Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 14.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, първи състав, в публичното заседание на двадесет и седми
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА
МИХАЙЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията СЛАВЧЕВА гр.дело
№ 372 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение № 32 от 27.05.2016 год. по гр.д. № 1051/2011 год. РС-Сливница в първа
фаза по допускане на съдебна делба е отхвърлил претенцията на М.Х.Д. *** за
допускане на делба на следния недвижим имот: дворно място, представляващо УПИ XX-230 в кв. 44 по плана на гр. Б.
с площ 875 кв.м. между М.Х.Д. ***, Л.М.Д. ***, В. И. В. ***, И.Г. *** и Л.С.Г. ***.
С решението съдът е отхвърлил и претенцията на Л. М.Д. *** за допускане до делба на следния
недвижим имот: едноетажна жилищна пристройка – котелно помещение с навес,
изградено без строителни книжа в УПИ XX-230 в кв. 44 по плана на гр. Б.
между посочените по-горе лица, като неоснователна. Отхвърлена е и претенцията
на В. И. В., И.Г.В. и Л.С.Г. за допускане до делба на следния недвижим имот:
първи и втори надпартерен етаж от триетажната сграда
със застроена площ от 71,34 кв.м. и пристройка към нея, изградена в дъното на
УПИ XX-230
по плана на гр. Б., между посочените съделители, като
неоснователна.
Решението
е обжалвано от съделителя М.Д. в частта, с която е отхвърлен иска му за делба на УПИ XX-230 по плана на гр. Б.. Оспорва
приложимостта на забраната, регламентирана в буква „д“ от т. 1 на ППВС № 2/1982
год., като твърди, че тя противоречи на чл. 134, ал. 2, т. 7 от ЗУТ и на
съдебната практика. Сочи, че делбеният имот има
достатъчна площ и лице към улица, което позволява разделянето му на два
самостоятелни парцела. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо
него съдът да постанови друго, с което да допусне до делба описания поземлен
имот при квоти от по ¼ ид.ч. за него, ¼
ид.ч. за съделителката Л.Т.
и ½ ид.ч. за съделителя
В.В..
Съделителките Л.Г. и И.Г. оспорват въззивната жалба.
Съделителят В.В.
също е депозирал писмен отговор, в който изразява съгласието си с обжалваното
решение и моли съда да го потвърди.
С
решение от 05.04.2017 год. по гр.д. № 589/2016 год. СОС е потвърдил решение №
32/27.05.2016 год. по гр.д. № 1051/2011 год. на РС-Сливница в обжалваната част.
С
решение № 74/22.06.2018 год. по гр.д. № 2879/2017 год. ВКС на РБ е отменил
решението по гр.д. № 589/2016 год. на Софийски окръжен съд и е върнал делото за
ново разглеждане от друг състав с указания да се изследва възможността за
изменение на действащия ПУП така, че да се създадат отделни УПИ, които да
обслужват самостоятелните обекти, притежавани от отделните групи съсобственици.
Това е така, защото допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено място се преценява с оглед състоянието на имота
към момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза на
производството.
При
новото разглеждане на делото жалбоподателят поддържа въззивната
жалба, като счита, че е възможно разделянето на процесния
поземлен имот на два дяла чрез прокарването на улица-тупик.
С
молба от 21.12.2018 год. Л.М.Д.-Т. се е присъединила към подадената въззивна жалба.
Въззиваемите И.В., Л.В., И.В. и В.В. чрез адв. Г. оспорват въззивната жалба и
молят съда да потвърди решението на районния съд в обжалваната част. Сочат, че
единственият начин за делба е да се отчужди част от имота за прокарване на
улица – тупик, което би могло да стане само по взаимно
съгласие на всички съсобственици, което в случая не е налице.
С
молба от 10.09.2019 год. М.Д. чрез пълномощника си адв.
А. е направил искане по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът да постанови каква
реална част от делбения имот същият да ползва до
окончателното извършване на делбата, тъй като е лишен от правото да го ползва
съобразно правата си.
Софийският
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
С
нотариално заверена декларация № 721/1992 год. И.Г. е учредил на дъщеря си Б. Д.
право на строеж на сграда с площ 45 кв.м. в собствения си имот – УПИ XX-230 в кв. 44 по плана на гр. Б..
С
н.а. № 1, том II,
дело № 427/1994 год. на РС-Сливница ответниците И.В.Г.
и Л.С.Г. са дарили на втория ответник – В.В. ½
ид.ч. от процесния УПИ,
заедно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда и лятна кухня. Със
същия нотариален акт двамата ответници са дарили на
своята дъщеря Б. Д. останалата ½ ид.ч. от процесното дворно място. В.В. е
учредил на своята сестра Б. Д. безвъзмездно право на излаз към улицата в размер
на 3 метра от страната на УПИ XIX-231.
Страните
са си разпределили ползването на дворното място, като на Б. Д. е дадено право
на ползване на вътрешната част на имота, докато за ползване на В. е останала
лицевата част, където са построени дарените сгради. Със заповед №
179/04.10.1999 год. на кмета на гр. Б. е била изменена дворищната регулация на процесния УПИ, като същият е разделен на два самостоятелни
УПИ: УПИ ХХ-230 /лицевата част/ и УПИ ХХI-230, заемащ дъното на делбения парцел. Тази заповед е отменена с решение №
194/01.04.2011 год. по адм. дело № 908/2010 год. на
АССО.
Видно
от представеното по делото удостоверение за наследници Б. Д. е починала на
29.12.2007 год. и е оставила като наследници по закон М.Д. и Л.Д.. В хода на
производството по делото са починали съделителите В.В. и Л.Г., които са заместени от наследниците им по закон Л.В.,
И.В., В.В. и И.В..
Според
заключението на в.л. П. в процесния имот се намират
следните постройки: едноетажна жилищна сграда, изградена с разрешение за строеж
от 27.03.1960 год. с уширение на стълбището и
площадката по първоначалния проект с навес – пристройка; пристройка
към едноетажната жилищна сграда с удостоверение за търпимост от 2010 год.;
навес пред пристройката; гараж; три стопански сгради, строени преди 1984 год.
без разрешения за строеж; паянтови стопански сгради, отразени в плана след 1990
год., без налични данни за издадени разрешения за строеж; триетажна жилищна
сграда със ЗП 71,34 кв.м., за която има издаден акт за узаконяване на името на Б.
Д. от 30.11.2005 год. Според вещото лице петното по издаденото разрешение за
строеж на името на Б. Д. от 1992 год. съвпада с местоположението на триетажната
жилищна сграда, макар и същата да е със
застроена площ, по-голяма от тази по разрешението за строеж. Сградата се
разминава с издаденото разрешение за строеж и по етажност
и размери - същата е пристроена и
надстроена, като за тези допълнителни дейности е издаден акта за узаконяване на
името на Б. Д..
Съгласно
приетата съдебно-техническа експертиза на в.л. Я. на името на съделителя И.Г. е било издадено разрешение за строеж от
05.06.1990 год., с което му е дадено право да построи в дъното на парцела
стопанска сграда с площ 36 кв.м., която на място не съществува /правото на
строеж не е реализирано/. Пристройката към едноетажната сграда в лицевата част на имота е описана в удостоверението за
търпимост от 21.07.2010 год. като „едноетажна пристройка - котелно помещение и
навес със ЗП 27,60 кв.м.“, представляваща допълващо застрояване.
При
новото разглеждане на делото съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза.
Според заключението на вещото лице Р.П. от 21.05.2019 год. процесният
УПИ е с площ 875 кв.м. и с лице 21,50 м. Едноетажната масивна жилищна сграда в
лицевата част на парцела отстои на 5 метра от улично-регулационната линия, а
триетажната жилищна сграда в дъното на парцела граничи с източната
дворищно-регулационна линия /на границата с УПИ XIX-231 в кв. 44/. Единственият
вариант за разделяне на процесното дворно място на
два урегулирани поземлени имота е чрез прокарване на улица-тупик
съгласно приложения в делото проект за изменение на плана за регулация, одобрен
с отменената заповед № 179/04.10.1999 год. на кмета на гр. Б.. Този вариант е
показан на скицата-мотивирано предложение на л. 15 по гр.д. № № 1051/2011 год. РС-Сливница. Предложената улица-тупик технически отговаря на изискванията на чл. 81
от ЗУТ и има необходимата широчина. Като площ двата проектни новообразувани
имота биха отговаряли на изискванията на чл. 19 от ЗУТ, но новопроектираната
улица ще отстои на около 1 м. от жилищната сграда, намираща се в близост до
лицето на парцела, което ще влоши качеството на единия от новообособените
УПИ.
Според
становището на главния архитект на Община Б. от 23.07.2019 год. УПИ XX-230 в кв. 44 по плана на гр. Б.
може да бъде разделен на два самостоятелни УПИ съгласно изискванията на чл. 19,
ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗУТ и на чл. 81, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ чрез прокарване на
задънена улица съгласно предложения по делото вариант.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
От приетите по
делото доказателства е установено по безспорен начин, че ищецът и първата
ответница са собственици на основание наследствено правоприемство
от Б. Д. на по ¼ ид.ч. от процесното
дворно място. Ответникът В.В., на основание посочения
по-горе договор за дарение, е собственик на останалата ½ ид.ч. от мястото. Тъй като заповедта от 04.10.1999 год. на
кмета на община Б. е отменена, страните се явяват съсобственици на дворното
място, а договорът за доброволна делба не е произвел действие. Едноетажната
жилищна сграда с пристройката към нея в лицевата част на дворното място е
собственост на ответника В.В., на основание договора
за дарение, сключен с н.а. № 1, том II,
дело № 427/1994 год., а понастоящем – на наследниците му по закон Л.В., И.В., В.В.
и И.В.. Триетажната сграда в дъното на парцела е
построена въз основа разрешението за строеж от 1992 год., издадено в полза на Б.
Д., която е станала неин индивидуален собственик, а след смъртта й правото на собственост е преминало в патримониума на наследниците й по закон М.Д. и Л.Д.
при равни квоти.
С оглед това следва да се приеме, че в съсобствения
урегулиран поземлен имот има две сгради – самостоятелни обекти на право на
собственост, всяка от които е съсобствена между
различни групи съделители, които общо са
съсобственици на поземления имот.
Неоснователен
е иск за делба на дворно място, когато в същото са построени
сгради, изключителна собственост на отделни съделители, тъй като в този случай дворното място е обслужващо и представлява прилежащ терен по отношение на находящите
се в него постройки и не може да бъде
допуснато до делба като самостоятелен обект на правото на собственост. Тази забрана произтича от разпоредбата на чл. 38, ал. 3 вр.
ал. 1 от ЗС, като в този смисъл са и разясненията,
дадени в Постановление № 2/1982 год.
на Пленума на ВС на РБ. Хипотезата
се приравнява на отношенията
в етажната собственост, т.нар. хоризонтална
етажна собственост. Делбата в този случай би била
допустима, само ако от имота
могат да бъдат обособени два или повече самостоятелни УПИ, които да обслужват съществуващите сгради, като възможността
за разделяне следва да се
установи в първата фаза на делбата.
ните искове.
Според заключението на в.л. П. единственият
вариант за разделяне на процесния УПИ XX-230 в кв. 44 по плана на гр. Б.
на два урегулирани поземлени имота е чрез прокарване на улица-тупик
съгласно приложения в делото проект за изменение на плана за регулация, одобрен
с отменената заповед № 179/04.10.1999 год. на кмета на гр. Б., като този вариант е показан на скицата-мотивирано
предложение на л. 15 по гр.д. № №
1051/2011 год. РС-Сливница. Предложената улица-тупик
технически отговаря на изискванията на чл. 81 от ЗУТ и има необходимата
широчина. Като площ двата проектни новообразувани имота биха отговаряли на
изискванията на чл. 19 от ЗУТ, но новопроектираната улица ще отстои на около 1
м. от жилищната сграда, намираща се в близост до лицето на парцела, което ще
влоши качеството на единия от новообособените УПИ.
Съдът намира, че в рамките на производството за
съдебна делба на урегулиран поземлен имот не би могло да бъде предписано такова
образуване на нови урегулирани поземлени имоти, при които с оглед обслужването
на единия следва да се изгради задънена улица от част от площта на делбения имот при липса на общо съгласие на страните. При
техническа възможност за разделянето на УПИ чрез прокарване на улица-тупик съдът може да предприеме действия, свързани с
разделянето на имота на повече реални дялове само по изрично искане на
страните, каквото в настоящия случай липсва, предвид изричното противопоставяне
на съделителите – наследници на В.В..
Тъй
като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По искането с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът намира следното:
В разпоредбата на чл. 344, ал.2 от ГПК е предвидена привременна мярка, в случай, че съделителите
не се ползват от имуществената общност съобразно дяловете си, или общите имоти
се ползват само от един или част от съделителите. В
такива случай, делбеният съд по искане на
заинтересовани съделители може с решението по ал. 1, с което се допуска делбата да разпредели
привременно ползването на общите имоти съобразно квотите, а когато това е
невъзможно - да се присъдят суми за ползването. Определението по чл. 344, ал.2 от ГПК предпоставя постановяване от съда на привременна
мярка, считано от влизане в сила на решението, с което се допуска делбата до
извършването й, което в тази част има характера на определение. С оглед изхода
на спора /исковете за делба са отхвърлени изцяло/ искането се явява
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора въззивниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите сумата 300
лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
в настоящото производство.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32 от 27.05.2016 год.
по гр.д. № 1051/2011 год. на РС-Сливница в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил
иска за делба на УПИ XX-230
в кв. 44 по плана на гр. Б..
В
останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОТХВЪРЛЯ искането на М.Х.Д. чрез адв. А. за
разпределяне ползването на делбения имот, на
основание чл. 344, ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Х.Д. и Л.М.Д.,***, да заплатят
на Л.И.В., И.В.В., В.В.В. и
И.В.В.,***, сумата 300 /триста/ лева, представляваща
направените във въззивното производство разноски.
Решението
може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на
РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.