О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….……../…...........10.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдията,
търговско дело №382 по описа за 2020г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
предявена от “Трейднет София“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.“Република“ №15, сграда на Медицински Център
Младост-Варна, представлявано от управителя Веска Спасова Марешка, действаща
чрез адвокат П.С., с адрес ***, против ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Ваучер“ №87,
представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, със съдебен
адрес:***, чрез адв.М.И.Г., с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.386 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение по
Договор за застраховка “Щети на имущество“ от 25.02.2015г., обективирано в Застрахователна полица №P1115262966820160127,
за обект-Аптека, находяща се в гр.***, със срок на застрахователното покритие
от 28.02.2015г. до 27.02.2016г., за настъпил на 21.02.2016г. срещу 22.02.2016г.
застрахователен риск “кражба чрез взлом“, в общ размер на 78894.04лв., от която
71894.04лв., представляващи стойност на открадната стока и 7000лв.,
представляващи стойност на откраднати
парични средства до размера на застрахователната сума, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба 19.08.2019г. до
окончателното ѝ изплащане. Сочи се банкова сметка, ***ията от страна на
ответното дружество, а имено сметка с IBAN: ***.
Исковата молба отговаря на изискванията за
редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е
постановил връчване на преписи от същата на ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал
писмен отговор, с който поддържа становище за недопустимост и за
неоснователност на иска.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила
допълнителна искова молба, с която се оспорват релевираните с отговора
възражения за неоснователност на претенцията.
В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал молба с искане за заплащане на разноски.
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално
допустими, поради което производството следва да се насрочи за разглеждане в
о.с.з. В тази връзка съдът приема за неоснователно възражението на ответника за
недопустимост на претенциите, поради погасяване на правото на иск с изтичане на
тригодишен срок от настъпване на застрахователното събитие, тъй като въпроса са
приложение на давността е въпрос по основателност, а не по допустимост.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното
поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на
Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от ищецът, писмени
доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора
от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по
делото.
Следва да се допусне поисканата от страните
съдебно счетоводна експертиза, тъй като отговорите на формулираните от страните
въпроси ще послужат за изясняване на спора от фактическа страна.
По изложените
съображения, следва да се задължи ответникът да представи документите,
съдържащи се в преписка по щета №**********.
Искането на ищцата за събирането на гласни
доказателства посредством разпита на свидетел за доказване на факта, че е
налице механизъм на възстановяване на средства за лекарствени продукти с
изтекъл срок на годност, следва да се уважи, с оглед факта, че показанията на
свидетеля ще установяват относими за спора обстоятелства.
Искането на
ответникът за задължаване на ищеца да представи всички,имащи касателство със
случая, фактури от доставчици, справка за движение по сметка 501, копия на
касови книги и вносни бележки за внесени оборотни средства в банка, следва да
се остави без уважение, тъй като част от документите дублират фактите, които ще
се установяват от вещото лице по ССч.Е, а друга част се неотносими.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните
следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че
приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на
съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като
същевременно ще намали размера на разноските в производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
УКАЗВА на ищеца, че в тридневен срок от
съобщаването, следва с писмена молба, с препис за ответника да посочи банкова
сметка ***те обезщетения.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по
делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова
молба от “Трейднет София“ ООД, с ЕИК *********, против ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК
*********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл.386 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение по Договор за застраховка “Щети на
имущество“ от 25.02.2015г., обективирано в Застрахователна полица
№P1115262966820160127, за обект-Аптека, находяща се в гр.***, със срок на застрахователното
покритие от 28.02.2015г. до 27.02.2016г., за настъпил на 21.02.2016г. срещу
22.02.2016г. застрахователен риск “кражба чрез взлом“, в общ размер на
78894.04лв., от която 71894.04лв., представляващи стойност на открадната стока
и 7000лв., представляващи стойност на
откраднати парични средства до размера на застрахователната сума, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба-19.08.2019г. до окончателното ѝ изплащане. Сочи се банкова сметка, ***ията
от страна на ответното дружество, а имено сметка с IBAN: ***.
В исковата молба се твърди, че на
25.02.2015г. между страните е сключен Договор за застраховка “Щети на
имущество“, който е обективиран в Застрахователна полица №P1115262966820160127,
с период на застрахователното покритие от 28.02.2015г. до 27.02.2016г. и със
застрахования обект-Аптека, находяща се в гр.Благоевград, ул.“Славянска“ №60.
Сочи се, че по отношение на движимото имущество, договорът покрива риск С1
“кражба чрез взлом“, като с Добавък №1 към застрахователната полица е
уговорено, че се покрива и риска от взломна кражба на пари в каса. Сочи се, че
с Добавък №2 от 28.02.2015г. е променен е адресът на обекта-гр.*** и е
увеличена застрахователната сума по отношение на застрахованите стоки в оборот
от 82000лв. на 120000лв. Сочи се, че по
отношение на паричните средства в каса, застрахователната сума е в размер на
7000лв. Твърди се, че през нощта на 21.02.2016г. срещу 22.02.2016г., е
настъпило застрахователно събитие-кражба чрез взлом на стоки и парични средства
от застрахования търговски обект, което е установено на 22.02.2016г. около
07:35 часа от служители на ищеца. Твърди се, че на 22.02.2016г. с Уведомление с
изх.№88-02-20/22.02.2016г., ищецът е уведомил ответника за настъпилото
застрахователно събитие, за което при застрахователят е заведена Преписка по
щета №**********. Сочи се, че на същата дата представител на застрахователя е
извършил оглед на място, за което е съставен Протокол за оглед по щета
№**********. Поддържа се, че наличието на взломна кражба на стока и парични
средства от аптеката, се потвърждава от Констативен протокол №05984 от
25.02.2016г. съставен от служителите на “Сигнално-охранителна техника“ ЕООД, с
което ищецът има сключен договор за охрана чрез сигнално-охранителна техника на
процесния обект, както и от Удостоверение УРИ189900-1075/01.03.2016г. издадено
от ОД на МВР-Благоевград по повод образувано Досъдебно производство
№189900-83/2016г. по описа на 01 РУ-Благоевград. Твърди се, че след извършена
инвентаризация на стоката и касовата наличност в обекта е установено, че
откраднатите парични средства са в размер на 14968.05лв., а откраднатата стока
е на стойност 71894.04лв. Сочи се, че
поради невъзможност извършителят на престъплението, което е квалифицирано като
кражба чрез взлом по смисъла на чл.195, ал.1, т.3, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, да бъде разкрит, образуваното досъдебно производство е спряно с
Постановление от 10.05.2016г. на Прокурор при РП Благоевград. Твърди се, че
след настъпване на застрахователното събитие между страните е водена
кореспонденция, в рамките на която е предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение и са представени изискуемите документи във връзка с
щетата. Твърди се, че застрахователят не е оспорил дължимостта на
застрахователното обезщетение, а единствено е изискал да бъдат представени
допълнителни документи, което е сторено от страна на застрахования. Поддържа
се, че въпреки наличието на всички предпоставки за изплащане на застрахователно
обезщетение, до момент предявяване на иска, ищецът не е получил плащане и не е
бил уведомен за пълен или частичен отказ на застрахователя да изплати
обезщетение.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен
отговор от ответника,
се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва сключването между страните на
застрахователен договор с твърдените от ищеца параметри. Оспорва се размера на
претенцията за стойността на открадната стока, като се поддържа, че същата е
силно завишена и не отговаря на необходимата сума за отстраняване на вредите,
претърпени от ищеца. Твърди се, че обхватът на претенцията, влиза в разрез с
разпоредбите, както на общите условия-гл.IV, ал 2 пр.5, така и на разпоредбата
на чл.405, ал.2 от КЗ, тъй като част от претендираните суми представляват
търговска надценка, която ищецът би получил при реализацията на твърдяната
открадната стока. Ето защо се поддържа, че реално претърпените от ищеца щети,
са сумите платени за покупка на лекарствата, като по делото липсват каквито и
да е доказателства за тази стойност. На следващо място се поддържа, че част от
стоките, чието възстановяване се иска, са извън срока си на годност и е
недопустимо да бъдат реализирани на пазара. В тази връзка се сочи, че е тези
стоки, съхранявани в помещението, неследва да бъдат калкулирани в общата цена
на иска, поради което се поддържа, че същите не подлежат на обезщетяване.
Оспорва се и иска за възстановяване на парични средства в размер от 7000лв.,
като се твърди, че липсват доказателства за това, че претендираните средства, са
били налични в касата на дружеството, какъв е произхода им и дали реално
липсват. Излага се, че според гл.IX, чл.3 от приложимите общи условия, правото
на иск се погасява в тригодишен срок след настъпване на застрахователното
събитие, което изявление по същество представлява възражение за погасителна
давност. Сочи се, че застрахователното събитие е настъпило на 22.02.2016г.,
респективно че тригодишния срок е изтекъл на 22.02.2019г., преди образуване на
настоящото дело. С оглед изложеното се моли за отхвърляне на исковите
претенции, евентуално за намаляване на размера на претендираното обезщетение.
С подадената допълнителна искова молба от ищецът,
се оспорват възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на
исковата молба. Относно размера на претенцията за открадната стока се поддържа,
че същата не включва обезщетение за пропуснати ползи, а покрива действителната
стойност на имуществото, равняваща се на сумата, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество по
смисъла на чл.400, ал.1 от КЗ във вр. с раздел VI, т. 1.2. от ОУ. Поддържа се,
че действителната стойност на откраднатите стоки, е тяхната цена на дребно и
срещу тази цена може да се закупят същите стоки от същия вид и качество. Твърди
се, че ако страните са искали, са могли да уговорят в застрахователната полица
изчисляване на застрахователното обезщетение на база възстановителна стойност
по смисъла на чл.400, ал.2 от КЗ. Твърди се, че при липса на изрично посочване
на възстановителната стойност като приложима величина за изчисляване на
дължимото застрахователно обезщетение, на основание чл.400, ал.3 от КЗ за
релевантна се приема действителната стойност на стоките. Относно довода на
ответника за негодност на част от застрахованото имущество, се поддържа, че
застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение само в
случаите, изрично предвидени в чл.408, ал.1 от КЗ или в друга законова
разпоредба. Сочи се, че цитираната правна норма, друг нормативен акт или
приложимите общи условия, не предвиждат възможност за застрахователят, да се
освободи от задължението си да плати обезщетение за стоки с изтекъл срок на
годност. Твърди се, че дали стоките са с изтекъл срок на годност или не, в
случая е ирелевантно и защото те имат своята стойност, независимо дали са в
срок на годност или не, тъй като тази стойност може да бъде реализирана не само
чрез продажби на дребно на потребители, а и по други законови начини. Поддържа
се, че между ищеца и търговеца на едро, който снабдява обекта с лекарствени
продукти, е налична уговорка доставените стоки, чиито срок на годност е
изтекъл, да бъдат връщани, съответно да се възстанови стойността им, обикновено
чрез прихващане срещу цената за други доставки. Ето защо се твърди, че ако
процесиите стоки не бяха откраднати, тяхната стойност е щяла да бъде
възстановена по посоченият начин. Наред с горното се поддържа, че дори срокът
на годност на лекарствата да има някакво значение за основателността на иска,
то в тежест на застрахователят е да докаже, че откраднатите лекарства са били с
изтекъл срок на годност към момента на застрахователното събитие. На следващо
място се поддържа, че възраженията на застрахователят за съществуването на касовата
наличност в застрахования обект преди настъпване на застрахователното събитие,
за произхода на парите и за реалната им липса вследствие на кражбата, са
преклудирани, тъй като същият не ги е посочил в отказа за изплащане на
застрахователно обезщетение, като са развити подробни съображения. По отношение
на възражението на ответника за погасяване на претендираните вземания по
давност, се поддържа, че същото е неоснователно. Сочи се, че действително,
застрахователната полица е сключена на 25.02.2015г., т.е. преди влизане в сила
на новия Кодекс за застраховането от 01.01.2016г., но в случая са приложими
именно разпоредбите на новия КЗ, тъй като застрахователното събитие и началото
на давностният срок за предявяване на вземането, са настъпили при неговото действие.
Твърди се, че според изричната норма на § 31 от КЗ спрямо давностния срок се
прилага законът, действащ към момента на настъпване на застрахователното
събитие, а не този, действащ към момента на сключване на застрахователната
полица, като се сочи относима съдебна практика. Ето защо се поддържа, че за
определяне на крайната дата на давността, приложение намират разпоредбите на
новия КЗ и по конкретно чл.378, ал.9 от него, според която давността спира да
тече от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до датата на
получаването на произнасянето на застрахователя по чл.108, ал.1 от КЗ,
съответно до изтичане на максималния срок за произнасяне по чл.108, ал.2, 3 или
5 КЗ, която от двете дати е по-ранна. Твърди се, че към 19.08.2019г.-датата на
подаването на ИМ, ищецът изобщо не е получил изрично произнасяне от
застрахователя по застрахователната претенция, предявена на 22.02.2016г. Сочи
се, че такова произнасяне е получено с Писмо №ОК-525376/20.08.2019г., едва след подаване на исковата молба. Поддържа се, че
предвид исканията на застрахователят, обективирани в Писма с
изх.№ОК-176553/02.03.2016г. и изх.№ОК-175350/12.04.2017г, за представяне на
допълнителни документи с оглед доказването на претенцията и определяне на
размера на обезщетението, в случая е налице хипотезата на чл.108, ал.2 от КЗ,
поради което максималният срок за произнасяне на застрахователя по претенцията
е 6 месеца. Наред с това се поддържа, че клаузите на общите условия на
застрахователя, предвиждащи 3-годишен давностен срок от настъпване на
застрахователното събитие, не могат да дерогира императивната норма на чл.378,
ал.9 от КЗ, предвиждаща спиране на давността до изтичане на срока за
произнасяне на застрахователя по претенцията. В заключение се поддържа, че в
случая давността е била спряна за срок от шест месеца-за периода от
22.02.2016г. до 22.08.2016г., съответно, че давностният срок изтича на
22.08.2019г., а иска е предявен преди това на 19.08.2019г.
Предявените претенции намират правното си
основание в чл.386 от КЗ вр. с чл.400, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата
на страните, съдът намира за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, към датата на процесното застрахователно
събитие “кражба чрез взлом“, настъпило на 21.02.2016г. срещу 22.02.2016г.,
страните са били обвързани от Договор за застраховка “Щети на имущество“ от
25.02.2015г., обективиран в Застрахователна полица №P1115262966820160127, за
обект-Аптека, находяща се в гр.***, със срок на застрахователното покритие от
28.02.2015г. до 27.02.2016г.
Всички останали права, факти и обстоятелства, са
спорни и се нуждаят от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на
доказателствената тежест всяка от страните следва да ангажира доказателства в
подкрепа на твърденията си и относно изгодните за нея факти. В конкретния
случай ищецът, следва да установи наличието на договор за застраховка на
имущество, с твърдените права и задължения, съответно настъпването на
твърдяното застрахователно събитие, съставляващо покрит риск, както и какъв е
размера на претърпените вреди. Ответникът следва да установи обстоятелствата
изключващи отговорността му, включително липса на някоя от предпоставките за
изплащане на застрахователно обезщетение, както обстоятелствата редуциращи
размера на отговорността му-наличие на съпричиняване или получаването от застрахования
на плащане обезщетяващо същите вреди.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з.
представените от ищецът писмени доказателства.
НАЗНАЧАВА
съдебно счетоводна експертиза, вещото лице, по която да отговори на
въпросите формулирани от страните, а имено: 1. Каква е доставната цена,
съответно продажната цена на лекарствата посочени в “Опис-рекапитулация на
липсващата стока към 21.02.2016г.“, с и
без ДДС?; 2. Включени ли са в описа лекарства, за които няма налични фактури за
доставката им?; 3. Да се изчисли доставната стойност на лекарствата, които са
изтекъл срок на годност към 22.02.2016г., както и за тези, за които не са
налични фактури, с и без ДДС.; 4. Да се посочи каква е била касовата наличност
на застрахования обект непосредствено преди датата на застрахователното събитие
22.02.2016г. и какъв е размерът на липсващата сума от касата след неговото
настъпване?
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Е Й Т.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за възнаграждение
на вещото лице в размер на 600лв., от
които 100лв,. вносими от ищеца и 500лв. вносими от ответника, в едноседмичен
срок от съобщаването, за което следва да се представят доказателства по делото.
След представяне на доказателства за внесен
депозит, да се съобщи задачата на вещото лице и се призове за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозира заключението си в едноседмичен
срок преди о.с.з.
ЗАДЪЛЖАВА ответникът в едноседмичен срок от съобщаването да
представи заверен препис от преписка
по щета № **********, като го предупреждава, че неизпълнението на това и
задължение, ще бъде преценявано при условията на чл.161 от ГПК.
ДАВА възможност на ищецът да се ползва от показанията на един свидетел, при
режим на водене, за установяване на посочените в мотивите на настоящото
определение обстоятелства.
ОСТАВЯ
без уважение искането на ответникът
за задължаване на ищеца да представи доказателства по реда на чл.190 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по т.д.№382/2020г. на ОС Варна за разглеждане в открито
съдебно заседание на 26.11.2020г. от
13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи
препис от настоящото определение, а на ищцата и препис от допълнителният
отговор на исковата молба.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация,
която могат да заявят и осъществят безплатно
в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на
Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.К.“ №12,
със служител за контакт Нора Великова - ет.4, стая
419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62 33
62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните, че решаването на спора,
чрез медиация ще съкрати продължителността на производството, като разреши
спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще намали разноските им.
Приканва
страните към спогодба, като
им разяснява, че приключването на спора по този ред, ще съкрати
продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане на
взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД :