Присъда по дело №271/2021 на Районен съд - Ямбол

МОТИВИ:
Ямболска районна прокуратура е предявила обвинение против
подсъдимия С. Д. Д. от гр. Ямбол за престъпление по чл. 195 ал.1 т.7 вр. чл.
194 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 НК.
Производството по делото се води по реда на чл.269 ал.3 т.4, б.“а“ от
НПК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така както е
предявено с обвинителния акт като счита същото за безспорно установено
както от обективна, така и от субективна страна. Пледира на подсъдимия да
се наложи наказание с приложението на разпоредбата на чл. 54 от НК, а
именно от една година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим. Освен това се сочи, че са налице и основанията за
привеждане на основание чл. 68, ал.1 от НК на наказанието в размер на 8
месеца лишаване от свобода, наложено с присъда № **** по НОХД № ***г.
на ЯРС, кумулирано с наказанието по НОХД № 1*** г. на ЯРС, което да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим.
Назначения от съда защитник- адвокат на подсъдимия Д. пледира за
наказание лишаване от свобода към неговия минимум.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните
и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Свид. С. С. А. от **** притежавала мобилен телефон, марка „Самсунг
Джей“, който предоставила за ползване на сина си - свид. С. Я. М. от гр***
На 10.11.2020 година свид.С.М. се намирал в гр.Ямбол, където
гостувал на баба си. Същият ден, следобед в гр.Ямбол, в ж.к. „Г.Бенковски"
се срещнал с приятеля си - свид.Ф.Ф., като около 16.30 ч. двамата се
разхождали по ул. „Тимок“. В близост до сградата на ОУ „Иордан Йовков“
при тях отишъл подсъдимия, който поискал от свид. М. да му даде мобилния
си телефон, за да се обади на майка си. Свид. М. отказал да му го даде, при
което подсъдимия се приближил до него, извадил от джоба на панталона му
мобилния телефон и побягнал. След това отишъл до дома на свид.М. С. И. и
предложил да му продаде отнетия мобилен телефон. Св.И. се съгласил и го
закупил за сумата от 30,00 лв.
С протокол за доброволно предаване от 10.11.2020 г. свид.И. предал
на полицейските органи горепосочения мобилен телефон, който с разписка от
10.11.2020 г. бил върнат на свид. С.М..
От заключението на извършената по делото съдебно-оценителна
1

експертиза е видно, че стойността на 1 бр.мобилен телефон, марка „Самсунг
Джей“, собственост на С.С. А. възлиза на стойност 144.00 лв.
Подс. С. Д. Д. е роден на 11.07.2001 год. в г****, живущ в*****,
българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен,
безработен, осъждан, с ЕГН - **********.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на показанията на свидетелите С. А./прочетени на основание чл. 281,
ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК/, С.М./прочетени на основание чл. 281, ал.5, вр.ал.1,
т.5 от НПК/, Ф.Ф./прочетени на основание чл. 281, ал.5, вр.ал.1, т.5 от НПК/,
М.С./прочетени на основание чл. 281, ал.5, вр.ал.1, т.5 от НПК/ и
М.Д./прочетени отчасти на основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК/, както
и от приобщените към делото писмени доказателства и доказателствени
средства -протокол за доброволно предаване, разписка, експертно заключение
по съдебно-оценителната експертиза, справка за съдимост и др., приобщени
по делото и протени на основание чл. 283 от НПК
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Подсъдимият с деянието си е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1
вр. чл.28 ал.1 от НК, тъй като на 10.11.2020 г., около 16,30 часа в гр.Ямбол,
ул.“Тимок“ в близост до сградата на ОУ „Иордан Йовков“ е отнел чужда
движима вещ - 1 бр. мобилен телефон, марка „Самсунг Джей“ на стойност
144.00 лв., от владението на С. Я. М. от ***, собственост на С. С. А. от ****
без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е
извършено повторно в немаловажен случай.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст на
наказателния закон. Авторството на деянието се установява по безспорен
начин от показанията на свидетеля Д., а така също и от показанията на
свидетелите А., С.М., Ф.Ф. и М.С., прочетени по съответния процесуален ред,
които са безпротиворечиви и напълно кореспондират помежду си.
Предмет на деянието е била чужда движима вещ, която към датата на
отнемането й е притежавала определена парична стойност. При определяне на
конкретния размер на същата съдът даде вяра на заключението на вещото
лице, като компетентно и обективно изготвено и неоспорено от страните по
делото. Владението върху процесната вещ се е упражнявало от сина на
собственика й – свид. С.М.. С отнемането на веща подсъдимият е прекъснал
упражняваното от него владение и е установил свое такова. Липсвало е
съгласие и на собственика за нейното отнемане.
При така осъщественото деяние подсъдимият е действал в условията
на повторност по смисъла на чл. 28 ал.1 НК, тъй като го е осъществил, след
2

като е бил осъждан с влезли в сила съдебни актове /ЧНД ****г./ на ЯРС, с
което на основание чл. 25, ал.1, вр.чл. 23, ал.1 от НК му е определено общо
наказание по НОХД № ****г. – двете на ЯРС от 8 месеца лишаване от
свобода за престъпление против собствеността, отложено от изтърпяване за
изпитателен срок от три години, влязло в сила на 09.10.2020 г./ и по НОХД №
**** г. на ЯРС му е наложено наказание глоба в размер на 150 лв. за друго
такова престъпление /кражба/, преди изтичането на предвидения в чл. 30 НК
5-годишен срок.
Съдът прие, че извършеното от подсъдимия престъпно деяние не
представлява маловажен случай на престъплението кражба по смисъла на чл.
93 ал.1 т.9 НК, като изходи от личността на дееца и механизма на извършване
на деянието, което свидетелства за една повишена степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
съответния вид.
Изложеното по-горе определя съставомерността на деянието, по
квалифицирания състав на чл. 195 ал.1 т.7 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл. Същият е съзнавал, че лишава от фактическа власт досегашния
собственик на вещта, предвиждал е преминаването й в негова фактическа
власт и пряко е целял нейното установяване. В съзнанието на подсъдимия е
имало ясно изградена представа и досежно осъществяването на деянието при
наличието на влязла в сила осъдителна присъда за престъпление кражба.
Налице е била и користна цел при извършване на деянията за което
свидетелства обстоятелството, че непосредствено след осъществяването им
подсъдимят се е разпоредил с процесната вещ, отчуждавайки я в полза на
трети лица, като я е продал.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия
наказание съдът взе предвид следното: От една страна взе предвид високата
степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата
динамика на този вид престъпления по настоящем в страната, обремененото
му съдебно минало и проявената некритичност към извършеното. От друга
страна взе предвид младата възраст на подсъдимия, както и сравнително
ниската стойност на отнетата вещ и му определи наказание в минималния,
предвиден в текста на закона размер, а именно лишаване от свобода за срок
от една година, което да изтърпи при първоначален общ режим.
Същевременно съдът прецени, че изложените смекчаващи
отговорността обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни и
най-лекото предвидено в закона наказание не е несъразмерно тежко за
извършеното поради което не приложи разпоредбата на чл. 55 НК и определи
наказание в предвидения в закона специален минимум.
Съдът прие, че са налице законови пречки за приложение на института
3

на условното осъждане, като изходи от наличните предходни осъждания на Д.
на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, поради което
определи първоначален “общ” режим на изтърпяване на наложеното
наказание.
В настоящото производство ЯРС намери, че са налице основанията по
чл. 68, ал. 1 от НК, за привеждане в изпълнение на наказанието наложено на
Д. по ЧНД № *** г. на ЯРС, с което на основание чл. 25, ал.1, вр.чл. 23, ал.1
от НК му е определено общо наказание от 8 месеца лишаване от свобода за
престъпление против собствеността, отложено от изтърпяване за изпитателен
срок от три години, влязло в сила на 09.10.2020 г./ Определението е влязло в
сила на 09.10.2020 г. и в срока на отлагането – на 10.11.2020 г., подсъдимият е
извършил деянието по настоящото дело – такова по чл. 195, ал. 1,т.7, вр. с чл.
194, ал. 1, вр.чл.28, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание една година
лишаване от свобода при първоначален общ режим. Ето защо съдът
постанови определеното общо наказание по ЧНД № **** г. на ЯРС в размер
на 8 месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно отделно от наказанието
от една година лишаване от свобода, наложено по настоящото дело при
първоначален общ режим.
Тъй като подсъдимия беше признат за виновен по предявеното му
обвинение, на осн. чл. 189 ал.3 от НПК съдът го осъди да заплати
направените по делото разноски в размер на 117 лв. в приход на
Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР Ямбол и 20 лв. в приход
на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ЯРС.
Причина за осъществяване на деянието е стремежът на подсъдимия за
облагодетелстване по неправомерен начин.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	20
Дата:	15 юни 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия:	Васил Митев Атанасов

Дело:	20212330200271
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 март 2021 г.

Присъда по дело №271/2021 на Районен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите