РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500608 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение № 191 от 01.07.2022 год. постановено по гр.д. №
1155/2021 год. по описа на РС-Костинброд са отхвърлени исковете с
правно основание § 22 КЗ вр. с чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, предявени от И. Ц. Г. с ЕГН: ********** от с. О., общ. К. против
ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК: ........ за заплащане на сумата от 11 018,97 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили
поради направени разходи за лечение, за периода от 02.11.2020 г. до
18.08.2021 г., вследствие виновно причиняване на телесни
увреждания, при ПТП на 11.08.2016 г., ведно със законна лихва от
датата на предявяване на исковата молба – 22.12.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението. Ищецът е осъден да
заплати на ответното дружество разноски в размер на 150, 00 лева.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от И. Ц. Г., чрез
адв. С. Ч. с доводи за неправилност и незаконосъобразност.
1
Жалбоподателят излага, че претенцията за имуществени вреди
/разходи за лечение/ касае периода от 02.11.2020 г. до 18.08.2021 г.
Първоинстанционният съд неправилно изтълкувал давността в полза
на делинквента, като е приел, че 5 годишната давност има характер на
абсолютна такава и по този начин е допуснал нарушение на
материалния закон. Позована се на ТР № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. на
ОСГТК на ВКС и на съдебна практика по аналогични случаи. Заявява,
че е нямало как да знае към датата на ПТП дали 5-години по-късно ще
се нуждае от закупените лекарствени медикаменти, от кои точно и в
какви количества, тъй като лечението му неколкократно било
променяно. Излага, че през 2019 г. и 2020 г. настъпил ексцес, при
който се появило ново увреждане „хидронефроза вляво“, за което
било проведено допълнително оперативно лечение. По същество моли
исковата претенция да се уважи в пълен размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ЗК „Л. И.“
АД, с който жалбата се оспорва. Излага, че началният момент на
давността съвпада с датата на деликта – 11.08.2016 г., тъй като не се
касае за новонастъпили обстоятелства или влошено здравословно
съС.ие. Претендира разноски.
Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок,
срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал.
1 от ГПК, от лице, легитимирано да обжалва постановеното от
Районен съд - Костинброд решение, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността
на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното:
РС-Костинброд е сезиран с искова молба от И. Ц. Г. срещу ЗК "Л.
И." АД, с която са предявени искове с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм., бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г. – приложим
2
на осн. § 22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016 г./ във вр. с чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които моли
да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 11 018, 97 лева,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди,
настъпили поради направени разходи за лечение, за периода от
02.11.2020 г. до 18.08.2021 г., вследствие виновно причиняване на
телесни увреждания, при ПТП на 11.08.2016 г., ведно със законна
лихва от датата на предявяване на исковата молба – 22.12.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението. Твърди се, че в резултат
на ПТП през 2019 г. и 2020 г. е настъпило последващо влошаване на
здравословното съС.ие на пострадалия /ексцес/. На 20.06.2019 г.
постъпил в лечебно заведение с диагноза „хидронефроза в ляво“ като
било проведено оперативно и медикаментозно лечение, а на
24.02.2020 г. отново постъпил в болница и било проведено отново
такова лечение. Здравословното му съС.ие продължило да се влошава
и на 17 юни 2020 г. за трети път бил хоспитализиран, както и на
26.08.2020 г. и на 24.09.2020 г. В следствие на влошеното
здравословно съС.ие направил разходи за лечение, чиято стойност
претендира, съобразно представените фактури.
В срока по чл.131 ГПК, ЗК „Л. И.“ АД е депозирало отговор, с
който прави възражение за изтекла петгодишна давност на 11.08.2021
г. Не възразява срещу изложеното в обстоятелствената част на
исковата молба, не оспорва исковата претенция за сумата от 11 018,97
лева, представляваща направени разходи за лечение от ищеца.
Възразява по искането за събиране на доказателства и счита, че не са
необходими такива, които само биха натоварили страните с разноски.
Първоинстанционният съд е обявил в доклада си по чл. 146, ал.
1, т. 4 ГПК за ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1.
виновното и противоправно причиняване на ПТП от страна на водача
на МПС с д.к. № ........; 2. реалното плащане на разходите по
описаните в ИМ платежни документи; 3. причинно-следствената
връзка между получените при ПТП травми и необходимостта от
закупуване на медикаментите, описани в ИМ. Тези обстоятелства се
признават от ответното дружество.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от
3
правна страна следното:
При така изяснените факти, спорен се явява единствено въпроса
дали вземането е погасено по давност.
Според даденото разрешение в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/2014 г. от 23.12.2015 г. на ОСТК давността по прекия иск на
увреденото лице, предявен срещу застрахователя на делинквента по
застраховка „Гражданска отговорност“ – за заплащане на обезщетение
при ексцес започва да тече от деня на проявяване на вредата.
Изводът на РС-Костинброд, че началният момент на давността
съвпада с датата на деликта – 11.08.2016 г. и петгодишната давност по
чл. 110 ЗЗД е изтекла е неправилен, тъй като не е отчетено
обстоятелството, че имуществените вреди са претендирани като
новонастъпили и в резултат на ексцес, които не са били обезщетени.
С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД е въведен принципа за
пълно обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено
увреждане вреди, както настъпилите, така и бъдещите вреди, стига те
да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно
задължителните за съдилищата разрешения дадени в т. 10 от ППВС №
4/1975 г. от принципа за пълно обезщетяване на вредите от деликта по
чл. 51, ал. 1 ЗЗД следва, че ако здравословното съС.ие на пострадалия
бъде влошено в сравнение със съС.ието, при което е присъдено
обезщетението, му се дължи ново обезщетение за самото влошаване,
но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се
дължи на други причини.
При ексцес за пострадалия възниква ново вземане за
обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича
от новото съС.ие на пострадалия, свързано с появата на ново
страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което
ново съС.ие се отклонява съществено от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение /Решение № 196/12.07.2011 г. по гр. д. №
1724/2009 г., ВКС, ІV г. о. /. Обезщетяването на последващи вреди от
деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани
като влошаване на здравословното съС.ие в сравнение със съС.ието,
при което е присъдено обезщетението не е в противоречие с т. 10 на
ППВС № 4/1975 г., ако тези вреди са пряка и непосредствена
4
последица от деликта и за тях не е присъдено обезщетение.
От горното следва, че разпоредбата на чл. 51, ал. 3 ЗЗД обхваща
както вредите, които са настъпили от влошеното здравословно съС.ие
на пострадалия, така и вредите извън случаите на влошаване, които се
намират в причинна връзка с увреждането, но не са били обезщетени.
С оглед заявеното от ответника в отговора на исковата молба, че
не възразява срещу изложеното в обстоятелствената част на исковата
молба, не оспорва исковата претенция и съобразно направеното
признание, настоящият състав приема, че искът по чл. 226 от КЗ (отм.)
е доказан по размер до пълния му предявен размер от 11 018,97 лева
/виж отговор на исковата молба л. 228 от делото на РС/.
Първоинстанционният съд е обявил за ненуждаещи се от доказване
признатите от ответника обстоятелства, а именно: 1. виновното и
противоправно причиняване на ПТП от страна на водача на МПС с
д.к. № ........; 2. реалното плащане на разходите по описаните в ИМ
платежни документи; 3. причинно-следствената връзка между
получените при ПТП травми и необходимостта от закупуване на
медикаментите, описани в ИМ, което дава основание на настоящият
състав да приема за доказана исковата претенция по чл. 226 от КЗ
(отм.). Следва също да се посочи, че ответникът не е ангажирал
никакви доказателства, че новонастъпилите имуществени вреди са
били обезщетени от него, за да може да се изключи отговорността му.
Тъй като отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ
е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на непозволеното
увреждане, в полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва
върху обезщетението за имуществени вреди от датата на предявяване
на исковата молба – 22.12.2021 г., така както е заявено.
По разноските
Предвид изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 1000, 00 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и
сумата от 1670, 00 лева за въззивното производство.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на Софийския окръжен съд, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК,
5
дължимата държавна такса в размер на 440, 76 лева за
първоинстанционното производство и 220, 38 лева за въззивното
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 191 от 01.07.2022 год. постановено по
гр.д. № 1155/2021 год. по описа на РС-Костинброд, с което са
отхвърлени исковете с правно основание § 22 КЗ вр. с чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от И. Ц. Г. с ЕГН: ********** от
с. О., общ. К. против ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК: ........, с адрес гр. С., бул. „С.
ш.“ № ..., представлявано заедно от М. М.-Г. и П.Д. – Изпълнителни
директори за заплащане на сумата от 11 018,97 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради направени
разходи за лечение, за периода от 02.11.2020 г. до 18.08.2021 г.,
вследствие виновно причиняване на телесни увреждания, при ПТП на
11.08.2016 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 22.12.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението и в частта за разноските и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. к. „Л. И. АД, ЕИК: .........., с адрес гр. С., бул. „С.
ш.“ № ..., представлявано заедно от М. М.-Г. и П.Д. – Изпълнителни
директори да заплати на И. Ц. Г. с ЕГН: ********** от с. О., общ. К.,
Софийска област, на основание § 22 КЗ вр. с чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 11 018,97 лв. /единадесет хиляди и
осемнадесет лева и 97 ст./ лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, настъпили поради направени разходи за лечение,
за периода от 02.11.2020 г. до 18.08.2021 г., вследствие виновно
причиняване на телесни увреждания, при ПТП на 11.08.2016 г., ведно
със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба –
22.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА З. к. „Л. И. АД, ЕИК: .........., с адрес гр. С., бул. „С.
ш.“ № ..., представлявано заедно от М. М.-Г. и П.Д. – Изпълнителни
6
директори да заплати на И. Ц. Г. с ЕГН: ********** от с. О., общ. К.,
Софийска област разноски в размер на 1000, 00 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство и сумата от 1670, 00 лева за въззивното производство.
ОСЪЖДА З. к. „Л. И. АД, ЕИК: .........., с адрес гр. С., бул. „С.
ш.“ № ..., представлявано заедно от М. М.-Г. и П.Д. – Изпълнителни
директори, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд дължимата държавна такса в размер на 440, 76
лева за първоинстанционното производство и 220, 38 лева за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщаването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7