№ 5821
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20241100507327 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. А. П., подадена чрез особения му
представител адв.Т. М. срещу решението по гр.д. № 62124/2022 г. на СРС, ГО, 92 състав,
което се обжалва в частите, в които въззивникът е осъден да заплаща месечна издръжка на
децата си М.М.П. и Г.М.П., считано от 16.11.2022 г., за разликата над 233.25 лева до
присъдените 350 лева за детето М., и за разликата над 233.25 лева до присъдените 300 лева
за детето Г.. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като
подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени решението в
обжалваните части и да се постанови друго, с което исковите претенции за месечна
издръжка на двете деца да бъдат отхвърлени за разликите над 233.25 лева.
Въззиваемата страна С. Г. Д. (с фамилно име преди развода –П.а), оспорва въззивната
жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Отговор на насрещната въззивна жалба не е подаден.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
1
и допустим съдебен акт.
С решението, постановено по гр.д. № 62124/2022 г. СРС, ГО, 92 състав, е прекратил
гражданския брак между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
въззивника, предоставил е родителските права върху децата М.М.П. и Г.М.П. на майката С.
Г. П.а, при която е определил местоживеенето им, а на бащата М. А. П. е определил режим за
лични контакти и е осъдил последния да заплаща издръжка на детето си М. в размер на 350
лева, а на детето си Г. –издръжка в размер на 300 лева, считано от 16.11.2022 г. до
настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжките, ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена вноска, отхвърлил е претенцията на майката за
издръжка на детето Г. за сумата над присъдените 300 лева месечно до претендираните 350
лева месечно, осъдил е бащата да заплати издръжка на всяко едно от децата за минало
време, а именно за времето от 15.11.2021 г. до 15.11.2022 г. в общ размер на по 2400 лева,
отхвърлил е исковите претенции на майката за издръжка на децата за периода 01.11.2021 г.
до 15.11.2021 г., предоставил е ползването на семейното жилище на жената, постановил е
след развода жената да носи предбрачното си фамилно име - Д. и е осъдил М. А. П. да
заплати на СРС държавна такса в общ размер от 986 лева, от които 50 лева – държавна такса
при решаване на делото за развод и 936 лева – държавна такса върху размера на
присъдените издръжки на децата, както и 1200 лева – възнаграждение на назначения му
особен представител, а на С. П.а – разноски в размер на 1225 лева.
Първоинстанционното решение в частите за прекратяване на брака, вината,
родителските права, местоживеенето на децата, режима на лични контакти и издръжката на
децата за минало време, както и в частите за ползването на семейното жилище и фамилното
име на съпругата след развода, не е обжалвано, респ. не е предмет на настоящото въззивно
разглеждане.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивникът навежда доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил
материалните му възможност при определяне размера на присъдените издръжки на децата
М. и Г..
Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното
решение са неоснователни.
Настоящият съдебен състав напълно споделя установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Първостепенният съд е
изложил мотиви, в които е анализирал събраните доказателства и е посочил защо
издръжката на голямото дете М. е определена в размер на по 350 лева месечно, а на малкото
Г. в размер на 300 лева месечно. Съобразени са и възрастта и конкретните нужди на децата,
като правилно е прието, че задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от
2
техните родители е първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на
физическото, здравословно и психическо състояние на децата, на подходяща социална и
културна среда, на образование и всестранно развитие.
Решението в обжалваните части е постановено при правилно прилагане на
материалния закон към установените по делото факти и в съответствие със задължителната
съдебна практика установена с Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС.
Като допълнение към мотивите на районния съд следва да се посочи, че според
константната съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка,
се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния
случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
здравословно състояние, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от
тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето. Тези принципи, установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК
не са нарушени от съда с обжалваното решение.
Пред първата инстанция средно месечен доход на бащата е останал неизяснен, а този
на майката е в размер на около 1824.76 лева. Средно месечните доходи на бащата останаха
неизяснени и пред въззивната инстанция, като в постъпилите по делото справки от НАП и
НОИ липсват данни за регистрирани трудови договори и деклариран осигурителен доход от
последния. Установено е обаче, че бащата е в работоспособна възраст, трудоспособен е,
едноличен собственик на капитала и управител е на две търговски дружества и би могъл да
реализира месечен доход от трудово или приравнено на него правоотношение поне в размер
на установената за страната средна работна заплата, която през второто тримесечие на 2024
г. e 2296 лева, съобразно данните на информационния бюлетин на Министерството на труда
и социалната политика (МТСП) в областта на доходите и жизненото равнище. Не е
установено наличието на алиментни задължения на бащата към други ненавършили
пълнолетие деца. При това положение въззивният съд приема, че правилно районният съд е
приел, че във възможностите на бащата е да заплаща на детето си М. месечна издръжка в
размер на по 350 лева, а на детето си Г. месечна издръжка в размер на 300 лева,
съобразявайки се както с възрастта и нуждите на децата, така и с възможностите на
задължения родител. Определения размер на издръжките е съобразен и с актуалния ръст на
инфлацията в страната (от публично достъпните данни на електронна страница на
Националния статистически институт /https://www.nsi.bg.
Ето защо, първоинстанционният съд правилно е определил размера на издръжките –
според нуждите на децата, които имат право на издръжки, и възможностите на бащата,
който ги дължи (чл. 142, ал. 1 от СК).
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в атакуваните части, като
правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
3
С оглед изхода на делото, въззивникът няма право на разноски. Такива се следват на
въззиваемата страна, която е доказала действително сторени разноски в размер на 1200 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата разноски за адвокатско
възнаграждение в доказания размер (липсва релевирано възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение), а по сметка на СГС да заплати сумата в размер на
250 лева – възнаграждение за особения му представител, определено по реда на чл.47, ал.6,
предложение последно от ГПК, вр. с чл.7, ал.1, т.6 от НМРАВ, заплатено от бюджетните
средства на съда, предвид обстоятелството, че с определение от 26.07.2023 г., постановено
по гр.д.№62124/2022 г. СРС, 92 състав е освободил въззиваемата- ищец в първата инстанция
изцяло от такси и разноски в производството.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 62124/2022 г. по описа на Софийския
районен съд, Гражданско отделение, 92 състав, в атакуваните му части относно размера на
присъдените месечни издръжки на децата на страните, считано от 16.11.2022 г.
ОСЪЖДА М. А. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата в размер на 250 лева – възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА М. А. П., ЕГН **********, да заплати на С. Г. Д. (с фамилно име преди
развода – П.а), ЕГН **********, разноски за въззивното производство в размер на 1200
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4