№ 4075
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Цветелина Ал. Костова
ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско
дело № 20241100511735 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 13759/11.07.2024 г., постановено по гр.д. № 4481/2022 г. по описа
на СРС, ГО, 71 с-в, съдът е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Дианабад, бул. „Д-р
Г.М.Димитров“ №1 да заплати на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД ЕИк
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. Позитано №5 на
основание чл. 411 КЗ сумата от 1739,84 лева, представляваща незаплатен остатък от
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад
Каско Стандарт“ по щета №470420212139451, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 28.01.2022 г. до окончателното плащане на вземането и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 841,75 лева – разноски за производството.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК
въззивна жалба от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, в която същият
излага доводи за неправилност на същото, както и че решението е постановено при
допуснато от първата инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Поддържа, че чрез събраните пред първата инстанция доказателства без
съмнение се доказвало, че водачът на л.а. „Рено“, модел „Флуенс“ с рег. № *********
е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП и процесното произшествие
било следствие от субективното поведение не само на водача, застрахован при
ответното дружество, но и на собственика на застрахованото при ищеца МПС. В тази
връзка твърди, че била налице съвина в размер на 50% за всеки от водачите. Сочи, че
неправилно СРС е достигнал до извода, че водачът на застрахования при ответника л.а.
1
марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. № ********* имал изключителна вина за
настъпването на инцидента. Първоинстанционният съд следвало да отхвърли исковата
претенция, предвид извънсъдебно платената сума в размер на 1 744,84 лв.,
представляваща половината от обезщетението, заплатено за уврежданията по л.а.
марка „Рено“, модел „Флуенс“ с рег. № *********. С оглед горното, моли въззивния
съд да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното
първоинстанционно решение и да отхвърли исковата претенция на ищеца, като
неоснователна и недоказана. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ в срока по чл.
263 от ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за
правилност и законосъобразност на постановеното решение и оспорва въззивната
жалба, като неоснователна. Навежда съображения, че СРС е достигнал до извод за
настъпилото ПТП между процесните два автомобила, съответно на отразените данни в
изготвения протокол. Отбелязва, че твърдението на въззивника за съпричиняване
останал недоказан в процеса и аргументите в тази насока се базирали на евентуални
изводи на вещото лице във връзка с неясни и противоречиви свидетелски показания на
водача на л.а. „Мерцедес“. Сочи, че водачът на л.а. „Рено“ се е движел по път с
предимство, което не е било спазено от другия участник в ПТП и в
първоинстанционното производство не се е установило наличие на трети автомобил,
който да е бил заобиколен или по друг начин да е представлявал препятствие за
видимостта и на двамата водачи. Поддържа, че въззивната жалба съдържа твърдения за
неправилност на съдебния акт поради нарушения на съдопроизводствените правила и
„несправедливост“, без допълнителни пояснения и същата има бланкетен характер. С
оглед изложеното, прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани
изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато нарушение на императивни материални норми.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по осъдителен иск с правно
основание чл. 411 от КЗ.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже
следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
2
обезщетение в размер до действителните вреди.
Не е спорно между страните, че на сочената от ищеца дата между сочените
участници е настъпило ПТП, че соченото за увредено МПС е било застраховано п
имуществена застраховка при ищцовото дружество, че гражданската отговорност на
сочения за виновен водач на МПС е била застрахована от ответното дружество към
датата на ПТП, както и факта на изплащане на застрахователно обезщетение от страна
на ищеца в посочения в исковата молба размер.
Основните спорни между страните въпроси, във връзка с които са и всички
наведени доводи във въззивната жалба, са какъв е механизмът на настъпилото
събитие, както и чия е вината за настъпване на процесното ПТП, респ. дали е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а. „Рено“, модел
„Флуенс“ с рег. № *********.
За отговор на тези въпроси, съдът съобрази следното:
В първоинстанционното производство е представен двустранен констативен
протокол за ПТП, подписан от водачите на участвалите в произшествието автомобили,
в който е посочено, че ПТП е настъпило на 02.08.2021 г. в 7:00 ч. в гр. Айтос, на ул.
„Славянска“, като в графата „обстоятелства“ е отбелязано за водач А – Е.М. -
„неспазване на знак за предимство или червена светлина“. Изготвена е скица на
произшествието и са описани видимите щети върху лек автомобил л.а „Мерцедес“ –
предна броня и капак и върху л.а. „Рено“ – задна броня, праг, заден десен калник,
задна дясна врата,, задна дясна джанта и др. От изготвената от водачите скица е видно,
че същите са отразили следните обстоятелства: л.а. „Мерцедес“ при наличен знак на
кръстовище Б-2, не е пропуснал движещият се по път с предимство л.а „Рено“ и
реализира ПТП. В графа забележка за водач А е отбелязано, че водачът поема вината
за ПТП и не е употребил алкохол, а за водач Б – че не е употребил алкохол.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на водачите
на превозните средства, участвали в пътния инцидент, чиито показания са
противоречиви помежду си относно спорните релевантни обстоятелства.
Свидетелката Е.М. е управлявала л.а. „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. №
*********, като същата твърди, че при настъпване на процесното произшествие е
предприела пресичане на кръстовище, но не била видяла идващият по пътя с
предимство л.а. „Рено“, тъй като същият изпреварвал друг л.а., който предприел
маневра надясно, преди пешеходната пътека на кръстовището. Свидетелката заявява,
че за нея е имало знак „Стоп“, но не е видяла другия водач, който според нея не е
изчакал завиващия пред него л.а. и поради тази причина е настъпило ПТП. Отбелязва,
че се е движела със скорост от 20-30 км.ч. при настъпване на удара. При предявяване
на протокола в о.с.з. свидетелката заявява, че подписът в графа А е неин и че тя е
попълнила протокола.
Свидетелските показания на М.Т. са събрани чрез проведен разпит по делегация
пред РС-Бургас. Същият твърди, че е управлявал л.а. „Рено“, модел „Флуанс“ с рег. №
********* с посока на движение от гр. Бургас към гр. Айтос в късния следобед и на
кръстовището след „Селскостопанска техника“ към Малка поляна, отдясно на посоката
му на движение е излязла кола. Сочи, че в последния момент се е опитал да избегне
удара, но не е успял и другият автомобил го е ударил в задната част на автомобила му.
Твърди, че водачът на л.а. „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. № ********* му е отнел
предимството и не е спрял на знак „Стоп“ и това е причината за настъпване на
процесното ПТП. Поддържа, че между двамата водачи не е имало спор за вината и
3
водачът на другия автомобил е поел същата. При предявяване на протокола в о.с.з.,
свидетелят заявява, че подписът в графа Б е негов.
Изготвената САТЕ установява, че посочените щети по л.а. „Рено“, модел
„Флуенс“ с рег. № ********* се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
настъпилото на 02.08.2021 г. произшествие в град Айтос. Поради разминаването в
свидетелските показания, вещото лице е дало два възможни механизма за ПТП:
1. На 02.08.2021 г., л.а. „Мерцедес“, модел „Вито“, с рег. № ********* се е
движел по ул. „Димитър Благоев“ с посока към „Малка поляна“ и на кръстовището с
ул. „Славянска“ при наличието на пътен знак Б-2 („Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство“), водачът не пропуснал и реализирал ПТП с движещия се по ул.
"Славянска" с посока от гр. Бургас към гр. Карнобат, л.а. „Рено“, модел „Флуенс“, с
рег. № *********. След удара л.а. „Рено“, модел „Флуенс“ се завъртял на 180° и спрял
на пътното платно до бордюра.
2. Съгласно свидетелските показания на водача на л.а. „Мерцедес“, модел
„Вито“ с рег. № *********, на ул. „Славянска“ в посока от гр. Бургас към гр. Карнобат
е имало спрял пикап на пешеходната пътека и изчакващ да извърши маневра десен
завой, като водачът на л.а „Рено“, модел „Флуенс“, с рег. № ********* е предприел
заобикалянето му и е навлязъл в лентата за насрещно движение, непосредствено преди
удара.
Настоящата въззивна инстанция намира, че не следва да бъдат кредитирани
свидетелските показания на Е.М. в частта, касаеща наличието на друг автомобил на
пътното платно, тъй като това нито е отбелязано на схемата на ДКП, нито се
установява по друг начин, а и същата е посочила в протокола, че поема вината за
настъпилото ПТП.
С оглед горното, настоящият състав кредитира по реда на чл. 202 ГПК даденото
от експерта заключение пред първата инстанция само в частта, в която е посочено, че
ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. „Мерцедес“, модел „Вито“, с рег. №
*********. Този извод съдът формира при съобразяване на обстоятелството, че същият
не е бил категоричен по отношение на механизма на настъпване на произшествието,
който както бе посочено е установен по несъмнен и категоричен начин от
свидетелските показания на М.Т., които съвпадат с отбелязаните обстоятелства в
съставения двустранен протокол.
При така посочения по-горе механизъм на настъпване на ПТП, съдът намира за
установено в производството, че водачът на застрахования при ответника автомобил е
нарушил правилата за движение по пътищата, неспазвайки забранителния знак „Б-2“,
като е навлязъл в кръстовището и като не пропуснал движещия се по пътя с
предимство лек автомобил „Рено“, модел „Флуенс“, с рег. № *********, допуснал
ПТП, с което причинил на последния имуществени вреди. Нарушен е чл. 50, ал.1 от
ЗДвП, според който на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като
път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни
да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.
С оглед гореизложеното, съдът намира за доказани елементите, включени във
фактическия състав на вземането по чл. 411 КЗ, поради което следва да бъде даден
отговор на въпроса дали е налице твърдяното съпричиняване. В тежест на ответника е
да докаже фактическия състав на направеното възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно константната практика на ВКС приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
обусловено от наличието на категорично доказани в процеса, при условията на пълно
4
и главно доказване, действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да бъде
хипотетичен, нито да се основава на предположения. Намаляване на обезщетението за
вреди е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем (в този смисъл Решение № 60154/20.01.2022
г. по т. д. № 1071/2020 г. на ВКС, I ТО, което разрешение настоящия състав споделя).
Законосъобразно СРС е приел за недоказано възражението за съпричиняване.
Предвид установения по – горе механизма на ПТП – необосновано отнемане на
предимство на МПС, движещо се по главен път – водачът на л.а. „Рено“, модел
„Флуенс“, който се е движел правомерно, няма никакъв принос за ПТП. Недоказани са
твърденията на въззивника за наличие на предприета маневра за изпреварване на
спрелия на пешеходна пътека пред него пикап и навлизане в насрещната лента за
движение на л.а. „Рено“. Такива данни по делото липсват, освен защитната теза на св.
Е.М.. Няма причина да не се кредитират основната и допълнителната САТЕ в тази им
част, защото същите съответстват на всички останали убедителни писмени и гласни
доказателства по делото, без показанията на виновния водач Е.М.. При тези
съображения, поради съвпадане на фактическите и прави изводи на двете съдебни
инстанции спора и неоснователност на релевираните в жалбата на ответника доводи,
обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
По отговорността за разноски, съдът намира следното:
При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се дължат на въззиваемата страна. За
производството пред въззивния съд се претендират разноски от въззиваемата страна в
размер на 669,84 лв. с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение, съобразно приложени
по делото списък по чл. 80 ГПК (л. 31 от въззивното дело), които следва да бъдат
присъдени в цялост.
Въззивникът (ответник в първоинстанционното производство) също е направил
искане за присъждане на разноски с въззивната жалба, но с оглед отхвърлянето на
въззивната жалба, като неоснователна, такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13759/11.07.2024 г., постановено по гр. д. №
4481/2022 г. по описа на СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД, ЕИК *********, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 669,84 лв. с ДДС – разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото въззивно производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6