Р Е Ш Е Н И Е
№ 565
Гр. Пловдив, 13.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение ,І
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1001 по
описа за 2018 год. и, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.226 от АПК вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ) и след постановяване на Решение № 4033 от 28.03.2018г. по адм д. №
8286/2017г.,ІІ отд. на ВАС,с което е отменено Решение №
720/28.04.2017г.,постановено по адм.дело № 1339/2016г. на Административен съд
Пловдив и делото е върнато на Административен съд Пловдив за ново разглеждане
от друг състав на същия съд.
Образувано е по жалба на “Атаро Клима” ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Васил Априлов” № 272,
представлявано от управителя Х.Р.., против Заповед №ДК - 02- ЮЦР-04/26.04.2016
г., с която на основание чл. 225, ал.1 ЗУТ във вр. с чл. 222, ал.1, т. 10 от ЗУТ вр. със Заповед №
РД-13-178 от 11.08.2014 г. на Началника на ДНСК е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж, представляващ „Ведомствена автоснабдителна станция за светли
горива“, в частта си за резервоара, находящ се в УПИ 007030, 007166, местност
„Копринкова могила“, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ №
272, с възложител „А.К.“ ЕООД.
С жалбата се иска от съда да
отмени оспорвания акт. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта
поради допуснати съществени нарушения на производствените правила и при
неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че заповедта е
издадена ,без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за
случая.
В съдебно заседание, при
повторното разглеждане на жалбата и във връзка със задължителните указания на
ВАС,жалбоподателят е ангажирал доказателства.Поддържа в писмено становище,че проектът за изграждане на резервоара е съгласуван за
узаконяване от Община Пловдив с Протокол № 7/11.02.2004 г., както и че има
издаден Акт за узаконяване № 1 от 05.04.2004 г., с който е узаконен строежа
„Складово-производствена база“ на „Атаро Клима“ЕООД, в който попада процесния резервоар.
И при новото разглеждане на делото се застъпва становището, че съгласно
проектите и заключенията на вещото лице, подземният резервоар не е
самостоятелно съоръжение и не се променя категорията на строежа, както и, че
издаденото разрешение за ползване е на административна сграда на “Атаро клима”
ЕООД. Претендира разноски.
Ответната страна – началник РДНСК
– ЮЦР – Пловдив, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да
я отхвърли, като неоснователна и недоказана.Твърди,че липсват основания за
отмяна на административния акт,тъй като същият
е издаден от компетентен орган на основание чл. 225
ал. 2, т. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ и в обхвата на предоставените
му пълномощия със Заповед № РД-13-178/11.08.2014г. на Началника на Дирекция за
национален строителен контрол - София, при спазването на всички
материалноправни и процесуалноправни разпоредби на закона.Отново
се поддържа,че в настоящия случай се касае до незаконен строеж,като с
оспорената заповедта е наредено премахването на незаконен строеж „Ведомствена
автоснабдителна станция за светли горива, в частта за резервоара, който строеж
е I-ва категория, а представеното удостоверение № 41 от 12.05.2011 г. е за
въвеждане в експлоатация на строеж IV-та категория.Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа и
правна страна по административно-правния спор:
Жалбата е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от надлежна страна, в съответствие с
изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
От фактическа страна се установява
следното.
Административното
производство е започнало със съставяне на констативен акт № 32 от 12.03.2016 г. от служители на
РДНСК-Пловдив, според който е извършена проверка от длъжностни лица на строеж „
Ведомствена автомобилна станция за светли горива“, находящ се в гр. Пловдив,
бул. „Васил Левски“ № 272, местност „Копринкова могила“, УПИ 007030 и 007166.
Посочено е, че имотът и строежът са собственост на дружеството-жалбоподател,
който съответно е посочен и като възложител на строежа.
При
проверката е констатирано, че е изпълнена ведомствена автоснабдителна станция
за светли горива, представляваща 1 бр. колона с два пълнежни пистолета и
резервоар, заедно със съоръженията към тях. Описано е, че резервоарът се намира
под земята в изкоп. Обектът е квалифициран като строеж от I-ва категория
съгласно Наредба № 1/2003 г. на МРРБ. Констатирано е също, че така описаният
строеж е извършен след 12.08.2015 г. Налице е и окомерна скица за
разположението на резервоара,без да има каквато и да е индивидуализация на
същия.
Отбелязано
е, че с така извършеното строителство са нарушени разпоредбите на чл. 137, ал.3
от ЗУТ и чл. 148 от ЗУТ.
Срещу
КА са постъпили възражения от дружеството жалбоподател, в което са изложени
доводи, че строежът „Ведомствена автоснабдителна станция за светли горива“ е
„доброволно демонтиран и премахнат“ на 14.03.2016 г. от „А.К.“ ЕООД.
Последвала
е проверка от длъжностни лица при РО „НСК“ Пловдив към РДНСК ЮЦР, на обект
„Ведомствена автоснабдителна станция за светли горива“, резултатите от която са
обективирани в Констативен протокол № П-1872 от 08.04.2016 г. При проверката е
констатирано, че колоната е демонтирана и автоснабдителната станция за светли
горива не функционира. Установено е също, че не са премахнати резервоарите и
съоръженията за тях, намиращи се в изкоп под земята.
В
хронологична последователност е издадена и процесната заповед на Началника на
РДНСК ЮЦР, с която на основание чл. 225, ал.1 ЗУТ във вр. с чл. 222, ал.1, т. 10 от ЗУТ вр. със Заповед №
РД-13-178 от 11.08.2014г. на Началника на ДНСК е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж, представляващ „Ведомствена автоснабдителна станция за светли
горива“, в частта си за резервоара, находящ се в УПИ 007030, 007166, местност
„Копринкова могила“, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ №
272, с възложител „А.К.“ ЕООД.
Налична е заповедта на
началника на ДНСК-София № РД-13-178 от 11.08.2014 г. с която се упълномощават
началниците на РДНСК да издават заповеди за премахване на незаконни строежи или
части от тях.
В подкрепа на
твърденията си за законност на строежа жалбоподателят е представил Акт за
узаконяване № 1 от 05.04.2004 г., становище за противопожарна осигуреност на
строежа, технически проект за
узаконяване, част: отопление, вентилация, климатизация и технология в кухненски
блок; одобрен проект-част ОВКИ; Удостоверение № 41 от 12.05.2011 г. за
въвеждане в експлоатация на строеж IV
категория; складово производствена база на фирма „Атароклима“ ЕООД, подобект
„А“-административно-битова сграда; „Б“ и „Е“-
производствена сграда и навес; „В“ и „Г“-навес и склад; „Д“-КПП,
разположени в УПИ 007030 и 007166, местност „Копринкова могила“, землище
Пловдив.
При първоначалното разглеждане на
делото е приета съдебно-техническа експертиза ,като вещото лице посочва,че процесният подземен резервоар е
съоръжение част от отоплителна инсталация,узаконена като инсталация на
узаконения строеж/административна сграда/ и поради това не подлежи на
премахване и може да бъде извършено преустройство с промяна на предназначението
на строежа и това съоръжение впоследствие да бъде приобщено към друга
инсталация и да му бъде променено предназначението във връзка с това
преустройство.Подземният резервоар е предназначен за съхранение ,при спазване
на изискванията за безопасност/пожарна,хигиенна и др./, на течно гориво –дизелово
гориво ,независимо от предназначението на това гориво за последваща
употреба.Подземният резервоар има самостоятелна функция и след узаконяването
си,като местоположение,предназначение и характеристики е законен
строеж-съоръжение,като част от друг строеж до преустройството на този строеж.
При повторното
разглеждане на делото и в изпълнение указанията на Върховния административен
съд,по искане на жалбоподателя и служебно от съда е допусната повторна
съдебно-техническа експертиза.Вещото лице,което е дало и първоначалното
заключение ,дава отговори на следните въпроси: Дали
процесния резервоар е идентичен с резервоара предмет на процесната заповед ?;Дали
същият резервоар е съществувал към момента на издаване на Акт за узаконяване
№1/05.04.2004г.;Дали процесният резервоар е строително съоръжение,което може
самостоятелно да функционира?;Дали дейността на подземния резервоар е свързана
с функционирането на отоплителната инсталация на узаконения строеж през 2004г.?
На така поставените
въпроси,експертът е дал следните отговори.
При
узаконяването на строежа „ Складово-производтсвена база „ на
„Атаро-клима"ЕООД, освен описаните в акта , като „подобекти" сгради
имплицитно са узаконени и изградените съоръжения ,площадкови мрежи и общи
инсталации,без които обектът не може да функционира.
Наличието на подземен резервоар за
гориво ведно с фундаментите под него и свързващите го тръбопроводи с мястото за
зареждане и със смукателната помпа е съоръжение, което е било функционално
нужно на отоплителната система на Административната сграда- част от “Складово-производствената
база”.
Вещото лице посочва,че в материалите по делото няма преки
доказателства, че съществуващият в момента на огледа или към момента на
съставяне на Констативен акт № 32-подземен метален резервоар е съществувал- бил
вкопан и монтиран, преди акта за узаконяване № 1/ 2004 г.Може да се направи
обосновано предположение, че същият резервоар е съществувал, като необходим за
нормалното функциониране на отоплителната система на Административната сграда.
Резервоарът, като част от самостоятелен строеж-съоръжение за съхранение на
горива и за захранване на друг резрвоар в котелното, е възможно да бъде
използван и за други цели.
Монтираният метален резервоар под повърхността на терена е част от строително
съоръжение, което включва и фундаменти, тръбопроводи, измервателна апаратура и
пр.
Доколкото подземният резервоар е изделие, то той може да бъде
демонтиран за ремонт или подмяна, без да се промени естеството на съоръжението,
като съоръжение за съхраняване на горива, строежът може да бъде използван „
самостоятелно"- т.е. извън предназначението за което е бил проектиран и
оразмерен и в последствие изграден.
Преценката дали строежът „Съоръжение, "ще се ползва с едно или
друго предназначение се решава с проект. Конкретното предназначение следва да е
посочено в удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа.В конкретния
случай, такова удостоверение няма.
Няма взаимна свързаност между функционирането на
отоплителната система/инсталация на строежа „Административно
- битовата сграда" и строежа „Съоръжение с подземен метален резервоар за
съхранение на течни горива".
За да функционира нормално отоплителната система с водогреен котел с
течно гориво/ (нафта, газьол) е нужно да
е изградено
съоръжение
с резервоар за съхранение на горивото за определен период на експлоатация.
При съществуващ строеж „Съоръжение за съхранение на течни горива с
подземен метален резервоар" и липса на нужда от захранване на отоплителна
инсталация поради промяна на типа използвано гориво е възможно на ненужния за
функционирането на инсталацията строеж да му бъде променено предназначението по
установения в ЗУТ ред и строежът да продължи да се ползва.
При приемането на
заключението в съдебно заседание на 22.11.2018г.,вещото
лице дава и още пояснения.На базата на наличните по делото чертежи и графични
материали ,експертът посочва,че част от отоплителната инсталация на
административната сграда е била предвидена и в акта за узаконяване.Същият счита,
че съществува самостоятелно съоръжение с резервоар за нафта, който резервоар за
нафта е служил първоначално за отоплителната инсталация. Този строеж след като
веднъж е бил узаконен, не е подлежал на последващо въвеждане в експлоатация към
2004 год. - 2005 год., а след това през 2011 год., не е въведен в експлоатация
със съответните актове, поради тази причина, счита, че той продължава да стои
като узаконен строеж и крайния етап за въвеждане в експлоатация е със съответния констативен акт и
екзекутивна документация.
Съоръжението, което
е узаконено, не е идентично със съоръжението, което се коментира в заповедта за
премахване. Този строеж към 2004 год. се счита, че е бил узаконен. И видно от
становището на противопожарната инспекция там е вкопан резервоара. Този строеж
не е този, който е в заповедта за премахване, защото в единия случай се касае
за съхраняване на нафта с всички произтичащи от това последствия, а в другия
случай се касае бланкетно за резервоар без да се знае какво точно включва това
съоръжение.
Вещото лице не може
да се ангажира с конкретика по отношение времето на изграждане на този
резервоар. Не е срещал данни по делото, които да документират етапа на
строителството.
Освен това под резервоар
следва да се разбира метален съд с вместимост, който по някакъв начин е вкопан
Процесният
резервоар ,според експерта, е движима вещ, която е закрепена към предварително
подготвен фундамент, за да не изплува и
да служи за съхранение на някакви горива и смеси, но това съоръжение не е
тъждествено с резервоара.
В
констативния протокол и в заповедта, резервоарът не е описан. Единствено е
посочен като резервоар. При липсата на каквато и да е индивидуализация на
резервоара,вещото лице не може да отговори на въпроса, дали е налице
идентичност между тези два резервоара.В констативния протокол, и в заповедта,
процесният резервоар, не е описан, само е посочен като резервоар. Липсват данни за обема, вида и
местоположението.
Допълнителното
заключение,което вещото лице П.К. е
представило ,не следва да се кредитира от съда,тъй като същото е отговорило на
правни въпроси.
При така установената
фактическа обстановка разгледана по същество, съдът в настоящия си състав,
намира жалбата за основателна, по следните съображения:
Съобразно изискванията на чл. 168, ал.1
от АПК, във връзка с чл. 228 от ЗУТ, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът
Съдът и
при повторното разглеждане на делото констатира, че оспорената заповед е
издадена от
компетентен орган в обема на
правомощията му. Съгласно чл.222 ал.1 т.1 от ЗУТ, компетентен орган да
издаде заповедта е началникът на Дирекцията за национален строителен контрол
или упълномощено от него длъжностно лице. По силата на този текст, директорът
на ДНСК може да предостави свои функции по този закон на определени длъжностни
лица. Представена по делото е Заповед № РД-13-178/11.08.2014 г., издадена от
директора на ДНСК, като с т.1 от същата тези правомощия са делегирани на
началниците на РДНСК.
Обжалваната заповед е
издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това
административен орган, след надлежна делегация на правомощия.
При
издаването й са спазени специалните административнопроизводствени правила,
регламентирани в нормата на чл.225 ал.3 от ЗУТ, съгласно която разпоредба заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от
длъжностни лица на Дирекцията за национален строителен контрол.
Комисия от длъжностни лица при общинската
администрация е извършила оглед на място и е констатирала незаконния строеж.
Заповедта
е издадена на основание констатациите на длъжностни лица при РО НСК към РДНСК
ЮЦР, обективирани в Констативен акт № 32 от 12.03.2016 г.
Независимо
от горното оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила ,а от тук и при противоречие с
материалноправните разпоредбите.
Следва да се подчертае,че в производството по чл. 225
от ЗУТ, а именно премахване на незаконен обект релевантни и съществени са
следните факти и обстоятелства – правилна индивидуализация на обекта, време на
неговото извършване, собственик на поземления имот, извършител на незаконното
строителство.
В настоящия случай липсва индивидуализация на обекта,като
единствено е посочено,че се касае до незаконен строеж:”Ведомствена
автоснабдителна станция за светли горива“, в частта за резервоара, находящ се в
УПИ 007030, 007166, местност „Копринкова могила“, с административен адрес: гр.
Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 272, с възложител „А.К.“ ЕООД. Липсват данни за
обема, вида и местоположението на строежа,като липсата на индивидуализация на
обекта препятства преценката дали,посочения в оспорената заповед резервоар е
идентичен със съоръжението, което е узаконено с Акт за узаконяване № 1 от
05.04.2004 г.,препятства се изцяло съдебния контрол върху оспорения акт.В тази
насока е заключението на вещото лице,прието при повторното разглеждане на
делото.Според експерта съществува самостоятелно съоръжение с резервоар за
нафта, който резервоар за нафта е служил първоначално за отоплителната
инсталация. Този строеж след като веднъж е бил узаконен, не е подлежал на
последващо въвеждане в експлоатация към 2004 год. - 2005 год., а след това през
2011 год., не е въведен в експлоатация със съответните актове.Липсата на
индивидуализация на резервоара прави невъзможна преценката за идентичност на
съществуващ резервоар към 2004г. и този,посочен в оспорената заповед,като не би
могло да се даде и отговор дали се касае
за новоизграден незаконен
строеж”резервоар”.
В нарушение на чл. 35
и чл. 36 от АПК
административният орган не е съобразил, че индивидуалният административен акт
се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за
случая, като следва доказателствата да се събират служебно, да се проверят и
преценят от него. Специализираният
орган по строителството е следвало преди да се произнесе ,да установи по
безспорен начин точното местонахождение, обема,квалификацията на строежа,
според изграденото, кога във времето е изграден, за ангажиране правилното
материалноправно основание, което да е съответно на фактическите констатации. В
тази връзка законодателят в АПК е разширил кръгът на доказателствените средства
с помощта, на които се установяват фактите и обстоятелствата от значение за
конкретния случай - обяснения, декларации, писмени и веществени доказателствени
средства, заключения на вещи лица. Съобразно служебното начало,
административният орган, осъществяващ контрола по строителството е следвало да
събере всички необходими доказателства, за да изясни релевантните факти и
обстоятелства, да извърши надлежна проверка и преценка и след това да издаде
административен акт.
Административният
орган, е приел за безспорно установено наличието на незаконен строеж, без да е
изследвал адекватно и в пълнота фактите от значение за процесния случай относно данни за производства по узаконяване
по реда на § 183
и § 184, ал.2
от ЗУТ, в хода на административното производство, в нарушение на чл. 35 от АПК.
Органът не е
съобразил наличието на Акт за
узаконяване № 1 от 05.04.2004 г. досежно строеж “Складово-производствена база
на “Атаро –клима” в УПИ 007030 и 007 166,м.”Копринкова могила,в землището
на гр.Пловдив-север,с подобекти:”А”-Административно-битова сграда”,”Б” и
“Е”-“Производствена сграда и навес”,”В” и “Г”-“Навеси склад”,”Д”-КПП.
По съответствието с материалния закон съдът
съобрази следното:
Основният спорен въпрос по делото е дали в случая е налице строеж по
смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
Съгласно дадената в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ легална дефиниция "строежи" са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради,
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението. В тази разпоредба е изразена същността на
обектите, които могат да бъдат квалифицирани като строежи. Изброяването в нея
не е изчерпателно, посочените обекти са само примерно упоменати, което говори,
че определящото е естеството и начинът на изпълнение на обектите, а не тяхното
видово или количествено систематизиране. Тези обекти са определени условно в
три групи – сгради, постройки и съоръжения.
По
делото от приетата съдебно-техническа експертиза при повторното разглеждане на
делото ,която съдът кредитира като компетентно,обективно изготвена и неоспорена
от страните,а и от обясненията на вещото
лице,дадени в съдебно заседание,безспорно се установи, че процесният резервоар
не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Според експерта монтираният
метален резервоар под повърхността на терена е част от строително съоръжение,
което включва и фундаменти, тръбопроводи, измервателна апаратура и пр,като
същият сам по себе си не е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и не попада в
хипотезата на това легално определение.Вещото лице посочва,че е налице съоръжение за съхранение на
течни горива с подземен метален резервоар.
Действително
резервоарът представлява една движима вещ,която може да бъде демонтирана и
използвана с друго предназначение. Вещото лице сочи,че резервоарът, като част от
самостоятелен строеж-съоръжение за съхранение на горива и за захранване на друг
резервоар в котелното, е възможно да бъде използван и за други цели.
При така изложеното ,настоящият състав на съда
приема,че при липса на строеж като описания в заповедта, то не е налице
незаконен строеж и съответно заповедта е без предмет. Такъв незаконен строеж не
се установява по делото.Налице е хипотезата, приета в теорията, която приема нищожност на акта при съществено нарушение на
материалния закон, когато акт, с такова съдържание не може да бъде издаден, тъй
като разпоредбата на чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ, каквото е правното основание за издаване на
заповедта, предвижда премахването на незаконни строежи, изградени без
строителни книжа. В настоящия случай е налице пълна липса на предпоставките,
визирани в хипотезата на приложимата материално - правна норма и съответно
актът е изцяло лишен от законово основание. Във
връзка с така направения извод,съдът намира,че следва да се вземат предвид и
следните теоретични постановки .
Според съдебната практика и правната
теория, при липса на законови критерии за нищожност,
един административен акт е нищожен,
когато е издаден от некомпетентен по материя, място и време орган, при
неспазване на формата му, при особено съществени нарушения на процедурата по
издаването му, граничещи с липса на такава или пълно неспазване на процедурата,
установена в някои специални закони, като това са основанията за нищожност касаещи компетентността на органа и
допуснати процесуални нарушения. Наличието на особено тежък порок обаче може да
касае и материалната законосъобразност на акта. Т. е. административен акт е нищожен при наличие на изключително тежко
нарушение (порок). Теорията и практиката очертават и критериите в най-обобщен вид
за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока
"материална незаконосъобразност", като се приема, че нищожност има, когато: на първо място - налице
е пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално
-правна норма; на второ място - актът е изцяло лишен от законово основание; на
трето място - акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на
никакъв закон, от нито един орган. При контрола за законосъобразност се
преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до
извеждането на един много тежък порок, тежък да степен да направи невъзможно
съществуването на акта като такъв. Порокът е толкова тежък, че приравнява
административния акт на едно "нищо" в правния мир, на несъществуващ
факт.
Поради изложеното ,настоящият състав на
съда намира, че оспорената заповед е нищожна, поради липса на предмет, такъв какъвто
е описан в нея, пълна липса на предпоставките в приложимата правна норма и
липса на законово основание за издаването. /В този смисъл Решение
№ 15972 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3173/2018 г., II о., докладчик
съдията Славина Владова,Решение № 8087 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. №
1107/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова и др./
При този
изход на делото и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, съобразно чл. 143, ал.
1 от АПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на оспорващият,
направените и доказани съдебно деловодни разноски в общ размер 1665
лева по представен списък по чл.80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив,Първо отделение,І
състав
Р Е Ш И
:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед
№ДК - 02- ЮЦР-04/26.04.2016 г. на Началника на РДНСК- ЮЦР,с
която на основание чл. 225, ал.1 ЗУТ във вр. с
чл. 222, ал.1, т. 10 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен
строеж, представляващ „Ведомствена автоснабдителна станция за светли горива“, в
частта си за резервоара, находящ се в УПИ 007030, 007166, местност „Копринкова
могила“, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 272, с
възложител „А.К.“ ЕООД.
ОСЪЖДА РДНСК- ЮЦР да заплати на “Атаро Клима” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. “Васил Априлов” № 272, представлявано от
управителя Х.Р.. сумата в размер на 1665
/хиляда шестотин шестдесет и пет/лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му с препис за
страните.
СЪДИЯ: