№ 90
гр. гр. Добрич, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Търговско дело №
20213200900198 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Я. Х. Д. ЕГН ********** ,чрез адв.Н. Д. ,с адрес за
призоваване в гр.С,ул.“Х. Б“№2,четвърти полуетаж ,офис №4 срещу ЗАД“Д.
Ж. З.“АД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление :гр.С,бул.“Г.М.Д.“,,с
правно основание чл.432 от КЗ във вр.с чл.409 от КЗ и чл.86 от ЗЗД,с цена на
иска 150 000 лв.-представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП на 09.08.2019г.
Исковата молба е редовна,предявеният иск е допустим,родово и местно
подсъден на Окръжен съд гр.Добрич.Ищцата е освободена от заплащане на
държавна такса по делото.
В исковата молба се излагат следните обстоятелства:
На 09.08.2019г.в района на кръстовището на пътища №9002 и №9701
настъпва ПТП между л.а. марка „О- В.“,рег.№****,управляван от
правоспособния водач Р. М. Р. ЕГН ********** и л.а. марка „**“,рег.
№****,управляван от правоспособния водач А. Т. К. ,като в резултат на
неправомерното движение на водача на л.а. марка „О- В.“,рег.
№****,управляван от правоспособния водач Р. М. Р.,несъобразено с
разпоредбите на ЗДвП ,които задължават водачите на превозни средства да
спират при наличието на знак Б2/Стоп!/,настъпва ПТП,при следния
механизъм:Водачът Р. М. навлиза в кръстовището,идвайки от второстепенен
път,не спира на знак Б2 /Стоп!/ и навлиза в кръстовището с главния път,по
който се движи автомобилът марка „**“,рег.№****,управляван от
правоспособния водач А. Т. К..
В пряка причинно-следствена връзка с реализираното ПТП биват
причинени множество телесни увреждания на Я. Х. Д.,пътничка в л.а. марка
„О- В.“,рег.№****,изразяващи се в множество счупвания на таза,счупване на
долния край на лява лъчева кост,счупване на трето и четвърто ребра в
дясно,контузио торацис,натъртвания и охлузвания по цялото тяло,както и
много други.В резултат на това ищцата по спешност е приета в МБАЛ
1
Добрич,гр.Добрич,където поради тежките наранявания е била извършена
оперативна интервенция,при която е извършено закрито наместване на
фрактурата на таза,без вътрешна фиксация.Счупването на ръката е
стабилизирано чрез гипсова имобилизация.Лечението на ищцата е
продължило от 09.08.2019г.до 14.08.2019г.,след което продължава в домашни
условия съобразно предписанията на лекарите ,при постелен режим.И към
настоящия момент нейното лечение и рехабилитация продължават.
Видно от официалните свидетелстващи документи,с които е констатирано
настъпването на ПТП,отговорността за последното е на водача на л.а. марка
„О- В.“,рег.№****-Р. М. Р. .
Към датата на настъпване на събитието е налице валидно правоотношение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
с ответното дружество,предоставящо покритието по чл.493 от КЗ.
Доколкото са налице основанията за ангажиране на отговорността на
застрахователното дружество ,ищцата на 24.06.2021г. е представила пред
ответната страна застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ,ведно с
пълномощни,протокол от ПТП с пострадали лица,медицински
документи,както и САТЕ ,СМЕ и Постановление за прекратяване на
образуваното ДП №139/2019г.по описа на РУ гр.Г.Тошево
Въпреки представянето на необходимия набор от документи по смисъла на
чл.496 ал.3 от КЗ,на 15.07.2021г.е получен отговор от ответника,с който се
изискват още куп документи,което по съществото си представлява
отказ,който е неправилен по същността си.
Липсата на банкова сметка не възпрепятства възможността на
застрахователя да разгледа претенцията по своята същност и да определи
застрахователно обезщетение за всяко увредено лице.Това представлява
единствено забава на кредитора по отношение на плащането,ако бъде
постановен основателен отказ.Сочи се релевантна съдебна практика във
връзка с тезата на ищеца.
В унисон с Решение №167/30.01.2020г.по дело№2273/2018г. по описа на
ВКС,ТО ищецът претендира както законна лихва върху заявените суми в
исковата претенция ,съгласно чл.429 от КЗ от датите,на което е уведомен
ответника за претенциите за неимушествени и имуществени вреди до
окончателното заплащане на главниците,така и законна лихва върху
главниците и лихвите по чл.429 от КЗ ,съгласно чл.497 ал.1 т.1 от КЗ,считано
от датите на постановените откази до окончателното изплащане на тези
суми.Сочи се,че лихвите за забава,за които застрахованият е отговорен към
увреденото лице,са част от застрахователното обезщетение-/чл.429 ал.2 т.2 от
КЗ.
В резултат на така причинените телесни увреждания ищцата е претърпяла
оперативна интервенция,при която е извършено закрито наместване на
фрактурата,без вътрешна фиксация.Лечението е продължило в болничното
заведение от 09.08.-14.08.2019г.,след което продължава в домашни условия.
Освен целите болки и ужас,които ищцата изживява ,при самото настъпване
на произшествието,тя губи своето слухово апаратче,благодарение на което
чува,в резултат на което първите дни след произшествието,докато се снабди с
ново апаратче,са истински кошмар ,както за Я.,така и за нейните близки и за
лекарите,тъй като комуникацията с нея в тези така важни моменти,в които се
установяват травмите и рисковете и се планира бъдещото лечение ,е почти
2
невъзможна.
Докато е в болницата,на втория ден Я. получава пневмония,която е резултат
от фрактурите на ребрата и голямата опасност,която те създават за белия й
дроб,като изпитва физическа болка при всяка глътка въздух.За да овладеят
пневмонията лекарите са предприели комплексно и сложно лечение.
Ищцата е изписана на носилка и с линейка е транспортирана до дома
й,където по предварителни указания на лекарите е било оборудвано със
специализирано ортопедично легло,декубитален матрак,поради нейната
обездвиженост.Тя изцяло е обгрижвана с чужда помощ-за нея се грижи
дъщеря й,а вследствие на породилия се панически страх,когато се налага
дъщеря й да излезе от дома ,за да пазарува,за нея е наета жена –специалист в
следболнични грижи,която да стои до нея и да я успокоява.
Я. е с поставен катетър,чиято смяна се налага няколко дни след поставянето
му,заради настъпило усложнение и инфекция.Ищцата изживява огромен ужас
и срам,поради това,че е поставена в пълна зависимост от чужда грижа-тази
на дъщеря й,която е свикнала да я гледа здрава,силна ,борбена,справяща се с
работа,дом,деца и внуци.
Абсолютната невъзможност за самообслужване продължава месеци наред-
налага се използване и сменяне на памперси,хранене с лъжичка.В този
период,в резултат от залежаването ,пострадалата получава образувание на
крака,чието оперативно премахване са налага в последствие.Заради травмите
на дясната ръка Я. получава тремор,като с тази си ръка и понастоящем не
може да държи стабилно дори и малки предмети,като чаши и чинии,което
води до сериозни затруднения в нейното ежедневния.
След няколко месеца постелен режим и контролна рентгенография,Я.
започва да се придвижва с проходилка,месец след това-с две
патерици,посещава редовно рехабилитатор,правят й нагревки.
Макар да започва да се обслужва сама ,дъщеря й,заедно със семейството си
,се местят да живеят при нея ,защото Я. не може да преодолее породилия се у
нея генерален страх за живота и здравето й.
В момента лечението й продължава.И към настоящия момент ищцата
продължава да е тревожно –дистимна.Изпитва нежелание да остава сама,има
кошмарни нощни сънища от типа „флашбек“във връзка с катастрофата ,които
водят до упорито безсъние.Също така изпада в психогенни кризи,придружени
с треперене и изтръпване на крайниците и продължава да е силно
раздразнителна.
Според ищеца справедливото обезщетение на претърпените от ищцата
вреди е в размер на 150 000 лв.,което в пълна степен отговаря на критериите
на справедливостта ,скрепени в чл.52 от ЗЗД.
Това обуславя правния интерес от предявяване на исковата претенция.
В срок от ответното дружество е подаден писмен отговор,в който се
оспорва основателността и размера на исковата претенция,със следните
доводи:
Ответникът признава наличието на валидно застрахователно
правоотношение ,във връзка със сключена застраховка ГО на
автомобилистите при него,в срока на покритие на която е настъпило
застрахователното събитие.Не се оспорва нито подаването на претенцията по
чл.380 от КЗ,нито описаните в исковата молба обстоятелства,свързани с
3
разглеждането и разрешаването й.
В отговора ответникът оспорва следното:
На първо място намира,че исковата молба е нередовна,тъй като механизмът
на автотранспортното произшествие не е детайлно описан от ищеца-не е
посочена скоростта на движение на двата автомобила,нито къде в автомобила
е седяла пасажерката.Тези нередовности са отстранени от ищеца с писмена
молба.
Оспорва се противоправността на деянието на сочения като виновен водач Р.
М. Р..Той не е нарушил разпоредбите на ЗДвП и съответно не е причинил
произшествието.Според ответника,доколкото неговата отговорност е
акцесорна спрямо тази на извършителя на деликта,тя не би се породила,ако
делинквентът не може да бъде привлечен като отговорен ,съобразно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД,какъвто е настоящия случай.Вината на водача
не е установена по начина,предвиден в закона .
Дори за ищцата да са настъпили някакви вреди от произшествието,те далеч
не са толкова интензивни и тежки ,за да обосноват размера на
обезщетението,което се претендира с исковата молба.
Претендираното обезщетение не отговаря на критериите за справедливост
съгласно чл.52 от ЗЗД.Оспорва се освен размера на претенцията и причинно
следствената връзка между настъпване на вредите и претърпения пътен
инцидент.Травмите са оспорват като вид,характер и степен,оспорват се
твърденията за проведеното лечение и здравния статус на ищцата,след
настъпване на произшествието и към настоящия момент.В условията на
евентуалност се твърди,че ако са причинени твърдените увреждания,то
настъпването им и/или забавянето на оздравителния процес са в следствие на
неспазване от страна на ищцата на лекарските предписания и предишни
нейни заболявания.
Оспорва се вината на водача на лекия автомобил Р.,както и механизма на
ПТП.
Твърди се,че с поведението си ищцата е съпричинила настъпването на
вредоносния резултат,като не е използвала обезобасителен колан.С това свое
безотговорно поведение ищцата е нарушила разпоредбите на ЗДвП ,поради
което е съпричинила в изключителна степен своите вреди.На следващо място
,при условията на евентуалност се твърди,че ищцата сама се е поставила в
риск,като е предприела пътуване в автомобил,управляван от водач,който е
бил под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества към момента на
настъпване на ПТП.
С допълнителна искова молба се поддържат всички твърдения и искания на
ищеца по делото и се оспорват като неоснователни твърденията и
възраженията на процесуалния представител на ответника по делото.
С допълнителния отговор се поддържат всички направени с отговора
твърдения и възражения на ответника.
В съдебно заседание страните поддържат изразените от тях становища в
разменените между тях книжа.
Окръжният съд,като се запозна с гласните и писмени доказателства по
делото и заключенията на допуснатите съдебно автотехническа,съдебно
медицинска и съдебно психологическа експертизи,приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
4
Представен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,съставен на
09.08.2019 г.,удостоверяващ настъпването на ПТП между автомобили л.а.
марка „О- В.“,рег.№****,управляван от Р. М. Р. ЕГН ********** и л.а. марка
„**“,рег.№****,управляван от правоспособния водач А. Т. К. ,като и двамата
водачи са с отрицателни проби за наличие на алкохол в кръвта.Ищцата е с
множество фрактури на таза и предмишницата.Причина за катастрофата е
неспазване от страна на водача на л.а. марка „О- В.“,рег.№****,управляван от
Р. М. Р. на правилата за движение,а именно несъобразяване със знак Б2
„Спри“ и отнемане на предимството на л.а. марка „**“.
Образувано е ДП №139/09.08.2019г.на РУ на МВР гр.Г.Тошево.
Представени са Протокол за оглед на ПТП от 09.08.2019г.,албум,скица на
местопроизшествието и Постановление за привличане на обвиняем Р. М. Р..С
постановление на РП –Генерал Тошево на 21.05.2020г. е прекратено
наказателното производство,на основание чл.243 ал.1т.1 във вр.с чл.24 ал.1
т.1 и т.9 от НПК.
По делото е представена медицинска документация във връзка с
претърпените от ищцата телесни увреждания,от която се установява,че тя е
получила фрактури,установени от вещото лице след преглед на
документацията по делото-приета е в Многопрофилна болница за активно
лечение Добрич АД,гр.Добрич на 09.08.2019г. и е изписана на 14.08.2019г.за
домашно лечение.От представената епикриза се установява ,че при
приемането й по спешност е направена мануална репозиция на фрактурата на
таза и гипсова имобилизация на левия горен крайник на болната.На
25.10.2021г. е проведена и психологична консултация,според която не се
наблюдават психопатологични отклонения ,които да дават индикации за
наличие на болест при лицето.Има данни за лека депресивна симптоматика.В
заключение е обобщено,че случилото се ПТП е довело до остра стресова
реакция,която от своя страна е причинила разстройство в адаптацията и е
прераснала в посттравматичен стрес.
Подадена е претенция до ответното дружество ,с правно основание чл380
ал.1 от КЗ,получена от дружеството на 24.06.2021г.,към която са приложени
като доказателства Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№265000-4324/13.08.2019г.,протокол за оглед на ПТП,албум и
скица,постановление за привличане на обвиняем,съдебно медицинска
експертиза ,епикриза от МБАЛ Добрич АД,гр.Добрич,автотехническа
експертиза и постановление за прекратяване на досъдебното производство
или всички доказателства,с които към момента е могъл да разполага ищеца.С
писмо от 15.07.2021г. ответното дружество уведомява пострадалата,че
представените документи са крайно недостатъчни за доказване на така
заявената претенция,за да може застрахователното дружество да се ангажира
със становище относно основанието и размера на евентуално дължимото
обезщетение.Изискват се допълнителни документи за изясняване на
обстоятелствата във връзка с настъпилото ПТП.
По делото е разпитана свидетелката М. Д.а-дъщеря на пострадалата,която
показва следното:На 09.08.2019г. ищцата се връщала от с.Конаре,когато е
станала катастрофата.Обадила се на приятелка на свидетелката.Според разказ
на очевидец на произшествието колата била обърната на тавана си,а майката
на свидетелката била изкарана от прозорчето от човек ,който я видял и й е
помогнал.Дъщерята видяла майка си вече в болницата.Тя била цялата в
кръв,закарали я с линейка до старата сграда на болницата,където е
5
рентгена,защото не можела да се движи.Пострадалата не била
адекватна,пищяла от болки.Не е направена операция на ищцата,тъй като
счупванията в таза не подлежали на опериране.Сложили й катетър и
болкоуспокояващи системи.В къщи била отведена със специална линейка с
носилка,тъй като не трябвало да мърда таза си.Наложило се закупуване на
специален антидекубитален дюшек.Свидетелката се грижила за нея около два
месеца-не трябвало да се използват памперси,нито подлога,заради
нараняванията на таза.Много трудно е било извършването на естествените й
нужди,за което не били достатъчни усилията на свидетелката,а се налагало да
се ползва помощта на близки.Въпреки това се появили декубитални рани.В
болницата развила пневмония-дишала трудно,кихането и кашлянето й
причинявало силни болки.Заради катастрофата загубила слуховото си
апаратче,което още повече затруднило комуникацията й с близките.След два
месеца успяла да стане,но се движела с проходилка.Според свидетелката
майка й получила страхова невроза-не искала да стои в къщи сама,било я
страх.Преди произшествието била трудолюбива и жизнена,грижела се за
градината,работила в магазина,но след катастрофата не можела да седи дълго
права и било немислимо да полага физически труд.Към настоящия момент тя
не се е възстановила психически и никога няма да бъде същия човек като
преди.И към момента изпитва болки в таза.
Свидетелят С. С.,без родство потвърждава казаното от предходната
свидетелка.Той видял на място обърнатата кола.Не посмял да се обади на
дъщеря й,тъй като се страхувал,че ще я притесни,а тя имала сърдечно
заболяване.Жена му придружила пострадалата до болницата.Ранената само
охкала.След изписването й било трудно да я свалят по стълбите,заради
счупения таз.Два –три месеца пострадалата била на легло,оставена на
грижите на дъщеря си и изцяло зависима от нея.Преди била деен човек,а сега
„не била същата Я.“.
Разпитан е водачът на автомобила Р. Р.,който показва,че се връщали към
гр.Добрич,заедно с пострадалата,която седяла на седалката,вдясно от
водача.Според него се движел със 70-80 км.ч.Ударът се осъществил от
дясната страна,където седяла пасажерката.Имала счупена ръка,таз и ребра.Не
обърнал внимание на знака „Стоп“.Свидетелят видял,че се задава превозно
средство по главния път и в последния момент се опитал да удари
спирачката,но не успял да избегне удара .Задаващият се по главния път
автомобил бил на 300-400 м.разстояние,когато свидетелят навлязъл в
платното му.Пострадалата е била с поставен предпазен колан.
Изслушана е съдебно медицинска експертиза,която дава следното
заключение:Вследствие на удара ищцата е получила множествени счупвания
на таза-пубис ,закрито.Счупен е бил долния край на лявата лъчева кост
,закрито,както и трето и четвърто ребро в дясно,закрито.
Най-силни са били болките в гръдния кош ,вследствие на счупените две
ребра,имало е болки и в областта на таза.Болката в таза е при движение на
краката,в неподвижно състояние болката е слаба.
Операция не е правена.В болницата е получила пневмония,което е
естествено,когато има контузия на ребрата.Няма усложнения след
изписването от болницата.Тремор на дясната ръка не е документиран и не е
установен при прегледа на пациентката от вещото лице.Налице е хипотрофия
на мускулатурата на лявата предмишница,както и ограничен обем движения
на лявата ръка.Имало е също контузия на гръдния кош и дясно
6
бедро,обусловили временно разстройство на здравето,неопасно за
живота.Лечението е завършило с оздравяване,счупените кости са
зараснали,ставите са раздвижени.Към момента пациентката е в добро общо
състояние и не се очакват усложнения в бъдеще.Налице е оперативен белег на
лявото бедро,предвид отстраняване на хематома върху него.Общият
възстановителен период за получените фрактури е около три месеца.
Ищцата стриктно е спазвала предписаното лечение,видно от приложените
амбулаторни листи.Провеждана е препоръчаната рехабилитация.Няма данни
за предходни заболявания ,които биха попречили на хода на оздравителния
процес.
Според изслушаната психологическа експертиза,психичното състояние на
ищцата е следното:Вследствие на катастрофата не е имало
симптоми,свързани с тревожност,тежка личностна дисхармония,респективно
психична болест.Не е търсено психиатрично лечение.Към момента на
изготвяне на експертизата не е в състояние да преработи напълно случилото
се с нея,съответно последиците от него.Нарушен е значително съня й.Има
тревожни сънища от типа „флашбек“.
Инцидентът е отключил тревожна стресова реакция-разстройство в
адаптацията и посттравматичен стрес ,предвид тежките травми,заплахата за
живота,загубата на възможност за комуникация с близките ,вследствие на
загубеното слухово апаратче,която реакция е съпроводена с чувства на
страх,тревожност,срам,поради невъзможността да се грижи сама за себе си и
загубата на автономността си.И към момента персистират
характеристики,свързани с прежвивяването на психотравма,вследствие на
инцидента-страхови изживявания,избягващо поведение ,психовегетативни
прояви като нарушения на съня.Налична е повишена тревожност,депресивни
симптоми,интензивни емоционални преживявания при напомняне за
събитието,страхови преживявания –да не остане сама,избягване на места и
ситуации ,напомнящи за катастрофата.
Според автотехническата експертиза на 09.08.2019 г.около 15,30 ч. ,по път
9002 ,в посока гр.Г.Тошево-гр.Балчик се е движел товарен автомобил
„**“,рег.№****,управляван от правоспособния водач А. Т. К. ,с пасажер на
дясната седалка С. Ж. .В същото време по път №9701,в посока от с.М. към
гр.Добрич се е движел л.а. марка „О- В.“,рег.№****,управляван от Р. М. Р. ,с
пътник на дясната седалка –ищцата по делото.Лекият автомобил приближавал
кръстовището с път №9002,където имало поставен знак Б2 „Спри!Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“Когато лекият автомобил и бил на около
58м.преди мястото на началото на удара,водачът му е имал видимост за
приближаващия кръстовището товарен автомобил.Водачът на последния е
имал видимост към лекия автомобил на около 83,80м. преди мястото на
удара.И за двамата водачи не е имало пречки във видимостта.В резултат на
взаимното пресичане на траекториите на движение на двата автомобила е
възникнал дясно страничен удар.
Лекият автомобил се е движел със скорост около 80 км.ч.,а към момента на
удара скоростта му е била 35,60 км.ч.
Лекият автомобил е бил оборудван с предпазни колани за водача,пътника
до него и пътуващите на задната седалка,както и с предпазни въздушни
възглавници за водача и пътника до него.
В резултат на удара предната дясна врата и средната дясна колонка на л.а.
7
„О- В.“,рег.№**** са силно деформирани,поради което се е осъществил
контакт между вътрешните повърхности на тези автомобилни части и дясната
страна на тялото на пострадалата.Нараняванията не зависят от това ,дали
ищцата е била с предпазен колан,понеже коланът не предпазва от странично
преместване на тялото на пътниците в купето на автомобила.Според
показанията на самата пострадала тя е била с предпазен колан,като в същия
смисъл са и показанията на свидетеля Р. Р.-шофьора на автомобила.
При така установените факти съдът намира,че от страна на шофьора на л.а.
„О- В.“,рег.№****-Р. М. Р. са осъществени всички елементи на деликтната
отговорност на водача,а именно противоправно деяние,състоящо се в това,че
същият не е спазил забраната на знака Б2 „Спри!Пропусни движещите се по
пътя с предимство!“ и навлизайки в път с предимство е отнел предимството
на движещия се по главния път товарен автомобил „**“,рег.
№****,управляван от правоспособния водач А. Т. К..-нарушение на чл.50 ал.1
от ЗДвП и чл.20 ал.1 от ЗДвП.Вината при деликтната отговорност се
предполага до доказване на противното –чл.45 ал.2 от ЗЗД.Налице е пряка
причинно следствена връзка между противоправното деяние на водача и
настъпилото ПТП,вследствие на което са причинени телесните увреждания на
пострадалата ищца-така заключението на съдебно медицинската и съдебно
автотехническата експертиза.
Отговорността на ответното дружество следва да бъде ангажирана на
основание чл.432 ал.1 от КЗ,доколкото същата е субсидиарна на тази на
делинквентна.Няма спор,че причинилият увреждането автомобил е
застрахован при ответното дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите,в срока на покритие на която е
настъпило застрахователното събитие.
Не се събраха доказателства за наличие на съпричиняване от страна на
пострадалата на претърпените от нея вреди.Според св.Р. тя е била с поставен
предпазен колан.Според техническата експертиза по делото поставянето на
предпазен обезопасителен колан не би довело до ограничаване на вредите,тъй
като ударът е силен и страничен от страната на дясно седящата на водача
ищца и дори да бе с поставен предпазен колан,това нямаше да попречи на
страничното движение на тялото й и да ограничи удара с дясно ситуираните
от нея части от купето на автомобила.Водачът на л.а. „О- В.“,рег.№****-Р. М.
Р. не е употребил алкохол,видно от констатациите на представения по делото
протокол за ПТП с пострадали лица.Не е доказано твърдението,че ищцата
сама се е поставила в риск ,като се е качила на автомобил ,управляван от
нетрезвен водач.
Що се отнася до размера на обезщетението ,съдът намира,че справедливият
размер на това обезщетение следва да се определи на сумата от 60 000
лв.Налице са счупване на таза,причинило продължителни физически и
психически болки и страдания на пострадалата-в продължение на два ,три
месеца тя е била напълно зависима от грижите на дъщеря си,неподвижна и
безпомощна,обзета от негативни емоции,свързани с тази своя зависимост
,както това е отбелязано и в изслушаната съдебно психологическа
експертиза.На следващо място счупените ребра ,според заключението на
медицинската експертиза са предизвикали изключително силни физически
болки у ищцата ,особено при дишане,кихане и кашляне,които са продължили
около един месец.В следствие на тази травма на ребрата е развита
пневмония,която допълнително е утежнила състоянието на ищцата.Около
8
един месец тя е била с гипсирана ръка,вследствие на счупването на лъчевата
кост на ляв горен крайник.
При произшествието и непосредствено след него е развила остра стресова
реакция разстройство в адаптацията и посттравматичен стрес,предвид
тежките травми,заплахата за живота,загубата на възможност за комуникация
с близките ,вследствие на загубеното слухово апаратче,която реакция е
съпроводена с чувства на страх,тревожност,срам,поради невъзможността да
се грижи сама за себе си и загубата на автономността си.И към момента
персистират характеристики,свързани с прежвивяването на
психотравма,вследствие на инцидента-страхови изживявания,избягващо
поведение,психовегетативни прояви като нарушения на съня.Налична е
повишена тревожност,депресивни симптоми,интензивни емоционални
преживявания при напомняне за събитието,страхови преживявания –да не
остане сама,избягване на места и ситуации,напомнящи за катастрофата.И до
настоящия момент тя изпитва страх да остане сама,да излезе сама на улицата
и да живее по начина,по който е живяла до произшествието.Тя не е
същата,каквато е била преди катастрофата,не може да се занимава с
привичните й трудови дейности-да обработва градината ,да продава сама в
магазина.Изобщо променено е цялото й битие .Отчитат се и конкретните
икономически условия към момента на инцидента,както и застрахователните
покрития,актуални към момента на инцидента.
За размера до 150 000 лв.съдът намира,че искът е неоснователно завишен по
размер и не отговаря на принципа на справедливостта,прокламиран в чл.52 от
ЗЗД,поради което подлежи на отхвърляне.
По отношение на лихвата за забава,претендирана в случая от 24.06.2021г. –
датата на уведомяването на ответното дружество,както и лихва за забава
върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение/включващо
освен обезщетението за неимуществени вреди,така и лихвата по чл.429 ал.3
от КЗ/,считано от 15.07.2021 г.-датата на отказа на ответника да изплати
застрахователното обезщетение до окончателното изплащане на
вземането,съдът намира следното:Съгласно Решение №93 от 27.11.2020г. на
ВКС по т.д.№2013/2019г. І т.о.неправилно първоинстанционният съд е
присъдил законна лихва върху обезщетението,считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция на ищцата,на основание чл.429
ал.2 т.2 във вр.с ал.3 от КЗ,която норма е неприложима по отношение на
гражданската отговорност на автомобилистите,за които е предвидена
специална спрямо тази норма-на чл.429 от КЗ,норма на чл.497 от
КЗ.Съгласно разпоредбата на чл.497 ал.1 т.1 от КЗ законната лихва върху
дължимото обезщетение следва да се присъди с начален момент-изтичането
на 15 работни дни от предявяване на претенцията,доколкото няма спор,че със
същата са представени всички необходими за установяване на
основателността й писмени доказателства,с изключение на влязла в сила
присъда.
Настоящият случай е аналогичен –ответното дружество е сезирано с
претенция по чл.380 от ГПК на 24.06.2021г.-представени са всички налични и
достатъчни за установяване на основателността на претенцията писмени
доказателства.Срокът по чл.497 ал.1 т.1 от КЗ изтича на 15.07.2021г.Според
съда изискването на допълнителни доказателства,част от които обективно не
са били съществуващи е в противоречие с разпоредбата на чл.106 ал.5 от КЗ
и се приравнява на отказ за определяне и изплащане на застрахователно
9
обезщетение.От тази дата ответното дружество е в забава и дължи мораторна
лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
С тези съображения лихва за забава се присъжда върху уважената част от
главницата,считано от 15.07.2021 г.Не следва да се уважава иска за осъждане
на застрахователя за лихва за забава ,считано от датата на уведомяването му
за претенцията на ищцата,с правно основание чл.429 ал.3 от КЗ.
По разноските:
На основание чл.38 от ЗА се дължи заплащане на сумата от 1 812 лв.-на
процесуалния представител на ищеца,платим от ответника по делото.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се дължи заплащане на сумата
от 1 158 лв.-разноски,пропорционално на отхвърлената част от иска.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответното дружество се
присъжда сумата от 2 400 лв.-държавна такса,платима по сметка на Добрички
окръжен съд.
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД“Д. Ж. З.“АД,ЕИК ****,със седалище и адрес на
управление:гр.С,бул.“Г.М.Д.“ да заплати на Я. Х. Д. ЕГН ********** сумата
от 60 000 лв./шестдесет хиляди лева/-обезщетение за неимуществени вреди-
болки и страдания,претърпени в следствие на ПТП,настъпило на
09.08.2019г.,ведно със законна лихва за забава считано от 15.07.2021 г.до
окончателното изплащане на сумата .
ОТХВЪРЛЯ предявения иск над присъдената сума до предявения размер от
150 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за лихва за забава върху сумата от 60 000 лв. /-
обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания,претърпени в
следствие на ПТП,настъпило на 09.08.2019г.,считано от 24.06.2021г./датата на
уведомяване на ответника/до окончателното заплащане на главницата,с
правно основание на иска чл.429 ал.3 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД“Д. Ж. З.“АД,ЕИК ****,със седалище и адрес на
управление:гр.С,бул.“Г.М.Д.“ да заплати на адв.П. С. ЕГН **********
сумата от 1 812 лв./хиляда осемстотин и дванадесет лева/-адвокатско
възнаграждение,пропорционално на уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД“Д. Ж. З.“АД,ЕИК ****,със седалище и адрес на
управление:гр.С,бул.“Г.М.Д.“ да заплати на Добрички окръжен съд сумата от
2 400 лв./две хиляди и четиристотин лева/-дължима държавна такса по
делото.
ОСЪЖДА Я. Х. Д. ЕГН ********** да заплати на ЗАД“Д. Ж. З.“АД,ЕИК
****,със седалище и адрес на управление:гр.С,бул.“Г.М.Д.“ сумата от 1 158
лв./хиляда сто петдесет и осем лева/-сторени съдебно деловодни
разноски,пропорционално на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
10
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
11