РЕШЕНИЕ
№ 17.08.2020 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІІ - ти граждански състав
На седемнадесети юли, две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР:
Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №372 по описа за 2020 година.
Предявени са искове
с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД
и чл.79,ал.1 от ЗЗД от ищеца Б.А.Б., ЕГН- ********** ***, срещу М.О.Ч., ЕГН- ********** ***
В подадената искова
молба се твърди, че на 01.05.2019 г. ищецът е сключил с ответницата договор за
изработка, по силата на който изпълнителката е поела задължението да извърши
поставянето на гипсокартон в таванското помещение в собственото му жилище,
находящо се в с. К. . Уговорен е бил срок на изпълнение на договора 2 месеца,
т. е до края на м. юни 2019 г. Уговорено е било и възнаграждение в размер на 15
лв. на квадратен метър, като това включвало и поставянето на боя върху
гипсокартона. Обема на работа обхващало около 140 кв.м., следователно дължимото
възнаграждение възлизало на 2100 лв. Уговорили са и че материалите ще са за
сметка на възложителя. В тази връзка ответникът закупил материали на стойност
950 лв. Заплатил е и транспортирането им до къщата, в която е следвало да се
извърши ремонта.
Твърди се в
исковата молба, че уговореното възнаграждение е следвало да се заплати след
като се извърши договореното. Въпреки това по настояване на ответницата на 23.06.2019
г. й е заплатено част от уговореното възнаграждение, а именно сумата от 500 лв.
На 22.07.2019 г. е заплатено допълнително възнаграждение още 500 лв. След това
плащане ответницата е започнала работа.
Твърди се, че в
уговореният 2 месечен срок ответницата не е изпълнила дължимото. Независимо от
това, ищецът е извършил и трето плащане на договореното възнаграждение, а
именно на 22.09.2019 г. ответницата е получила сумата от 300 лв. След това
плащане ответницата не само, че не е сторила необходимото и да положи грижата
да довърши уговореният ремонт на сградата, а едностранно и без предупреждение е
прекратила каквато и да е работа по изпълнение на поръчаното. Въпреки, че не е
спазен за срока на изпълнение, ответницата е поставила частично скара от
профили, върху които е монтирала гипскартонни плоскости.
Твърди се, че извършеното
от ответницата е некачествено, тъй като не е спазена технологията за
поставянето на такъв вид строителни материали. Скарата е направена с разстояния
между профили повече от допустимото. Гипскартона е поставен с огромни фуги и
разминавания, така че бъдещи напуквания са неизбежни. Необходимо бе да се
поправи всичко извършено до този момент
Твърди се, че с
нарочна покана на ответницата е предоставен нов срок да отстрани допуснатите
некачествени работи, както и да довърши изцяло работата си. Този срок изтекъл
на 16.01.2020 г. Ответницата не е изпълнила в срок договора, отговорността за
което е изцяло нейна, поради което договорът е развален, поради което се породило
задължението да върне полученото възнаграждение в размер на 1300 лв., с която
сума същата се обогатила за сметка на ищеца, на отпаднало основание, както и да
възстанови сумата от 950 лв. - представляваща обезщетение в размер на
стойността на закупените строителни материали и вложени в некачествения ремонт,
извършен от ответницата.
Моли се съдът да
постанови решение, с което осъдите ответницата да заплати на ищеца сумата в
размер на 1300 лв., с която се е обогатил неоснователно на отпаднало основание,
ведно със сумата от 950 лв. представляваща обезщетение поради неизпълнение на
договорно задължение, до окончателното изплащане на главниците.
Претендират се
разноски. Сочат се доказателства.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, в който се твърди, че ответницата имала поставен нов краен срок
да довърши изцяло работата, който бил до 16.01.2020г. Твърди се в отговора на
исковата молба, че между ответницата и ищеца нямало подписван писмен договор за
ремонт в дома му. Всякакъв вид договорка помежду им не е била в писмен вид,
нито нотариално заверен договор. Възнаграждението което е получила за работата
си е лично негова преценка, защото били в близки отношения, както с дъщеря му,
така и с него. Именно заради тези отношения ответницата не изявявала претенции
относно парично възнаграждение за работата си. Сочи извършената от нея работа
освен възложената й за гипсокартон, а именно: Демонтиране на около 12кв.м.
таван на втория етаж от дома на ищеца; Демонтиране на 12кв.м. ламиниран паркет
и изравняване на нивото на пода; Поставянето на 12кв.м. ламиниран паркет; Полагането
на електрическа инсталация в кухнята на вторият етаж; Демонтирането на тоалетна
чиния, мивка и част от плочките в банята на втория етаж; Изравняването на
нивото на пода на хола на същия етаж с циментова замазка; Поставянето на
талашитени плоскости около 35кв.м. на третият тавански етаж.
Твърди се, че към тази
работа няма получено възнаграждение за положения от ответницата труд за
горепосочените дейности. Сочи, че в изпълнение на задачите възложени от ищеца
ответницата е изпълнила, както следва: Поставянето на около 120кв.м.
гипсокартон, голяма част от който не поставила сама, но няма отправено
обвинение срещу другото лице.
Твърди се, че след
уговорката ищецът често сменял местонахождението, поради липса на работа и като
близък човек на семейството им била запозната със затрудненото им към този
момент финансово положение. За това преустановила дейност в имота на ищеца.
Твърди се, че след
период около месец ищецът я е потърсил във видимо нетрезво състояние, за да я
информира, че е намерил друг човек, който да довърши ремонта, след което тя се
съгласила и нямала никакви претенции към него. Съгласно изложеното ви отговора
на исковата молба, последвали ежеседмични позвънявания, с придружаващи ги
заплахи, при което ответницата се обърнала със жалба към полицията за
психическият тормоз, на който била подложена около месец и половина от негова
страна, вследствие на което ищецът агресирал и повдигнал горепосочените
обвинения срещу ответницата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа страна, следното:
От приетите по
делото доказателства се установява, че през пролетта на 2019г., ищецът Б.
е решил да извърши ремонт но собственото си жилище в с. К. , обл. Пазарджик,
с оглед на което се свързал с ответницата Ч., с която били семейни познати.
На 01.05.2019г.
между страните по делото бил сключен устен договор за изработка, по силата на
който изпълнителят /ответницата Ч./ е поела задължение да извърши поставянето
на гипсокартон в таванското помещение в собственото на ищеца жилище, находящо се в с. К. , обл.
Пазарджик. Уговорен е бил срок на изпълнение на договора 2 месеца, т. е до края
на м. юни 2019 г. Уговорено между страните е било и възнаграждение в размер на 15 лв. на
квадратен метър, като това включвало и поставянето на боя върху гипсокартона.
Обемът на работа обхващал около 140 кв.м., следователно дължимото
възнаграждение възлизало на 2100 лв. Страните се споразумели помежду си,
материалите, необходими за извършване на процесните ремонтни дейности, да бъдат
за сметка на възложителя.
От приетите по
делото стокови разписки се установява, че
ищецът Б. закупил материали на обща стойност от 950.00 лв. , които били предназначени за
извършването на ремонта. Б. заплатил и
транспортирането им до къщата, в която е следвало да се извърши ремонта.
Ответницата Ч.
започнала извършването на възложените от ищеца строително- ремонтни дейности.
Между страните не се спори,че ищецът Б. предал на ответницата сумата в общ
размер на 1300.00лв. /на 23.06.2019г. – сумата от 500.00лв.; на 22.07.2019г.-
500.00лв. и на 22.09.2019г. – 300.00лв./ като възнаграждение за извършените
ремонтни дейности, в изпълнение на
постигнатата между страните договорка.
Видно от приетите по делото
доказателства, на 27.12.2019 год. на
ответницата Ч. била връчена покана за доброволно изпълнение, с която Ч. била
поканена да отстрани некачественото изпълнение на ремонтните дейности в
20-дневен срок от получаване на поканата, за собствена сметка.Изпратената
покана имала характера и на изявление от страна на възложителя за разваляне на
договора, което било изрично упоменато в поканата.
В хода на производството по делото,
съдът е допуснал извършването на съдебно- техническа експертиза, видно от
заключението на която, в таванските помещения, собственост на ищеца, е била
изпълнена облицовка от гипсокартон и изолация от минерална вата на метална
конструкция по стени и тавани на площ от 83.90 кв.м. На място са били
констатирани от вещото лице допуснати
грешки и пропуски при монтажа, които се явяват основна причина за появата на
пукнатини по фугите на всяка една от системите с гипсокартон, след изпълнението
на гипсовата шпакловка, описани подробно в т.2 на част ІV. Редът за отстраняване на
допуснатите грешки е цялостното демонтиране на облицовката от гипсокартон и
изолация от минерална вата на металната конструкция по стени и тавани.
Стойността на вложените материали и допълнителни разходи възлиза на сумата от
1370.00лв. Стойността на труда по уговорена цена е 1258.50 лв.
По делото е разпитан в качеството
си на свидетел Дамян Темелков П. , от показанията на който се установява, че
ответницата Ч. е извършвала ремонтни
дейности в къщата на ищеца през лятото на 2019г., като поставяла гипсокартон.
Материалите били закупени от Б. и същите били вкарани в помещението през
покрива, тъй като пространството било малко. Впоследствие ответницата не
довършила възложената й работа поради
възникнали противоречия с възложителя.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема
следното от правна страна:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД във вр. с чл. 265, ал. 2 ЗЗД.
За да възникне претендираното
спорно материално право следва в обективната действителност да са се
осъществили следните материални предпоставки /юридически факти/: 1/ наличието
на действително облигационно правоотношение по договор за изработка; 2/
възложителят да е заплатил на изпълнителя процесната сума от 1300,00 лв.,
представляваща възнаграждение за извършване на строително-ремонтни дейности
/поставяне на гипсокартон в таванско помещение в жилището на ищеца/ и 3/
договорът да е бил надлежно развален от изправния кредитор, поради виновно неизпълнение
на договорното задължение от страна на ответника, т.е. годният юридически факт
/договорът за изработка, сключен между страните в настоящото съдебно
производство/ да е отпаднал с обратна сила /договорът за изработка може да бъде
развален с исковата молба, както с нея може да бъдат развалени всички
двустранни договори, макар за развалянето им да е необходимо изтичането на
подходящ срок за изпълнение – така решение № 37/22.03.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 920/2009 г., IV г.о., също и решение № 443/26.06.2010 г. на ВКС по гр.д. №
352/2009 г., III г.о./
В настоящия случай, ищецът е
посочил в исковата молба, че желае
сумата от 1300.00лв. да му бъде върната поради пълното неизпълнение на
договора, т.е. претендират се последиците от развалянето на договора за
изработка поради неговото пълно неизпълнение. Искането за връщане на даденото
по договора, направено от ищеца, представлява изявление за разваляне на
договора, тъй като е налице недвусмислена воля за прекратяване на
облигационното правоотношение и заявена претенция за последиците от развалянето
– връщане на даденото. Възстановяването на съществуващото положение /restitutio
in integrum/, също е последица от неизпълнението, поради което искането за
връщане на даденото съдържа и имплицитно изявление за разваляне. Това е така,
защото последиците от неизпълнението не се състоят единствено в развалянето на
договора. По правило развалянето на договора прекратява облигационното
правоотношение с обратна сила, което означава, че всеки трябва да върне това,
което е получил на отпаднало основание /така и решение № 163/28.05.2014 г. на
ВКС по гр.д. № 6458/2013 г., IV г.о./. Следва да се посочи, че при наличието на
недостатъци в изработеното, поръчващият може да иска съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД отстраняването им в подходящ срок, разходите за поправката или намаляване
на възнаграждението, а когато недостатъците правят изработеното негодно за
употреба, поръчващият може съгласно чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора и
иска връщане на даденото на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД с
обезщетение за вредите от неизпълнението по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
Не е необходимо поръчващият да
доказва, че е направил изрично изявление за разваляне на договора, счита се, че
такова изявление е направено, когато поръчващият заяви претенция за последиците
от развалянето - връщане на даденото или обезщетение за вредите от
неизпълнението /така решение № 452/16.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 621/2010
г., IV г.о./. В конкретният случай, от приетите по делото доказателства се
установява, че на 27.12.2019 год. на ответницата Ч. била връчена покана за
доброволно изпълнение, с която Ч. била поканена да отстрани некачественото
изпълнение на ремонтните дейности в 20-дневен срок от получаване на поканата,
за собствена сметка.Изпратената покана има характера на изявление от страна на възложителя за разваляне
на договора, което е изрично упоменато в
поканата. Договорът може да бъде развален с връчване на исковата молба на
ответника, ако останалите предпоставки на чл.87 ЗЗД са налице.
