Решение по КНАХД №2498/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на С. А. А., [ЕГН], гр.Габрово, [улица], чрез адв.Н. Ф., против Решение № 1052/10.09.2025г. на ВРС, 27-ми състав, постановено по АНД № 2187/2025г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 24-0460-001880/23.12.2024г. на ВПД началник група в ОДМВР – Варна, РУ 05 Златни пясъци, с което за нарушение на чл.483, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и на основание чл.638, ал.3, вр. чл.461, т.1 КЗ, му е наложена глоба, в размер на 400,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Конкретно сочи, че събраните по делото доказателства не установяват в своята цялост обстоятелствата, при които е извършено вмененото нарушение. В нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН в наказателното постановление не било посочено дали нарушението е виновно извършено и какви са доказателствата в тази насока, което от своя страна води до неяснота относно основанието, на което се ангажира отговорността. Позовава се на представени от Община Варна доказателства – относно липсата на данни за улица с наименование „Юлу“ и твърди, че в НП липсва задължителен реквизит – точното място на извършване на нарушението. Твърди, че като не е взел предвид горните обстоятелства, ВРС е постановил неправилно решение. Отделно сочи, че не е съобразено обстоятелството, че АНО не е изпълнил задължението си по чл.53, ал.1 ЗАНН – да извърши преценка дали случаят е маловажен. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Ф., която поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

Ответната страна – ВПД началник група в ОДМВР – Варна, РУ 05 Златни пясъци, чрез юрк.К. Л. – А., оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки С.д. № 18476/11.11.2025г. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, моли същото да се определи в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон, и моли да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е приел за установено, че на 24.11.2024г. служители на ОД на МВР-Варна, 05 РУ- Варна - свидетелите И. М. и П. П. – двамата назначени на длъжност „полицаи по охрана на обществения ред“, изпълнявали служебните си задължения, като били позиционирани в близост до кръстовището на [улица], гр.Варна. Около 13:42 часа на същата дата, полицейските служители забелязали, че към кръстовището на [улица], от улица с асфалтиран път – с неустановено по делото наименование, на която имало поставен пътен знак „Стоп“, приближава мотоциклет „Гас Гас ЕЦ 250“ с peг. номер ****, който се движи срещу Цветарската борса, посока [улица]. При проверка на водача – С. А., било установено, че мотоциклетът е регистриран във Великобритания, но за същия няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на проверката. Било прието, че А. е извършил нарушение на чл.483, ал.1, т.2 КЗ, за което му бил съставен АУАН серия GA № 1357139/24.11.2024г., а въз основа на него било издадено НП № 24-0460-001880/23.12.2024г., с което на основание чл.638, ал.3, вр. чл.461, т.1 КЗ на А. е наложена глоба, в размер на 400,00лв.

От правна страна ВРС е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи - оправомощени съответно със Заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед рег .№ 365з-6886/27.08.2024г. на Директора на ОД на МВР-Варна, в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН, и при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. АУАН съдържа пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени, отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Налице е единство между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено. Мястото на нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано като обстоятелството, че съобразно градоустройствения план на Община Варна улица с наименование „**“ вписана в АУАН и НП не съществува, не елиминира фактът, че А. се е движил по улица в гр.Варна, към кръстовището с [улица]. За тази улица, макар ненаименувана, е установено, че се намира срещу борса за цветя, а А. се е движил към кръстовището с [улица], в посока [улица]. Относно оплакването, че АНО не е изложил мотиви защо приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, ВРС е приел, че това нарушение не е съществено и не опорочава НП. По арг. от чл.53, ал.1 ЗАНН е прието, че АНО няма задължение да мотивира извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

По същество ВРС е приел, че А. безспорно е нарушил чл.483, ал.1, т.2 КЗ доколкото на територията на Р България е управлявал МПС, регистрирано в трета държава по смисъла на § 1, т.7 от ДР на КЗ, без за него да има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. От обективна страна е установено, че А. е управлявал МПС - мотоциклет „Гас Гас ЕЦ 250“ с peг. номер ****, регистриран във Великобритания, т.е. той е имал качеството „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 ДР на ЗДвП, защото е управлявал моторно превозно средство. Нарушението е установено на 24.11.2024г., а представената застрахователна полица за валидна застраховка на територията на Р България е от 25.11.2025г., 11:00ч., т.е. на процесната дата жалбоподателят е управлявал МПС в нарушение на разпоредбите на КЗ. От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, защото жалбоподателят е съзнавал, че няма валидна застраховка гражданска отговорност. Нарушението не се отличава с обществена опасност по-ниска от обичайната, поради което липсват основания за приложение на чл.28 ЗАНН. В тази връзка е съобразено и че от приложената по преписката справка за нарушител е видно, че А. е многократно наказван за различни нарушения на ЗДвП и не са налице никакви смекчаващи вината обстоятелства. Напротив, визираните в справката за нарушител/водач множество нарушения на разпоредбите на ЗДвП изключват всякаква възможност спрямо конкретния водач да се приложат разпоредбите на чл.28 от ЗАНН. Допуснатото нарушение не следва да се толерира, а да се накаже с цялата строгост на закона, тъй като в противен случай за въззивникът би се създало чувство за безнаказаност при подобни прояви. Относно размера на наложената глоба е съобразено, че съгласно чл.638, ал.3 КЗ същата е с фиксиран размер. В заключение ВРС е приел, че като е ангажирал отговорността на А., АНО е постановил законосъобразно наказателно постановление, при издаването на което са спазени административнопроизводствените правила и изискването за форма. Наложеното наказание е в предвидения в санкционната норма абсолютен размер.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и е стигнал до обоснован от тях и от закона извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че С. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.483, ал.1, т.2 КЗ, която разпоредба вменява на водачите задължение при управление на моторно превозно средство от трета държава и влизане на територията на Република България, когато нямат валидна за територията на Република България застраховка, да сключат договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

По делото е безспорно установено, че на посочената в АУАН и НП дата – 24.11.2024г., в гр.Варна - на място, съставляващо кръстовище на ул.Н. Л. и улица с неустановено наименование, намираща се срещу Цветарска борса, касаторът С. А. е управлявал мотоциклет „Гас Гас ЕЦ 250“ с peг. номер ***на Великобритания – трета държава по смисъла на § 1, т.7 от ДР на КЗ, за който не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и не е имало валидна такава за територията на Република България.

Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.2 КЗ предвижда задължение за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за всяко лице, което управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка. В случая управляваното от касатора МПС е от трета държава – Великобритания, която към датата на извършване на административното нарушение е страна извън ЕС и Европейското икономическо пространство. Представената полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е за период след датата на извършване на нарушението. При това положение правилно е прието, че касаторът е извършил нарушение на чл.483, ал.1, т.2 КЗ и правилно е ангажирана отговорността му по чл.638, ал.3, вр. чл.461, т.1 КЗ.

Неоснователно е оплакването, че НП е издадено при съществено нарушение на изискванията на чл.57, т.5 ЗАНН – не е установено мястото на извършване на нарушението, т.к. посочената [улица]не съществува. Действително според постъпилия по делото отговор от Община Варна вх.№68459/05.08.2025г. няма данни за улица с такова наименование, но както правилно е приел ВРС, това не обоснова извод за допуснато съществено процесуално нарушение. Мястото на извършване на нарушението е идентифицирано в АУАН и НП не само с посочване „кръстовище на [улица]с [улица]…“, а и с уточнението „срещу Цветарска борса, посока ул.Ц. Б. III“. Същото се потвърждава от показанията на актосъставителя – св.М., и свидетеля по съставяне на акта – св.П., които са категорични, че нарушението е извършено на кръстовището на ул.Н. Л., срещу Цветарската борса. От живущите разбрали, че улицата срещу Цветарската борса се казва „***“. При тези данни правилно ВРС е приел, че мястото на извършване на нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен и съответно изпълнява изискванията на чл.57, т.5 ЗАНН.

Правилно е прието и че нарушението не може да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН. Управлението на МПС е правнорегламентирана дейност, която съставлява източник на повишена опасност. Доколкото обект на застраховане по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност, свързана с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, управлението на МПС без сключена валидна застраховка е само по себе си деяние с висока обществена опасност, поради което правилно АНО и ВРС са приели, че липсват основания за приложението на чл.28 ЗАНН.

ВРС е обсъдил всички възражения на жалбоподателя, отговорил е мотивирано и аргументирано от приложимия закон и събраните доказателства, като настоящата инстанция споделя изцяло изложените доводи за неоснователност на жалбата. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, на Областна дирекция на МВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.37 ЗПП, вр. чл.27е НЗПП (изм., бр.53 от 2025г., в сила от 01.10.2025г.), а именно в размер на 130,00лв.

Водим от горното, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1052/10.09.2025г. на Районен съд – Варна, 27-ми състав, постановено по АНД № 2187/2025г.

ОСЪЖДА С. А. А., [ЕГН], гр.Габрово, [улица], да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 (сто и тридесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!