Мотиви към присъда по НЧХД № 881 по
описа за 2020г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен
състав
Производството пред ВРС е
образувано по депозирана частна тъжба от
Й.К.К. *** против С.В.Б. *** за престъпление по
чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр.
чл.147, ал.1 от НК, за това, че през м.декември 2019г. и на 09.01.2020г. в гр.Варна,
разгласила позорно обстоятелство за Й.К.К., че е
крадец, като по същото време и място му приписала престъпление-присвояване на
паричната сума от 6594,00 лв. и клеветата е нанесена публично.
В тъжбата се твърди, че на
проведено общо събрание на етажната собственост подсъдимата е заявила, че
тъжителят е крадец. Описано е и че е разпространила твърдение, че тъжителят е
присвоил сумата от 498,00лв. от общите пари на входа, а впоследствие и
6594,00лв. След преразпределяне на делото на настоящия докладчик е констатирана
непълнота на фактическите твърдения, изложени в жалбата. Недостатъците на тъжбата подлежат на отстраняване в даден от съда срок и
само ако това не бъде сторено без уважителна причина, делото може да се
прекрати. (Решение № 203 от 27.06.2011
г. на ВКС по н. д. № 1077/2011 г., III н. о., НК). В практиката си ВКС изтъква,
че е неправилно становището, че пропуски и грешки
на тъжбата не могат да
се отстраняват в съдебно заседание - в обратния смисъл Тълкувателно решение № 34 от 3.08.1990 г. по
н. д. № 29/1990 г., ОСНК. (Решение № 5 от 21.01.2003 г. на ВКС по н. д. № 628/2002
г., I н. о.).
Указания за отстраняване на допуснатите непълноти
не са дадени от първоначално определения докладчик, но при преразпределянето на
делото разглеждането му започва отначало. Поради това в съдебно заседание са
дадени указания за отстраняване на недостатъците, в изпълнение на които
е прецизирано частното обвинение,
като се уточнява, че инкриминираните действия се изразяват и в това, че през
м.декември 2019г. подсъдимата е залепила във входа на блока лист от кухненска
ролка, с ръкописен текст, озаглавен „Липса от ревизия до 2018г.“, съдържащ
твърдения за липса от ревизия на пари, принадлежащи на етажната собственост в
размер на 448лв., (приложен като л.44 от делото), както и че на 09.01.2020г. подс.Б. е посетила местоработата на тъжителя и е представила
документ, съдържащ твърдения за липса от ревизия в размер на 6594 лв.,
причинена от Й.К., който избягал, без да внесе тази сума в касата на ЕС
(приложен като л.45 от делото). Подсъдимата чрез защитника си заявява, че частното обвинение им е ясно и са
готови да се защитават по него.
Пострадалото лице Й.К. предявява
граждански иск в размер на 1000 лв. за причинени неимуществени вреди, резултат
от инкриминираното деяние, ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата. Искът е предявен своевременно и от
легитимирано за целта лице, поради което е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство, като частният тъжител е конституиран и като
граждански ищец.
В съдебно заседание частният
тъжител се явява лично и с процесуален представител, който поддържа
повдигнатото обвинение. Намира частното обвинение за доказано от обективна и
субективна страна. Моли съда да признае подсъдимата за виновна и да уважи
изцяло предявения граждански иск. Претендира присъждане на направените разноски.
В хода на съдебните прения защитникът- адв.Р. изразява становище за недоказаност на частното
обвинение. Намира, че подсъдимата не е целяла да разгласи позорни обстоятелства
за тъжителя. Настоява, че Б. е имала основания за твърденията си, като оспорва
достоверността на част от събраните доказателствени
средства и обосноваността на експертното заключение. Моли Б. да бъде призната
за невиновна и за присъждане на направените по делото разноски.
В хода на съдебното следствие
подсъдимата Б. заявява, че не се признава за виновна и дава подробни обяснения
по предявеното й с частната тъжба обвинение. В последната си дума моли
съда да бъде оправдана.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата и частният тъжител
били съседи, като живеели във вх.1 на бл.№63, в гр.Варна, кв.“Възраждане“. През
периода от 18.05.2015г. до 11.06.2019г. тъжителят бил управител на етажната
собственост и организирал събирането и изразходването на необходимите за
поддържането на общите части средства. На провежданите през този период общи
събрания на етажната собственост подсъдимата започнала да твърди, че липсва
отчетност за правените разходи и обвинявала тъжителя, че е злоупотребил с
общите пари. На едно от събранията отново предявила претенции към него и заявила,
че той е „крадец“. Във връзка с твърденията й на 19.04.2019г. била извършена
ревизия, в която освен подсъдимата и тъжителя участвали свидетелите М.Г. и С.А.
, но липси не били констатирани. Подсъдимата
обаче отказала да подпише протокола за извършената ревизия. На 19.08.2019г.
била извършена втора ревизия, в която участвали свидетелите М.Б.Г. и К.Б.А., за
приходите и разходите на етажната собственост за периода от м.май 2015г. до
м.юни 2019г. включително, в хода на която отново било установено, че няма липси
в касата на ЕС. Въпреки това подсъдимата продължила да изнася твърденията си за
злоупотреби от страна на тъжителя, а също и на предишния домоуправител- Б.С.,
пред живущите във входа. Междувременно на 08.02.19г. подсъдимата депозирала в
Трето РУ при ОД на МВР-Варна жалба, в която се оплаквала, че Б.С. и съпругът й Х.
С. са й отправяли заплахи по повод твърденията й за липса на отчетност относно
общите средства и поради исканията й да направи проверка. Била образувана
преписка №2857/19г. по описа на ВРП, приключила с Постановление за отказ да се
образува наказателно производство от 19.06.2019г. Прокурорът приел, че липсват
данни за извършено престъпление, тъй като от материалите по преписката се
установявало, че след извършена ревизия не са установени липси от касата, а
средствата на етажната собственост са разходвани правомерно. В
постановлението било посочено също, че Б. е заявила, че е направила ревизия на
касата на К. и няма забележки по отношение изразходените средства. Независимо от това и въпреки че
при извършването на първата ревизия й били предоставени за запознаване всички
отчетни документи, подсъдимата продължила да твърди на провежданите общи
събрания, че тъжителят е „крал“ от общите средства, като изнасяла твърдения за
присвояване от негова страна на конкретни суми, които с времето се увеличавали.
Същата пишела обръщения към тъжителя, съдържащи нейни изчисления, в които го
призовавала да внесе в касата на входа различни суми и предупреждавала, че в
противен случай ще заведе дело в съда. Някои от писмените изявления поставяла
на табло за обяви във входа.
На 09.01.2020г. подсъдимата
отишла в МБАЛ-Варна към ВМА, Отделение по инвазивна кардиология, където тъжителят
работел, придружена от св.А. Б. заявила на св.П. П. -санитар в Отделението, че
търси д-р Й.К.. Св.П. обяснила, че тъжителят е на военна мисия в Мали, при
което подсъдимата й предала лист, на който саморъчно била изписала текст,
започващ с: „До д-р Й.К.К. ***. От 5 години молим К.
да внесе липсата от ревизията- 6594,00 лв. и избяга без да ги внесе“, след
което били изписани различни изчисления. Текстът завършвал с изявлението: „Да
внесе парите, липсващи от касата или ще заведем дело в съда. От съседите
му-бл.63, вх.1“. Листът (приложен като л.45 от делото) бил сгънат на две, но не
бил поставен в плик. Подсъдимата казала на св.П. да предаде листа на тъжителя, попитала я за
името й и заявила, че ще се постарае да разбере, дали е предала писмото. Св.П. отнесла листа на св.Евелина Николова Троянова-мед.сестра в Отделението по инвазивна кардиология
и двете се запознали с текста на писмото. С писменото изявление на подсъдимата
се запознали и други работещи в Отделението, като твърденията й били предмет на
обсъждане в продължение на 2-3 дни. След завръщането си в страната тъжителят узнал
за действията на подсъдимата и депозирал частна тъжба по случая.
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на събраните доказателства- от
обясненията на подсъдимата, от показанията на свидетелите К.Б.А., М.Б.Г., П. А.П.
, М.Х.Е., С.Ж.А., С.Г.А. , Е.Н.Т., И.А.И.и К.Б.П., както и от присъединените на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото. По искане на защитника
е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, както и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, заключенията на които са приети от съда като
обосновани и компетентно дадени.
С
най-голямо значение за фактическите изводи на съда са обясненията на
подсъдимата, показанията на свидетелите П. П. , Е.Т. и С.А., както и приложеният
като писмено доказателство документ, изписан от подсъдимата и приложен като
л.45 от делото.
Освен доказателствено средство обясненията на подсъдимия са и
важно средство за защита, поради което тяхната достоверност винаги следва да
бъде преценявана внимателно. В случая обаче подсъдимата не отрича
обстоятелствата от значение за делото- в обясненията си пред съда Б. признава,
че е изготвила процесния документ (започващ с текста:
„До д-р Й.К.К. ***. От 5 години молим К. да внесе
липсата от ревизията- 6594,00 лв. и избяга без да ги внесе“), както и че е
отишла в Отделението по инвазивна кардиология и е предала документа на св.П. с указания да бъде връчен на тъжителя. Не
отрича и че е изготвила и други приложени по делото документи, съдържащи
подобни изявления.
Свидетелите П. и А. потвърждават обстоятелството, че
документът е предаден на първата от подс.Б.. В
показанията на свидетелите П. и Т. се
съдържат и данни, че съдържанието на документа е станало достояние на широк
кръг лица, работещи в отделението. Липсват основания показанията на посочените
свидетели да не бъдат кредитирани. Макар и свидетелите П. и Т. да са в близки колегиални отношения с
тъжителя, това не поставя под съмнение достоверността на твърденията им, тъй
като те кореспондират на изнесеното от подсъдимата и св.А. и не се опровергават
от други доказателства по делото. Самата Б. в съдебно заседание заявява
изрично, че св.П. е казала истината. При
това положение съдът приема изложените обстоятелства за установени по несъмнен
начин.
Както беше посочено, подсъдимата
не отрича, че е изписала процесния документ и го е
предоставила на св.П. . Настоява само, че е посетила местоработата на тъжителя
на 19.12.2019г., а не на 09.01.2020г. Съдът намира обясненията й в тази им част
за недостоверни. В показанията си св.П. заявява, че подсъдимата е дошла в отделението в началото на годината. Същата визира
текущата година, през която е разпитана пред съда, а именно-2020г. В обясненията си Б. твърди, че е посетила
болницата, за да вземе час за преглед на внучетата си. От приложения на л.64
амбулаторен лист е видно, че е извършен преглед на 16.01.2020г. и следователно
подсъдимата е била в болницата преди тази дата, за да ангажира час за преглед.
В посоченият амбулаторен лист е отбелязано, че прегледът е извършен по
направление, издадено на 19.12.2019г. Следователно не е възможно подсъдимата да
е посетила местоработата на тъжителя на тази дата, тъй като не заявява да е
посетила лекар с внуците си за получаване на направление, а че е отишла със
съседка за получаване на час за преглед. Изводът е, че получаването на
направлението е било в друг момент, след който подсъдимата се е уговорила със
св.А. да посетят заедно болницата. От изложеното следва, че достоверни се
явяват твърденията на св.П. , че процесните действия
са извършени в началото на 2020г.-т.е. между 01.01.и
16.01.2020г. (когато е проведен прегледа, за който Б. твърди, че е ангажирала
час). В депозирания писмен отговор на частната тъжба подсъдимата е заявила, че
е посетила болницата на 09.01.2020г., въпреки че сочи различен повод от процесния. Макар и да няма качеството на обяснения на
подсъдим по смисъла на НПК, посоченото писмено изявление се явява индиция, потвърждаваща, че именно 09.01.2020г. е датата, на
която Б. е посетила местоработата на тъжителя и е представила процесния документ. Предвид всичко изложено и при липсата
на доказателства в различна насока съдът приема датата на извършване на
инкриминираното деяние за установена по несъмнен начин.
Показанията на свидетелите К.А., М.Г.,
М. Е. , С.А. , И.И. и К.П. предоставят информация за
трайното поведение на подсъдимата спрямо дейността на тъжителя като управител и
постоянно изразяваното от нея съмнение в законността на действията му. От
показанията на свидетелите А., Г. и А. е
видно също, че подсъдимата не е имала обективни основания за твърденията си-
проведени са две ревизии, при които не са установени никакви липси и
несъответствия в приходите и разходите на етажната собственост. Св.Г. заявява
изрично, че при извършената ревизия тъжителят е представил необходимите отчетни
документи и подсъдимата се е запознала с тях „лист по лист“. От своя страна св.А.
е категоричен, че е прегледал всички документи и потвърждава изводите от
ревизията. Свидетелят е с висше икономическо образование, като същевременно не
е в особено близки или влошени отношения със страните по делото, при което
показанията му се ползват с висока степен на достоверност. От показанията на
свидетелите А., Е., И. и П. е видно, че у тях под влияние на действията на
подсъдимата е възникнала убеденост за липса на отчетност от страна на тъжителя-
според св.Е. „Г-жа Б. казва, че парите не излизат“, а св.И. казва: „Г-жа Б.
искаше да правим ревизия…Парите са в джоба на Данчо.“
Като цяло съдът намира, че никой
от посочените свидетели не се отклонява съзнателно от истината, тъй като в
основни линии показанията им кореспондират помежду си. Разминаване е налице
само по отношение използването на определени изрази между страните на
провежданите общи събрания. Според св.А. подсъдимата е нарекла тъжителя мошеник
и крадец. Св.Г. също потвърждава, че Б. е използвала израза крадец по отношение
К., като в подобна насока са и показанията на св.А. . От своя страна
свидетелите Е. и И. твърдят, че тъжителят е отправял обидни изрази на
подсъдимата. Посочените несъответствия лесно могат да се обяснят с
обстоятелството, че свидетелите не са присъствали на всички проведени общи
събрания и сами по себе си не обуславят извод за недостоверност на показанията
на разпитаните лица.
Отново следва да се
подчертае, че възприетата от съда фактическа обстановка е установена по
несъмнен начин и в основни линии не се оспорва от подсъдимата.
На подсъдимата е повдигнато обвинение и за
това, че заявила, че тъжителят е крадец на едно от проведените общи събрания,
както и че на неустановена дата през м. декември 2019г. поставила
на видно място във вход №1 на бл.63, находящ се в
гр.Варна, ж.к.“Възраждане“, саморъчно изписан лист, с текст: „Липса от ревизия
до 2018г. Й.К.- 448 лв.“. Съдът намира за недоказано частното обвинение в тази му
част. Действително, от показанията на част от свидетелите се установява, че
подсъдимата е използвала израза крадец по отношение тъжителя. Никой от
свидетелите, твърдящи това обаче не е в състояние да конкретизира кога е
извършено описаното действие. При това положение е невъзможно да се установи
дали се касае за деяние, извършено в срока по чл.81, ал.3 от НПК и следователно
не може да се извърши преценка допустимо ли е осъждането на подсъдимата за
извършването му. При невъзможност всички обстоятелства, имащи значение за
наказателната отговорност на подсъдимата да бъдат установени, съдът намери за
недоказано използването на посочения израз по отношение тъжителя в срока, в
който е допустимо предявяването на частно обвинение.
Недоказано се
явява и обвинението, че подсъдимата е поставила във входа лист с
текст, изписан на гърба на кухненска ролка: „Липса от ревизия до 2018г. Й.К.-
448 лв.“. Някои от свидетелите потвърждават, че подсъдимата е поставяла подобни
писмени изявления на видно място във входа, но конкретният лист не е разпознат
от никой от свидетелите при предявяването му в съдебно заседание. Самата
подсъдима признава, че е написала тази бележка, но твърди, че я е предала лично
на тъжителя. При това положение и при липсата на доказателства това конкретно
писмено изявление да е било поставено от подсъдимата на таблото за обяви във
входа, съдът счете изложеното обстоятелство за недоказано.
По искане
на защитата е назначена съдебно-счетоводна експертиза за постъпленията и
разходите в касата на ЕС, извършени през периода, през който тъжителят е
изпълнявал функциите на управител на етажната собственост. Защитникът
обосновава искането си с разпоредбата на чл.147, ал.2 от НПК. Съдът намира за
необходимо да посочи, че в действителност приложението на нормата е разбрано
неправилно от защитата в конкретния случай. На подсъдимата не е повдигнато
обвинение за цялостното й поведение спрямо тъжителя и за трайно изразяваните
съмнения в неговата почтеност. Частното обвинение в частта, приета за доказана
от съда, касае съвсем конкретно деяние, а именно- че на 09.01.2020г.
подсъдимата е отишла в отделението, в което работел тъжителя и предоставила на
св.П. документ, приложен като л.45 от
делото. Посоченият документ съдържа следното писмено изявление „От 5 години
молим К. да внесе липсата от ревизията-6594,00лв. и избяга без да ги внесе“. Документът
съдържа следните твърдения: че преди пет години на дейността на тъжителя е
направена ревизия и че при ревизията е установена липса в посочения размер,
както и че той е бил наясно със задължението си да възстанови посочената сума,
но умишлено е „избягал“, т.е.-целенасочено е избягнал изпълнението на това
задължение. По делото не само не се доказва, но и не се твърди от страна на подсъдимата на тъжителя в посочения
период да е направена ревизия, а още по-малко-след провеждане на такава да е
констатирана липса в конкретния размер. Напротив, напълно ясно е и не се твърди
друго, че претендираната в документа сума не е
определена в резултат от ревизия, а от изчисленията, извършени от самата Б..
Поради това поисканата ССчЕ не е от естество да
докаже истинността на разгласените обстоятелства, тъй като инкриминираното
деяние не се изразява в постоянно изразяваните становища на общите събрания, че
тъжителят е присвоявал парични средства от Етажната собственост, а в това, че
на конкретна дата е предоставила на св.П. процесния документ,
съдържащ изявления, които и самата подсъдима не твърди да са верни, а именно-
че преди 5 години е проведена ревизия, която е установила липса в размер на
6594,00лв. Поради това са като цяло неотносими към предмета на доказване част от показанията на посочените
от подсъдимата свидетели, които не касаят процесното
деяние, каквито са например твърденията относно провежданите ремонти, какви
осветителни тела са монтирани във входа, бил ли е тъжителят овластен
от общото събрание да сключи договор, в изпълнение на който е предал 2000лв. от
касата на ЕС и др.под. По същите съображения съдът отказа назначаването на
експертиза с вещо лице електроинженер, което да посочи какви ел.уреди са
закупени за входа и т.н. Все пак следва да се отбележи, че св.П. , който
твърди, че тъжителят не е бил овластен от общото
събрание да сключи договор за ремонт, заявява, че често е отсъствал от
провежданите събрания, тъй като е работил като моряк и е пътувал извън
страната, т.е. същият няма как да е категоричен за това какви решения са
вземани на събранията, след като не е присъствал на част от тях.
Независимо от изложеното съдът уважи искането за назначаване на ССчЕ с оглед установяване субективната страна на деянието. От
заключението на експертизата се установява, че за периода от м.05.2015г. до
м.06.2019г. приходите на етажната собственост са възлизали на общо 17273,32лв.;
направени са разходи в общ размер на 11042,61лв. Остатъкът е в размер на
6230,71лв., като на следващия домоуправител тъжителя е предал сумата от
6241,10лв, т.е.- предал е с 10,39лв. повече отколкото са били собствените на ЕС
суми. Съдът не намери основания да се съгласи с пространните възражения на
защитата относно част от представените разходооправдателни
документи и оспорването на експертното заключение. Вещото лице безспорно
притежава необходимите специални знания и заявява категорично, че за никой от
представените й документа не съществува съмнение относно съответствието му с
нормативните изисквания. Защитата оспорва достоверността на заключението, като
твърди, че представените на вещото лице протоколи не са подписвани от живущите
във входа, тъй като те се подписвали на тетрадка с карирани листи, а не на бели
такива. Настоява за назначаване на графическа експертиза, която да установи дали
действително подписите са положени от членовете на етажната собственост. При
предявяване на посочения от подсъдимата свидетел Пенов на три от протоколите за
събирани суми на случаен принцип обаче, същият потвърждава, че подписите в
съответната графа за неговото жилище са положени от него. При това положение
липсват основания за съмнение, че подписите в протоколите са положени от
живущите във входа, като не възниква и съмнение в обосноваността и правилността
на заключението на експертизата. Следва да се отбележи, че за възникването на
подобно съмнение е необходимо наличието на конкретни данни, които да опровергават заключението, а такива в случая
не са налице. Енергично изразяваното несъгласие с изводите на вещото лице, само
по себе си, не може да обуслови възникването на подобно съмнение и
назначаването на повторна експертиза.
В съдебно заседание подсъдимата представя копие от разписка за платени от нея
сметки за 2018г. за сумата от 145,52лв., подписана от тъжителя. Вещото лице
заявява, че този документ не й е бил предоставен, като пояснява, че заплащането
на такива суми не е отразено в справките за 2018г. Доколкото документът не е
известен на вещото лице, поставена е допълнителна задача същият да бъде
съобразен и да се посочи би ли довел до промяна в депозираното заключение. В
допълнителното заключение вещото лице посочва, че от разписката не може да се
установи заплащането на какви точно задължения са отразени в документа, като
след приспадане на дължимите за периода суми се получава надплатена сума от 56,90лв.,
за които не е ясно на какво основание са платени. Посочва също, че ако
отразената в разписката сума се счете за допълнително внесена, то тъжителят е
предал със 116,51лв. по-малко от установената наличност. В тази връзка е
извършен повторен разпит на св.Г., която заявява, че Б. е платила натрупани
задължения в размер на около 40,00лв., подписала се в тетрадката за събираните
суми, но поискала и разписка. Твърди, че тъжителят се подписал на представен му
от подсъдимата празен лист, както и че разписката е била за суми, отразени и в
тетрадката, т.е. дублира вече направените вписвания на платени задължения. При
това положение е видно, че в действителност не е налице несъответствие между
получените и предадените от тъжителя суми, а дори и да се счете, че е
установено такова, то същото би било незначително и по никакъв начин не би
кореспондирало на претендираните от подсъдимата липси.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.147, ал.1 от НК предвижда наказание за субект, който разгласи позорно обстоятелство
за другиго или му припише
престъпление. Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на
човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността. Съставът на
клеветата е свързан с разгласяване на конкретни обстоятелства, определени факти (явления от миналото
и настоящето), които са неистински (неверни, не съществуват
в обективната действителност)
и са позорни (недостойни от гледище
на общоприетите морални разбирания и предизвикват еднозначната негативна оценка на обществото). Разгласяването е довеждане
до знанието на трето лице
на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Частен случай на разгласяването на позорни обстоятелства представлява втората форма на изпълнителното деяние на престъплението
клевета, а именно-
приписване на престъпление, което не е извършено от пострадалия. При тази форма деецът
твърди пред трето лице, че
пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил. Тъй като престъплението винаги е деяние, укоримо от гледна
точка на общоприетите морални норми, то винаги
се отразява отрицателно на доброто име на
този, за когото се твърди,
че го е извършил.
Да се припише някому престъпление означава да се изразят твърдения, че дадено лице
е осъществило елементите от състава на
дадено престъпление, достатъчно конкретизирано по време, място
и признаци. Не се изисква приписваното
престъпление да бъде юридически формулирано, нито да бъде пълно
индивидуализирано, да се използват специални
термини. Достатъчно е твърденията да
съдържат конкретни данни за основните
характеристики на приписваното престъпление.
(„Помагало по
наказателно материално право за кандидатите за младши съдии и младши прокурори“
на НИП).
В практиката си ВКС също изтъква,
че при втората форма на изпълнителното
деяние деецът излага пред трети
лица твърдения, че пострадалият е извършил престъпление, т.е. общественоопасно
деяние, което трябва да е достатъчно описано по време,
място, начин и обща характеристика на извършване, макар и не напълно конкретизирано. За съставомерността на
извършеното е необходимо позорното обстоятелство да е неистинско, а приписаното престъпление
да не е извършено
от оклеветения, както и деецът да съзнава това. За съставомерността на деянието не
се изисква приписаното престъпление
да е правно квалифицирано от тъжителя, необходимо е същото да е свързано
с изнасянето на неверни факти, като самото твърдяно
противоправно деяние следва да е конкретизирано
в достатъчна степен, за да се
възприеме като отрицателна характеристика за личността на
неговия извършител. (Решение № 75 от 12.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 3142/2011 г.,
II н. о., НК; Решение № 384 от 10.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 1842/2011 г., I
н. о., НК Решение № 17 от
17.02.2011 г. на ВКС по к.
н. д. № 641/2010 г., I н. о., НК).
В разглеждания случай съдът
намира, че с деянието си подсъдимата е осъществила състава на престъпление по чл.148,
ал.2, вр. с ал.1, т.1, вр.
с чл.147, ал.1, предл.2 от НК, тъй като с изявлението
си в процесния документ е приписала на тъжителя
престъпление по чл.206, ал.1 от НК и клеветата е нанесена публично. Както беше
посочено, в изготвения от подсъдимата документ се съдържат твърдения, че на
тъжителя е направена ревизия, която е констатирала липси в конкретен размер,
които той не е внесъл, а е „избягал“. Тези фактически твърдения съдържат признаците
на престъпление „обсебване“, а именно- противозаконно присвояване на парични
средства, които владеел, собственост на Етажната собственост. В практиката си съдилищата приемат, че
неправомерното присвояване на парични средства на етажната собственост от
страна на домоуправителя осъществява състава на престъпление по чл.206, ал.1 от НК. (Присъда по НОХД№411/19г. на РС-Кюстендил и др.). Претендираното
от подсъдимата престъпление е достатъчно конкретизирано като време (преди пет
години) и особености (сума в размер на 6594лв., липсващи от касата, собственост
на съседите на тъжителя в кв.“Възраждане“ , бл.63, вх.1, като той избягал, без
да ги внесе). С изготвянето на процесния документ и
предоставянето му на св.П. подсъдимата е
разгласила твърденията си за констатирана липса в конкретен размер, с което е
приписала на тъжителя извършването на престъпление по чл.206, ал.1 от НК и е
осъществила от обективна страна втората форма на изпълнителното деяние на
престъплението клевета.
На следващо място,
нормата на чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК
предвижда по-тежко наказание за клевета, нанесена публично. Публичността като
основание за по-тежка наказуемост НК винаги
свързва с възможността престъплението да бъде възприето от повече или
от неограничен кръг лица, като е достатъчно
да е възприето от повече от две-три лица (Решение № 88
от 10.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 50/2009 г., I н. о., НК; Решение № 102 от 24.II.1976
г. по н. д. № 59/76 г., I н. о.). В случая твърденията на подсъдимата са
станали достояние на свидетелките П. и Т.
, на лице, посочено като д-р М. , а също така са били обсъждани между всички
лекари и сестри, работещи в отделението (видно от показанията на св.Т. ).
Следователно клеветата е разпространена публично, тъй като подсъдимата е дала
възможност с твърденията й да се запознаят неограничен кръг лица, работещи в
отделението, като е установено по
делото, че със съдържанието на документа са се запознали повече от 2-3 лица.
Съдът намира и че престъплението е осъществено от
субективна страна. Клеветата е умишлено разгласяване
на неистинско позорно обстоятелство за другиго или
приписване на престъпление, което не е извършено. От субективна страна, клеветата може да бъде осъществена
с пряк или евентуален умисъл. В случаите, когато е приписано престъпление, то следва да не е извършено
от пострадалия, което да се съзнава от клеветящия или
най-малко да се допуска неистинността
на твърденията, включително по отношение авторството. Съдебната
практика приема, че умисълът за клевета се изключва, ако съществува
обоснована на обективни факти
увереност в истинността на разгласяваното обстоятелство. Необходимо е обаче наличието на конкретни обективни факти, стоящи вън
от съзнанието на подсъдимата за правотата
на твърденията й. Субективната съставомерност
на клеветата не може да
бъде изключена от така наречената,
необоснована, гола субективна увереност. (В тази насока са Решение № 244 от
5.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 568/2012 г., I н. о., НК; Решение № 745/1991 г. на
ІІІ н.о. на ВС, като изложеното становище се
споделя и в решението по ВНЧХД № 351 по
описа на ВОС за 2017 г.). В конкретния случай подсъдимата не е разполагала с
никакви обективни обстоятелства, които да обусловят субективната й убеденост,
че тъжителят е присвоявал от средствата на етажната собственост. Напротив, Б. е
била запозната с резултатите от проведените две ревизии, в едната от които е
участвала лично и се е запознала с представените разходооправдателни
документи (“лист по лист“); във връзка с преписката, образувана по нейна жалба,
е извършена проверка на дейността на тъжителя, в хода на която не са открити
несъответствия- в постановлението за отказ да се образува досъдебно
производство прокурорът посочва, че след извършена ревизия не са установени
липси от касата и средствата на етажната собственост са разходвани правомерно.
В постановлението се посочва и че Б. е заявила, че е направила ревизия на
касата на К. и няма забележки по отношение изразходените средства. Изводите в
постановлението на ВРП, ценено в качеството му на писмено доказателство, по
принцип не са задължителни за съда. То обаче е изготвено от компетентен орган, в резултат от извършени
надлежни действия по установяване на отразените в него обстоятелства
и следва да бъде отчетено при формирането
на изводите на съда. От
обстоятелството, че постановлението е било връчено на подсъдимата, която е била
запозната и с резултатите от проведените две ревизии е видно, че не са
съществували никакви обективни обстоятелства, на кои да почива нейната
убеденост, че тъжителят е присвоявал от поверените му средства, а виждането й е
основано на чисто субективните й разбирания за стойността на извършваните
ремонтни дейности и др. под. Този извод се потвърждава и от заключението на
назначената съдебно-счетоводна експертиза, която не констатира в резултат от
дейността на тъжителя да са настъпили липси. Показателно за начина на формиране
на убеждението на подсъдимата е отношението й към експертното заключение.
Същото е подробно мотивирано и онагледено с таблица, в която са описани всички
направени разходи и документите, с които са удостоверени, като в съдебно
заседание вещото лице отговаря убедително на всички поставени въпроси,
включително и за конкретни документи, които при поискване представя на страните
и дава необходимите пояснения за тяхната законосъобразност. Независимо от това подсъдимата
упорито оспорва заключението и настоява лично да извърши съответните
изчисления. Видно е при това положение, че Б. не формира становището си въз
основа на обективни факти, а съобразно личните си субективни разбирания, които
обаче, както беше посочено, не могат да обусловят отпадане на умисъла за
извършване на клевета. Неподкрепените й с нищо изявления за такава
убеденост не са идентични с наличието на действителна такава, основана на обективни факти. След като в случая не е била налице
субективна увереност, която да е била
основана на обективни факти в правотата на изнесеното,
а доказателства за
наличие на такива обективни факти, стоящи вън от
съзнанието на подсъдимата за правотата й не са ангажирани в настоящото производство, обосновава се единствено възможния извод за наличието на субективната страна на престъплението
клевета за приписаното на тъжителя
престъпление.
По
отношение субективната страна на деянието подсъдимата възразява, че не е целяла
да злепостави тъжителя и не е помислила дали св.П. , на която предава писменото
си изявление, ще се запознае с него и ще сподели с някого. Доводите са
неоснователни. Според разпоредбата на чл.11, ал.2 от НК деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е неговите общественоопасни
последици и е искал (пряк умисъл) или
допускал (евентуален умисъл) настъпването на тези последици. Общественоопасните последици се допускат, когато деецът се съгласява
с настъпването им. При евентуален умисъл деецът макар и да не цели
причиняването на последиците от престъплението, все пак ги очаква
като възможен резултат от своето поведение. Евентуален умисъл е налице, когато извършителят съзнава възможното настъпване на общественоопасните последици, но се
отнася безразлично към тях. Съдебната практика последователно посочва, че евентуален
умисъл е налице, когато общественоопасните последици са възможен, но не и неизбежен резултат от деянието. (Решение №113/97г. на
ВКС по н.д.№65/97г., 5-членен състав).
В Решение №397/11г. на ВКС по н.д.№2022/11г., II н.о. се приема, че
подсъдимите са действали виновно, тъй като не
са били лишени
от ментален капацитет и социален опит и не са
били под влияние на други
фактори, осуетяващи възможността да постигнат съзнателни представи за общественоопасните
последици от поведението им. Сочи се, че житейската
практика на подсъдимите, на фона на ненакърнената
им вменяемост, прави неоснователно възражението, че те не са
могли да предвидят общественоопасните последици от деянието.
Предвид възприетата
фактическа обстановка и при съобразяване на установената трайна съдебна практика по изложените
въпроси, съдът намира, че в разглеждания
случай подсъдимата е действала с евентуален умисъл. Като човек с нормална
психика, подсъдимата несъмнено
е имала
формирани в съзнанието си представи за
възможността св.П. , а и други лица да се запознаят
с писменото изявление, след като й е предала свободно сгънат на две лист, който
не е поставен в запечатан плик, като възможността за свободен достъп до
изписания текст не е ограничена по друг начин. Действително, същата не е имала конкретна представа за по-нататъшното
развитие на ситуацията, но според установената и коментирана по-горе съдебна практика това по никакъв
начин не изключва евентуалния умисъл за извършване
на деянието. След като е съзнавала потенциалната
възможност текстът
на документа да стане достояние на други лица (превид
неувредената си психика и житейски опит), като не е ограничила по никакъв начин
достъпа до него, подсъдимата се е отнесла безразлично към възможността
да разпространи пред
други лица твърденията си, че тъжителят е извършил престъпление и следователно е действала с евентуален умисъл. Този извод се потвърждава и от трайното поведение на подсъдимата на
провежданите общи събрания, на които открито е заявявала вижданията си и е
разпространявала твърденията си, че К. е „крал“ от общите средства, като не е
имала задръжки в тази връзка и се е отнасяла безразлично към това, че по този
начин накърнява доброто име на тъжителя.
Предвид всичко изложено съдът
намира, че с поведението си подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.148, ал.2, вр.
с ал.1, т.1, вр. с чл.147, ал.1, предл.2
от НК. По принцип тъжителят е длъжен
да посочи изчерпателно в тъжбата си фактическите обстоятелства по престъплението, защото така се очертава
предмета на доказване по делото.
Правната квалификация е допустим, но не и задължителен
елемент, а съдът следва да приложи
правото съобразно приетите за установени
факти. (Решение № 172 от 27.05.2014 г. на ВКС по
н. д. № 470/2014 г., II н. о., НК). В случая обаче с частната тъжба не само са наведени
фактически твърдения, но е направено и изрично искане подсъдимата да бъде призната за виновна в това, че на
09.01.2020г. в гр.Варна е приписала на тъжителя престъпление -присвояване на
сумата от 6594лв. и клеветата е нанесена публично. Предвид всичко изложено
по-горе съдът счете частното обвинение за доказано и призна подсъдимата за
виновна в извършването на процесното деяние.
Макар и да се установи от
свидетелските показания, че подсъдимата е разгласила и позорно обстоятелство за
тъжителя, а именно- че е крадец, предвид невъзможността да се установи времето
на извършване на деянието и допустимостта на осъждането съдът призна Б. за
невиновна в тази част на обвинението. Не би могло да се счете, че се касае за
продължавано престъпление предвид липсата на еднородност на обстановката и на
начина, по който са разпространени клеветническите твърдения.
Доколкото не се доказа и да е
поставила на видно място на таблото за обяви във входа приобщеният като л.44
документ, съдът я призна за невиновна в извършването на това деяние.
По
отношение престъплението, извършено от подсъдимата, съдът намира, че са налице
предпоставките по чл.78а от НК, а именно:
-за
престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1,
т.1, вр. с чл.147, ал.1, предл.2
от НК, законът предвижда наказание глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева
и обществено порицания;
-подсъдимата,
не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК
- от
престъплението не са причинени имуществени вреди;
- не са налице
отрицателните предпоставки,
предвидени в чл.78а, ал.7 от НК, изключващи приложението
на алинеи 1-6.
Предвид
изложеното съдът прие, че подсъдимата Б. следва да бъде освободена от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК. При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи
обстоятелства липсата на предходна съдимост и на данни за други
противообществени прояви, възрастта на подсъдимата и добрите характеристични данни. Като отегчаващо
обстоятелство съдът отчете трайно проявеното от подсъдимата поведение, довело
до реално накърняване на доброто име на тъжителя и до създаване у част от
съседите на убеждение в истинността на твърденията й („Парите са в джоба на
Данчо“). Това обстоятелство сочи на повишена склонност на подсъдимата да
извършва престъпления от този вид и повишава обществената опасност на
конкретното деяние. По изложените съображения съдът намери, че на подс.Б. следва да бъде наложено административно наказание ”глоба”
при превес на смекчаващите обстоятелства, с отчитане на отегчаващите, в размер,
малко над минималния, предвиден в закона, а именно- 1100,00лв.
По отношение предявения в съдебно
заседание граждански иск от страна на пострадалия, съдът намери същият за основателен,
тъй като ищецът безспорно е претърпял морални страдания във връзка с
разпространените от подсъдимата твърдения. Вредните последици за престъплението
по чл. 147, ал.
1 НК съставляват
една необорима законова презумпция и не подлежат на
доказване. (Решение № 21 от
2.II.1995 г. по н. д. №
557/94 г., III н. о.). Съдът намери
размерът на претенцията за справедлив и съответстващ на разпоредбата на чл.52
от ЗЗД, предвид разгласяването на клеветническите твърдения по местоработата на
тъжителя и злепоставянето му пред неговите колеги, поради което осъди подсъдимата да заплати на
ищеца сумата от 1000 лв., ведно със законната лихва считано от датата на
деянието до окончателното изплащане на сумата.
На
основание чл.189 от НПК, съдът възложи на подсъдимата Б. направените от
тъжителя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 850,00 лева, като я
осъди и да заплати съответната държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 50,00 лева.
На осн. чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимата да заплати в
полза на държавата, по сметка на ВРС направените по делото разноски за съдебно-счетоводна
експертиза в общ размер на 450,00 лева.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: