№ 110
гр. С.З., 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20215500501390 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от Граждански процесуален
кодекс / ГПК/.
Настоящото въззивно дело е образувано по повод постъпила въззивна
жалба от р. на Р.Б.. против Решение № 260357 от 19.04.2021 г., постановено
по гр.д. № 4778/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд.
Въззивникът счита, че обжалваният акт, с който е осъдена р. на Р.Б.. да
заплати на въззиваемата страна П. ИВ. Г. сумата от 3400 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди на
основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди / ЗОДОВ/ , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.10.2020 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски за неоснователен и незаконосъобразен. Излага подробни аргументи
в подкрепа на становището си. Сочи се, че Решението е постановено при
едностранно ценене на доказателствата и при липса на съпоставка между тях.
Относно влошеното психическо състояние на ищеца , което се установява от
свидетелските показания и назначената психологическа експертиза, приема че
то се дължи на пандемичната обстановка в страната през 2020 година.
Твърди, че въззиваемият не е доказал по какъв начин и как е бил
дискредитиран в личен, професионален и обществен план. Не е съгласен със
становището на районния съд и приема за недоказан иска за присъждане на
1
обезщетение за причинени вреди, тъй като такива не били установени в
производството.
Въз основа на констатацията си, моли съда да отмени обжалвания
съдебен акт и да постанови нов, с който да отхвърли изцяло иска на П. ИВ. Г.,
като неоснователен и недоказан.
Алтернативно, ако съдът счете, че Решението е законосъобразно, моли
за значително намаляване размера на присъденото обезщетение,
представляващо имуществени и неимуществени вреди, тъй като същото се
явява несправедливо завишено, в това число и направените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна
на П. ИВ. Г., в качеството си на въззиваем пред настоящата съдебна
инстанция и ищец в първоинстанционното производство.
След извършена служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във
връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира въззивната жалба за допустима и
редовна поради което същата следва да се разгледа по същество относно
нейната материална основателност.
Въззивникът Окръжна прокуратура – гр. С.З. – редовно и своевременно
призована, се явява прокурор М.Д., която заявява, че поддържа подадената от
р. въззивна жалба и пледира за уважаването й като приема, че предявените
искове не са доказани и като последица от това следва решението да бъде
отменено. Алтернативно, ако съдът счете, че са налице основания за
реализиране на отговорност от страна на държавата по повод причинени
имуществени и неимуществени вреди, претендира се намаляване на
присъденото обезщетение, тъй като е налице противовес с разпоредбата на
чл.52 от Закона за задълженията и договорите / ЗЗД /.
Въззиваемият П. ИВ. Г., редовно и своевременно призован, не се явява
в съдебно заседание, като вместо него се явява пълномощника му - адв. П.Х.
от АК – С.З., който пледира за оставяне без уважение въззивната жалба и
потвърждаване изцяло на обжалваното съдебно решение на районния съд,
като правилно и законосъобразно. Претендира и за присъждане на
направените по делото разноски. Подробните съждения за това са изложени в
съдебното заседание по съществото на делото.
Окръжна прокуратура – С.З. в проведеното открито съдебно заседание
на 15.09.2021 г. пред настоящата въззивна инстанция прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди / ЗОДОВ/ .
2
В първоинстанционното производство правилно е установена следната
фактическа обстановка:
Страните по делото не спорят, а и от приложеното към делото бързо
производство под №105/ 29.01.2020 г. по описа на 02 Районно управление на
МВР – гр. С.З., с Постановление от дата 05.02.2020 г. се установява, че
въззиваемият П. ИВ. Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.235,
ал.2, вр. ал.1 от НК. На основание чл.56 от НПК е взета мярка за
неотклонение на обвиняемия „ подписка”. С обвинителен акт по прокурорска
преписка № 671/2020 г. на Р.П. – гр. С.З. и бързо производство № 8245 зм
105/2020 г., по описа на 02 РУ на МВР – гр. С.З. обвиняемият П. ИВ. Г. от гр.
С.З. е обвинен в това, че на 29.01.2020 г. в село А., община С.З., съхранявал
незаконно добит от другиго дървен материал от горски фонд – 6
пространствени кубични метра дърва за горене от дървесен вид цер на
стойност 312,00 лева, 3 пространствени кубични метра дърва за горене от
дървесен вид бряст на стойност 156,00 лева и 1 пространствен кубичен метър
дърва за горене от дървесен вид акация на стойност 41,00 лева, всичко на
обща стойност 509,00 лева – престъпление по чл.235, ал.2 вр. ал.1 от НК.
На основание чл.357, ал.1, т.3 от НПК обвинителният акт е внесен ведно
с делото за разглеждане пред Районен съд – гр. С.З..
С протоколно Определение от 16.07.2020 г. , постановено по н.о.х.д.
№353/2020 г. по описа на Районен съд – С.З. , шести наказателен състав, е
отменена взетата по отношение на подсъдимият П. ИВ. Г. мярка за
неотклонение „ подписка”. С Присъда №279/16.07.2020 г. , постановена по
същото наказателно дело и същия районен съд, лицето е признато за невинно.
Против така постановената Присъда на Районен съд – С.З. е постъпил
въззивен протест от страна на Р.П. – гр. С.З. пред Окръжен съд – С.З. , с който
протест е направено предложение за отмяна на постановената оправдателна
присъда от 16.07.2020 г., постановена по НОХД № 353/2020 г. като
неправилна и незаконосъобразна, и е направено ясното и категорично искане
за постановяване на нова присъда от окръжния съд, с която да се признае
подсъдимият П. ИВ. Г. за виновен в извършване на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение пред първата инстанция.
С Решение №85/29.10.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 2147/2020 г.
на Окръжен съд – С.З., втори наказателен състав, е потвърдена Присъда №
279/16.07.2020 г., постановена по наказателно дело № 353/2020 г. на Районен
съд – С.З..
След хода на така развилите се наказателни производства и с
оневиняването на лицето П. ИВ. Г., е заведена искова молба пред Районен съд
– С.З. от страна на ищеца против р. на Р.Б.., която молба е с правно
основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ. Предявен е иск с материален
интерес на обща стойност 11 400 лева, която стойност представлява сбор от
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1400 лв. и
3
неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. В исковата молба са развити
подробни съждения чрез които се сочи, че ищецът е претърпял голям брой
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални
преживявания, страх, страдания и унижения, безпомощност поради това, в
което е бил обвинен. С оглед на това е направено искане за присъждане на
претендираната сума в пълен размер.
След постъпване на писмен отговор на исковата молба от страна на
ответника Р.П. – С.З. се установява, че същата е оспорена и се приема за
недоказана. В подкрепа на това становище са изложени обстойни аргументи и
се претендира нейното отхвърляне.
С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и
гласни доказателства от първоинстанционния съд чрез разпита на свидетелите
В.С.И. и В.М.Г
Свидетелят В.И. сочи, че с П.Г. са от село А.. Там П. гледал баща си и
имали общо хоби – лова. Редовно ходили на лов и така се разтоварвали от
напрежението. В края на м. януари миналата година на П. му отнели
оръжието. Твърди, че знаел че му направили някакви актове за дървета и му
взели ловните оръжия от МВР. Заявява, че е изтървал целия ловен сезон и не
е ходил на лов. През периода, в който той нямал оръжие, той не ходил на лов,
защото го било срам от това нещо. Било му неудобно. Сезонът започвал от
началото на 15- ти август и свършвал в края на м. януари. За целия период го
видял само на един излет, който бил през тази година на последните излети.
Свидетелят В.Г. сочи, че познава П.Г. от 1999 г. и работили заедно като
били и приятели. Били ловци в различни дружинки, като в повечето случаи
ловували заедно. Твърди, че последната година ищецът не ходил на лов, тъй
като му взели оръжието, поради повдигнато обвинение за кражба на дърва.
Миналата и тази година не ловували заедно. Заявява, че го канил на лов, но
той не ходил. Знае, че бил оправдан по това дело за дървата. През времето
когато му вървяло делото , той се променил, станал по-затворен в себе си, не
искал да говори по телефона, звънял му, но той не вдигал. Преди това се
чували винаги. Почнал да пие повече лекарства, дори му ги показвал и ги
коментирали. Сочи, че преди бил шегаджия и приятен човек, а сега се
променил. Бил променен още от онзи случай от както започнали да го
привикват и обвиняват за дървата, и когато му повдигнали обвинението.
По делото е депозирано заключение на назначената съдебно-
психологична експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е
прието от първоинстанционния съд като компетентна и добросъвестно
изготвена.
С обжалваното Решение под номер № 260357/19.04.2021 г.,
постановено по гражданско дело с № 4778/2020 г. по описа на Районен съд –
С.З. е уважен частично един от предявеният иск , а другият – изцяло, като в
тежест на ответника е присъдено да заплати на ищеца обезщетение,
4
изразяващо се в причинени имуществени вреди в размер на 2000 лева ,
приемайки че същият се явява справедлив и съобразен със събраните по
делото доказателства, както и заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени в размер на 1400 лв., представляващо заплатено адвокатско
възнаграждение пред първоинстанционния съд и въззивната инстанция в
наказателното производство. Присъдени са и разноски в полза на ищеца
съразмерно уважената част от исковете в размер на 553,60 лева.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок от
процесуално легитимирана страна против подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт поради което се явява допустима. Разгледана по
същество е неоснователна поради следните съображения:
За да се ангажира отговорността по чл.2 от ЗОДОВ, законът изисква да
е налице кумулативна даденост на следните предпоставки: на първо място да
е налице някое от условията по чл.2, ал.1, т.1 –т.6, на второ място – да е
налице вредата и причинната връзка. Тежестта на доказване принадлежи на
въззиваемия. Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда възмездяване за
всички претърпени вреди, а когато са неимуществени намира приложение
чл.52 от ЗЗД. Законодателят изрично е уредил хипотезите на възникването на
отговорността на държавата за вреди от дейността на правозащитните органи,
при условията на визирани в чл.2, ал.1, т. 1-6 ЗОДОВ. При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът прилага критерия
за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД – принципът за справедливо
репариране на болките и страданията основано на цялостна преценка на
конкретните обективни обстоятелства.
Съгласно посочените норми обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от деликта. Преките вреди
обосновават причинно - следствена връзка между противоправността на
поведението на деликвента и вредите. Непосредствени вреди са тези, които по
време и място следват противоправния резултат.
Съдът намира, че в конкретния случай е безспорно установено, че
въззиваемият П. ИВ. Г. е претърпял неимуществени вреди от воденето срещу
него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда. Съдът
следва да отбележи, че първоначално се е водило досъдебно производство,
което на практика повдигнатото обвинение било за тежко умишлено
престъпление. Наказателното производство спрямо него е преминало през
различни фази на развитие и е свързан с период, през който П.Г. е изпитвал
притеснения и безпокойство, присъщи за всеки човек, подложен на
наказателна репресия. Извън тези вреди въззиваемият сочи, което се
установява и от показанията на свидетелите, които се кредитират с доверие,
от настоящия въззивен съд, че след започването на наказателното
производство той е започнал да се притеснява, станал по - затворен и
5
започнал да пие лекарства. Това от своя страна води до промяна на
нормалното функциониране на биологичния му начин на живот, което оказва
неблагоприятно положение спрямо него и кръгът от хора, с които общува.
Незаконно поддържаните обвинения са уронили репутацията и името му
сред познати, приятели, колеги, тоест това се явяват правилните изводи, до
които е достигнал и първоинстанционният съд в мотивите към обжалваното
Решение. Стигнало се дори до там, че вследствие на воденето срещу същия
наказателно преследване, той бил лишен от своето хоби, а именно да ходи на
лов.
Първоинстанционният съд е разгледал и обсъдил подробно и
мотивирано, както самите действия на въззиваемия Г., така и претърпените от
него болки и страдания, а именно неимуществени вреди, като е стигнал до
правилните и законосъобразни изводи. Този довод се подкрепя и от факта, че
същият е оневинен за воденето срещу него наказателно производство за
извършено от него престъпление. В този смисъл се налага категоричният
извод, че районният съд се е съобразил изцяло както с нормативната уредба,
така и с константната практика на Върховните съдилища на Р.Б.., като при
определянето на размера на дължимото обезщетение, а именно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД и съответно ПП на ВС №4/23.12.1968 г., според които
понятието справедливост не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката
на обективно съществуващи обстоятелства имащи отношение към понесените
от пострадалия вреди каквито се явяват характерът на увреждането, начинът
на извършването му, обстоятелствата при които са извършени, причинените
морални страдания и другите фактори имащи отношение към преценката за
справедливия размер на обезщетението. В тази насока при определяне на
точния размер на обезщетението, първоинстанционният съд е взел предвид
всички обстоятелства , които имат своето отношение към твърдяните от
въззиваемия неимуществени вреди и е стигнал до правилните изводи, че
продължителността на воденото наказателно производство срещу него е по-
малко от една година, както и е кредитирал вида на претърпените от него
психически страдания – тревожност, безпокойство, напрежение, неувереност,
несигурност, емоционална лабилност, потиснатост, страхови изживявания
както и субективен дистрес и нарушението на съня обосновават
присъждането на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 2000 лева, тоест искът е уважен частично. Този размер е
изцяло съобразен с тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение с
възрастта и социалното положение на въззиваемия, данните за личността му,
както и на немаловажното обстоятелство, че неговото влияние на
наказателното преследване върху общото психологично състояние на Г. е
оказало своето негативно влияние, но в рамките на нормалното и има
временен характер.
В тази връзка и насока се явяват неоснователни и недоказани
оплакванията и възраженията във въззивната жалба на жалбоподателя.
Ответникът още с отговора на исковата молба е направил възражение
6
относно размера на претенцията, която се състои в присъждане в полза на
ищеца парично обезщетение. Относно искането за намаляване на
присъденото вече обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди, се явява напълно недоказано е неоснователно. Съгласно разпоредбата
на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ , когато пострадалият виновно е допринесъл за
увреждането, обезщетението се намалява. С оглед на това е необходимо да се
изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно - следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на
държавния орган, като ако пострадалият е допринесъл за настъпването на
резултата, обезщетението са намалява с оглед особеностите на всеки
конкретен случай – т.3 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на
Върховния касационен съд по т.гр.д. под № 3/2004 г., ОСГК. Такава хипотеза
е налице, когато пострадалият с действията си по време на наказателното
преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и
поддържане на незаконно обвинение – поради недобросъвестно направени
неистински признания или въвеждане на органите на разследването в
заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или
опорочи разследването на престъпление / в този смисъл е Решение № 51 от
14.03.2016 г. на ВКС по гр.д. № 4621/2015 г., III г.о. , ГК/. Твърдения и
доказателства за подобно поведение на ищеца в случая няма. Няма данни П.Г.
да е извършил действия, които да имат отношение към законността на
действията на правозащитните органи при привличането му към наказателна
отговорност и осъществяването спрямо него на процесуална принуда. Поради
изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
намаляване на отговорността му за имуществени и неимуществени вреди. В
тази насока първоинстанционният съд е намалил в известна степен
претендираното обезщетение от въззиваемия Г., които изводи на съда са
обосновани и мотивирани.
Ето защо следва да се приеме, че воденето на наказателно преследване
срещу въззиваемия е имало неблагоприятни последици в неимуществената му
сфера, а предявеният иск за заплащане на тези вреди, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, се явява основателен и доказан до
размера на 2000 лв., определен правилно и обосновано от Районен съд – С.З..
В заключение въззивният съд намира, че Решението на С. районен съд
следва да бъде изцяло потвърдено ведно с всички законни последици от това.
На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл.273 от ГПК, въззивникът р. на
Р.Б.. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия П. ИВ. Г. направените
от последния разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, за
възнаграждение на ангажирания от него процесуален представител – адв.
П.Х. от АК С.З.. Видно от представения към делото, договор за правна
защита и съдействие от датата 14.09.2021 г. се установява, че между страните
е договорено възнаграждение в размер на 800 лв., което е било платимо в
брой.
7
По настоящото въззивно дело изрично е направено възражение за
прекомерност относно размера на адвокатския хонорар от страна на
въззивника и настоящият въззивен състав приема, че в случая следва неговият
размер трябва да бъде съобразен със законовите разпоредби намиращи се в
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Тъй като материалният интерес е на стойност 3400 лева,
съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата визира следното: „ за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с материален интерес от 1000
лв. до 5000 лв., възнаграждението е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.
Съгласно цитираното, минималното адвокатско възнаграждение възлиза в
размер 510 лева. Съобразно фактическата и правна сложност на делото и
предвид извършените процесуални действия от страна на адв. Х. пред
настоящата въззивна съдебна инстанция, размерът от 510 лв. се явява
законосъобразен и справедлив, а договореното възнаграждение между
страните в размер на 800 лв. е прекомерно.
На основание чл.280, ал.2 от ГПК , настоящото въззивно съдебно
Решение подлежи на касационно обжалване, тъй като съгласно чл.280,
ал.2,т.2, предл. 1 от ГПК, подлежат на касационно обжалване решенията по
въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. Цената на
настоящия иск е над 5000 лв., поради което въззивното Решение подлежи на
касационно обжалване.
Водим от горното, С. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №260357/19.04.2021 г., постановено
по гр.д. № 4778/2020 г. по описа на Районен съд – С.З., като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА р. на Р.Б.., гр. С., бул.“***** да заплати на П. ИВ. Г. и ЕГН:
********** от гр. С.З., ул. „ ***** / със съдебен адрес: адв. П.Х. – гр. С.З., ул.
„ ********/, сумата от 510 лв. (петстотин и десет лева), представляваща
направените от въззиваемия разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 1 –
месечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8