Р Е Ш Е Н И Е
14.07.2021
г. Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
10 юни 2021
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 413 2021
|
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
„Плам Плюс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул. „Марков камък“ № 1, община Дупница, област Кюстендил, е обжалвал Наказателно постановление № 42-0000764 от 08.03.2021 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. София, с което на основание чл. 104, ал. 7, предл. последно от ЗАвтПр е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 91в, т. 2 от ЗАвтПр. Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност, като моли наказателното постановление да бъде отменено. Не претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна в придружителното писмо е изразила становище по жалбата, като моли атакуваното НП да бъде потвърдено.Прави възражение за прекомерност на разноските.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
На 22.02.2021 г. Г.Н. на длъжност- „инспектор“ към РД, „АА“ София, в присъствие на свидетеля Г.Д., съставил АУАН за това, че на 22.02.2021 г., около 14.00 ч. в гр. Дупница, ул. „Хемус“ № 3, офис на фирмата, след извършване на комплексна проверка на превозвачът „Плам Плюс“ ЕООД извършва международен превоз на товари с лиценз № 4260 валиден до 10.06.2025 г. и след съставянето на констативен протокол от 22.02.2021 г. се констатира следното нарушение: Превозвачът не предоставя информацията от паметта на дигиталните тахографи на моторното превозно средство на фирмата и картите на водачите изписани с известие № 67-00-00-395/29.01.2021 г. за периода от 22.02.2020 г. до 31.12.2020 г.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН сер. № 288012 на 22.02.2021 г., в който е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 91в, т.2 от ЗАвтПр. При предявяване на АУАН жалбоподателят не е отразил такива в графата за обяснения и/или възражения. Срещу така съставения акт не е подадено възражение в срока по чл. 44 ЗАНН. Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 104, ал. 7, предл. последно от ЗАвтПр на жалбоподателя е наложено административно наказание, „Имуществена санкция“ в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева. От показанията на свидетеля по акта –Г.Д., който изцяло поддържа констатациите отразени в АУАН, се установява, че към момента проверката са констатирали посочената нередност, а именно, че превозвачът не предоставя информацията от паметта на дигиталните тахографи на моторното превозно средство на фирмата и картите на водачите изписани с известие № 67-00-00-395/29.01.2021 г. за периода от 22.02.2020 г. до 31.12.2020 г., като във връзка с извършената комплексна проверка са съставили констативен протокол към който е приложена поименна справка за водачите и на МПС с дигитален тахограф.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът кредитира изцяло, тъй като същите са последователни и пряко относими към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Съдебният контрол е ограничен в рамките на НП, като въз основа на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически констатации и правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за законосъобразност и обоснованост на същото. Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Настоящият съдебен състав намира, че при съставянето на АУАН и НП, хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в неизпълнение на императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като последните са от естество непозволяващи съдебната инстанция да се произнесе по същество и съществено засягащи правото на защита на санкционираното лице. Нито в АУАН, нито в наказателното постановление е налице ясно и непротиворечиво описание на това в какво именно се състои нарушението, извършено от жалбоподателя. Т.е. нарушени са императивните изисквания на закона, досежно минимално необходимото съдържание съответно на АУАН и НП в насока пълно, точно и коректно излагане на всички обстоятелства, при които е извършено нарушението и в частност такива, от които да се прецени в какво точно е обвинен жалбоподателя, както и за какво нарушение му е наложена административна санкция. Конкретизацията на нарушението от фактическа и правна страна е от значение за обезпечаване на правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, което включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да организира защитата си в пълен обем. Допусната неяснота при установяване на обстоятелствата на нарушението с посочване на правната му квалификация е съществена, като препятства възможността на превозвача да разбере обвинението и да се защитава срещу него с позволените от закона средства. Поради което съдът счита, че неясното описание на твърдяното нарушение води и до невъзможност за преценка от съда относно правилността и законосъобразността на приложената в случая санкционна норма.
Вярно е, че в АУАН и НП фигурира дата и място на извършване на нарушението и останалите задължителни реквизити, но описанието на нарушението не е ясно и точно. Разпоредбата на чл. 91в, т.2 ЗАвтПр предвижда задължение за пазене и представяне за проверка на информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача. Видно от описателната част на акта и НП е, че на жалбоподателя се вменява нарушение, че превозвачът не предоставя информацията от паметта на дигиталните тахографи на моторното превозно средство на фирмата и картите на водачите изписани с известие № 67-00-00-395/29.01.2021 г. за периода от 22.02.2020 г. до 31.12.2020 г., като не е описано за кое моторно превозно средство и за кой водач е прието, че е извършено нарушението. Единствено към съставения КП е приложен списък на водачите и на МПС, които са с дигитален тахограф, но нито в АУАН, нито в НП са описани тези обстоятелства. АУАН и НП имат присъща обвинителна функция и следва да са посочени конкретни факти и обстоятелства за които и срещу които следва да бъдат събирани доказателства в хода на процеса. В двата акта е посочено, че нарушението е установено чрез известие № 67-00-00-395/29.01.2021 г., като същото представлява уведомително писмо до управителя на дружеството, чрез което е уведомен да представи доказателства с оглед извършване на комплексна проверка, което по същество не доказва извършване на нарушението.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено изцяло.
Воден от горните съображения на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е
Ш
И
:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0000764 от 08.03.2021 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. София, с което на „Плам Плюс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул. „Марков камък“ № 1, община Дупница, област Кюстендил, на основание чл. 104, ал. 7, предл. последно от ЗАвтПр му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 91в, т. 2 от ЗАвтПр, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд - Кюстендил, по реда на глава ХІІ АПК, в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: