РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Кърджали, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20225100600131 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 1/26.05.2022 год., постановена по Н.ч.х.дело № 274/2020
год., М.ският районен съд е признал М. М. М.. от гр.М. за виновен в това, че
на 08.09.2020 год. около 17.00 часа в гр.М., ул.„Н. П.“, причинил на Б. М. Ю.
лека телесна повреда - разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, изразяващо се в разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и
охлузване на кожата на главата, лицето и дясната ръка, след захвърляне и
замерване с камъни, поради което и на основание чл.130 ал.1, във вр. с чл.78а
от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв. С присъдата съдът е
осъдил М. М. М.. от гр.М. да заплати на Б. М. Ю. от гр.М. сумата в размер на
2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.09.2020 год., до окончателното й изплащане, както и да му заплати
направените по делото разноски, в размер на 412 лв. Осъдил е с присъдата
подсъдимия М. М. М.. да заплати по сметка на РС – М. сумата в размер на 80
1
лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
защитника на подс.М. М. М.. от гр.М. – адв.М.Ч. от АК – Кърджали, която я
обжалва като неправилна – постановена в противоречие със събраните
доказателства. Твърди се в жалбата, че никой от разпитаните по делото
свидетели не сочел подсъдимия като пряк извършител на деянието, за което е
предаден на съд, респ. от показанията на свидетелите не се установявало М.
да е замервал с камъни тъжителя, като по този начин не били изяснени начина
и механизма на възникване на увреждането, което било съществен елемент в
преценката за наличието на виновно поведение. Защитникът на подсъдимия
развива в жалбата си съображения относно наличие в тъжбата на
обстоятелства, различни от приетата по делото фактическа обстановка, вкл. и
твърдения в тъжбата за осъществени действия по хвърляне на камъни от
подсъдимия и неговата съпруга, при което не било доказано кой от двамата –
подсъдимия М. или съпругата му, е нанесъл на тъжителя телесната повреда,
описана в съдебномедицинското удостоверение. Твърди се в жалбата също,
че от показанията на свидетелите – полицейски служители, се установявало,
че на инкриминираната дата по тъжителя е нямало никакви наранявания;
както и че останали недоказани твърденията на тъжителя, че след случилото
се бил посетил ЦСМП в гр.Кърджали и болницата в гр.М., като показанията
на разпитания свидетел – фелдшер, били противоречиви и не е следвало да
бъдат кредитирани. Не били установени конкретни действия на подсъдимия,
като от твърденията на тъжителя, че бил замерян с камъни от две лица, не
можел да се изгради категоричен извод за извършено от подсъдимия
престъпление, а показанията на съпругата на тъжителя били пристрастни.
Защитникът на подсъдимия развива в жалбата си още и съображения, че
тъжбата не отговаряла на изискванията на закона за нейното съдържание, тъй
като искането в обвинителната й част и описаното в обстоятелствената част
съществено се разминавали. Счита, че съдът е следвало да установи, че в
случая липсва тъжба и на това основание е следвало да прекрати
производството, а алтернативно – да оправдае подсъдимия, поради липса на
конкретно обвинение, което да е ясно и точно посочено, за да може правилно
да ангажира защитата си. Моли да бъде отменена обжалваната присъда,
вместо което да бъде постановена нова такава, с която подсъдимия да бъде
2
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.130 ал.1 от НК. В съдебно заседание защитникът на подс.М. поддържа
жалбата си по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на
направените по делото разноски. Подсъдимият М.М. в съдебно заседание
твърди, че той и съпругата му били нападнати от тъжителя Б.Ю., който ги
замерял с тухли и керемиди. В последната си дума моли за оправдателна
присъда.
Ответникът по жалбата – частния тъжител и граждански ищец Б. М. Ю.
