Решение по дело №552/2020 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 260005
Дата: 24 октомври 2022 г.
Съдия: Ани Борисова Георгиева
Дело: 20204330100552
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     

                      Град Т., 24.10.2022 година       

                             В     ИМЕТО НА   НАРОДА

   Т.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-първи състав ,в  публично заседание на  двайсет и шести септември  през две хиляди и двадесет и втора  година,в състав:

                                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ Г.ЕВА

                                               При секретаря: ВИОЛЕТА МОНОВА

       Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 552   описа на Районен съд-Т. за 2020 година,със страни:

        

              Правно основание чл.Чл.124 от ГПК-отрицателен установителен иск  във вр. с чл.537 ал.2 ГПК

               Производството по делото е образувано по повод предявен иск от В.Б.Л. и С.Ц.А. ***  срещу К.П.И. *** .

       В исковата молба се твърди,че ответникът К.П.И. съобразно нотариален акт № 111, том VII, рег.№ 4480, дело № 733 от 16.12.2008 г. на нотариус р.в., чрез покупко-продажба е придобил от М.Н.М. 450/1051 ид.части от поземлен имот — ливада в местността „Ш” землището на с. Р., община Т., съответстващ на имот № ***2 по картата на землището при граници и съседи за целия имот: имот № ***0 на н-ците на ТНТ, имот № *** на н-ци на ИМТ, имот № *** на н-ци на КМК, имот № ***3 на н-ци на МНКи имот № ... населено място с. Р..

          В същия нотариален акт е извършено разпределение на ползването, като е уговорено, че купувачът К.П.И. реално ще ползва тази част на имота представляваща естествено продължение на собствения на купувача и съседен У ПИ IV кад.№ 120 в кв.18 по ПУП на с. Р., която ползвана част започва от североизточната регулационна граница на УПИ IV кв. 18 и продължава до североизточната граница на неурегулирания поземлен имот № ***2 и която реално ползувана реална част е при съседи: К.А.С. и А.С.С., ИМТ, М.Н.М. и УПИ IV кв. 18.

            При продажбата продавачът М.Н.М. бил  запазил собствеността и ползването, респективно владението на оставащите след тази и предходни продажби, при които също е извършено разпределение на ползването, идеални части от имота. Видно било от описанието при разпределението на ползването и съседите на реално ползваната, респективно владяна от К.П.И. реална част, М.Н.М. е запазил реалното ползване и владение на реалната част от имота югозападно от тази, ползувана и владяна от К.И.П..

         С одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Р. със Заповед РД-18-1/12.01.2009 г. на ИД на АГКК част от ПИ № *** е обособена в ПИ с идентификатор .....с площ 514 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване ливада. В кадастралните регистри като собственици по документи на ПИ с идентификатор .....били вписани К.П.И. собственик на 450/1051 ид.части и наследодателите на М.Н.М. - Н.М.Н.и Ненка Василева Лалова без данни за ид.части, поради , което ищеца счита ,че са собственици на останалите идеални части. Част от реално ползуваната и владяна от К.П.И. реална част от ПИ № *** попада в новообразувания ПИ с идентификатор .....и съставлява ½ от него. Останалата ½ част от ПИ с идентификатор .....се ползвала  и владеела от М.Н.М..

        Ищецът твърди ,че по  силата на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.03.2011г., сключен между ищеца като купувач и М.Н.М. като продавач последният се задължава да му  прехвърли възмездно собствеността върху притежаваната от него1/2 идеална част от ПИ с идентификатор .....с площ 514 кв.м., представляващ ливада, като му предава владението и ползуването на имота с всички права на добросъвестен владелец, включително да придобия имота чрез давностно владение, като твърди ,че от датата на сключване на предварителния договор - 17.03.2011 г.  владеел ½ реална част от ПИ с идентификатор .....извън частта, ползувана и владяна от съсобственика К.П.И.. С допълнително споразумение от 10.05.2011г. към предварителния договор продавачът предава на купувача владението и ползването на имота от сключването на предварителния договор на 17.03.2011 г. при реално ползване на югоизточната част от имота, съответна на неговите идеални части, намираща се между продължението на северозападната и югоизточната граници на съседния имот 62579.500.283, собственост на купувача, при съседи на реално ползваната част, както следва: реална част от същия имот, ползвана от съсобственика К.П.И. съобразно нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 111, том VII, рег.№ 4480 от 16.12.2008 г. на нотариус р.в. .Посоченият предварителен договор бил  сключен във връзка с обстоятелството, че на същата дата между ищеца като купувач и М.Н.М. като продавач е подписан нотариален акт за покупко-продажба на съседния урегулиран имот с идентификатор 62579.500.283. Така, както ищеца , така и ответника съобразно извършеното разпределение на ползването владеели съответните части от процесния имот, явяващи се продължение на притежаваните от нас съседни УПИ.

          През месец юли 2020 г. във връзка с инициирано от ответника изменение на ПУП - ПРЗ по отношение на ПИ .....ищеца установил, че същият се е снабдил с нотариален акт за признаване на правото на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка № 131, том първи, рег.№ 778, дело № 89 от 12.03.2020 г. на нотариус р.в., вписан в СВ - Т. акт № 35, том II, вх.рег.№ 551 от 12.03.2020 г., с който е признат за собственик по давностно владение на целия ПИ 62579.500.278, с което се нарушава и оспорва правото на собственост на М.Н.М., а с това и неговото  добросъвестно владение по смисъла на чл.70, ал.3 ЗС. Твърди ,че посоченият нотариален акт бил  с неистинско съдържание доколкото К.П.И. не е владял целия имот в продължение на 10 години и не може да стане собственик на това основание. В периода от 16.12.2008 г., когато ответникът е придобил 450/1051 ид.части от имота до 17.03.2011 г. процесната ½  ид.част е владяна от нейния собственик М.Н.М.. От 17.03.2011 г., когато владението  е предадено на ищеца  от собственика М.Н.М. на основание сключения предварителен договор до настоящия момент същата владел ищеца.   През цялото това време нито ответникът, нито друг по никакъв начин не е оспорвал или обезпокоявал владението му. Будел интерес фактът, че ответникът е инициирал посоченото по-горе изменение на ПУП - ПРЗ по отношение на ПИ .....по преписка с вх.№ УТИД-04-07- 2/17.01.2020 г. на Община Т. не само от свое име като собственик на целия имот, а и от името на другия собственик М.Н.М., което се установява от подаденото заявление със същия номер.

         Моли съдът  постановите съдебно решение, с което да установи, че ответникът К.П.И. не е собственик на ½ идеална част ПИ с идентификатор .....с площ 514 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване ливада и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да отмените нотариален акт за признаване на правото на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка № 131, том първи, рег.№ 778, дело № 89 от 12.03.2020 г. на нотариус р.в., вписан в СВ - Т. акт № 35, том П, вх.рег.№ 551 от 12.03.2020 г.

             В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника по иска  , в който отговор  оспорва исковата претенция , твъди ,че иска е недопустим  Правния си интерес ищците обосновават с фактическо състояние, а именно добросъвестно владение от тяхна страна по смисъла на чл.70 от ЗС. Твърди се ,че  ищците в нито един момент, от посочения период с начална дата 17.03.2011 год. - до датата на завеждане на исковата молба - 18.09.2020 год. не са владяли, било то добросъвестно или недобросъвестно, нито целия, нито каквато й да е идеална и/или реална част от процесния ПИ с идентификатор .....по КККР на с. Р. с площ от 514 кв м , трайно предназначение на територията - Земеделска, Начин на трайно ползване - Ливада, в нито един момент от посочения период ищците не са упражнявали фактическа власт лично или чрез другиго, по смисъла на чл.68 ал.1 от ЗС.

          Твърди ,че обстоятелството, че ищците не владеят и никога не са владяли процесния имот се установявало от разпита на свидетелите в нотариалното производство по извършената в полза на ответника обстоятелствена проверка.

         Позовава се на Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК позоваването е само процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок, т е. при наличие на позоваване вещното право се придобива от момента на изтичане на законовия срок по чл 79 ЗС, а не от момента на позоваването.Към момента на сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.03 2011 год., както и на допълнителното споразумение от 10.05.2011 год към същия предварителния договор, на който се позовават ищците, продавачът - М.Н.М. не е притежавал право на собственост върху същия, тъй като с няколко разпоредителни сделки преди 17.03 2011 год., неговите наследодатели - Н.М.Н.и Ненка Василева Николова, както и той самият са се разпоредили с Поземлен имот, представляващ  ливада - имот № ***2 по картата на землището, в местността „Ш“ в землището на с.Р..  В периода от 16.12.2008 год. до датата на сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.03 2011 год, както и на допълнителното споразумение от 10.05.2011 год М.Н.М. не е придобивал идеални части от процесния имот и следователно не е могъл да прехвърли в полза на ищците нито с предварителен, нито с окончателен договор правото на собственост на процесната 1/2 ид част от ПИ с идентификатор .....с площ от 514 кв.м., трайно предназначение на територията -Земеделска, Начин на трайно ползване - Ливада, находящ се в землището на с.Р., община Т., област Ловеч, нито е могъл да предаде владение, било то добросъвестно или недобросъвестно върху същия или идеални части от него, тъй като не е упражнявал такова.

           Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:

          Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс (ГПК), съединен с искане по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.

          По допустимостта на иска: С оглед Тълкувателно решение № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Правният интерес от предявяването на иска е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му, за която съдът следи служебно. В случая иецът се позовава на добросъвестно владение  върху процесния имот с  идентификатор № .....по КККР на с. Р..

            По основателността на иска: Искът по чл. 124, ал. 1 от действащия ГПК е правен способ за защита на правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право. Както всеки установителен иск има за цел да разреши възникнал правен спор относно притежанието на конкретно вещно право и установи със сила на пресъдено нещо на действителното правно положение в отношенията между спорещите страни по повод на вещта, обект на оспорваното право.

      С нотариален акт № 97/1957г на Р.С.Т. Н.М.Н.и Н.В.Нса придобили нива от 1,5 дка , ливада от 4,2 дка, образуващи един общ имот от 5,7 дка в с. Р. м. Басарим,пар. Две римско , кв.89.

      С решение №РР 95  от 25.07.1995г. на ОСЗГ Т./л.12/ е възстановено правото на собственост на Н.М.Н.в съществуващи реални граници на ПИ ливада от 1,051 дка в м. „Шуревица“ имот ливада  ***2 в землището на с. Р..

          Н.М.Н.и Н.В.Нпродават на К.А.С.  и А.СС. около 320/1051  ид. Части от ливада цялата от 1051кв.м.  представляващи имот №***2 ,землището на с. Р. с НА №103,т.втори ,рег.1935,д.188 от 2000г. на нотариус Р.Вутева /л.57/ ,а с НА №74,т.първи ,рег.№576,д.65/2003г. на нотариус Р.Вутева са продали на С.Г.К.около 620 /1051 ид.ч. от  ПИ ливада №***2 в землището на с. Р. .

      Н.М.Н.е починал на 20.12.2004г., а съпругата му Н.В.Нна 05.04.2007г. /удостоверение за наследници л.114,115/, след смърта си са оставили един наследник М.Н.М..

         Тоест след горециитраните две продажби от процесната ливада с площ от 1,051 дка м. „Шуревица“ имот ливада  ***2 в землището на с. Р.. са останали само 111/1051 ид. Части .

         Ответникът К.П.И. е закупил от М.Н.М. с нотоариален акт № 111, том VII, рег.№ 4480, дело № 733 от 16.12.2008 г. на нотариус р.в., вписан в СВ- Т. акт № 196, том IX от 16.12.2008 г. чрез покупко-продажба е придобил от М.Н.М. 450/1051 ид.части от поземлен имот — ливада в местността „Ш” землището на с. Р., община Т. съответстващ на имот № ***2 по картата на землището при граници и съседи за целия имот: имот № ***0 на н-ците на ТНТ, имот № *** на н-ци на ИМТ, имот № *** на н-ци на КМК, имот № ***3 на н-ци на МНКи имот № ... населено място с. Р.. В същия нотариален акт е извършено разпределение на ползването, като е уговорено, че купувачът К.П.И. реално ще ползва тази част на имота представляваща естествено продължение на собствения на купувача и съседен У ПИ IV кад.№ 120 в кв.18 по ПУП на с. Р., която ползвана част започва от североизточната регулационна граница на УПИ IV кв. 18 и продължава до североизточната граница на неурегулирания поземлен имот № ***2 и която реално ползувана реална част е при съседи: К.А.С. и А.С.С., ИМТ, М.Н.М. и УПИ IV кв. 18/л.7/.

          Тоест М.Н.М.  продал на настоящият ответник  е в пъти по-вече отколкото притежава ,тъй като след  сделките на родителите си м е пиртежавал само 111/1051ид.ч. от  имот № ***2  , тоест сделката в имала вещно правен ефект само за 111/1051ид.ч., а за останалите само облигационен .

       С решение №КЗЗ-14 / 30.07.2019г. на Комисията за земеделските земи  при МЗХГ  е утвърдена площадка за проектиране , с която се засягат 514 кв.м. земеделска земя от четвърта категория  собственост на К.И.П. за изграждане на жилищна сграда в имот с идентификатор   ...../л.121/ .

        С Нотариален акт за признаване на правото на собственост  върху недвиим имот ,чрез обстоятелствена проверка № 131, том първи, рег.№ 778, дело № 89 от 12.03.2020 г. на нотариус р.в., вписан в СВ - Т. акт № 35, том II, вх.рег.№ 551 от 12.03.2020 г., ответника  по делото е  признат за собственик по давностно владение на целия ПИ 62579.500.278/л.10/ с площ от 514 кв.м.

         С нотариален акт №65,т.4,рег.№2061,д.№376 на Нотариус р.в. /л.62/М.Н.М. продава на ответника К.П.И.  ПИ от 612 кв.м. съставляващ парцел IV, кв.18 по плана на с. Р. от 1964г.

         На дата 17.03.2011г. с предварителен договор за покупко продажба М.Н.М. / продавача на 450/1051по НА  акт № 111, от 16.12.2008 г. на нотариус р.в. / сключва предварителен договор с ищеца В.слам Боримиров Л. , с който се задължава да прехвърли  в срок до два месеца собствеността върху ½ ид. Част върху ПИ  с идентификатор .....представляващ ливада целият с площ от 514 кв.м.На 10.05.2011г. страните сключват допълнително споразумение, с който срока за прехвърляне на собствеността се удълава до дата 17.03.2013г. По делото са изготвени графологически експертизи  видно от които подписа на прадварителния договор и на допълнителното спораземение са на м./л.195,  423,474/

      По делото е представен договор за доброволна делба /л.60/ от 21.04.2008г.,акт №24,том втори ,ОР №1059/2008г  , с който  М.Н.М. е признат за собственик на неуригулиран поземлен имот , ливада с площ от 1,736 дка в мистността „Ш “ и съставляващ имот ***3 , като видно от представените към договора книжа , било е представено  Решение № РР 94/25.07. 1995г. , като съседен на процесния е имот ***2 на Н.М.Н.,  тоест посочено е различно решение на ПК-Т. от процесното РР 95/25.07.1995г., тоест доброволната делба касае друг имот .

      По делото са изготвени съдебно технически експеритзи с различни задачи /л.230/ видно от които имот № ***2 по КВС на с. Р. попада върху части от следните имоти№ ....с площ от 391 кв.м. на Пламен Цвятков ;  №62579.54.92  с площ от 166 кв.м. на Калинка С. и Албена С. ,№ .....с площ от 514 кв.м. на К.И. и №Н.В.Нс площ от 239 кв.м. с неустановен собственик , като видно от комбинираната скица и експертиза /от л.298/ имот № ***2 по КВС на с. Р. не  е идентичен с лежащия в североизточно от УПИ IV -120 и  V-120 по плана на с. Р. имот с идентификатор ,№ .....с площ от 514 кв.м., тъй като описаното „с  реално ползване на тази част от имота  представляващ  естествено продължение на осбствения на купувача  съседен УПИ IV -120  в кв.18“ по плана на с. Р. не е точно ,защото имот № № ***2 с площ от 1,051 кв.м. по картат на възстановената собственост не граничи с УПИ IV -120 в кв.18, тия имоти може да са съседни но нямат обща граница, тъй като имота който граничи с УПИ IV -120 е имот с идентификатор ,№ .....

     При положение ,че към датата на сключване на предварителния договор и допълнителното споразумение предвид ,че двата имота № ***2 по КВС на с. Р. и № .....по КККР на с. Р. не са идентични , и части от имот № ***2попада върху имоти  подробно описани в експертизата то продавача М.М.по предварителни договор и допълнителното споразумение не е собственик на имот с идентификатор ,№ ...., към датата на сключването им  .

     Видно от обстоятелствената част на втората експертиза /л.301/ ,вещото лице   е разяснило ,че с приемането на Кадастралната карта  , която обединява КВС и територия вкл. в строителните граници се наблюдавала аномалия ,а именно ,че на скицата от 2010г имота е показан с №***2, а десет по късно , този имот е с №054 472 без собственик , вещото лице е изследвало въпроса и е стигнало до заключението ,че от посоченият НА №97/1957г новопоявилият се имот с идентификатор № .....несъмнено бил наследствен имот на М.М.и е влизал и излизал от регулацията на селото, но в регистрите на КК на селото не се е открило разумно обяснение за появяването му , тъй като сигнатурата 500 показва ,че става въпрос в чертите на населено място ,а характеристиката на имота е ливада ,земеделска земя където масива е 54.

        Съдът приема ,че предварителния договор за покупко- продажба на недвижим имот е сключен със несобственик , и не прехвърля правото на собственост, а той е само индиция за промяна на намерението на купувача по него да свои имота за себе си. При това, доколкото един имот се ползва или не със съзнание за своене, а от там- дали се касае за държане или владение е фактически въпрос, който подлежи на доказване. Видно е ,че въпреки сключен с несобственик продавач ищеца твърди ,че владее имот с идентификатор ,№ .....по КВС  на с. Р.   , същия е сключен на 17.03.2011г. и се претендира от ищеца ,че е бил добросъвестен владелец. Дали ищците са  е били добросъвестен владелец  или не, следва да се разреши с оглед разпоредбите на чл. 70 ЗС. Според този текст, за да стане добросъвестен ищецът , е необходимо той да владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната форма за сключването на сделката е опорочена. Макар и тази добросъвестност според втората алинея на същия текст да се предполага, това предположение не може да се разпростре и дотам, че да обхване и незнанието на купувача, че предварителният му договор не е годно основание за придобиване на правото му на собственост. Това се подразбира от третата алинея на същия чл. 70 ЗС, където за в случаите на сключен предварителен договор, без да се поставя нарочно условие купувачът да не е знаел, че този предварителен договор не е годно основание за придобиване на правото на собственост, приравнява купувача с добросъвестния владелец само досежно правата по чл. 71 и 72 ЗС. С оглед на това следва да се приеме, че за да установи добросъвестно владение на ищеца, съдът следва да установи и сключването на договор между ищеца и неговия продавач във формата, предвидена в чл. 18 ЗЗД или придобиването на имота на друго основание, годно да го направи собственик. Така след като владелецът по предварителен договор е недобросъвестен и не отговаря на критерия за добросъвестност по чл.70 ал.1 от ЗС, то придобиването на имота по давност следва да стане при условията на чл. 79 ал.1 от ЗС, а този срок към настоящия момент не е изтекъл и към датата на подаване на исковата молба 18.09.2020г десет годишния давностен срок обуславящ недобросъвеството владение на ищеццовата страна  не е изтекъл.    

       Разпитаните по делото свидетелите  описват границите на процесния имот съобразно своите виждания .Част от свидетелите смятат ,че местото е на ищеца , други на ответинка и самите свидетели   почиствали мястото било от клони било са косили , за дае чисто , като допълнително видно от представеното по делото нотариално дело , продавачът по предварителния договор е бил и свидетел по нотариалното производство.  Тоест в случая не се доказа ,че ищеца е владял процесният имот с идентификатор № .....по КККР  десет години   тъй като искът е заведен в съда на дата 18.09.2020г. , а предварителният договор е подписан на дата  17.03.2011г., а от там ,че ответинка не е собственик поради което искът следва да отхвърли .

       По разноските : предвид факта ,че исковата претенция е отхвърлена на ответника следва на осн. Чл.78  ал.3 от ГПК да се присъдят направените от него разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК в общ размер на 2210лв .

                  Водим от горното съдът ,

                          Р Е Ш И

 

          ОТХВЪРЛЯ  педявения иск с правно оснонование чл.124 от ГПК във вр. с чл.537 ал.2 ГПК иск от В.Б.Л. ЕГН ********** и С.Ц.А. ЕГН ********** *** “срещу К.П.И. ЕГН ********** ***  с който се иска  да се установи, че ответникът К.П.И. не е собственик на ½ идеална част ПИ с идентификатор .....по КККР на с. Р.  с площ 514 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване ливада и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да отмените нотариален акт за признаване на правото на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка № 131, том първи, рег.№ 778, дело № 89 от 12.03.2020 г. на нотариус р.в., вписан в СВ - Т. акт № 35, том П, вх.рег.№ 551 от 12.03.2020 г.

         ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 от ГПК В.Б.Л. ЕГН ********** и С.Ц.А.  ЕГН ********** ***   да заплатят на К.П.И. ЕГН **********о*** разноски по делото в общ размер на 2210лв .

 

          Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му на страните пред ОС-Ловеч.

 

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: