М О Т И В И
към присъда № 8 от 21.01.2020г. по НОХД № 2643 по описа за 2019год.
на Варненския районен съд - ХХVІІ
наказателен състав
По отношение на подсъдимия Л.М.С., роден на *** ***, българин, български
гражданин, средно образование, разведен, неосъждан, не работи, ЕГН **********от Варненска районна
прокуратура е възведено обвинение, за
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, затова, че през периода от
м.02.2015 г. до м.05.2019 г. вкл., в гр. Варна, след като бил осъден с Решение
№427/15 г. по гр.д. №311/2015 г. по описа на ВРС, 26-ти състав, влязло в
законна сила на 27.01.2015 г., да издържа свои низходящи - В. Л. С., род. на ***
г., и Б.Л.С., род. на *** г., чрез тяхната майка и законен представител Д.С.С., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две вноски - 23 месечни вноски по 120 лв. за В. Л. С. на стойност
2760 лв., и 18 месечни вноски по 120 лв. за Б.Л.С. на стойност 2160 лв., или
издръжка за двете си деца на обща стойност 4920 лв.
Производството се проведе по общия
ред, в отсъствието на подсъдимия, при условията на чл.269, ал.3, т.3 от . Съдът прие, на базата на
установените по делото факти, че е налице очевиден отказ от страна на
подсъдимия от лично участие в настоящото наказателното производство. Отделно от
това, съдът съобрази и обстоятелството,
че подсъдимият е запознат с провежданото срещу него наказателно производство,
като лично е привлечен в качеството на обвиняем в хода на ДП, съответно е
запознат с предявеното срещу него обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, взета му е била и МНО „подписка“, като той е посочил адрес за призоваване,
където от доказателствата по делото е видно, че не пребивава от дълги години,
упълномощил е защитник, който да го представлява в настоящото производство. Не
на последно място, съдът прецени и че делото е образувано по внесен обв. акт за престъпление по чл.183,ал.1 от НК, което не е
тежко умишлено по смисъла на НК и участието на подсъдимия не е задължително в
производството, както и че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия
не би попречило за разкриване на обективната истина по делото.
Представителят на Варненска районна
прокуратура в съдебно заседание изцяло поддържа възведеното спрямо подсъдимия
обвинение, счита, че от събраните по делото доказателства се установява
безспорно, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението за което е
предаден на съд, като приема за установена фактическа обстановка, идентична с
описаната в ОА. Прокурорът счита,
че подс. С. е бил запознат със съдебното решение и
това, че е влязло в сила и това, че с него е осъден да плаща издръжка на децата
си В. и Б. С. и въпреки това не е я платил в размер на повече от две вноски за
сумата посочена в обв. акт. Посочва, че С. е имал
обективна възможност да плаща дължимата издръжка. Сочи, че видно от показанията
на свидетелите К. и С. той е работил през цялото време и е реализирал трудови
доходи. Сочи, че видно от справка от Агенция по вписвания, той притежава
идеални части от имот в гр. Обзор, обл. Бургас и в
инкриминирания период през месец май 2015 година е извършил възмездна сделка
като е продал своя идеална част на друго лице и е реализирал доходи. Счита, че
деянието на подс. С. се явява безспорно доказано от
обективна и субективна страна и моли същият да бъде признат за виновен. При
определяне на наказанието акцентира върху чистото съдебно минало на подсъдимия
и с оглед на това счита, че целите на наказанието ще бъдат изпълнени ако бъде
наложено наказание лишаване от свобода
под средния размер отложено с изпитателен срок от три години.
Наказанието лишаване от свобода намира за по-подходящо, тъй като то ще му
позволи да работи и да реализира трудови доходи, и евентуално да плати
дължимата издръжка.
Защитникът на подсъдимия, във фазата по
съществото на делото, пледира да бъде преценено дали за ангажиране на
наказателната отговорност е налице обективна възможност за изпълнение на тези
задължения. От друга страна акцентира, че не е установено съзнателно
неизпълнение т.е. имайки тази възможност той умишлено да не извършва плащания и
по свой почин да се постави в такава позиция на подсъдим. Счита, че липсват
както обективните, така и субективните признаци на деянието, тъй подс. не разполагал с каквито и да е доходи и имоти такива,
които да могат да генерират средства за разплащане. Моли, да бъде прието от
обективна и субективна страна не са налице белезите на това престъпление.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Л.М.С.
и св. Д.С.С. сключили граждански брак през 2000 г. По
време на съвместното им съжителство двамата имали родени две деца - Б.Л.С.,
род. на *** г., и В. Л. С., род. на *** г.
С Решение
№427/15 г. по гр.д. №311/15 г. по описа на ВРС, 26-ти с-в, гражданският брак
между подс.С. и св.С. бил прекратен с развод.
Упражняването на родителските права по отношение на децата В. и Б. С. било
предоставено на майката Д.С.С.. Със същото решение
подсъдимият бил осъден да плаща месечна издръжка в полза на всяко от децата си
чрез тяхната майка и законен представител, в размер на 120 лв. /сто и двадесет
лева/ за всяко дете, платима с падеж пето число от месеца, за който се дължи,
до настъпването на законна причина за изменение или прекратяване, на основание
чл.143, ал.2 СК. Решението влязло в сила на 27.01.2015 г.
Междувременно на 14.01.2015г. подс.С. сключил
договор за потребителски кредит в размер на 47 000 с банка „Експрсбанк“АД, който кредит усвоил, но не заплащал
задълженията си по него.
След
развода св.С. живеела заедно с децата си
в гр.Варна, в съвместното до преди развода им с подсъдимия жилище, находящо се на адрес ж.к.“Владислав Варненчик“
бл.20, вх.10, ет.7, ап.21. Подсъдимият следвало да изплаща издръжката на двете
деца чрез тяхната майка именно в гр.Варна.
След
развода, в края на 2016г., с нотариален акт за дарение на недвижим имот №154,
рег.№7477, дело №749 от 09.12.2016г., подс.С. дарил
на двете си деца В. и Б. при равни квоти ½ ид.ч.
от горепосочения апартамент, придобита от него въз основа на прекратяване на
СИО.
През периода
м.02.15 г. до м.05.2019 г. вкл. подсъдимият
заплащал спорадично дължимите от него издръжки, като превеждал суми по
банковите сметки на св.С.. В този период той полагал труд предимно в чужбина,
като при завръщането си в България осъществявал контакти с двете си деца, като
им давал пари и им носил подаръци. Въпреки това той не заплатил много от
дължимите месечни вноски за издръжка.
През 2015
г. той не заплатил пет месечни вноски за месеците февруари, май, юли, август,
септември, общо в размер на 600 лв. за Б.Л.С., и две месечни вноски за месеците
август и септември за В. Л. С. в размер на 240 лв.
За 2016 г.
от него не били заплатени шест месечни вноски за месеците януари, май, юли,
август, октомври, декември, общо в размер на 720 лв. за всяко едно от децата;
През 2017 г.
не били платени седем месечни вноски за месеците февруари, април, юни, юли,
август, ноември, декември, общо в размер на 840 лв. за всяко едно от децата.
За 2018 г.
не били платени от подс. три месечни вноски за
месеците март, април, май, общо в размер на 360 лв. за детето В. Л. С.. През
този период настъпила законна причина за прекратяване плащането на издръжка по
отношение на Б.Л.С. след 15.08.2018 г., на основание чл.143 ал.2 СК, тъй като
същият навърши пълнолетие на така посочената дата. По отношение на В. Л. С.
нямало причина за прекратяване или изменение на дължимата издръжка.
Междувременно, тъй като не плащал редовно задълженията си за издръжка,
през месец март 2018г. св.С. подала
искане вх.№3221/09.03.2018г. до ЧСИ Надежда Денчева за образуване на
изпълнително дело срещу С.. Така в кантората на ЧСИ било образувано изп.дело № 2018807040028. На 23.04.2018г. пъдс.С. бил уведомен за образуваното срещу него
изпълнително дело по натрупаните задължения за издръжка. Въпреки това суми по
изпълнителното дело не постъпили.
На
01.06.2018г. между подсъдимия С. и св.С. била постигната спогодба, подс. да заплаща по 100 лева месечно за издръжка за минало
врем за срок от 30 месеца, с падеж до десето число на месеца. Подс. не спазил и това споразумение, като след като
заплатил три вноски по него, преустановил плащането.
През 2019 г. подс. С. не
заплатил пет месечни вноски за издръжка за месеците януари, февруари, март,
април, май, общо в размер на 600 лв. за В. Л. С..
Така в
периода месец февруари 2015г.- месец май 2019г. включително подс.С.
натрупал задължения за издръжка в размер на 23 /двадесет и три/ месечни вноски
по 120 лв. за В. Л. С., общо в размер на 2760 лв., и 18 /осемнадесет/ месечни
вноски по 120 лв. за Б.Л.С. в размер на 2160 лв.. Общата натрупана сума за
издръжка за двете в този период била 4920 лв.
От приложените по делото преписи от
актове за раждане /л.48-49 от СП/ е видно, че подс.С.
е родител /баща/ на Б.Л.С., род. на *** г., и В. Л. С., род. на *** г.
От
изготвената и приложена по делото справка от Търговския регистър при Агенцията
по вписванията /л.61-72 от съдебното дело/
е видно, че през м.05.2015г. подс. С. е продал
поземлен имот в гр.Обзор, обл.Бургас.
Видно от
изисканата и приложена по делото справка от Сектор ПП-Варна /л.74 от СД/,
подсъдимият не притежава МПС.
От приложената справки от НАП-Варна /л. 78 от
ДП и л.60 от СД/ е видно, че в периода от 01.01.2015г..
до октомври 2019г. за подсъдимия не са регистрирани ТПО с работодатели на
територията на Р България.
Отделно от
това от справките от Агенцията по заетостта /л.76 от ДП/ подсъдимият е регистриран като
безработен в периода от 01.04.2015г. до 03.08.2015г. и от 30.10.2015г. до
26.02.2016г.
Видно от
приложените по делото справки от ЧСИ Н.Денчева и от Банка „Експресбанк“,
по изпълнителните дела образувано срещу подсъдимия във връзка със задълженията
му за издръжка и във връзка с неизпълнението на задълженията по договора за
кредите, не са събрани и постъпвали парични средства.
По делото
не са ангажирани никакви доказателства подсъдимият да има здравословни
проблеми, които да ограничават възможността му да полага труд, напротив същият
е в трудоспособна възраст, следователно може да престира
работна сила, което и видно от гласните доказателства по делото прави, тъй като
както показанията на разпитаните по делото свидетели са еднопосочни, че
подсъдимият работи в чужбина.
От изисканите и приложени по делото справки
разкриващи банкова тайна, от банките обслужващи територията на Р България, в
които св.С. е имала сметки е видно, че подс.С. е
плащал частично задълженията си за издръжка, именно по банковите сметки на С.
Справката
за съдимост на подс.Л.С. /л.12 от СД/ не съдържа
осъждания.
Съдът напълно кредитира показанията на св.Д.С.С., дадени в хода на съдебното производство, както и тези
приобщени чрез прочитането им от ДП на основание чл.281, ал.5 вр.ал.1 от НПК, тъй като същите са непротиворечиви,
последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира показанията на св.Б.Л.С.,
като отчете обстоятелството, че същият е син на под.С.. Предвид
обстоятелството, че те кореспондират с останалите писмени и гласни
доказателства, съдът ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира като искрени и
незаинтересовани от изхода на делото, показанията на с.А.Л.К., която също има
дете от подсъдимия. Нейните показания кореспондират с установената по делото фактическа
обстановка и послужиха на съда за набор от характеристични данни за С.,
най-вече по отношение на реализирането на родителските му задължения.
Съдът кредитира всички писмени материали,
приобщени към доказателствата по делото , тъй като те са непротиворечиви по
между си и съответстват на установената фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин и категоричен
начин от показанията на св. Д.С., включително и тези дадени в хода на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.281,ал.5 вр. ал.1 от НПК,
показанията на св.Б.С. и св.А.К.,
препис от Решение №427/15 г. по гр.д. №311/15 г. по описа на ВРС, 26-ти
с-в, справки от ТД на НОИ, Агенцията по заетостта, справка от Търговски
регистър, Справка от сектор ПП, справки от три банкови институции, справка и
приложени копия от ИД № 2018807040028. на ЧСИ Н.Денчева, справка за съдимост и
останалите приложени към делото писмени доказателства, като всички
доказателства са непротиворечиви, взаимно допълващи се и не водят на различни
правни изводи.
След
преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Подсъдимият Л.М.С., роден на *** ***, ЕГН ********** , с деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.183, ал.1 от НК, тъй като в от Варненска районна прокуратура е възведено обвинение, за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй
като през периода от м.02.2015 г. до м.05.2019 г. вкл., в гр. Варна, след като
бил осъден с Решение №427/15 г. по гр.д. №311/2015 г. по описа на ВРС, 26-ти
състав, влязло в законна сила на 27.01.2015 г., да издържа свои низходящи - В. Л.
С., род. на *** г., и Б.Л.С., род. на *** г., чрез тяхната майка и законен
представител Д.С.С., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две вноски - 23 месечни вноски по 120 лв.
за В. Л. С. на стойност 2760 лв., и 18 месечни вноски по 120 лв. за Б.Л.С. на
стойност 2160 лв., или издръжка за двете си деца на обща стойност 4920 лв.
Субект
на престъплението е вменяемо, пълнолетно,
неосъждано физическо лице.
Престъплението по чл. 183 от НК, засягащо обществените
отношения в семейството, в инкриминираната от прокурора в настоящото дело форма
на изпълнителното деяние, се осъществява чрез бездействие и намира обективен
израз в неизпълнение на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер
на две или повече месечни вноски. За ангажиране на наказателната отговорност на
извършителя за визираното продължено престъпно посегателство е изискуемо обаче
инкриминираното неизпълнение на алименти задължения
/неплащане на издръжка на съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра/ да е
съзнателно. Авторът на неправомерното деяние трябва да е изградил представи за
наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и за това - за какъв
период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска /примирява се/ с
престъпния резултат /изпадането в забава/. Последното индицира
на субективните измерения на инкриминираното поведение по чл. 183, ал. 1 от НК, за доказването на
които е необходимо установяване на обективна възможност за изпълнение на
задълженията и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи
заплащането на издръжка.
От
обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез
бездействие, изразяващо се в съзнателно неизплащане на определената с влязъл в
сила съдебен акт месечна сума за издръжка на низходящите му, в размер на повече
от две месечни вноски – 23 месечни вноски по 120 лв. за В. Л. С. на стойност
2760 лв., и 18 месечни вноски по 120 лв. за Б.Л.С. на стойност 2160 лв.
Обстоятелството, че в инкриминирания период подс. е
изплащал част от вноските за издръжки, т.е. дължимите от него вноски не са
последователни не изключва обективната съставомерност
на деянието.
Безспорно, престъплението по чл.183, ал.1
от НК е типично продължено престъпление, осъществявано чрез трайно,
непрекъснато, „продължаващо” бездействие, докато не настъпят обстоятелства за
неговото прекратяване, зависещи или не от волята на дееца. Довършването на
престъплението може да бъде решение на дееца за извършване на дължимото се
действие или извън волята му, например започване на наказателно преследване за
неправомерното му поведение. Съдебната практика и правната теория обаче е
изяснила, че този начин на осъществяване на продълженото престъпление е
следствие на обединяването на отделните престъпни действия/бездействия в едно
единствено престъпление от субективното отношение на дееца за постигане на
преследвания противоправен резултат, като само по
изключение продължителността в осъществяването на деянието оказва влияние върху
правната квалификация. Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е насочено срещу
обществените отношения в семейството /с което се цели защита на ежедневните
нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от
имуществата си и издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се
избегнат неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът
посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно/и намира обективен израз в
неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на
издръжка, в размер на две или повече месечни вноски, без обаче законодателят да
е посочил изискването те да са „последователни”.Престъплението не би било
извършено, само ако се установи, че лицето е изплатило цялото си задължение,
или неизпълнението е под две месечни вноски, или пък то бъде погасено /напр.
поради навършване на пълнолетие на низходящия, който не продължава
образованието си, или го продължава, но за което следва да има влязло в сила
ново решение, че дължащият издръжка може да му я осигури; при смърт на
издържаното лице;/. Такова доказателство в случая е налице единствено за детето
Б.С. , поради което и правилно прокуратурата е посочила в ОА, че с навършване
на неговото пълнолетие и предвид липсата на ново съдебно решение, задължението
на подс.С. спрямо него е отпаднало. За другото дете В.
С.- такива обстоятелства обаче не са налични. В този смисъл е и константната практика на
ВКС- например Решение №424/02.12.2014 по дело №1345/2014 на ВКС, НК, I н.о.,
докладчик съдията Н.Д..
От субективна
страна престъплението е извършено умишлено. Подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и ги е искал. Видно от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства
подсъдимия е бил запознат със съдебното решение, както и с образуваното срещу
него изпълнително дело за неизпълнение на това съдебно решения. Гласните доказателства са еднопосочни и по
отношение на факта, че подс.С. в инкриминирания
период е работил в чужбина и е получавал доходи от трудова дейност, макар да не
са ангажирани доказателства за сключен писмен трудов договор. Той е разполагал
с недвижимо имущество, което е продал, получил е обезщетение при напускане на
системата на МВР, изтеглил е банков кредит в размер на 47 000 лв., който
не покрива и поради нежелание, съответно неполагане на достатъчно усилия в тази насока не е осъществил дължимото
според закона поведение. В тази връзка следва да се съобразява и разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 от СК, според която родителите са длъжни да дават издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да
съставлява особено затруднение за родителите. Да се твърди, че задължението не
е изпълнено, тъй като подсъдимият нямал средства при установените доказателства
по делото за реализирани сделки и изтеглени кредити, е меко казано житейски
неприемливо. Безспорно доказателства за
постоянна трудова заетост на подсъдимия по делото не са налице, но той е бил в
работоспособна възраст, като няма данни да страда от здравословни проблеми, които
да възпрепятстват възможността му да упражнява общественополезен труд съответно
до водят до обективна невъзможност за изпълнение на задължението за издръжка.
Нещо повече , както бе спомената по-горе гласните доказателства по делото са
еднопосочни, че той живее и работи в чужбина, където очевидно реализира доходи.
Наличието на материални затруднения не
изключва наказателната отговорност за посоченото престъпление. След като е
установено, че подсъдимият е реализирал доходи /независимо какъв е техният
произход/ и е имал и други възможности за набавяне на допълнителни такива,
включително и чрез престиране на труд в чужбина, а от
друга страна не се е възползвал от възможността за намаляване на дължимата
издръжка не може да се приеме, че той е бил в обективна невъзможност за
изплащането й. Логична последица от това е и невъзприемане на тезата на
защитата, че деянието е несъставомерно от субективна
страна. Обстоятелството, че С. е правил подаръци на децата си също не изключва
наказателната му отговорност за посоченото престъпление. Коментираният факт
представлява още един аргумент за отхвърляне доводите на защитата за субективна
несъставомерност на деянието. Същевременно той не
може да се третира и като точно изпълнение на задължението за издръжка, защото
предназначението на последната е да осигури средства за посрещане на
ежедневните нужди на правоимащото лице. Именно поради
това тя се дължи ежемесечно под формата на периодично плащане, докато
подаръците, са давани спорадично и не са свързани непременно с обичайните
потребности на детето.
В горната насока е и налице достатъчно
константна съдебна практика на ВКС – Решение № 126/20.03.2015год. на ВКС по
н.д. № 205/2015год. І н.о.; Решение № 111/04.07.2016год. на ВКС по н.д.
№434/2016год. ІІІ н.о. Решение № 158/
25.10.2017 г. на ВКС по н. д. № 690/2017 г., III н.о. и ред
други.
Съдът намира, че по отношение на
подсъдимия е неприложима привилегията на чл.183, ал.3 от НК, тъй като той не е
заплатил дължимите вноски в инкриминирания период.
С оглед горното и като прецени, че
обвинението против подсъдимия е доказано по несъмнен начин по смисъла на
чл.301, ал.2 от НПК, със събраните в производството доказателства, съдът Л.М.С.
за виновен по предявеното му обвинение по чл.183, ал.1 от
НК.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът приема обстоятелството, че подсъдимият е с чисто съдебно
минало. Той не се е дезинтересирал от децата си,
напротив при завръщането му в родината, осъществява срещи с тях и ги подпомага
финансово. Нещо повече същият, след развода е дарил падащата му се ½ ид.ч. при равни квоти на двете деца –Б. и В.. Като
смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете, че подс.С.
има още едно малолетно дете от св.К., за което също следва да полага грижи и му
дължи издръжка.
Отегчаващи вината обстоятелства съдът не
намери в конкретния случай.
Констатираните в случая смекчаващи
обстоятелства са многобройни, поради което обосновават основание за смекчаване
на наказателната репресия спрямо подс.С., при
условията на чл.55,ал.1 НК, тъй като и най –лекото предвидено в закона
наказание, би се оказало несъразмерно и неоправдано тежко, с оглед
индивидуалната обществена опасност на конкретното деяние и дееца. За престъплението,
в което подс. С. беше признат за виновен
– чл. 183, ал.1 НК в материалната наказателна норма, в редакцията й действаща
към датата на деянието, предвидени в условия на алтернативност
са две наказания – „лишаване от свобода“ и „пробация“.
Измежду посочените и мотивирани от предходните съображения, относно
индивидуализацията на наказанието, респ. обстоятелствата релевантни за
отговорността, съдът прецени наказанието „ПРОБАЦИЯ” за по-подходящо в случая, с
оглед целите предвидени в чл.36 НК и личността на дееца, конкретно отчитайки
фактът, че подсъдимият следва да работи, за да има възможност да заплаща
дължимата се по закон издръжка за своите деца. Така определеното наказание, на
основание чл.55, ал.1, т.2 б.“в“ от НК съдът замени с наказание «глоба»
в размер на 500 лева. За да определи точно този размер на наказанието «глоба»,
при положение, че в чл.55, ал.1, т.2 б.“в“ от НК е посочено, че наказанието „пробация“ се заменя с глоба от 100 до 500 лв., съдът
съобрази на от една страна, че тази разпоредба на закона не е актуализирана
повече от 15 години и реално към настоящият момент предвидените в нея наказания
не отговарят на икономическата обстановка в страната. В този смисъл сумата от
500 лв. е дори под размера на една МРЗ за страната в инкриминирания период. От
друга страна като отчете, че подсъдимият не е заплащал задължения за издръжка в
относително дълъг период, съдът намери, че именно този конкретен размер на
наказанието „глоба“ би изпълнило целите на наказанието по чл.36 от НК и би
въздействало предупредително и възпиращо спрямо конкретния извършител и
останалите членове на обществото.
По гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВРС: