Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.В.Търново, 04.12.2017 г.
Великотърновският районен съд, девети състав, в публичното заседание на
четвърти декември, през две хиляди и седемнадесета година ,
в състав: районен съдия- Йордан Воденичаров,
при секретаря Виляна Цалова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2121 по описа за
Предявен е иск за развод с правно основание чл.49, ал.1, ал.2 от СК.
Ищцата Теодорора П.Г. твърди в исковата си молба, че с ответника Б.И.Г. са сключили граждански брак на 20.07.2007 г. от който имат родено едно дете - малолетната Петя Бисерова Г., р. на 27.08.2008 г. От повече от 6 години между двамата съществува пълна фактическа раздяла. Ответникът заминал да живее и работи в Чехия , прекъсвайки всякакви връзки както с нея, така и с детето. Не проявявал никаква загриженост и интерес към тях, нито изплащал присъдената по гр.д.№ 2409/2014 г. на ВТРС издръжка за детето в размер на 120 лева месечно. Дори адресът му е неизвестен.
Предвид горетвърдяното и с оценъчното твърдение, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, моли съдът да постанови решение, с което да го прекрати с развод по вина на ответника , да й предостави упражняване на родителските права по отношение на детето, както и да запази фамилното си име. Претендира присъждане на направените по производството разноски.
В съдебно заседание поддържа иска за развод.
Назначеният по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответника - адвокат Г.Н. от ВТАК оспорва иска за развод с довода, че сама по себе си фактическата раздяла не е основание за прекратяване на брака, щом няма доказателства за някакви противобрачни и виновни негови постъпки, причинили я.
Съдът след като изслуша страните и прецени по реда на чл. 235 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено :
Фактите/ обстоятелствата/ - предмет на изложените в исковата молба твърдения са безспорни и съответствието им с истината е убеждение , следващо от езика на доказателствата, представени от правдиво поднесените в съдебно заседание обяснения на ищцата, показанията на изслушаната свидетелка Нина Колева, фотокопия на удостоверение за сключен граждански брак , удостоверение за раждане и решение № 25/13.01.2015 г. по гр.д.№ 2409/2014 г. на ВТРС, поради което е ненужно да бъдат преразказвани.
Преценката им позволява извод за основателност на брачния иск по следните правни съображения:
Правната норма на чл. 49, ал. 1 от СК по своя социален смисъл предпоставя възникването на субективното преобразуващо право да се иска прекратяване на гражданския брак с развод с наличността на такова порочно и съвършено неприемливо обективно негово състояние, което е довело до пълното му формализиране и невъзможност по какъвто и да било начин да се нормализират вече съпружеските отношения, за да се реализират всички семейни нравствени ценности и цели, очертани в нормите на чл. 14, чл.15, чл.17 от СК - взаимно уважение, доверие, разбирателство, взаимопомощ, обща загриженост за материалното благополучие на семейството, вярност, съвместен живот и др. Разбира се практически много рядко в живота всички тези отношения, лични подходи и състояния съществуват едновременно и в някаква идеална хармония в едно семейство /винаги се срещат несъвместими елементи в характерите, интересите и възгледите на двамата съпрузи - въпросът опира до преодоляване на противоречията с търпение и компромис/, но също така е вярно, че дори някой от тези ценности упорито да отсъства, това може да доведе до окончателен срив и безперспективност на брака. В конкретния случай е ясно, че е налице пълна липса на дължимото от закона и морала горепосочено жизнено съдържание на брака, поради настъпилата между съпрузите фактическа раздяла с трайна продължителност около 6 години, изразена в липса на каквито и да било икономически /липса на сътрудничество за взаимопомощ и общото семейно благо/, социални, духовни и интимни отношения. Тя вече е непреодолима от субективно - волево гледище , тъй-като всеки от тях отдавна живее сам за себе си, без да се интересува от другия. Това несоциално и абсолютно непълноценно състояние на брака оценъчно представя същия като дълбоко и непоправимо разстроен, обезсмисля по-нататъшното му съществуване в правния свят /поради житейската му безпредметност/ и налага прекратяването му с развод като един краен /по принцип обществено нежелан/ коректив - израз на идеята за привеждане на правното положение в съответствие с фактическото.
Фактите говорят , че вина за описаното по-горе порочно състояние на брака , носи ответникът. Независимо от това , че началото на фактическата им раздяла е поставено от него по уважителна причина от икономическо естество/ да търси работа и по-високи доходи в чужбина /, то с течение на времето преустановяването на каквито и да било връзки с ищцата , както и неподдържането на такива с детето, неплащането на издръжка , свидетелстват/ издават волевата му нагласа/ умисъл към продължаване на несъвместния живот, както и безотговорна незагриженост и дезинтересираност към съдбата на семейството. С други думи това поведение нарушава повелите на чл. 14, чл.15, чл. 17 СК - за взаимно уважение, взаимопомощ, обща загриженост за материалното благополучие на семейството, издръжката на детето и съвместен живот. Нито се твърдят , нито се доказват каквито и да било обективни поведенчески прояви на ищеца , които по своята обстоятелствена логика в живота да съставляват виновни нарушения на някое от гореизредените семейноправни задължения , следователно да са „ причинен фактор” против/ за подкопаване на/ тяхната идейна повеля – да бъде запазено жизненото пълноценно съдържание на брака /”здравето му”/. Затова вината не може да бъде „обща” в случая.
Ищцата следва да запази брачното си фамилно име , тъй-като не само, че не е упражнила лично субективно преобразуващо право/ чл.53 СК/ да възстанови предбрачното си фамилно такова, но и желае да запази първото.
Спор за родителските права относно детето , както и за местоживеенето му, няма.
Титулярството при упражняването им следва да бъде предоставено на майката. Това разрешение на въпроса освен че има обичайна доминантна приложимост в живота и съдебната практика, наложително и закономерно следва от обстоятелствата по конкретния случай.
Няма съмнение, че майката /ищцата/ изпълнява много добре своите родителски задължения , а детето от раждането си досега винаги е пребивавало при нея. В семейната й среда няма установени нежелани обстоятелства, поставящи детето в риск за правилното му социално, нравствено, духовно и физическо развитие/ становището в представения писмен социален доклад на ДСП-"ОЗД" В.Търново/ От произнасянето на съда по въпроса за титулярството в упражняване на родителските права , естествено произтича и нуждата от служебно определяне на някакъв режим за лични отношения между него и бащата, въпреки че той засега не проявява никаква загриженост и интерес за/ към него- чл.59, ал.2 СК.
Този режим следва да бъде съобразен с идеята с течение на времето детето да опознае бащата и помежду им да се създаде емоционална близост и съдът определя така: бащата да има право да го вижда и да взема при себе си по неговото местоживеене в гр.В.Търново: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в зависимост от преценката на конкретните обстоятелства от 9:00 часа на съботния ден до 18:00 часа в неделя, както и за 15 дни през летния сезон, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и за два последователни дни през коледната и пролетната му училищни ваканции.Въпросът за издръжката на детето е разрешен по гр.д.№ 2409/2014 г. на ВТРС.
При
този изход на делото съгласно чл.329, ал.1, изр.1-во от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените от нея разноски по производството, възлизащи в размер на
сумата 775 лева/ внесена ДТ за завеждане на делото от 25 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение - 450 лева и разноски
за възнаграждение на особен представител на ответника е в размер на 300 лева/.
На основание чл. 69, ал. 2 от ГПК съдът определя окончателен размер на държавната такса по делото на сумата от 50 лева. Остатъкът от 25 лева съгласно чл. 329, ал.1, изр.1-во, чл.6, т.2 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по реда на ГПК следва да бъде заплатен от ответника.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал.1 и 2 от СК гражданския брак
между Т.П.Г., с ЕГН: ********** и Б.И.Г.,
с ЕГН: ********** , сключен с акт №
365/ 18.08.2007 г. на длъжностното лице
по гражданското състояние при Община Столична, район Сердика, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на мъжа .
ПРЕДОСТАВЯ титулярството при упражняване на родителските права по отношение
на роденото от брака дете ПЕТЯ БИСЕРОВА Г.,
с ЕГН: ********** на майката Т.П.Г. ,
като определя детето да живее при нея.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата и детето , както следва: бащата да има право да го вижда и да взема при себе си по местоживеенето на детето в гр.В.Търново: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в зависимост от преценката на конкретните обстоятелства от 9:00 часа на съботния ден до 18:00 часа в неделя, както и за 15 дни през летния сезон, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и за два последователни дни през коледната и пролетната му училищни ваканции.
След развода жената запазва брачното си фамилно име Г..
ОСЪЖДА на основание чл.69, ал.2
, чл. 329, ал.1, изр.1-во
от ГПК, чл.6, т.2 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по реда на ГПК Б.И.Г.,
с ЕГН: ********** да заплати по бюджетната сметка на ВТРС сумата 25 /двадесет и пет / лева - представляваща
остатъка от окончателната държавна такса по бракоразводното дело,
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, чл.329, ал.1, изр.1-во от ГПК Б.И.Г., с ЕГН: ********** да
заплати на Т.П.Г., с ЕГН: ********** сумата 775 лева, представляваща
направени по производството разноски .
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му .
Районен съдия: