Р Е Ш Е
Н И Е № 231
гр.Хасково, 13.04.2016год.
Том ІІІ, стр.50-54
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание на двадесет и четвърти март
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Диляна Славова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2499 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от
Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД против Община Хасково обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ и
чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на *******, в
15.15 часа, в гр.Х., на ул.”**********” до № 105, лек автомобил марка „БМВ”,
модел „Х 5”, с рег. № **********, собственост на „Гергинов и Ко” ООД,
управляван от И.П.И., попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, вследствие на което били нанесени материални щети на
автомобила. За настъпилото пътно-транспортно произшествие бил съставен Протокол
за ПТП № 1510436 от 05.02.2015г. Във връзка с настъпилите щети по автомобила в
дружеството-ищец била образувана Ликвидационна преписка по щета №
2601-1261-15-401464 по силата на сключен договор за имуществена застраховка „Каско” на МПС, застрахователна полица № 93001410032512,
валидна от 25.07.2014г. до 24.07.2015г. При извършения оглед на автомобила били
констатирани щети по задна дясна гума. По силата на сключения договор за
застраховка ищецът изплатил на упълномощено от представителя на дружеството
лице И.П.И. застрахователно обезщетение в размер на 390.50 лева. Посочва се
още, че били реализирани ликвидационни разноски в размер на 10 лева. Размерът
на вредите бил изчислен на базата на опис, експертиза и оценка на щетите на
увреденото МПС по щета № 2601-1261-15-401464. По силата на чл.213,ал.1, изр.1
от Кодекса за застраховането, с плащането на застрахователното обезщетение по
имуществена застраховка „Каско” на МПС, ищецът
встъпва в правата на застрахования против причинителя на вредата до размера на
изплатеното обезщетение. Тъй като се касаело за реализирано пътно-транспортно
произшествие на път, стопанисван от
Община Хасково, следвало да се има предвид, че съгласно § 1, т.1 от
Допълнителна разпоредба на Наредба № 1 за организиране на движението по
пътищата от 17.01.2001г. „стопанин на пътя” е собственикът или администрацията,
която управлява пътя. По аргумент от чл.19, ал.1, т.2 от Закона за пътищата,
управител на пътя е кметът на съответната община, следователно той е и стопанин
на пътя. Съгласно чл.19, ал.2, т.3 от Закона за пътищата, управлението на
пътищата включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите,
свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането
на пътищата, като, видно от § 1, т.14 от ДР на Закона за пътищата, поддържането
на пътищата е „дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година…”. Съгласно чл.3, ал.2 от Закона
за движение по пътищата, лицата, които стопанисват пътищата, организират и
движението по тях с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка
върху платното за движение и крайпътните съоражения. Твърди се още в исковата молба, че във връзка
с изплатеното застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” на МПС, на основание чл.213, ал.1, изр.1 от Кодекса
за застраховането във вр. с чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД, се пораждал правният интерес за ищеца
от предявяване на настоящия иск. На 10.07.2015г. ответникът Община Хасково била
поканена с Писмо, изх. № 2143/09.07.2015г. да възстанови сумата по изплатеното
застрахователно обезщетение, но същата отказала. На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за ищеца възниквало правото да претендира от длъжника и лихва за забава в
размер на 13.82 лева за периода от 10.07.2015г. /датата на получаване на
писмото за възстановяване на платеното обезщетение/ до 10.11.2015г. /датата на
предявяване на иска/. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 390.50 лева, представляваща
платено застрахователно обезщетение, 10 лева – ликвидационни разноски и 13.82
лева – лихва за забава за периода от 10.07.2015г. до 10.11.2015г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва изложения в
исковата молба механизъм на ПТП. Описаните вреди не можело фактически и
теоретично да настъпят от преминаването на автомобила през обозначената в
схемата на протокола за ПТП дупка. Движението на автомобила по уличното платно
в момента на заобикаляне на три паркирали автомобили било в права линия и не
било възможно в обозначената дупка да попадне единствено дясното му задно
колело, без в дупката да попадне и предното дясно колело, тъй като задните
колела следвали пътя на предните. След като предното дясно колело било минало
безпроблемно през процесната дупка, това водело до
извода, че вредата не се дължала на вредоносните качества на дупката. Ударът
върху предното колело бил многократно по-силен поради тежината на двигателя и
поради факта, че след първия удар скоростта на автомобила била по-ниска.
Описаната щета в протокола за ПТП не съответствала на механизма на ПТП и
най-вероятно се дължала на износена и некачествена гума или автопроизшествието
се било случило на друго място, но не и поради описаната дупка в платното за
движение на ул.”**********”. Ответникът оспорва приложения към исковата молба
Протокол за ПТП № 1510436 от 05.02.2015г. в частта му относно описания
механизъм на ПТП и съдържащата се в него схема на ПТП. Съгласно Решение №
15/25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506/2013г., I т.о., ТК, докладчик съдията
Костадинка Недкова, постановено по реда на чл.290 от ГПК, протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на
ПТП. В настоящия случай протоколът бил съставен след настъпването на ПТП.
Съставителят не бил присъствал на възникването на инцидента. Посещението от
органите на МВР било последващо, поради което протоколът за ПТП досежно отразените в него констатации за попадането на
лекия автомобил в дупка на пътното платно и настъпилите в причинна връзка с
това вреди нямал обвързваща съда материална доказателствена сила, след като
тези факти не са били възприети непосредствено от длъжностното лице-съставител.
При условията на евентуалност ответникът прави възражение за съпричиняване по
чл.51, ал.2 от ЗЗД от страна на водача на процесното
МПС – И.П.И.. Същият бил нарушил императивната норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
според която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Описаните в протокола за ПТП размери на дупката 137/106/13 см. и посоченото
време за настъпилото ПТП – 15.15 часа, изключвали възможността водачът на
автомобила да не е видял препятствието. Ако се е бил движил със съобразена
скорост, той би могъл да заобиколи посочената дупка или, минавайки през нея с
ниска скорост, не би причинил на гумата претендираните
вреди. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От
представения Протокол за ПТП № 1510436/05.02.2015 год. се установява, че на 05.02.2015
год. около 15,40 часа е настъпило ПТП на ул.”*********“ в гр.Х.. Произшествието
е настъпило с л.а. марка „БМВ Х5” с рег.№ **********, собственост на „Гергинов
и Ко“ ООД, управляван от И.П.И., който автомобил, движейки се в посока центъра
на града по ул. ”Св.Св. Кирил и Методий“ до № 105 навлиза в дупка на пътното
платно. Вследствие на описаното, на автомобила са били нанесени материални
щети, изразяващи се в разрез на задна дясна гума.
От
Застрахователна полица № 93001410032512 се установи, че по отношение на пострадалия
автомобил с рег. № **********, марка „БМВ Х5”, е била
сключена застраховка „Каско на МПС” между „Лев Инс“ АД и
собственика му „Гергинов и Ко“ ООД, с валидност от 25.07.2014 год. до 24.07.2015
год.
По
делото се представи Уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица
93001410032512 от 06.02.2015 год. от лицето, управлявало автомобила – И.П.И. до
ищцовото дружество, както и изготвените в тази връзка
Доклад по Щета № 2601-1261-15-401464/1, Експертиза по Щета № 2601-1261-15-401464,
опис на щетите. Представи се и Фактура №
2360/08.04.2015 год. за закупена гума /външна гума Continental 255/50/19/ от „Ауто Гуми“ ЕООД-гр.Хасково на стойност 545
лева. Видно от представените доказателства е, че размерът на определеното
обезщетение е 390.50 лева, която сума е посочена за изплащане на собственика на
увредения автомобил, както и сумата от 10 лева, представляваща ликвидационни
разходи. За сумата 390.50 лева е бил издаден от ищеца и РКО от 14.05.2015г. на
лицето И. П.И.. Видно от приетото като
писмено доказателство нотариално заверено Пълномощно, представляващият „Гергинов
и Ко“ ООД – Я. В. Г. е упълномощил И.П.И. да управлява фирмения автомобил марка
„БМВ“, модел Х5, с рег. № **********, както в страната, така и в чужбина,
включително и в Р.Турция и да представлява фирмата като неин пряк представител
пред органите на МВР /КАТ/, Пътна полиция, ДАИ, СБА, Министерство на транспорта
и др., както и да извършва всякакви фактически и правни действия за запазване и
реализиране на правата му по всички сключени за автомобила застрахователни
договори, включително да извършва плащания и да получава парични суми, дължими
като застрахователно обезщетение.
С Покана, изх.№ 1-2143/09.07.2015 год.,
получена от ответника, се установи, че ищецът го е поканил да му възстанови
сумата от 390.50 лева, представляваща изплатеното от застрахователя обезщетение
на собственика. Видно от Известие за доставяне писмото-покана е получено от
ответника Община Хасково на 10.07.2015год. От своя страна с Писмо, изх.№17-00-1#1/17.07.2015 год. ответникът е уведомил ищеца, че в
случая не била възникнала регресната му отговорност
за възстановяване на посоченото обезщетение, тъй като не било установено
точното местоположение на настъпване на пътно-транспортното произшествие, не
били установени по безспорен начин вида и размера на претендираните
вреди, както и не било установено наличието на причинна връзка между
настъпилата вреда и попадането на лекия автомобил в „необезопасената и
несигнализирана дупка на пътното платно“.
По
делото съдът събра и гласни доказателства чрез разпита на св.И.И., който е
шофирал пострадалия автомобил. Същият посочва, че на посочената в протокола за
ПТП дата, управлявайки лекия автомобил по ул. ”*********“ в посока центъра на
гр.Хасково, попаднал в шахта, която не се виждала, че е толкова дълбока,
колкото се оказала всъщност. При излизане от дупката, която била с много остър
ръб и не била обезопасена, задната дясна гума се сцепила. Категоричен е, че е
спазвал правилата за движение, а и по тази улица, дори и да искаш, не можело да
се шофира с висока скорост. Твърди също, че успял да избегне дупката с предната
дясна гума, която била по-ниска от задната, и така в дупката попаднала само
задна дясна гума.
За
пълното и правилно изясняване на спора съдът назначи авто-техническа експертиза
с вещо лице Н.А., който дава заключение, че вероятният механизъм на
пътно-транспортното произшествие е
следният: На 05.02.2015г. около 15.15 часа в гр.Хасково И.П.И. е управлявал лек
автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № **********, собственост на
„Гергинов и Ко“ ООД, като се е движил по ул.“*******“ в посока центъра на
града. Когато е преминавал покрай дом № 105 И. е заобиколил паркирани вдясно на
уличното платно автомобили и движейки се около средата на платното, с десните
колела автомобилът е преминал през дупка с размери: дължина 137 см.; широчина
106 см.; дълбочина 13 см., образувана на пътното платно около канализационна
шахта с диаметър ф 70 см. След като е преминал през дупката, страницата на задната
дясна гума е била срязана. Вещото лице е
посочило, че необходимите средства за ремонта на увредения лек автомобил при
станалото ПТП възлизат на сумата 390.50 лева, като размерът на щетите по
автомобила възлиза на същата сума – 390.50 лева. При посочения по-горе вероятен
механизъм на ПТП може да се твърди, че е налице причинно-следствена връзка
между описаното в констативния протокол произшествие и настъпилите щети по
автомобила. Стойността на обичайните ликвидационни разноски към момента на
настъпване на ПТП според вещото лице е 10 лева. Вещото лице твърди още, че е извършил оглед на
местопроизшествието на 11.02.2016г. и не е констатирал наличието на дупка. В
района на произшествието, около средата на уличното платно срещу дом № 105на
ул. „*********“ има канализационна шахта с диаметър ф 70 см., около която има
видими следи от ремонт. Около шахтата има правоъгълна бетонна замазка на нивото
на асфалта с размери 107 см. Около правоъгълната бетонна замазка има следи от
допълнително асфалтово покритие с неправилна форма на нивото на уличното
платно. При преминаване през дупката между канализационната шахта и дясната
/западна/ страна на дупката, вероятно задната дясна гума е била срязана от
остри ръбове по периферията на дупката. Вещото лице посочва още, че при така
определения механизъм на ПТП е възможно да настъпят вредите, описани в процесния протокол за ПТП, макар гумите за този вид
автомобили да са подсилени, както и описаното срязване на гумата може да се
получи, без да бъде повредена джантата, на която е монтирана. Като краен извод
сочи, че при определения по-горе вероятен механизъм на ПТП може да се твърди,
че е възможно вредите на гумата да са предизвикани от преминаването й през процесната дупка.
При
така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в чл. 213, ал.1 от КЗ /отм./
вр. с чл.45 вр. с чл.
49 и сл. от ЗЗД. Според нормата на чл.
213 от КЗ /отм./с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение. В настоящия случай не се спори, че ищецът е
застраховател, при който е било застраховано пострадалото имущество /лек
автомобил/, както и че към момента на настъпването на вредите застрахователният
договор е действал. Няма спор още, че е настъпило застрахователно събитие, както
и че застрахователят е изплатил обезщетение на застрахования, поради което
именно за него е налице правен интерес от предявяването на регресен
иск срещу прекия причинител на вредата. От друга страна от събраните писмени
доказателства по несъмнен начин съдът установи, че застрахователното събитие е
настъпило на 05.02.2015 год. на улица, намираща се в населеното място-гр.Хасково,
както и че същата не представлява част от републиканската пътна мрежа, а е
местен път по смисъла на Закона за пътищата и като такъв е собственост на
Община Хасково. В този смисъл и с оглед разпоредите на Закона за местното
самоуправление и местна администрация, както и Закона за общинската собственост,
имотите и вещите, които са общинска собственост, се управляват в интерес на
населението в общината и то с грижата на добър стопанин. Ремонтът и
поддържането на общинските пътища също се осъществява от съответната община - чл.
31,ал.1 от ЗП. За същата съществува и задължението според ЗДв.П
да поддържа пътищата в общината в добро състояние, изправни и сигнализирани по
съответния начин, както и в случай на поява на препятствия, същите да бъдат отстранявани
своевременно. Несъмнено установената по делото неравност на пътното платно
/дупка, образувана около канализационна шахта/ представлява „препятствие по
пътя”, тъй като се нарушава целостта на пътното платно и създава опасност за
движението / § 1 т.19 от ППЗДвП./ Ето защо, съдът
намира, че доколкото ответникът не е положил усилия и не е направил всичко
възможно в най-кратък срок да постави предупредителни знаци или отстрани
препятствието по пътя, то не може да се приеме, че има причина, поради която да
отпадне отговорността му. Съдът не споделя направените възражения от ответника,
че след като шахтата служи за отводнителни и водоснабдителни цели, то Общината
не отговаря за изпълнение на задълженията по чл.31, ал.1 от ЗП и следва да
отпадне отговорността й. В този смисъл правно ирелевантен
е фактът, че част от канализационната система на град Хасково е включена в
дълготрайните активи на „ВиК“ ЕООД-Хасково, в каквато
насока е представеното Удостоверение № 548/16.0.2016г. Както вече бе посочено, от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, както и от приетото по делото заключение
на авто-техническата експертиза, се установява по безспорен начин, че е
осъществен описания в исковата молба деликт. Съдът
счита, че именно ответната Община Хасково носи отговорност за поддържането на местните
пътища в състоянието, изисквано от закона. Не бяха ангажирани доказателства,
които да обосноват извод, че за собственика на пътя е съществувала физическа невъзможност
да предприеме нужните действия по неговото сигнализиране, съответно
отстраняване на препятствието, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността му.
Освен това съдът счита, че не
е налице съпричиняване от страна на водача на процесното МПС. По делото ответникът не ангажира
доказателства, които да обосноват извод, че водачът на автомобила е допуснал
някакви нарушения на правилата за движение. Не се установи водачът на
автомобила да е управлявал същия с несъобразена скорост или да е пренебрегнал
по някакъв начин пътната маркировка. В тази насока следва да се кредитират
писмените доказателства, а именно Протокол за ПТП № 1510436/05.02.2015г., в
който конкретно са описани всички данни за условията, при които е настъпило то.
Съставеният Протокол за ПТП от 05.02.2015г. и изложените в него факти имат
обвързваща доказателствена сила в рамките на съдебния процес. Разпоредбата на
чл.125 от ЗДвП предписва само задължителните случаи, в които при настъпило ПТП
задължително се съставя протокол от органите на МВР. Тази разпоредба обаче не
изключва и не забранява възможността да се изготвят протоколи и за други случаи
на ПТП, извън изброените в чл.125 от ЗДвП, т.е. липсва законово изискване
съставителят на протокола да е присъствал при настъпване на съответното ПТП.
Предвид
казаното, съдът намира иска за основателен и доказан в пълния предявен размер
от 400.50 лева. В тази сума е включен както действителният размер на
причинената вреда – 390.50 лева, като в тази насока кредитира изцяло
заключението на в.л. Н.А., който по несъмнен начин е установил действителния
размер на същата, респективно сумата, необходима за нейното репариране, така
също и сумата от 10 лева, също видно от заключението на вещото лице, представляваща
стойността на обичайните разходи за ликвидация на щети към датата на ПТП –
05.02.2015г.
Основателен
съдът намира и иска за заплащане на лихва върху дължимото застрахователно
обезщетение. Както бе посочено и по-горе, с С Покана, изх.№ 1-2143/09.07.2015
год., ищецът е поканил ответника да изпълни задължението си за плащане на
обезщетението, като не е определил срок за това. Съгласно нормата на чл.84,
ал.2от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора. Видно от Известие за доставяне
писмото-покана е получено от ответника Община Хасково на 10.07.2015год., като
именно от тази дата ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на паричното
си задължение и дължи обезщетение на ищеца до датата на предявяване на иска – 11.11.2015г. Ищецът обаче претендира обезщетение за забава до
датата 10.11.2015г., поради което съдът дължи произнасяне за този период. Размерът
на същото съдът изчисли с помощта на общодостъпна програма и определи на сумата
13.82 лева, поради което искът се явява основателен и доказан в пълния му
предявен размер.
С оглед изхода на делото, на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски в пълен размер, а именно
сумата от 530 лева, от които 100 лева- платена държавна такса, 130 лева –
възнаграждение за вещо лице и 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
ОБЩИНА ХАСКОВО, пл.”Общински” № 1, ЕИК *********, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр.София, бул.”Черни връх“ № 51Д, сумата 400.50
лева - главница, от които 390.50 лева представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по Щета № 2601-1261-15-401464/1, образувана по
застраховка „Каско”, във връзка с причинени при ПТП
на 05.02.2015 год. в гр.Хасково имуществени щети на лек автомобил марка „БМВ”, модел
„Х 5“, с рег. № **********, собственост на „Гергинов и Ко“ ООД и 10 лева –
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2015
г. до окончателното й изплащане; сумата
от 13.82 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 10.07.2015г. до 10.11.2015г., както и направените по делото разноски
в размер на 530 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.