Решение по дело №113/2022 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 116
Дата: 1 юни 2022 г. (в сила от 1 юни 2022 г.)
Съдия: Галина Атанасова Стойчева
Дело: 20227110700113
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 април 2022 г.

Съдържание на акта

       Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 116

                                                 гр.Кюстендил, 01.06.2022год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

                                                      

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на четвърти май  през  две  хиляди  двадесет и втора година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

                                                                                            ДЕСИСЛАВА  ТАБАКОВА

при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа  докладваното  от съдия  Стойчева  КАНД № 113 по описа за 2022год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл.63в ЗАНН  във  вр. с чл.208  и сл. от АПК.

            Началникът на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Кюстендил обжалва решение № 61 от 21.03.2022г. на  Районен съд – Кюстендил по АНД № 547/2021г., с което е отменено НП № 21-1139-000603/27.04.2021г.  Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с доказано нарушение и спазване на процедурата по ЗАНН. Прави се искане  за отмяна  на  решението  и  за потвърждаване на НП.

            Ответникът Р.Г.И. ***, чрез процесуалния си представител адв. А.Т.,  представя   писмено становище за неоснователност на касационната жалба. 

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата. 

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите  по  делото пред районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП № 21-1139-000603/27.04.2021г., издадено от  началник  Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, с което на Р.Г.И.  за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,  на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 15.04.2021г.  в  00.10 часа, в с. Пиперков чифлик, по път ІІ-62, км. 2+600,  деецът е управлявал лек автомобил „Сеат ибиза“ с рег. № КН****ВК, собственост на Е. С. З.; че при спирането му за проверка от полицейските служители и след направена справка с ОДЧ  е констатирано, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП - поради  несключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ след датата 29.01.2021г.

За деянието е съставен АУАН № 412167/15.04.2021г., а в производството пред РС са разпитани полицейските служители, които са извършили проверката и които с показанията си потвърждават обстоятелствата по акта. Като свидетел е разпитана и Л. З. - сестра на собственика на автомобила, която сочи, че последният  не е знаел, че МПС е без застраховка Гражданска отговорност  и  че нарушителят също не е заел за това. По делото  е  представен  договор  за  задължителна  застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен след установяване на процесното деяние.

   При тези факти съдът е приел от правна страна липса на доказано деяние от субективна страна. Сочи се, че няма доказателства, че водачът е управлявал превозното средство със знанието, че същото не е регистрирано по надлежния ред. Като правно релевантно обстоятелство съдът е приел и липсата на уведомяване на собственика за прекратяване на регистрацията. По посочените правни доводи  е отменено НП като незаконосъобразно.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание, съдът намира, че решението на въззивната инстанция  е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са следните:

Правилен е извода на съда за недоказано противоправно деяние от субективна страна. Общата норма на чл.7, ал.1 от ЗАНН допуска отговорност на дееца при умишлено и непредпазливо деяние. В случая безспорно е доказано служебното прекратяване  на  регистрацията  на  управляваното от дееца МПС по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП  поради  получено от Гаранционния фонд уведомление по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането. Уведомлението е подадено във връзка с липсата на доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Такъв договор  е сключен след констатиране на процесното деяние.

Независимо от горното, по делото  не е доказано, че за прекратяване на регистрацията на МПС контролните органи  са уведомили неговия собственик, каквото задължение  имат съгласно  чл.143, ал.10 от ЗДвП и чл.18б, ал.1, т.8 от Наредба № I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни. Няма данни собственикът да е узнал за прекратяването по друг начин и да е уведомил нарушителя като трето лице спрямо посоченото правоотношение. От показанията на свид. Зиновиева съдът е установил липсата на знание у водача за прекратяване на регистрацията.

 Липсващите доказателства  не позволяват да се формират категорични изводи  дали  водачът на МПС е бил длъжен, респ. дали е могъл да знае факта, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация, т.е. дали деянието  е извършено виновно. По арг. от чл.6 от ЗАНН, недоказването на субективния елемент на деянието води до несъставомерност на същото като административно нарушение. Изводите са за недоказано  обвинение и за незаконосъобразност  на  НП. Като е отменил същото, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. 

Водим от гореизложеното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

Р   Е   Ш   И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 61 от 21.03.2022г. на  Районен съд – Кюстендил, постановено  по  АНД № 547/2021г.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.