Решение по дело №128/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от „Бисер 2014“ ЕООД – Карнобат (БИСЕР) с ЕИК ********* и съдебен адрес ***, адвокатско дружество „Т., Т. и съдружници“, против ревизионен акт № Р-02000219008207-091-001/06.10.2022 година (РА) на ТД – Б. на НАП, потвърден с решение № 167/29.12.2022 година на директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Б. (ОДОП) при ЦУ на НАП (лист 4 – 16, 127 – 133 и 64 – 74).

С потвърдения РА на жалбоподателя са определени задължения за данък върху добавената стойност – главница и лихви, за следните данъчни периоди: септември 2018 година - в размер на 14 376 лева главница и 5 798,78 лева лихва, и октомври 2018 година в размер на 4 442,28 лева главница и 1 754,84 лева лихва.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на РА. Твърди се, че фактическите основания за издаването на акта са обстоятелства, констатирани във връзка с предходни доставчици на съконтрахент на жалбоподателя, които обстоятелства нямат никаква връзка в реалността на оспорените доставки. Заявява се, че в своята съвкупност доказателствата, представени от БИСЕР в ревизионното производство, доказват по несъмнен начин получаването на доставките от „М.“ ЕООД (МОБИЛЕНД), а евентуални пропуски или нередности във взаимоотношенията на МОБИЛЕНД и трети лица не се отразяват по никакъв начин на доставките, получени от БИСЕР. Цитират се постановления на прокурори, в които е посочено, че сделките на БИСЕР са реално извършени и не са налице основания за образуване на наказателни производство. Сочи се, че последващата реализация на стоката (грозде), получена от МОБИЛЕНД, е доказана безспорно, тъй като са налице множество писмени доказателства за продажбата  на „Черноморско злато“ АД, както и за разплащания по банков път. Поддържа се, че самите издатели на РА „подкопават изводите си“, признавайки реалността на част от доставките от МОБИЛЕНД. Иска се спиране на РА.

Процесуалният представител на жалбоподателя представя подробни писмени бележки. Иска отмяна на РА. Претендира разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, като поддържа, че не са допуснати нарушения при издаване на РА. Представя преписката. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, съдът приема следното.

ДОПУСТИМОСТ

Жалбата е подадена пред надлежен съд в срока по чл. 156 ал. 1 от ДОПК, отговаря на изискванията по чл. 149, във връзка с чл. 145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

ОСНОВАТЕЛНОСТ

Компетентност

Компетентността на издателите на РА се установява от заповедите на директора на ТД – Б. на НАП, с които определени органи са оправомощени да възлагат извършването на ревизии, както и от заповедите за възлагане на ревизия и за изменение на ревизията (ЗВР). Със заповедите на директора на ТД – Б. на НАП се определят органите, които могат да възлагат извършването на ревизии. Сред тях е и Р.К.Т. – началник на сектор „Ревизии“ в ТД – Б. на НАП. Съответно, вторият издател на РА – В.В.А., главен инспектор по приходите – черпи компетентността си от последната заповед за изменение на ЗВР, с която е определена за ръководител на екипа, извършил ревизията.

Предметният и времеви обхват на ревизията съответства на установеното по РА - по отношение на ревизираното лице. Ревизията е спряна с изрична заповед от 02.09.2020 година (да приключване на разследване по наказателно производство), въз основа на искане за спиране, отправено от ръководителя на ревизионния екип, а впоследствие – възобновена със заповед от 28.07.2022 година – отново с изрична заповед – на която дата е издаден и ревизионния доклад (РД).

Форма

Ревизионният акт отговаря на изискванията за форма, съдържащи се в текста на чл. 120 от ДОПК.

Процесуална законосъобразност

В ревизионното производство не са допуснати процесуални нарушения. Ревизията е започнала със заповед за възлагане на ревизия от 16.03.2020 година (лист 722 - 727), в която е определен предметния и времеви обхват на Извършени са множество насрещни проверки на трети лица, за резултатите от които са съставени надлежни протоколи. Дружеството – жалбоподател е запознато с констатациите в ревизионния доклад (РД) и в РА и е получило възможност да оспорва изводите на ревизионния екип и издателите на акта.

Материална законосъобразност

По материалната законосъобразност на ревизионния акт, съдът приема следната фактическа обстановка.

През ревизирания период БИСЕР е извършвало транспортна дейност в страната и чужбина, като е осъществявало и дейност по изкупуване и доставка на грозде по сключени договори за покупко - продажба на грозде с получателя „Черноморско злато" АД.

Във връзка с доставките на грозде, в хода на ревизията е извършена проверка на декларирани доставки от МОБИЛЕНД към ревизираното лице. За данъчни периоди септември – октомври 2018 година е констатирано, че това дружество е издало на БИСЕР следните фактури за доставка на грозде:

- за септември 2018 година

* фактура № 0000001040/07.09.2018 година с предмет „грозде мускат“, данъчна основа 22 455 лева и ДДС – 4 491 лева;

* фактура № 0000001039/06.09.2018 година с предмет „грозде мускат“, данъчна основа 27 675 лева и ДДС – 5 535 лева;

* фактура № 0000001041/08.09.2018 година с предмет „грозде мускат“, данъчна основа 6630 лева и ДДС – 1 326 лева;

* фактура № 0000001042/10.09.2018 година с предмет „грозде мускат отонел“, данъчна основа 4 332,75 лева и ДДС - 866,55 лева;

* фактура № 0000001044/12.09.2018 година с предмет „грозде мускат“, данъчна основа 5730 лева и ДДС – 1 146 лева;

* фактура № 0000001045/24.09.2018 година с предмет „грозде червен мискет“, данъчна основа 13 500 лева и ДДС – 2 700 лева;

* фактура № 0000001047/29.09.2018 година с предмет „грозде червен мискет“, данъчна основа 8 182,35 лева и ДДС - 1 636,47 лева;

* фактура № 0000001046/28.09.2018 година с предмет „грозде червен мискет“, данъчна основа 22 158 лева и ДДС – 4 431,60 лева;

* фактура № 0000001043/11.09.2018 година с предмет „грозде мускат“, данъчна основа 9390 лева и ДДС – 1 878 лева

- за октомври 2018 година

* фактура № 0000001052/08.10.2018 година с предмет „червен мискет“, данъчна основа 17 535 лева и ДДС – 3 507 лева

* фактура № 0000001051/04.10.2018 година с предмет „червен мискет“, данъчна основа 17 465 лева и ДДС - 3 493 лева;

* фактура № 0000001050/03.10.2018 година с предмет „червен мискет“, данъчна основа 16 855,30 лева и ДДС – 3 371,06 лева;

* фактура № 0000001049/02.10.2018 година с предмет „червен мискет“, данъчна основа 12 950 лева и ДДС – 2 590 лева;

* фактура № 0000001048/01.10.2018 година с предмет „мускат отонел“, данъчна основа 13 853,40 лева и ДДС – 2 770,68 лева.

Във връзка с фактурираните количества грозде, от ревизираното дружество е изискана пълна информация по механизма на доставките - вид, количество и единична цена (на кг) на гроздето; кое лице е фактическия съставител на фактурите; как е извършено плащането по доставките; водена ли е предварителна и текуща търговска кореспонденция; сключени ли са договори, правени ли са заявки (оферти, поръчки); съставяни ли са приемателно - предавателни протоколи за стоките; къде и кога е прехвърлена собствеността върху гроздето и кое е точното място на неговото предаване; съставяни ли са складови или експедиционни документи/кантарни бележки; кои са лицата, фактически извършили натоварването/разтоварването на гроздето; какви транспортни документи са били съставени (товарителници, пътни листове); как са транспортирани стоките и за чия сметка е транспорта; с кои транспортни средства и от кои лица е извършен транспорта от мястото на изпращане до мястото на получаване на стоката; издавани ли са сертификати за произхода и качеството на гроздето; как е извършено осчетоводяването на придобитото грозде и продажбата му, както и материалните разходи по тези доставки. Изискани са справки за търговските обекти на Бисер, за притежаваните от него транспортни средства, машини и съоръжения, с които би могло да бъде транспортирано гроздето.

В отговор на искането на ревизионния екип, от БИСЕР не е представено изисканото писмено обяснение за механизма на извършените доставки от МОБИЛЕНД, но са представени множество доказателства за тяхната реалност - договор за покупко -продажба на грозде от 03.09.2018 година между МОБИЛЕНД и БИСЕР; извлечение на сметка 401 по аналитичната партида на МОБИЛЕНД; справки за банкови сметки и за търговските обекти; свидетелства за регистрация на МПС; приемателно - предавателни протоколи за покупко - продажба на грозде между БИСЕР и „Черноморско злато„ АД; сертификати за произход на гроздето; справка закупено грозде от доставчика МОБИЛЕНД; декларации от производителите К.В.К. и Е.В.П.; придружителни документи за превоз на винено грозде; справки за закупено и продадено грозде - по сортове, както и справка за надценка по видове грозде (лист 663 – 664, 377 – 378, 382 – 384, 398 – 400, 273 – 275, 328 – 329, 379 – 381, 446 – 448).

За проверка на представените доказателства, от ревизионния екип е извършена насрещна проверка на доставчика МОБИЛЕНД. За целта е съставено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) от 17.02.2020 година. За връчване на ИПДПОЗЛ адресът за кореспонденция на МОБИЛЕНД е посетен двукратно (на 24.02.2020 година и на 04.03.2020 година). При извършените посещения е констатирано, че на адреса няма представител на доставчика нито има негов офис, затова е пристъпено към уведомяването му по реда на чл. 32 от ДОПК. На 06.03.2020 година изготвеното ИПДПОЗЛ е връчено на декларирания имейл на дружеството, а в указания срок на електронната поща на органа по приходите, извършващ насрещната проверка, са изпратени банкови извлечения за периода 26 септември – 14 ноември 2018 година, сканирани копия на фактури за продажби на БИСЕР, фактури за покупки на грозде от „А.С.“ ЕООД с ЕИК ********* (АРТЕС), седемнадесет сертификати за произход на грозде и договор за продажба на грозде, сключен между МОБИЛЕНД и БИСЕР. Установено е, че МОБИЛЕНД е издало на ревизираното лице фактурите за продажби на грозде „мускат отонел" и „червен мискет". Представени са банкови извлечения за периода 26 септември – 14 ноември 2018 година за получени суми от БИСЕР (общи 238 454,12 лева). Констатирано е, че по банковата сметка, по която са изплащани сумите от получателя, са получавани преводи единствено от БИСЕР, като те са изтегляни изцяло в брой от лицето Д.Т.(като пълномощник) още в деня на превода (лист 889 - 949).

За установяване на реалността на доставките, ревизионният екип е извършил и насрещна проверка на АРТЕС. В хода на тази насрещна проверка предходният доставчик не е открит. Не са представени и доказателства за реалното извършване на доставките от него към МОБИЛЕНД (лист 954 - 957).

В хода на ревизията е изследвана последващата реализация на грозде от БИСЕР. Установено е, че дружеството е извършвало транспорт на грозде и продажби на грозде на „Черноморско злато“ АД. При насрещната проверка на получателя „Черноморско злато“ АД на ревизионния екип са предоставени договор за покупко - продажба на грозде от 31.08.2018 година БИСЕР и „Черноморско злато“ АД за грозде мускат отонел, мискет и бели смесени, справка за покупки от БИСЕР, фактури за заплатен транспорт, товарителници, кантарни бележки, сертификати за произход на винено грозде, банкови извлечения (лист 744 - 888).

Предвид липсата на яснота за произхода на фактурираното грозде от МОБИЛЕНД към БИСЕР, към преписката са приобщени доказателства от предходно извършено ревизионно производство на жалбоподателя - с протокол за присъединяване № Р02000219008207-ППД-001/06.04.2020 година, на основание чл. 50 ал. 4 ат ДОПК, – справки, товарителници, пътни листове, фактури, сертификати за произход на винено грозде, приемателно – предавателни протоколи, декларации от производители, писмо от Изпълнителна агенция по лозата и виното (лист 352 – 360 и 370 - 644).

Допълнително от управителя на БИСЕР на ревизорите са били предоставени извлечение от аналитичен регистър на счетоводна сметка 702 „Приходи от продажба на стоки" с отразени продажбите от МОБИЛЕНД и счетоводна сметка 4532 „ДДС - продажби" за начислен ДДС и аналитичен регистър на счетоводна сметка 401 „Доставчици" за периода септември – октомври 2018 година. Представени са и копия от протоколи № 1 – 37 за изкупуване на грозде от конкретно посочени физически лица – от А.П.Г., Г.И.Г., М.И.Д., С.С.Б., Т.С.Т., Т.С.Т., И.С.Б., М.С.В., П.К.К., от К.С.П.(всички от село Победа), от И.Г.К., И.Г.К., Й.И.М., Й.И.М. ( всички от село Лозенец), от П.И.П.и от П.И.П.(двамата от село Козарево), от С.К.С.(село Меден кладенец), от К.В.К.и Е.В.П. (от село Лозарево), от Щ.И.А., Д.Л.А.(от село Невестино). В представените протоколи с положени подписи от името на физическите лица е било удостоверено, че те са предали грозде на АРТЕС. Приложени са и декларация от Е.В.П. от град София за предадено грозде реколта 2018 година на АРТЕС и декларация от К.В.К.село Лозарево за предадено грозде реколта 2018 година.

След като са съпоставили данните в представените доказателства, органите по приходите са констатирали, че протоколите са изкупуване на грозде не са били представени от БИСЕР при предходната ревизията. Установили са, че не са представени счетоводни разпечатки на счетоводна сметка 501 „Каса", нито оборотни ведомости за проверяваните данъчни периоди, за да се установи движение на парични средства, а в публикуван Отчет за паричния поток на АРТЕС за 2018 година няма отразени никакви плащания на доставчици, което е в противоречие с представени протоколи за изплатени суми на физически лица в общ размер на 178 347,45 лева. Ревизорите са приели, че се представят противоречиви и неверни документи, съставени за нуждите на съответната проверка, фактите в които не отговарят на действителността, т. е. от страна на АРТЕС не са били извършени реални доставки, а единствено са се съставяли и осчетоводявали документи.

Отделна проверка е била извършена и на сертификатите за произход на винено грозде, издадени за удостоверяване, че конкретни количества и сортове грозде са били изкупени от конкретни физически лица. Искане в тази насока е била изпратено до Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ – лист 370).

В отговор на направеното искане от ИАЛВ е изпратена информация, че К.В.К.е вписан в лозарския регистьр като гроздопроизводител с уникален идентификационен номер 11302072 и лозарско стопанство № 35440290079, че той е подал декларация за реколта 2018 година с вх. № 05-02-35/08.01.2019 година и на основание чл. 10 ал. 2 от Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН) служители на териториално звено на ИАЛВ в Б. са заверили сертификат за произход на винено грозде № 354402900792018483/01.10.2018 година, а със заявление с вх. № 07-03-2616/11.10.2013 година Е.В.П. е вписана в лозарския регистър като гроздопроизводител с уникален идентификационен номер 11302184 и лозарско стопанство № 35440290032. Посочено е, че за 2018 година тя не е подавала декларация за реколта и не  е заверяван от ИАЛВ сертификат за произход на винено грозде. Заявено е, че Щ.И.А. не е вписан в лозарския регистьр на ИАЛВ, както и че Д.Л.А.е вписан в лозарския регистър от 2013 година като гроздопроизводител с уникален идентификационен номер 11302331 и лозарско стопанство № 35512020080, но за 2018 година той не е подавал декларация за реколта и не му е заверяван от ИАЛВ сертификат за произход на винено грозде. По отношение на всички останали физически лица, посочени в сертификатите, представени от жалбоподателя, от ИАЛВ е било отговорено, че те имат лозарски стопанства, но не са се пререгистрирали, съгласно разпоредбите на § 6 от ЗВСН в сила от 16.09.2012 година.

Допълнително ревизионният екип е изискал информация от самите физически лица, посочени в представените сертификати като производители на грозде. На основание чл. 37 ал. 5 от ДОПК до тях са били изготвени ИПДПОЗЛ за информация издадени ли са на тяхно име сертификати за произход на винено грозде през 2018 година, съответно – подписвани ли са от тях искания за издаване на сертификати; произвеждали ли са грозде през 2018 година - какво количество и сорт; продавали ли са грозде през 2018 година, на кого и в какви количества; с кои лица сте контактували и как са договаряни количества и цени; по какъв начин е бил установен контакт с тях; как и къде са били договаряни сделките; с какви превозни средства е бил осъществен транспорта на гроздето (регистрационен номер на транспортното средство, вид, марка, модел, цвят, шофьор); от кого и как точно е било извършвано плащането на продаденото грозде; известни ли са били на продавачите АРТЕС (с управител Д.И.С.), МОБИЛЕНД (с управител К.Д.В.) и БИСЕР (с управител А.Ж.Д.).

Д.А.отрекъл на негово име да е издаван сертификат, заявил, че преди години е спрял да се занимава с отглеждане на грозде за продажба, както и че не познава нито едно от дружествата (лист 315 - 317).

Щ.А.потвърдил, че подписът в приложения сертификат е негов. Посочил, че през 2018 година е произвел грозде мускат отонел (около 15 тона), което е продал през 2018 година на „двама мъже“ като сделките „се договарят на място“. Според него, купувачите са откарвали гроздето с техен транспорт до „пунктовете, които са на различни места“. Заявил, че плащането се извършва на място - на самия пункт – където се е предавало гроздето, а плащането е било извършвано от лицето, което мери гроздето. Той е заявил, че посочените в искането дружества не са му познати (лист 320 - 324).

В ръкописно сведение Е.П.обявила, че през 2018 година на нейно име е бил издаден сертификат, че е произвела 50,823 т винено грозде – червен мискет, което е продала. Към сведението тя приложила две декларации от 2019 година, че е продала гроздето на АРТЕС (лист 325 - 328).

И.Б. посочил, че не му е издаван сертификат за произход на винено грозде през 2018 година, че подписът на сертификата не е негов, че не е произвеждал грозде и няма лозов масив, че не е упълномощавал други лица да продават грозде от негово име и не познава посочените търговски дружества и представляващите ги лица (лист 330 - 332).

К.С.П.декларирала, че има лозов масив, но не го обработва от пет години, че не е продавала грозде през 2018 година, не е разписвала сертификат за произход от 10.2018 година, не е давала пълномощно на никого да продава грозде, не е давала лозето се под наем (а то стои запустяло от години), както и че не познава посочените в искането лица (лист 334 - 336).

П.К.К. заявила, че не  е издаван сертификат през 2018 година, че подписът в представения сертификат не е неин, че не е произвеждала грозде и няма лозов масив, не е упълномощавала други лица да продават грозде от нейно име и не познава представители на трите дружества по веригата (лист 338 - 340).

При насрещната проверка М.С.В. отговорила, че на нейно име не е издаван сертификат и подписът на приложението не е неин, защото през 2018 година е произвела около 350 кг грозде мускат отонел, които е използвала единствено за лични нужди и не е продавала грозде (лист 3102 - 314).

Г.И.Г. е декларирал, че през 2018 година не му е издаван сертификат за произход на венено грозде и положеният подпис не е негов. През 2018 година той произвел грозде мускат отонел - около 300 кг, което не е продавал на никого, тъй като произведеното количество грозде е било за собствени нужди. Г. отрекъл да са му известни посочените имена на физически лица и дружества (лист 298 - 301).

А.П.Г. не е отговорил на поставените въпроси. Установено е било, че той живее в чужбина.

При извършената насрещна проверка Д.К.К.(син на К.В.К.- починал на 10.12.2019 година) декларирал, че през 2018 година е имало издаден сертификат на името на баща, който е произвеждал и продавал грозде мискет. Механизмът на продажбите е бил - по време на гроздобер идват различни фирми да изкупуват продукцията, като купувачите идват с кантари и техен транспорт, а плащането се е извършвало на място в село Лозарево (лист 286 - 290).

П.И.П.отрекъл през 2018 година да му е бил издаден такъв сертификат, защото през 2018 година, като всяка година, е произвеждал грозде само за лична преработка и консумация и не е продавал грозде на трети лица, освен това не е давал пълномощни на други лица и не са му познати дружествата по веригата (лист 283 - 285).

В хода на ревизията е било установено, че част от лицата, посочени в представените от БИСЕР сертификати като производители на грозде, са починали преди ревизираните данъчни периоди. С.С.Б., родена през 1927 година, е починала на 06.10.2013 година, М.И.Д., родена през 1929 година, е починала на 17.09.2011 година, Т.С.Т., роден през 1943 година, е починал на 02.12.2014 година, И.Г.К., роден през 1952 година, е починал на 25.10.2017 година и Й.И.М., родена през 1938 година, е починала на 14.12.2013 година (лист 277 – 282 и 294 - 295).

От ревизионния екип е било констатирано, че проверка в Югоизточна тракийска регионална лозаро - винарска камара показала, че представените сертификати са били издадени на името на лица, които през 2012 година са притежавали лозови масиви (т.е. към момента на създаване на регистъра), но при издаването на сертификатите не се е извършва проверка на лични данни, лицата – заявители не са се явявали лично и така всяко едно лице може да заяви и получи сертификат - без знанието на самия собственик. Констатирано е било, че впоследствие лицата, посочени в сертификатите, следва да декларират произведеното от тях грозде пред ИАЛВ, но за изпълнението на това задължение няма никакви данни, т. е. наличието на сертификат не означава, че грозде реално е било произведено и продадено от притежателите на сертификатите. Единствено за покойния К.В.К.(производител с УИН 11302072) е било установено, че е подал декларация за реколта от грозде вх. № 05-02-35/08.01.2019 година, в която е декларирал, че е произвел 47,100 т грозде по сортове - червен мискет 34,900 т, памид 7,400 т, ркацители – 4,800 т, както и че 27,0 т са били продадени на „Винекс Славянци“ АД, а за останалото грозде е декларирано „друго предназначение", без да е посочен друг винопроизводител или търговец – приобретател, съответно от остатъка с „друго предназначение" само 6,20 т са били от сорта червен мискет.

Предвид възникналата неяснота относно реалността на доставките от МОБИЛЕНД към ревизираното лице, органите по приходите са приобщили към настоящата ревизионна преписка и материали от предходно ревизионно производство на БИСЕР, в което са били изследвани същите доставки. Това е направено с протокол от 06.04.2020 година, в който са описани всички присъединени доказателства (лист 352 - 360).

От приобщените доказателства е констатирано, че с декларация от К.Д.В., управител на МОБИЛЕНД, е било обявено за продадено на БИСЕР грозде в следните количества: мускат отонел – 124,706 тона и червен мискет – 282,581 тона, като са били представени и кантарни бележки от БИСЕР за получено грозде от МОБИЛЕНД - общо за 130,560 тона грозде с дати от месец август 2018 година (преди процесните данъчни периоди). Ревизорите са установили, че бележките не отговарят на останалите представени документи за доставките от МОБИЛЕНД нито като дати, нито като количества, съобразно приемателно - предавателните протоколи и фактурите към тях.

В хода на ревизията от направена справка в програмен продукт (ПП) VAT 14 и в информационна система (ИС) „Контрол“ на НАП по отношение на АРТЕС е констатирано, че за цялата 2018 година то има отразени само шест фактури – и то само за извършени доставки на услуги от „Ве ивет" ЕООД, без да са извършвани плащания, като за сметка на това АРТЕС е продавало на трети лица (сред които МОБИЛЕНД) хранителни стоки, грозде, строителни материали, извършвало е строителни услуги и др. подобни, на значителна стойност, без да осчетоводява присъщи за такава разнородна дейност разходи за наеми, за консумативи, материали, за горива или нает транспорт.

При така твърдяната от БИСЕР верига доставчици на грозде към ревизираното дружество (физически лица/производители - АРТЕС – МОБИЛЕНД – БИСЕР) ревизионният екип е приел, че реалността на част от доставките от МОБИЛЕНД към БИСЕР не е доказана. Не е било установено отглеждането и продажбата на съответните количества грозде от физическите лица, доставчикът АРТЕС не е бил открит и не са били представени каквито и да е достоверни доказателства за закупуване от него на грозде – за да бъде, впоследствие, препродадено на МОБИЛЕНД. По повод друга ревизия за 2018 година МОБИЛЕНД не е декларирало никаква извършвана дейност за тази календарна година, не е представило доказателства за притежавани каквито и да е ДМА, било е дерегистрирано служебно по ЗДДС при установени обстоятелства на чл. 176 от ЗДДС.

Въпреки установените факти, по осем фактури (една за грозде „мускат отонел“ и седем за „червен мискет“), издадени от МОБИЛЕНД на БИСЕР през процесните периоди (четири през септември 2018 година и четири през октомври 2018 година), издателите на РА са приели, че са налице реално извършени доставки. Мотивите в тази насока са били формулирани така - „в резултат на събраните и анализирани факти и обстоятелства ревизиращият екип счита, че представените товарителници, пътни листи, кантарни бележки, банкови документи и счетоводни справки доказват, че действително „Бисер 2014" ЕООД е извършвало доставка на грозде сорт мискет и мускат отонел за 2018 г. на „Черноморско злато" АД, като е ползвало собствени коли. Продаденото грозде и извършения транспорт са коректно фактурирани на получателя „Черноморско злато" АД“.

За останалата част от фактурите на МОБИЛЕНД, след съпоставка на тези доказателства с посочените към тях (от БИСЕР) сертификати за произход, товарителници, транспортни средства, данни за сорт грозде и обявен производител – физическо лице, ревизионният екип е приел, че липсват доказателства за реалната продажба на грозде именно от МОБИЛЕНД на БИСЕР. Ревизорите са се мотивирали, че връзката между лицата се е изразила единствено и само в документалното оформяне на сделките, без те да са участвали във фактическите действия по изпълнението на доставките. Приели са, че издадените от МОБИЛЕНД съответни фактури, като първични счетоводни документи, са лишени от доказателствена сила, защото не съответстват на съдържанието на събраните в хода на ревизията доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, че тази част от фактурите, по които „Бисер 2014" ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, са издадени без по тях реално да са предоставени стоки от лицето, посочено като техен издател, т.е. налице е само движение на документи и няма фактическо изпълнение на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а издадените фактури са документи с невярно съдържание. Констатирали са, че е налице фактуриране на получени стоки, за които задълженото лице не е представило доказателства, че фактически са получени от него, а, предвид установените факти и обстоятелства, в конкретния случай е налице привидна (симулативна) сделка, с цел да се създаде погрешна представа у трети лица, че са извършени такива доставки.

Ревизорите са обобщили, че по оспорените доставки доставчикът МОБИЛЕНД е издал данъчен документ и е начислил неправомерно данък, без да е извършил облагаема доставка и без да е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 6 от ЗДДС.

Ревизираното лице и обжалвало по административен ред РА – относно установените задължения по ЗДДС във връзка с отречената реалност на част от доставките от МОБИЛЕНД.

В производството пред решаващия орган са били събрани допълнителни писмени доказателства относно реалността на оспорените доставки.

С постановление от 30.12.2020 година прокурор от Окръжна прокуратура – Б. е отказал да образува наказателно производство срещу законен представител на БИСЕР за евентуално осъществен престъпен състав по чл. 255 от НК, като е отделил част от материалите по извършената проверка е ги е изпратил по компетентност на Окръжна прокуратура Стара Загора за извършени идентични престъпления от лица, представляващи МОБИЛЕНД и АРТЕС (лист 17 - 18).

С постановление от 19.07.2022 година прокурор от Окръжна прокуратура - Стара Загора е прекратил образувано наказателно производство. Прокурорът е обсъдил договорът за доставка на грозде, сключен между БИСЕР и МОБИЛЕНД, посочил е какви придружителни документи (според него) са приложени към всяка фактура, издадена от МОБИЛЕНД, преразказал е показанията на А.Д., посочил е кои фактури са били издадени между предходните доставчици АРТЕС и МОБИЛЕНД, както и че АРТЕС не е декларирало никакви покупки на грозде от физически лица, описал е показанията на разпитаните свидетели, обсъдил е изводите на назначената съдебно – счетоводна експертиза (ССЕ) и обстоятелството, че продажбите, извършени от МОБИЛЕНД към БИСЕР за били декларирани пред НАП, като е достигнал до краен извод, че МОБИЛЕНД е купило от АРТЕС грозде и същото грозде е било продадено на БИСЕР, поради което не са налице данни за извършени престъпления от представляващите МОБИЛЕНД (лист 240 - 248).

От приобщените показания на разпитани свидетели във воденото досъдебно производство е установено, че посочените като производители М.В., П.П., П.П., А.Г., Г. Г., Д.К.(син на починалия К.К.), И.Б., П.К. и Щ.А.или изобщо не са отглеждали грозде или са разполагат с неголеми площи за лични нужди, но не са подавали молби за издаване на сертификати за произход на грозде от ИАЛВ, не са продавали грозде през 2018 година на търговски дружества не са им известни АРТЕС, МОБИЛЕНД или БИСЕР, нито лицата, които ги представляват (лист 88 - 95).

Свидетелят Е.П., от чието име по интернет в ревизионното производство са били предоставени писмено сведение и декларация (че е продала грозде на АРТЕС), е заявила пред разследващия полицай, че се занимава с производство и продажба на грозде, регистрирана е като земеделски производител и на 11.01.2019 година е получила сертификат с № 354402900322018552. Тя е заявила, че е научила за АРТЕС от служителите на НАП, както и че не е имала каквито и да е отношения с това дружество, не е издавала никакви документи на АРТЕС, а имената на законните представители и пълномощници на АРТЕС и МОБИЛЕНД не  говорят нищо (лист 96).

В хода на административното обжалване на РА към преписката са приобщени и показанията на представляващите трите дружества по веригата, дадени в хода на досъдебното производство.