от гр.М., лично и чрез повереника си в съдебно заседание изразява
становище, че жалбата е неоснователна. Повереникът на частния тъжител
счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна -
законосъобразна, съобразена изцяло със събраните по делото доказателства,
поради което моли същата да бъде потвърдена. В представено по делото
писмено възражение против въззивната жалба развива подробни съображения
в подкрепа на становището си, като претендира присъждане на направените
във въззивното производство разноски.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на първоинстанционната
присъда, с оглед правилността й и доводите и оплакванията, наведени в
жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от
легитимирано за това лице и в законоустановения срок, поради което същата
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред
обвинение на подсъдимия М. М. М... Събрани са исканите и посочени от
страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от
НПК, поради което не са извършвани процесуално-следствени действия в
тази връзка във въззивното производство. От събраните от
първоинстанционния съд доказателства по делото се установява следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият М. М. М.. е роден на **.**.**** год. в с.Н. Б., общ.М.,
обл.Кърджали, като постоянно живее в гр.М., женен е, не е осъждан.
3
Тъжителят Б. М. Ю. и подсъдимият М. М. М.. живеели на една улица и
се познавали от около 8 - 9 години, като отношенията им не били добри.
На 08.09.2020 год. надвечер тъжителят Ю. отишъл в двор, който бил
собственост на св.Константин К., за да вземе тор, като за това имал
позволението и съгласието на собственика на дворното място - св.К.. По
същото време в техния двор, съседен на дворното място на св.К., се намирали
подсъдимият М.М. и съпругата му Х. М.. Между частния тъжител, от една
страна, и подсъдимия и неговата съпруга, от друга, възникнал словесен
скандал, като и двете страни викали на висок глас, псували и си отправяли
взаимни обиди и закани, при което подсъдимият М. взел камъни и започнал
да замерва с тях тъжителя. Един от камъните ударил тъжителя Ю. по главата,
причинявайки му разкъсно - контузна рана, а от ударите от други камъни
същият получил и други увреждания, подробно описани в
съдебномедицинско удостоверение № 199/2020 год. от 09.09.2020 год. на
съдебния лекар – д-р Н. М..
След случилото се тъжителят Ю. и съпругата му посетили сградата на
РУ - М., където тъжителят се оплакал за случилото се, като съобщил, че е бил
ударен с камък по главата. По разпореждане на дежурния в РУ - М.,
свидетелите А. Ю. и О. Я. – полицейски служители, посетили
местопроизшествието, където тъжителят Ю. и подс.М. отново започнали да
се карат, поради което и двете страни били отведени в полицейското
управление. Тъжителят Ю. споделил със св.О. Я., че е ударен с камък в
областта на главата, като помолил да ползва чешмата на тоалетната в сградата
на РУ – М., при което св.Р. го насочил към тоалетната. С цел предотвратяване
на по - нататъшен скандал между двете страни, полицейските служители
съставили на подсъдимия и неговата съпруга, както и на частния тъжител и
неговата съпруга предупредителни протоколи по чл.65 ал.2 от ЗМВР, за в
бъдеще да не отправят обиди и закани едни към други. Както на частния
тъжител Б.Ю. и неговата съпруга, така и на подсъдимия М.М. и неговата
съпруга били съставени и актове за установяване на административно
нарушение на всеки от тях, за извършено нарушение по чл.3 т.18 от НПООР
на ОбС – М.. В АУАН № 88/08.09.2020 год., съставен на подс.М.,
актосъставителят вписал, че на 08.09.2020 год. около 18.50 часа в гр.М., на ул.
„Н. П.“ № *, посоченото лице проявява скандално и непристойно поведение,
противоречащо на добрите нрави, изразяващо се в отправяне на обиди и
4
псувни, както и мятане на камъни спрямо лицата Б. М. Ю. и А. М. Ю.,
живущи в гр.М., ул.„Н. П.“ № *. Подс.М. подписал акта за установяване на
административно нарушение, като вписал следното възражение: „Не съм
мятал камъни, те първи почнаха да ме замерват с тор, камъни и лопата“.
След излизане от сградата на РУ - М., тъжителят Ю. и съпругата му
посетили ЦСМП в гр.М., където св.А. А. – фелдшер, установил наличие на
разкъсно - контузна рана и кръв в областта на главата на тъжителя. След като
тъжителят обяснил, че е имало скандал и пререкания с някакви комшии, с
които ще се съдят, св.А. ги насочил към ЦСМП – Кърджали, където да им
издадат документ, който да важи в съда, без да извършва някакви
манипулации на подсъдимия.
Видно от Съдебномедицинско удостоверение № 199/2020 г. от
09.09.2020 год., издадено от д-р Н. М. – съдебен лекар, на 09.09.2020 год.
