Р Е Ш Е Н И
Е № 260834
гр. Пловдив, 15.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
18166 по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37 против В.В.А., ЕГН **********,***,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 177,75
лв.- главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2018
г. за обект: гр. П., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 04.07.2019 г. до окончателното й изплащане и
сумата от 23,67 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода от 03.01.2018 г. до 03.07.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 11210/2019 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се
твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл.
126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. П.
Ответникът като собственик на имот, находящ се
в гр. П. има качеството на клиент на топлинна енергия, а
като такъв е длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й,
съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължи обезщетение за забава
в размер на законната лихва от деня на забавата.
С оглед сключения при общи
условия договор за покупко – продажба на топлинна енергия, дружеството, в
качеството си на продавач доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение
на топлинна енергия „Нелбо“ ЕАД е разпределил топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация на обща стойност 177,75 лв., която същият не е заплатил.
Сочи се, че същата включва главница, в размер на 177,75 лв., която представлява
стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2017 г. –
30.04.2018 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
03.01.2018 г.- 03.07.2019 г., в размер на 23,67 лв.
Твърди се, че начислената на ответника
топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията
на ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Ответникът не изпълнил задълженията си да
погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът не
е подал възражение, но тъй като същата е била призована при условието на чл.
47, ал. 5 от ГПК съдът е указал на
ищеца, съобразно разпоредбите на чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, че заявителят може
да предяви иск за установяване на вземането си, когато Заповедта е била връчена
при условия на чл. 47, ал. 5, от ГПК, поради което ищеца предявява настоящата
искова молба в срок по чл. 415 от ГПК.
Моли се исковете да бъдат уважени.
Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до окончателното
погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез
назначения му особен представител депозира писмен отговор, като сочи, че ищецът следва да установи
качеството на потребител на ответника, от което се обуславя и задължението му
за заплащане на дължими суми за разпределена за сградна инсталация топлинна
енергия. В тази връзка счита, че следва делото да се не обременява с
допълнителни разноски чрез допускане на експертизи. Не оспорва размера на
предявените искове.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за
енергетиката продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия по
енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Легална дефиниция на понятието
„потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката
/обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според който по смисъла на този закон потребител
на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване. Липсата на представен договор, сключен
между ищцовото дружество и ответника не обосновава извод за липса на качеството
потребител на топлинна енергия. Липсва
противоречие и в съдебната практика в тази насока. Нормите на чл.150 от ЗЕ предвиждат възникването на договорни отношения
по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е
необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. Следователно правото на
собственост или на ползване на върху
апартамента води до създаване на договорни отношения по продажба на топлинна
енергия с топлофикационното дружество и до възникване на задължението и да
заплаща стойността на изразходваната топлоенергия.
От приетата по делото като писмено
доказателство справка от служба по вписванията, както и препис от нотариален
акт, се установява, че ответникът е собственик на процесния имот, находящ се в
гр. П. поради и което има качеството потребител по смисъла на закона.
Особеният представител на ответника не оспорва приложената към исковата
молба и приета като писмено доказателство препис – извлечение от сметка, в
която е отразена главницата за период от 01.11.2017 г. до 30.04.2018 г. в
размер от 177,75 лв., както и обезщетение за забава в размер от 23,67 лв. за
периода от 03.01.2018 г. до 03.07.2019 г.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от “Топлофикация Пловдив”ЕАД на потребителите в гр.П. Съгласно чл.3, ал.1
ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Съгласно чл.4, ал.1 ОУ продавачът е
длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ
купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок.
Съгласно чл.18 ОУ търговското измерване и отчитане на продадената топлинна
енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер, монтиран в
абонатната станция на границата на собственост. Отчетеното по този начин
количество потребена топлинна енергия за сградата се разпределя между отделните
имоти, присъединени към абонатната станция, от избран от тях търговец, чрез
системата за дялово разпределение. Установява се, че посочените общи условия са
публикувани в един местен и един национален ежедневник. Съгласно чл. 34, ал.1
от общите условия, купувачите са длъжни да заплащата месечните си дължими суми
за топлинна енергия и сума за услугата дялово разпределение за топлинна енергия
в 30 дневен срок от изитчане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.35
при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал.1, купувачите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащане на топлинната енергия.
С оглед на приетия по делото акт за собственост на процесния имот и с оглед
разпоредбите на ЗЕ и общите условия, съдът приема, че за процесния период, по
силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът е в договорни правоотношения с ищеца
по делото, при общоизвестните общи условия за продажба на топлинна енергия от
"ЕВН България Топлофикация" ЕАД и всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената за
доставената топлинна енергия.
Освен заплащането на съответната топлинна енергия, постъпила в собствения
им имот, потребителите са длъжни да заплатят и тази за сградна инсталация.
В Тълкувателно Решение № 2/2016 от 25.05.2017 по т.д. № 2/2016 г. по описа
на ВКС, ОСГК, е прието, че за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя
между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на
сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е
обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове тавани и пр., т. е. нал. е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти,
находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
От приетата по делото справка –
извлечение от сметка, която не е оспорена от особения представител се установя
стойността на начислената на ответника сума за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация. Относно обезщетението за забава, то същото е изчислено в
съответствие с разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 от Общите условия.
С оглед изхода на спора на
основание чл. 78, ал.1
ГПК следва да се присъдят
разноски в полза на ищеца. Ищецът е
направил разноски в размер на 75 лв. в заповедното производство и 325 лв. в
исковото производство, като съдът определя размер на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лв. Съдът счита за неоснователни възраженията на
особения представител на ответника, че в полза на юрисконсулта на ответника не
следва да се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение. определение № 259 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 193/2012 г.
ВКС, II г.о., според което, за да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК
не е необходимо да бъдат представени доказателства, че юрисконсултското
възнаграждение е вече заплатено, тъй като претендиращата го страна заплаща на
процесуалния си представител възнаграждение по трудов договор, а не по договор
за поръчка. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на ВКС,
поради което посоченото разрешение се споделя и от съда. В
Определение № 250 от 26.05.2016 г. по ч.гр.д. № 2021/2016 г. на ВКС е прието,
че образуваното исково производство има двустранен
характер, докато то не е приключило със своя естествен завършек, а именно с
решение по съществото на делото или не е прекратено поради процесуални пречки
за развитието му, страните по него са ангажирани от правния спор и имат интерес
да осъществяват активни действия за защита на субективните права, които са
предмет на делото. Въпросите за това дали съответното процесуално действие за
защита интересите на страната е било необходимо, сложно и какъв е приносът им
за резултата по делото могат да се изследват само в контекста на възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая това възражение не намира приложение,
доколкото ищецът е претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер на
предвидения в Наредбата за заплащането на правната помощ минимум, както за
исковото, така и за заповедното производство.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.В.А., ЕГН **********,***
дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от
177,75 лв.- главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2018 г. за обект: гр. П., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 04.07.2019 г. до окончателното й изплащане и
сумата от 23,67 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода от 03.01.2018 г. до 03.07.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 11210/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА
В.В.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 75 лв.-
разноски по ч.гр.д. № 11210/2019 г. по описа на ПРС и
сумата от 325 лв.- разноски по гр.д. № 19019/2019 г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
ПМ