А.Д., управителят на БИСЕР, заявила, че представляваното от нея дружество е извършвало покупки на грозде от МОБИЛЕНД през септември – октомври 2018 година. Тя посочила, че сделките са били сключвани в град Стара Загора, а фактурите са били издавани от К.Д.В. (управител на МОБИЛЕНД), с когото са били договаряни всички параметри на сделките. Д. отрекла да познава лицата К.В., Д.С.и З.М., но потвърдила че познава Д.Т., който е „идвал с К.Д.В. - „на лозята“, където се разполагат пунктовете за изкупуване на грозде“. Д. заявила, че е изпращала свои транспортни средства, за да се товари грозде от тези пунктове, а след това сделките са били „оформяни документално“. Тя отрекла лицето Д.Т.да има връзка с доставчика МОБИЛЕНД и заявила, че няма представа за АРТЕС (лист 77 стр. 2 - 78).

Управителят на МОБИЛЕНД К.Д.В. обявил, че това дружество е било регистрирано на негово име по молба на лицето З.М.М., с обяснение, че на М. „му били запорирани фирмите“, като от името на МОБИЛЕНД са работили М. и Д.Т., последният с пълномощно от В.. В. отрекъл изобщо да се е занимавал с търговската дейност на МОБИЛЕНД, като обявил, че Д.Т.е извършвал сделки с грозде от името на дружеството и три месеца преди разпита е бил инструктиран от Т. – ако бъде разпитван от полицията – да обяснява, че е „виждал А.от гр. Ямбол“ и че „Д.Т. бил продавал грозде…, купувано от Зимница“. В. отрекъл да му е известно нещо за АРТЕС, за БИСЕР, както и да познава „А.Ж. Д. от гр. Карнобат“, и да се е срещал с тази жена. В. заявил, че никога не е притежавал печат или фактури на МОБИЛЕНД и не е издавал никакви документи от името или за сметка на МОБИЛЕНД. При предявяване на договора за покупко – продажба между БИСЕР и МОБИЛЕНД, както и приемателно – предавателните протоколи, съставени от името на двете дружества, В. обявил, че подписите са изпълнени от него върху документи, отделно донесени му от З.М. – за подпис, който е обслужвал счетоводно МОБИЛЕНД. Според В., всички документи, „които касаят фирмите“ му са „получавани на електронни пощи на името на фирмите, които само Зарко знае“, а същият Зарко му е носил документи за подпис, които В. е подписвал, без да чете (лист 80 - 81).

При разпита си през 2021 година Д.С.– управител на АРТЕС – обявил, че през 2018 година З.М. пререгистрирал на негово име това дружество. С. отрекъл да е давал пълномощно на което и да е лице, за да извършва сделки от името на АРТЕС, като посочил, че той самия (като законен представител на търговеца) не е „извършвал никаква търговска дейност с тази фирма“. С. обяснил, че не знае кой е водил счетоводството на АРТЕС, не е подавал документи или декларации в НАП, че има електронен подпис, но не го е използвал никога, а го е предоставил на З. М., „за да подава нулеви декларации“. С. отрекъл да е купувал или продавал грозде от името на АРТЕС, посочил също че името МОБИЛЕНД нищо не му говори, не познава „управителите на това дружество“, както и че не е издавал фактури от името на това дружество на МОБИЛЕНД. „Сега скоро“ С. разбрал, че МОБИЛЕНД се управлява от К.Д.В. (негов познат от пет – шест години), а Д.Т.му е познат “от около шест – седем месеца“, когато е бил извикан „за това грозде в полицията“. Според С., Т. го е инструктирал да каже „в полицията“, че е бил „с него и К., когато са закупували грозде, т.е. че аз съм купувал гроздето“. С. отрекъл да познава А.Д. (лист 78 стр. 2 - 79).

Д.Т.- посочен като пълномощник на МОБИЛЕНД – обявил, че познава Д.С.като собственик на АРТЕС и К. В. като собственик на МОБИЛЕНД и е разполагал с пълномощно през 2018 година да представлява последното дружество, както и да оперира с банковите му сметки. Т. заявил, че познава „А.от фирма „Бисер 2014“ ЕООД“, предложил  е да  продаде грозде „от фирмата на К. – червен мискет и мускат“, а тя се е съгласила. В предходния ден Т. се обаждал на А.колко килограма грозде очаква да събере, а тя „праща нейна кола на място, от където трябва да го натовари“. Т. заявил, че направил доставки към „А.“ около 300 – 400 тона, а фактурите и приемателно – предавателните протоколи са били изготвени от К. В. Т. отрекъл да е издавал и подписвал документи от името на МОБИЛЕНД „за оформянето на сделката, защото да е съпричастен и К.“. Според него, „Д.“ също участвал в кампанията по изкупуването на гроздето, като го насочил към селата, от където са били направени доставките, идвал с Т. „на полето“, където хората от селата „носят гроздето“ и където то е било теглено на кантар от Т., съответно – веднага след това натоварено на „камион на А.“. Т. отрекъл да е наясно как са били оформяни документално доставките между АРТЕС и МОБИЛЕНД, както и кои са лицата ,обслужващи счетоводно тези дружества (лист 84 - 85).

След като се е запознал с ревизионната преписка и допълнително представените доказателства, решаващият орган е приел, че жалбата е неоснователна. Според него, от ревизираното лице и предходните му доставчици е била създадена привидност на извършване на доставки на грозде, без реално такива да са били осъществявани между БИСЕР и МОБИЛЕНД. Съставяни са били единствено документи, за да бъде ползвано неправомерно право на приспадане на данъчен кредит от ревизираното лице, т. е. била е извършена данъчна измама.

В представена писмена справка – обяснение за механизма на извършване на доставките управителят на БИСЕР е обявила, че има голям опит в търговската и транспортната дейност, а изкупуването на грозде е започнала още от 1997 година. Гроздето се е изкупувало от „големи и по – малки производители, притежаващи Сертификати“, а разплащането се е извършвало по банков път, „след като гроздето е прието в завода“, съответно – транспортирането на гроздето се е извършвало „с автомобили на „Бисер 2014“ ЕООД, както и с автомобили, изпратени от завода“. Д. обявила, че контактите  с К.Д.В. (управителя на МОБИЛЕНД) са се осъществявали, чрез Д.И., неин познат от дълги години (лист 962).

Допълнително в съдебното производство, от процесуалния представител на жалбоподателя са представени писмени доказателства, които не са били представени в хода на ревизията. Представени са договори за наем на МПС и фактури за заплащането на наема.

Представен е договор за наем на два броя влекачи (с рег. № *****и с рег. № *****), с посочена дата 14.08.2018 година и обявени страни – Х.Е.А.(К.) от село Черна могила, община Айтос, като наемодател и А.Д., като законен представител на БИСЕР, в качеството му на наемател на влекачите. Според този договор, ревизираното лице наема МПС в срок „до завършване на кампанията по извозване на закупено грозде“ като за всяко транспортно средство се дължи наем в размер на 1000 лева с ДДС – „дължим от наемателя за срока на настоящия договор“, уговорен между страните като периода 15.08 – 15.11.2018 година, съгласно нормата на чл. 10 (лист 1170).

Представен е договор с дата 20.01.2017 година със страни А.Д. в качеството  на ЕТ „Бисер – А.Д.“ с ЕИК *********, като наемодател, и А.Д., в качеството  на собственик и управител на БИСЕР, по силата на който ЕТ отдава под наем на дружеството два броя влекачи марка „Скания“, модел G 440LA4X2MLA, със съответни идентификационни номера – XLEG4X20005277753 и XLEG4X20005289602 за срок от две години срещу месечен наем за всяко едно транспортно средство в размер на 1000 лева, без ДДС. Към този договор са приложени и три фактури - от 30.08.2018 година, от 30.09.2018 година и от 20.10.2018 година, издадени от ЕТ на БИСЕР за заплатен „наем камиони“ (лист 1171 - 1174).

За установяване на собствеността върху част от транспортните средства, с които е било транспортирано доставеното грозде, описани в превозните документи – част от ревизионната преписка (товарителници, кантарни бележки и пътни листове) от съда служебно е изискана информация от МВР за регистрираните собственици на МПС (към периода септември – октомври 2018 година) със следните регистрационни номера:

- *****;

- ****;

- **** и

- ****

В отговор на писмото – запитване, началникът на сектор „Пътна полиция“ в ОД – Б. на МВР е отговорил писмено (лист 1156), че:

- МПС с регистрационен номер ***** е било собственост на Х.Е.А.;

- МПС с регистрационен номер **** (идентификационен № XLEG4X20005277753) е било собственост на „Скания файнанс България“ ЕООД, а ЕТ „Бисер – А.Ж.Д.“ е бил ползвател на автомобила;

- МПС с регистрационен номер ****(идентификационен № XLEG4X20005289602) е било собственост на „Скания файнанс България“ ЕООД, а ЕТ „Бисер – А.Ж.Д.“ е бил ползвател на автомобила, а

- МПС с регистрационен номер **** е с прекратена регистрация от 2016 година.

По отношение на останалите транспортни средства, описани в документите за превоз на грозде, представени от БИСЕР, по делото (лист 1077 – 1078 и 1086) са приложени свидетелства за регистрация на МПС част I (СРМПС), според които:

- полуремарке с рег. № ****е собственост на ЕТ „Бисер – А.Ж.Д.“;

- полуремарке с рег. № ****е собственост на ЕТ „Бисер – А.Ж.Д.“;

- товарен автомобил (бордови) с рег. № ****е собственост на „Юропласт“ ЕООД, село Белодол, община Поморие.

В писмено обяснение – декларация от дружеството е посочено, че „гроздоберът през 2018 г.“ се е извършил с влекачи „Скания“ с рег. № **** и ****, с ремаркета рег. № ****и рег. № ****, както и с камиони „Мерцедес“ с рег. № ****и рег. № ***** – последните две МПС собственост на Х.Е.А., с „който има граждански договор за извършената услуга“. Като шофьори на всички транспортни средства са посочени Б. М. и К. С. (лист 1106).

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи.

Спорът по делото е относно реалността на доставките на грозде, фактурирани от МОБИЛЕНД на ревизираното лице БИСЕР. Затова съдът приема, че следва да съсредоточи мотивите си към анализа на доказателствата, представени за установяването на именно тези доставки.

Както ответникът в съдебното производство, така и жалбоподателят (чрез процесуалния си представител) излагат допълнителни доводи за основателност на тезите си – с аргументи от доказателствата за (не)реалността на доставките между предходните доставчици по веригата (от АРТЕС към МОБИЛЕНД), както и за последващата реализация на гроздето (от БИСЕР към „Черноморско злато“ АД). Съдът счита, че тези доказателства имат акцесорен характер и могат да послужат единствено косвено - за формиране на допълнителни правни изводи, съпътстващи основните.

Съгласно чл. 68 ал. 1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, за извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчно събитие за облагаема доставка, за осъществен от него внос, както и за изискуемия от него данък като платец по глава осма.

Нормата на чл. 68 ал. 2 от ЗДДС предвижда, че правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащия на приспадане данък стане изискуем, т.е. на датата на която възниква данъчно събитие за доставка или на датата на получаване на авансовото плащане.

С оглед цитираните норми, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът (регистрирано по ЗДДС лице), му е доставил или предстои да му достави. За да бъде налице право на приспадане на данъчен кредит е необходимо да се установи наличието на реална доставка на стоката, предмет на доставките в ревизираните периоди. ЗДДС не свързва правото на приспадане на данъчен кредит единствено с факта на издаването на фактура, а поставя условие съответната доставка да е осъществена реално. Наличието на реално осъществени доставки, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, е предвидено, като изискване за възникване на право на приспадане на данъчен кредит.

С нормата на чл. 6 от ЗДДС, законът определя като доставка на стока прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху вещ. Субективно право за получателя по доставки да приспадне заплатения от него ДДС на доставчика, като данъчен кредит, не може да възникне, ако не е установено, че доставките са реално осъществени. Следователно правото на приспадане на данъчен кредит възниква по чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС само, когато доставката, по която това право възниква, е действително реализирана.

Данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ал. 1 от ЗДДС, е доставката на стоки или услуги, извършени от данъчно задължено лице. Датата на възникване на данъчното събитие, съгласно чл. 25 ал. 2 от ЗДДС, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е завършена.

Следователно, за да претендира право на приспадане на данъчен кредит, ревизираното лице и неговият доставчик следва да докажат извършването на облагаеми доставки.

В настоящия процес ответникът, чрез процесуалния си представител, твърди отрицателен факт – че доставките от МОБИЛЕНД към БИСЕР не са били реално извършени. Тази процесуална позиция на ответника обуславя възлагане на доказателствената тежест в производството върху жалбоподателя, който следва да установи – с доказателствата, които са ангажирани, всички елементи на фактурираните доставки, в случая – произхода на гроздето, правото на собственост на МОБИЛЕНД върху него, начина на извършване на продажбата, заплащането на стоката, натоварването, транспортирането и разтоварването от получателя, разходите по доставките и т.н.

От събраните по делото доказателства, настоящия съдебен състав не установява реалното извършване на доставките от МОБИЛЕНД към ревизираното лице БИСЕР.

За да удостовери правната си връзка с доставчика, жалбоподателят представя договор за покупко – продажба на грозде от 03.09.2018 година (лист 594 и 663 - 664). Съдържанието на този договор е изключително оскъдно, на за сметка на това е фрагметирано, неясно и дълбоко вътрешно противоречиво.

В чл. 1 от договора се урежда предмета (продаване, доставяне и прехвърляне на право на собственост върху произведено или предходно закупено грозде) с уточнение, че цената „ще бъде договорена с допълнително споразумение“. Такова споразумение, обаче, не е представено в хода на ревизията нито от ревизираното лице нито от неговия доставчик, въпреки еднопосочните усилия на ревизионния екип да установи начина на ценообразуването на доставките, съгласно връчените ИПДПОЗЛ. Нещо повече, от жалбоподателя дори не се твърди, че подобно допълнително споразумение е било изготвено или одобрено в някаква форма. Отделно, в чл. 5 от договора е обявено, че „цената“ се договаря „с допълнително устно споразумение между страните“, без да е ясно въз основа на какви критерии ще бъде определена тя – за всяка отделна доставка или за цялото количество накуп, по сортове, поседмично/подневно или по какъвто и да друг начин. При пълното словесна неразбория как се определя цената на гроздето между купувача и продавача, нормата на чл. 6 от договора предвижда, че „начинът на плащане е с уговорка за отложено плащане и съгласно сроковете уговорени в чл. 1“. В договора, обаче, липсва какъвто и да е срок за извършване на отложеното плащане на цената (виж чл. 7), което противоречи на всякаква житейска и правна логика и може да има за евентуален краен резултат или незабавната изискуемост на парите или невъзможност изобщо те да бъдат потърсени – две взаимно изключващи се правни последици. Липсата на ясен механизъм на ценообразуване и на срокове за заплащане на доставките – особено съществени реквизити от търговското правоотношение между който и да продавач и купувач, поставя под съмнение реалността на целия договор.

Идентично е и положението с договорката между купувача и продавача относно количеството на договореното за продажба грозде. Според чл. 2 от споразумението, това следва да бъде извършено „съгласно анекс кг“. Такъв анекс не е представен и не са направени изявления за неговото съставяне.

Според чл. 3 от договора, качеството на стоката се разпределя в три категории – първо, второ и трето качество. Тази, принципно разумна, уговорка е абсолютно бланкетна, защото между страните не са уредени каквито и да било критерии, въз основа на които продаваното грозде да бъде класифицирано в една от изброените категории, както не е предвидено и диференцирано заплащане – в зависимост от качеството (каквато би била обичайната уредба на едно нормално търговско взаимоотношение).

В нормата на чл. 8 първо е предвидено, че „разходите по договора“ са за сметка на купувача, а, веднага след това – че „разходите по товаренето и предаването, включително меренето и тегленето“ (които са същински разходи по изпълнението на договора) са за сметка на продавача.

Разпоредбата на чл. 12 предвижда, че приемането на доставките става с „кантарна бележка, сертификат за произход и товарителница“. В представените приемателно – предавателни протоколи за доставка на грозде липсва какво и да е позоваване на конкретно определени кантарни бележки, сертификати и товарителници (виж лист 586 - 593).

Според чл. 13 от договора, стоката следва да бъде предадена на купувача „във вид количество и качество“, отговарящи на целите на купувача, без в договора или в допълнително споразумение изобщо да са уговаряни „вид“, „количество“ и/или критерии за „качество“ на гроздето.

От изложеното дотук, съдът прави извод, че договорът, въз основа на който БИСЕР заявява реалността на доставките от МОБИЛЕНД, е бланкетен, а думата „грозде“ в него (посочена като предмет) би могла да бъде заместена с която и да е друга родовоопределена вещ, без да бъде променена неясната му и дълбоко противоречива същност. Договор с подобно съдържание няма как да бъде подписан в рамките на едно обичайно търговско правоотношение, в което правилата за разумен взаимен контрол и добри търговски практики се съблюдават от страните, още повече че управителят на БИСЕР изрично е посочила в хода на ревизията, че се занимава с изкупуване на грозде от много години, т.е. наясно е със спецификите на този вид търговия и би могла писмено да уреди/защити надлежно интересите на представляваното от нея дружество по повод евентуално възникване на правен спор по (не)изпълнението. Установените съществени пороци и непълноти в договора за покупко – продажба на грозде от 03.09.2018 година обосновават съмнение в достоверността на уговорките между лицата, посочени в него като страни, а оттам – в реалното осъществяване на фактурираните доставки.

Фактурите, издадени от МОБИЛЕНД на БИСЕР не доказват реалното доставяне на фактурираното грозде. Те могат да бъдат индиция за търговско правоотношение между ревизираното лице и доставчика, но – сами по себе си – не установяват елементите/фактическите действия по придобиването на стоката от получателя. При разпита си в досъдебното производство А.Д. заявява, че фактурите са били издавани от К. В., управителя на МОБИЛЕНД, а сделките са били сключвани с него лично в Стара Загора (лист 78). Тези твърдения, обаче, са отречени категорично от В. в рамките на собствения му разпит, в който той заявява, че няма никакво отношение към дружеството – доставчик, не е издавал никакви документи и че изобщо не познава Д., а е имало опит - от страна на Д.Т.(пълномощника на МОБИЛЕНД) – В. да бъде „инструктиран“ да даде показания в определена насока (виж лист 80). Съдът отчита обстоятелството, че в ревизионната преписка се съдържа и декларация, подписана от името на В. (с дата 01.11.2018 година), с която се удостоверява, че МОБИЛЕНД е продало на БИСЕР общо 407,287 тона грозде през септември – октомври 2018 година (лист 1105), но доколкото под тази декларация липсва достоверно отразяване на подписа на В. и предвид изявленията му, че цялата дейност на МОБИЛЕНД се е осъществявала от пълномощника Т. (а счетоводно – от лицето Зарко), това писмено изявление не следва да бъде кредитирано – за сметка на достоверните и подробни показания на В., дадени в хода на досъдебното производство, при които полагането на подписа му (а оттам – удостоверяване достоверността на изявлението му) е извършено пред надлежен орган на властта – разследващ полицай.

Приемателно – предавателните протоколи (лист 586 – 593) за доставка на грозде от МОБИЛЕНД на БИСЕР основателно не са били кредитирани като достоверни доказателства от издателите на РА. От тях не може да бъде установено къде е извършено предаването на описаното количество грозде – посочени са само данните на предаващия и получаващия субект, както и са описани имената на законните им представители, а в долната част на всеки протокол е отбелязано писмено, че той се подписва от „А.Д.“ и от „К. В.“. Тези протоколи не са придружени – поотделно – с конкретни съпътстващи документи - от описаните в чл. 12 от договора от 03.09.2018 година, а са представени самостоятелно, като към тях впоследствие са прилагани част от доказателствата за реалност, които би следвало да ги придружават изначално. К. В., който би следвало да е подписал частта от протоколите като „предал“, отрича изобщо да е съставял такива документи от името на МОБИЛЕНД и въобще да е сключвал договор за доставка на грозде с ревизираното лице (лист 80). Няма никаква житейски логика, ако приемателно – предавателните протоколи са били подписани от В. и гроздето, посочено в тях, реално е било предадено на БИСЕР, управителят и собственик на дяловете на доставчика МОБИЛЕНД да отрича тези лесно проверими факти, както и да заявява, че изобщо не познава А.Д. (подписала протоколите от името на получателя). От друга страна, самата Д. заявява, че сделките са били сключвани в Стара Загора, но естеството на приемателно – предавателните протоколи предполага съставянето им на мястото на предаване на стоката или непосредствено след това събитие, което обуславя присъствието на Д. на място на всяко реално предаване на гроздето между МОБИЛЕНД и БИСЕР. За такова присъствие липсват каквито и да е данни (или твърдения) от ревизираното лице.

Транспортните документи, с които жалбоподателят обосновава получаването на гроздето от МОБИЛЕНД и транспортирането му до крайния получател („Черноморско злато“ АД) също не обосновават извод за реално извършване на покупко – продажби и доставки по оспорените фактури. Съгласно чл. 12 от договора между БИСЕР и МОБИЛЕНД, приемането на доставките от получателя се удостоверява с издаването на кантарна бележка, товарителница и сертификат. Отделно от Бисер са представени и пътни листове. В ревизионното производство и при съдебното оспорване на РА, от жалбоподателя не са представени каквито и да е кантарни бележки, съставени между получателя БИСЕР и доставчика МОБИЛЕНД – за удостоверяване на точното количество закупено грозде, а такава би следвало да обичайната търговска практика между равнопоставени и добросъвестни стопански субекти, за да се избегнат възможни недоразумения относно изпълнението на договора. Като приложения към товарителници, в хода на ревизията са представени единствено кантарни бележки (лист 449 - 496), издадени от „Черноморско злато“ АД - за приети количества грозде (по сортове). В тези кантарни бележки, обаче, като доставчик (или първоизточник на стоката) не е посочено МОБИЛЕНД, а е описано ревизираното лице – БИСЕР. В този смисъл кантарните бележки, представени от БИСЕР, не удостоверяват доставката на грозде от МОБИЛЕНД, а удостоверяват друга доставка на грозде (от БИСЕР към „Черноморско злато“ АД), която е ирелевантна за спора и за която между страните по делото няма никакъв спор. Товарителниците, представени като доказателство за реалност на доставките от МОБИЛЕНД, са обременени от множество пороци и непълноти. Те не доказват по никакъв начин получаването на грозде от МОБИЛЕНД. В някои от тях БИСЕР е посочено с пълното си наименование, но като изпращач (напр. лист 450, 453, 454, 457 - 459, 462, 464, 467, 468, 471 - 473, 476 и др.), а в голямата част дружеството не е описано изобщо или е описано само частично (като изпращач, а и като превозвач), без ЕИК и без обозначаване на правноорганизационната си форма, затова не може да бъде направен несъмнен извод, че конкретната товарителница е издадена за удостоверяване на превоз на грозде с участието именно на ревизираното лице (виж лист 451, 452, 456, 460, 461, 463, 465, 466, 469, 470, 474, 475, 478 и др.). В товарителниците липсват каквито и да е данни превозеното грозде да е с произход от МОБИЛЕНД. Посочено е единствено – и то не навсякъде – населеното място, от което е натоварено гроздето в посока преработвателната база на „Черноморско злато“ АД в град Поморие, а самите товарителници са дописвани – от името на крайния получател („Черноморско злато“ АД) с датата на разтоварване и имената на служителя, удостоверил получаването в град Поморие.

В товарителниците (а и в пътните листове) са описани конкретни транспортни средства, с които са реализирани доставките. Посочени са и имената на водачите, извършвали превозите. Съпоставката на номерата на транспортните средства по пътните листове и по документите за собственост на МПС, приложени по делото (както и от справката от сектор „Пътна полиция“ при ОД – Б. на МВР) показва значителни несъответствия в твърденията на А.Д. – управител на жалбоподателя. От една страна, в свои обяснения, депозирани от името на БИСЕР, тя заявява за 2018 година, че „транспортирането на гроздето се извършва с автомобили на „Бисер - 2014“ ЕООД, както и автомобили изпратени от завода“, т. е. от крайния получател „Черноморско злато“ АД (лист 996). От друга страна, Д. поддържа, че гроздоберът през 2018 година „се извършва“ единствено със (собствени) влекачи „Скания“ (рег. № **** и рег. № ****) и ремаркета (рег. № ****и рег. № ****), както и с (два) камиона „Мерцедес“ (с рег. № ****и рег. № *****), които са притежание на Х.Е.А., т.е. не са били използвани МПС на „завода“, а отделно с Х.А.е имало сключен „граждански договор за извършената услуга“ (лист 1106).

От съдържанието на представените в последното съдебно заседание договори за наем на МПС, от приложените по делото СРМПС част I и от справката от сектор „Пътна полиция“ при ОД – Б. на МВР (лист 1156) се констатира, че към септември – октомври 2018 година БИСЕР не е разполагало с никакви собствени транспортни средства. Двата влекача „Скания“ (с лизингодател „Скания файнанс България“ ЕООД и лизингополучател ЕТ „Бисер – А.Ж.Д.“) са били отдадени под наем на дружеството – жалбоподател (1000 лева/месечно на влекач), но, само по себе си, това наемно правоотношение не е в състояние да осигури доказването на превоза на фактурираното грозде, защото влекачите не разполагат с товарни пространства. В транспортните документи (пътни листове и товарителници) към номерата на влекачите са прибавени и номерата на полуремаркетата, но към септември – октомври 2018 година тези полуремаркета са били собственост на ЕТ „Бисер – А.Ж.Д.“ (виж лист 1077 - 1078), а не на ревизираното лице. По делото не са представени каквито и да е доказателства за преотстъпване на фактическата власт върху двете полуремаркета от ЕТ на БИСЕР. Не са направени и изявления в тази насока от жалбоподателя. В противоречие с всякаква правна логика и икономическа целесъобразност, ревизираното лице представя доказателство, че е наело два влекача за 2018 година, но не представя доказателство, че му е било преотстъпено (дори безплатно) ползването на полуремаркетата към тях, с които, реално, би следвало да бъде транспортирано гроздето, доставено от МОБИЛЕНД.

В голяма част от товарителниците и пътните листове като транспортно средство е посочен автомобил с регистрационен № ****(виж лист 453 – 545, 457 – 459, 462 – 464, 467, 468, 471 – 473, 476 – 487, 481 и 508 - 509), който – според обяснението на А.Д. – е бил собственост Х.А.и е бил нает от БИСЕР за кампанията през 2018 година. Всъщност, през 2018 година този автомобил е бил собственост на друг правен субект - „Юро пласт“ ЕООД с ЕИК *********, а по делото лисват каквито е да е доказателства за отдаването му под наем на БИСЕР. В последното съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя е представен договор за наем на МПС с дата 14.08.2018 година, в който е посочено (наред с автомобил с рег. № *****), че на Б. се отдава под наем „влекач“ с рег. № ****. Транспортно средство с този регистрационен номер, обаче, въобще не е вписано в документите, представени от БИСЕР за удостоверяване превоза на гроздето, доставено от МОБИЛЕНД (лист 1086 и 1170).

За превозите на грозде, документирани с товарителници и пътни листове, в които е посочен номер на транспортното средство *****, на едни места е отразено, че са реализирани от водача „Х.Е.А.“, а на други само „Х-К“, което е крайно недостатъчно, за да бъде индивидуализиран шофьора на МПС (напр. лист 452, 488, 489, 496, 774 - 776 и др.). Тези документи - за това транспортно средство, също не удостоверяват заявеното от жалбоподателя, че гроздето, описано в тях, е доставено на БИСЕР именно от МОБИЛЕНД. В тях – без изключение - ревизираното лице е описано като „изпращач“, израз който съдът тълкува като „собственик“ на гроздето, а получател е „Черноморско злато“ АД. Голяма част от тези документи са непълни – с липсващи съществени реквизити – напр. дата на натоварване на стоката (лист 489, 495), без подпис на водача, без описани придружителни документи, дата на прибиране на МПС (напр. лист 502 - 507).

Отделно от всички изложено, дотук, относно доказателствената стойност на превозните документи, съдът констатира, че за част от пътните листове се установява липса на хронологична последователност. Така напр. пътен лист № 0003245 е издаден на 17.09.2018 година (лист 500), а следващия поред пътен лист № 0003246 е издаден на 23.08.2018 година – почти един месец по – рано (лист 501), в което няма никаква логика, предвид бланково оформяне на тези документи в кочани.

Реалността на доставките от МОБИЛЕНД към БИСЕР не се установява и от приложените сертификати за произход на винено грозде, предназначено за производство на вина със ЗНП/ЗГУ, сортови вина без ЗНП/ЗГУ, вина без ЗНП/ЗГУ, издавани на основание чл. 10 ал. 2 от ЗВСН (Сертификати за произход), издадени на името на група физически лица, за които (с едно изключение – Щ.А.) е констатирано, че не са произвеждали описаните в тях количества грозде, не са искали въобще издаването на такива документи или са починали отдавна преди съответния сертификат да бъде съставен.

Специфичният предмет на процесните доставки (винено грозде), предполага създаване на голяма по обем придружителна документация, която би могла да служи като косвено указание за наличието на реални правоотношения между участниците в стопанските операции. По силата на чл. 27 ал. 1 от ЗВСН, за целите на контрола ИАЛВ поддържа лозарски регистър, който съдържа актуализирана информация за производствения потенциал (съвкупността от реално засадените площи с винени лозя). ИАЛВ създава и поддържа досиета на гроздопроизводителите и производствени досиета на винопроизводителите, които също са част от лозарския регистър (чл. 27, ал. 2 от ЗВСН). Досиетата на гроздопроизводителите съдържат информация по отношение на декларациите за реколта, сертификати за произход на винено грозде, обобщена годишна справка за издадените придружителни документи за превоз на винено грозде (чл. 28 от ЗВСН). Досиета на винопроизводителите съдържат идентификация на обектите за производство, складиране и съхранение на вино и лозаро-винарски продукти, производствен и съдов капацитет, списъци на технолозите, които водят производствения процес и извършват вписвания в дневниците по реда на този закон, задължителните декларации за производство и декларации за стокови запаси, обобщена тримесечна справка за издадените придружителни документи за превоз на вино и лозаро-винарски продукти.

Съгласно § 1 т. 75 от ДР на ЗВСН, "сертификат за произход" е документ, удостоверяващ произхода на определено количество грозде или качествено вино от определен район. Сертификатът за произход на грозде задължително се издава по силата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗВСН.

Съгласно чл. 47 ал. 1 от ЗВСН, регистрираните производители на вино и на продукти от грозде и вино са длъжни да водят дневници за лозаро-винарските продукти, суровини и енологични манипулации. Разпоредбата на чл. 116 ал. 1 т. 1 от ЗВСН задължава производителите, вносителите и търговците да съставят придружителен документ при превоз на територията на страната или друга държава - членка на Европейския съюз, на винено грозде и гроздова мъст - когато превозът е на разстояние, по-голямо от 40 километра.

Детайлни изисквания към съдържанието на придружителните документи и сертификатите са уредени и в Наредбата за придружителните документи при превоз на грозде, местни и вносни вина, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки (Наредбата) – освен придружителен документ по образец, още и документите по чл. 3 ал. 2 от Наредбата, като удостоверения за регистрация по чл. 40 от Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН), пълномощни от лицата по чл. 40, ал. 1 и 3 ЗВСН за изкупуване на грозде, предназначено за производство на вино и ракия, договори в писмена форма, когато трети лица действат от името и за сметка на лицата по чл. 40, ал. 1 и 3 ЗВСН. Придружителният документ съдържа следните данни: име, адрес и идентификационен код на изпращача; име, адрес и идентификационен код на получателя; номер на документа; дата на издаване на документа и дата на експедиция, в случай че последната е различна от датата на издаване на документа; описание на превозвания продукт съгласно приложение № 1; количество на превозвания продукт; действително алкохолно съдържание за вино, спирт, дестилат, спиртни напитки; общо алкохолно съдържание (чл. 3, ал. 3 от Наредбата). Въз основа на изискването по чл. 10 от Наредбата вписаните данни в придружителния превозен документ да съответстват на данните, съдържащи се в дневниците по Наредбата за условията и реда за регистриране и заличаване от регистъра, данните, подлежащи на вписване, начина на водене на дневниците, съдържанието и формата на декларациите на реколтата и стоковата наличност и контрола върху регистрираните лица и дейността им, може по категоричен начин да се установи произходът на гроздето и действителното му влагане при производството на вино и други алкохолни напитки.

Описаната стриктна регламентация при попълването на сертификатите, представени от жалбоподателя като доказателства за реалността на доставките от МОБИЛЕНД, не е спазена, а по мнение на настоящия съдебен състав, са съставени документи с невярно съдържание, за да бъде удостоверена реалност на доставки, които не са се осъществили на практика. Четирима от гроздопроизводителите, описани в сертификатите (Борсукова, Марекова, Димова и Тотев), са починали преди началото на 2018 година, т.е. няма как да са се подписали под искането за издаване на сертификат, а останалите лица еднопосочно и категорично отричат да са подавали декларации по чл. 42 от ЗВСН за текущата 2018 година, да са подавали заявления да такъв документ (сертификат), а са и отрекли - изобщо - да са произвеждали винено грозде за продажба - в количества и сортове, които са описани. Единствено гроздопроизводителят Е.П.е заявила, че е получила сертификат, но, разпитана в досъдебното производство, категорично е отрекла да е участвала във веригата от продажби, с която БИСЕР се е опитало да обоснове реалността на доставката от МОБИЛЕНД.

Придружителните документи за превоз на винено грозде, представени от БИСЕР, са също така недостоверни, както сертификатите (лист 811 стр. 2, 812 стр. 2, 813 - 814, 815 стр. 2, 816, стр. 2, 818 - 821). Те са съставени и от БИСЕР, защото върху тях е положен подпис и печат от името на ревизираното лице – наред с подписите и печатите на предходните дружества по веригата. Съпоставката на съдържанието на сертификатите и на придружителните документи показва, че датите на придружителните документи (съвпадащи с датите на постъпване на гроздето в базата на „Черноморско злато“ АД) предхожда значително датите на сертификатите (нанесени и върху придружителните документи). При условие, че, според закона, придружителният документ за превоз съпътства издадения сертификат (като негово приложение), настоящият състав приема, че придружителните документи за превоз на грозде не са били съставени на датите, посочени в тях, а в последващ момент, когато са били издадени и сертификатите. Това означава че не е било възможно тези документи да съпътстват стоката при продажбата  от МОБИЛЕНД на БИСЕР на съответния лозов масив, както заявява управителят на дружеството – жалбоподател в обясненията си по наказателното производство и в хода на ревизията.

Доказателствата за заплащане на суми – по банков път – от БИСЕР на МОБИЛЕНД издадените фактури също не доказват доставката на грозде. Заплащането на цената на стоката/услугата е само един елемент от фактическия състав, от който може да бъде установена реалността на фактурираните продажби. Само по себе си, извършването на банков превод не доказва нищо, без да е доказано предаването, натоварването, транспортирането и разтоварването на стоката. Доказателствата от БИСЕР – в тази насока – не са достоверни и не се кредитират от съда. При фактурирани стотици тонове грозде от доставчика към получателя и искане от страна на ревизионния екип да се представят доказателства за начина на товарене и транспортиране на стоката, нито ревизираното лице – нито доставчика му – са дали каквото и да е обяснение как това грозде е било натоварено на камионите и прилежащите им ремаркета. За съда няма съмнение, че лицата, посочени като производители, не са имали обективна възможност да извършат подобна дейност – някои от тях са починали много преди гроздобера през 2018 година, а значителна част от другите са на преклонна възраст, изключваща подобна хипотеза. Оскъдното посочване от управителя на БИСЕР, че гроздето се е товарило директно на камионите  от „пунктовете“ в полето не допринася с нищо за изясняване на този същностен момент от доставките. Затова и заплащането на фактурите, издадени от МОБИЛЕНД, няма значение за крайния извод относно реалното извършване на покупко – продажбите на грозде.

Съдът констатира, че в цялото производство по съдебното оспорване на РА същностната теза на жалбоподателя е, че отказът за признаване право на приспадане на данъчен кредит по доставките от МОБИЛЕНД към БИСЕР се дължи на нередности, които са установени още при предходния доставчик АРТЕС и при лицата, посочени като първоначални производители на фактурираното грозде – обстоятелства, за които ревизираното лице не носи никаква отговорност и затова – не следва да понася неблагоприятни правни последици. Цитира се и съответна съдебна практика – в тази насока. Тезата на жалбоподателя не може да бъде споделена, защото частта от фактите, констатирани при ревизията, върху които той е съсредоточил възраженията си, няма определящо значение за извода за реалност. Действително, както издателите на РА, така и решаващият орган, са изложили мотиви относно достоверността на доказателствата, представени от името на АРТЕС и от името на физическите лица, описани в сертификатите за произход, за да обосноват извод, че МОБИЛЕНД реално няма как да е доставило грозде на БИСЕР. Тези мотиви, обаче, имат само спомагателен характер - да допълнят основния анализ на доказателствата, съставляващи документите, изготвени между БИСЕР и МОБИЛЕНД, а оттам и заключението – че липсва реалност. Затова съдът приема, че не следва да отговаря в пълнота на изключително подробните доводи в тази насока, изложени от процесуалния представител на БИСЕР – в жалбата, по същество и в представената писмена защита. Доказателствата за доставките между МОБИЛЕНД и БИСЕР са обсъдени по – горе в решението и – сами по себе си – са достатъчни да бъде мотивиран извод за доказаност или не на констатациите в РА.

Въпреки това, за пълнота на изложението, съдът приема следното - относно доказателствата за производството на грозде от конкретни физически лица, за закупуването му от АРТЕС, съответно – за препродажбата му на МОБИЛЕНД. Фактурите, издадени от АРТЕС на МОБИЛЕНД (лист 542 - 556) не доказват реалност на доставките между тези две дружества, точно така както не я доказват и сертификатите за произход (по вече изложени мотиви). От името на АРТЕС са представени и протоколи (лист 603 стр. 2 - 621) за изкупуване на грозде, които са с недостоверно съдържание – еднотипни, подписани от неясно кое лице - от името на „управител“ на дружеството, съставени на неизвестно място, без достоверна дата, съдържащи данни за лица (и подписи), част от които не са били между живите към момента, в който следва да са се подписали. Разликата в продажната цена на гроздето – на килограм - между АРТЕС и МОБИЛЕНД, от една страна и между МОБИЛЕНД и БИСЕР, от друга, е 2 (две) стотинки - търговска надценка, която поставя под съмнение цялата дейност по веригата на посочените прекупвачи, най – малкото с оглед необходимо присъщите разходи на отделните търговци по транспорта и издирването на производителите и съконтрахентите, осигуряване на реколтата в определено място и в определен момент - за измерване и натоварване от получателя и т. н., все дейности които не е възможно да бъдат извършени реално с такава норма на печалба в едно обичайно търговско правоотношение. От свидетелските показания по досъдебното производство се установява, че не Д.С.(управител на АРТЕС до документи) и К. В. (управител на МОБИЛЕНД по документи) са изкупували грозде, а това е би следвало да е извършвано от Д.И. Т., който, обаче, няма никаква представителна власт по отношение на първото дружество по веригата и има пълномощно по отношение на второто, но не присъства никъде, по никакъв повод, като пълномощник в документите, съставени от името на МОБИЛЕНД. Самият Т. не е в състояние да индивидуализира по несъмнен начин нито един от производителите, от които се поддържа, че е било закупувано гроздето, посочвайки част от тях с единствено с малки имена – напр. „Е.“ и „К.“ от „Карнобат“. Наред с изложеното, съдът отчита и фактите, установени при ревизията по отношение на самите доставчици, и неоспорени от жалбоподателя в настоящото производство. Доставчиците АРТЕС и МОБИЛЕНД не разполагат с никаква материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставка на грозде. Те не притежават ДМА, нямат назначени лица по трудови и граждански договори за работа, не са посочили какви са направените от тях разходи, въз основа на които са калкулирани техните цени по фактурите за продажба и с какъв ресурс са осъществени доставките. Управителите на дружествата - доставчици не са извършители с личен труд на фактурираните продажби на грозде, а липсват каквито и да е достоверни документи относно индивидуализирането или физическото му предаване, от единия доставчик на другия по веригата.

Доказателствата за продажба на грозде от БИСЕР на „Черноморско злато“ АД също не установяват реалността на доставките – именно от МОБИЛЕНД. В обясненията с в хода на ревизията, а и в показанията си по досъдебното производство, управителят на ревизираното лице изрично посочва, че се занимава с изкупуване и препродажба на грозде от много години, т.е. разполага със значителен собствен опит в тази дейност, който  позволява самостоятелно да издири и закупи гроздето, предадено впоследствие на получателя в Поморие. Затова и още по - неубедителна изглежда тезата на БИСЕР, че гроздето е било закупено от друг прекупвач - чрез управителя К. В. (отречено от самия В.) или чрез пълномощника му Т. (дългогодишен познат на Д.), който по никакъв начин не е пожелал да афишира документално присъствието си като представител на продавача, както би се случило във всяка нормална правна връзка между независими и добросъвестни търговци.

Що се отнася до аргумента, изтъкнат от процесуалния представител на жалбоподателя в последното съдебно заседание – че част от доставките от МОБИЛЕНД към БИСЕР са били признати от органите по приходите в РА, при равни други условия, настоящият съдебен състав счита, че този довод не може да послужи за установяване на незаконосъобразност на обжалвания акт. Прегледът на доказателствата, представени от БИСЕР и МОБИЛЕНД за удостоверяване на реалността на покупко – продажбата на грозде през 2018 година, показва, че те са обременени от съществени формални пороци, а фактите, отразени в тях, не съответстват на обективната реалност. Обстоятелството, че органите по приходите са приели някои от тези доказателства за достоверни, не променя мотивите на настоящия състав по никакъв начин, защото при постановяване на решението съдът не е обвързан от изводите на органите по приходите. В случая, по доставките, цитирани от жалбоподателя, е налице благоприятно произнасяне от ревизионния екип и в тази си част РА не подлежи на съдебен контрол.

Предвид изложеното, съдът приема, че дружеството МОБИЛЕНД, посочено като доставчик по фактурите, оспорени с РА, не е доставило реално грозде на ревизираното лице през данъчните периоди септември – октомври 2018 година. Налице са само издадени фактури без данните в тях да обективират реално осъществени факти и събития. Съдът отчита, че ревизираното дружество е пряк участник в съставянето на тези документи, което означава, че то не може да не е било запознато с обстоятелството, че те не документират реални доставки. Като е приспадало данъчен кредит по фактури, които не отразяват реални сделки, БИСЕР неправомерно е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, както е установено при ревизията и от решаващия орган.

Жалбата на дружеството срещу РА – в частта по ЗДДС е неоснователна и следва да се отхвърли.

ПО ИСКАНЕТО ЗА СПИРАНЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РА

От жалбоподателя, чрез процесуалния му представител, е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на РА (лист 1136 - 1138).

В искането се сочи, че задължението по РА – общо 26 371,90 лева - е обезпечено в почти двоен размер с налагането на запор на влекач „Скания“, собственост на БИСЕР, със застрахователна стойност 50 000 лева, а отделно се предлага (към вече наложеното обезпечение) допълнително обезпечение на публичното вземане по образуваното изпълнително дело № *********/2022 година на публичен изпълнител при ТД – Б. на НАП – запор върху товарен автомобил „Скания“ с регистрационен № ****и идентификационен № XLEG4X20005277753, произведен през 2011 година, със застрахователна оценка 40 000 лева.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва искането, като твърди, че балансовата стойност на допълнително предложеното МПС вероятно ще е нулева към настоящия момент, предвид годината на закупуването му от БИСЕР, т.е. не са налице предпоставките за уважаване на молбата (лист 1148).

След като съпостави тезите на страните с приложимото право, съдът приема, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Принципът в производството по обжалване на ревизионните актове е, че обжалването им по съдебен ред не спира тяхното изпълнение и той е установен с нормата на чл. 157 ал. 1 от ДОПК.

В разпоредбите на ал. 2 до ал. 4 на чл. 157 от ДОПК са предвидени редът и условията за допускане спиране на изпълнението на РА от съда, като чрез препращане към нормите на чл. 153 ал. 3 – ал. 5 от ДОПК, са установени материалноправните предпоставки, при наличието на които може да се постанови спиране на изпълнението на обжалван по съдебен ред ревизионен акт.

Съобразно цитираните норми, задълженото лице трябва да представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, като обезпечението, независимо от кой вид е, следва да е в размера по чл. 157 ал. 3 от ДОПК, т. е. в размера на главницата и лихвите по обжалваната част от РА, включително и лихвите до датата на подаване на искането.

Когато се предлага друг вид обезпечение, съдът извършва самостоятелна преценка дали е налице основание за спиране изпълнението на акта, съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение. При преценката дали наложеното и предложеното обезпечение представляват основание за спиране на изпълнението, съдът следва да се ръководи от принципа на съразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на обжалваното задължение по ревизионния акт, както и от гаранцията, която те предоставят за бързото и ефективно евентуално принудително събиране на публичните вземания.

В конкретния случай няма представено или наложено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и по силата на чл. 153 ал. 5 във връзка с чл. 157 ал. 3 от ДОПК, съдът извършва преценка, съобразно наложеното обезпечение – запор върху движима вещ (товарен автомобил „Скания“), наложена с ПНПОМ изх. № С220002 – 022 - 0093358/20.12.2022 година (лист 1139), предложеното допълнително (влекач „Скания“ с идентификационен № XLEG4X20005277753) такова, както и съобразно останалите установяващи се във връзка с искането обстоятелства.

Запорираният актив и допълнително предложения като обезпечение нямат балансова стойност, а имат обща застрахователна стойност, покриваща пълния размер на вземанията по акта, чието спиране се иска от съда, както и лихвите към датата на искането. Освен това в разглеждания случай стойността на обезпеченията надхвърля значително стойността главницата по ревизионния акт - обстоятелство, което настоящият състав намира за определящо съразмерността на обезпечението. Размерът на начислените лихви е една динамична величина, по правило в момента на произнасянето на съда, е в размер по-голям от този към момента на искането и поради това практически е невъзможно съдът да прецени дали дадено обезпечение би покрило пълния размер на лихвите дори към датата на произнасянето му, а още по-малко към тази на окончателното плащане на задължението. В този смисъл след като стойността на обезпечението покрива общата стойност на главницата по публичните задължения на дружеството, същото следва да се цени като надлежно. Видът на вече запорираната от публичния изпълнител машина – единия влекач „Скания“ на дружеството - и самият факт на запора сочи, че същите са преценени от приходната администрация като високоликвидни активи. Предлаганият като допълнително обезпечение актив е от същия вид, при което съдът счита, че е налице обезпечаване на процесните публични държавни вземания с ликвидни активи, които могат в разумен времеви период да бъдат продадени и то за цена, поне равна на размера на установените задължения.

Предвид изложеното по-горе, при зачитане на принципа на съразмерност на обезпечението и обезпечаваното вземане и годността на обезпечението да гарантира събирането на вземането, съдът приема, че вече наложения върху имущество на жалбоподателя запор, заедно с предлагания като допълнително обезпечение актив, представлява годно обезпечение, гарантиращо събирането на вземането по ревизионния акт и оттам – налице е основание за спиране на предварителното изпълнение на същия. С оглед на това съдът счита, че следва да се спре изпълнението на обжалвания РА тъй като евентуалното принудително събиране на установените публични задължения за данъци е гарантирано.

РАЗНОСКИ

Съгласно чл. 161 ал.1 от ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.

Изходът от оспорването обуславя възлагането на разноските в производството върху жалбоподателя, съобразно своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника. На ответната страна следва да се присъдят разноски в размер на 3160 (три хиляди сто и шестдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение, съобразно материалния интерес по спора и нормите на чл. 8 ал. 1 и чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, на основание чл. 157 ал. 4, чл. 160 и чл. 161 от ДОПК, съдът,

Р Е Ш И

СПИРА предварителното изпълнение на ревизионен акт № Р-02000219008207-091-001/06.10.2022 година на ТД – Б. на НАП, потвърден с решение № 167/29.12.2022 година на директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Б. при ЦУ на НАП, до окончателното решаване на спора.

ЗАДЪЛЖАВА компетентния публичен изпълнител по изпълнително дело № *********/2022 година на Териториална дирекция – Б. на НАП, в 7-дневен срок от влизане в сила на настоящото определение, след проверка за действителното наличие и правото на собственост, както и на останалите относими обстоятелства, да наложи обезпечителна мярка „запор“, върху предложената като обезпечение движима вещ – товарен автомобил „SCANIA“ с идентификационен № XLEG4X20005277753, двигател № 6691925 и регистрационен № ****, собственост на „Бисер 2014“ ЕООД с ЕИК *********.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бисер 2014“ ЕООД – Карнобат с ЕИК ********* и съдебен адрес ***, адвокатско дружество „Т., Т.а и съдружници“, против ревизионен акт № Р-02000219008207-091-001/06.10.2022 година на ТД – Б. на НАП, потвърден с решение № 167/29.12.2022 година на директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Б. при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Бисер 2014“ ЕООД – Карнобат с ЕИК ********* да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 3160 (три хиляди сто и шестдесет) лева – разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му, а в частта относно постановеното спиране на предварителното изпълнение на ревизионния акт – отново пред същия съд, но с частна жалба и в седемдневен срок от съобщаването му.

	Председател:	ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