О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1998 16.07.2020 г
град Бургас
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, на шестнадесети юли,
две хиляди и двадесета година в закрито съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове:
1.Пламена Върбанова
2.мл.с. Детелина Димова
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова частно гражданско дело номер 1519 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила
е частна жалба от Б.Б.Б., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Георги
Стоянов от БАК против Определение № 3479 от 01.06.2020 г. по гр.д. №1798/2020
г. по описа на БРС, с което е върнат като недопустим предявеният от жалбоподателя, в качеството му
на баща на малолетното дете В. Б. Б.,
ЕГН **********, иск с правно основание
чл. 127а от СК вр. с чл. 45 и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, с който се иска издаване на
съдебно разрешение, заместващо съгласието на майката на детето –ответницата Г. А.
Н.- Б., ЕГН ********** за издаване на паспорт на детето В. Б. Б., при наличието
на настоящ паспорт, валиден до 08.07.2024г. като производството по този иск е
прекратено .
Частният
жалбоподател моли въззивния съд да отмени определението и да върне делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Бургаският
окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С
искова молба, входирана в Бургаски районен съд на 13.03.2020 г. ищецът Б.Б.Б. е
предявил обективно съединени искове с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК,
като с първият е поискал съдът да замени съгласието на ответницата Г.Н. – Б. –
майка на детето В. Б. за срок от пет години , считано от датата на влизане в
сила на решението по настоящото дело , което да послужи на ищеца – баща на
детето В. Б. пред компетентната Областна дирекция на МВР , сектор Български
документи за самоличност относно попълване, подписване и получаване на
необходимите документи за паспорт, в това число и получаването на самия паспорт
на детето, чрез неговия баща. Вторият иск е с предмет съдебна замяна на
съгласието на ответницата при даване на разрешение на детето В. Б. да пътува от
България до Обединеното кралство и обратно със своя баща Б.Б., неограничен брой
пъти в периода на лични свиждания на бащата, за срок от 5 години, считано от
влизане в сила на решението. В исковата
молба се сочи, че страните са били в граждански брак, който е прекратен през
2012 г., от който имат едно общо дете – В. Б. Б.. Със съдебна заповед по дело №
BE12Р00888 от 29.11.2012 г. на Окръжен съд гр. Лутън, Великобритания е
определен режим на лични отношения на ищеца – баща с детето, като същата е
приложена като доказателство към исковата молба. Сочи се, че съгласно т. 3, б.
„б“ от посочената заповед, майката следва да предоставя детето на разположение
за контакт с бащата за период или периоди до две седмици през всяка лятна
ваканция, като детето В. бъде придружавано по време на полетите до и от Англия
от майката на бащата /баба на детето по бащина линия/, която ще присъства по
време на престоя за контакт, като този въпрос е предмет на преразглеждане,
водене на преговори и постигане на съгласие между страните през 2014 г. и след
това. Датите на посещенията следва да бъдат договорени между страните най-
малко два месеца предварително. В т. 4 от съдебната заповед е постановено, че
майката ще предоставя на бащата писмо (или друга такава документация, която
може да се окаже необходима), за да му позволи да вземе детето В. от България
за целите на режима на лични отношения , като необходимите документи следва да
бъдат предоставяни всяко лято в срок от 14 дни, преди датите на посещението на
детето в Англия, за които страните са се уговорили предварително, както и в
същия срок от 14 дни преди датите на други посещения, за които страните са се
споразумели.
Ищецът
заявява, че през изминалите години режимът на лични отношения е бил спазван от
страните, но в последната година-две е възникнало неразбирателство относно
пътуването на детето до Англия при баща си. Като причина за това се изтъква
обстоятелството, че родителите на ищеца – бабата и дядото на детето по бащина
линия са възрастни и болни хора, майка му е на легло, а баща му полага грижи за
нея и поради това същите не могат вече да пътуват до Англия, за да придружават
детето. Това било причината ответницата – майка на детето да отказва разрешение
на детето да пътува само до Англия, както и бащата да идва да я взема, за да
прекарва определеното време с него в Англия щом с тях не присъства поне един от
неговите родители, така както било определено със съдебната заповед на съда в
Лутън.
Ищецът
излага твърдения, че ответницата не дава паспорта на детето на неговите родители,
поради което детето не може да пътува до Англия, за осъществяване на режима на
лични отношения с бащата.
С
Разпореждане от 20.03.2020 г., съдията – докладчик е оставил исковата молба без
движение, като е дал указания на ищеца да обоснове правния си интерес от
преждевременно предявяване на иска по чл. 127а от СК в частта относно искането
за съдебно разрешение заместващо съгласието на ответната страна за издаване на
паспорт на детето преди изтичане срока на вече издадения паспорт, който е с
валидност до 08.07.2024 г.
С
молба от 28.05.2020 г. ищецът е уточнил, че правният му интерес от посочения по
– горе иск произтича от обстоятелството, че без предаването на паспорта на
детето, то не може да пътува до Англия, дори и съдът да уважи вторият съединен
иск за издаване на заместващо съгласие на майката детето да пътува до Англия и
обратно със своя баща, тъй като без паспорт това разрешение ще остане
безпредметно.
С
обжалваното определение, с което е прекратено производството по първия
обективно съединен иск за издаване на разрешение за издаване на паспорт на
детето, съдът е приел, че съгласно чл. 127а, ал. 2 от СК съдебната намеса при
разрешаване на въпросите по чл. 127а, ал. 1 от СК е допустима само когато
родителите не постигнат съгласие, а в конкретния случай такова очевидно било
постигнато по въпроса за издаването на паспорт на детето, след като сочения
документ вече е издаден и същият е с валидност до 08.07.2024 г. С оглед на това
съдът е приел, че искът за заместващо съгласие на родителя за издаването на нов
паспорт на детето със срок на валидност за период след 08.07.2024 г. е
недопустим като преждевременно заведен. На следващо място извод за
недопустимост на този иск поради липса на правен интерес, съдът е обосновал и с
обстоятелството, че между страните вече било постигнато съгласие по този въпрос,
изявено още към момента на издаване на паспорта. Изложени са мотиви, в които
съдът е приел, че не може да бъде предвидено дали в един бъдещ момент /този
след изтичане валидността на настоящия паспорт/ ответния родител ще даде
съгласие или не, като това обстоятелство можело да бъде проверено единствено
след изтичане валидността на този паспорт.
Във
въззивната частна жалба се изразява недоволство от определението за
прекратяване, като се претендира неговата отмяна. Според въззивника изводите на
първоинстанционния съд са неправилни, като възразява, че макар родителите да са
постигнали в един по – ранен момент съгласие по въпроса за издаване на паспорт
на детето, техните отношения впоследствие са се променили, като отказът на
ответницата – майка да пусне детето да пътува до Англия и да предостави
паспорта й на ищеца пораждат настоящия спор. Посочва, че съдът погрешно е
възприел, че се иска издаването на съгласие за издаването на паспорта за период
след 08.07.2024г., към която дата детето ще е навършило пълнолетие и ще е
отпаднала необходимостта от това съгласие. Уточнява, че с иска се претендира
съдът да даде заместващото съгласие към настоящия момент, тъй като само по този
начин може да бъде осигурена възможността за детето да пътува до Англия с цел
осъществяване на определения режим на лични отношения с бащата.
След преценка на приложените по делото доказателства и като обсъди
съображенията, наведени в частната жалба ,Бургаският окръжен съд прие за
установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от процесуално
легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна, като обжалваното определение следва да бъде
потвърдено макар и частично с други мотиви.
За
да приеме, че предявеният иск е недопустим като преждевременно заведен,
първоинстанционният съд е приел, че със същият се иска постановяването на
заместващо съгласие от ответния родител за издаване на паспорт за бъдеще време,
а именно за период след датата 08.07.2024 г., на която дата изтича срока на
валидност на настоящия паспорт на детето. Този съдебен състав намира, че
въпросът за валидността на вече издадения паспорт не е обуславящ при преценката
за допустимост на иска, тъй като разпоредбата на чл. 36, ал. 5 от Закона за
българските документи за самоличност /ЗБДС/ изрично предвижда, че по искане на лицето нов паспорт може да се
издаде и преди изтичане на срока на валидност на съществуващия паспорт. При това положение искането по чл. 127а не е обусловено от
конкретния срок на валидност на документа, поради което правен интерес от
предявяването му има и преди този срок да е изтекъл.
Същевременно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 т. 2 от ЗБДС
предвижда, че българските лични документи на малолетни лица се
съхраняват от родителите или настойниците, за които те отговарят. В
настоящия случай детето В. Б. е родено на **.**.**** г. и към настоящия момент
не е навършила **- годишна възраст, поради което посочената норма следва да
намери приложение при разрешаване на въпроса кой следва да държи и съхранява
издадения й документ за самоличност. По делото липсват данни, а и твърдения,
относно уреждане на въпроса с родителските права на детето, и в частност същите
да са изрично предоставени за упражняване на майката на детето. Но по силата на
издадената съдебна заповед на съда в Лутън, е определено, че детето ще живее с
майката, поради което именно ответницата се явява лицето, което отговаря за
детето по смисъла на чл. 8, ал. 1 т. 2 от ЗБДС.
Съвместното тълкуване на тези две разпоредби от
ЗБДС (чл. 36, ал. 5 и чл. 8, ал. 1 т. 2) водят до извод, че макар наличието на
валиден паспорт да не представлява пречка за издаването на нов паспорт и преди
изтичането на срока на валидност на вече издадения такъв, като това само по
себе си да не представлява пречка за упражняване на иска по чл. 127а от СК, то самият
факт, че и новоиздадения паспорт би следвало да се предостави за съхранение от
майката на детето, като родител, който по смисъла на чл. 8 т. 2 от закона
отговаря за нея, обуславя в настоящия случай извод за липса на правен интерес
от предявяване на този иск от бащата.
На
следващо място, първоинстанционния съд е приел, че искът е недопустим като
предявен при липса на правен интерес и поради обстоятелството, че страните по
делото вече са постигнали съгласие за издаване на необходим личен документ на
детето по смисъла на чл. 127а, ал. 2 от СК, като същото е било постигнато и изявено
при издаването на валидния към настоящия момент паспорт /с дата на издаване
08.07.2019г/. Като районният съд е приел, че правен интерес от предявяването на
иск по чл. 127а от СК е налице единствено когато родителите не са постигнали
съгласие по въпроса, чието разрешение искат. Настоящият състав споделя този
извод на първоинстанционния съд, като намира, че в конкретния случай спорът
между страните не е по повод „издаването“ на необходимия личен документ, а във
връзка с неговото предаване от родителя, който следва да го съхранява, в случая
майката на детето на бащата- ищец, с който детето има определен режим на лични
отношения и без каквото фактическо предаване на документа, изпълнението на този
режим не би бил осъществим по начина, по който съдът в Лутън го е определил. Така очертан спорът между
страните, излиза извън предметния обхват на спорната администрация, която съдът
е оправомощен да осъществи по чл. 127а от СК, което е още един довод за
недопустимост на иска.
Задължението
на ответницата да предава ежегодно паспорта на детето на неговия баща – ищец по
настоящото производство е регламентирано в т. 4 от Заповед за пребиваване и
контакти, издадена от Окръжен съд на Лутън по дело № ВЕ12Р00888. В същата е посочено, че майката следва
да предоставя на бащата на детето писмо или друга такава документация, която му
е необходима, за да му позволи да вземе детето В. от България за целите на
контакта (режима на лични отношения), като изрично е посочено, че това
задължение следва да се осъществява регулярно, всяко лято, в срок до 14 дни
след като страните договорят датите за посещението и отново в срок от 14 дни от
други такива дати, за които страните се споразумеят. В издадената съдебна
заповед, в частта, озаглавена „Предупреждение“ са указани и възможностите за
ангажиране отговорността на лицата, които не спазват същата – б.“а“ – да бъдат
подведени под отговорност за неуважение към съда и да бъдат вкарани в затвора
или глобени и/или б.“б“ - съдът може да
издаде заповед, с която изисква да се положи неплатен труд („заповед за
изпълнение“) и/или заповед за платите финансова компенсация. Това налага
извода, че при неизпълнение на задължението на ответницата – майка за осъществяване
на определено действие, а именно да предаде паспорта на детето В. в посочения
срок от 14 дни, ищецът разполага с друг път за защита, посредством който да
бъде осигурено реалното изпълнение на посоченото задължение.
Предвид
изложеното и поради съвпадане на крайния извод за недопустимост на иска с този на първата инстанция, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното определение е поставено в съответствие с
изискванията на закона, поради което то следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
3479 от 01.06.2020 г. постановено по гр.д. №1798/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, с което е върнат
като недопустим предявеният от Б.Б.Б.,
ЕГН **********, в качеството му на баща
на малолетното дете В. Б. Б., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 127а от СК вр. с
чл. 45 и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, с който се иска издаване на съдебно разрешение,
заместващо съгласието на майката на детето –ответницата Г. А. Н.- Б., ЕГН **********
за издаване на паспорт на детето В. Б. Б., поради наличието на настоящ паспорт,
валиден до 08.07.2024г и производството по този иск е прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване на осн.чл. 274 ал. 4 вр.чл. 280 ал. 3 т. 2 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.