№ 414
гр. Пазарджик, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Савова
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20255220100146 по описа за 2025 година
Предявени са обективно евентуално съединени искове правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК от А. С. С.
против "ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК: *********, за прогласяване за
нищожен поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона,
поради противоречие с добрите нрави на Договор за кредит №: L338643 от
15.01.2024г., евентуално за прогласяване на нищожна на клаузата,
предвиждаща таксата за разглеждане.
Ищцата твърди, че на 15.01.2024 г. е сключила с ЮтеКредит България"
ЕООД Договор за кредит от разстояние № L338643 по реда на чл. 6 от ЗПФУР,
за сума в размер на 2 000 лева, която се е задължила да върне на 24 месечни
вноски при годишен лихвен процент от 30,00 % и годишен процент на
разходите 65,60 %.
В договора се предвиждало да заплати таксата за разглеждане в размер на
546,02 лв., дължима заедно с месечните вноски съгласно погасителния план.
Общо дължимата сума по договора възлизала на 3215,53 лв., която следвало
да бъде погасена на месечни анюитетни вноски, включващи включва
главница, възнаградителна лихва и такса.
Счита уговорката в договора, за заплащане на такса за разглеждане за
нищожна, като неравноправна. Таксата била уговорена, едва след като била
направена заявката. По този начин потребителят преди подписване на
договора се задължавал да плати такса, за която не му било известно в какъв
размер ще бъде и как ще бъде платена. Липсвала еквивалентност между
таксата и извършената услуга от заемодателя, поради което клаузата
1
предвиждаща заплащането й била неравноправна по смисъла на чл. 144, т. 9
ЗЗП. С нея кредиторът неоснователно се обогатявал за сметка на длъжника,
без реално да е извършена конкретна услуга, поради което тази такса,
представлявала и скрит разход по договора за кредит, който привидно бил
уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея
заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Таксата за разглеждане била в разрез с добросъвестността. Предвидено било
тя да се кумулира към погасителните вноски, което водело до скрито
оскъпяване на кредита. По същество била добавка към възнаградителната
лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно. Чрез
уговореното с клаузата за такса разглеждане в договора се въвеждал
допълнителен сигурен източник на доход на икономически по- силната страна.
Твърди, че Договор за кредит №: L338643 бил недействителен на основание
чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не отговарял на изискванията
за яснота и разбираемост. Не било посочено как е формиран ГПР и кои
разходи и допускания са включени. Обстоятелството, че договорът не
съдържал компонентите, от които се състои ГПР, поставяло потребителя в
неравностойно положение и го възпрепятствало да разбере икономическите
последици на поетото от него задължение.
Бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита, в ГПР следвало по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи,
които ще стори и които пряко били свързани с кредитното правоотношение.
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно,
за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на чл. 11, т. 10 от ЗПК
била на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи. Поради това в договора трябвало да е посочено не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на
ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една
клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
кредита, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота,
въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тази неточност в посочването на размера
на разходите поставяла потребителя в положение да не знае колко точно (като
сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи. Това правело
договора недействителен.
В ГПР не била включена таксата за разглеждане, поради което размерът му
не бил коректно посочен.
Счита, че изискваната от ищеца такса за разглеждане представлявала пряк
разход по кредита и следвало да бъде включена при формирането на годишния
процент на разходите.
2
Поддържа, че е налице пълно разминаване между посочения в договора
ГПР и действителния. Всичко това поставяло потребителя в неравностойно
положение спрямо кредитора, защото нямал информация с колко точно се
оскъпявал кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на
ГПР обуславял невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от
които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК.
Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР
представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г,
ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвеждала потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволявала да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Поради гореизложеното иска от съда да прогласи за недействителен
Договор за кредит №: L338643 от 15.01.2024г. поради противоречие със
закона, поради заобикаляне на закон, поради противоречие с добрите нрави,
евентуално да прогласи за нищожна клаузата, предвиждаща заплащане на
такса разглеждане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЮтеКредит България ЕООД оспорва
основателността на предявения иск. Не отрича, сключването на договора по
реда на ЗПФУР с посочените от ищцата параметри.
Оспорва твърденията за нищожност договора за кредит. Намира, че същият
отговоря на всички законови изисквания на ЗПК и ЗЗП.
Излага, че договорът бил сключен по инициатива на ищцата, при спазване
изискванията на закона, след като й била предоставена необходимата
договорна информация относно заявеният размер на главницата, брой и
размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита,
ГПР и изискването за заплащане на такса за разглеждане.
Оспорва твърденията, че таксата за разглеждане е разход по кредита по
смисъла на § 1, т. 2 от ДРЗПК и следва да бъде включена в ГПР, с доводи, че
се събира за оценка на кредитоспособността на потребителя и задължението за
заплащането й възниква преди сключването му.
Поддържа, че таксата за разглеждане на договора е включена в ГПР, който
не надвишава пет пъти законната лихва и в този смисъл били спазени
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Оспорва, че таксата за разглеждане била събирана за действия усвояване на
кредита, тъй като се дължала за предхождащи неговото усвояване и
последващо управление, поради което не попадала в приложното поле на чл.
10а, ал. 2 ЗПК.
С оглед изложеното, счита, че задължението на заемателя да заплати такса
за разглеждане е валидно възникнало.
3
Претендира искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
От представените по делото доказателства се установява, че на 15.01.2024г.
между ищцата А. С. С., като заемател и ответното дружество „ЮтеКредит“
ЕООД, заемодател е сключен Договор за кредит № L338643, по реда на
ЗПФУР. По силата на него, кредиторът предоставя на кредитополучателя
кредит под формата на паричен заем, в размер на 2 000 лева. Предвидено е
сумата да бъде усвоена чрез банков превод или на каса на Еasy pay. Заемът е
следвало да бъде погасен на 24 вноски месечни вноски, при ГЛП от 30 % и
ГПР 65,60 %.
С т. 8.4 от приложимото към договора Рамково споразумение се предвижда
кредитополучателят да заплати таксата за разглеждане в размер на 546,02 лв..
Таксата за разглеждане се дължи изцяло както в случай на предсрочно
погасяване на Кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на
договора по каквато и да е причина. В случаите, когато Клиентът избере
плащането на Договорно възнаграждение, последният не дължи заплащане
Таксата за разглеждане и лихвите. Еднократната такса за разглеждане се
дължи в деня на подписване на Договора за кредит, финансира се от
Кредитора и се възстановява от Клиента с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план, приложение към Договора за кредит
(„Погасителния план“)“. Общо дължимата сума по договора възлиза на
3215,53 лв., която да бъде погасена на месечни анюитетни вноски, от които 23
по 134,59 лв. и една от 119,96 лв., включващи включва главница,
възнаградителна лихва и такса.
Процесният договор за заем съдържа изискуемите от закона реквизити-
спазена е предвидената писмена форма, на която е приравнена сключването на
договора във форма на електронен документ, посочен е общият размер на
кредита и условията за усвояването му, размерът на паричната сума, която се
отпуска, лихвеният процент, условията за прилагането му, годишният процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, условията за
издължаване на заема. Представен е погасителен план, в който посочени
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Ищцата е информирана за правото й да получи от
заемодателя информация за извършените и предстоящи плащания, както и за
оставащите дължими суми, за правото й да се откаже от договора и срока, в
който може да бъде упражнено, правото при предсрочно погасяване на
главницата да получи безвъзмездно информация за предстоящите плащания.
Съдържанието на договорните клаузи налага извод, че се касае за сключен
договор за потребителски кредит, по силата на който Кредиторът
4
„ЮтеКредит“ ЕООД предоставя на потребителя А. С. С. кредит под формата
на заем, при разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Ищецът има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а
именно- физическо лице, което при сключването на договор за кредит действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като
потребител разполага и със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена
в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се
преценяват при основателността на иска. По отношение на действителността
на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните и
разпоредби на чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146,
ал. 1 ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор
при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с
общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза
е договорена индивидуално.
Съдът намира за нищожна, като противоречаща на чл.10а, ал. 2 ЗПК на
клаузата предвиждаща такса за разглеждане от 546,02 лева. Дължимата такса е
свързана с усвояването на кредита, което според посочената разпоредба е
забранено. Касае се за сума в размер на повече от 1/4 от предоставения заем,
дължима в деня на подписване на договора, следователно същата има
отношение към отпускането на кредита. Дължи се за извършване на действия,
които са присъщи при отпускането на всеки един кредит- разглеждане на
искането и изплащане на съответната сума, като част от дейността по
кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на самата
финансова услуга. Ето защо с повторното заплащане от клиента на
предоставената му услуга се цели извличане на допълнителна печалба за
кредитора, извън дължимата договорна лихва. Налице е типичен пример за
неоснователно обогатяване, чрез увеличаване на размера на дълга за
потребителя. С това се нарушава принципът за добросъвестност при
сключване на договорите.
Извод в насока, че с клаузата за заплащане на такса за разглеждане се цели
извличане на допълнителна печалба, без да се предоставя насрещна престация
е условието, че се дължи и при предсрочно погасяване и при предсрочно
прекратяване на договора по каквато и да е причина. При осъществяване на
тези хипотези таксата за разглеждане изпълнява присъщите функции на
неустойка, каквато обаче не е предвидено, че се дължи според договора. По
този начин формулирани договорните клаузи поставят длъжника пред
невъзможност да се освободи от заплащането й. В този смисъл, таксата за
5
разглеждане представлява добавка към договорната лихва, тъй като
заплащането й оскъпява кредита и е предвидима и сигурна печалба за
кредитора. Следователно некоректно е посочен процентът на договорната
лихва в договора за кредит.
Цитираната клауза е нищожна, защото не е индивидуално уговорена.
Изготвена е предварително от ответника и ищцата не е имала възможност да
влияе върху съдържанието й. Не са представени доказателства за водени
преговори между страните за сключване на договор без предвидената клауза,
нито, че на ищеца е предоставена такава възможност. Това поставя
заемодателя в доминиращо положение спрямо потребителя.
Таксата за разглеждане от 546,02 лв., съставлявайки разход по кредита,
следва да бъде включена в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал.
1 от ЗПК, за който ал. 4 предвижда да е в максимално допустим размер – пет
пъти размера на законната лихва. Видно от дадената в чл. 19, ал. 1 ЗПК
дефиниция за годишен процент на разходите по кредита и при съобразяване с
§ 1 на ДР на ЗПК, с уговорената такса се въвеждат именно допълнителни
разходи.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна
експертиза в ГПР от 65,60 % е включен ГЛП от 30 % и таксата за разглеждане.
В съдебно заседание вещото лице разясни, че размерът на ГПР е изчислен
като към лихвения процент е прибавен размерът на месечната вноска на
таксата за разглеждане, която е отнесена към други месечни такси по
формулата в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. В случая съдът намира, че
размерът на ГПР е неправилно изчислен. Предвид че таксата е дължима при
сключване на договора за кредит, но заплащането й е разсрочено,
изчисленията на вещото лице са неточни. За правилни следва да се приемат
изчисленията на ищцата, като сумата бъде отнесена към такса кандидатстване
по формулата по Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, доколкото
задължението за заплащането й възниква именно при кандидатстване за
отпускане на кредит и се дължи за действия, които са предшестващи
отпускането му.
В случая ако при изчисляване на ГПР се включи таксата за разглеждане от
546,02 лева и такса експресно разглеждане размерът на ГПР ще надхвърли
както посочения в договора, така и максимално допустимия размер съгласно
чл. 19, ал.4 ЗПК. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово
допустимия петкратен размер на законната лихва – 68,95 %, формиран като
петкратния размер на основния лихвен процент на БНБ за м. януари 2024г.
/датата на сключване на договора/ + 10 пункта.
Посочването в договора на стойност на ГЛП и ГПР, която не отговарят на
действителните, а са по - ниски, представлява и невярна информация, която
следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл.68г, ал.4 ЗЗП във връзка с чл.68д, ал.1 ЗЗП, тъй
като подвежда потребителя, нарушава забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и
6
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и не му позволява да прецени реалната
икономическа тежест на договора.
Предвид същественото значение, което посочването на ГПР има за
потребителя, според практиката на СЕС, националният съд може служебно да
прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване на
ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски (вж. в
този смисъл определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovosť, C‑76/10,
EU:C:2010:685, т. 77). Също така, когато в договор за кредит е посочен
очакваният ГПР, като точният му размер подлежи на уточнение след
отпускането на кредита, подобна санкция, изразяваща се в загуба от
кредитодателя на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита за
пропорционална по смисъла на член 23 от Директива 2008/48 (вж. в този
смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C‑42/15,
EU:C:2016:842, т. 18 и 69—71). С оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му
на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер.
В случая неприложим е чл. 26, ал. 4 ЗЗД и съдът не разполага с
правомощията да редуцира размера на ГПР до законово допустимия от 50 %.
С решение С-618/10 от 14.06.2012г. по дело Banco Espanol de Credito срещу
Joaquin Calderon Camino, постановено по преюдициално запитване относно
тълкуването на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. по неравноправните клаузи в потребителските договори и член 2
от Директива 2009/22/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2009г. относно исковете
за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на
потребителите, състав на СЕС постановява, че не се допуска правна уредба на
държава-членка, която дава възможност на националния съд, когато
констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач
или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието
на тази клауза.
В мотивите на решение С-421/14 от 26.01.2017г. по дело Banco Primus SA
срещу Jesus Gutierrez Garcia /т.71/ състав на СЕС приема, че видно от текста на
член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.,
националните съдилища са длъжни само да не прилагат неравноправните
договорни клаузи, така че те да нямат задължителна сила за потребителя, но
не са овластени да изменят съдържанието им. Договорът трябва по принцип
7
да продължи да действа без друго изменение освен произтичащото от
премахването на неравноправните клаузи, доколкото съгласно нормите на
вътрешното право съществува правна възможност така да се запази договорът.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 10
ЗПК, а именно да се посочи точно и коректно размерът на ГЛП и ГПР,
договорът за кредит е нищожен. По изложените съображения, съдът приема,
че предявеният иск за прогласяване на нищожен на договора за потребителски
кредит е основателен.
С оглед на това не дължи произнасяне по предявените искове в условията на
евентуалност.
При този изход на правния спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на
ищцата следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер от
106,78 лева за държавна такса, съобразно цената на предявения главен иск.
Тъй като в производството по делото ищцата е представлявана от
пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата, на адв. Е. И. се дължи адвокатско възнаграждение за защита по
уважения иск. Същото се определя от съда, при съобразяване на чл.7, ал.2, т.2,
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 673,73 лв.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10, във вр. 21, ал. 1 ЗПК, сключения между А. С. С., ЕГН:
********** с адрес с. *****, общ. Пазарджик и „ЮтеКредит“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище,
ул. „Черковна“ № 38, ет. 2, ап. 4, Договор за кредит № L 338643 от 15.01.2024
г., поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ЮтеКредит“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище,
ул. „Черковна“ № 38, ет. 2, ап. 4, да заплати на А. С. С., ЕГН: ********** с
адрес с. *****, общ. Пазарджик разноски за държавна такса по гр. д. 146/2025
година на Районен съд – Пазарджик в размер на 106,78 лева /сто и шест лева и
78 ст./.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2, във вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА, ЮтеКредит“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Оборище, ул. „Черковна“ № 38, ет. 2, ап. 4, да заплати на адвокат Е. И.,
член на АК - Пловдив, с личен номер *********, с адрес гр. Пловдив, ул.
Борба“ № 3, сумата 673,73 лв. /шестстотин седемдесет и три лева и 73 ст./ за
процесуално представителство по гр. д. 146/2025 година на Районен съд –
8
Пазарджик.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9