О П Р Е ДЕ Л Е Н И Е
№
20.08.2019г., гр. В. Търново
Великотърновският
районен съд, Гражданска колегия, осемнадесети състав, в закрито заседание на двадесети
август две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димо Колев
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2404/2019г., по описа на
Великотърновския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
130 ГПК.
Подадена
е искова молба от Р.И.Й. против работодателя й – МДТ „К. Кисимов”гр.
В. Търново и ТП на НОИ гр. В. Търново, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 1 ал. 1 ЗУТОССР за установяване на положен от нея
трудов и осигурителен стаж при първия ответник в периода 01.03.1986г. –
31.12.1996г., на длъжността „гардеробиер”, на пълен работен ден. В исковата
молба са изложени твърдения, че във визирания период във ведомостите за заплати
имената на ищцата са били сгрешени и на последната не могат да се издадат
необходимите документи за пенсиониране. Представеното е удостоверение от
работодателя, че в съхраняваните в архива му ведомости за заплати липсват данни
за изплащано на ищцата през процесния период трудово
възнаграждение. Допълненото е, че за този период ищцата се е разписвала във
ведомостите срещу други две имена.
В
съответствие с чл. 4 ал. 3 ЗУТОССР на ищцата са дадени указания да представи по
делото удостоверение по смисъла на чл. 5 ал. 1 от с.з., което удостоверява, че
документите установяващи трудовия и/или осигурителния стаж са унищожени или
изгубени. В дадения й срок ищцата не е представила посоченото удостоверение, а
е депозирала становище, че ведомостите не са изгубени и унищожени, а погрешно
съставени. Изложила е съображения, че представеното от нея удостоверение следва
да се приравни на такова по чл. 5 ал. 1 ЗУТОССР и че това е единствения път за
защита на правата й.
При
съобразяване на изложеното настоящият състав на ВТРС намира, че ищцата не е
отстранил констатираната нередовност на исковата молба, което води до
недопустимост на предявените от нея искове. Представянето на издадено от
работодателя удостоверение по чл. 5 ал. 1 ЗУТОССР, че документите, установяващи
трудовия и/или осигурителния стаж са унищожени или изгубени, представлява
особена процесуална предпоставка за предявяване на иска по реда на посочения
закон /решение № 217/03.10.2014г. по гр.д. № 223/2014г. на III г.о., ВКС/. В случая,
въпреки дадената й възможност, ищцата не е представила удостоверение от
работодателя си, чието съдържание да отговаря на изискванията на закона,
обуславящи допустимостта на иска. В представеното от нея удостоверение е
посочено, че работодателят съхранява в архива си ведомостите за заплати за
исковия период. Обстоятелството, че те са грешно съставени и че ищцата се е
подписвала срещу други две имена, не може да се приравни на изгубването или
унищожаването им по смисъла на чл. 5 ал. 1 ЗУТОССР, както тя смята. Така, както
не може да се приравни и хипотезата, при която изобщо липсва съставяне на
документи, установяващи трудовия и осигурителния стаж /определение №
277/13.06.2018г. по ч.гр.д. № 2052/2018г. на IV г.о., на ВКС/. От друга страна, с оглед
специалния характер на нормите на ЗУТОССР, уреждащи изключения от общите
правила, е недопустимо те да се тълкуват разширително или да се прилагат по
аналогия, както иска ищцата. В този смисъл са задължителните разяснения дадени
с ТР № 2 от 06.06.2016г. по тълк. дело № 2/2015г. на
ОСГК, ВКС.
Мотивиран
от изложеното съдът намира, че в съответствие с разписаното в чл. 4 ал. 3 1
ЗУТОССР следва да върне като процесуално недопустима исковата молба по чл. 1
ал.1 от с.з., доколкото ищцата не е представила по делото удостоверение по чл.
5 ал. 1 ЗУТОССР за изгубване или унищожаване на ведомостите за заплата.
Само в
допълнение на изложеното, настоящият състав на ВТРС намира, че противно на
твърдения на ищцата за нея съществува друг път за защита на правата й. За нея
липсва процесуална пречка да установи съществуването на трудово правоотношение
с работодателя й и наличието на твърдените му
компоненти /длъжност и работно време/ по общия исков ред чрез трудов спор по
чл. 357 КТ. В този смисъл вече цитираното по – горе определение на ВКС, както и
определение № 327/17.06.2009г. по ч.гр.д № 1339/2008г. на IV г.о., ВКС.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА като
процесуално недопустима исковата молба подадена от Р.И.Й., ЕГН: ********** от
гр. В. Търново против МДТ „К. Кисимов” гр. В. Търново
и ТП на НОИ гр. В. Търново, по която е образувано гр.д. № 2404/2019г. на ВТРС,.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 2404/2019г. на ВТРС.
Определението
подлежи на обжалване пред ВТОС в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: