Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 23.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град
Шумен, в публичното заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия:
Бистра Бойн
при участието на секретаря Ив.Велчева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 198
по описа за 2020 година на Административен съд– гр.Шумен и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.124
ал.1, във връзка с чл.121 ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е въз основа на жалба на
С.Х.С. от гр.Шумен против Заповед № 620/19.02.2020г. на Изпълнителен директор
на ИА „Автомобилна администрация“-гр.София, с която е било прекратено
служебното му правоотношение, на основание чл.103 ал.1 т.1 от ЗДСл, на длъжност
„инспектор“ в отдел „Контрол“ към Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“- Варна, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата се
сочи, че заповедта е постановена в противоречие с материалния закон, в частта
ѝ досежно посоченото правно основание за прекратяване на служебното
правоотношение. Оспорващият твърди, че не е изразявал воля за прекратяване на
служебното правоотношение по взаимно съгласие, поради което счита, че
неправилно и незаконосъобразно същото е отразено в атакуваната заповед. В
съдебно заседание оспорващият се явява лично и с процесуален представител като
поддържа жалбата си. Претендира присъждане на разноски. Представя и писмени
бележки по съществото на спора.
С жалбата са предявени други два
обективно съединени иска, първия в условията на евентуалност спрямо главния
иск, като при неговото отхвърляне, „ако съдът приеме, че прекратяването е целян
резултат“, да промени основанието за прекратяване на служебното правоотношение,
което е посочено в административния акт на такова по чл.103 ал.1 т.3 от ЗДСл и
инцидентен установителен иск с правно основание чл.128 ал.2
от АПК, вр. чл.212 ГПК,
вр. чл.144 АПК
с искане съдът да се произнесе в мотивите към решението и относно съществуването или несъществуването
на правоотношение, породено от предходно издадена Заповед № 489/29.01.2020г., с
която жалбоподателят е преназначен от длъжността „инспектор“ в ОО „Автомобилна
администрация“- гр.Шумен отдел „Контрол“ към РДАА– гр.Варна. Двата иска след
дадена възможност за уточнението им, бяха прекратени с определение в открито
съдебно заседание като недопустими.
Ответната страна– Изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), представляван от упълномощен
представител юрисконсулт Н.Ичева, оспорва жалбата като неоснователна в
придружаващо административната преписка становище. Моли съда да отхвърли
оспорването като изцяло неоснователно включително за заповедта за изменение на
служебното правоотношение, която е просрочена. В съдебно заседание не изпраща
представител.
Шуменският административен съд,
преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори от страните
и се установява от Трудов договор № 040/28.01.2008г., допълнен със Споразумение
№ 466 от 14.07.2008г. и Споразумение № 242/24.01.2013г., че жалбоподателят е
работил по служебно правоотношение на длъжност „главен специалист-инспектор“ в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“- Шумен, ОО “КД-ДАИ“-Шумен, а в последствие
заемал длъжността „инспектор“ в ОО “Автомобилна администрация- гр.Шумен.
Със Заповед № 489/29.01.2020г.,
издадена на основание чл.82 ал.1 от ЗДСл, във връзка с §4 и §6 от Постановление
№6 от 22 януари 2020г. на МС и утвърдено длъжностно разписание на ИААА в сила
от 01.02.2020г., служителят бил
преназначен от длъжност „инспектор“ в ОО „АА“– Шумен на длъжност „инспектор“ в
отдел „Контрол“ към РД „АА“- Варна. /стр.29 по делото/. Заповедта била връчена
на жалбоподателя на 04.02.2020г. в 10,00часа, като на нея било отразено
възражението му, че не е изразено предварително писмено съгласие за
преназначаването. Подпис за връчването бил положен на 05.02.2020г. Видно от
изисканото в цялост кадрово досие на служителя и изявление на административния
орган, направено с писмо от 10.06.2020г. във връзка с определение на съда,
липсва изрично писмено съгласие за заемане на длъжността в същата
администратиця, но в друго населено място, с оглед изискването на чл.82 ал.1 от
ЗДСл.
Оспорващият подал Заявление рег.№
11-10-1071/05.02.2020г., адресирано до органа по назначаване, с искане да бъде
прекратено служебното му правоотношение с ИААА на основание чл.103 ал.1 т.3 от
ЗДСл и спазено изискванието на чл.104 ал.3 от с.з. за изплащане на обезщетение
в размер на 6 основни заплати, във връзка с предложената му длъжност в друг
град, налагаща ежедневно пътуване от гр.Шумен до гр.Варна, която е със здравни противопоказания
предвид заключение на ТЕЛК с ЕР № 2458 от 26.09.2018г. с валидност до
01.09.2021г. По заявлението не било взето отношение. Служителят започнал да
полага труд по измененото правоотношение в гр.Варна.
На 10.02.2020г., било подадено
второ заявление рег. № 11-10-1194/10.02.2020г. с молба бъде прекратено
служебното му правоотношение с ИААА поради несъгласие от негова страна за
преназначаване и смяна на работното му място от град Шумен в град Варна. В
заявлението посочил, че преназначаването му, е довело до влошаване на
здравословното му състояние и до невъзможност пълноценно да изпълнява
задълженията си като приемен родител на малко дете. Посочва още, че никога не е
изразявал предварително писмено съгласие за преназначаване в гр.Варна.
Със Заповед № 620/19.02.2020г. на
Изпълнителния директор на ИААА било прекратено служебното правоотношение между
ИААА и С.Х.С. на основание чл.103 ал.1 т.1 от ЗДСл, считано от датата ѝ на
връчване на служителя. Заповедта била връчена на лицето на 02.03.2020г.
Същата е предмет на оспорване по
настоящото административно производство. Не се предявяват искове за обезщетение
при прекратяване правоотношението на осн.чл.104 от ЗДСл.
Като част от административната
преписка по делото са представени и приобщени Длъжностна характеристика, Формуляри
за оценка на изпълнението на длъжността, Експертни Решения на ТЕЛК, Становище
на служба Трудова медицина, че служителя може да работи на длъжността инспектор
при спазване на противопоказните условия на труд, а именно без тежък физически
труд и психично напрежение и Доклад от директор на дирекция
„Административно-правно обслужване“ относно противопоказни условия на труд. Видно
от ЕР №2458/149 от 26.09.2018г. на ТЕЛК при „МБАЛ Шумен“ АД, на служителя са
определени 50% трайно намалена работоспособност за срок от три години до 01.09.2021г.
Съгласно ЕР лицето може да работи като инспектор при спазване на описаните в
т.15 противопоказни условия на труд, а именно тежък физически труд,
нервно-психично пренапрежение, неблагоприятни климатични фактори.
Не се оспорва от ответната
страна, че жалбоподателят е приемен родител по смисъла на чл.31 ал.2 от Закона за закрила на детето
и осъществява заместваща приемна грижа по отношение на дете.
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
дирене годни, относими и допустими доказателства. Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Заповед за
прекратяване на служебно правоотношение с държавен служител, издадена от Изпълнителния
директор на ИААА, която е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21
ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност от съответния
административен съд по реда на АПК, съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ЗДСл,
като жалбата е подадена от неговия адресат- надлежна страна с право и интерес
от обжалване. Заповедта е връчена на оспорващия на 02.03.2020г., поради което
жалбата, подадена в деловодството на ИААА на 16.03.2020г., се явява депозирана
в срока по чл.149 ал.1 от АПК и е процесуално допустима. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно
критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК,
административният съд приема жалбата за основателна
поради следните съображения:
С.С. изпълнявал държавна служба в
ИААА, като с обжалваната в настоящото производство Заповед № 620/19.02.2020г. е
прекратено служебното му правоотношение на основание чл.103 ал.1 т.1 от ЗДСл. Съгласно
чл.108 ал.1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по
назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва
да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и
придобития ранг на държавна служба. Видно от разпоредбата на чл.7 т.13 от Устройствения
правилник на ИААА, дръжавните служителите на агенцията се назначават и
освобождават от длъжност от Изпълнителния директор. Доколкото оспорената
заповед е издадена именно от Изпълнителния директор на ИААА по отношение на
държавен служител и по реда на ЗДСл, съдът приема, че същата е издадена от
компетентния съгласно чл.108 от ЗДСл орган по назначаването. Заповедта е
издадена в писмена форма и съдържа визираните в нормата реквизити. Посочено е
правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, а именно прекратяване
по взаимно съгласие, на осн. чл.103 ал.1 т.1 от ЗДСл.
При направената преценка за
съответствие на заповедта с материалния закон, съдът намира, че оспорената
заповед е издадена в грубо нарушение на материалноправните предпоставки,
предвидени от закона, по следните съображения:
Съгласно чл.103 ал.1 т.1 от ЗДСл
служебното правоотношение се прекратява по взаимно съгласие на страните,
изразено писмено, като страната, към която е отправено предложението, е длъжна
да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в десетдневен срок от
получаването му. За да е налице взаимно съгласие за прекратяване на служебното
правоотношение, следва волята и на двете страни да е валидна и действителна и
съгласието на всяка от страните да съвпада по време и цел.
Видно от доказателствата по
делото, става ясно, че с две последователни Заявления, носещи дати на входиране
05.02 и 10.02.2020г., жалбоподателят е обективирал писмено предложение до
органа по назначаването да бъде прекратено служебното му правоотношение,
първоначално по чл.103 ал.1 т.3 от ЗДСл, която хипотеза е приложима при
невъзможност служителят да изпълнява възложената му работа поради болест,
довела до трайна неработоспособност или здравословни противопоказания въз
основа на заключение на ТЕЛК и в последствие, поради несъгласие за
преназначаване и смяна на работното му място от гр.Шумен в гр.Варна, но без
посочено правно основание с цитирана норма от закона.
Както беше установено по делото,
служителят е изразил несъгласие с направеното преназначение на друга длъжност в същата
администрация, но в друго отдалечено населено място при връчване на Заповед
№489/ 29.01.2020г. С оглед на представените доказателства, основателни се
явяват твърденията, че същата е незаконосъобразна, поради липса на изразено
предварително писмено съгласие за заемането й, съгласно чл.82 ал.1 от ЗДСл.
Този порок е съществен, обосновава незаконосъобразност на издадена заповед и е
основание за отмяната й, без да я опорочава до степен на нищожност, тъй като не
води до липса на волеизявление от страна на административния орган. В този
смисъл са Решения на ВАС/ Решение №
7408/04.07.2006 г. по адм. дело № 2149/2006 г. на Върховния
административен съд и Решение № 12586 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. №
7651/2012г.,Vо./ Основанията за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен
в случая обаче не могат да бъдат разгледани в настоящото съдебно производство,
тъй като жалбата е подадена след изтичане на предвидения в закона срок за
оспорване на административния акт по чл. 149 ал. 1
от АПК и предвид липсата на правен интерес при вече прекратено
служебно правоотношение. Но този административен акт следва да бъде обсъден в решението,
защото именно промяната на мястото на изпълнение на служебните задължения на
жалбоподателя е мотивирала подаването на двете зявления за прекратяване на
правоотношението. Съдът намира, че административният орган е действал
незаконосъобразно, защото не е следвало да преназначава служителя, без да има
изричното му волеизявление за това. След като е имал възможност да коригира разпореждането
си след вписаното възражение при връчването на заповедта, което е било
докладвано от и.д.Директор на РД „АА“- Варна на Изп.Директор на АА на
05.02.2020г. /стр.66/, и не го е извършил, е поставил служителя в положение,
при което да избира- да продължи да изпълнява задълженията си, свързани с
допълнително пътуване до месторабота в друг град, от което възникват безспорни неблагоприятни
последствия за него и за семейството му, или да напусне. Видно е, че волята на
служителя да прекрати правоотношението си с Автомобилна администрация не е било
формирано в резултат на сводобната му воля, а поради липса на друга възможност.
/В този смисъл е практиката на ВАС- Решение №3197 от 06.04.2014г. по
адм.д.№6324/2013г. постановено по сходен казус/. При тези обстоятелства,
административният орган е следвало да изясни каква е била действителната воля
на служителя по подадените заявления, но вместо да извърши тези действия,
органът по назначаването е издал оспорената заповед./Решение №9977 от
20.07.2018г. на ВАС по адм.д. №12923/2017г., Vo. във връзка със задължение за проверка
на адм.орган./
Съдът намира, че за безспорно
установено, че в случая липсва заявено от оспорващия искане за прекратяване на
служебното правоотношение по взаимно съгласие. С оглед на това не е налице първата
от предпоставките, обуславящи приложението на чл.103 ал.1 т.1 от ЗДСл. При
липсата на съгласие за прекратяване на правоотношението от служителя, дори да е
налице ясно обективиране на желанието на органа в този смисъл, то не съвпада с
волята на жалбоподателя. Поради което, в настоящия казус, издавайки процесната
заповед, при начална липса на искане за прекратяване на правоотношението по
взаимно съгласие, административния орган е постановил оспорения
административния акт и в противоречие с целта на закона, която е служебни
правоотношения да се прекратяват единствено и само при наличие на действителна
и доброволна воля на двете страни за това. Атакуваната заповед е издадена в
нарушение на материалните правила, както на ЗДСл, така и на чл. 4
ал.2 и 3, чл. 6
и чл. 7 АПК.
Съдът намира, че с оглед на
установеното обстоятелство, че преди издаването на административния акт не е
налице съвпадение на волите на страните, поради липса на взаимно съгласие за
прекратяване на правоотношението, не следва да се обсъжда наличието на другите
предпоставки от фактическия състав на чл.103 ал.1 т.3 от ЗДСл. За пълнота
следва само да се посочи, че законодателят изрично е възложил на органът по
назначаването в преклузивен десетдневен срок да уведоми писмено предложителя за
взетото отношение по предложението, което не е сторено в настоящия случай.
Издаването на заповед за прекратяване на служебното прооотношение в този срок, не
може да замести приемането на предложението. В този смисъл е и константната
съдебна практика на ВАС/ Решение №4986 от 28.04.2020г. и др./. Следователно
липсва и втория елемент от фактическия състав на чл.103 ал.1 т.1 от ЗДСл и органът
по назначаването е нямал правомощие да прекрати служебното правоотношение по
взаимно съгласие, тъй като такова не е постигнато. Така проведеното
производство по чл.103 ал.1 т.1 от ЗДСл е изцяло опорочено, а процесната
заповед на изпълнителния директор на ИААА за прекратяване на служебното
правоотношение с жалбоподателя, е незаконосъобразна, поради липса на
задължителните предпоставки, които законът императивно предвижда.
С оглед на гореизложеното, съдът
приема, че Заповед № 620/19.02.2020г. на Изп.директор на ИА „АА“ е издадена от
компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, в предвидената от
закона форма, но в разрез с относимите материалноправни разпоредби и целта на
закона. Следователно жалбата е основателна, а административният акт като незаконосъобразен
следва да бъде отменен.
При
този изход на спора, съдът намира за основателно направеното от оспорващия
искане за присъждане на разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл.143
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, разноските по
производството, сторени от жалбоподателя се възстановяват от бюджета на органа,
издал акта. В случая претендираните от оспорващия разноски в размер на 600
лева, съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна защита и съдействие № 20159/06.03.2020г., следва да се
възложат в тежест на ИААА- София.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по
жалба на С.Х.С. с
ЕГН ********** от гр.Шумен, Заповед № 620/19.02.2020г. на Изпълнителен директор
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“- София, с която на
основание чл.103 ал.1 т.1 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение, на
длъжност „инспектор“ в отдел „Контрол“ към Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“- Варна, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София
да заплати на С.Х.С. с ЕГН ********** от гр.Шумен, сумата от 600 (шестостин) лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България- гр.София в 14- дневен срок от съобщаването.
Да се изпрати препис
на страните от решението по реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: