№ 283
гр. Стара Загора, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Златко Мазников
при участието на секретаря Светла Хр. Иванова
като разгледа докладваното от Златко Мазников Административно
наказателно дело № 20225530201211 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 612316-F617464 от 19.11.2021 г. на
Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ на НАП.
Жалбоподателят „Д. АУТО“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Бъдеще, община
Стара Загора, ЕИК *********, твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде
отменено. Претендира за направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – Началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, в качеството му на АНО
(административно-наказващ орган), счита, че обжалваното НП е законосъобразно, и моли
същото да бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че
жалбата бъде уважена, моли на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в минимален размер предвид ниската фактическа и правна сложност на
делото.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на административно
нарушение) № F617464 от 24.06.2021 г., жалбоподателят е санкциониран:
на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС – Закон за данък върху добавената стойност („Извън
случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.
118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1”) във връзка
с ал. 1 на същия член („На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба –
за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена
санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.“);
1
за нарушение на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин („Лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез
електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на
друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди
започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава
информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП,
достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33”) във връзка с чл. 118,
ал. 4, т. 8 от ЗДДС („Министърът на финансите издава наредба, с която се определят
условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане
във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност”).
Като описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, в НП е
посочено, че на 03.06.2021 г. била извършена оперативна проверка на търговски обект по
смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС („Търговски обект“ е всяко място, помещение или
съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или
от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или
съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или
други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или
други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват
продажби”) – Автоморга „Д.“, находящ се в с. Бъдеще, община Стара Загора, стопанисван от
жалбоподателя, при която било констатирано, че същият в качеството му на лице по чл. 3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ:
жалбоподателят извършвал онлайн продажби на авточасти от обект Автоморга „Д.“ с.
Бъдеще;
на 19.05.2021 г. в 16:13 часа чрез телефон, обявен на онлайн платформа с адрес
https://dragolovаuto.mobile.bg, била извършена поръчка на 1 бр. дясно огледало за автомобил
на стойност 130 лв., доставена на 27.05.2021 г. в 10:15 часа на обявения чрез телефон и
приложение „WatsUP“ адрес за доставка – гр. Стара Загора, ул. „Свещеник Георги
Клисарев“ № 115;
поръчката била изпратена от обект Автоморга „Д.“ с. Бъдеще чрез „Еконт“ до офис на
„Еконт“;
обектът (Автоморга „Д.“ с. Бъдеще) и профилът в платформата
(https://dragolovаuto.mobile.bg) се стопанисвали от жалбоподателя от 06.09.2016 г., като от м.
февруари 2018 г. до момента (т.е. до момента на издаване на НП) през същия акаунт се
публикували реклами, но дружеството не било подало в законоустановения срок
информация по електронен път с КЕП (квалифициран електронен подпис) по реда на ДОПК
(Данъчно-осигурителния процесуален кодекс) чрез електронна услуга в Портала за е-услуги
на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно Приложение № 33, а именно –
до 29.06.2019 г. съгласно пар. 76, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ (цитираната разпоредба – пар. 76, ал. 2, е влязла в
сила на 29.03.2019 г. и според нея лицата, които осъществяват търговска дейност чрез
електронен магазин към датата на влизане в сила на пар. 29 – същият е влязъл в сила от
29.12.2018 г., подават информацията в шестмесечен срок от влизане в сила на пар. 29 – т.е.
до 29.06.2019 г.), като изрично е посочено още, че тази информация не е била подадена и
към датата на проверката – 03.06.2021 г., както и към датата на съставяне на АУАН – т.е. до
24.06.2021 г.
Съгласно пар. 1, т. 87 от ДР на ЗДДС „Електронен магазин“ е софтуер, достъпът до който се
осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез
който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от
2
разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите („Договор от разстояние“ e всеки
договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за
продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното
физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно
или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора,
включително в момента на сключване на договора“), като се предоставя възможност за
избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за
предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.
Следователно, за да може една интернет страница да бъде разглеждана като електронен
магазин, е необходимо тя да предоставя възможност за сключването на договори за
продажба от разстояние с клиенти именно чрез използване на съответния софтуер, като за
целта следва да бъдат спазени и правилата, регламентирани в Глава седма "г" от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. И обратно, не е електронен магазин интернет страницата на
търговеца, която не разполага с подобна функционалност, а нейната цел е само
информационна и рекламна, например да представи продуктите на търговеца пред неговите
клиенти, като в този случай договорът от разстояние се сключва не чрез софтуер, а чрез
други средства за комуникация от разстояние – например по телефон или чрез електронна
поща посредством налична на интернет страницата форма за запитване. В последния
случай, доколкото за самото сключване на договора за продажба не е използван софтуер, а
други средства за комуникация от разстояние, чрез които се извършва предварителна заявка
за доставка на стоката до клиента извън търговския обект, се касае не до продажба чрез
електронен магазин, а до разносна търговия по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, при която е без значение какво по вид е използваното за
извършването на предварителната заявка техническо средство. В този смисъл е решение № 4
от 19.01.2021 г. по адм. дело № 725/2020 г. на Административен съд Русе. Именно такъв е и
разглежданият случай: интернет страницата, използвана при извършената от проверяващите
поръчка – https://dragolovаuto.mobile.bg, с чиито функционалности съдът се запозна чрез
посещението й, съдържа обяви с описание и цена на предлаганите от жалбоподателя стоки и
нищо повече, в частност – не предоставя възможност за избор от клиента чрез потребителска
кошница или по друг начин, както и информация за метода на плащане, а поръчките се
извършват или по телефон, или чрез изпращане на запитване посредством наличната на
страницата контактна форма, т. е. касае се до разносна търговия, а не до електронен магазин.
В подкрепа на този извод са и описаните в НП, а и потвърдени от актосъставителя
обстоятелства, при които на 19.05.2021 г. е била извършена поръчка на 1 бр. дясно огледало
за автомобил на стойност 130 лв. – чрез телефон, обявен на онлайн платформата, доставено
впоследствие, ведно с издадения за целта фискален бон, чрез спедитор на адрес за доставка,
заявен по телефон и приложение „WatsUP“. Нещо повече: в НП изрично е посочено, че от м.
февруари 2018 г. до момента на издаване на НП жалбоподателят публикува в акаунта си
реклами. Ето защо съдът намира, че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е
бил санкциониран.
Дори се приеме обаче, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е бил
санкциониран, НП не отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН –
Закон за административните нарушения и наказания, тъй като не са изрично посочени
датата и мястото на извършване на нарушението, съставляващи според цитираната
разпоредба задължителни реквизити на НП със самостоятелно значение – отделни от
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, доколкото
всички те са изброени кумулативно. При това, ако мястото на извършване на нарушението
все пак би могло да бъде изведено по тълкувателен път от посочените в НП факти на
административно-наказателното обвинение, то това не може да бъде направено относно
датата на извършване на нарушението, тъй като волята на АНО в тази насока не е
обективирана еднозначно. Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 52м, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, визиращ задължение за подаване на информацията
по приложение № 33 преди започване на дейността по продажби на стоки/услуги чрез
електронен магазин, т.е. от значение за определяне на датата, на която това нарушението се
3
явява довършено, респективно – извършено, е датата на започване на дейността по
продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин, но от съдържанието на НП не става
ясно какво е приел АНО в тази насока – дали това е датата, на която е била извършена
описаната от него поръчка и/или последвалата доставка – 19/27.05.2021 г., или е датата, на
която е посочено, че жалбоподателят започнал да стопанисва търговския си обект и профила
си в онлайн платформата – 06.09.2016 г., или пък това е моментът, когато е започнал да
публикува реклами в акаунта си – м. февруари 2018 г. Объркването става още по-голямо с
оглед на посоченото от АНО обстоятелство, че жалбоподателят не е изпълнил задължението
си в законоустановения срок – до 29.06.2019 г. съгласно пар. 76, ал. 2 от ПЗР към Наредбата
за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, което пък
предполага, че АНО е приел, че жалбоподателят е осъществявал търговска дейност чрез
електронен магазин към датата на влизане в сила на пар. 29 – 29.12.2018 г., но ако това е
така, АНО е следвало да се аргументира, посочвайки обстоятелствата, въз основа на които е
стигнал до този фактически извод – използването онлайн платформа и публикуването на
реклами в нея не е достатъчно, за да го обоснове.
На следващо място: разпоредбите на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ и пар. 76, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ регламентират задължение за подаване на една и съща информация, но
предвиждат различен срок за това, което пък означава, че ако задълженото лице не подаде
взираната в тях информация, в зависимост от конкретни случай – до кога е следвало да бъде
подадена информацията, то ще извърши или нарушение на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. на МФ, или нарушение на пар. 76, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение
и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, но няма как едновременно
нарушение и на двете разпоредби. С други думи – щом като АНО е приел, че
жалбоподателят не е подал въпросната информация в срока по пар. 76, ал. 2 от ПЗР към
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, то е
следвало да го санкционира именно за нарушение на тази разпоредба, но като го е
санкционирал за нарушение на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, той
е допуснал противоречие между фактическото и юридическото формулиране на
административно-наказателното обвинение, рефлектиращо върху възможността за
адекватно упражняване на правото на защита и следователно съставляващо съществено
процесуално нарушение.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно и следва
да бъде отменено, като НАП, чийто орган е издал НП, бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на
представлявалия го упълномощен защитник – 750 лева, от които 300 лева направени
разноски в производство по АНД № 3175/2021 г. на РС-Стара Загора (л. 371), 150 лева
направени разноски в производство по КАНД № 831/2022 г. на АС-Стара Загора (л. 7) и 300
лева направени разноски в настоящото съдебно производство (л. 14), който размер съдът
намира за адекватен на фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 612316-F617464 от 19.11.2021 г. на Началника
на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ на НАП.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ да заплати на „Д. АУТО“
ЕООД със седалище и адрес на управление с. Бъдеще, община Стара Загора, ЕИК
4
*********, сумата от 700 (седемстотин) лева, представляваща направени разноски по АНД
№ 3175/2021 г. на РС-Стара Загора, КАНД № 831/2022 г. на АС-Стара Загора и по
настоящото АНД за адвокатско възнаграждение на представлявалия го упълномощен
защитник.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5