№ 485
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20221001000384 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 368169/07.12.2021 г. – п. к. 06.12.2021 г., подадена от
М.Е. чрез адвокат С.Д. срещу решение № 261505/16.11.2021 г., постановеното по търг. дело №
460/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя
иск за признаване за установено по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, че вписването на адреса гр.
***, ж. к. „***“, ул. „***“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. * като адрес на управление на „Ресторант
Мениджмънт Груп“ ЕООД с ЕИК:********* по партидата на дружеството в търговския регистър
представлява вписване на несъществуващо обстоятелство.
Жалбоподателят счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и
необоснованост, поради което моли апелативния съд да го отмени и постанови ново, с което уважи
предявения иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.
Излага съображения, че по делото били събрани доказателства, от които се установявало, че
от датата на първоначална регистрация до настоящия момент ответното дружество „Ресторант
Мениджмънт Груп“ ЕООД не е упражнявало дейност на адреса, вписан в Агенция по вписванията,
поради което именно това несъответствие между вписания адрес и адреса, на който действително
дружеството осъществява търговска дейност е следвало да бъде кредитирано от съда при преценка
за наличие на фактическия състав по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Първоинстанционният съд
неправилно обсъдил правния ефект на взетите решения от върховния орган на дружеството без да
съобрази, че относно обстоятелството за седалището и адреса на управление на търговеца (чл. 12
ТЗ) бил приложим принципът на истинност на заявеното за вписване обстоятелство, която
1
заявителят потвърждавал с нарочна декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ и в случая, с оглед
установения в чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ принцип на доверие в търговския регистър и изискването за
истинност на вписваното обстоятелство, несъответствието между реалното и вписаното
обстоятелство следвало да бъде отстранено по искове ред. Поради това, следвало да се приеме, че
още към датата на подаване на заявлението за регистриране на ответното търговско дружество,
същото не осъществявало дейността си от този адрес, като следвало да се приеме, че вписаното
обстоятелство било несъществуващо като несъответстващо на действителното правно и
фактическо положение.
Също така, жалбоподателят твърди, че постановеното първоинстанционно решение било
неправилно и в частта, в която било прието, че не се изисквало съгласието на собственика на
недвижимия имот, в това число и последващо изразеното несъгласие във връзка с вписания адрес
и получаване на съобщения на същия. Действително, при подаване на заявление за вписване
длъжностното лице по регистрацията извършвало формална проверка по отношение на взетото от
върховния орган на дружеството решение и не изследвало правоотношението, въз основа на което
се искало вписване на адреса за управление. Същото обаче не следвало да води до обоснован извод
за съществуване на вписаното обстоятелство и лишаване на собственика от възможността по исков
ред да иска неговото заличаване. Именно възможността да бъде проведено последващо исково
производство за установяване на несъществуващото обстоятелство осигурявало защита на
действителния ползвател на недвижимия имот и уреждало занапред както правното, така и
фактическото положение със същия. Да се приеме обратното, би означавало лицето, което
действително ползвало имота и било негов собственик да бъде лишено от правна защита.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Ресторант Мениджмънт Груп“ ЕООД не е
подала отговор.
В съдебно заседание пред въззивния съд страните не са се явили, като жалбоподателят е
подал молба от 13.06.2022 г., с която заявява, че поддържа въззивната си жалба.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата
по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за
основателна поради следните съображения:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на М.Е. срещу
„Ресторант Мениджмънт Груп“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 29, ал. 1, пр.
ІІІ-то ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че вписването на адреса гр. ***, ж. к. „***“, ул.
„***“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. * като адрес на управление на „Ресторант Мениджмънт Груп“ ЕООД
по партидата на дружеството в търговския регистър представлява вписване на несъществуващо
обстоятелство.
Ищецът твърди, че бил собственик на недвижими имот, представляващ апартамент № 3,
находящ се в гр. ***, ж. к. „***“, ул. „***“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, който адрес бил вписан на
03.10.2017 г., въз основа на вписване № 20171003115606, в Агенция по вписванията като седалище
и адрес на управление на новоучредено търговско дружество „Ресторант Мениджмънт Груп“
ЕООД.
При заявяване на първоначална регистрация на дружеството между ищеца М.Е. и
предходния едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество - Б. И. К., била
2
налице уговорка относно използването на адреса на недвижимия имот. Поради тази причина, с
учредителния акт за първоначална регистрация от 28.09.2017 г., едноличният собственик на
капитала обективирал решение относно седалището и адреса на управление на дружеството, а
именно - гр. София, ж.к. Лагера, ул. „Баба Илийца“, бл. 17, вх. Б, ет. 1, ап. № 3. Причината за
посочване на този административен адрес, като адрес на управление на търговеца била
възможността за получаване на книжа, адресирани от дружеството, от служители на адв. М.Е. в
работните часове на деня на посочения адрес, на който същият продължавал да осъществява
адвокатска дейност и към датата на администриране на настоящата искова молба.
Впоследствие обаче, в резултат на настъпила промяна на обстоятелствата по отношение
собствеността на дружествения дял и управлението на ответното дружество от 17.06.2019 г., не
била налице уговорка между дружеството от една страна и собственика на недвижимия имот
(ищец в настоящото производство) по отношение на това, седалището и адреса на управление на
дружеството да остане на същия административен адрес. Към датата на подаване на исковата
молба, вписаното седалище и адрес на управление не било променяно, поради което
обстоятелството продължавало да фигурира по партидата на дружеството, водена от Агенция по
вписванията, въпреки изричното противопоставяне на собственика на имота, същият да продължи
да бъде ползван за адрес на управление на търговеца - ответник в настоящото производство.
Тъй като ответното дружество не осъществявало търговска дейност на посочения адрес, с
нотариална покана от 04.03.2021 г., връчена на 05.03.2021 г., ищецът поканил представляващия
търговското дружество - Р. Т., в едноседмичен срок да бъдат предприети всички необходими
правни и фактически действия по отношение на промяна в седалището и адреса на управление на
дружеството, каквито действия обаче не били предприети от неговия управител.
Въз основа на тези твърдения, ищецът счита, че е налице вписване на несъществуващо
обстоятелство – горепосочения адрес на управление на ответното дружество, тъй като били налице
елементите от фактическия състав на чл. 29, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗТРРЮЛНЦ: искът бил предявен от
собственика на недвижимия имот; с оглед представения учредителен акт към датата на вписване на
промяната на обстоятелства по партидата на търговеца не е била налице пречка за извършване на
вписването в търговския регистър; ответното търговско дружество не осъществява търговска
дейност на вписания адрес.
Също така, ищецът посочва, че датата на регистриране на дружеството, до настоящия
момент, апартаментът се владеел и бил собственост на ищеца, като ответникът не осъществявал
търговска дейност на адреса. Поради тази причина било налице несъответствие между вписания
адрес в търговски регистър и адреса, на който дружеството действително упражнявало търговска
дейност. Така посоченото обстоятелство несъмнено въвеждало в заблуждение и не
кореспондирало с изискването за достоверност и истинност на вписаните по партидата на
дружеството обстоятелства съгласно чл. 10 вр. чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Седалището и адресът на
управление били елементи от статуса на търговското дружество, които го индивидуализирали в
търговския оборот. Същите представлявали задължителни реквизити от съдържанието на
учредителния акт и подлежали на вписване съгласно чл. 115, т. 1 ТЗ, като търговецът бил длъжен
да ги посочва в търговската си кореспонденция. Поради тази причина, доколкото било налице
противоречие с чл. 12, ал. 2 ТЗ било налице обосновано твърдение за несъществуването на
вписаното обстоятелство. Бил приложим принципът за истинност на заявеното за вписване
обстоятелство, която заявителят потвърждавал с нарочна декларация по чл. 13, ал. 4 от
3
ЗТРРЮЛНЦ. Вписването на адреса на управление като индивидуализиращ белег на търговското
дружество се извършвало въз основа на простото твърдение на заявителя, като проверката на
регистърния орган била формална и се ограничавала до наличието на този реквизит в устава на
дружеството и приемането му от надлежен орган. Адресът на управление обаче следвало да бъде
достоверен и да не въвеждал третите лица в заблуждение относно действителния адрес, на който
се осъществявало управлението на дейността на търговеца (което било изрично предвидено
относно фирмата на търговеца в нормата на чл. 7, ал. 2 ТЗ). Когато дружеството не осъществявало
управлението на търговската си дейност на вписания по партидата му адрес било налице
несъвпадение между правното положение, произтичащо от вписването на това обстоятелство и от
установения в чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ принцип на доверие в търговския регистър, от една страна и
фактическото такова от друга, свързано с изискването за истинност на вписаното обстоятелство,
което следвало да бъде отстранено с иск за установяване на неговото несъществуване, въз основа
на решението по който същото да бъде заличено по партидата на търговеца. Дори и от
фактическите твърдения в настоящата искова молба да следвал извод, че към датата на
първоначалната регистрация на дружеството съществувало основание за вписване на
горепосочения адрес на управление, то следвало да се приеме, че след датата на вписване на
промяна на обстоятелства, изразяващи се в промяна на собствеността и управлението на
дружеството не съществували такива, т.е. към датата на администриране на настоящата искова
молба било налице несъществуващо обстоятелство.
Ответното дружество „Ресторант Мениджмънт Груп“ ЕООД не е подало отговор на исковата
молба и не е взело участие в производство по делото.
Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София намира, че така предявения
иск с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗТРРЮЛНЦ е процесуално допустим и правилно е
бил разгледан по същество от първоинстанционния съд, с оглед на което обжалваното решение се
явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269
ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при
което намира следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени доказателства и при справка в търговския регистър по
партидата на ответното дружество „Ресторант Мениджмънт Груп“ ЕООД се установяват
твърдените в исковата молба фактически обстоятелства, а именно:
Въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 100/16.07.2015 г.,
том III, peг. № 4842, дело № 419/2015 г., вписан в Агенция по вписванията, Служба по вписванията
- гр. София с вх. peг. № 42398/16.07.2015 г., акт № 62, том С, дело № 30886/2015 г., партидна книга
стр. 370867 ищецът М.Е. се легитимира като собственик на недвижим имот, представляващ
апартамент № 3, находящ се на административен адрес гр. ***, ж. к. „***“, ул. „***“, бл. **, вх. *,
ет. *, ап. *, който адрес бил вписан на 03.10.2017 г., въз основа на вписване № 20171003115606 в
Агенция по вписванията като адрес на управление на новоучредено търговско дружество
„Ресторант Мениджмънт Груп“ ЕООД – с едноличен собственик на капитала Б. И. К., видно от
приложения по делото учредителен акт на дружеството от 28.09.2017 г.
Впоследствие, настъпила промяна на обстоятелствата по отношение собствеността на
дружествения дял и управлението на ответното дружество, като видно от учредителен акт от
06.03.2019 г., едноличен собственик на капитала вече е друго лице – А. С., а управител е Р. Т.,
двамата граждани на Република Сърбия, които обстоятелства са вписани в търговския регистър на
4
17.06.2019 г.
Отново като адрес на управление на дружеството по учредителния акт от 06.03.2019 г. е
горепосочения адрес, който останал вписан като такъв в търговския регистър, въпреки че
ответното дружеството не осъществяло на този адрес търговската си дейност и въпреки изричното
противопоставяне на собственика на имота М.Е. - с нотариална покана от 04.03.2021 г., връчена на
05.03.2021 г., ищецът поканил представляващия търговското дружество - Р. Т., в едноседмичен
срок да бъдат предприети всички необходими правни и фактически действия по отношение на
промяна в седалището и адреса на управление на дружеството, каквито действия обаче не били
предприети от неговия управител.
С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира така
предявения иск по чл. 29, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗТРРЮЛНЦ за основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен, поради следните съображения:
Съгласно дефинитивната норма на чл. 12 ТЗ, седалището на търговеца е населеното място,
където се намира управлението на дейността му, а неговият адрес е адресът на нейното
управление. Седалището и адресът на управление са елементи от статуса на търговското
дружество като правен субект, които го индивидуализират в търговския оборот, представляват
задължителни реквизити от съдържанието на дружествения договор (устава) и подлежат на
вписване по партидата му в търговския регистър (чл. 115, т. 1 ТЗ), като търговецът е длъжен ги
посочва в търговската си кореспонденция (чл. 13, ал. 1 ТЗ). По отношение на тези обстоятелства е
приложим принципът за истинност на заявеното за вписване обстоятелство, която заявителят
потвърждава с нарочна декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Вписването на адреса на
управление като индивидуализиращ белег на търговското дружество се извършва въз основа на
простото твърдение на заявителя, като проверката на регистърния орган е формална и се
ограничава до наличието на този реквизит в устава на дружеството и приемането му от надлежен
орган. Адресът на управление обаче следва да бъде достоверен и да не въвежда третите лица в
заблуждение относно действителния адрес, на който се осъществява управлението на дейността на
търговеца (което е изрично предвидено относно фирмата на търговеца в нормата на чл. 7, ал. 2 ТЗ).
Когато дружеството не е осъществявало и не осъществява управлението на търговската си дейност
на вписания по партидата му адрес е налице несъвпадение между правното положение,
произтичащо от вписването на това обстоятелство и от установения в чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ принцип
на доверие в търговския регистър, от една страна и фактическото такова от друга, свързано с
изискването за истинност на вписаното обстоятелство, което следва да бъде отстранено с иск за
установяване на неговото несъществуване, въз основа на решението по който същото да бъде
заличено от търговския регистър по партидата на търговеца. Действително, в ТРОСГК № 1 от
6.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК НА ВКС са разгледани само две хипотези на
несъществуващо обстоятелство: 1) липсващо (невзетото) решение на орган на дружеството, за
което е допуснато вписване в търговския регистър, в който случай е налице неистинско
удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на
регистърното решение и 2) вписване на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков
ред е установена нищожността му, като и в двата случая последица от установяване
несъществуването му е заличаване на вписването с действие занапред (ex nunc), при което
разликата в действието му е само в това, че в първия случай за периода от вписването до
заличаването му вписаното несъществуващо обстоятелство (произтичащо от невзето решение)
няма действие по отношение на членовете на дружеството. Настоящият съдебен състав обаче
5
намира, че цитираният тълкувателен акт не изчерпва хипотезите на чл. 29, ал. 1, предл. III-то
ЗТРРЮЛНЦ, доколкото третира само хипотезите, при които несъществуването на вписаното
обстоятелство е обусловено от липсата на волеизявление на съответния дружествен орган (при
невзетото решение), от което се твърди, че произтича, или от опорочаване на самото
волеизявление, поради противоречие с императивни норми на закона, ней-сетне - от приемането на
решението извън пределите на компетентност на дружествения орган, от когото изхожда (ultra
vires). В споменатото тълкувателно решение са разгледани само случаи, при които подлежащото
на вписване обстоятелство възниква непосредствено от решението на волеобразуващия орган,
независимо от наличието на факти, намиращи се извън него, поради което възникването му е
препятствано от липсата на такова волеизявление, или от липсата на материална компетентност на
дружествения орган за приемането му, или от неговото опорочаване поради противоречие на
императивни норми на закона. Основен принцип на регистърното производство е този за
достоверност на заявените за вписване обстоятелства, непосредствено свързан с принципа на
доверие в търговския регистър, установен в чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ, който предполага вписване само
на обстоятелства, които отговарят на обективната действителност. В този смисъл е и
задължението на заявителя по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ да декларира истинността на заявените
обстоятелства, която е обусловена не само от наличието на валидно решение на съответния
дружествен орган, но и от съществуването на фактите, които обуславят действителното им
възникване. Затова от липсата на уредено в закона задължение на регистърния орган да проверява
действителното съществуване на заявеното за вписване обстоятелство не може да се черпи
аргумент, че то е ирелевантно. Предвид легалната дефиниция на понятието адрес на управление,
съдържаща се в нормата на чл. 12, ал. 2 ТЗ като такъв на управление на дейността на търговеца,
със заявяването му за вписване, той декларира, че ще осъществява управлението на дейността си
от този адрес, това е разликата между него и адреса за кореспонденция по смисъла на чл. 13, ал. 1,
изр. 2 ТЗ, който е само такъв за приемане на съобщения.
Следва и да се отбележи, че предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав не споделя
изводите на първоинстанционния съд, че щом за обстоятелството относно адреса на управление на
дружеството било взето надлежно решение от органите му, за което не било необходимо съгласие
на собственика на имота и това обстоятелство било вписано, то същото е и съществуващо. В тази
връзка следва и да се има предвид, че този извод противоречи на смисъла и целта на законодателя,
залегнали в разпоредбата на чл. 29, ал. 1, пр. последно ЗТРРЮЛНЦ, която урежда всички хипотези
на установяване на несъществуване на вписано обстоятелство. Вписването на едно обстоятелство
в търговския регистър не означава, че е и съществуващо. Не може съществуването на процесното
обстоятелство да зависи от начина и реда на вземане на решение от едно търговското дружество и
включването му като част от задължителното съдържание на учредителния й акт, които са
послужили като основание за вписване в търговския регистър. Именно с отрицателния
установителен иск всяко трето лице ще упражни правото си на защита срещу дружество, което е
вписало адрес на управление, в който не се помещава в действителност. Още повече, че не може да
съществува нарушено право без право на защита, а още по-малко, съществуването на процесното
обстоятелство да се установява само от приемане на решение от едно търговско дружество за
адрес на управление и вписване в търговския регистър.
Ирелевантно е предвиденото в закона основание за уведомяване на дружеството, чрез
фингирано връчване по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, на което също се позова първоинстанционният
съд. Това са правни последици единствено за дружеството, което не е вписало в търговския
6
регистър новия си адрес на управление, а и не може да се приеме, че в интерес на третите лица е да
продължава да бъде вписано обстоятелство относно основен елемент от статуса на търговското
дружество като правен субект, който не съответства на действителното правно и фактическо
положение – продължавайки да бъде вписан в търговския регистър фиктивен адрес на управление
на ответното търговско дружество, третите лица не само, че не биха били коректно информирани,
а напротив дезинформирани, относно това обстоятелство, което би било в разрез с целта на
публичния търговски регистър, установения в чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ принцип на доверие в него,
съответно и на принципа за истинност на заявеното за вписване обстоятелство.
В случая, ищецът е доказал при условията на главно и пълно доказване, че е собственик на
имота, който е вписан в търговския регистър като адрес на управление на „Ресторант Мениджмънт
Груп“ ЕООД, като в доказателствена тежест на ответника е да установи, съществуването на
обстоятелството, че дружеството фактически се помещава на адреса на управление към датата на
приключване на устните състезания, при което са допустими всички доказателствени средства.
Ответното търговско дружество обаче не е подало отговор на исковата молба и не е упражнило
правото си на защита по предявения иск на ищеца, поради което следва да понесе тежестта от
недоказването на правно релевантния факт.
Предвид всички гореизложени съображения и след като новият едноличен собственик на
капитала на „Ресторант Мениджмънт Груп“ ЕООД А. С. изначално не е имал действително
намерение да извършва управлението на дейността на дружеството от този адрес и реално това не
е осъществявано, включително и към настоящия момент, следва да се приеме, че процесното
вписано обстоятелство е несъществуващо като несъответстващо на действителното правно и
фактическо положение.
Предвид така изложените съображения, при несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с
което се уважи така предявения иск по чл. 29, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗТРРЮЛНЦ.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Отменя решение № 261505/16.11.2021 г., постановеното по търг. дело № 460/2021 г. по
описа на Софийски градски съд и вместо него постановява:
Признава за установено по предявения от М. Б. Е.-Т. с ЕГН:********** срещу „Ресторант
Мениджмънт Груп“ ЕООД с ЕИК:********* иск с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. ІІІ-то
ЗТРРЮЛНЦ, че вписването на адреса гр. ***, ж. к. „***“, ул. „***“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. * като
адрес на управление на „Ресторант Мениджмънт Груп“ ЕООД с ЕИК:********* по партидата на
дружеството в търговския регистър представлява вписване на несъществуващо обстоятелство.
На основание чл. 30, ал. 1 вр. чл. 14, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ, след влизане в сила на настоящото
решение, заверен препис от него да се изпрати служебно на Агенцията по вписване - търговски
регистър.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис
от същото на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8