№ 687
гр. Б. 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б. ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20231200500967 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 11599/05.06.2023г., подадена от
„Е.М.“ ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.С.
ж.к.“М.Д.“ № 4-6, ет.6, представлявано от Р.И.М., чрез пълномощник, против
Решение № 263/03.05.2023г., постановено по гр.д.№ 1637/2022г. по описа на
РС Б.
С въззивната жалба Решението се обжалва изцяло, като се твърди, че е
недопустима, както и неправилно, поради противоречие с материалния закон
и съдопроизводствените правила. Оспорва се мотива, единствено по който
искът е отхвърлен като неоснователен, а именно недоказаност на факта на
усвояване на сумата по сключения между страните договор за кредит.
Изтъкват се конкретни фактически доводи в подкрепа на твърдението за
установяване на всички факти, относими към спорното право.
При условията на евентуалност при уважаване на въззивната жалба се
прави искане за уважаване на подадената частна жалба срещу решението, в
частта за разноските, като се иска тяхното намаляване до минималните
размери по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната
проверка.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подала отговор.
В отговора се оспорва твърдението на ищеца, че е доказан в хода на
процеса фактът на възникване на валидна облигационна връзка между
въззиваемата страна и „УниКредит Кънсюмър“ ЕАД и усвояване на сумата по
1
кредита. Оспорва се подписването на процесната фактура от въззиваемата
страна, като се изтъкват насрещни фактически доводи относно установените
по делото факти и съответствието им със събраните доказателства. Поддържа
се, че при сключване на договора въззиваемата страна с оглед на
заболяването, от което страда, не е могла да разбира какво подписва и да
осъзнава последиците от него. Оспорва се основанието за начисляване към
главното задължение и на сума, на основание застрахователна премия, което
се отразява на недоказаност на съдържанието на договора и изпълнението на
задължението по предаване на сумата или стоката.
При поддържане на оспорвания и твърдения в горната насока се иска
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Не се сочат доказателства и няма искане за събиране на такива.
По делото от въззивната страна е постъпила и частна жалба с вх.№
16275/07.08.2023г. , с искане за отмяна на определение № 1150/18.07.2023г.,
постановено по делото, с което на основание чл.248 ГПК е оставено без
уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта за
разноските.
В частната жалба се изтъкват подробни доводи за намаляване на
присъдените разноски.
Препис от частната жалба е връчена на насрещната страна, която е
подала отговор, с който оспорва основателността й по изложени аргументи по
същество.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК, от надлежна
страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на
изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Доколкото отговорността за разноски е свързана с оспорването по
същество на предявения осъдителен иск по отношение на присъдения размер
съдът счита, че по определението по реда на чл.248 ГПК следва да се
произнесе с акта по същество.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват, не се
представляват. С писмени становища и двете страни не възразяват по даване
ход на делото и нямат искания по доказателствата. Всяка поддържа тезата си
и иска присъждане на разноски с представяне на списъци по чл.80 ГПК.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и
съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова
молба от „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *****, с която против Р. А. Л. е предявен
положителен установителен иск - за установяване съществуване на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 866/2022 г. по описа на РС - Б.– правно основание чл.422 ГПК вр. с
чл.410 ГПК вр. с чл.240 ЗЗД.
С обжалваното решение № 263/03.05.2023г., постановено по делото
исковете на въззивника „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***** против Р. А. Л., за
приемане за установено, че съществува вземането в общ размер на 2 841.04
лв., представляваща неизплатена главница и сумата в размер на 373.68 лв.,
представляваща неизплатена договорна лихва, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 04.04.2022г. до окончателното
плащане са отхвърлени като неоснователни и ищецът е осъден да заплати на
ответната страна и направените по делото разноски от 960 лв.
С обжалваното определение № 1150/18.07.2023г., постановено по
делото, искането на въззивника по реда на чл.248 ГПК – за изменение на
2
решението, в частта за разноските, като се намали присъдения на ответната
страна размер за адвокатско възнаграждение до установения минимум от
621,47 лв., е оставено без уважение.
При въззивната проверка не са събрани нови доказателства. От
събраните от първоинстанционния съд писмени такива и от приетата съдебно
– икономическа експертиза се установява следното:
На 04.04.2022г. въззивникът, като заявител, е подал заявление пред РС
Б.за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
срещу въззиваемата страна Р. А. Л., по което е образувано ч.гр.д.№ 866/2022г.
Заявлението е уважено и в полза на заявителя е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 467/04.04.2022г., с
която на длъжника Р. А. Л. е разпоредено да заплати на заявителя „Е.М.“
ЕООД следните суми и на следните основания: сумата от 2841,04 /две хиляди
осемстотин четиридесет и един лева и четири стотинки/ лв. - главница,
дължима по Договор за стоков кредит №***************; сумата от 373,68
/триста седемдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/ лв. договорна
лихва за периода от 28.05.2020г. - дата на сключване на договора до
28.08.2021г. - дата, на която кредитът е станал изискуем; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК -
04.04.2022г. до изплащането; както и сумата от 64,29 /шестдесет и четири
лева и двадесет и девет стотинки/ лева държавна такса и сумата от 50
/петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8
ГПК вр. с чл.26 от НЗПП.
Заповедта е получена лично от длъжника на 06.04.2022г. и в срока по
чл.414, ал.1 ГПК е подала възражение, поради което заповедния съд е дал
указания на заявителя по чл.415, ал.1 ГПК. Съобщението е получено от
заявителя на 10.06.2022г. и в срока о чл.415, ал.1 ГПК по пощата с пощенско
клеймо на изпращане на 09.07.222г. е подаден установителен иск за
установяване дължимостта на оспореното вземане.
Изрично във възражението длъжникът се е позовал на измама при
сключване на правопораждащото основание, на което заявителят обосновава
вземането си по заповедното производство. Възражението е подадено лично
от длъжника ръкописно и подписано от него, в което се признава фактът, че
на процесната дата 28.05.2020г. е била в Т. заедно с дъщеря си и още едно
лице с малко име А.,за вземане на телефон на изплащане, като в това
възражение /л.30 от заповедното производтво/ въззиваемата страна сочи и за
конкретни уговорки, направени между нея и лицето А. по повод на телефона
и изплащането му.
От събраните писмени доказателства се установява, че на 28.05.2020 г. в
гр. Б.между „У.К.Ф.“ ЕАД, в качеството му на кредитор и въззиваемата
страна Р. А. Л., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател е
сключен Договор за стоков кредит с № 4167390. От съдържанието на
договора се установява, че главница в размер на 2178 лв. е уговорена да се
отпускане от кредитора на кредитополучателя като цена на стока за
закупуване, едновременно с това е уговорен и размер от 721,35 лв.
застрахователна премия. Договорът е двустранно подписан и от двете страни,
вкл. и от въззиваемата страна. Подписът на тази страна не е оспорен в
преклузивните за това срокове. Част от съдържанието на договора е подписан
погасителен план, според който ответникът се задължил да погА.ва
задължението на 36 месечни вноски, всяка от които по 109,53 лв., платими на
7-мо число на месеца, при първа вноска, платима на 07.07.2020 г. и последна-
на 07.06.2023г.
От клаузите на сключения между страните договор се установява
сключването му с цел закупуване на стока, а именно закупуване на мобилен
телефон, за което се разрешава стоковия кредит. В договора е уговорена
3
годишен лихвен процент от 21,20 лв. и годишен процент на разходите – 23,29.
Посочена е и банкова сметка, по която ще се осъществява погА.ването на
кредита.
Договорът е сключен при Общи условия, които се намират на л. 8-12 от
заповедното производство, приобщено към материалите по делото. На всяка
страница общите условия съдържат подпис и на двете страни. В чл. 13, ал.1, б
„а“ от ОУ е уговорена изрична възможност и право на кредитора да обяви
кредита за изцяло предсрочно изискуем при неизпълнение на задължението
на кредитополучателя, изразяващо се в просрочие и/или неплащане на две
последователни вноски /главница и лихви/.
На същата дата на сключване на договора е издадена и фактура №
**********/28.05.2020г. /л.8 - РС/, от която се установява, че на посочената
дата от Технополис Б.е закупен телефон на тйност 2178 лв. с ДДС и за
получател на стоката е посочена ответната срана Р. Л., като върху фактурата
дубликат има положен и подпис за получателя.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
17.02.2021 г. и приложенията към него между „У.К.Ф.“ ЕАД и „Е.М.“ ЕООД,
задължението на Р. А. Л., произтичащо от сключен Договор за стоков кредит
№ 4167390 от 28.05.2020 г. било изкупено от „Е.М.“ ЕООД. В приложение №
1 към договора за цесия е описано като прехвърлено и процесното вземане,
както главница, така и с лихвите и останалите акцесорни вземания.
На 28.08.2021г. с писмо с обрана разписка, чрез М &МВ Експрес /л.18 –
РС/ на въззивната страна Р.Л. срещу подпис от Е.М. ЕООД са връчени както
уведомление по чл.99 ЗЗД, така и съобщение за предсрочна изискуемост на
вземането.
Р. А. е оспорила авторството на подписа, както във фактурата дубликат,
така и върху обратната разписка, но това оспорване е направено извън
преклузивния срок по чл.131 ГПК, а отделно от това във възражението на
тази страна, подадено в заповедното прозиводтво изрично се признават
неизгодни за тази страна факти, поради което възражението следва да се
кредитира като доказателство, установяващо и с материална доказателствени
сила признанието на въззиваемата страна за сключен между нея и
УникКредит Консюмър договор за стоков кредит, както и за съдържанието на
сключеното помежду им правоотношение. Впоследствие постигнати уговорки
с трети лица са неотносими към предмета на делото.
По делото е приета и ССЕ, от която се установява, че на Р. Л., в
качеството на кредитополучател е предоставен кредит от УКФ ЕАД, в
качеството на кредитор по Договор за стоков кредит № 4167390/28.05.2020г.
в размер на 2899,35 лв., в ч. за покупка на стоки – 2178,00 лв. и
застрахователна премия от 721,35 лв., който е изцяло усвоен на 28.05.200г. за
финансиране на стоки /мобилни телефони/, изплатени пряко на
упълномощения търговски партньор. Към датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК – 01.04.2022г., към датата на подаване на исковата молба и към
датата на депозиране на заключението дължимата главница е в размер на
2841,04 лв., възнаградителната лихва е в размер на 373,68 лв. за периода от
07.11.2020г. до 28.08.2021г. или общо сума от 3214,72 лв. вещото лице е
установило, че по банковата сметка, посочена в договора за изпълнение на
поетото по договора задължение от кредитополучателя са внесени общо
302,03 лв., от които – 58,31 лв. за погА.ване на главницата и 243,72 лв. за
погА.ване на договорната възнаградителна лихва.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
4
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение
на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /т. 1
от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника лично, който в срока по чл.415, ал.1 ГПК я
е оспорил. В едномесечния преклузивен срок по чл.415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за
спазването на който съдът следи служебно / съгласно т. 5а от ТР № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС/, заявителят е подал установителния иск – за установяване
дължимостта на оспореното вземане на заявеното и поддържано и в
заявлението идентично правопораждащо основание.
Ето защо, следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя,
изложени във въззивната жалба относно правилността му в оспорваната част
на поддържаните в жалбата основания.
По същество жалбата е частично основателна:
От събраните писмени доказателства и от изслушаната счетоводна
експертиза следва да се приеме за установен фактът на сключване между
страните на валидно облигационно двустранно правоотношение – Договор за
стоков кредит, с предмет – предоставяне от въззивника на въззиваемата
страна на парични средства за закупуване на стоки – в случая на мобилен
телефон. Естеството на постигнатите уговорки предполагат поемане на
задължението и изпълнението му от страна на кредитора чрез заплащане на
уговорената сума, представляваща цената на стоката директно на търговеца –
на продавача на стоката, срещу поето задължение от длъжника да заплаща
тази цена разсрочено по уговорен погасителен план.
Доколкото в срока по чл.131 ГПК няма подаден писмен отговор от
ответника, за тази страна е настъпила процесуална преклузия впоследствие в
процеса да прави възражения, както относно валидността и действителността
на сключения договор, така и да оспорва и останалите твърдение от
въззивника факти по цедиране на вземането и възникване на неговата
изискуемост. Отделно от това – не без значение е и фактът, че в рамките на
заповедното производство въззиваемата страна е подала лично възражение, с
което писмено е признала, че е сключила спорното правоотношение и срещу
това е получила мобилен телефон, но по повод на него е имало допълнителни
уговорки с трето, неучастващо по делото лице. Това възражение е подадено
лично от възиваемата страна и опровергава защитната й теза в настоящото
установително производство, чрез пълномощника й, че не е могла да разбира
свойството и значението на договора по време на сключването му, както и
тезата, че същата е неграмотна, че не може да чете и пише. В това възражение
въззиваемата страна е признала неизгодни за себе си факти, поради което в
тези си части частния документ следва да се признае, че има и материална
доказателствена сила и съдът следва да приеме за установени фактите, които
страната е признала и които са неизгодни за нея.
В съответните преклузивни за това срокове липсва валидно оспорване и
на останалите факти и съответно писмени документи, поради което за
въззиваемата страна е настъпила преклузия да твърди и основание за
унищожаемост на сделката на основание чл.31, ал.1 ЗЗД. Това възражение не
е допуснато за разглеждане, като преклудирано, както и е отказано събиране
на доказателства от първоинстанционният съд, както правилно и
законосъобразно е подходено от съда. Отделно от това – следва да се
отбележи, че във възражението на въззиваемата страна се сочи друго
основание за унищожаемост – действия на трето лице с измама, а в исковото
производство се сочи различно основание за унищожаемост – чл.31, ал.1 ЗЗД.
5
И за двете основания обаче няма представени в преклузивните за това
срокове доказателства.
По изложеното сключения между Р. Л. и УКФ ЕАД Договор за стоков
кредит № 4167390/28.05.2020г. е валиден и съответно обвързва страните със
силата на закон /арг. чл.20аЗЗД/. Доколкото обаче естеството на
правоотношението е предоставяне на парична сума в заем правилно
първоинстанционният съд е изследвал фактът, дали уговорената парична сума
е предадена на кредитополучателя от кредитора. Става дума за реален
договор, като за възникване на валидността на правоотношението за заем от
значение е установяване на факта на реално предаване на сумата на
длъжника. В случая обаче факта на предаване на уговорената парична сума се
установи, че е била преведена от кредитора директно на търговеца –
продавача на стоката, която стока има категорични данни от подписа върху
фактурата дубликат, че е получена от въззиваемата страна. Ето защо следва
да се приеме за установен и фактът, на реално извършване на имуществено
разместване , което дава основание на кредитора да търси защита, за да се
преустанови факта на неоснователно разместване на имуществени блага. В
случая обаче сумата, която от кредитора е заплатена директно на продавача и
която представлява цената на закупената стока – мобилен телефон е от 2178
лв. с ДДС, то само до този размер искът следва да се счете за основателен. За
сумата над този размер до поискания от 2841, 04 лв., претендирани на
основание главница, искът е правилно отхвърлен като неоснователен. Поради
реалния характер на сключеното правоотношение възниква основание за
кредитополучателя да върне само този размер, който реално е бил усвоен и
съответно представлява цената на закупената стока.
По делото не се представиха доказателства, че уговорената сума от
721,35 лв. е реално предадената като сума или като стока на
кредитополучателя. Липсват и доказателства за сключено между страните и
друго правоотношение и съдържание, наред с договора за стоков кредит. Ето
защо в тази част искът е правилно отхвърлен като неоснователен.
От събраните доказателства – договор за цесия, приложение № 1 към
него и уведомление с покана за предсрочна изискуемост, установяват, че
ищецът като цесионер именно на конкретното вземане се легитимира като
кредитор на същото спрямо въззиваемата страна. За кредиторе е възникнало и
основание да претендира предсрочна изискуемост на целия договор,
съобразно изрична уговорка в общите условия за това и установената от
вещото лице настъпила забава при плащане на повече от две последователни
вноски според уговорения погасителен план. След като е настъпила
предсрочна изискуемост на вземането по договора, считано от обявяването на
изискуемостта от кредитора на 28.02.2021г. /с получаване от длъжника на
изрично изявление за това от кредитора/, след тази дата няма основание да се
претендира договорна лихва, а само обезщетение за забава, каквато
претенция не е предмет на делото ( в този смисъл т.2 от ТР №3/2017г. на
ОСГТК на ВКС).
С оглед на изложеното следва, че въззиваемата страна дължи на ищеца
само сумата, която реално е заплатена за закупуване на стоката – мобилен
телефон в размер на 2178 лв. Върху тази сума, считано от сключване на
договора – 28.05.2020г. до предсрочната изискуемост на 28.08.2021г. е
натрупана договорна лихва в размер на 277,10 лв., изчислена от съда по реда
на чл.162 ГПК с ползване на специален програмен продукт. Вещото лице
установи, че по процесния договор от въззиваемата страна има внесена сума в
общ размер от 302,03 лв. При отчитане погА.ване на вземанията по реда и
начина на чл.76 ЗЗД следва да се приеме, че изцяло договорната лихва е
погасена от въззиваемата страна чрез плащане, както и част от главницата в
размер на 24,93 лв., поради което остава дължима само сумата от 2153,07 лв.
главница по сключения договор за стоков кредит. Върху главното вземане,
6
като парично, се дължи и законна лихва, считано от подаване на заявлението
да изплащането.
Възникнали допълнителни уговорки с трети за спорното
правоотношение лица са ирелевантния за настоящия спор.
По разноските:
С оглед частичната основателност на иска следва да се разпредели
отговорността за разноски в заповедното производство, както и направените
такива от всяко от страните пред двете съдебни инстанции.
Според т.12 от ТР 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС съдът в
исковото производство се произнА. с осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, съразмерно с уважената част.
Или в случая длъжникът дължи на заявителя разноските в заповедното
производство, съразмерно с уважената част, както следва - 43,06 лв. за
държавна такса и 33,49 лв. за юрисконсултско възнаграждение или общо
сумата от 87,29 лв.
С оглед частичната основателност на исковете на въззивника пред
първата инстанция се дължат разноски, съобразно с уважената част от 555, 46
лв., а на въззиваемата се дължат разноски, съобразно с отхвърлената част от
317,04 лв.
С оглед частичната основателност на оспорването на въззивника се
дължат разноски пред въззивната инстанция в размер на 54,80 лв., а на
въззиваемата страна разноски, съобразно отхвърлената част от оспорването
от 317,04 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 263/03.05.2023г., в отхвърлителната част,
досежно главницата до сумата от 2153,07 лв.; в частта за законната лихва и
разноските в исковото производство, както и Определение №
1150/18.07.2023г., постановени по гр.д.№ 1637/2022г. по описа на РС Б.и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. А. Л., с ЕГН
********** с адрес: гр. Б. ж.к.Е. бл.14, вх.А, ет.5, ап.14, че дължи на „Е.М.“
ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С. ж.к.М.Д.,
ул.Р.П.К 4-6, представлявано от Р.И.М. -Т. -Управител, сумата от 2153,07 /две
хиляди сто петдесет и три лева и седем стотинки/ лв. главница по Договор за
стоков кредит №***************, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -04.04.2022г. до изплащането, която сума е предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 467/04.04.2022г. по
ч.гр.д.№ 866/2022г. на РС Б.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 263/03.05.2023г. по гр.д.№ 1637/2022г. по
описа на РС Б.в останалата отхвърлителна част.
ОСЪЖДА Р. А. Л., с ЕГН ********** с адрес: гр. Б. ж.к.Е. бл.14, вх.А,
ет.5, ап.14 да заплати на „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. С. ж.к.М.Д., ул.Р.П.К 4-6, направените по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 866/2022г. на РС Б.разноски в размер на 76,55
7
/седемдесет и шест лева и петдесет и пет стотинки/ лв., съразмерно с
уважената част.
ОСЪЖДА Р. А. Л., с ЕГН ********** с адрес: гр. Б. ж.к.Е. бл.14, вх.А,
ет.5, ап.14 да заплати на „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. С. ж.к.М.Д., ул.Р.П.К 4-6, направените пред двете
инстанции разноски от 610, 26 /шестстотин и десет лева и двадесет и шест
стотинки/ лв., съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С. ж.к.М.Д., ул.Р.П.К 4-6 да заплати на Р. А. Л., с ЕГН
********** с адрес: гр. Б. ж.к.Е. бл.14, вх.А, ет.5, ап.14, направените пред
двете инстанции разноски от 634,08 /шестстотин тридесет и четири лева и
осем стотинки/ лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8