Протокол по дело №179/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 232
Дата: 22 юли 2022 г.
Съдия: Росица Антонова Тончева
Дело: 20223000600179
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 232
гр. Варна, 21.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора Св. В. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223000600179 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Курновска.
Жалбоподател-подсъдим Ф. ДР. Р., редовно призован, явява се лично,
като се води от органите на РД „Охрана“ - Варна.
Явява се адв.Р. СТ. Р. от АК – ВАРНА, посочен за служебен защитник,
съгласно уведомително писмо № 2398/24.06.2022 година.
ЖАЛБ.ПОДС.Р.: Съгласен съм да ме защитава адв.Р..
Съдът предвид обстоятелството, че защитата на подсъдимото лице е
задължителна, намира, че е налице хипотезата на чл.94, ал.3, вр.ал.1, т.6, пр.2
от НПК, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на Ф. ДР. Р.адв.Р. СТ. Р. от
АК – ВАРНА.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
1
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ТОНЧЕВА
СЪДЪТ, служебно счита, че следва да се проведе съдебно следствие за
допълнителен разпит на подсъдимия, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
Пристъпи се към разпит на подсъдимия
ПОДС.Р.: Съгласен съм да отговоря на зададените ми въпроси. Майка
ми ме остави при баща ми докато бях малък, и отиде в Провадия. Аз израснах
с баща ми. Имам две сестри по-малки и една по-голяма. По-малките ми
сестри са при майка, а пък по-голямата е в Германия. До седми клас съм учил.
Работех като чобанин. Плащаха ми редовно. Имах приятелка като бях навън.
Това беше преди деянието. Разделихме се, защото тя беше от друго семейство
– по-богато. Аз отговарях за домакинството. Баща ми беше болен, имаше
рана на крака, и трудно можеше да работи. За себе си какво да кажа?
Употребявам алкохол, но не редовно. Чак толкова много не пия алкохол.
Страните заявиха, че нямат въпроси към подсъдимия.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се приключи съдебното следствие. Делото е
изяснено от фактическа и правна страна.
АДВ.Р.: Нямам искания, да се приключи съдебното следствие.
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви
съдебното следствие за приключено поради изчерпване на доказателствените
дейности и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от НПК съдът пристъпи към
изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, считам, че
първоинстанционния акт, с който подсъдимия е бил признат за виновен в
престъпление по чл.152, ал.4, т.4, във вр.ал.1, т.2 от НК и в престъпление по
чл.199, ал.2, т.2, вр. чл.198, ал.1 от НК е правилен, обоснован и са претеглени
всички факти и обстоятелства, които обосновават точно тези квалификации
на извършените престъпления, а също така определеното наказание е
съобразено с обществената опасност на извършеното и с обществената
опасност на извършителя.
Считам, че съдът е положил достатъчно както на предварителното
производство, така и съда достатъчно усилия за да се събират доказателства,
и имаме един богат доказателствен материал, към който са включени и
частичните самопризнания на подсъдимия, но не само те, а и множество
експертизи, свидетелски показания, и в своята съвкупност тези доказателства
2
обуславят извършването на посочените престъпления.
С едно упражнено насилие, а именно нанасянето на 24 удара от близко
разстояние с хладно оръжие, а именно нож, подсъдимият е извършил две
престъпления – такова по чл.152 и такова по чл.199, ал.2, т.2.
По отношение на престъплението по чл.152, правилно съдът е възприел
квалификацията на деянието като особено тежък случай. В крайна сметка
съпротивата не е имало каквото и да е причина да бъде указано такова
насилие, за да бъде извършено насилственото съвъкупление с пострадалата.
Подсъдимият не просто е сломил съпротивата на жена, която е на една
сериозна възраст, значително и по-възрастна от него, да не говорим, че това е
жена, с която са имали някакви отношения, тя е вършила някакви услуги за
семейството, като е приемала парите изпратени от сестра му е после ги е
давала на семейството. Но не само той е сломил съпротивата в дома й, а е
използвал такава сила, която е била необоснована, ненужна за да постигне
целта си, и в прекомерна степен. Затова именно в крайна сметка вследствие
на нанесените 24 порезни прободни рани е настъпил логичния край от това
огромно и жестоко насилие, а именно смъртта на пострадалата. От такъв
характер е упражненото насилие, че пострадалата е съзнавала своя неизбежен
край, изпитвала е огромни болки и е осъзнавала случващото си, като е
приключила живота си с изключителни по степен страдания.
Наред с това са отнети и вещите от пострадалата, като квалификацията
е грабеж придружен с убийство, защото е настъпила смъртта с едно насилие,
с причинените множество порезни рани са осъществени съставите на двете
престъпления – такова по чл.152 и такова по чл.199 от НК.
Какво е оспорвано, и какво е било на вниманието на
първоинстанционния съд като момент, който трябва да се изясни и момент
който е спорен. В процеса на извършване на половия акт се поставя въпроса
дали пострадалата вследствие на това огромно и нечовешко насилие е била
все още жива. Дали съвъкуплението е извършено с живо лице. В тази насока
ние имаме безспорното и непротиворечиво доказателство по делото - мнение
на в.л., което казва, че с оглед нараняванията по влагалището,
кръвонасядането, се стига до категоричния извод за един брутален
насилствен полов акт, за който се говори, че е извършено с живо лице. Така,
че в случая няма каквото и да е съмнение. Нараняванията действително не
могат да бъдат определени в каква поредност и последователност са
извършени, в кой момент кое нараняване е първо и кое последващо, но е
факт, че имаме проникване в сърцето и в белия дроб, и в съвкупността си тези
наранявания са причинили остра кръвозагуба, тъй като те са нанесени от
близко разстояние, така, че извършителя е съзнавал това което извършва, и,
че в крайна сметка ще приключи живота на пострадалата.
Относно другия не толкова спорен момент, колкото като момент, който
е бил на вниманието на първоинстанционния съд, и следва да бъде изяснен е
в какво състояние, по време на извършването на тези деяния е бил
3
подсъдимия, и дали е съзнавал извършеното. Тук също имаме експертно
мнение, което е категорично, че подсъдимия съзнава извършеното, макар че
не страда от психично заболяване и независимо, че ебил в състояния на
алкохолно опийване, действително количеството алкохол е много, за да се
стигне до наличие на алкохол 4.67 промила,което се категоризира като тежка
степен на алкохолно опийване, но независимо от това е бил годен да ръководи
постъпките си, и да ги разбира.
Комплексната експертиза посочва, че подсъдимия е с граничен
интелект, но категорично той не страда от психично заболяване, т.е. тези
действия, които е извършил са били целенасочени, осъзнати и за постигане на
целения резултат, който е постигнал.
Няма да се спирам подробно на грабежа на вещите, които са отнети, за
тях също има множество доказателства.
Следващия въпрос, който се поставя на вниманието на съда и
предполагам, че ще бъде в центъра на Вашето обсъждане е за вида и размера
на наложеното наказание.
Тук следва да се вгледаме в експертизите, които го оценяват -
агресивния характер и дават цялостна характеристика на поведението на
подсъдимия. Съдът е преценил, че отегчаващите обстоятелства са в много
по-голяма степен отколкото смекчаващите. На една млада възраст, много
малко на преминаване на границата на пълнолетието, много кратко след
пълнолетието, подсъдимият извършва жестоки престъпления, като преди това
се е сблъсквал с това да наруши закона и да има последици, тъй като вече е
бил осъждан.
Освен това начина му на живот, ранно напускане на училище,
епизодично полагане на трудова дейност, има данни, че и друг път е
прониквал в дома на пострадалата пак с цел отнемане на нейни средства,
всичко това говори, че той е личност, която води не съвсем положителен
начин на живот, и всичко това съдът правилно е преценил, а също и тази
упоритост, с която е извършил тези две престъпления, че всичко това
обуславя множеството отегчаващи отговорността обстоятелства. Да,
насилието безспорно е елемент от състава и на двете престъпления, но след
като упражненото насилие е изключително брутално и изключително в много
по-голяма степен отколкото нормалното насилие, то също би могло да бъде
разглеждано, макар, че елементи от състава на престъплението не могат да се
разглеждат като отегчаващи отговорността обстоятелства, но тук имаме в
такава степен, че то надвишава квалифициращия елемент и считам, че би
могло да се разглежда и като основание за налагане на такова наказание,
което съдът е определил. Единствените смекчаващи обстоятелства са младата
възраст, но тази млада възраст след като е осъждан не му е попречила да
извърши такива тежки брутални престъпления, така че тука малко е спорно
как точно ще се отчете възрастта на подсъдимия, но е безспорно че са налице
частични самопризнания.
4
Имайки предвид обществената опасност на извършеното и
обществената опасност на подсъдимия, считам, че строгостта проявена от
първоинстанционният съд е съвсем осъразмерена с извършеното и моля в
този смисъл за Вашето произнасяне.
АДВ.Р.: Уважаеми Апелативни съдии, трудно ми е да говоря но аз
лично не виждам смисъл присъдата да се жали в частта, в която Феим е
признат за виновен. Споделям и мотивите на съда, каот искам да коментирам
само и единствено наложеното наказание.
Напълно съм съгласен, че деянието е с висока степен на обществена
опасност, но не съм съгласен с извода, че се отнася и за личността на
подсъдимия. Както и прокурора отбеляза, това е едно 19 годишно момче към
датата. Осъждан е един, единствен път, и не за престъпление срещу половата
или лична неприкосновеност на гражданите.
В мотивите си съдът се е позовал на заключението на вещите лица по
изготвената СПЕ, но искам да подчертая отново, че обект е едно 19 годишно
момче със съответните за възрастта интелектуално и емоционално развитие.
Няма как да очакваме от младеж на неговите години да има завършена
ценностна система и зрялост, които да изключват поведенческите проблеми
присъщи за тази възраст. Именно заради това аз считам, че възприетото от
съда изложено в мотивите към присъдата заключение на вещите лица относно
личностния профил на подсъдимия е строго теоретично и не може само въз
основа на него да се правят кардинални изводи за личността му.
Не знам как да коментирам деянията, освен като брутални. Опитах се да
направя някакъв анализ как се е стигнало до такива престъпления. Има данни,
че е употребил алкохол и при това не малко. Самият той заяви когато аз
говорих с него, че преди това е взимал и наркотици, кристали и марихуани и
т.н. Това разбира се в никакъв случай не го оправдава, все пак сам се е
поставил в това състояние.
От данните е ясно, че семейната и социална среда в която е израснъл
определено не са допринесли до какъвто и да е положителен начин за
развитието на личността му - нисък образователен и социален ценс,
вероятно не много високо интелектуално ниво, все още ограничения
житейски опит. Както разбрахме отглеждан от баща си, но кой кого е
отглеждал не е много ясно, което е основание да считаме, че няма особено
добре дефинирана ценностна система.
На първо място сред целите на наказанието законодателят е поставил
поправянето и превъзпитаването на подсъдимия. Т.е. с тази присъда
доживотен затвор съдът явно е счел, че подсъдимия не подлежи на поправяне
и превъзпитаване и е необходимо да бъде изолиран от обществото до края на
дните си. И точно това виждане не споделям. Доживотният затвор по
същността си е винаги една крайна мярка, и би следвало да се прилага едва
когато са положени всички или някакви усилия извършителя да бъде
превъзпитан. И когато това не е дало резултат, едва тогава да го изолираш до
5
края на живота му, да не може да извършва други престъпления. Това е
първата присъда ефективна на подсъдимия. Т.е. на практика до сега никой не
е правил каквото и да било да го превъзпитава. Но то всъщност е нямало и за
какво. От материалите по делото е видно, че той няма трайно изградени
престъпни навици.
Именно за това не намирам логика в така определеното наказани. 20
годишен младеж, чийто съзнателен живот едва сега започна. Още с първата
присъда на практика да го обявиш за напълно непоправим считам за
неправилно. А точно в този смисъл са мотивите на съда, който се позовава на
изготвения личностен профил. Аз лично никъде не видях вещите лица да са
изразили становище относно евентуалното бъдещо развитие и невъзможност
за поправяне или превъзпитание на подсъдимия. А прилагането на такава
крайна мярка винаги трябва да е съобразена и в зависимост с оценката на
перспективите за личността. Не считам, че в конкретния случай може да бъде
направена категорична прогноза за невъзможност за положително развитие
след 20 години, четвърт век или колкото там.
Предвид съвсем младата му възраст, процеса на деградация, не е
продължил достатъчно дълго за да не съществува вероятност да е обратим и
е напълно възможно трайното отсъствие на крими4ногенни фактори в
далечно бъдеще да е основна предпоставка за положителна промяна у
подсъдимия.
Именно поради това считам, че присъдата в тази й част е неправилна,
тъй като не е съвсем обоснована, не е логична и не отговаря на целите на
закона предвид конкретния случай. Именно за това Ви моля да измените
присъдата в частта с наложеното наказание като определите лишаване от
свобода в максималния размер, дори и с прилагането на чл. 24 от НК.
ПОДС.Р.: Съгласен съм с казаното от адвоката ми. Искам да ми се даде
втори шанс. Няма да правя такива работи. Разбрах казаното от прокурора.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.Р.: Искам по-малка присъда.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в
11.05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6