тъжителят Б.Ю. е бил прегледан от съдебен лекар, като при прегледа били
установени следните телесни увреждания на тъжителя: в теменната област на
главата, по срединната линия е установено овално охлузване на кожата с
диаметър 1 см, покрито от тъмночервена корица, разположена леко над
нивото на околната здрава кожа; три подобни охлузвания на кожата са
установени в лявата половина на челото, с размери 1/0.5 см, 1/1 см и 2/0.5 см;
на 1.5 см навън от външния ъгъл на лявата очна цепка е установено синкаво-
мораво-червено кръвонасядане с размери 3/2 см, като в централната му част е
установена цепковидна рана с неравни ръбове; по задната повърхност на
дясната предмишница, в долната й трета е установено охлузване на кожата с
размери 2/0.5 см, покрито от тъмночервена корица, разположена леко над
нивото на околната здрава кожа; подобно охлузване на кожата с размери 2/2.5
см е установено по задната повърхност на дясната ръка, в областта на
основата на палеца. Съдебният лекар е дал заключение, че описаните
увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест
предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е
съобщил освидетелствания /който е посочил, че на 08.09.2020 год. около
19.00 часа бил бит с камъни от негов съсед/. Съдебният лекар е посочил още
в съдебномедицинското удостоверение, че разкъсно – контузната рана е
довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и
страдание.
5
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите А. Ю., Ш. Х., А. Ю., О. Я., А. А., В. Д. и К. К., дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, на които следва да бъде дадена вяра
изцяло; от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд
свидетели Д. М., Х. М. и Б. М., които следва да бъдат кредитирани отчасти;
както и от писмените доказателства, приети от първоинстанционния съд.
Настоящата инстанция споделя изцяло извода на първоинстанционният
съд, че следва да бъдат кредитирани изцяло показанията на свидетелите А.
Ю., Ш. Х., А. Ю., О. Я., А. А., В. Д. и К. К., които са логични,
последователни, кореспондиращи помежду си и с други доказателства по
делото. Така, от показанията на св.А. Ю., която е непосредствен очевидец на
случилото се на инкриминираните място и време, се установява, че на
08.09.2020 год. около 19.00 часа, когато със съпруга си - тъжителя Б.Ю., били
отишли в дворното място на св.К. да вземат тор, чула разправия на висок
глас, отишла до курника и видяла подс.М. и съпругата му да хвърлят камъни
срещу съпруга й. Посочената свидетелка установява още, че именно подс.М. е
хвърлял камъни по съпруга й от 2.5 – 3 метра, като тъжителят Ю. имал
наранявания в областта на ръката и главата, като от последното нараняване
течала кръв. Показанията на св.А. Ю. се подкрепят косвено и от показанията
на св.Ш. Х., който установява, че 2-3 дни след случая видял тъжителя Б.Ю.,
който имал рана на главата, синини в областта на гърдите и одраскано по
ръката, като на въпроса на свидетеля какво е станало, тъжителят му
отговорил, че подс.М.М. и жена му са хвърляли камъни по него и са го
ударили. Показанията на св.А. Ю. се подкрепят и от показанията на
свидетелите А. Ю., О. Я. и В. Д. – полицейски служители, както и от
показанията на св.А. А. – медицински фелдшер в ЦСМП – Кърджали, филиал
М., от които се установява по безспорен начин, че на 08.09.2020 год. около
19.00 часа тъжителят Б.Ю. и съпругата му отишли в РУ – М., където
тъжителят се оплакал, вкл. и на св.Р., че бил ударен с камък по главата от
подс.М.М., като поискал да посети тоалетната в управлението, за да се измие,
както и че непосредствено след това заедно със съпругата си посетили
филиала в гр.М. на ЦСМП – Кърджали, където св.А. констатирал рана и кръв
в областта на главата на тъжителя, в лявата й част, но която рана не
обработил, тъй като тъжителят му казал, че бил възникнал скандал със
6
съседи, с които ще се съдят, при което св.А. насочил тъжителя към ЦСМП –
Кърджали, където считал, че са компетентни да му издадат документ, който
да му послужи пред съда. Настоящата инстанция намира, че освен че са
логични, последователни и кореспондиращи помежду си, показанията на
посочените по-горе свидетели се подкрепят и от обективните констатации на
съдебния лекар относно установените телесни увреждания на тъжителя Б.Ю.
при прегледа му на следващия ден – 09.09.2020 год., отразени в издаденото
СМУ № 199/2020 год. - в теменната област на главата, по срединната линия е
установено овално охлузване на кожата с диаметър 1 см, покрито от
тъмночервена корица, разположена леко над нивото на околната здрава кожа;
три подобни охлузвания на кожата са установени в лявата половина на
челото, с размери 1/0.5 см, 1/1 см и 2/0.5 см; на 1.5 см навън от външния ъгъл
на лявата очна цепка е установено синкаво-мораво-червено кръвонасядане с
размери 3/2 см, като в централната му част е установена цепковидна рана с
неравни ръбове; по задната повърхност на дясната предмишница, в долната й
трета е установено охлузване на кожата с размери 2/0.5 см, покрито от
тъмночервена корица, разположена леко над нивото на околната здрава кожа;
подобно охлузване на кожата с размери 2/2.5 см е установено по задната
повърхност на дясната ръка, в областта на основата на палеца. В тази връзка,
настоящият състав намира за неоснователни доводите на защитника на
подсъдимия за недостоверност на показанията на св.А. Ю., поради
заинтересоваността й от изхода на делото като съпруга на частния тъжител,
както и на показанията на св.А. А., поради наличието на противоречия в тях.
Това е така, с оглед изложените съображения за подкрепа на показанията на
св.А. Ю. от други доказателства по делото, при което не възниква никакво
съмнение в достоверността на показанията на тази свидетелка; а по
отношение на показанията на св.А. настоящият състав не констатира каквито
и да било противоречия в същите. От показанията на св.К. пък се установява
обстоятелството, че същият е предоставил ползването на собственото си
дворно място, находящо се в съседство с имота на подсъдимия М., на
тъжителя Б.Ю., като по отношение на достоверността на показанията на този
свидетел не съществуват съмнения.
Обосновано първоинстанционният съд не е дал вяра на показанията на
свидетелите Д. М., Х. М. и Б. М., в частите им, с които установяват, че на
инкриминираните място и време подсъдимият М. не бил хвърлял камъни
7
срещу тъжителя Ю. /показанията на свидетелите Д. М., Б. М. и Х. М./, а
такива хвърлял към подсъдимия тъжителят Ю. /показанията на св.Х. М./,
както и че тъжителят Ю. се самонаранил, като се ударил в курника,
обръщайки главата си /показанията на св.Д. М./. В посочените части
показанията на тези свидетели се опровергават от показанията на посочените
по-горе свидетели, кредитирани от съда. Така, в показанията си св.Д. М.
установява, че на инкриминираната дата - 08.09.2020 год., около 19.00 часа,
до дворното място на св.К. чула викове, крясъци и псувни и видяла частния
тъжител Б.Ю. да вика, да псува и да държи в ръка лопата, като същият се
обърнал и се ударил в курника и му потекла кръв, а жена му хвърляла
камъни; докато подс.М.М. и съпругата му били от другата страна на оградата
и крещели, но не видяла да хвърлят камъни. Свидетелката М. установява
също с показанията си, че след като видяла и чула посоченото, избягала и се
прибрала, за да не става свидетел. Всъщност, видно е от показанията на св.Д.
М., че същата не е присъствала на цялото развитие на случилото се между
тъжителя и подсъдимия, а само на малка част от него, при което същата не
може да послужи за подкрепа на защитната теза на подс.М., каквато е
очевидната цел на защитата на подсъдимия с разпита й. Още повече, че
показанията на тази свидетелка не дават ясен и обоснован отговор на начина
и механизма на причиняване както на разкъсно-контузната рана в областта на
лицето на тъжителя, така и на множеството други телесни увреждания на
частния тъжител Ю., които се намират на различни места по тялото на
тъжителя, разположени са в различни плоскости и имат различни
характеристики, при което очевидно не може да се приеме, че тези
наранявания са причинени от самонараняване на тъжителя при твърдения от
св.М. удар в курника при обръщането му. Що се отнася до показанията на
св.Б. М., то от същите се установява само, че на 08.09.2020 год. чул викове,
спорове и видял тъжителя Б.Ю. да тръгва към подс.М., псувайки, след което
свидетелят се прибрал в дома си, без да е видял някой да хвърля камъни.
Изцяло споделими са и съображенията на първоинстанционния съд, с които
не е кредитирал показанията на св.Х. М. – съпруга на подс.М., а именно - че
същата се е показала като явно заинтересована от изхода на делото, тъй като
показанията й се опровергават от другите кредитирани от съда доказателства,
съответно не се подкрепят дори от показанията на св.Д. М. и Б. М.. В
останалата им част, с която посочените трима свидетели установяват
8
обстоятелството на възникнал на 08.09.2020 год. около 19.00 часа в гр.М.
конфликт между тъжителя и подсъдимия, показанията на същите свидетели
съответстват на другите събрани по делото доказателства, поради което в тази
им част същите показания следва да бъдат кредитирани.
При така установената по безспорен начин фактическа обстановка
настоящата инстанция намира, че подс.М.М. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.1 от НК - на
инкриминираните дата и място – на 08.09.2020 год. в гр.М. причинил на Б. М.
Ю. от същия град лека телесна повреда - разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в разкъсно-контузна рана –
цепковидна рана с неравни ръбове, находяща се в централната част на
синкаво-мораво-червено кръвонасядане с размери 3/2 см, разположено на 1.5
см навън от външния ъгъл на лявата очна цепка, до какъвто правилен,
обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и
първоинстанционният съд. За да постанови осъдителната си присъда,
първоинстанционният съд е извършил анализ и оценка на събраните по
делото доказателства, като е изложил съображения кои от тях приема и кои
отхвърля, ведно с мотивите си за това, които съображения се възприемат
напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в
тяхната цялост. Въззивната инстанция споделя като обоснован и извода на
първоинстанционният съд – че съвкупността от преки /показанията на св.А.
Ю./ и косвени доказателства /безспорно установените телесни увреждания на
тъжителя Ю., обективирани в съдебномедицинското удостоверение, за които
съдебния лекар е дал заключение, че е възможно да са възникнали по време и
по начин така, както твърди тъжителят; както и показанията на свидетелите
Ш. Х., А. Ю., О. Я., А. А., В. Д. и К. К., както и частично показанията на
свидетелите Д. М., Б. М. и Х. М./, кредитирани от съда и обсъдени по-горе в
мотивите, поотделно и в своята взаимовръзка водят до единствено възможния
извод относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на
извършването му, а именно: че на 08.09.2020 год. в гр.М. между подс.М. и
тъжителя Ю. е възникнал конфликт, при който след размяна на псувни, обиди
и закани между двамата, подсъдимият М. е хвърлял камъни срещу частния
тъжител, при което е засегнал телесната му неприкосновеност, причинявайки
му инкриминираните телесни увреждания областта на главата /темето и
лицето/ и крайника /ръката/, т.е. че автор на деянието е именно подс.М., като
9
същевременно изключват каквато и да било друга възможност телесните
увреждания на тъжителя да са причинени на друго място, по други време и
начин, или от друго лице. В тази връзка следва да се посочи, че настоящата
инстанция намира за неоснователно оплакването на защитника на
подсъдимия – че не било установено по несъмнен начин кой точно е
причинил телесните увреждания на тъжителя, с оглед обстоятелството, че от
последния били изложени твърдения за замерване с камъни както от
подсъдимия, така и от неговата съпруга. Това е така, тъй като действително
по делото са събрани доказателства, от които се установява, че при
възникналия на 08.09.2020 год. конфликт между семействата на тъжителя и
подсъдимия, камъни срещу тъжителя и неговата съпруга са били хвърляни
както от подсъдимия, така и от съпругата на последния. Посоченото
обстоятелство, обаче, е без значение за ангажиране на наказателната
отговорност на подс.М., тъй като хвърлянето на камъни от него към тъжителя
е установено по безспорен начин, вкл. и удрянето на тъжителя от такива
камъни, хвърлени от подсъдимия, като изцяло на волята на частния тъжител е
предоставена преценката му да повдигне по частен ред обвинение за
извършено престъпление и на двете лица, хвърляли камъни по него, или само
на едно от тях. Изложеното по горе установява по несъмнен начин
осъществяването от обективна страна на престъплението, за което е
повдигнато с тъжбата обвинение по частен ред срещу подс.М.М. –
причиняване на лека телесна повреда на тъжителя по смисъла на по чл.130
ал.1 от НК. Не са в състояние да променят посочения по-горе извод на
първоинстанционния съд относно авторството на инкриминираното деяние,
респ. относно степента и характера на причинените на тъжителя телесни
увреждания, и показанията на св.А. Ю. и св.О. Я. в частите им, с които
отричат да са видели наранявания по тъжителя, тъй като по същество
свидетелите заявяват, че не си спомнят да са видели кръв по главата на
тъжителя, а не категорично, че такива е нямало. Още повече, че наличие на
нараняване и кръв по главата на тъжителя са били констатирани от св.А.
непосредствено след посещението на тъжителя Ю. и неговата съпруга в
полицейското управление. Не могат да се правят и каквито и да било изводи
в полза на подсъдимия от обстоятелството, установено от приобщеното като
доказателство писмо на Директора на ЦСМП – Кърджали – че на
инкриминираната дата Б.Ю. не е потърсил медицинска помощ във ФЦСМП –
10
М. и не е бил посещаван на адрес, тъй като от показанията на св.А. – фелдшер
във ФЦСМП - М., кредитирани от съда, се установява, че на същата дата
тъжителят Ю. и съпругата му посетили ФЦСМП – М., при което свидетелят
А. констатирал разкъсно-контузна рана в лявата част на лицето на тъжителя и
наличие на кръв по лицето, но след като тъжителят му казал, че е възникнал
скандал със съседи и щели да се съдят, св.А. ги насочил към ЦСМП –
Кърджали, без да извърши каквито и да било манипулации и обработка на
нараняванията на тъжителя, респ. без да регистрира посещението на тъжителя
в съответните документи – журнал и регистър.
От субективна страна престъплението подсъдимият е извършил при
форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия се обективира в поведението
му – от силата и насоката на ударите /удари с камъни в областта на главата и
крайниците/, от които тъжителят е получил установените от съдебния лекар
телесни увреждания, при което следва да се приеме, че подсъдимият, с оглед
възрастта му, образованието и нивото на физическото и психическо му
развитие, е съзнавал и целял неминуемото настъпване на този вредоносен
резултат. Установен по несъмнен начин е и мотивът за извършване на
деянието – влошените отношения между семействата на подсъдимия и
тъжителя и възникналият конфликт между двамата на инкриминираните дата
и място.
Или, с оглед изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че по
несъмнен начин са установени авторството на деянието, времето, мястото и
начина на осъществяването му, както и формата на вината на подсъдимия при
извършване на престъплението, предмет на предявеното му по частен ред
обвинение, поради което са неоснователни изложените в жалбата на
защитника му оплаквания за недоказаност по несъмнен начин на
обвинението, непълна оценка на доказателствата по делото и основаването на
присъдата на показанията на пристрастни и заинтересовани от изхода на
делото свидетели. Неоснователни са и оплакванията на защитника на
подсъдимия М., изложени в жалбата - че тъжбата не отговаряла на
изискванията на закона за нейното съдържание досежно време, място и
обстоятелства, при които е извършено престъплението, поради което изобщо
първоинстанционния съд не е трябвало да образува производство или е
11
следвало да прекрати образуваното такова. Всъщност, частната тъжба на
тъжителя Ю. има минималното изискуемо от закона съдържание – посочени
са в нея времето и мястото на извършване на твърдяното престъпление, както
и са описани фактическите действия на подсъдимия, с които се твърди, че са
причинени телесни увреждания на тъжителя, като по този начин подсъдимият
е имал възможност да се запознае с всички факти и обстоятелства по
повдигнатото му по частен ред обвинение и е имал възможност да изгради
защитата си по начин, който счита за най-ефективен.
При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, с
обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия М.М.
за виновен в извършването на престъплението, за извършването на което е
обвинен по частен ред, като на основание чл.78а от НК го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба”.
Правилно и в съответствие със закона, първоинстанционния съд е съобразил,
че са налице предпоставките за приложението на разпоредбите на чл. 78а от
НК по отношение на подсъдимия - за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Това е така, тъй като
за извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание
“лишаване от свобода” до 2 години, и алтернативно – по-леко наказание
„пробация”. Налице са и останалите предпоставки за приложението на
разпоредбите на чл.78а от НК - подсъдимият М. не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК, като от
престъплението няма причинени имуществени вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от деянието и които да не са възстановени. А щом
са налице предпоставките на чл.78а от НК, то приложението на посочената
законова разпоредба за извършено от пълнолетно лице престъпление е
задължително и няма алтернатива. При определяне размера на
административното наказание „глоба” за подсъдимия, първоинстанционният
съд е направил извода, че административно наказание в минималния
предвиден в закона размер, би било достатъчно спрямо извършеното от
подсъдимия деяние. Настоящата инстанция намира за правилни
съображенията на първоинстанционния съд за налагане на административно
наказание на подсъдимия в минимален размер, въпреки липсата на изложени
подробни съображения в тази връзка в мотивите, тъй като в случая е налице
12
значителен превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства: същия е чисто съдебно минало, като настоящата инстанция
отчита и причините за извършване на деянието – влошените отношения
между семействата на подсъдимия и тъжителя, както и не особено високото
по интензитет засягане на телесната неприкосновеност на тъжителя, вкл. и
начина на извършване на деянието – чрез хвърляне на камъни; респ. отчита и
липсата на отегчаващи такива обстоятелства. С оглед на тях, настоящата
инстанция намира, че така наложеното на подсъдимия М.М. административно
наказание, определено в абсолютно минималния възможен размер от 1 000
лв., напълно съответства на характера и тежестта на извършеното
престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, като същото е достатъчно за постигане целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към
спазване на законите; да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо
него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на
обществото, т.е. същото не е явно несправедливо, а и липсва законова
възможност за по-нататъшното му намаляване.
Обжалваната присъда е правилна - обоснована и законосъобразна, и в
частта й, с която подсъдимият М.М. е осъден да заплати на частния тъжител
Б.Ю. обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди от
престъплението, в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането – 08.09.2020 год., до окончателното й
изплащане. Така, видно е от материалите по делото, че от виновното и
противоправно поведение на подсъдимия М., на тъжителя са били причинени
разкъсно-контузна рана, кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата,
лицето и дясната ръка, като разкъсно-контузната рана представлява
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
останалите травматични увреждания на тъжителя са причинили болка и
страдание, т.е. налице са множество увреждания на телесната
неприкосновеност на тъжителя, несъмнено причинили болки и страдания,
макар и не особено големи по интензитет и продължителност. При
определяне на дължимото обезщетение на тъжителя за претърпените от
престъплението неимуществени вреди в размер на 2 000 лв.,
първоинстанционният съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД принцип за възмездяване на неимуществените вреди по справедливост.
13
Ето защо, настоящата инстанция споделя напълно извода на
първоинстанционния съд, че така присъденото на тъжителя обезщетение е в
пълна мяра необходимо и достатъчно да възмезди причинените му от
престъплението неимуществени вреди, като не са налице условия за неговото
намаляване.
Правилно, на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият М. е осъден
да заплати на частния тъжител Ю. направените по делото пред
първоинстанционния съд разноски; както и да заплати по сметка на РС – М.
държавна такса върху уважената част на гражданския иск.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е
правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимия М.М.
административно наказание не е явно несправедливо и при постановяването й
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са
налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което
следва същата да бъде потвърдена.
При този изход на делото, следва подс.М.М. да бъде осъден да заплати
на частния тъжител Б.Ю. направените от подсъдимия разноски във
въззивното производство за възнаграждение на адвокат, в размер на 600 лв.
Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334 т.6, във вр. с
чл. 338 от НПК , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 1/26.05.2022 год., постановена по
Н.ч.х.дело № 274/2020 год. по описа на М.ския районен съд.
ОСЪЖДА М. М. М.. от гр.М., ул.„Н. П.“ № *, обл.Кърджали, с ЕГН
**********, да заплати на Б. М. Ю. от гр.М., ул. „Н. П.“ № **,
обл.Кърджали, с ЕГН **********, сумата в размер на 600.00 /шестотин/ лв.,
представляващи направени разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15