Р Е Ш Е Н И Е
№260245/21.5.2021
г.
21.05.2021 год. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и осми април през 2021 г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМЧО ДИМОВ
при участието на секретаря И Г.
като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов
гражданско дело № 1248 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба от „Агенция са събиране на вземания” ЕАД гр.София срещу М.Х.Г. ***.
С исковата се молба се твърди, че на 01.10.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ищцовото дружество по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № *** г. е прехвърлено в собственост на ищеца,ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. всички лихви.
Сочи се, че договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Сочи се, че „АСВ” АД е правоприемник на „АСВ” ООД.
Сочи се, че „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощил ищеца в качеството на цесионер от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Твърди се, че още на 27.12.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД в качеството на заемодател и ответника в качеството на заемател е бил сключен договор за паричен заем № ***, с който заемодателят се е задължил да предостави парична сума в размер на 3 000 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Сочи се, че на основание сключен договор, заемателят в случай, че забави заплащане на погасителна вноска, включително главница и договорна лихва, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя такса за разход за събиране на просрочени вземания в размер на 9 лв. която такса се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички просрочени погасителни вноски, които трябва да заплати заемателя не можели да надхвърлят сумата от 45 лв.
На следващо място се сочи, че съгласно чл. 4, ал.1 от договора за заем, заемателят се е задължил в тридневен срок от подписване на договоря за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора.
Предвид обстоятелството, че заемателят не е предоставил на заемателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно договора на същият е била начислена неустойка в размер на 2 007,99 лв., която страните постигнали съгласие да бъде разсрочена на 27 равни вноски, всяка в размер на 74,37 лв., платима на съответните падежни дати.
На следващо място се твърди, че на основание Закона за потребителския кредит и в съответствие със сключения договор, на длъжника е била начислена лихва за забава в размер на 116, 99 лв., като била съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска, включително главница и договорни лихви.
Твърди се, че длъжника не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството.
Сочи се, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 05.07.2019 г.и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Сочи се, че ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответницата, по което пред ***РС е било образувано ч. гр.д. № *** г.
С последното обстоятелство по същество ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск, като сочи, че заповедта за изпълнение е била връчена от длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Претендира се от съда да постанови решение с което да признае за установено, че ответницата в качеството и на кредитополучател по договор за паричен заем № *** г. дължи на ищцовото дружество следните суми, присъдени в издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС Я., а именно: 1 961,95 лв., представляващи главница по договор за паричен заем № ***, сключен на 27.12.2018 г., сумата 138,44 лв., представляващи договорна лихва за периода от 08.03.2019 г. до 03.07.2019 г., сумата 1264,29 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 15.03.2019 г. до 05.07.2019 г. и сумата от 116, 99 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 09.03.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответницата – адв. А.П. от АК, с който се поддържа, че предявеният иск е недоказан.
Сочи се, че е налице противоречие и неяснота относно формирането на размера на дължимите лихви, на следващо място се поддържа, че предвидената в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение противоречи на добрите нрави, поради което се оспорва като нищожно.
На следващо място се поддържа, че така предвидената клауза е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като същата е необоснована.
В този смисъл се поддържа, че претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 2007, 99 лв. следва да бъде отхвърлено изцяло, поради противоречието на клаузите от процесния договор на добрите нрави.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – гр. София, редовно призован за съдебно заседание не се явява законен представител, не се изпраща и процесуален такъв. С депозирана преди съдебно заседание писмена молба исковете претенции се поддържат.
В съдебно заседание за ответника М.Х.Г. се явява в качеството на ***, назначен от съда адв. А.П., чрез която в хода на делото по същество се поддържа, че предвидената в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение противоречи на добрите нрави и на разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за потребителския кредит, и неравноправна и по смисъла на чл.143, т.5 от Закона за защита на потребителя. Поради което, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1, във вр. с ал.4 от ЗЗД в тази си част договорът не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4 от договора. На тия сочени основания се претендира претенцията за неустойка като нищожна да бъде отхвърлена изцяло.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ***РС, на 13.12.2019 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу длъжника-ответник М. Х. Г., за сумите от: 1961.95 лв. - главница, представляваща Задължение по договор за паричен заем № *** г., договорна лихва в размер на 138.44 лв. от 08.03.2019 г. до 05.07.2019 г., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 1264.29 лв. от 15.03.2019 г. до 05.07.2019 г., обезщетение за забава в размер на 116.99 лв. от 09.03.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 13.12.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 13.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № *** год. за претендираните по заявлението суми, която е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед и условията при които е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника и на основание е срока по чл.415, ал.4 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил писмени доказателства, от които се установява, че на 27.12.2018 год. ответникът е сключил с „Изи Асет Менинджмънт“ АД София договор за паричен заем № *** за сумата от 3 000,00 лева, като видно от погасителния план обективиран в договора последната погасителна вноска е с падеж – 05.07.2019 година.
Видно от представения по делото рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и приложение № 1 към него от 10.10.2019 год., на 16.11.2010 год. „Изи Асет Менинджмънт“ АД София е прехвърлел вземанията си към ответника М. Х. Г. по договора за паричен заем № ***.
Видно от представеното по делото пълномощно „Изи Асет Менинджмънт“ АД София е упълномощило ищцовото дружество да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията по кредити по които цедента е прехвърлил с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 16.11.2010 год. за извършената цесия, като цесионера е упълномощен да подпише писмените съобщения по чл.99, ал.3 ЗЗД от името на цедента до длъжниците по прехвърлените вземания.
До ответника-длъжник са били изпратени уведомления за извършената цесия като видно от представените разписки същите са върнати в цялост невръчени.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно счетоводна експертиза видно от заключението на вещото лице по която се установява, че: по процесния договор са извършения плащания в размер на общо 2022,00 лева, с които са погасени изцяло от вноска № 1 до вноска № 9 от погасителния план, както и част от вноска № 10 с падеж 08.03.2019 год., както следва: главница – 1 038,05 лева, договорна лихва – 195,25 лева, неустойка 743,70 лева и такса разходи по чл.9 – 45,00 лева; към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 13.12.2019 год. непогасения размер на задължението по Договор за паричен заем № *** год. е 3 364,68 лева, от които: главница – 1 961,95 лева, договорна лихва за периода 15.03.2019 год. - 05.07.2019 год. - 138,44 лева, и неустойка за периода 15.03.2019 год. -05.07.2019 год. – 1 264,29 лева; Лихвата за забава върху падежиралата и непогасена главница, считано от датата, следваща падежа на всяка непогасена вноска до датата на подаване на заявлението в съда – 13.12.2019 год. е 121,67 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни положителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.2, вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл.99 ЗЗД.
Съдът намира исковете за процесуално допустими – предявени от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице правна възможност с оглед разпоредбата на чл.415, ал.4 ГПК и против надлежна страна – длъжника в заповедното производство.
По същество съдът намира следното:
По делото се установява, че между ответника и „Изи Асет Менинджмънт“ АД София е възникнало валидно облигационно отношение по Договор за паричен заем № *** год., както и че ответника не е изпълнил задължението си да погаси кредита съобразно приетия от страните по договора погасителен план.
Кредиторът „Изи Асет Менинджмънт“ АД е извършил надлежно прехвърляне на вземането си на ищцовото дружество. Ответникът е надлежно уведомен за цесията, с връчването на исковата и приложените към нея уведомления за извършената цесия на особения представител на ответника.
Ето защо предявения от ищеца главен иск за главница в размер на 1961,95 лева се явява основателен и доказан по размер и следва да се уважи изцяло. Основателен и доказан по размер се явява и иска за заплащане на договорна лихва за периода от 08.03.2019 год. до 05.07.2019 год. Основателен и доказан по размер се явява и предявения иск за заплащане на обезщетение за забава за периода от 09.03.2019 год. до до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 13.12.2019 год. Като основателни и доказани по размер така предявените искове следва да се уважат изцяло.
Следва да се уважи и искането за законна лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
По иска с правно основание чл.92 ЗЗД:
Със сключения договор за паричен заем № *** год., страните по него „Изи Асет Менинджмънт“ АД в качеството на заемодател и М.Х.Г., в чл., ал.1 от него, са уговорели, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Менинджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; банкова гаранция с бенифициер. В ал.2 на чл.4 от Договора е уговорена клауза, съгласно, която при неизпълнение на задължението си по договора да предостави обезпечение в срока, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 2 007,99 лева, която се заплаща от заемателят разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските се прибавя сумата от 74,37 лева.
В случая в чл.4 Договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение на договорно задължения на ответницата, но съдът намира, че фактически е уговорена допълнителна печалба за заемодателят. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Заемодателят е дал възможност на заемателя едва три дневен срок да му предостави две физически лица поръчители, които обаче трябва да отговарят на множество изисквания – за сравнително висок осигурителен доход, да нямат лоша кредитна история, да не са поръчители или заематели по други договори сключени със заемателя, да работят на безсрочни договори, да нямат неплатени осигуровки за две години. Освен това следва тези поръчители да представят служебна бележка от работодателите си издадена за същия кратък срок – 3 дни от датата на сключване на договора. Налагането на толкова къси сроконе въобще препятства възможността на заемателя да реагира и да изпълни условията, да намери двама поръчители и то такива, които следва да отговарят на всички посочени условия. Що се отнася до втората опция банкона гаранция с бенефицер, то съдът намира, че също поставя мъчно преодолими пречки през заемателя. Налага се извод, че така уговореното в договора не дава възможност на заемателя да избегне плащането на неустойка. Във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на заемодателя, тъй като освен друго, същата е уговорена като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, решаващия съд намира, че за да не възникне задължението за неустойка, както и предвид размера и от 2 007,99 лева /при главница от 3 000 лева/, неустойката излиза извън присъщите и абезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща в средство за обогатяване на заемодателя. Ето защо тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за заемодателя, освен договорната лихва. След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Ето защо и на изложените съображения пердявения от ищецът против ответницата иск за сумата от 1264,29 лева представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 15.03.2019 год. до 05.07.2019 год. следва да се отхвърли като неоснователен.
По
разноските:
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по
чл. 422, ал.1 ГПК, следва да се произнесе
и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора /Определение № 417 от
3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т. О., ТК/.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото производство и 50,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид липсата на особена правна сложност на производството, а и фактическа такава, тъй като делото е разгледано с приемане единствено на писмени доказателства и изслушване на една експертиза.
При този изход на делото искането на ищеца за присъждане на съдебно деловодни разноски следва да се уважи по съразмерност на уважената част от исковете до размера на 641,88 лева, които да се възложат в тежест на ответника по делото.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен
съд – Ямбол
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК, по отношение на М.Х.Г., ЕГН **********,***, че същата дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, адрес: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис – сграда Лабиринт ет. 2, офис 4, представлявано от ***: Д.Б.Б. – ***, 1961.95 лв. - главница, представляваща Задължение по договор за паричен заем № *** г., договорна лихва в размер на 138.44 лв. от 08.03.2019 г. до 05.07.2019 г., обезщетение за забава в размер на 116.99 лв. от 09.03.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 13.12.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 13.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по ч. гр. дело № *** год. по описа на Районен съд Я., като иска за неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 1264.29 лв. за периода от 15.03.2019 г. до 05.07.2019 г. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, М.Х.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к „Люлин-10“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., сумата от 933,78 лева – общо разноски по съразмерност в заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: