№ 105
гр. Разград, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20243300500136 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ Топлофикация -Русе “АД гр. Русе чрез
пълномощник против Решение № 74/ 29. 01. 2024 г. по гр. д. № 1560/ 23 г. по описа на РС
Разград, с което съдът е отхвърлил като неоснователни исковете, предявени от
“Топлофикация Русе” ЕАД срещу Г. А. Х. за установяване на задължението за заплащане на
сумите 101,97лв. за потребена топлинна енергия за периода 23.11.2021 г. – 30.04.2022 г. в
имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва от 06.01.2023 г. и 6,55 лв. обезщетение за
забава от падежа на всяка от фактурите до 06.01.2023г., за които е издадена заповед за
изпълнение №101/03.02.2023 г. по ч.гр.д.№179/2023 г. на РС Разград. Със същото решение
е прекратено производството по иска, предявен от “Топлофикация Русе” ЕАД срещу Г. А.
Х. за установяване на задължението за заплащане на сумата 75 лв. разноски по ч.гр.д.
№179/2023г. на РС Разград.
В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй
като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото
доказателства и противоречат на закона.
Въззиваемата страна Г. А. Х. не е депозирала писмен отговор на жалбата.,
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява основателна.
1
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Ищецът е представил по делото Договор № 284/ 18. 11. 1998 г. за доставка на
топлинна енергия за обект „бл. ***“, сключен между „Топлофикация-Русе“ ЕАД и Домсъвет
бл. ***, като потребител на топлинна енергия. Представен е и Договор от 12. 11. 2001 г.,
сключен с Етажната собственост на ***, Договор от 12. 09. 2008 г. със същата етажна
собственост, Договор от 19. 10. 2021 г. с „Топлоснабдяване“ АД за извършаване на дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата на същата етажна собственост . Ищецът е
представил Заявление, вх. № АС-00267/ 24. 04. 2017 г. от Д.Д. и Г. Х. за открита партида за
плащане на топлоенергия, подадено служебно, удостоверение, издадено през 2006 г. от
Община Русе до ЧСИ М.М., че лицето А.Д.И. е починало на 14. 06. 2006 г. и е оставило
законни наследници Д. А. Д. и Г. А. Х., Справка от Службата по вписванията – Русе за
вписана наложена възбрана по молба на ищеца върху процесния недвижим имот.
Претендира се задължение по 5 бр. фактури за периода 23.11.21 г.-30.04.22 г. в
размер на 101.97 лв. Представени са фактури № 00057533821 от 45.78 лв.; №********** за
51 лв.; №********** за 55.02 лв.; №********** за 56.58 лв. и №********** за 13.10 лв.
Приложена е и изравнителна справка за сезон 2021/2022 г. като са приспаднати 7.54 лв. Като
титуляр на партидата се водят Д.Д. и Г. Х.. Общият размер на дължимите суми по тези
фактури възлиза на 211.48 лв., като са налични и други стари задължения.
Ответницата Г. А. Х. не е подала писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, не се е
явила в съдебно заседание и не е заявила становище по иска.
При тези данни съдът приема, че въззивната жалба е основателна.
Ищецът твърди, че през процесния период между него и ответницата е съществувало
облигационно правоотношение във връзка с доставката на топлинна енергия, породено от
притежаваното от нея право на собственост върху недвижим имот, находящ се в *** и
претендира признаване дължимостта на вземанията .
Възникването на облигационното правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя
(клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването
от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване
по отношение на топлоснабден недвижим имот. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди.
2
Ответницата не е оспорила твърденията на ищеца, че е собственик на процесния
недвижим имот. Правото на собственост е придобила по силата на наследяването, като
законен наследник на А.Д.И., видно от приложеното удостоверение, издадено през 2006 г.
от Община Русе до ЧСИ М.М.. Не е оспорена и претенцията на ищеца, че е налице
задължение за потребена топлинна енергия по 5 бр. фактури за периода 23.11.21 г.-30.04.22
г. в размер на 101.97 лв. По изложените съображения, следва да се приеме, че предявеният
иск е основателен и доказан.
Предвид неоспорване на твърденията на ищеца от ответницата, районният съд
неправилно е указал доказателствената тежест на ищеца да установи наличието на договор
между страните, респ. качеството на потребител /собственик или ползвател/ на топлинна
енергия от страна на ответника. Приемайки, че иска е недоказан, районният съд е
постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 74/ 29. 01. 2024 г. по гр. д. № 1560/ 23 г. по описа на
Разградския районен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК по отношение на Г. А. Х., ЕГН
**********, че дължи на “Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК *********, гр. Русе, ул. „ТЕЦ
Изток“ сумите 101,97лв. за потребена топлинна енергия за периода 23.11.2021 г. –
30.04.2022 г. в имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва от 06.01.2023 г. и 6,55 лв.
обезщетение за забава от падежа на всяка от фактурите до 06.01.2023г., за които е издадена
заповед за изпълнение №101/03.02.2023 г. по ч.гр.д.№179/2023 г. на РС Разград.
ОСЪЖДА Г. А. Х., ЕГН ********** да заплати на “Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК
*********, гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток“ направените в исковото и в заповедното производство
разноски в размер на 152, 20 лева и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3