Решение по дело №22/2023 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 28
Дата: 5 април 2023 г. (в сила от 5 април 2023 г.)
Съдия: Вълко Драганов Драганов
Дело: 20237280700022
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

                              Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 28/5.4.2023 г., гр. Ямбол

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

        Ямболският административен съд, ІI касационен състав, в публично заседание на двадесет и трети март  2023г. в следния състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                     ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ СТОЯНОВА

                                            СТОЯН ВЪЛЧЕВ

 

при секретар  В. Митева

прокурор  Рени Лефтерова

Като разгледа докладваното от председателя  касационно адм. дело    22  по описа за 2023 година

         За да се произнесе, взе предвид следното:

         Касационно адм. дело № 22/2023г. е образувано по жалба на инспектор П.Н.П. – полицейски орган, ПИ в група ОП в РУ- Стралджа при ОД на МВР –Ямбол, чрез процесуален представител  срещу Решение № 211/07.12.2022 г., постановено по АНД № 20222330200771/2022 г. на Районен съд – Ямбол.

         С обжалваното решение е отменена по жалба на С.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***  Заповед за задържане на лице с per. № 814зз-39 от 29.08.2022 г., издадена на осн. чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР от П.Н.П. - ПИ в група „ОП“ при РУ гр.Стралджа.

         С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила . Твърди се, че от събраните в хода на съдебното дирене доказателства безспорно се установява наличието на материалноправните предпоставки за издаването на процесната заповед на посоченото в същата основание - възпрепятсване на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Неправилно ЯРС е приел, че не са изложени фактическите основания за прилагане на принудителната административна мярка - задържане на лицето по ЗМВР. Доказа се, че полицейските органи са били на място, на което съгласно разпореждане на главния секретар на МВР и на директора на ОДМВР-Ямбол са изпълнявали служебните си задължения, част от които са били тези по извършване на проверки по линия на незаконната миграция. Твърди се, че лицето С.С., като водач на МПС -  микробус **, не се е подчинил на подаден сигнал от полицейския орган със стоп палка да спре за проверка, като е сменил посоката на движението си и е завил надясно, с цел осуетяване на същата. Прави се искане за отмяна  на оспореното решение и постановяване на друго такова с което да бъде потвърдена процесната заповед с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

                В съдебно заседание касатора, редовно и своевременно призован  изпраща процесуален представител юрисконсулт при  ОДМВР-Ямбол З.А., която поддържа жалбата и направеното искане. Моли за отмяна на първоинстанционното решение, като постановено в противоречие със събраните доказателства, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените разноски. Алтернативно прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение.

             Ответникът по касацията - С.С.С., редовно и своевременно призован, се представлява в съдебно заседание от адв. Г. Г. ***, който счита жалбата за неоснователна. Сочи, че ЯРС правилно е мотивирал основанието по силата, на което е отменена издадената по реда на чл.72, ал.1, т.2 от  МВР заповед, след като е обсъдил всички доказателства по делото, включително и гласните такива. Пледира за оставяне в сила на оспореното решение, с присъждане на направените разноски  съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

         Представителят на ЯОП  намира решението на  районния съд  за правилно и законосъобразно. Сочи, че при допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на процесната заповед, съдът правилно я е отменил.

         ЯАС, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните в съдебно заседание, както и събраните по делото доказателства намира касационната жалба за допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК.          

      Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

       Предмет на осъществявания съдебен контрол е решение № 211/07.12.2022 г., постановено по АНД № 20222330200771/2022 г. на Районен съд – Ямбол, с което е отменена   Заповед за задържане на лице с per. № 814зз-39 от 29.08.2022 г., издадена  от П.Н.П. - ПИ в група „ОП“ при РУ гр.Стралджа, с която  на осн. чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР е разпоредено задържането на С.С.С., ЕГН ********** за срок от 24 часа.

         За да отмени процесната заповед ЯРС е приел в мотивите си, че издаденият административен акт не съдържа изложение на фактическите основания послужили за издаването му. Прието е, че цитирането в заповедта на приложимата правна норма - чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР не е достатъчно, за да се приеме, че са спазени изискванията на закона, тъй като от този начин на посочване на фактическите основания за издаване на оспорваната заповед за задържане не става ясно въз основа на какви факти и обстоятелства административният орган е направил обосновано предположение, че лицето след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба във връзка с чл.264, ал.1 от ЗМВР. В обобщение е прието, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основания по чл.146, т.2-4 от АПК.

        Така постановеното решение е неправилно.

        Настоящата касационна инстанция не споделя направените от районния съд правни изводи за порок на процесната заповед, поради липса на фактически основания за издаването й, както и за  противоречието й с материалноправни разпоредби.

       Задържането на лице на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да обезпечи възможността на полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба. Кумулативните предпоставки за прилагане на нормата са надлежно предупреждение от полицейския орган да се преустанови действието, което препятства изпълнението на полицейско задължение по служба.

       Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК, както и актуалната и непротиворечива практика на административните съдилища  мотивите към административния акт  могат да бъдат изложени и отделно от самия акт в друг документ към образуваната преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. В настоящия случай ЯРС е приел като доказателство по делото изпратената от адм. орган докладна записка УРИ № 814р-9613/29.08.2022 г., чието съдържание обаче не е обсъдил в мотивите на съдебния си акт. В същата ясно и конкретно са описани действията на задържаното лице преди задържането му, които са били възприети от полицейския служител като неизпълнение на полицейско разпореждане. Видно от същата, на 29.08.2022г. около 09,00 часа в с.Н., общ.Стралджа при изпълнение на служебните си задължения издателят на заповедта и още двама служители на РУ-Стралджа са получили сигнал от оперативно дежурната част, че е възможна появата на микробус превозващ мигранти. Предприети са действия  по спиране  на приближаващ срещу тях бял микробус ** с рег.№ *****, чрез подаване на конкретен и ясен  за възприемане сигнал със стоп палка по образец от полицейския  служител  Д.Р., който е разпитан и в качеството на свидетел в първоинстанционното производство. Вместо да изпълни разпореждането за спиране, водачът на микробуса  е  променил посоката на движението си, завил е надясно и е навлязъл в района на бивш стопански двор. Полицейските служители са установили водача на МПС – ответника по касация С.С.С., който не представил лични документи, както и такива за управлявания автомобил. Последния бил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и без преминат ГТП.

 В докладната записка е посочено също, че на С. е разпоредено  да остане на мястото на проверката до полицейския автомобил, за да му бъде съставен АУАН за извършеното нарушение  по ЗДвП. Последният не изпълнил и това разпореждане, отдалечил се от мястото на проверката, качил се е в зърнокомбайн марка *, запалил е двигателя и е потеглил назад в посоката, където се е намирал служебния автомобил, застрашавайки живота на намиращите се вътре полицейски служители.   Касаторът в настоящото производство  разпоредил на С. на висок глас да изгаси двигателя и да спре да управлява, но последния не изпълнил и това разпореждане и продължил движението си. Едва  след като полицейският инспектор П.Н. предприел действия, които да принудят лицето да спре движението на селкостопанското пътно превозно средство, включително и чрез демонстрираното намерение да използва личното си оръжие, С. е преустановил действията си. В докладната записка подробно и ясно е посочено, че С. съзнателно на три пъти не е изпълнил полицейско разпореждане да спре и да остане на мястото на проверката. В първия случай разпореждането е било дадено с конклудентни действия - сигнал със стоп палка по образец  подаден от униформен полицейски  служител  с посочването на мястото където следва да спре управлявания от С. микробус, а в другите два случая били дадени устни разпореждания. Следва да се отбележи, че макар и в докладната записка  да е посочен точния час на освобождаване на лицето, същата е съставена на датата на издаване на оспорената заповед за задържане и съгласно посоченото тълкувателно решение служи като документ, от който могат безспорно да се установят фактическите основания за издаването на оспорения административен акт.

          Така установените факти се потвърждават и от свидетелските показания на Р.Ж. и Д.Р., които са присъствали по време на проверката и задържането на  С. и са очевидци на извършените от последния противоправни действия. В конкретния случай,  издателят на оспорената заповед правилно е възприел действията на задържаното лице като неизпълнение на полицейско разпореждане и законосъобразно е издал оспорената заповед за задържане.

            Като не е съобразил  изложеното първоинстанционния съд неправилно е приложил материалния закон и е постановил неправилно решение,  което следва да бъде отменено, а жалбата срещу издадената заповед следва да бъде отхвърлена.

             При този изход на делото претенцията на процесуалния представител на касатора  за присъждане   на  разноски в производството, като своевременно направена се явява основателна. Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР –Ямбол сумата от 270 /двеста и седемдесет/ лева, от които 200 лева за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и 70 лева за заплатена държавна такса за образуване на касационното производство.

           Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, ЯАС, втори касационен състав

 

                                                Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ   Решение  211/07.12.2022 г., постановено по АНД № 20222330200771/2022 г. по описа на Районен съд – Ямбол и вместо него постановява:

       

          ОТХВЪРЛЯ  жалбата на С.С.С. против Заповед за задържане на лице с per. № 814зз-39 от 29.08.2022 г., издадена  от П.Н.П. - ПИ в група „ОП“ при РУ гр.Стралджа.

 

            ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***  да заплати на ОД на МВР -Ямбол направените по делото разноски в размер на 270 /двеста и седемдесет/ лева.

 

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  1. /п/ не се чете

 

                                                                                                2. /п/ не се чете