Договорът за изработка по своята
правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен,
възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за
ответника са породени две основни облигаторни задължения – да извърши
уговорените СМР съобразно поръчката в
срок и без отклонение от нея и недостатъци, и да предаде работата на
възложителя, а за ищеца – да приеме /одобри/ извършената работа и да заплати
уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД. Законодателят не е предвидил форма за действителност, поради което действително
материално правоотношение по договор за изработка може да бъде учредено и в
устна форма - при постигнато съгласие между страните по съществените негови
клаузи, като пораждането на това облигационно правоотношение може да се
установява с всички допустими от българския граждански процес доказателствени
средства.
В тежест на ищеца по така
предявеният иск е да установи, че е сключен договор за ремонтни дейности от
01.05.2019 г. между страните, че е изправна страна – заплатил е в изпълнение на
договорните си задължения сумата от 1300,00 лв., /което не се оспорва от ответната страна/,
както и, че е развалил сключения договор. В тежест на ответника е да установи
наличието на основание за задържане на претендираната процесна сума, т.е.
изпълнение на своята насрещна престация по договорното правоотношение –
извършване на възложените му ремонтни дейности.
От приетите по делото
доказателства се установява наличието на сключен неформален договор между
страните, с предмет поставянето на
гипсокартон в жилището на ищеца, находящо се в с. К. , обл. Пазарджик. Този
извод се налага както от приетите писмени доказателства, така и от показанията
на св.П. , който е помагал на ответницата при извършване на съответните
дейности. Ответницата Ч. не отрича, че е поела ангажимент да извърши
съответните дейности по поставянето на гипсокартон срещу заплащане, вкл. че е
предприела действия по изпълнение на възложеното й, поради което съдът приема
за установено наличието на сключен неформален договор между страните.
Възражението на ответницата, което се осланя
на липсата на сключен писмен договор между страните е неоснователно,
доколкото се касае за неформален договор, поради което това обстоятелство не
освобождава ответницата от точното, срочно и качествено изпълнение на задълженията й по сключения
договор.
В тази
връзка от изявленията на страните, както в исковата молба и отговора на
исковата молба, така и в съдебните заседания се установи по делото, че страните
са сключили договор за изработка на основание чл. 258 ЗЗД, като категорично се
установява по делото и каква е била възложената работа на изпълнителя.
Налице е
и втората кумулативно изискуема
предпоставка за уважаването на иска, като се установява, че възложителят е заплатил на изпълнителя процесната сума от
1300,00 лв., представляваща възнаграждение за извършване на строително-ремонтни
дейности /поставяне на гипсокартон в таванско помещение в жилището на ищеца/.
Това обстоятелство не се оспорва от ответницата Ч., която в проведеното на
26.06.2020г. открито съдебно заседание по делото заяви, че е получила сума в
общ размер от 1300.00лв. от ищеца Б..
Съдът
приема също, че договорът е бил надлежно
развален от изправния кредитор, поради виновно неизпълнение на договорното задължение
от страна на ответника. Както бе посочено, договорът за изработка може да бъде
развален и с исковата молба, както с нея
може да бъдат развалени всички двустранни договори, макар за развалянето им да
е необходимо изтичането на подходящ срок за изпълнение.
От приетите по делото доказателства се
установява виновно неизпълнение на договорното задължение от страна на
ответника. От приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните
заключение на съдебно-техническата експертиза, след извършен на място оглед на имота
от вещото лице, се установяват допуснати грешки и пропуски при монтажа, които
се явяват основна причина за появата на пукнатини по фугите на всяка една от
системите с гипсокартон, след изпълнението на гипсовата шпакловка, описани
подробно в т.2 на част ІV. Редът за отстраняване на допуснатите грешки е цялостното демонтиране на
облицовката от гипсокартон и изолация от минерална вата на металната
конструкция по стени и тавани. Стойността на вложените материали и допълнителни
разходи възлиза на сумата от 1370.00лв. Стойността на труда по уговорена цена е
1258.50 лв.
Съдът възприема изцяло
направените от вещото лице доказателствени /фактически/ изводи, тъй като
експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като в. л. е изследвало
пълно и задълбочено предоставената му документация и е отговорило на
поставените задачи, предмет на допуснатата съдебно-техническа експертиза.
Основният спорен по делото
въпрос- дали ответницата е изпълнила основното си задължение по договора, а
именно – да извърши качествено поставяне на гипсокартон в таванското помещение
на ищеца, следва да получи отрицателен отговор, поради което съдът приема, че ищецът е изправна страна по правоотношението
и има право да развали договора.
Договорното правоотношение
обвързва страните и има сила на закон в техните отношения – чл. 20а ЗЗД. Според
чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Относно договора за изработка се прилага специалният текст на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че
работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият
може да развали договора, какъвто е конкретният случай. Работата да бъде
негодна за договорно или обикновено предназначение означава, че изпълнителят е
изпълнил възложеното некачествено и, то толкова некачествено и несъобразено с
възложеното му, че работата, която му е възложена не може да изпълни
предназначението си, което се установява
от приетото по делото експертно заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира.
Ищецът е заплатил възнаграждение
по така сключения договор за изработка в размер на 1300,00 лв., която сума
следва да му се възстанови при отпаднало с обратна сила правно основание /при
развален с обратна сила договор/ – съобразно правната норма на чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД.
Предвид изложеното, предявеният
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
във вр. с чл. 265, ал. 2 ЗЗД следва да бъде уважен.
Твърдението на ответницата, че
сумата от 1300.00лв. е била върната на ищеца остана недоказано в хода на
производството, в подкрепа на това твърдение не бяха ангажирани каквито и да е
гласни или писмени доказателства.
По предявеният иск с правно
основание чл.79,ал.1 от ЗЗД - Съгласно разпоредбата на чл. 258 ЗЗД с договора
за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение. Съгласно
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или
да иска обезщетение за неизпълнение.
В конкретният случай, ищецът
претендира заплащане на обезщетение за неизпълнение от страна на ответника,
което неизпълнение бе установено по
безспорен начин от приетите по делото доказателства. Поетата от ответницата
работа не е била изпълнена качествено и в срок, което е видно от заключението
на приетата по делото експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира, се установи също така, че стойността на вложените материали и
допълнителни разходи възлиза на сумата от 1370.00лв. Единственият възможен
начин за отстраняване на допуснатите грешки е цялостното демонтиране на
облицовката от гипсокартон и изолация от минерална вата на металната
конструкция по стени и тавани, поради което съдът намира предявеният иск за
доказан по основание и размер.
По отношение на разноските - при този изход на делото - уважаването
на исковите претенции, на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото
производство, които се претендират, като за тях е представен надлежен списък по
чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за действителното им заплащане- в общ
размер на 701.90 лв.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.О.Ч., ЕГН- ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Б.А.Б., ЕГН- ********** ***, на основание чл.55,ал.1,предложение трето от ЗЗД, сумата от 1300,00 лева (хиляда и триста лева), представляваща
получено на отпаднало основание и
невъзстановено възнаграждение по развален договор за изработка,
сключен между страните на 01.05.2019г.
ОСЪЖДА
М.О.Ч., ЕГН- ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА Б.А.Б., ЕГН- ********** ***, на
основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, сумата от
950,00 лева (деветстотин и петдесет лева), представляваща
обезщетение за неизпълнение на договор за изработка, сключен между страните
на 01.05.2019г.
ОСЪЖДА М.О.Ч., ЕГН- ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Б.А.Б., ЕГН- ********** ***, сторените
съдебно-деловодни разноски по
производството в размер на 701.90 лв. /седемстотин и един лева и деветдесет стотинки/, на осн. чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
.