеството – купувач прехвърлило на 10.04.2013 г. собствеността върху имотите
на „Х.Т.Г.“ ЕООД срещу заплащане на продажна цена от 100 000 лв. С решение от
15.04.2014 г. съдът по несъстоятелността приел, че „К.б.“ ЕООД няма
неразпределено имущество, в производството по несъстоятелност не са приети
вземания на кредитори, които да са останали неудовлетворени, масата на
несъстоятелността е изчерпана, поради което постановил заличаване на
дружеството. Ищецът бил лишен от възможността да обжалва решението, тъй като не
бил конституиран като кредитор в производството по несъстоятелността. С
определение № 7536/ 01.07.2014 г. по т. д. № 2746/ 2012 г. СГС прекратил
производството по иска по чл. 694 от ТЗ, тъй като ответникът „К.б.“ ЕООД бил
заличен. Против прекратителното определение ищецът подал частна жалба, като с
определение № 1944/ 29.07.2014 г. САС потвърдил определението на СГС. По
образуваното по жалба на ищеца т. д. № 3642/ 2014 г. ВКС не допуснал касационно
обжалване с определение от 19.02.2015 г.
Според ищеца той имал легитимно очакване да получи дял от масата на
несъстоятелността. Поведението на ответника Народно събрание, изразяващо се в
действия, респективно бездействия по регламентирането с национален закон на
достатъчно процедурни гаранции в производството по несъстоятелност, при което
предприятието на търговското дружество да не се позволи да бъде „изпразвано“ от
съдържание чрез разпродажба на имуществото му; както и с липса на осигуряване
на достатъчно процедурни гаранции за осигуряване участие на заинтересованите
инвеститори в търговски дружества в съдебни производства по несъстоятелност,
дори в хипотези, когато те са изпълнили всички изисквания на националния закон
и са предоставили парични средства в заем на дружеството, за което се иска
обявяване в несъстоятелност. Счита, че това поведение на ответника съставлява
нарушение на принципите и нормите на Общностното право – чл. 63 от ДФЕС и чл.
47 от Хартата за основните права на ЕС, и държавата – членка следва да отговаря
за причинените вреди.
В допълнителната молба от 22.05.2019 г. е уточнено, че ищецът твърди, че
е имал легитимно очакване, че ще получи сумата от 400 000 лв., ако имуществото
не бе продадено на занижена цена в производството по несъстоятелност. Посочено
е и, че предявеният при условията на евентуалност иск срещу ответника
Държавата, представлявана от министъра на финансите, почива на същите факти,
въведени като основание на предявения главен иск срещу ответника Народното
събрание.
Ответникът Народното събрание на Р.Б. оспорва предявените искове. По
подробно изложени съображения поддържа, че не е налице бездействие от негова
страна поради неприемане на правна уредба, която да гарантира удовлетворяване
вземанията на ищеца в производството по несъстоятелност, а спорът бил свързан
не със законодателна дейност, а такава по правоприлагане.
Неоснователни били твърденията за нарушение на чл. 63 ДФЕС, тъй като
нормата имала отношение към хипотезите на движение на капитали между държавите
– членки или между тях и трети страни, но не и когато се касае за вътрешна ситуация
в една държава – членка.
Липсвало и визираното в исковата молба нарушение на чл. 47 от ХОПЕС, тъй
като ищецът е използвал осигурените му от националното законодателство
възможности за съдебна защита.
Оспорва наличието на претърпени от ищеца имуществени и неимуществени
вреди и причинна връзка между тях и соченото за противоправно поведение от
ответника.
С оглед сочената дата на увреждане на ищеца с издаване на постановлението
от 22.11.2012 г. за възлагане на имота, се релевира и възражение за изтекла погасителна
давност по чл. 110 ЗЗД относно исковете за заплащане на обезщетения и
тригодишна такава по отношение на исковете за лихви. Относно акцесорните
претенции поддържа, че забавата настъпва от момента на поканата, а не съобразно
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Евентуалният ответник Държавата, представлявана от министъра на
финансите, оспорва исковете като неоснователни. Счита, че държавата не е
пасивно материално легитимирана, тъй като отговорност се носи от съответния
държавен орган, извършил нарушението. Оспорва да е налице поведение на
ответниците, което да е в разрез с Общностното право, както и наличието на
вреди в причинна връзка с твърдяното противоправно поведение на Народното
събрание. Поддържа, че преди да бъде поканен не е изпада в забава по отношение
на претендираните от ищеца обезщетения. Прави възражение за настъпила
погасителна давност, считано от дата на увреждането – издаденото на 22.11.2012
г. постановление.
Контролиращата страна Прокуратурата на Р.Б. изразява становище за
неоснователност на предявените искове.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Относно възраженията на двамата ответници, че предявените срещу всеки от
тях искове са недопустими, е необходимо да се отбележи, че е налице произнасяне
с определение от 18.11.2022 г. по ч.гр.д. №3500/2022 г. на ВКС, III ГО, и с определение от 14.11.2019 г., по
ч.гр.д. №4479/2019 г., на САС, 12 състав,
приемащи, че съответно Народното събрание и Държавата са пасивно процесуално
легитимирани, и с чиято задължителна сила на тези съдебни актове
първоинстанционният съд трябва да се съобрази, поради което този въпрос не следва
да се преразглежда от настоящата инстанция.
По силата на решение №1/04.04.2005 г. по ф.д. №3543/2005 г.
на СГС е регистрирано еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Л.“
ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е бил настоящият ищец Д.
Б.М..
С решение №3/13.03.2006 г. по ф.д. №3543/2005 г. на СГС
дружествените дялове са прехвърлени на фирма „Е.Е.П.Д.П.М.Л.“,
чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Малта, а за управител е вписан Д.С.У..
С решение от 14.04.2011 г. по гр. д. № 3198/ 2010 г. на СГС
дружеството „К.б.“ ЕООД, за което не се спори, че е с предходно наименование „Л.“
ЕООД, е било обявено в неплатежоспособност, респ. обявена е и несъстоятелността
му. Дейността му е била прекратена и е назначен временен синдик.
На 19.07.2011 г. ищецът подава пред синдика искане, с което
е предявил вземанията си към „К.б.“ ЕООД на стойност 6 102 189,60 лв.,
представляващо сбор от следните суми: 3 120 000 евро по договор за заем от
15.07.2005 г., 2 202 597 лева по договор за заем от 20.10.2007 г. и 63 454 лева
по договор за предоставяне на услуги за управление на проект от 30.08.2008 г.
Синдикът е отказал да включи предявените вземания на ищеца в
списъка на приетите вземания, изготвен по реда на чл. 688 от ТЗ. Този отказ е
бил потвърден от съда по несъстоятелността, предвид че с влязло в сила на
06.04.2012 г. определение по гр. д. № 3198/2010 г. СГС е оставил без уважение възраженията
на Д.М.. Поради тази причина на 27.04.2012 г. ищецът е предявил пред СГС иск по
чл. 694 от ТЗ за признаване на вземанията му срещу „К.б.“ ЕООД, въз основа на
което е образувано т.д. №2746/2012 г. по описа на СГС.
В открито съдебно заседание от 28.05.2012 г. (л. 521, том 2,
т.д. №3198/2010 г. на СГС) кредиторите с приети вземания са взели решение да
бъде продаден като цяло, а не на части, единственият актив на дружеството –
поземлен имот № I-209,210
, находящ се в землището на село Топола, община Каварна, област Добрич, с площ
от 57,97 дка. Определен е метод и условия на оценка – оценка по реда на пазарна
стойност, като е възложено на синдика правото на избор на оценител с лимит на
възнаграждението му от 2000 лв. За да вземе това решение събранието на
кредиторите е отчело обстоятелството, че само 1/3 ид.ч. от имота може да бъде
застроена, а останалите 2/3 ид.ч. попадат под законова забрана, тъй като се
намират в исторически местности и понастоящем няма разрешение за извършване на
строителство поради небходимостта от провеждане на археологически разкопки и
изследвания.
В производството по несъстоятелност е представена и
изготвена на 08.08.2012 г. експертна оценка (л. 543-548), според която е
определена справедлива пазарна стойност от 26 600 лв., като са взети
предвид и следните ограничения: имотът попада в границите на „Н.2000“ и на две
трети от него е открит археологически паметник на културата „Късно античен
църковен комплекс“.
С молба от 17.05.2013 г. (л. 566) синдикът е уведомил съда,
че на 26.10.2012 г. процесният поземлен имот, закупен от дружеството със
средства на ищеца, е продаден на „Д.Е.Е.П.“ ЕООД
срещу сумата от 27 000 лв., който е бил и единственият участник в търга.
С молба от 06.02.2014 г. синдикът е уведомил съда по
несъстоятелността, че след продажбата на процесния недвижим имот не са открити
други активи на дружеството, а продажната цена покрива единствено сторените
текущи разноски в производството, като е направено искане да бъде свикано на
основание чл. 734 ТЗ заключително събрание на кредиторите, след провеждането на
което да се постанови решение, с което производството по несъстоятелност да
бъде прекратено на основание чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ.
С влязло в сила на 24.04.2014 г. решение от 15.04.2014 г. по
д.н. №3198/2010 г. е прекратено производството по несъстоятелност на „К.б.“
ООД, тъй като масата на несъстоятелността е била изчерпана, и е постановено
дружеството да бъде заличено от търговския регистър.
С определение № 7536/ 01.07.2014 г. по т. д. № 2746/2012 г.,
СГС е прекратил производството по предявения от Д. Б.М. иск по чл. 694 от ТЗ,
тъй като ответникът „К.б.“ ЕООД е бил заличен от ТР. Против прекратителното
определение ищецът е подал частна жалба, като с определение № 1944/ 29.07.2014
г. САС е потвърдил определението на СГС, а по образуваното по жалба на ищеца т.
д. № 3642/2014 г. ВКС не допуснал касационно обжалване с определение от
19.02.2015 г.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи твърденията
си, че е налице бездействие от страна на Народното събрание, с което да осигури
процедурни гаранции срещу злоупотреби в производствата по несъстоятелност, при
които имуществото на търговските дружества да не се осребрява на твърде
занижени цени, както и да осигури процедурни гаранции за участие на
заинтересованите инвеститори в процедурата по несъстоятелност; че това
поведение противоречи на разпоредби на правото на ЕС, нарушението да е
достатъчно съществено и явно (нарушение на ясна материалноправна разпоредба на
правото на ЕС или явно не е съобразена с установената практика на СЕС); да е
налице причинно-следствена връзка между нарушението на задължението на
държавата и твърдените имуществени и неимуществени вреди, понесени от ищеца.
Съгласно принципа за лоялно сътрудничество, закрепен в чл. 4,
§3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), държавите-членки са длъжни да вземат
всички общи и специални мерки, необходими за гарантиране на задълженията,
произтичащи от правото на ЕС, да подпомагат общността за постигане на нейните
цели и да се въздържат от всякакви мерки, които могат да застрашат тези цели.
От този общ принцип произтичат редица конкретни задължения,
някои от които са закрепени в Договорите, а други са изведени в практиката на
Съда на ЕС. От него следва и института на отговорността на държавите-членки за
вреди, настъпили вследствие нарушения на Общностното право (делото Francovich,
C-6/90, C9/90, § 33). Вредата може да е причинена от всеки държавен орган, а отговорността
е обективна, доколкото се преценява характера на извършеното нарушение, а не
вината на представителя на съответния орган. Съгласно практиката на Съда на ЕС,
за да бъде ангажирана отговорността на държавата по реда на чл. 4, § 3 от ДЕС,
следва да е налице нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права
на частноправните субекти; нарушението да е достатъчно сериозно; както и да е
налице пряка причинно - следствена връзка между нарушението и причинените
вреди.
В случая, твърденията на ищеца в исковата молба и
уточнителна молба от 22.05.2019 г. са за противоправно поведение на ответника
Народното събрание, който като законодателен орган не е приел ясен национален
регламент, предвиждащ достатъчно процедурни гаранции срещу злоупотреби в
производството по несъстоятелност, при които предприятията на търговски
дружества се „изпразват“ чрез разпродажба на имуществата им, съчетано с липсата
на възможност за участие на заинтересованите кредитори в производството по
несъстоятелност, дори и в хипотеза като тази на ищеца, при която той е изпълнил
всички изисквания на националния закон и е предоставил парични средства в заем
на дружеството, за което се иска обявяването в несъстоятелност. Счита, че
Народното събрание е бездействало противоправно като не е приело нормативен
регламент, защитаващ легитимните очаквания на ищеца, съответстващо на правото
му на свобода на движение на капитали (нарушение на чл. 63, §1 от ДФЕС) и
правото му на достъп до съд по отношение на претендираното от него вземане,
съответстващо на стойността на инвестицията му в България, като е бил лишен от
участие в производството по несъстоятелност и в това по чл. 694 ТЗ (нарушение
на чл. 47 ХОПЕС).
Съгласно чл. 63, §1 от ДФЕС в рамките на разпоредбите на
настоящата глава, всички ограничения върху движението на капитали между
държавите-членки и между държавите-членки и трети страни се забраняват.
Понятието „ограничения върху движението на капитали“ по
смисъла на чл. 63, § 1 ДФЕС не е легално определено, но е изяснено в
българската съдебна практика (решение №60175 от 09.09.2022
г. по т.д. №2415/2020 г., I
ТО на ВКС) посредством тълкуването, което е дадено от Съдът на Европейския съюз
(СЕС). По тълкуването на чл. 63, § 1 ДФЕС са налице произнасяния на СЕС, като в
решения по дела С-112/05, С-543/08, С-483/99, С-367/98, С-98/01 и С-174/04 СЕС
се приема, че „движение на капитали“ по смисъла на чл. 56, § 1 ДЕО, съотв. на
чл. 63, § 1 ДФЕС са в частност т. нар. преки инвестиции, а именно всички видове
инвестиции на физически или юридически лица, които служат за установяване или
поддържане на трайни и преки връзки между лицето, което предоставя капитала, и
предприятието, на което този капитал се предоставя за извършване на стопанска
дейност; за участие в нови или съществуващи предприятия целта да се установят
или поддържат трайни икономически връзки предполага, че по силата на
разпоредбите на националните законодателства относно акционерните дружества или
на други разпоредби, притежаваните от акционера акции му позволяват да участва
ефективно в управлението на дружеството или в контрола върху него; движения на
капитали са и т. нар. портфейлни инвестиции, а именно инвестициите чрез
придобиване на ценни книжа от капиталовия пазар единствено като финансова
инвестиция, без намерение да се оказва влияние върху управлението и контрола на
предприятието.
За „ограничения“ по смисъла на посочената разпоредби следва
да се считат националните мерки, които могат да възпрепятстват или ограничат
придобиването на акции или дялове от въпросните предприятия или да възпрат и
разубедят инвеститорите от други държави членки да инвестират в техния капитал.
В т. 72 и т. 73 от решение от 23.10.2007 г. по дело C‑112/05
(Комисията срещу Федерална Република Германия) е разяснено, че свободното
движение на капитали може да бъде ограничено от национални мерки, обосновани с
упоменатите в член 58 ЕО съображения или с императивни съображения от обществен
интерес, доколкото не съществува общностна мярка за хармонизиране, която
предвижда необходимите мерки за осигуряване на защитата на тези интереси. При
отсъствието на такова общностно хармонизиране, по правило държавите-членки
трябва да определят степента на закрила, която възнамеряват да осигурят на тези
законни интереси, както и начина, по който трябва да бъде постигната посочената
степен. Те обаче могат да направят това само в очертаните от Договора граници и
по-специално при спазване на принципа на пропорционалност, който изисква
приетите мерки да са в състояние да гарантират осъществяването на преследваната
цел и да не надхвърлят необходимото за нейното постигане.
Уредената в българското законодателство търговската
несъстоятелност е специално уредено съдебно производство по универсално
принудително изпълнение спрямо търговци, които са неплатежоспособни или
свръхзадължени. Универсалността на това производството произтича от целта му –
да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите посредством осребряването
и разпределението на цялото имущество на длъжника. Наред с това, чл. 607, ал. 1 ГПК предвижда и възможност за оздравяване предприятието на длъжника по реда на
глава 44 от ТЗ.
Анализът на нормите, установяващи различни кратки
преклузивни срокове (повечето едноседмични или двуседмични), в които страните и
съда следва да извършат определени процесуални действия по заявяване на свои
искания и възражения, предявяване на вземания, постановяване на различни актове
на съда по несъстоятелността и въззивния съд, подаване на жалби срещу актове на
съда, осребряване на длъжниковото имущество, приключване на производството по
несъстоятелност, обявяване на актовете на съда, от който момент започва да тече
срокът за тяхното обжалване (напр. чл. 613а, чл. 629, ал. 1 и 2, чл. 633, чл.
674, чл. 685, ал. 1, чл. 688, ал. 1, чл. 690, чл. 692, ал. 1, чл. 717д, чл.
717е, т. 2, чл. 733 ТЗ), ясно сочат законодателната концепция за бързина в
развитието на това производство, оправдана обосновано от динамиката на
търговията и интензивността в стокообората, при които е наложително в
максимално кратки срокове да се изяснят отношенията между страните и въпроса за
възможността кредиторите на длъжника да бъдат справедливо удовлетворени.
От идеята за бързина в производството произтича и възприетия
от законодателя подход за едноинстанционен или двуинстанционен контрол на съдебните
актове по реда на чл. 613а, ал. 1-3 ТЗ. Именно поради целената бързина в
производството е въведено и специалното правило на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ,
относимо към дейността, както на първоинстанционния, така и на въззивния съд,
позволяващо му по свой почин да установява факти и събира доказателства, които
са от значение за неговите решения и определения.
Тъй като не съществува общностна мярка за хармонизиране,
която да предвижда необходимите правила за осигуряване на защитата интересите
на кредиторите в производство по несъстоятелност българският законодател в
лицето на Народното събрание е компетентен да приеме правната рамка, според
която да се развие производството по несъстоятелност и каквото той е сторил
чрез приемането нормите на част Четвърта от Търговския закон, озаглавена
„Несъстоятелност“.
Фактите по делото сочат, че настоящият ищец е имал
качеството на кредитор с неприети вземания в производството по несъстоятелност
срещу „К.б.“ ЕООД за сумите 3 120 000 евро по договор за заем от 15.07.2005 г.,
2 202 597 лева по договор за заем от 20.10.2007 г. и 63 454 лева по договор за
предоставяне на услуги за управление на проект от 30.08.2008 г.
Съдът намира, че твърдените за предоставени заеми от
чуждестранно физическо лице на местно юридическо лице представляват движения на
капитали по смисъла на посочената разпоредба (в този смисъл и т. 14 от дело C‑282/12).
Настоящият съдебен състав обаче не приема за основателни
доводите на ищеца, че са налице „ограничения“ върху движението на капитали, поради
отсъствието на ясен национален регламент, по който той да участва в
производството по несъстоятелност, както и поради факта, че му е отказан достъп
до съд.
Както към сочения момент на предоставяне на заемите, така и
по време на производството по несъстоятелност, нормативната уредба ясно е
указвала процесуалните предпоставки и възможности на ищеца да участва в
производството по несъстоятелност в качеството си на кредитор на „К.б.“ ЕООД.
Разпоредбите не са нито неясни, нито непълни, и за него е било известно, че поначало
няма право да обжалва действия и актове, касаещи процедурата по осребряване на
имуществото на длъжника, нито да участва в събранието на кредиторите, ако
вземането му не е включено в списъка с приетите вземания по чл. 692 ТЗ. Този законодателен
подход обаче сам по себе си не лишава по никакъв начин кредитор с неприето
вземане от възможността от справедливо удовлетворяване, тъй като участието му в
събранието на кредиторите, нито обжалването на оценката или постановлението за
възлагане, са поначало необходими условия той да бъде удовлетворен частично или
изцяло.
В случая продажбата на процесния имот е била извършена по
реда на чл. 717в от ТЗ – чрез публичен търг с тайно наддаване, като относима е
законодателната уредба на ТЗ в редакцията към ДВ. бр. 60 от 07.08.2012 г..
Естеството на провеждането й чрез публично разгласяване, ефективността на което
се гарантира чрез разлепяне на обявление за нея на традиционно общодостъпни
места, посочени в чл. 717а, ал. 2 ТЗ, обективно способства за нея да узнаят
неограничен кръг лица. Началната цена се определя чрез оценка, която се посочва
в обявлението (арг. от чл. 717а, ал. 1 ТЗ in fine) и не се определя пряко от
събранието на кредиторите – аргумент от чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ, предвиждаща,
че събранието определя само реда и начина за осребряване имуществото на
длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и
определянето на възнаграждението им, т.е. размерът на оценката се определя от
оценителя.
От друга страна, участващите в събранието кредитори с приети
вземания обосновано може да се очаква, че ще вземат решение по чл. 677, ал. 1,
т. 8 ТЗ, което да способства за определяне на най-висока оценка, защото
продажбата по най-висока начална оценка е изцяло и в техен интерес, тъй като ще
се постигне продажба при по-висока цена, респ. удовлетворяването им в по-пълна
степен при последвалото разпределение.
Същественото за достигането на най-висока цена при
осребряването на конкретен актив, както е и в настоящия случай, е избраният начин
за продажба чрез публичен търг и в този смисъл определянето на оценката служи
преди всичко като база за изчисляване на задатъка за участие (чл. 717в, ал. 2 ТЗ), но тя в никакъв случай не съставлява пречка за постигане на по-висока
цена. Последната се определя на пазарен принцип, в основата на който стои
атрактивността на имота, търсенето и предлагането на пазара, респективно интересът
на потенциалните купувачи. Аргумент, че прекомерно ниската оценка сама по себе
си не е причина едно имущество да бъде продадено на занижена цена, е
обстоятелството, че ниската цена би предизвикала интерес в значително по-голям
кръг купувачи, привлечени от възможността да участват чрез внасянето на
по-нисък задатък, и същевременно би довело до подаването на повече наддавателни
предложения, които потенциално да доведат до продажба при постигането на
по-висока цена.
Следва да се отбележи и, че за ищеца, а и за останалите
кредитори, както и за длъжника и синдика, не съществува законова пречка да
разгласят предстоящата продажба и по друг начин, извън посочения в чл. 717а,
ал. 2 ТЗ, с което да осигурят възможност за участие на повече купувачи в търга.
За самия ищец също така няма ограничение за участие в продажбата (освен ако не
е от кръга лица, визирани в чл. 717г, ал. 1 ТЗ, за което няма данни), като така
е могъл да реализира много голяма печалба, щом е считал, че имуществото се
продава на твърде занижена цена, чрез която да компенсира невъзможността да
събере вземането си изцяло.
С неприемането на вземането от страна на синдика не се
прегражда възможността на кредитора на обявен в несъстоятелност длъжник да
получи справедливо удовлетворяване, тъй като за него е налице възможност да
предяви иск по чл. 694 ТЗ. Дори и междувременно да бъде осребрен актив на
длъжника, кредиторът с неприето вземане не е лишен от правната възможност да
получи част от цената му, когато вземането му бъде съдебно признато, тъй като
синдикът има задължение да задели сума за оспореното вземане (чл. 726, ал. 1 ТЗ).
Не отговаря на нормативната уредба твърдението на ищеца, че
е бил лишен от възможността да участва в събранието на кредиторите поради
обстоятелството, че вземането му не е било прието от синдика. Според чл. 673,
ал. 3 ТЗ (в редакцията на ДВ. бр. 58 от 27.06.2003 г.) съдът може да
предостави право на глас и на кредитор с неприето вземане, който е предявил иск
по чл. 694 ТЗ. От това право ищецът нито твърди, нито има данни да се е
възползвал, поради което не може да се приеме, че изначално той е бил
„изолиран“ от производството по несъстоятелност.
Необходимо е да се отбележи, че в
конкретиката на настоящото дело процесната продажба, освен че е извършена след
решение на събранието на кредиторите, тя е била и разрешена от съда по реда на
чл. 717, ал. 2 ТЗ, видно от ръкописно поставената резолюция на съда от
09.10.2012 г. върху молбата на синдика от 05.10.2012 г. (л. 524, том 2 от д.н.
№3198/2010 г. на СГС). Към молбата на синдика са били приложени доказателства и
експертна оценка, според които на 2/3 ид.ч. от имот със статут на земеделска
земя е имало археологически паметник на културата, препятстващ застрояването
му, което е мотивирало оценителя да определи оценка от 26 600 лв. В този смисъл
контролът върху продажбата е извършен от съд и въз основа на данни, които към
онзи момент не предполагат възникването на обосновано съмнение у
правораздавателния орган, че оценката е твърде занижена, поради което не може
да се приеме, че самата нормативна уредба способства дружеството да бъде
„изпразнено“ от съдържание чрез разпродажба на имуществото му.
Действително, в настоящото производство е
приета експертиза, според която справедливата пазарна стойност е 370 300 лв.,
значително разминаваща се с изготвената също от правоспособен експерт –
оценител оценка в производството по несъстоятелност. Независимо коя от двете
експертни оценки би била възприета за вярна, различието в посочената пазарна
стойност не може да бъде обосновано със законодателно бездействие на Народното
събрание. Извън вече изложеното относно фактическата възможност да се постигне
висока пазарна цена посредством естеството на проведения публичен търг с тайно
наддаване, необходимо е да се посочи, че макар оценката и самата продажба да не
подлежат на самостоятелно обжалване, за ищеца не е съществувала забрана да
сигнализира синдика и/или съда за неправилно изготвена пазарна оценка, която е
с твърде занижена цена, като изложи своите доводи и представи доказателства,
включително изготвена оценка от друг експерт. Нормативното основание, от което
произтича задължението на синдика да вземе под внимание подобен сигнал
произтича от правилото на чл. 660, ал. 1 ГПК, което го задължава да осъществява
правомощията си с грижата на добър търговец, а ако не възприеме възраженията на
ищеца, то той евентуално би носил отговорност за виновно причинени вреди (арг.
чл. 663, ал. 1 ТЗ). От своя страна, съдът, който по силата на чл. 621а, ал. 1,
т. 2 ТЗ може и служебно да установява факти и събира доказателства, които са от
значение за неговите решения и определения, на още по-голямо основание, би имал
правомощието да разгледа и прецени основателността на възраженията на ищеца
относно определената пазарна оценка и да не разрешава продажбата.
Отделно от това, не може да се
приеме, че невъзможността на ищеца да обжалва решението, с което е прекратено
производството по несъстоятелност, тъй като към този момент не е бил признат за
кредитор с прието вземане, е в причинна връзка с неудовлетворяването му.
Причината за прекратяването на делото по несъстоятелността е изчерпването на
масата на несъстоятелността, т.е. липсва имущество, което да послужи за
удовлетворяване на ищеца, като последният нито твърди, нито представя
доказателства за други активи на несъстоятелния длъжник, останали непродадени. При
това положение висящността на производството по несъстоятелност е било напълно
безпредметно да продължава да се поддържа и би било без значение за
настъпването на твърдените имуществени вреди невъзможността за обжалване на
решението по чл. 735, ал. 1, т. 2 от ТЗ.
Гореизложеният в краткост анализ на
правната уредба, очертаващ правилата, по които се развива производството по несъстоятелност,
а именно: предоставеното право на ищеца да предяви своето вземане пред синдика;
възможността да обжалва пред съда по несъстоятелността отказа на синдика да
приеме вземането в производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ, в което са допустими
всички доказателствени средства (така и т. 4 от ТР №1/03.12.2018 г., по тълк.
дело №1/2017 г. на ОСТК на ВКС); процесуалната възможност да предяви иск по чл.
694 ТЗ за установяване със сила на пресъдено нещо относно неприетото вземане,
съчетано с възможността да му се предостави право на глас в събранието на
кредиторите, дори и когато вземането му не е прието; заделянето на суми за
удовлетворяване на вземането до разрешаване на спора по чл. 694 ТЗ при
осребряване на имущество; са достатъчни процедурни гаранции за осигуряване
възможността му да участва в производството по несъстоятелност и да бъде
справедливо удовлетворен от масата на несъстоятелността. Съдът намира, че е
постигнат справедлив и пропорционален баланс между целената бързина в
производството по несъстоятелност и интересите на кредиторите, както с приети,
така и с неприети вземания. В този смисъл сама по себе си приетата от
законодателя, в лицето на ответника Народно събрание, нормативна рамка не
ограничава свободното движение на капитали, тъй като тя не съдържа правна
уредба, която да създаде обосновани притеснения за съществуващ риск у инвеститорите
от други държави членки, че ще загубят своите инвестиции, респективно да ги
разколебае да инвестират своя капитал, поради което и не е допуснато нарушение
на чл. 63, §1 от ДФЕС.
По идентични съображения
неоснователно се явява и позоваването на ищеца на допуснато нарушение на чл. 47
от Хартата за основните свободи на Европейския съюз, тъй като Д. Б.М. е имал ефективни
правни средства за защита, които е упражнил пред съд. Прекратяването на
производството по иска по чл. 694 от ТЗ с определение № 7536/ 01.07.2014 г. по
т. д. № 2746/ 2012 г., по описа на СГС, потвърдено от САС, и недопуснато до
касационно обжалване от ВКС, не е резултат от липсата на ефективно правно
средство за установяване на вземането му, както счита ищецът, а от отпадането
на правен интерес за упражняването на това правно средство (в случая правото на
иск по чл. 694 ТЗ) поради заличения в хода на производство ответник „К.б.“
ЕООД.
От гореизложеното следва извод, че
не е налице твърдяното нарушение на правото на ЕС от страна на законодателния
орган и ответник по делото Народното събрание. Лисата на първата предпоставка
от фактическия състав на отговорността по чл. 2в ЗОДОВ е достатъчно основание
исковете за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди да
бъдат отхвърлени като неоснователни, без да е необходимо да се изследват
въпросите относно съществуването и размера на вземания на ищеца срещу „К.б.“
ЕООД, наличието на претърпени вреди, които да са в причинна връзка с
поведението на Народното събрание.
Тъй като с определение от 14.11.2019
г., по ч.гр.д. №4479/2019 г., по описа на САС, 12 състав, е отменено
определение от 06.06.2019 г. на СГС, с което производството е било прекратено
по предявения в условията на евентуалност иск срещу Държавата, представлявана
от министъра на финансите и делото е върнато с указания да се разгледа този иск,
и които указания са задължителни за настоящия състав, то и съдът дължи
произнасяне по него, доколкото е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждането му – отхвърляне на иска срещу главния ответник Народното
събрание. Предвид че претенцията срещу Държавата е обоснована с обстоятелството,
че тя отговаря за противоправното поведение на своите държавни органи, в случая
Народното събрание, и доколкото не се установява деликт от страна на
законодателния орган, то и евентуалният иск подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора, на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ Д.
Б.М. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС първоначално поетите от
бюджета на съда разноски за комплексната съдебно-счетоводна и оценителска
експертиза в общ размер на 2106 лв.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ, вр. чл. 37 ЗПрП,
вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ, и като
се има предвид че делото не се отличава с ниска степен на фактическа и правна
сложност, както и че материалният му интерес е над 10 000 лв., ищецът
следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на всеки от
двамата ответници, в размер от по 400 лв.
Мотивиран от гореизложеното,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове с
правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, предявени
от Д. Б.М. (J. B.M.), роден на *** г., гражданин на Ирландия, с личен паспорт №
******, издаден от паспортна служба Корк, Ирландия на ******г., с адрес: С.Л.Ф.,
Ко-Кери, Ирландия, със съдебен адрес:***, „********офис 606, чрез адв. К.Б. и мл. адв. Т.Е., за осъждането на Народното
събрание на Р.Б. с адрес гр. пл. „*********и със съдебен адрес ***, пл. *******,
чрез юрк. Л.Т., а при условията на евентуалност за
осъждането на Държавата, представлявана от министъра на финансите, с адрес гр.
София, ул. „********, чрез юрк. М.Ц., да заплати на
ищеца Д. Б.М. обезщетение поради нарушение на правото на ЕС, както следва:
-
сума в размер на 400 000 лв., съставляващи обезщетение за имуществените вреди,
равняващи се на стойността на вземането на Д. Б.М. към „К.б.“ ЕООД и която би
получил от продажбата на поземлен имот № I-209, 210, находящ се в землището на
село Топола, община Каварна, област Добрич, с площ от 57,97 дка., представляващ
имущество на дружеството при удовлетворяване на кредиторите му, ако в
производството по несъстоятелност по д.н. 3198/2010 г. на VI-3 състав на СГС вземанията
на ищеца са били приети и ако имуществото е било продадено на действителната му
пазарна стойност, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата
молба - 17.04.2019 г. до окончателното плащане;
- сума в
размер на 121 777,77 лв., представляваща законна лихва върху главницата,
изчислена от 15.04.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в съда -
17.04.2019 г.;
- сума в
размер на 50 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на нарушенията, ведно със законната лихва от датата на подаването на
исковата молба - 17.04.2019 г. до окончателното плащане;
-
сума в размер на 15 222,23 лв., представляваща законна лихва върху главницата от
50 000 лв., считано от 15.04.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в
съда - 17.04.2019 г.;
ОСЪЖДА Д. Б.М. (J. B.M.), роден на *** г., гражданин
на Ирландия, с личен паспорт № ******, издаден от паспортна служба Корк,
Ирландия на ******г., с адрес: С.Л.Ф., Ко-Кери, Ирландия, със съдебен адрес:***,
„********офис 606, чрез адв. К.Б. и мл. адв. Т.Е., да
заплати разноски, както следва:
-
по банкова сметка ***ексна съдебно-счетоводна и оценителска експертиза в размер на 2106 лв.
-
в полза на Народното събрание на Р.Б. с адрес гр. пл. „*********и със съдебен
адрес ***, пл. „*********, чрез юрк. Л.Т. - юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв.
-
в полза на Държавата, представлявана от министъра на финансите, с адрес гр.
София, ул. „********, чрез юрк. М.Ц. - юрисконсултско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: