Решение по дело №650/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 269
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 13 октомври 2020 г.)
Съдия: Теодора Начева Петкова
Дело: 20204430200650
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

   ............

 

22.06.2020 г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

         При секретаря Иглика Игнатова  и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 650 по описа на същия съд за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е жалба от В.И.З. ***, ЕГН ********** против наказателно постановление № 19-0938-006559/20.12.2019г. на *** Сектор към О.н.М. ***, с което на жалбоподателя: за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. и за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. В заключение се моли съда за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован явява се лично и с процесуалния си представител адв. М.С. от ***, който излага подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено. 

         Ответникът по жалбата – *** Сектор към О.н.М. ***, редовно призован, не се представлява, както и не ангажира становище по предмета на делото. 

         Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

 

         ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА

 

В АУАН Серия „GA“ бл. № 162505 от 10.12.2019г. е посочено, че жалбоподателят В.И.З. управлявал МПС – „Шкода Октавия“ с рег. № *** и че като водач на визираното МПС в 17:31 часа движейки се в община Пордим, на първокласен път номер 3 (Бяла-Ботевград), км.72+750 с посока на движение към гр. София, извършва следното: 1. При регулиране на движение от полицейски служители /пропускане на движението в една лента, поради аварирал товарен автомобил, при значително намалена видимост, мъгла; Престояващ в средата на пътната лента служебен автомобил с включена сигнализация и подаден ясно сигнал с ръка и фенер/ водачът предприема заобикаляне на престояващ пред него автомобил, навлиза в лента за насрещно движение без да се съобразява с насрещно движещите се автомобили/които принудително спират/, след което при повторно и ясно разбираем сигнал с ръка и фенер, не спира на посоченото му място. Жалбоподателят създава опасност за останалите участници в движението.

Горното установили длъжностните лица при Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен – актосъставителят Д.А.Х. и свидетеля В.М.Т., като за установените в съставения АУАН нарушения св. Х. вменил на В.И.З. нарушения на чл.25, ал.2 от ЗДвП и на чл.103 от ЗДвП.

 

Въз основа на издадения АУАН е издадено оспореното НП, в което жалбоподателят е административнонаказан за нарушения на чл.25, ал.2 от ЗДвП и на чл.103 от ЗДвП.

          

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на Д.А.Х. и В.М.Т., които съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, обективни  и липсва индиция за тяхната заинтересованост. В показанията си двамата свидетели си спомнят в детайли конкретната ситуация и извършените нарушения и ги описват подробно. Свидетелските показания подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства, а именно акт за установяване на административно нарушение АУАН Серия „GA“ бл. № 162505 от 10.12.2019г. на л.4, който се ползва с презумптивна доказателствена сила на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, която не е опровергана; справка за нарушител/водач на л.5-л.9; и Наказателно постановление № 19-0938-006559/20.12.2019г. на *** Сектор към О.н.М. ***; заповед на МВР на лист12-13 от делото, всичките неоспорени.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити и предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушенията, обстоятелствата при които е извършени. Нарушенията са описани в достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал какви точно нарушения са му вменени. В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които данни безспорно позволяват да се индивидуализира жалбоподателя.

 

 

Досежно нарушението по чл.25, ал.2 от ЗДвП:

 

Съдът намира, че от събраните при разпита на свидетелите гласни доказателства по категоричен начин се установява нарушаването на разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДвП от жалбоподателя, свързано с извършване на маневра, изразяваща се в навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, като водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента. Тук спор по фактите съдът не откри. Нарушението е установено по безспорен начин.

Предвид изложеното съдът намери, че законосъобразно и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на В.И.З. за вмененото му нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП, като наложената глоба на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП в размер на 150 лв. е в предвидения от закона фиксиран размер и е безпредметно излагането на съображения относно правилността на индивидуализацията `и и НП в тази му част следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

 

Досежно нарушението по чл.103 от ЗДвП:

 

Нормата на чл.103 ЗДвП /която се сочи в НП като нарушена/ изисква, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство  да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Последните са от съществено значение относно преценка осъществяване на нарушението и налагане на административно наказание по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП, по който текст е санкциониран жалбоподателят. Необходима предпоставка за съставомерността на нарушението  е възприемането от водача на полицейския пост и подадения от контролният орган сигнал и изпълнение на конкретно дадени указания. Следователно за да е налице нарушение е необходимо подадения сигнал да е бил възприет от водача на превозното средство и същият да не е спрял, с което на практика е извършен отказ за  изпълнение нареждането за спиране на органите за контрол.

 От данните по делото се установява по категоричен начин, че сигнал за спиране е бил подаден достатъчно ясно за възприемане от водача. Свидетелските показания в тази насока на актосъставителя са категорични, като същият си спомня и конкретния случай. Индиция в тази насока е и последващото поведение на жалбоподателя, който не е притежавал СУМПС, което му е било изискано, като неспирането на подаден сигнал би могло да бъде породено и от стремеж да се избегне АНО и за останалите нарушения. Следва да се посочи, че не са посочени никакви възражения в специално обозначената в АУАН графа. Съгласно нормата на чл.103 от ЗДвП /която се сочи в НП като нарушена/ и която кореспондира с приложената санкционна разпоредба /чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП/, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Доказано по този начин е нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят В.З. относно отказа да се изпълни нареждане на органите за контрол, съгласно чл.175 от ЗДвП за спиране. Подаден е достатъчно ясен и недвусмислен сигнал за спиране на водача и неговите действия по продължаване управлението на МПС могат да обосноват отговорност по посочения в НП текст – този по чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП. Административнонаказващият орган не е имал задължението да извършва при необходимост разследване на спорни обстоятелства съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като не е направено възражение при съставяне на акта, както и в тридневния срок от подписването му нарушителят не е направил писмени такива по него.

На практика спор досежно извършването и на това административно нарушение – по чл.103 от ЗДвП съдът в хода на проведеното съдебно заседание не откри.

 

Жалбоподателят е санкциониран от административнонаказващия орган при наличието на безспорност относно неговата вина за констатираното нарушение по чл.103 от ЗДвП. Настоящата инстанция намира, че в случая и АУАН и НП в частта относно нарушението по чл.103 от ЗДвП притежават изискуемите от закона реквизити, спазена е формата за тяхното съставяне и същите са годни да послужат за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на жалбоподателя, по безспорен начин е доказано извършеното нарушение, нарушителят и неговата вина. Съобразени са и разпоредбите на чл.34, ал.1 ЗАНН.

По отношение наказанието за административното нарушение по чл.103 от ЗДвП съгласно нормата на чл.175, ал.1 от същия закон е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. /размер към средата/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца /също размер към средата/. Според съда сочените административни наказания са справедливо наложени в средния размер при съобразяване на целите на административното наказание, посочени в чл.12 от ЗАНН, както и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН в т.ч. с броя и вида на административните нарушения по ЗДвП, видно от справката за нарушител. В този смисъл следва да се потвърди НП и в тази част.

 

Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0938-006559/20.12.2019г. на *** Сектор към О.н.М. ***, В ЧАСТТА В КОЯТО на жалбоподателя В.И.З. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0938-006559/20.12.2019г. на *** Сектор към О.н.М. ***, В ЧАСТТА В КОЯТО на жалбоподателя В.И.З. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред АС-гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: