ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 141
гр. Перник, 08.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20231700500093 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 248 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 5394/28.12.2022г. /с п.к. 22.12.2022г./,
депозирана от Л. В. Г., чрез адв. Р. К. срещу Определение от 01.12.2022г., постановено по
гр.д. № 419/2021г. по описа на РС Радомир, с което е оставена без уважение молбата на Л. Г.
за изменение на Решение № 137 / 27.10.2022 г., постановено по същото дело, в частта за
разноските, поради направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
присъдено в полза на ответника.
С частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение
на първоинстанционният съд. Твърди, че частният жалбоподател има правото да поиска
изменението на решението в частта му за разноските по реда на чл. 248 ГПК, като се
застъпва становището, че искането е направено от надлежна страна и в установения от
закона срок. Наведено е от жалбоподателя оплакване, че адвокатското възнаграждение,
присъдено на процесуалния пълномощник на ответника е прекомерно и се иска от съда
същото да бъде намалено до минималния размер предвиден в Наредба № 1 на Висшия
адвокатски съвет. Искането си частният жалбоподател основава и на твърдението, че
направил искане за прекратяване на делото поради оттегляне на исковата претенция, но
съдът не прекратил производството по делото. Твърди още, че липсва правна и фактическа
сложност по делото, като се възразява, че цената на извършената адвокатска услуга не
съответства на извършените от адвоката фактически и правни действия по делото. Навадени
са доводи, че определения размер на адвокатското възнаграждение, присъдено от
1
първоинстанционния съд при разглеждането на делото не е съобразено и с размера на
материалния интерес, като се акцентира че размера на адвокатското възнаграждение би
следвало да бъде в размер на 400,00 лева, а в случая присъденото в полза на ответника
надхвърля в пъти посочения размер.
Иска се от въззивния съд, да отмени обжалваното определение, като бъде уважено
искането за намаляване на присъдения в полза на ответника адвокатски хонорар при
разглеждането на делото от първата съдебна инстанция.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от Ц. Г., чрез
адв. Н. К., с който се оспорва изцяло частната жалба. Твърди се, че правилно
първоинстанционния съд е счел направеното възражение за прекомерност за
несвоевременно направено. С писмения отговор се поддържат изцяло доводи за
неоснователност, изложени с отговора на писменото искането за изменение на разноските
пред първата съдебна инстанция, което се поддържа изцяло пред въззивния съд. С писмения
отговор се иска от въззивния съд, да остави частната жалба без уважение.
Частната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в законно установения
срок, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от
обжалването на определението на РС Радомир, с което е оставена без уважение молбата по
чл. 248, ал.1 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение, в частта му за
разноските. Частната жалба е редовна. Същата съдържа оплаквания, насочени срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображение:
В срока по чл. 248, ал.1 от ГПК по гр.д. № 419/2021 г. по описа на РС Радомир, е
депозирана молба от ищеца Л. Г., чрез неговия процесуален представител с искане за
изменение на постановеното по делото Решение, в частта му за разноските, което е изцяло
основано на наведено за пръв път пред съда възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар присъден в полза на ответника, с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Молителят
счита, че е легитимиран да иска изменението на решението в частта за разноските, като се
позовава на несъответствието на присъдения хонорар за адвоката на ответника с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Възразява се, че присъдения хонорар на
ответника не съответства на материалния интерес с оглед на предявения иск и не са налице
доказателства за реалното му заплащане, поради което се иска намаляването на присъденото
адвокатско възнаграждение в полза на ответника до предвидения в Наредба № 1 минимум.
С писмен отговор от ответника, чрез адв. К. е изразено становище за неоснователност
на молбата.
С обжалваното по настоящото дело определение, първоинстанционният съд е оставил
без уважение молбата на Л. В. Г. за изменение на постановеното по делото Решение в частта
му за разноските, предявена по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК, с мотива че основанието на
искането - възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК е несвоевременно
заявено с тази молба и следователно неоснователно, което обуславя и неоснователността на
2
искането по чл. 248, ал.1 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта му
за разноските.
Въззивният съд приема, че искането с правно основание чл. 248, ал.1 от ГПК, заявено
пред първоинстанционния съд от ищеца Л. Г., чрез адв. Р. К. за изменение на
първоинстанционното решение в частта му за разноските е процесуално допустимо,
доколкото същото е депозирано в срока за обжалване на съдебното решение, пред
компетентния за неговото разглеждане съд, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
изменение по реда на чл. 248 от ГПК съдебен акт.
С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност поисканото от страната
като разноски по делото - адвокатско възнаграждение, да бъде намалявано от съда, ако
насрещната страна направи възражение за неговата прекомерност. Същевременно с чл. 248
ГПК e предвидена възможност решението на съда в частта му за разноските, да може да
бъде изменяно еднократно от постановилия го съд, по изрично искане на страната, която е
останала недоволна. Тълкуването на нормите на чл. 78, чл. 80 и чл. 248 ГПК налага извода,
че искането за присъждане на разноски от едната страна и възражението за прекомерност на
насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а така поначало и
процесуалноправно обвързани по време. Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само
искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка
със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на
делото. Ето защо, когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност
да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски, в рамките
на проведеното гражданско производство и до приключването на устните състезания по
делото, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски
по реда на чл. 248 ГПК.
В настоящия случай при разглеждането на гр.д. № 419/2021 г. по описа на РС Радомир
са били проведени повече от едно открити съдебни заседания, за които ищецът е бил
редовно призован, включително и за проведеното на 10.10.2022г. открито съдебно
заседание, когато съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания,
когато е представена фактура за извършеното плащане на договореното адвокатско
възнаграждение, ведно с договор за правна защита и съдействие № ***. За доказването на
така извършения от страната разход са представени надлежни писмени доказателства,
удостоверяващи плащането на адвокатския хонорар. До приключването на устните
състезания по делото от ищеца не е направено възражение за прекомерност. Установено е по
безспорен и несъмнен начин в съдебната практика, че когато по делото е имало открити
съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно
призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното
искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След
този момент възражението за прекомерност е преклудирано, т. е. то не може да бъде
заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане. / В този смисъл са
Определение № 22 от 27.01.12 г. о т. д. № 628/10 г. на I ТО; определение № 337 от 03.10.11 г.
3
по гр. д. № 1101/10 г. на II ГО, определение № 265/04.07.13 г. по ч. гр. д. № 3923/13 г. на II
ГО, Определение № 207 от 25.04.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1360/2016 г., IV г. о., ГК,
Определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014 г., I г. о., ГК, и др./ Само
ако разноските са присъдени в производство, по което страните не са призовани в открито
съдебно заседание /например по чл. 288 ГПК, чл. 274 ГПК/, възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение би могло да бъде направено в производството по чл. 248
ГПК - в този смисъл са Определение № 265/30.05.12 г. по гр. д. № 1419/11 г. на IV ГО,
Определение № 113 от 07.03.13 г. по ч. гр. д. № 1414/13 г. на II ГО и др.
Искането за изменение на постановеното съдебно решение в частта му за разноските е
направено в настоящия случай от ищеца Л. Г. едва в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК, след
постановяването на съдебното решение, като същото основано на възражение за
прекомерност, релевирано за пръв път пред първоинстанционния съд именно с молбата по
чл. 248 от ГПК. Жалбоподателят по частната жалба и ищец в първоинстанционното
производство е бил редовно призован за съдебно заседание и не е направил възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК, въпреки че е имал такава процесуална възможност, поради което
правото му да иска изменение, съотв. намаляване на присъденото адвокатско
възнаграждение в полза на ответника е преклудирано до края на последното проведено
откритото съдебно заседание. Въззивният съд намира за неотносими, съответно
неоснователни доводите, наведени с частната жалба, че ищецът е направил искане делото да
бъде прекратено, но съдът е преценил, че същото следва да бъде разгледано и решено по
същество на спора. Действително видно с молба вх. № 4020/07.10.2022г. ищецът е заявил, че
оттегля предявената искова претенция, но с оглед липсата на дадено от ответника съгласие
предвид момента на заявеното оттегляне, то производството по делото не е прекратено.
Молбата по чл. 248 ГПК е основана на прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, което не би могло да бъде редуцирано след като искането по чл. 78, ал. 5
ГПК не е своевременно заявено, като в този смисъл доводите изложени от
първоинстанционния съд, настоящият въззивен състав намира за правилни и съобразени със
закона и установената съдебна практика.
Следва да се съобрази, че с искането за изменение на акта в частта за разноските се иска
от съда да ревизира становището си, като преразгледа материалноправния спор за
разноските. Ето защо в този случай недопустимостта на възражението за прекомерност ще
обуслови неоснователност на искането за изменение на акта в частта за разноските, а не
неговата допустимост, която зависи от сроковете, посочени в чл. 248 ГПК.
При така изложеното частната жалба, с която настоящият състав е сезиран се явява
неоснователна, а обжалваното определение на РС Радомир, като валидно, допустимо и
правилно следва да бъде потвърдено, със законните последици от това.
Водим от горното, ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 5394/28.12.2022г. /с п.к.
22.12.2022г./, депозирана от Л. В. Г., чрез адв. Р. К. срещу Определение от 01.12.2022г.,
постановено по гр.д. № 419/2021г. по описа на РС Радомир, с което е оставена без уважение
молбата на Л. Г. за изменение на Решение № 137 / 27.10.2022 г., постановено по гр.д. №
419/2021г. по описа на РС Радомир в частта за разноските.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5